Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
III. Демонстриране на пагубните отличителни черти
Изтегляне 3.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Неуморният стремеж към злото е „магичното оръжие” на ККП
- Комунистическата партия е обиграна професионална банда
- Партията е най-покварена
III. Демонстриране на пагубните отличителни чертиПартийната история е белязана от вечен страхНай-забележителната характеристика на ККП е вечният страх. Оцеляването е най-високия интерес на ККП от самото й създаване. Този интерес успява да преодолее страха, скрит под непрестанно променящата се външност. ККП е като ракова клетка, която се разпространява и прониква във всяка част на тялото, убива заобикалящите я нормални клетки и расте злокачествено и безконтролно. В историята обществото се оказва неспособно да обезоръжи подобен мутирал фактор като ККП и няма друг избор освен да му позволи да се размножава на воля. Този мутирал фактор е толкова силен, че нищо на нивото и в обхвата му не може да го спре. Голяма част от обществото е замърсено и все по-големи райони са наводнени от комунистически елементи. Те допълнително са подсилени и използвани от ККП за основно деградиране на обществото и човечеството. ККП не вярва в нито един общопризнат принцип за морал и справедливост. Всички нейни принципи се използват изцяло за собствен интерес. Тя е напълно егоистична и няма принципи, които да ограничат или контролират желанията й. Основаваща се на собствените си принципи, партията се нуждае от постоянна промяна на вида си на повърхността. През ранния период, когато оцеляването й е поставено пред риск, ККП се прикрепва към комунистическата партия на Съветския съюз, към КМТ, към управляващото тяло на КМТ и националната революция. След като взема властта, ККП се прикрепва към различни форми на опортюнизъм, към чувствата и умовете на гражданите, към социалните структури и средства – към всичко, до което може да се докосне. Използва всяка криза като възможност за консолидиране на властта и подсилване на средствата си за контрол. Неуморният стремеж към злото е „магичното оръжие” на ККПККП твърди, че революционната победа зависи от трите „магични оръжия”: строежа на партията, въоръжената борба и обединените фронтове. Опитът с КМТ предлага на ККП още две „оръжия”: пропаганда и шпионаж. Различните „магични оръжия” на ККП се вплитат в деветте наследени характеристики: зло, измама, подстрекателство, отприщване на изметта на обществото, шпионаж, плячкосване, борба, елиминиране и контрол. Марксизмът и ленинизмът са лоши по своята същност. По ирония на съдбата китайските комунисти не разбират истински марксизма и ленинизма. Лин Биао [21] казва, че много малка част от членовете на ККП са чели марксистки и ленинистки книги. Обществото счита Чу [22] за идеолог, но той сам признава, че е чел много малко от тези теории. Идеологията на Мао Цзедун е селска версия на марксизма и ленинизма, която защитава въстанието на селяните. Капитализъм е последното име на теорията на Дън Сяопин за първия стадий на социализма. „Трите представи” [23] на Цзян Цзъмин са събрани от нищото. ККП никога не е разбирала марксистко-ленинската теория, но е унаследила лошите й аспекти, наслагвайки свои още по-порочни елементи. Обединеният фронт на ККП е съединение, направено с измама и краткосрочни развръзки. Целта му е подсилване на властта, разрастването й в голям клан и повишаване броя на враговете й за сметка на броя на приятелите. Обединението изисква разграничаване – идентифициране на тези, които са врагове и тези, които са приятели; на тези, които са вляво, в средата, и в дясно; с кои да се сприятели и кога; кой да бъде атакуван и кога. ККП лесно превръща бившите си врагове в приятели и после обратно във врагове. Например през периода на демократичната революция партията се съюзява с капиталистите; по време на социалистическата революция тя ги елиминира. Друг пример - лидерите на други демократични партии като Джан Боджун [24] и Луо Лоджъ [25], съоснователи на „Китайска демократична лига”, са използвани като помощници на ККП през периода на вземане на властта, а по-късно са преследвани като „реакционери”. Комунистическата партия е обиграна професионална бандаКомунистическата партия използва двустранни стратегии – едната страна е мека и гъвкава, а другата – твърда и непреклонна. Меките методи включват пропаганда, обединени фронтове, създаване на разногласия, шпионаж, подстрекаване на бунтове, двойни игри, проникване в съзнанието на хората, промиване на съзнанието, лъжи и измами, прикриване на истината, психологически злоупотреби и създаване атмосфера на терор. При правенето на това ККП създава синдром на страх в сърцата на хората, което ги довежда до лесно забравяне на злодеянията, извършени от партията. Тази богата гама от методи потъпкват човешката природа и подсилват лошата страна на човека. Твърдите тактики включват насилие, въоръжена борба, преследване, политически движения, убийства на свидетели, отвличания, потискане на различни мнения, въоръжени нападения, периодични силови движения и други. Тези агресивни методи създават и подхранват терора. ККП използва както меките, така и твърдите методи. Понякога са меки в едни случаи и твърди в други; понякога са меки на външния фронт и твърди във вътрешните работи. В по-свободна атмосфера ККП окуражава изразяването на различни мнения, но ако иска да извади „змията от дупката й” тези, които са ги изразили са преследвани в последващ период на строг контрол. ККП често използва демокрацията, за да предизвика КМТ, но когато интелектуалците в контролираните от ККП райони не са съгласни с партията, те са изтезавани и дори обезглавявани. Ето един пример: случаят „Инцидентът с дивите лилии”, при който интелектуалецът Уан Шиуей (1906-1947 г.), написал есето „Дивите лилии”, за да изрази идеала си за качество, демокрация и хуманност, е "изчистен" в очистителното движение в Ян’ан и осъден на смърт с брадви от ККП през 1947 година. Възрастен държавен чиновник, подложен на изтезания в чистката в Ян’ан си спомня, че когато бил под много силен натиск „да признава”, единственото нещо, което могъл да направи, било да предаде съвестта си и да каже лъжи. На първо място се чувствал зле, защото бил каран да клевети свои другари. Намразил се толкова много, че искал да сложи край на живота си. По случайност на масата бил поставен пистолет. Той го грабнал, насочил го към главата си и дръпнал спусъка. Пистолетът бил празен. Човекът, който го проучвал влязъл и казал: „Добре е, че си признавате, че сте извършили нещо лошо. Политиката на партията е милостива. Комунистическата партия знае, че сте стигнали до своите граници, че сте лоялен към партията, така че преминахте теста”. ККП винаги докарва човек до смъртна опасност и после се наслаждава на всяка негова болка и унижение. Когато някой стигне границите си и иска да умре, партията се появява и „любезно” му посочва начин да живее. Тя казва: „По-добре жив страхливец, отколкото мъртъв герой”. Човек благодари от сърце на партията-спасителка. Години по-късно този чиновник научава за Фалун Гонг, чигонг и култивационна практика с произход от Китай. Той чувства, че практиката е добра. Когато преследването на Фалун Гонг започва през 1999 г. болезнените спомени го връхлитат отново и той повече не смее да каже добра дума за Фалун Гонг. Преживяванията на последният китайски император Пуйи [26] са подобни на тези, на гореспоменатия държавен служител. Затворен в килия на ККП с хора, умиращи пред очите му, той си помислил, че и неговият край наближава. За да живее, позволява да му промият съзнанието и сътрудничи на затворническите надзиратели. По-късно написва автобиографията „Първата половина от моя живот”, която е използвана от ККП като успешен пример за идеологическо претопяване. Според съвременните медицински изследвания много жертви на силен натиск и изолация изпадат в силна зависимост от своите потисници - състояние, известно като Стокхолмски синдром. Настроенията на жертвите – щастие или гняв, радост или тъга – се диктуват от настроенията на потисниците. И най-малката услуга към жертвите се приема с огромна благодарност. Има случаи, в които жертвите „обичат” своите потисници. Този психологически феномен отдавна се използва успешно от ККП срещу враговете й и при контролиране и претопяване съзнанията на гражданите. Партията е най-покваренаГоляма част от генералните секретари на ККП са заклеймени като „антикомунисти”. Ясно е, че ККП има собствен живот, със собствено независимо тяло. Партията контролира служителите, докато ККП е обградена от КМТ и едва оцелява, и въпреки това извършва вътрешна чистка в името на разгрома на „антиболшевишкия корпус”, екзекутирайки собствените си войници през нощта, или убивайки ги с камъни, за да спести патрони. В северна провинция Шааншъ, докато е притисната между японците и КМТ, ККП започва чистката в Ян’ан, убивайки много хора. Тези неколкократни кампании за убийства в огромни мащаби не пречат на ККП да разшири властта си в целия Китай. Партията разширява този модел на съперничество и убийства от малките руски територии до цялата територия на страната. ККП е като злокачествен тумор: сърцевината вече е мъртва, но заради бързото си развитие продължава да се разпръсква в здравия организъм. След като проникне в телата и организмите, започва да расте нов тумор. Независимо колко добър или лош е човек първоначално, след като влезе в ККП, той става част от разрушителната й сила. Колкото по-честен е човекът, толкова по-унищожителен ще стане. Без съмнение този тумор на ККП ще продължи да расте, докато не остане нищо, с което да се храни. След това, разбира се, ракът ще умре. Основателят на ККП Чън Душиу е интелектуалец и лидер на студентското движение „4-ти май”. Той се показва като противник на насилието и предупреждава членовете на ККП, че ако се опитат да трансформират КМТ чрез комунистическите идеологии или имат твърде голям интерес от властта, това със сигурност ще обтегне отношенията. Докато е от активистите на движението „4-ти май”, Чън също е толерантен. Но е първият, когото заклеймяват като „дясноориентиран опортюнист”. Друг лидер на ККП, Чу Чиубай вярва, че членовете на ККП трябва да се включват в битки и борба, да организират бунтове, да свалят властта и да използват крайни средства, за да върнат китайското общество към състояние на нормално функциониране. Но преди смъртта си той споделя: „Не искам да умирам като революционер. Изоставих движението ви отдавна. Историята изигра трик, водейки мен, интелектуалеца на политическата сцена на революцията и карайки ме да остана там много години. Накрая все още не бях преодолял дворянския си възглед. Не мога да стана воин на класата на пролетариата в края на краищата”. [27] По съвет на Коминтерн-а лидерът на ККП Уан Мин спори за единството на КМТ във войната срещу японците, вместо да разшири основата на ККП. На срещите на ККП Мао Цзедун и Джан Уентиан [28] не успяват да убедят този свой другар, нито да разкрият истината за своето положение: предвид ограничената военна сила на Червената армия, те не могат да задържат дори един японски батальон, ако срещу добрия вкус, ККП беше решила да се бие. И тогава историята на Китай със сигурност щеше да е различна. На срещите Мао Цзедун е принуден да мълчи. По-късно Уан Мин е отстранен на първо място заради „леви” отклонения и на второ - заради заклеймяване в опортюнизъм на дясната идеология. Ху Яобан, друг партиен секретар, принуден да се оттегли през януари 1987 г., печели отново подкрепата на китайския народ за ККП чрез донасяне на справедливост за много невинни жертви, превърнати в престъпници по време на Културната революция. Въпреки това, накрая е изритан. Джао Цзиян, последният паднал секретар [29], иска да помогне на ККП за по-нататъшни реформи, но действията му донасят пагубни последствия. Какво може да постигне всеки нов лидер на ККП? Ако желае истински да реформира ККП, това ще му донесе смърт. Реформаторите бързо откриват, че властта им е отнета от ККП. Има известни граници до които членовете на ККП могат да реформират нейната система. Ето защо няма шанс ККП да успее в реформите. Ако партийните лидери се превърнат в „лоши хора” как ще успее ККП да разшири революцията? В много случаи, когато ККП е в най-добрата си форма – както и най-покварена, най-висшите й служители се провалят на своите постове. Това е така, защото степента на тяхната поквара не се равнява на високия стандарт на партията, който отново и отново избира най-покварените. Лидерите на ККП, които спасяват своите постове не са същите, които могат да повлияят на партията, а онези, които могат да разберат и следват лошите й намерения. Те подсилват способността й да оцелява по време на криза и изцяло й се отдават. Нищо чудно, че партийните членове са способни да се бият с Небето, със Земята и срещу други човешки същества. Но никога не могат да се опълчат срещу партията. Те са плахи инструменти в ръцете й и са свързани симбиотично с нея. Безсрамието е „чудесно” качество на днешната ККП. Според партията, нейните грешки са направени от отделни партийни лидери, тоест от Джан Гуотао [30] или Бандата на четиримата [31]. Мао Цзедун е съден от партията за три частни грешки и седем частни постижения, докато Дън Сяопин се самокритикува за четири частни грешки и шест частни постижения. Партията обаче никога не греши. Дори когато греши, тя сама поправя грешките. Следователно партията казва на своите членове да „гледат напред”, а не да се „оплитат в минали неща”. Много неща могат да се променят: комунистическият рай е превърнат в скромната цел за социалистическа храна и подслон; Марксистко-ленинската теория се заменя с „Трите представи”. „Хората не бива да се учудват, ако ККП поощрява демокрацията, свободата на убежденията, изоставянето на Цзян Цзъмин само за една нощ или обсъждане на преследването на Фалун Гонг – ККП ще направи това, ако счита, че е необходимо, за да поддържа контрол. Има едно нещо, което никога не се променя при ККП: неизменното следване на партийните цели – оцеляване и поддържане на властта. ККП използва терор, насилие и натиск, чрез системно обучение, с цел формиране на теоретична база, която впоследствие се превръща в партийна природа, върховните принципи на партията, духа на лидерите, механизма на функциониране на партията и критериите за действие на партийните членове. Комунистическата партия е здрава като стомана и възпитаниците й са твърди като желязо. Намерението на всички членове трябва да бъде единно и действията им трябва да съответстват напълно на политическата линия на партията. ****************** Изтегляне 3.48 Mb. Сподели с приятели:
|