Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад

Бележки:

[1] от химна на комунистите „Интернационалът”.

[2] От доклада на Мао „За проучването на селското движение в Хунан” (март 1927 г.).

[3] Китайска народна легенда. „Белокосото момиче” е история за безсмъртно момиче, което живее в пещера и има свръхспособности, с които награждава доброто и наказва лошото, подкрепя праведните и ограничава лошите. Въпреки това в модерната китайска драма, опера и балет тя винаги е описвана като момиче, което е принудено да избяга в пещерата след като баща й е пребит до смърт заради това, че отказва да я омъжи за възрастен земевладелец. Тя побелява заради липсата на храна. Историята се превръща в една от най-популярните „съвременни” драми в Китай и подстрекава класова омраза към земевладелците.

[4] Лумпен пролетариат - грубо преведен като бедни работници. Този термин определя класата на отхвърлените, пропаднали или подземни елементи, които представляват част от населението на индустриалните центрове. Тя включва просяци, проститутки, гангстери, рекетьори, изнудвачи, дребни престъпници, скитници, хронично безработни и негодни за работа хора, изхвърлени от индустрията и всички видове пропаднали елементи. Терминът е създаден от Маркс в „Класовите борби във Франция” (1848-1850 г.)

[5] Джоу Енлай (5 март 1898 г. – 8 януари 1976 г.) e втори по известност след Мао в историята на ККП. Той е водеща фигура в ККП и премиер на Китай от 1949 г. до смъртта си.

[6] Гу Шунджан първоначално е един от директорите на агентурата на ККП. През 1931 г. той е арестуван от КМТ и им сътрудничи при разкриването на много от агентите на ККП. Всички осем членове на семейството на Гу по-късно са удушени във Френската Концесия в Шанхай. Вижте: “История на убийствата на ККП” „The CCP’s History of Assassinations” за повече информация (http://english.epochtimes.com/news/4-7-14/22421.html).

[7] Войната между ККП и КМТ през юни 1946 г. е белязана от три последователни кампании: Лиаошъ-Шенян, Хиай-Хай и Бейпин-Тианджин, след което ККП взема властта от КМТ и това довежда до основаването на КНР на 1 октомври 1949 година.

[8] Чиан Кай-Шек е лидер на КМТ, който е пратен в изгнание в Тайван.

[9] Ху Зонан (1896-1962 г.) е роден в околия Шиаофън (сега част от околия Анджи), провинция Джеджиян; последователно е заместник командир, действащ командир и главен отговорник на Югозападния военен и административен генерален щаб на КМТ.

[10] Ли Шианян (1909-1992 г.), един от главните лидери на ККП. Президент на Китай през 1983 г. Изиграва важна роля като помага на Дън Сяопин да си възвърне властта през октомври 1976 г. в края на Културната революция.

[11] Когато ККП започва поземлената реформа, тя категоризира и гората. Сред класите на враговете са включени интелектуалци, приближени към земевладелци, реакционери, шпиони и други. Те са посочени като ранг номер 9.

[12] От стихотворението на Сима Чиан (около 145-135 пр.Хр. - около 87 пр.Хр.), историк и учен от династията западен Хан. Негови известни творби са: „Всеки трябва да умре; човек умира или по-тържествено от планината Тианшан или по-лек от перо”. Планината Тианшан е една от главните планини в Китай.

[13] Ян Куисон ”Кратък разбор на финансовата помощ на Москва, давана на китайската комунистическа партия от 1920 до 1940 г. (1)”, No. 27, Интернет издание на 21 Century (30 юни 2004). http://www.cuhk.edu.hk/ics/21c/supplem/essay/040313a.htm (на китайски). Авторът Ян Куисон е изследовател на съвременната история в Китайската академия по социални науки. Понастоящем е професор в отдела по история в Пекинския университет и помощник-професор в Източния китайски университет.

[14] „Северната експедиция” е военна кампания, водена от Чиан Кай-Шек през 1927 г. с цел обединението на Китай под ръководството на КМТ и за прекратяване владичеството на местните земевладелци. По време на северната експедиция ККП е в съюз с КМТ.

[15] Революционното движение по време на съюза на ККП и КМТ, белязано със северната експедиция.

[16] Сун Ят-сен (1866-1925 г.), основател на съвременен Китай.

[17] Националната революционна армия, контролирана от КМТ, е националната армия на КНР. През периода на съюза ККП-КМТ тя включва членове, които се присъединяват към съюза.

[18] На 12 април 1927 г. КМТ, водена от Чиан Кай-Шек, започва военна операция срещу ККП в Шанхай и много други градове. От 5000 до 6000 членове на ККП са пленени и много от тях са убити в Шанхай между 12 април и края на 1927 година.

[19] Планината Джиганшан се счита за първата селска революционна база на ККП и се нарича „люлката на Червената армия”.

[20] Битките Лиаошъ-Шенян, Пекин-Тианджин и Хуай-Хай са трите главни боя между ККП и КМТ от септември 1948 г. до януари 1949 г., които довеждат до унищожаването на голяма част от батальоните на КМТ. В трите битки са дадени милиони човешки жертви.

[21] Лин Бао (1907-1971 г.), един от главните лидери на ККП, подчинен на Мао Цзедун като член на Политбюро, вицепремиер (1958 г. и министър на отбраната (1959 г.). Лин се чита за архитекта на Великата културна революция. Лин е определен за приемник през 1966 г., но губи благосклонността на Мао през 1970 г. Предусещайки падението си, Лин се опитва да избяга в СССР след разкриването на заговора. По време на полета обаче самолетът му се разбива във Вътрешна Монголия и той умира.

[22] Чу Чиубай (1899-1935 г.), е един от ранните лидери и известни леви писатели. Той е пленен от КМТ на 23 февруари 1935 г. и умира на 18 юни същата година.

[23] „Трите представи” е първоначално спомената в речта на Цзян Цзъмин през февруари 2000 г. Според доктрината на произведението, партията трябва да представлява тенденция на развитие на напредналите китайски производителни сили, ориентацията на напредналата китайска култура и основните интереси на преобладаващата част от китайското общество.

[24] Джан Боджун (1895-1969 г.) е един от съоснователите на Китайската демократична лига, демократична партия в Китай. Той е класифициран като дясноориентиран номер 1 през 1957 г. от Мао Цзедун и е един от малкото „десни”, които не са отстранени след Културната революция.

[25] Луо Лоджъ (1898-1965 г.) е един от съоснователите на Китайската демократична лига, демократична партия в Китай. Той е класифициран като дясноориентиран номер 1 през 1957 г. от Мао Цзедун и е един от малкото „десни”, които не са отстранени след Културната революция.

[26] Пу Йи, манджурско име Аисин Гиоро (1906–1967 г.), последният император (1908–1912 г.) на Китай, управлявал под името Хсуан Т’ун. След отказването от престола, новото републиканско правителство му дава голяма държавна пенсия и му позволява да живее в Забранения град в Пекин до 1924 г. След 1925 г. той живее в японската Концесия в Тианджин. През 1934 г., царувайки под името К’ан Тъ, става император на щата Манчукуо, или Манджурия. Хванат е от руснаците през 1945 г., които го държат като затворник. През 1946 г. Пу Йи свидетелства на делото за Токийските военни престъпления, в които е неволен инструмент, не както твърдят японските военни, че е бил инструмент на Манджурската свобода на волята. През 1950 г. е предаден на китайските комунисти и е затворен в Шенян до 1959 г., когато Мао Цзедун му дава амнистия.

[27] От „Още няколко думи” на Чу Чиубай от 23 май 1935 г. преди смъртта му на 18 юни 1935 година.

[28] Джан Уентиан (1900-1976 г.), важен лидер на ККП от 30-те години. Заместник-външен министър на Китай от 1954 г. до 1960 г., преследван до смърт през 1976 г. по време на Културната революция. Случаят му е повдигнат отново през август 1979 година.

[29] Последният от десетте генерални секретари на ККП, който е отстранен поради несъгласие за използване на сила при студентските демонстрации на площад Тянанмън през 1989 година.

[30] Джан Гуотао (1897-1979 г.), един от основателите на ККП. Изгонен от ККП през април 1938 г. Заминава за Тайван през ноември 1948 г. и за Хонг Конг през 1949 г. Емигрира в Канада през 1968 година.

[31] „Бандата на четиримата” е формирана от съпругата на Мао Цзедун, Цзян Чин (1913-1991 г.), служителят от Шанхайския пропаганден отдел Джан Чунчиао (1917-1991 г.), литературният критик Яо Уенян (1931 г.) и шанхайският охранител на сигурността Уан Хонуен (1935-1992). Те се издигат във властта по време на Културната революция (1966-1976 г.) и водят китайската политика през първите години на 70-те.