Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
Част 3: Деспотизмът на китайската комунистическа партия
Изтегляне 3.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- І. Поземлената реформа – елиминиране класата на земевладелците
Част 3: Деспотизмът на китайската комунистическа партияThe Epoch Times 13.12.2004. Това е третият от Девет Коментара за ККП /Nine Commentaries on the Communist Party/ ПредисловиеК Деспотизъм, уловен в кадър – китайска униформена и цивилна полиция арестува десетина Фалун Гонг практикуващи, дошли на площад Тянанмън на мирен апел за прекратяване на преследването. 9 ноември 2000 г. (Global Photos/Liaison) огато става дума за деспотизъм, повечето китайци се сещат за Чин Ши Хуанг (259–210 г. пр.н.е.), първият император на династията Чин, чието тиранично управление изгаря философски книги и погребва живи учениците на Конфуций. Жестокото отношение на Чин Ши Хуанг към собствения му народ произтича от неговата политика на “поддържане на властта с всички средства под небето” [1]. Тя имала четири основни черти: извънредно тежко таксуване; прахосване на човешки труд в проекти за личното му възхваляване; брутални изтезания по драконовски закони; и контролиране на съзнанията на хората, чрез блокиране на всички средства за свободно изразяване на мисълта, използвайки горене на книги и дори погребване на живи ученици. При управлението на Чин Ши Хуанг населението на Китай е 10 милиона; императорът набира 2 милиона души за принудителен труд. Чин Ши Хуанг прокарва своите драконовски закони в интелектуалните сфери, забранявайки свобода на мисълта масово. При управлението му са избити хиляди ученици на Конфуций, както и длъжностни лица, които го критикуват. Днес насилието и злоупотребите на китайската комунистическа партия (ККП), са далеч по-сурови от тези на тираничната династия Чин. Повечето хора знаят, че философията на ККП е философия на “борбата”. Мао Цзедун, първият лидер на Китай от основаването на Китайската народна република (КНР), заявява безцеремонно: “Това, което Чин Ши Хуанг е правил, е нищо. Той погребва живи 460 интелектуалци, ние погребахме 46 000. Някои наричат Чин Ши Хуанг и нас “диктатури” и ние го приемаме напълно. Това е факт”. [2] Нека да хвърлим поглед върху 55-те мъченически години на Китай под управлението на ККП. Тъй като учредителна философия на партията е на “класовата борба”, ККП не щади усилия от самото начало и прилага геноцид за постигане на терористичното си господство, посредством политика на бурна революция. Убийства и промиване на мозъци са прилагани едновременно при потушаването на всяко убеждение, различаващо се от комунистическата теория. ККП организира едно след друго движения за представяне на себе си като безпогрешна и богоподобна. Следвайки политика на класова борба и бурна революция ККП прави опити да очисти дисиденти и опозиционни социални класи, прилагайки насилие и измами, за да превърне насила целия китайски народ в послушни слуги на тираничното си управление. ****************** І. Поземлената реформа – елиминиране класата на земевладелцитеСамо три месеца след основаването на комунистически Китай, ККП обявява елиминирането на земевладелската класа като един от ръководните принципи на програмата си за национална поземлена реформа. Партийният лозунг “на всеки орач - негова нива” удовлетворява себичността на земеделците без земя, насърчавайки ги към насилствено присвояване на чужда собственост и пренебрегване на нравствените последици от действията им; тя дори ги призовава на борба срещу фермерите, които притежават земя. Кампанията, която изрично постановява елиминиране на земевладелската класа, започва с групиране на провинциалното население в различни социални категории. Двадесет милиона жители на провинцията в страната са заклеймени като “земевладелци, богати фермери, реакционери или лоши елементи”. Тези нови парии са изправени пред дискриминация, унижения и загуба на всякакви човешки права. С разпростиране на програмата за поземлената реформа до отдалечените райони и селища с етнически произход, апаратът на ККП се разраства бързо. Партийните комитети и филиалите им, изграждани на местно и общинско ниво, се разпространяват по цял Китай. Местните филиали стават говорители в предаването на указанията на Централния комитет на ККП и са на първа линия в класовата борба, подтиквайки селяните да се надигат срещу земевладелците. Почти 100 000 земевладелци загиват по време на тази кампания. В някои райони ККП и селяните избиват целите семейства на земевладелците, пренебрегвайки пол и възраст, използвайки това като начин за пълно унищожаване на земевладелската класа. Междувременно ККП започва първата вълна на пропаганда, провъзгласявайки, че “Председателят Мао е великият спасител на хората” и че “само ККП може да спаси Китай”. По време на поземлената реформа фермерите без земя получиха това, което искаха с нищожни усилия. Бедни фермери приписаха на ККП заслугата за подобрението на начина си на живот, като с това признаха пропагандата на партията, че тя защитава интересите на народа. За новоизлюпените земевладелци славното време на “на всеки орач - негова нива” е мимолетно. За две години ККП налага на фермерите редица задължения, като групи за взаимопомощ, начални комуни, напреднали комуни и народни комуни. Използвайки лозунга “жени с вързани крака” (тоест, които се движат с бавно темпо), ККП притиска година след година фермерите да се “хвърлят” в социализма. Със зърнените храни, памукът и олиото, поставени в единна национална покупко-продажбена система, основните селскостопански продукти са изключени от пазарната търговия. В допълнение на това, ККП установява жилищна регистрационна система, която ограничава фермерите от преместване в градовете за работа или живеене. На тези, които се регистрират като жители на провинцията, не се разрешава да закупуват зърно от държавните складове, като техните деца могат единствено да станат фермери, превръщайки с това 360 милиона селско население във втора класа граждани през 1950 година. Първите пет години след 1978 г., когато системата преминава от комунален живот към домакинска договорна система, доходите на фермерите малко се увеличават и техният социален статус сравнително се подобрява. Въпреки това тази оскъдна печалба се загубва бързо, благодарение на корумпираните селски управници и ценовата диспропорция между селскостопански и промишлени стоки. В резултат на това съществуващите днес 900 милиона фермери са изпаднали отново в крайна нищета, докато останалата част от Китай постига по-добър стандарт на живот, посредством държавните икономически реформи. Несъответствието в доходите на градското и селското население е драстично и продължава да се увеличава. Появяват се нови земевладелци и заможни фермери в замяна на елиминираните по време на поземлената реформа. Данни, предоставени от Шинхуа (осведомителна агенция и инструмент на държавата) отбелязват, че от 1997 г. “доходите на фермерите от главните зърно-производителни райони и на повечето селски домакинства са в застой; има случаи и на занижаването им”. Отношението на градски към селски доход се увеличава от 1.8:1 през средата на 80-те години до 3.1:1 днес. ****************** Изтегляне 3.48 Mb. Сподели с приятели:
|
