Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята



страница1/136
Дата22.08.2017
Размер21.77 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   136
БИБЛИЯ
КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА ВЕТХИЯ ЗАВЕТ
ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА
БИТИЕ

ГЛАВА 1.
1. В начало Бог сътвори небето и земята.

2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.

3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.

4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.

5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.

6. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)

7. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.

8. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.

9. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)

10. Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.

11. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.

12. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.

13. Биде вечер, биде утро - ден трети.

14. И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;

15. да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.

16. И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;

17. и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,

18. да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.

19. Биде вечер, биде утро - ден четвърти.

20. И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.)

21. И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро.

22. След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.

23. Биде вечер, биде утро - ден пети.

24. И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана.

25. И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро.

26. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.

27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.

28. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.

29. И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна;

30. а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.

31. И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро - ден шести.


ГЛАВА 2.
1. Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство.

2. И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши.

3. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.

4. Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето,

5. и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва,

6. но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице.

7. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.

8. И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.

9. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.

10. От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.

11. Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато;

12. златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс.

13. Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш.

14. Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.

15. След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.

16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;

17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.

18. И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.

19. Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.

20. И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.

21. И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.

22. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.

23. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).

24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.

25. И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.
ГЛАВА 3.
1. Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?

2. Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,

3. само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.

4. Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;

5. но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.

6. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.

7. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници.

8. И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.

9. И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?

10. Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.

11. И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?

12. Адам отговори: жената, която ми даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох.

13. Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.

14. И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;

15. и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.

16. На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.

17. А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;

18. тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева;

19. с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.

20. И даде Адам на жена си име Ева *, защото тя стана майка на всички живеещи.

21. И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече.

22. И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.

23. Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.

24. И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

* Живот.
ГЛАВА 4.
1. Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа.

2. Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец.

3. След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове;

4. и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му;

5. а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи.

6. И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?

7. Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.

8. И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби.

9. И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?

10. И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;

11. и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка;

12. когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.

13. И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе:

14. ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие.

15. И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне.

16. И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.

17. И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох.

18. На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха.

19. Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила (Села).

20. Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри.

21. Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки.

22. Цила също роди Тувалкаина (Товела), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема.

23. И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило;

24. ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха - седемдесет пъти по седем.

25. Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит; понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби.

26. На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос; тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).


ГЛАВА 5.
1. Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие,

2. мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение.

3. Адам живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит.

4. Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери.

5. А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря.

6. Сит живя сто и пет (205) години и роди Еноса.

7. След рождението на Еноса Сит живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери.

8. А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря.

9. Енос живя деветдесет (190) години и роди Каинана.

10. След рождението на Каинана Енос живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери.

11. А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години; и той умря.

12. Каинан живя седемдесет (170) години и роди Малелеила.

13. След рождението на Малелеила Каинан живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери.

14. А всички дни Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря.

15. Малелеил живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда.

16. След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери.

17. А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря.

18. Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.

19. След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.

20. А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря.

21. Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала.

22. И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери.

23. А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години.

24. И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.

25. Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.

26. След Ламеховото рождение Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.

27. А всички дни Матусалови бяха деветстотин шестдесет и девет години; и той умря.

28. Ламех живя сто осемдесет и две (188) години, роди син

29. и му даде име Ной, като каза: той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработване земята, която Господ (Бог) прокле.

30. И живя Ламех след Ноевото рождение петстотин деветдесет и пет (565) години и роди синове и дъщери.

31. А всички дни Ламехови бяха седемстотин седемдесет и седем (753) години; и той умря.

32. Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.


ГЛАВА 6.
1. Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери,

2. тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.

3. И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.

4. В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.

5. И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;

6. и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.

7. И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох.

8. А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога).

9. Ето житието на Ноя: Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога.

10. Ной роди трима синове: Сим, Хам и Иафет.

11. Но земята се разтля пред лицето Божие, и напълни се земята със злодейства.

12. И погледна Господ Бог на земята, и ето, тя беше разтляна: понеже всяка плът се бе отклонила от своя път на земята.

13. И рече (Господ) Бог на Ноя: краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от земята.

14. Направи си ковчег от гоферово дърво; направи преградки в ковчега и го засмоли отвътре и отвън със смола.

15. И го направи тъй: дължината на ковчега - триста лакти; ширината му - петдесет лакти, а височината му - трийсет лакти.

16. И направи на ковчега прозорец и на един лакът го завърши отгоре, а вратата на ковчега тури отстрана; направи в него долен, среден и горен (кат).

17. И ето, Аз ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот.

18. Но с тебе Аз ще сключа Моя завет, и в ковчега ще влезеш ти и с тебе - твоите синове, жена ти и жените на твоите синове.

19. Вкарай в ковчега тъй също (от всякакъв добитък и от всички гадове, и) от всички животни, и от всяка плът по две, за да останат с тебе живи; нека те бъдат от мъжки и женски пол.

20. От (всички) птици според рода им, и от (всякакъв) добитък според рода му, и от всички влечуги по земята според рода им, - от всички по две ще влязат при тебе, за да останат живи (с тебе, от мъжки и женски пол).

21. А ти си вземи всякаква храна, с каквато се хранят, и я събери при себе си; тя ще бъде храна за тебе и за тях.

22. И направи Ной всичко: както му заповяда (Господ) Бог, така и направи.


ГЛАВА 7.
1. И рече Господ (Бог) на Ноя: влез ти и цялата ти челяд в ковчега, защото тебе видях праведен пред Мене в тоя род;

2. и от всеки чист добитък вземи по седем, от мъжки и женски пол, а от нечистия добитък - по две, от мъжки и женски пол;

3. тъй също и от птиците небесни (чисти) по седем, от мъжки и женски пол, (и от всички нечисти птици по две, от мъжки и женски пол,) за да запазиш род за цялата земя;

4. защото след седем дена Аз ще изливам дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи; и ще изтребя от земното лице всички същества, които съм създал.

5. Ной направи всичко, що му Господ (Бог) заповяда.

6. А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята.

7. И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на синовете му.

8. И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята

9. влязоха при Ноя в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.

10. След седемте дена потопните води дойдоха на земята.

11. В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха;

12. и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи.

13. В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях.

14. Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати,

15. влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа;

16. и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега).

17. И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята;

18. а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата.

19. И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе:

20. водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха.

21. И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци;

22. всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря.

23. Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега.

24. А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.


ГЛАВА 8.
1. И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.

2. И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.

3. А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.

4. И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.

5. Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.

6. След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,

7. и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.

8. После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;

9. но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.

10. И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.

11. Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.

12. Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.

13. В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.

14. А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.

15. И рече (Господ) Бог на Ноя:

16. излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;

17. изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.

18. Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;

19. всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.

20. И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.

21. И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;

22. занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.


ГЛАВА 9.
1. И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);

2. да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;

3. всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;

4. само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте;

5. Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;

6. който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;

7. а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.

8. И рече Бог на Ноя и на синовете му с него:

9. ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас,

10. и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни;

11. сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребена всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.

12. И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:

13. Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.

14. И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;

15. и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.

16. И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.

17. И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.

18. Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана.

19. Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.

20. Ной почна да обработва земята и насади лозе;

21. и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.

22. И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.

23. А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.

24. Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,

25. рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.

26. После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;

27. да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.

28. И живя Ной след потопа триста и петдесет години.

29. А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   136


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница