Книга на Адам и Ева



страница1/10
Дата13.09.2017
Размер0.85 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10



Първа книга на Адам и Ева


Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.


http://christian-books.hit.bg
Преводач: Юлия Борисова


Съдържание:


Първа книга на Адам и Ева 1

Съдържание: 3

Пролог на преводача към английски език 4

Част 1 5


Глава І 5

Глава ІІ 6

Глава ІІІ 6

Глава ІV 7

Глава V 7

Глава VІ 8

Глава VІІ 8

Глава VІІІ 9

Глава ІХ 9

Част 2 10

Глава Х 10

Глава ХІ 10

Глава ХІІ 10

Глава ХІІІ 11

Глава ХІV 12

Глава ХV 12

Глава ХVІ 12

Глава ХVІІ 13

Глава ХVІІІ 13

Част 3 14

Глава ХІХ 14

Глава ХХ 14

Глава ХХІ 14

Глава ХХІІ 15

Глава ХХІІІ 15

Глава ХХІV 16

Глава ХХV 16

Глава ХХVІ 17

Глава ХХVІІ 18

Глава ХХVІІІ 18

Глава ХХІХ 19

Част 4 19

Глава ХХХ 19

Глава ХХХІ 20

Глава ХХХІІ 21

Глава ХХХІІІ 21

Глава ХХХІV 22

Глава ХХХV 23

Глава ХХХVІ 23

Част 5 23

Глава ХХХVІІ 23

Глава ХХХVІІІ 24

Глава ХХХІХ 24

Глава ХL 24

Глава ХLІ 25

Глава ХLІІ 25

Глава ХLІІІ 26

Глава ХLІV 26

Глава ХLV 27

Глава ХLVІ 28

Част 6 28

Глава ХLVІІ 28

Глава ХLVІІІ 29

Глава ХLІХ 29

Глава L 30

Глава LІ 30

Глава LІІ 31

Глава LІІІ 31

Глава LІV 32

Част 7 32

Глава LV 32

Глава LVІ 33

Глава LVІІ 34

Глава LVІІІ 34

Глава LІХ 35

Глава LХ 35

Част 8 37

Глава LХІ 37

Глава LХІІ 37

Глава LХІІІ 38

Глава LХІV 38

Глава LХV 39

Глава LХVІ 40

Глава LХVІІ 40

Част 9 41

Глава LХVІІІ 41

Глава LХІХ 42

Глава LХХ 42

Глава LХХІ 43

Глава LХХІІ 44

Глава LХХІІІ 45

Глава LХХІV 45

Част 10 46

Глава LХХV 46

Глава LХХVІ 46

Глава LХХVІІ 47

Глава LХХVІІІ 48

Глава LХХІХ 49




Пролог на преводача към английски език

Първата книга на Адам и Ева описва живота на първата двойка от изгонването им от градината до убийството на Авел. Разказва за първия дом на Адам и Ева, Пещерата на съкровищата, за изпитанията и изкушенията им, за многобройните им срещи с дявола, за раждането на Каин и Авел и близначките им и за любовта на Каин към прекрасната му близначка Лулува, която Адам и Ева са искали да съберат с Авел.

Много учени смятат, че книгата е част от “псеудепиграфа”, сбор от исторически библейски книги, за които се твърди, че са измислица. Заради тази стигма, книгата не е включена в състава на Библията. Въпреки това, тя има послание и проникновение в събитията от времето на създаването на човека. Съмнително е дали щеше да оцелее всички тези векове ако в нея нямаше истина.

Книгата е версия на разказа, предаван от уста на уста от поколение в поколение. Този текст е написан от неизвестни египтяни. Не съдържа никакви данни за времето, в което е записан, но ако съотнесем с други книги от псеудепиграфа, можем да предположим, че датира от няколкостотин години преди раждането на Христос. Части от текста могат да бъдат намерени в еврейския Талмуд и в Корана и това показва важната му роля в основните произведения на човешката мъдрост. Египетският автор е писал на арабски, а по-късните преводи са на етиопски. Настоящият английски превод е направен от С. Малан и Е. Тръмп в края на 19 век, като са ползвани арабският и етиопският текст. Преводът е издаден през 1927 в сборника “Забравените книги на Едем” (The Forgotten Books of Eden, The World Publishing Company). През 1995 Денис Хокинс използва този сборник за да направи електронно копие на книгата. То е преведено на по-съвременен английски чрез разменяне на старите форми на местоименията и глаголите с новите и е направен нов прочит, за да се провери точността на превода.

 

 

Част 1


 

Глава І

 

Кристалното море. Бог заповядва на изгонения от Едем Адам да живее в Пещерата на Съкровищата.

 

1. На третия ден Бог посади градината на източната граница на земята, там, където изгряваше слънцето и имаше само вода, която обкръжаваше целия свят и достигаше границите на небето. 2. На север от градината имаше море от бистра и хубава на вкус вода, несравнима с нищо друго. Беше толкова прозрачна, че можеше да се видят дълбините на земята. 3. Ако човек се окъпеше в нея ставаше бял и чист като самата вода, дори преди това да е бил черен. 4. Бог направи морето за собствена наслада, защото знаеше какво ще стане с човека, който щеше да създаде. И така, след като в следствие на престъплението си той напусна градината, на земята трябваше да се родят други хора. Някои от тях щяха да бъдат праведни и след като умрат, в последния ден Бог щеше да възкреси душите им за да се върнат в плътта си, измити в тази морска вода и покаяли се от греховете си. 5. Когато Бог накара Адам да напусне градината, не му разреши да се настани на север от границите й за да не могат двамата с Ева да се измият сами във водата и така да бъдат очистени от греховете си; това щеше да изтрие извършеното от тях престъпление и нямаше да помнят, че са наказани. 6. Бог не искаше Адам да живее и близо до южната страна на градината, защото когато духнеше вятър от север, щеше да носи възхитителния мирис на дърветата от градината. 7. Бог не остави Адам там, за да не може да усети сладката им миризма, да забрави престъплението си и да намери утеха в насладата от уханието докато все още не е изчистен от греха. 8. Освен това, тъй като Бог е изключително милостив и състрадателен и управлява всичко по начин, който само Той познава, остави Адам да живее до западната граница на градината. От тази страна земята беше широка и просторна. 9. Бог му заповяда да живее в една пещера в скала - Пещерата на Съкровищата, намираща се под градината.



 
Глава ІІ

 

Адам и Ева, напускайки градината, се чувстват отпаднали. Бог изпраща Словото си да ги окуражи.

 

1. Когато нашият баща и Ева напуснаха градината, те стъпваха по земята, но не усещаха, че вървят. 2. Когато приближиха отворената врата на градината и видяха покритата с камъни и пясък необятна земя, те се разтрепериха от уплаха. Паднаха по лице поради страха, който ги завладя и изглеждаха като умрели. Това се случи защото доскоро бяха в градината, а сега изведнъж видяха, че се намират в чужда земя, която не познаваха и никога не бяха виждали. 4. Когато бяха в градината, бяха изпълнени с благодат, естеството им беше бляскаво и сърцата им не бяха обърнати към земните неща. 5. Затова Бог се смили над тях. Когато ги видя паднали пред вратата на градината, Той изпрати Словото Си при нашия баща Адам и при Ева и ги изправи.



 
Глава ІІІ

 

Отнасяща се до обещанието за големите  пет дена и половина.

 

1.Бог каза на Адам: “Наредил съм на тази земя да има дни и години. Ти и потомците ти ще вървите и живеете в тях докато те се изпълнят. Тогава ще изпратя Словото, което ви създаде и срещу което извършихте престъпление; Словото, което ви принуди да напуснете градината и което ви вдигна когато бяхте паднали. 2. Да, Словото, което пак ще ви спаси щом се изпълнят петте и половина дни. 3. Когато Адам чу тези думи, не разбра значението им. 4. Той си помисли, че до края остават наистина само пет и половина дни. 5. Адам заплака и помоли Бог да му обясни. 6. Тогава Бог, изпълнен с безкрайна милост към него, когото беше сътворил по свой образ и подобие, му обясни, че всъщност става въпрос за 5500 години. След това ще дойде Един и ще спаси него и потомците му. 7. Преди това обаче Бог беше сключил завет с нашия баща Адам при същите условия. Това се случи преди да напусне градината когато бяха до дървото, от което Ева откъсна плода и му даде да яде от него. 8. Когато баща ни Адам излезе от градината, той мина покрай същото дърво и видя как Бог беше променил външния му вид и колко беше изсъхнало. 9. Тогава беше обхванат от страх и падна на земята. Бог милостиво го изправи и сключи този завет с него. 10. А когато Адам беше до вратата на градината, видя един разгневен херувим, който носеше блестящ огнен меч и го гледаше неодобрително. Адам и Ева се уплашиха и помислиха, че има намерение да ги убие. Паднаха по лице, треперейки от страх. 11. Той обаче се смили над тях. Обърна се, влезе в рая и се помоли на Бога: 12. “Господи Ти ме изпрати да пазя вратата на градината с огнен меч. 13. Когато слугите ти Адам и Ева ме видяха, паднаха по очи и лежаха като мъртви. О, Господи, какво ще правим със слугите Ти?” 14. Тогава Бог се смили над тях и изпрати Ангела си да пази градината. 15. Божието Слово отиде при Адам и Ева и ги вдигна. 16. И Господ каза на Адам: “Казах ти, че в края на петте и половина дни ще изпратя Словото си за да ви спаси. 17. Затова укрепете сърцата си и останете в пещерата на съкровищата, за която ви говорих.” 18. Когато Адам чу това, той се успокои. Защото Бог му каза как ще го спаси.



 
Глава ІV

 

Адам тъгува заради промяната в живота си. Адам и Ева влизат в пещерата на съкровищата

 

1. Адам и Ева плакаха защото бяха напуснали градината, своя първи дом. 2. Когато Адам погледна променената си плът, плака горчиво. Двамата с Ева плакаха заради това, което бяха сторили. Тръгнаха и влязоха послушно в пещерата на съкровищата. 3. Когато влязоха вътре, Адам се разплака и каза на Ева: “Погледни тази пещера – тя ще бъде нашия затвор в този свят и място за нашето наказание. 4. Може ли да се сравни с градината? Може ли това тясно място да се сравни с обширната градина? 5. Какво е тази скала пред онези горички, или мрака на тази пещера пред светлината на градината? 6. Тази надвиснала скална издатина може ли да ни предпази както Божията благодат ни правеше сянка? 7. Какво представлява почвата в пещерата в сравнение със земята в градината? Тази е поръсена с камъни, а онази – засадена с великолепни плодни дръвчета. 8. Адам каза на Ева: “ Погледни сега твоите и моите очи, които преди виждаха как ангелите хвалят в небесата без прекъсване. 9. Сега вече не виждаме това, което виждахме преди. Нашите очи са станали плътски и не могат да виждат както преди.” 10. Адам пак каза на Ева: “Виж какво представляват телата ни днес в сравнение с предишните дни, когато живеехме в градината.” 11. След всичко, което се беше случило, Адам не искаше да влезе в пещерата под надвисналата скала; нито му се искаше изобщо някога да го направи. 12. Но той се преклони пред Божиите заповеди и си каза: “Ако не вляза вътре, отново ще стана престъпник.”



 
Глава V

 

Ева, развълнувана, извършва благородно застъпничество, поемайки цялата вина.


1. Тогава Адам и Ева влязоха в пещерата и се молиха на непознат за нас език, който те самите знаеха добре. 2. Докато се молеха, Адам повдигна очи и видя скалата и тавана на пещерата. Те не му позволяваха да вижда нито небето, така и Божиите творения. Той заплака като се удряше силно в гърдите, докато падна на земята като мъртъв. 3. Ева седна и също се разплака, защото мислеше, че Адам е мъртъв. 4. После стана, простря ръцете си към Бога, молейки за милост и състрадание и каза: “О, Боже, прости греха ми и не си спомняй за него. 5. Защото аз станах причина за изгонването на слугата ти от градината в тази проклета земя – от светлината в мрака и от дома на радост, в този затвор. 6. О, Боже, виж как слугата ти падна и му върни живота за да може да плаче и да се покае от престъплението си, което извърши заради мен. 7. Не отнемай точно сега душата му. Остави го да живее и да се държи според степента на покаянието си и да изпълнява волята ти както преди смъртта си. 8. Ако не го върнеш към живот, тогава, о, Боже, вземи и моята душа, но не ме оставяй в този подземен затвор сама и самотна. Не искам да остана в този подземен затвор сама на този свят, без Адам. 9. Защото Ти, о Боже, с твоята сила му даде дълбок сън, взе едно ребро от гърдите му и възстанови на това място плътта му. 10. Ти взе това ребро, което бях аз и ме направи жена, блестяща като него, и ми даде сърце, ум и говор. Облече ме в плът също като неговата. Направи ме с твоята милост и сила същата като Адам. 11. О, Боже ние сме едно и Ти си нашия създател - този, който ни сътвори и двамата в един ден. 12. Затова, о Боже, върни му живота за да бъдем заедно в тази чужда земя, в която живеем поради престъпленията си. 13. Но ако не го съживиш, вземи и мен като него за да умрем и двамата в един и същи ден.” 14. И Ева плака горчиво и падна върху баща ни Адам защото болката й беше голяма.

 
Глава VІ

 

Бог укорява Адам и Ева и им показва колко и как са съгрешили.

 

1. Бог ги погледна. Те сами се бяха погубили в голямата си мъка. 2. Той реши да ги вдигне и утеши. 3. Изпрати Словото си за да могат веднага да станат и да се изправят. 4. Господ каза на Адам и Ева: “Вие съгрешихте по собствено желание преди да излезете от градината, където ви бях оставил. 5. Чрез собствената си свободна воля извършихте престъпление заради вашето желание за божественост, величие и превъзвишено положение, каквито притежавам Аз. Затова ви лиших от чистото ви естество и ви изгоних от градината в тази сурова земя, пълна с беди и тревоги. 6. Ако само бяхте опазили закона ми и не бяхте престъпили заповедите ми да не ядете плода на дървото, до което ви казах да не се приближавате! Градината беше пълна с плодни дръвчета, по-добри от него. 7. Проклетият сатана обаче не опази вярата си и сега няма добри намерения, въпреки че Аз го създадох. Той реши, че съм непотребен и потърси божественост у себе си. Аз го изхвърлих от небесата долу за да не запази предишното си положение. Тай направи така, че дървото да изглежда хубаво и желано във вашите очи и да ядете от него, вярвайки на думите му. 8. Ето така престъпихте заповедта ми и Аз ви изпратих всичките тези беди. 9. Защото Аз съм Бог, Творецът, който когато създадох творенията си, не възнамерявах да ги погубя. Обаче, след като ме разгневиха, ги наказах с мъчителни напасти докато се покаят. 10. Но ако те, обратно, продължат да упорстват в престъплението си, ще останат под вечно проклятие.



 
Глава VІІ

 

Зверовете са успокоени.

 

1. Когато Адам и Ева чуха тези думи те още по–силно плакаха. Сърцата им обаче станаха по–силни в Бога защото почувстваха, че сега Бог им беше като баща и майка. Затова плакаха и потърсиха помощ от Него. 2. Тогава Бог се смили над тях и каза: “О, Адаме, сключих завета си с теб и няма да се отметна, нито ще ви върна в градината докато не се изпълни обещанието ми и не се изпълнят големите пет и половина дни.” 3. Тогава Адам каза на Бога: “О, Боже, Ти ни създаде и ни постави в градината. Преди да извърша престъпление Ти доведе при мен всички животни за да им дам имена. 4. Твоята благосклонност беше тогава с мен. Аз наименувах всяко едно животно според Твоя ум, а Ти ги подчини на мен. 5. Сега обаче, Боже когато престъпих заповедта Ти всички зверове се надигнаха срещу мен и ще разкъсат и мен, и Ева. Така ще изтрият живота ни от лицето на земята. 6. Затова те моля след като си ни изгонил от градината и си ни пратил в тази чужда земя, не оставяй животните да ни наранят.” 7. Когато Бог чу това, Той се смили над него и разбра, че казва истината за животните от полето, които ще се разбунтуват и ще ги разкъсат. А Бог беше разгневен на двамата заради престъплението им. 8. Бог заповяда на зверовете, на птиците и на всичко живо да дойдат при Адам и да му бъдат близки. Да не притесняват него и Ева, нито тези от децата им, които ще бъдат добри и праведни. 9. Тогава всички зверове освен змията, на която Бог беше ядосан оказаха почит на Адам, изпълнявайки заповедта на Бога.



 
Глава VІІІ

 

Сияйната душа на човека е отнета.

 

1. Тогава Адам заплака и каза: “О, Боже, когато живеехме в градината и сърцата ни бяха издигнати ние виждахме ангелите, пеещи хвала в небесата. Сега вече не можем да виждаме както преди. Откакто влязохме в пещерата цялото творение стана невидимо за нас.” 2. Бог каза на Адам: “Докато ми се подчинявахте вашето вътрешно естество беше чисто, затова виждахте неща, които бяха далеч от вас. След греха ви обаче, това естество ви беше отнето. Сега не ви е дадено да виждате надалече, а само на една ръка разстояние. На това е способна плътта ви, защото е животинска.” 3. Когато Адам и Ева чуха това, те си отидоха като Го хвалеха и прославяха с печални сърца. 4. И Бог престана да общува с тях.



 
Глава ІХ

 

Вода от дървото на живота. Адам и Ева почти се удавят.

 

1. Адам и Ева излязоха от пещерата на съкровищата и отидоха до вратата на градината. Гледаха я и плачеха защото бяха изгонени. 2. След това се насочиха на юг и там намериха водата, която напояваше градината през корена на дървото на живота. От него се разделяше на четири реки около земята. 3. Те се приближиха до водата, погледнаха и видяха, че това беше водата, излизаща изпод корена на дървото на живота. 4. Адам започна да плаче, да стене и да се бие в гърдите защото беше откъснат от градината. Каза на Ева: 5. “Защо навлече на мен, на себе си и на потомците ни толкова много неприятности и наказания?” 6. Ева му отговори: “Какво видя, кое те накара да плачеш и да ми говориш така?” 7. И той каза на Ева: “Не виждаш ли тази вода, която беше в градината, напояваше дърветата и изтичаше от там? 8. Когато бяхме в градината не се интересувахме от нея; но откакто дойдохме в тази чужда страна, ние я харесахме и започнахме да я използваме за телата си.” 9. Ева чу тези думи и заплака. Разстроени от плача й двамата паднаха във водата и щяха да сложат край на живота си за да не могат  да се върнат и пак да видят творенията. Защото когато видяха сътвореното от Бог, те почувстваха, че трябва да се самоубият.



 


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница