Книга на Адам и Ева

Част 2

Глава Х

 

Телата им се нуждаят от вода след напускането на градината.

1. Тогава милостивият Бог ги видя във водата, че са близо до смъртта и изпрати един ангел, който ги извади и постави на брега като мъртви. 2. Ангелът, който се върна при Бога беше добре посрещнат и каза: “О, Боже, твоите създания умряха.” 3. Бог изпрати Словото Си при Адам и Ева и То ги възкреси. 4. След това Адам каза: “О, Боже, когато бяхме в градината, не се нуждаехме и не се интересувахме от тази вода, но откакто дойдохме в тази земя, ние не можем без нея.” 5. Тогава Бог каза на Адам: “Когато ми се подчиняваше и беше светъл ангел, ти не познаваше тази вода. 6. Сега обаче когато престъпи заповедта ми, не можеш без водата, където да умиеш тялото си за да порасне. Защото то сега е като тялото на зверовете и се нуждае от вода.” 7. Когато Адам и Ева чуха това, те плакаха горчиво. Адам молеше настоятелно Бога да му позволи да се върне в градината и да я види още веднъж. 8. Бог му каза: “Аз ти обещах нещо. Когато то се изпълни, ще те пусна отново в градината заедно с праведните ти потомци.” 9. И Бог престана да разговаря с Адам.

 

Спомен за славните дни в градината.

2. Адам каза на Ева: “Няма да пием от тази вода дори и да умираме. О, Ева, ако тази вода влезе в нас, ще увеличи както нашите, така и наказанията на потомците ни.” 3. Адам и Ева се отдалечиха от водата без изобщо да пият от нея и влязоха в пещерата. 4. Когато бяха вътре те не се виждаха един друг; само чуваха шума, предизвикан от движенията им. 5. Дълбоко нещастен, Адам заплака като си удряше гърдите. Той се изправи и попита Ева: “Къде си?” 6. Тя му отговори: “Виж, аз стоя в мрака.” 7. Адам каза: “Спомни си сияйната същност, в която съществувахме когато бяхме в градината! 8. О, Ева, спомни си славата, която почиваше върху нас. О, Ева! Спомни си дърветата, които пазеха сянка над нас докато се движехме между тях. 9. О, Ева! Спомни си, че докато бяхме в градината, не знаехме ден и нощ. Помисли си за дървото на живота, от което течеше вода и блестеше над нас! Спомни си, о, Ева, земята в градината и нейния блясък! 10. Помисли си за градината, в която нямаше тъмнина докато бяхме в нея. 11. После, едва дошли в тази пещера, тъмнината ни покри отвсякъде и не можем повече да се виждаме; цялото удоволствие от живота изчезна.”

 

Как мракът застана между Адам и Ева.

1. Адам се биеше в гърдите и двамата с Ева тъгуваха до разсъмване. Те въздишаха цяла нощ в Miyazia (термин от етиопския календар, бел. прев.) 2. Адам се удряше и се тръшкаше в земята, като скърбеше горчиво поради мрака. 3. Ева чу шума от падането му на земята. Тя го потърси опипом и го намери да лежи на земята като труп. 4. Тъй като се страхуваше, остана до него безмълвна. 5. Милостивият Бог видя смъртта на Адам и мълчанието на Ева, която се страхуваше от мрака. 6. Божието Слово отиде при Адам, възкреси го от смъртта и отвори устата на Ева за да проговори. 7. Адам се изправи и каза: “О, Боже, защо светлината си отиде от нас и мракът ни покри? Защо ни оставяш в продължителна тъмнина? Защо ни докара тази напаст? 8. Къде беше тази тъмнина преди да ни покрие? Точно заради нея не можем да се виждаме един друг. 9. Докато бяхме в градината нито бяхме видели, нито знаехме какво представлява мракът. Не бях скрит от очите на Ева и тя от моите. Нямаше мрак, който да ни разделя. 10. И двамата се намирахме сред блестяща светлина. Аз я виждах и тя ме виждаше. Откакто дойдохме в тази пещера, тъмнината ни покри и ни раздели един от друг. Тя не ме вижда и аз нея също. 11. О, Господи, ще ни поразиш ли с тази тъмнина?”

 

Падането на Адам. Защо бяха създадени денят и нощта.

 
Глава ХІV

 

Най-ранното пророчество за идването на Христос.

1. Тогава Адам каза на Бога: “О Господи, вземи душата ми и не ме оставяй повече да виждам този мрак; или ме премести другаде, където няма тъмнина.” 2. Но Господ-Бог каза на Адам: “Наистина ти казах, че тази тъмнина ще си отива от теб всеки ден, който съм ти определил докато се изпълни Моят завет. Тогава ще те спася и ще те върна в градината, в дома от светлина, за който копнееш и в който няма мрак. Ще те заведа в небесното царство.” 3. И отново Бог каза на Адам: “Цялата мизерия, която трябва да преживееш заради престъплението си, няма да те освободи от ръката на сатана и няма да те спаси. 4. Но Аз ще те спася. Когато сляза от небето долу и стана плът от плътта на потомците ти, и взема върху себе си немощта, от която страдате, тъмнината, която ви покрива в тази пещера ще покрие Мен в гроба, тъй като ще бъда плът от потомството ти. 5. И на мен, който нямам възраст, ще ми бъдат преброени дните, месеците и годините, и ще бъда един от човешките синове за да ви спася. 6. И Бог спря да говори с Адам. (Йоан 12:46)

 

Адам и Ева скърбят защото Бог ще страда за да ги спаси от греховете им.

1.Тогава Адам и Ева плакаха и скърбяха защото Бог им каза, че няма да се върнат в градината преди да се изпълнят дните, постановени за тях; но най–много плакаха, тъй като Бог им каза, че Той ще страда за тяхното спасение.

 

Първата изненада. Адам и Ева мислят, че ще изгорят в огън.

1. След това Адам и Ева останаха в пещерата, молейки се и плачейки докато зората изгря над тях. 2. Когато видяха, че светлината се връща при тях, те се освободиха от страха и сърцата им се укрепиха. 3. Тогава Адам излезе от пещерата. Когато излезе от нейната паст, той се обърна и застана с лице на изток. Видя пламтящите лъчи на изгрева и почувства тяхната топлина по тялото си. Той беше уплашен и помисли в сърцето си, че този пламък ще го порази. 4. Тогава заплака и се биеше в гърдите. Падна на земята по лице и отправи молбата си, казвайки: 5. “О, Боже, не ме поразявай, нито ме унищожавай. Не вземай живота ми от земята.” 6. Защото той помисли, че Бог е слънцето. 7. Защото докато беше в градината чу гласа на Бога и шума, който Той предизвикваше и се уплаши от Него. Адам не беше виждал блестящата слънчева светлина, нито изгарящата топлина някога беше докосвала тялото му. 8. Затова се уплаши от слънцето щом лъчите достигнаха до него. Той помисли, че Бог възнамерява да го унищожи заедно с всичките дни, които му беше отредил. 9. Адам си каза наум, че щом Бог не го унищожи с мрака, Той сигурно е предизвикал слънцето да го унищожи с изгаряща топлина. 10. Докато си мислеше така, Словото на Бога дойде при него и му каза: 11. „О, Адаме, изправи се. Това слънце не е Бог; то е създадено да осветява деня, за който ти говорих в пещерата; зората ще дойде и ще бъде светло. 12. Но Аз съм Бог, който те успокоява през нощта.” 13. И Бог престана да разговаря с Адам.

 

Глава за Змията.

1. Адам и Ева излязоха от пещерата и тръгнаха към градината. 2. Когато наближиха, пред западната врата, от която дойде сатана и ги измами, те намериха змията, в която сатана се беше превърнал тогава и която сега пълзеше печална в праха и се влачеше по корем на земята, защото така я беше проклел Господ. 3. Докато преди змията беше най-издигната от всички зверове, сега беше променена и беше станала хлъзгава и най-незначителна от всички, и пълзеше по гърди и корем. 4. Преди беше най-красивата, а сега се беше превърнала в най-грозния от всички зверове. Вместо да яде най-хубавата храна сега, се хранеше с пръст; вместо да живее в най-добрите места, тя живееше в пръстта. 5. И ако преди беше най-хубавия звяр и всички други стояха онемяли пред хубостта й, сега се отвращаваха от нея. 6. И още, докато тя живееше в прекрасен дом, където животните идваха от други места и пиеха заедно с нея, сега след като беше станала отровна заради Божието проклятие, всички зверове избягаха от дома й и не пиеха от същата вода.

 

Смъртоносната битка със змията.

1. Когато проклетата змия видя Адам и Ева, наду главата си, застана на опашката си и очите й станаха кърваво червени. Изглеждаше така сякаш се канеше да ги убие. 2. Насочи се право към Ева и се втурна след нея. Адам стоеше до нея и викаше защото нямаше пръчка за да удари змията и не знаеше как да я убие. 3. Адам, изгаряйки от желание да защити Ева, се приближи до змията и я хвана за опашката; тогава тя се обърна към него и каза: 4. “О, Адаме, заради теб и Ева съм хлъзгава и се влача по корем.” С голяма сила хвърли на земята Адам и Ева, притисна ги и се опита да ги убие. 5. Бог изпрати един ангел, който махна змията от тях и ги изправи. 6. Тогава Божието Слово отиде при змията и й каза: “Първия път те направих хлъзгава за да пълзиш по корем, но не те лиших от говор. 7. Този път обаче ще останеш няма и заедно с потомците си никога вече няма да можете да говорите; първия път Моите творения бяха покварени по твоя вина, а сега ти се опита да ги убиеш.” 8. Така змията беше поразена и вече не можеше да говори. 9. По заповед на Бога повя вятър от небето и отнесе змията далеч от Адам и Ева. Захвърли я на морския бряг и тя се приземи в Индия.