Книга на Адам и Ева

Част 4

Глава ХХХ

 

Адам получава първите блага от света.

1. След това Бог заповяда на ангел Гавраил да слезе в градината и да каже на херувима, който я пазеше: “Ето, Бог ми заповяда да дойда в градината, да взема сладък, ароматен тамян и да го дам на Адам.” 2. Ангел Гавраил слезе в градината както му беше заповядал Бог и каза на херувима това, което му беше заповядано. 3. Херувимът каза: “Добре.” Ангел Гавраил влезе и взе тамяна. 4. Тогава Бог заповяда на Ангел Рафаил да слезе в градината и да говори с херувима за малко смирна и да я даде на Адам. 5. Ангел Рафаил слезе и каза на херувима. Той отговори: “Добре.” Тогава Рафаил взе смирната. 6. Златните пръчки бяха от индийско море и бяха скъпоценни камъни. Тамянът беше от източната граница на градината, а смирната – от западната граница, откъдето горчивината споходи Адам. 7. Ангелите занесоха тези неща на Бога, който беше до Дървото на Живота в градината. 8. Бог им каза: “Потопете ги в извора на живота, вземете ги и напръскайте с водата Адам и Ева за да се утешат малко в мъката си и после им ги дайте. 9. Ангелите направиха каквото Бог им каза като дадоха всичко на Адам и Ева на върха на планината, където сатана ги беше поставил когато искаше да ги убие. 10. Когато Адам видя златните пръчки, тамяна и смирната, той се зарадва защото мислеше, че златото е знак за царството, от което бе дошъл, тамянът е знак за сияйната светлина, която му беше отнета и смирната е знак за мъката му.

 

На третия ден те започват да се чувстват по-удобно в пещерата на съкровищата.

1. След всичко това Бог каза на Адам: “Ти ми поиска нещо от градината и Аз ти дадох тези три знака за да се успокоиш, да вярваш в Мен и в завета ми с теб. 2.Защото Аз ще дойда и ще те спася. Докато съм в плът, царете ще ми носят злато, тамян и смирна; злато – като знак на Царството Ми, тамян – като знак за Моята божественост, смирна - като знак за страданието и смъртта Ми. 3. О, Адаме, сложи тези неща при теб в пещерата. Златото ще разпръсква светлина над теб през нощта, тамянът е за да усещаш сладката му миризма, смирната – за да те утешава в скръбта ти.” 4. Когато Адам чу тези думи, се поклони на Бога. Двамата с Ева Му се покланяха и Му благодаряха защото се отнесе милостиво с тях. 5. Тогава Бог заповяда на всеки от тримата ангели – Михаил, Гавраил и Рафаил, да вземат това, което са донесли и да го дадат на Адам. И те един след друг направиха това, което им беше заповядано. 6. Бог заповяда на Суриел и Салатиел да вземат Адам и Ева от върха на планината и да ги заведат в пещерата на съкровищата. 7. Там оставиха златото в южната част на пещерата, тамяна – в източната, а смирната – в западната. А отворът на пещерата беше на северната страна. 8. Ангелите утешиха Адам и Ева и си тръгнаха. 9. Златото беше 70 рода*, тамянът – 12 паунда и смирната – 3 паунда. 10. Те останаха при Адам в пещерата на съкровищата.** 11. Бог ги даде на Адам на третия ден след изгонването му от градината като символ на трите дни, които Той щеше да остане в сърцето на земята. 12. Тези три дара, които щяха да бъдат с Адам в пещерата, му дадоха светлина през нощта, а през деня облекчаваха малко мъката му.

*Род е единица за линейна мярка, равняваща се на 5,5 ярда и единица за повърхнина равна на 30,25 м. В този случай род означава просто вид дълга, тънка пръчка злато без определени размер и тегло.

**Оригиналният текст, който изглежда включва бележка на редактора е: “Тези предмети останаха при Адам в къщата на съкровищата. Затова тя беше наречена “скривалище”. Други интерпретатори казват, че е била наречена “Пещера на Съкровищата” заради телата на праведните, които са били в нея.

 
Глава ХХХІІ

 

Адам и Ева искат да отидат във водата за да се молят.

1. Адам и Ева останаха в пещерата на съкровищата до седмия ден. Не бяха яли плодовете на земята и не бяха пили вода. 2. Когато на осмия ден се зазори, Адам каза на Ева: “О, Ева, помолихме Бога да ни даде нещо от градината и Той ни изпрати ангелите си за да ни донесат това, което пожелахме. 3. Сега обаче стани и нека отидем до морето от вода, което видяхме първо, да застанем в него и да се помолим Бог отново да бъде благосклонен към нас, да ни вземе пак в градината или да ни даде нещо, или да ни утеши в друга земя.” 4. Адам и Ева излязоха от пещерата, отидоха до границата на морето, в което преди това се бяха хвърлили и Адам каза: 5. “Ела, слез на това място и не излизай докато не минат 30 дни; тогава ще се върна при теб. Моли се на Бога с горещо сърце и мил глас за да ни прости. 6. Аз ще отида другаде и ще направя като теб.” 7. Ева слезе във водата както й заповяда Адам. Той също влезе във водата и започнаха да се молят. Умоляваха Бог да им прости престъплението и да ги възстанови в предишното им положение. 8. Останаха така, молейки се в продължение на 35 дни.

 

Сатана дава лъжливо обещание за “сияйна светлина”.

1. Обаче сатана, който мрази всяко добро ги потърси в пещерата. Макар че внимателно ги търсеше, не ги намери. 2. Все пак ги намери, молещи се във водата и си помисли: “Адам и Ева стоят и се молят Бог да им върне предишното състояние и да ги отърве от ръката ми. 3. Аз обаче ще ги измамя за да излязат от водата и да не изпълнят обета си.” 4. Тогава този, който мрази доброто, не отиде при Адам, а при Ева и радостен й се яви като Божи ангел като й каза: 5. “Мир на теб! Бъди радостна и се весели! Бог е благосклонен към вас и ме изпрати при Адам. Донесох му радостните новини за спасение и за изпълването му с чиста светлина, както беше в началото. 6. Адам, радостен от възстановяването си, ме изпрати при теб за да дойдеш с мен и да увенчая и теб като него със сияйна светлина. 7. Той ми каза: “Говори на Ева. И ако не дойде с теб й припомни за знака от върха на планината. Тогава Бог изпрати ангелите си за да ни вземат и занесат в пещерата на съкровищата. Те поставиха златото в южната, тамяна в източната, а смирната в западната част. Сега ела при него.” 8. Ева се зарадва много когато чу тези думи. Сатана я заблуди и тя излезе от морето. 9. Той вървеше напред, а Ева го следваше и така стигнаха при Адам. Тогава сатана се скри и тя не го видя вече. 10. Ева застана пред Адам, който стоеше във водата и се радваше на Божията прошка. 11. Той се обърна когато Ева го повика. Щом я видя, той заплака, като се удряше в гърдите. Понеже страдаше горчиво, падна във водата. 12. Но Бог видя мъката му и това, че беше накрая на силите си. Словото Му дойде от небесата, вдигна го от водата и му каза: “Иди горе при Ева.” Когато се изкачи при нея я попита: “Кой ти каза да дойдеш тук?” 13. Тя му разказа за разговора с ангела, който се беше появил и й беше дал знак. 14. Адам се натъжи и обясни, че това е бил сатана. Взе я и заедно се върнаха в пещерата. 15. Това им се случи седем дни след като бяха излезли от пещерата, когато отидоха за втори път до водата. 16. Те стояха във водата 35 дни, а откакто напуснаха градината бяха минали 42 дни.

 

Адам си припомня създаването на Ева. Красноречиво се моли за храна и нещо за пиене.

*Според средновековните вярвания са съществували само 4 елемента – огън, земя, въздух и вода. Това е било прието до 1500 г. от новата ера, когато се е зародила сегашната атомна теория.

 

Божият отговор

1. Тогава Бог отново видя Адам, неговия плач и стенание. Божието Слово дойде при него и му каза: 2. „О, Адаме, когато беше в градината Ми, не знаеше нито ядене, нито пиене. За теб нямаше страдание, умора, слабост на плътта, промени; нито сънят бягаше от очите ти. Но откакто съгреши и дойде в чужда земя всички тези изпитания се струпаха на главата ти.”

 

Смокини.

1. Тогава Бог заповяда на херувима, който пазеше вратата на градината с огнен меч в ръка, да вземе няколко плода от смокиновото дърво и да ги даде на Адам. 2. Херувимът се подчини на Бога, влезе в градината и донесе две клончета с две смокини, висящи от листата. Те бяха откъснати от две дървета, сред които Адам и Ева се криеха когато Бог влезе в градината и Словото Му дойде и им каза: “Адаме, Адаме, къде си?” 3. А Адам отговори: “О, Боже, тук съм. Когато чух Теб и гласа Ти, се скрих защото съм гол.” 4. Херувимът даде двете смокини на Адам и Ева. Те ги дръпнаха от разстояние защото не можеха да приближат до него; тяхната плът не можеше да стои близо до огъня. 5. Отначало ангелите трепереха в присъствието на Адам и се страхуваха от него. Сега Адам трепереше и се страхуваше от тях. 6. Адам се приближи пръв и взе една смокиня, после Ева взе другата. 7. Тъй като ги държаха в ръце, те ги гледаха и познаха, че са от дърветата, между които се бяха крили.