Книга на Адам и Ева



страница4/10
Дата13.09.2017
Размер0.85 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Част 4


 

Глава ХХХ

 

Адам получава първите блага от света.

 

1. След това Бог заповяда на ангел Гавраил да слезе в градината и да каже на херувима, който я пазеше: “Ето, Бог ми заповяда да дойда в градината, да взема сладък, ароматен тамян и да го дам на Адам.” 2. Ангел Гавраил слезе в градината както му беше заповядал Бог и каза на херувима това, което му беше заповядано. 3. Херувимът каза: “Добре.” Ангел Гавраил влезе и взе тамяна. 4. Тогава Бог заповяда на Ангел Рафаил да слезе в градината и да говори с херувима за малко смирна и да я даде на Адам. 5. Ангел Рафаил слезе и каза на херувима. Той отговори: “Добре.” Тогава Рафаил взе смирната. 6. Златните пръчки бяха от индийско море и бяха скъпоценни камъни. Тамянът беше от източната граница на градината, а смирната – от западната граница, откъдето горчивината споходи Адам. 7. Ангелите занесоха тези неща на Бога, който беше до Дървото на Живота в градината. 8. Бог им каза: “Потопете ги в извора на живота, вземете ги и напръскайте с водата Адам и Ева за да се утешат малко в мъката си и после им ги дайте. 9. Ангелите направиха каквото Бог им каза като дадоха всичко на Адам и Ева на върха на планината, където сатана ги беше поставил когато искаше да ги убие. 10. Когато Адам видя златните пръчки, тамяна и смирната, той се зарадва защото мислеше, че златото е знак за царството, от което бе дошъл, тамянът е знак за сияйната светлина, която му беше отнета и смирната е знак за мъката му.



 
Глава ХХХІ

 

На третия ден те започват да се чувстват по-удобно в пещерата на съкровищата.

 

1. След всичко това Бог каза на Адам: “Ти ми поиска нещо от градината и Аз ти дадох тези три знака за да се успокоиш, да вярваш в Мен и в завета ми с теб. 2.Защото Аз ще дойда и ще те спася. Докато съм в плът, царете ще ми носят злато, тамян и смирна; злато – като знак на Царството Ми, тамян – като знак за Моята божественост, смирна - като знак за страданието и смъртта Ми. 3. О, Адаме, сложи тези неща при теб в пещерата. Златото ще разпръсква светлина над теб през нощта, тамянът е за да усещаш сладката му миризма, смирната – за да те утешава в скръбта ти.” 4. Когато Адам чу тези думи, се поклони на Бога. Двамата с Ева Му се покланяха и Му благодаряха защото се отнесе милостиво с тях. 5. Тогава Бог заповяда на всеки от тримата ангели – Михаил, Гавраил и Рафаил, да вземат това, което са донесли и да го дадат на Адам. И те един след друг направиха това, което им беше заповядано. 6. Бог заповяда на Суриел и Салатиел да вземат Адам и Ева от върха на планината и да ги заведат в пещерата на съкровищата. 7. Там оставиха златото в южната част на пещерата, тамяна – в източната, а смирната – в западната. А отворът на пещерата беше на северната страна. 8. Ангелите утешиха Адам и Ева и си тръгнаха. 9. Златото беше 70 рода*, тамянът – 12 паунда и смирната – 3 паунда. 10. Те останаха при Адам в пещерата на съкровищата.** 11. Бог ги даде на Адам на третия ден след изгонването му от градината като символ на трите дни, които Той щеше да остане в сърцето на земята. 12. Тези три дара, които щяха да бъдат с Адам в пещерата, му дадоха светлина през нощта, а през деня облекчаваха малко мъката му.



 

*Род е единица за линейна мярка, равняваща се на 5,5 ярда и единица за повърхнина равна на 30,25 м. В този случай род означава просто вид дълга, тънка пръчка злато без определени размер и тегло.

**Оригиналният текст, който изглежда включва бележка на редактора е: “Тези предмети останаха при Адам в къщата на съкровищата. Затова тя беше наречена “скривалище”. Други интерпретатори казват, че е била наречена “Пещера на Съкровищата” заради телата на праведните, които са били в нея.

 
Глава ХХХІІ

 

Адам и Ева искат да отидат във водата за да се молят.

 

1. Адам и Ева останаха в пещерата на съкровищата до седмия ден. Не бяха яли плодовете на земята и не бяха пили вода. 2. Когато на осмия ден се зазори, Адам каза на Ева: “О, Ева, помолихме Бога да ни даде нещо от градината и Той ни изпрати ангелите си за да ни донесат това, което пожелахме. 3. Сега обаче стани и нека отидем до морето от вода, което видяхме първо, да застанем в него и да се помолим Бог отново да бъде благосклонен към нас, да ни вземе пак в градината или да ни даде нещо, или да ни утеши в друга земя.” 4. Адам и Ева излязоха от пещерата, отидоха до границата на морето, в което преди това се бяха хвърлили и Адам каза: 5. “Ела, слез на това място и не излизай докато не минат 30 дни; тогава ще се върна при теб. Моли се на Бога с горещо сърце и мил глас за да ни прости. 6. Аз ще отида другаде и ще направя като теб.” 7. Ева слезе във водата както й заповяда Адам. Той също влезе във водата и започнаха да се молят. Умоляваха Бог да им прости престъплението и да ги възстанови в предишното им положение. 8. Останаха така, молейки се в продължение на 35 дни.



 
Глава ХХХІІІ

 

Сатана дава лъжливо обещание за “сияйна светлина”.

 

1. Обаче сатана, който мрази всяко добро ги потърси в пещерата. Макар че внимателно ги търсеше, не ги намери. 2. Все пак ги намери, молещи се във водата и си помисли: “Адам и Ева стоят и се молят Бог да им върне предишното състояние и да ги отърве от ръката ми. 3. Аз обаче ще ги измамя за да излязат от водата и да не изпълнят обета си.” 4. Тогава този, който мрази доброто, не отиде при Адам, а при Ева и радостен й се яви като Божи ангел като й каза: 5. “Мир на теб! Бъди радостна и се весели! Бог е благосклонен към вас и ме изпрати при Адам. Донесох му радостните новини за спасение и за изпълването му с чиста светлина, както беше в началото. 6. Адам, радостен от възстановяването си, ме изпрати при теб за да дойдеш с мен и да увенчая и теб като него със сияйна светлина. 7. Той ми каза: “Говори на Ева. И ако не дойде с теб й припомни за знака от върха на планината. Тогава Бог изпрати ангелите си за да ни вземат и занесат в пещерата на съкровищата. Те поставиха златото в южната, тамяна в източната, а смирната в западната част. Сега ела при него.” 8. Ева се зарадва много когато чу тези думи. Сатана я заблуди и тя излезе от морето. 9. Той вървеше напред, а Ева го следваше и така стигнаха при Адам. Тогава сатана се скри и тя не го видя вече. 10. Ева застана пред Адам, който стоеше във водата и се радваше на Божията прошка. 11. Той се обърна когато Ева го повика. Щом я видя, той заплака, като се удряше в гърдите. Понеже страдаше горчиво, падна във водата. 12. Но Бог видя мъката му и това, че беше накрая на силите си. Словото Му дойде от небесата, вдигна го от водата и му каза: “Иди горе при Ева.” Когато се изкачи при нея я попита: “Кой ти каза да дойдеш тук?” 13. Тя му разказа за разговора с ангела, който се беше появил и й беше дал знак. 14. Адам се натъжи и обясни, че това е бил сатана. Взе я и заедно се върнаха в пещерата. 15. Това им се случи седем дни след като бяха излезли от пещерата, когато отидоха за втори път до водата. 16. Те стояха във водата 35 дни, а откакто напуснаха градината бяха минали 42 дни.



 
Глава ХХХІV

 

Адам си припомня създаването на Ева. Красноречиво се моли за храна и нещо за пиене.



 

1. Сутринта на 42 ден, печални и плачещи, Адам и Ева излязоха от пещерата. Телата им бяха слаби, мършави и изсушени от глад и жажда, от постене и молитва, от тежката им мъка, появила се след престъплението. 2. Тръгнаха към планината на запад от градината. 3. Там останаха да се молят и умоляваха Бога да им прости греховете. 4. След това Адам започна да моли Бога: “О, Господи, Боже мой и създателю, Ти заповяда да се съберат заедно четирите елемента* и те се събраха. 5. Тогава простря ръката си и ме създаде от единия елемент, от прах и пръст. В петък на третия час ме занесе в градината и това Ти ми извести в пещерата. 6. И така в началото не познавах ден и нощ и естеството ми бе чисто. Светлината, в която живеех, не ми позволяваше да разбера що е ден и нощ. 7. Тогава, Господи, в третия час когато ме създаде, Ти доведе всичките животни: лъвове, щрауси, небесни птици и всичко що се движи по земята, създадено от Теб преди мен в първия час на петъка. 8. Твоята воля беше да ги назова едно по едно с подходящи имена. Ти ми даде разбиране, знание, чисто сърце и справедлив ум за да ги нарека в съгласие с Твоя ум. 9. О, Боже, Ти ги подчини на мен и им заповяда да не отхвърлят властта ми, защото заповедта беше Твоя и Ти ми даде да властвам над тях. Сега обаче всички са отчуждени от мен. 10. Това се случи в петък, в третия час, когато Ти ме създаде и ми даде заповед за дървото, до което не трябваше да се приближавам и да ям от него. Защото Ти ми каза: “Ако ядеш от него, непременно ще умреш.” 11. И ако беше ме наказал със смърт както каза, щях да умра в онзи същия момент. 12. Освен това, когато ми даде заповед за дървото, Ева не беше с мен. Ти още не беше я създал, нито я беше извадил от мен и тя не беше чула тази заповед от Теб. 13. Тогава, в края на третия час на петъка, Боже, Ти ме приспа и аз потънах в сън. 14. Тогава Ти извади едно ребро от мен и създаде от него мой образ и подобие. Събудих се, видях я и когато разбрах коя е, казах: “Това е кост от моите кости, плът от моята плът и ще се нарича жена.” 15. Това стана според благата Ти воля, о, Боже; даде ми дълбок сън, извади бързо Ева от мен за да не мога да видя как е създадена. Не мога дори да свидетелствам, Господи колко величествени и страховити са славата Ти и добротата Ти. 16. Ти благоволи о, Боже, да ни дадеш тела с чисто естество и ни създаде като едно цяло. Беше благосклонен към нас и ни изпълни с хваления от Святия Дух. Никога нямаше да сме гладни или жадни; нямаше да познаваме нито печал, нито сърдечна слабост, страдание, постене и досада. 17. Сега, о, Боже, откакто престъпихме заповедта Ти и нарушихме закона Ти, Ти ни заведе в чужда земя и ни причини страдание, слабост, глад и жажда. 18. Затова сега те молим, дай ни нещо от градината за да задоволим глада си и утолим жаждата си. 19. Ето, виж, о, Боже, много дни нищо не сме вкусвали и пили. Плътта ни е изсушена, силите ни изтощени, а сънят бяга от очите ни от умора и плач. 20. Поради страха от Теб не смеем да наберем никакъв плод от дърветата. Когато за първи път съгрешихме, Ти ни пощади и не умряхме. 21. Сега обаче си помислихме, че ако ядем от плода на дърветата без Бог да ни е разрешил, Той ще ни унищожи и ще ни изтрие от лицето на земята. 22. Също така ако пием от тази вода без Негова заповед ще ни довърши и изкорени веднага. 23. С Ева дойдохме тук да те молим да ни дадеш плодове от градината за да се заситим. 24. Бихме искали от плодовете, които са на земята и всичко друго, от което се нуждаем.”

 

*Според средновековните вярвания са съществували само 4 елемента – огън, земя, въздух и вода. Това е било прието до 1500 г. от новата ера, когато се е зародила сегашната атомна теория.



 
Глава ХХХV

 

Божият отговор

 

1. Тогава Бог отново видя Адам, неговия плач и стенание. Божието Слово дойде при него и му каза: 2. „О, Адаме, когато беше в градината Ми, не знаеше нито ядене, нито пиене. За теб нямаше страдание, умора, слабост на плътта, промени; нито сънят бягаше от очите ти. Но откакто съгреши и дойде в чужда земя всички тези изпитания се струпаха на главата ти.”



 
Глава ХХХVІ

 

Смокини.

 

1. Тогава Бог заповяда на херувима, който пазеше вратата на градината с огнен меч в ръка, да вземе няколко плода от смокиновото дърво и да ги даде на Адам. 2. Херувимът се подчини на Бога, влезе в градината и донесе две клончета с две смокини, висящи от листата. Те бяха откъснати от две дървета, сред които Адам и Ева се криеха когато Бог влезе в градината и Словото Му дойде и им каза: “Адаме, Адаме, къде си?” 3. А Адам отговори: “О, Боже, тук съм. Когато чух Теб и гласа Ти, се скрих защото съм гол.” 4. Херувимът даде двете смокини на Адам и Ева. Те ги дръпнаха от разстояние защото не можеха да приближат до него; тяхната плът не можеше да стои близо до огъня. 5. Отначало ангелите трепереха в присъствието на Адам и се страхуваха от него. Сега Адам трепереше и се страхуваше от тях. 6. Адам се приближи пръв и взе една смокиня, после Ева взе другата. 7. Тъй като ги държаха в ръце, те ги гледаха и познаха, че са от дърветата, между които се бяха крили.


 


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница