Книга на Адам и Ева

Част 5

Глава ХХХVІІ

 

42 дена наказание не могат да изкупят дори 1 час грях.

1. Тогава Адам каза на Ева: “Виждаш ли тези смокини и листата им, с които се покрихме когато бяхме лишени от чистото си естество? Сега не знаем каква нищета и страдание могат да ни сполетят ако ги изядем. 2. Затова, о, Ева, нека се въздържим и да не ги ядем; нека поискаме Бог да ни даде плод от дървото на живота.” 3. Така и направиха. Не изядоха смокините. 4. Адам започна да умолява Бога да му даде от плода на дървото на живота: “О, Боже, когато престъпих заповедта Ти в шестия час на петъка, бяхме лишени от чистото си естество и заради престъплението си останахме в градината само 3 часа. 5. Вечерта Ти ни изгони. О, Боже, ние съгрешихме за един час пред Теб и толкова изпитания и скърби се изсипаха върху нас от този ден нататък. 6. През всичките 43 дни не изкупихме единия час, в който съгрешихме! 7. О, Боже, погледни ни с милостивото си око и не ни отмъщавай според престъплението ни. 8. О, Боже, дай ни от дървото на живота за да ядем, да живеем и никога повече да не усетим страдания и беди на тази земя, защото си Бог. 9. Когато престъпихме заповедта Ти, Ти ни изгони от градината и изпрати херувим да пази дървото на живота за да не ядем от него и да не забравим слабостта си въпреки греха си. 10. Сега, Господи, изтърпяхме тези дни и понесохме страдания. Направи тези 43 дни да бъдат равни на единия час, в който съгрешихме.”

“Когато свършат 5500 години…”

1. След това Божието Слово дойде при Адам и му каза: 2. „О, Адаме, няма да ти дам от плода на дървото на живота, който ти ми поиска. Това ще стане чак когато завършат 5500 години. Тогава ще ти дам от плодовете му за да ядете и да живеете вечно: ти, Ева и праведните ви потомци. 3. Тези 43 дни не могат да компенсират часа, през който престъпихте заповедта Ми. 4. О, Адаме, дадох ти да ядеш от смокиновото дърво, зад което се беше скрил. Вървете и яжте двамата с Ева. 5. Не ще отхвърля молбата ти, нито ще разочаровам надеждата ти. Затова изтърпи докато се изпълни заветът, който направих с теб.” 6. И Бог оттегли Словото Си.

 
Глава ХХХІХ

 

Адам е предпазлив, но вече е много късно.

1. Адам се върна при Ева и й каза: “Стани и вземи едната смокиня за себе си а аз ще взема другата. Да се прибираме в пещерата.” 2. Двамата си взеха по една смокиня и тръгнаха към пещерата. Слънцето залязваше, а те копнееха да ядат от плода. 3. Адам каза на Ева: “Страхувам се да изям тази смокиня. Не знам какво може да последва.” 4. Адам заплака и започна да моли Бога: “Задоволи глада ми без да се налага да ям смокинята. Ако я изям, каква полза ще имам? Какво ще искам от Теб после, Господи?” 5. После каза: “Страхувам се да ям защото не знам какво ще ме сполети.”

 

Първи човешки глад.

1. Тогава Словото на Бога дойде при Адам и му каза: “О, Адаме, защо не те беше грижа, не постеше и не се страхуваше преди? Защо нямаше този страх преди да съгрешиш? 2. Когато дойде да живееш в тази чужда земя, твоето животинско тяло не можеше да оцелее на земята, да заякне и да възстанови силите си без земна храна. 3. И Бог оттегли Словото Си от Адам.

 

Първата човешка жажда.

1. Тогава Адам взе смокинята и я постави върху златните пръчки. Ева взе нейната смокиня и я сложи върху тамяна. 2. Теглото на всяка смокиня беше колкото на диня защото плодът от градината беше по-голям от плода на тази земя.* 3. Адам и Ева останаха и постиха докато се зазори. 4. Когато слънцето изгря, те още се молеха, а когато свършиха, Адам каза на Ева: 5. „О, Ева, ела, нека отидем до южната граница на градината, на мястото където тече реката и се разделя в четири посоки. Там ще се молим на Бога и ще искаме да ни даде да пием малко от водата на живота. 6. Бог не ни нахрани от дървото на живота за да не можем да живеем. Затова ще поискаме да ни даде от водата на живота и ще утолим жаждата си, вместо да пием от водата на тази земя.” 7. Когато Ева чу тези думи тя се съгласи с Адам. Двамата отидоха на южната граница съвсем близо до градината в края на реката от вода. 8. Застанаха и се помолиха на Господ да погледне веднъж към тях, да им прости и да изпълни молбата им. 9. След тяхната молитва Адам започна  сам да се моли на Бога: 10. „О, Боже, когато бях в градината и виждах водата, течаща от дървото на живота, нито сърцето, нито тялото ми искаха да пият от нея. Не изпитвах жажда защото бях жив и по-издигнат от сега. 11. За да живея не се нуждаех от Храната на Живота, нито пиех Водата на Живота. 12. Сега, о, Боже, съм мъртъв; плътта ми изгаря от жажда. Дай ми от Водата на Живота за да мога да пия и да живея. 13. Заради милостта Си, Боже, избави ме от тези напасти и изпитания и ме заведи в друга земя щом не искаш да живея в градината Ти.”

 
Глава ХLІІ

 

Обещание за водата на Живота.

1. Тогава словото на Бога дойде при Адам и му каза: 2 “О, Адаме, ти ми каза да те заведа в земя където да си починеш, но няма друга земя освен тази. Само в небесното царство има почивка. 3. В момента ти не можеш да влезеш в него; това може да стане едва когато отмине и завърши осъждението. 4. Тогава ще те заведа горе в царството небесно заедно с праведните ти потомци; ще ви дам почивката, за която ме молиш сега. 5. Ти каза: “Дай ми от Водата на Живота за да пия и да живея.” Това не може да стане днес, а в деня когато сляза в ада, счупя месинговите врати и строша на парчета желязното царство. 6. Тогава по милост ще спася душата ти и душите на праведните за да им дам почивка в Моята градина. Това ще стане когато дойде краят на света. 7. Що се отнася до Водата на Живота, която търсиш, няма да я получиш днес, а в деня когато пролея кръвта си върху главата* ти в земята на Гoлгота.** 8. Защото за теб тогава кръвта Ми ще бъде Вода на Живота; и не само за теб, а за всичките ти потомци, които ще повярват в Мен. За тях ще има вечна почивка.” 9. Господ пак каза на Адам: “О, Адаме, когато беше в градината, ти не познаваше изпитанията. 10. Откакто обаче престъпи заповедта Ми, всички страдания се стовариха върху теб. 11. Освен това, сега плътта ти иска храна и вода; пий от тази вода, която тече пред теб върху лицето на земята.” 12. Тогава Бог оттегли Словото Си от Адам. 13. Адам и Ева се поклониха на Господ и се върнаха от реката в пещерата. Беше пладне. Когато се приближиха, видяха до нея голям огън.

** Голгота беше хълма извън стените на Ерусалим където Христос беше разпънат. Местонахождението му не е точно известно, но се счита, че църквата на Светата гробница е била построена на хълма.

 
Глава ХLІІІ

 

Дяволът опитва да предизвика пожар.

1. Тогава Адам и Ева се уплашиха и притихнаха. Адам каза на Ева: “Какъв е този огън до пещерата? Не сме направили нищо за да го предизвикаме. 2. Не сме пекли хляб, нито сме готвили супа. Не познаваме такъв огън и не знаем как да го наречем. 3. Откакто Бог изпрати херувима с огнения меч, който блестеше и светеше в ръката му и от страх паднахме на земята като мъртви, не сме виждали нещо подобно. 4. Сега виж, о, Ева, това е същият огън, който херувимът държеше когато Бог го изпрати да пази пещерата, в която живеем. 5. О, Ева, това е защото Бог ни е ядосан и ще ни изгони от нея. 6. О, Ева, пак престъпихме заповедта Му и Той изпраща огън да изгори всичко наоколо и да ни попречи да влезем в пещерата. 7. Ако това е вярно, о, Ева, къде ще живеем? Къде ще бягаме от лицето на Бога? Той няма да ни остави да живеем в градината и ни лиши от добрите неща в нея; постави ни в пещерата, където понесохме тъмнина, изпитания и лишения докато накрая намерихме утеха. 8. Сега, когато ни заведе в нова земя, кой знае какво би могло да ни се случи? Кой знае дали тъмнината й няма да е по-голяма от тъмнината на тази земя? 9. Знае ли някой какво може да се случи в онази земя през деня или през нощта? Знае ли някой дали ще бъде далеч или близо? Къде ли ще Му хареса на Бог да ни остави? Може би далеч от градината? Може Бог да ни попречи да Го виждаме защото престъпихме заповедта Му и постоянно Го умоляваме за нещо? 10. О, Ева, ако сме отдалечени от градината, как ще Го намерим отново и ще Му поискаме да ни даде злато, тамян, смирна и някой смокинов плод? 12. Къде ще Го намерим за да ни утеши още веднъж? Как ще се сети за нас за да изпълни завета, който сключи с нас?” 13. Адам не каза нищо повече и продължиха да гледат към пещерата и огъня, който пламтеше наоколо. 14. Този огън обаче беше от сатана. Той беше събрал дърва и сухи треви, които беше занесъл до пещерата. След това ги беше запалил за да я унищожи. 15. Така Адам и Ева щяха да тъгуват и той щеше да отсече вярата им в Бога и да ги накара да се отрекат от Него. 16. Заради милостта на Бога обаче, той не можеше да подпали пещерата. Бог изпрати ангела Си за да я опази от огъня докато той изгасне. 17. Този огън горя от обяд до вечерта на 45-ия ден.

 

Властта на огъня над човека.

1. Адам и Ева все още стояха и гледаха ужасени огъня, неспособни да се приближат към пещерата. 2. Сатана продължаваше да носи дърва и да ги хвърля в огъня докато пламъците се издигаха високо и покриваха цялата пещера. Той си мислеше да я унищожи с голям огън. Ангелът на Бога обаче я пазеше. 3. Все пак не можеше да прокълне сатана, нито да го обиди защото нямаше власт над него. Не си позволи и сам да изрече такива думи. Ангелът изтърпя и не каза лоша дума до идването на Словото на Бога. Божието Слово каза на сатана: “Махни се от тук. Веднъж вече измами слугите Ми, а сега искаш да ги унищожиш. 5. Ако не бе милостта Ми, бих унищожил теб и множествата ти. Обаче ще бъда търпелив към теб до свършека на света.” 6. Тогава сатана избяга от Господ. Огънят продължи да гори цял ден. Беше 46-ти ден откакто Адам и Ева излязоха от градината. 7. Когато усетиха, че горещината намалява, тръгнаха към пещерата както обикновено за да влязат, но не можаха. 8. Двамата заплакаха защото огънят ги разделяше от нея, приближаваше към тях и това ги плашеше. 9. Адам каза: “Виж огъня. Част от него се намира и в нас самите. Преди той отстъпваше от нас, но вече не е така. Откакто престъпихме границите на творението, положението и естеството ни се промениха. Огънят обаче не се е променил откакто е създаден. Затова в момента има власт над нас и когато ни приближава, обгаря плътта ни.”

 

Сатана не изпълни обещанията си. Описание на ада.

1. Тогава Адам се изправи и помоли Бога: “Виж, този огън ни отделя от пещерата, в която ни заповяда да живеем; ето сега не можем да влезем вътре.” 2. Бог чу Адам и изпрати Словото Си, което каза: 3. “О, Адаме, виж огъня! Колко са различни пламъкът и горещината му от градината на насладите и добрите неща в нея! 4. Когато бяхте под Моето управление, всички творения отстъпваха пред теб, а когато престъпихте заповедта Ми, всички се вдигнаха срещу теб.” 5. Бог му каза отново: “Ето Адаме, как сатана те издигна! Той те лиши от божественост и от възвишеното ти положение, което е Мое и не спази обещанието си към теб. После дори се превърна в твой враг. Той подпали този огън и смяташе да ви изгори. 6. Защо, о, Адаме, той не спази съглашението си с теб нито за ден, а те лиши от славата, която беше върху теб когато се предаде на неговата заповед. 7. Мислиш ли, Адаме, че той те обичаше когато се споразумя с теб? Нима те обичаше и искаше да те издигне високо? 8. Не, Адаме, той не направи това от любов към теб; искаше да минеш от светлината в тъмнината, от възвишено в позорно състояние, от слава в унижение и от почивка в постене и слабост.” 9. Бог каза още на Адам: “Виж този огън, запален около пещерата от сатана; виж това чудо, което те заобикаля и знай, че то ще те заобикаля заедно с потомците ти когато се подчинявате на заповедите му. Той ще ви напада с огън и ще слезете в ада след като умрете. 10. Тогава ще видите огъня му, който гори около вас. Няма да бъдете освободени от него докато не дойда Аз; също както не можеш сега да влезеш в пещерата заради големия огън около нея; не и докато не дойда и не направя път за теб в деня когато заветът Ми ще се изпълни. 11. Не е възможно в момента да си починеш от този живот докато Словото Ми не дойде. Тогава ще направи път за теб и ще си починеш.” Бог извика със Словото Си към огъня да се раздели на две за да премине Адам. Огънят се раздели и Адам успя да мине.* 12. И Бог оттегли Словото Си от Адам.

*Изход 14:21,22 и Исус Навин 3:15-17.

 
Глава ХLVІ

“Колко пъти те спасявах от него…”

1. Адам и Ева отново можеха да влизат в пещерата. Когато минаха през огъня, сатана духна като вихрушка в него; той ги покри, опърли телата им и ги обгори.* 2. Адам и Ева изпищяха и казаха: “О, Господи, спаси ни! Не оставяй огънят да ни нападне и унищожи заради престъплението ни.” 3. Бог видя телата им, които сатана беше обгорил с огън и изпрати Ангела Си за да спре огъня. Обаче раните останаха по телата им 4. Бог каза на Адам: “Виж любовта на сатана към вас; той претендираше, че ще ви даде божественост и величие. Ето, той ви изгори с огън и иска да ви унищожи. 5. Сега погледни мен о, Адаме; създадох ви и колко пъти ви избавих от ръцете му? Иначе нямаше ли да ви унищожи? 6. Бог каза на Ева: “Какво ти обеща в градината когато ти каза: “Ако ядете от това дърво очите ви ще се отворят и ще станете като богове – да познавате добро и зло”? Виж, той изгори телата ви с огън и ви накара да усетите вкуса му, вместо вкуса на градината. Видяхте изгарящия огън, усетихте злото и властта му над вас. 7. Очите ви видяха доброто, което ви отне и това наистина отвори очите ви. Видяхте градината, в която бяхте с Мен и злото, което ви донесе сатана. Но не можа да ви даде божественост, нито да изпълни това, което ви беше говорил. Той беше враждебен към вас и към потомците ви, които ще се появят след вас.” 8. И Бог оттегли Словото Си от тях.

*Дрехите, които Бог им беше дал в Битие 3:21, изгоряха и Адам и Ева отново бяха голи. (Виж гл. L, където Адам и Ева търсят дрехи, с които да покрият голотата си.)