Книга на Адам и Ева

Част 6

Глава ХLVІІ

 

Дяволският план.

1. Тогава Адам и Ева се прибраха в пещерата все още треперейки от огъня, който бе изгорил телата им и Адам каза на Ева: 2. „Виж, огънят изгори телата ни сега, а какво ли ще бъде когато умрем и сатана накаже душите ни? Не е ли далеч нашето избавление, освен ако Бог не дойде и в милостта Си не изпълни обещанието Си?” 3. Адам и Ева бяха щастливи, че още веднъж бяха успели да се върнат в пещерата. Когато видяха огъня, си бяха помислили, че никога няма да влязат в нея. 4. Слънцето беше залязло, но тъй като огънят още гореше и приближаваше към тях в пещерата те не можеха да спят вътре. Затова излязоха навън. Беше 47-ия ден след като бяха напуснали градината. 5. Адам и Ева дойдоха в подножието на хълма до градината, където обикновено спяха. 6. Спряха се, молиха Бога да им прости греховете и заспаха под върха на планината. 7. Сатана, който мрази всяко добро, си помисли: “Бог обеща със завет да спаси Адам и да го освободи от всички трудности, които го сполетяха; обеща на него и потомците му, че ще живеят в царството, в което и аз бях преди. Понеже на мен не обеща същото аз ще убия Адам. 8. Ще освободя земята от него; тя ще остане само за мен. Когато умре, той няма да има наследници, които да наследят царството и то ще остане моя собственост. Тогава Бог ще поиска да го върне на мен и множествата ми.”

 

Пето появяване на сатана при Адам и Ева.

1. Сатана повика множествата си, те дойдоха и му казаха: 2. “О, Господарю, какво ще направиш? 3. Той им каза: “Познавате Адам, когото Бог създаде от праха; той взе нашето царство. Хайде да се съберем и да го убием; или да хвърлим скала върху него и Ева и да ги смажем. 4. Като чуха това, множествата отидоха до мястото където Адам и Ева спяха. 5. Заедно със сатана взеха огромна гладка и здрава скала като си мислеха: “Ако на скалата има дупка когато падне върху тях може да ги покрие, да избегнат удара и да не умрат.” 6. Тогава сатана каза на множествата си: “Вземете този камък, хвърлете го върху тях за да не се изтърколи в друга посока и след това избягайте веднага. 7. Те направиха както им каза сатана. Докато скалата падаше към Адам и Ева, Бог й заповяда да се превърне в купол над тях* за да не им навреди. Божията заповед беше изпълнена. 8. Скалата беше голяма и когато падна, цялата земя се разтърси.** 9. Тъй като всичко трепереше и се клатеше, Адам и Ева се събудиха и видяха, че се намират под скален купол. Те не знаеха какво се е случило защото когато заспаха се намираха под открито небе. Затова се уплашиха. 10. Тогава Адам каза на Ева: “Защо планината се е наклонила, а земята трепери и се клати? Защо тази скала се е простряла над нас като палатка? 11. Възнамерява ли Господ да ни постави в затвор тук? 12. Той ни е ядосан защото излязохме от пещерата без негово разрешение и направихме това без да се съветваме с Него. 13. Ева каза: “Ако земята трепери заради нас и скалата е образувала палатка над нас заради престъплението ни тогава ще съжаляваме Адаме, защото наказанието ни ще е дълго. 14. Стани и се помоли на Бог да ни обясни всичко това.” 15. Тогава Адам се помоли на Бог да му разясни какво е причинило тази неприятност. И Адам се моли до сутринта.

*Думата “купол” е използвана тук, но текстът не предполага, че покривът беше кръгъл, а само, че ги покриваше от всички страни. Куполът е най-подходящата форма, която може да издържи при сблъсък с земята. От 9 и 11 стих можем да заключим, че куполът е имал дупки от страни, достатъчно големи за да може през тях да минават светлина и въздух, но недостатъчни за да могат Адам и Ева  да избягат. Друга възможност е дупките да са били големи, но на височина, недостъпна за Адам и Ева.

**В стих 7 в следващата глава Бог казва на Адам и Ева, че земята също е потънала под тях – “Аз заповядах на скалата под вас да потъне.”

Глава ХLІХ

 

Първото пророчество за възкресението.

1. Тогава Словото на Бога дойде и каза: “О, Адаме, кой те посъветва да излезеш от пещерата и да дойдеш на това място?” 3. Адам отговори: “О, Господи, дойдохме тук защото горещината от огъня, която идваше в пещерата беше силна.” 4. Тогава Господ каза на Адам: “Ти се уплаши от огъня, който горя една нощ, а какво ще бъде когато живееш в ада? 5. Все пак не се плаши и не вярвай, че съм сложил този скален купол над вас за да ви нападам. 6. Това дойде от сатана, който ти обеща божественост и величие. Той хвърли скалата за да ви смаже и да ви лиши от живот. 7. Но Аз се смилих над вас и заповядах на скалата когато падаше да ви покрие като купол и скалата под вас да потъне. 8. Това ще се случи и на Мен когато дойда на земята. Сатана ще подбуди евреите да Ме убият. Те ще ме сложат в скала, ще запечатат входа с голям камък и Аз ще остана вътре три денонощия. 9. На третия ден ще възкръсна и това ще бъде твоето и на потомците ти спасение. Затова няма да те извадя от купола докато не минат три дена и три нощи.” 10. И Бог оттегли Словото си от Адам. 11. Адам и Ева живяха под скалата 3 денонощия. 12. Бог направи това защото напуснаха пещерата и дойдоха на това място без Неговото разрешение. 13. След три дни и три нощи Бог направи отвор в скалния купол и им разреши да излязат. Плътта им беше изсушена, а очите и сърцата им бяха обезпокоени от плача и тъгата.

 

Адам и Ева искат да покрият голотата си.

1. Адам и Ева отидоха направо в пещерата и се молиха цял ден. 2. Това се случи на 50-ия ден след напускането на градината. 3. Продължиха да се молят и през цялата нощ. Молеха се за милост. 4. Когато се зазори Адам каза на Ева: “Ела, нека направим нещо за телата си.” 5. Отидоха до северната граница на градината и потърсиха нещо, с което да покрият телата си.* Обаче не намериха нищо. Телата им още бяха мръсни и страдаха от студ и горещина. 6. Адам се изправи и помоли Бог да му покаже нещо, с което да покрият телата си. 7. Тогава дойде Божието слово и му каза: “О, Адаме, вземи Ева и елате на морския бряг където преди това постихте. Там ще намерите овчи кожи, останали след лъвовете, които са изяли животните. Вземете ги, направете си дрехи и се облечете.

*Глава ХLVІ, стих 1 казва: “Сатана духна в огъня…и телата им обгоряха.” Дрехите, които Бог им даде (Битие 3:21) изгоряха и Адам и Ева отново бяха голи.

 
Глава LІ

“Какво хубаво има в това, че го последвахте?”

1. Когато Адам чу тези думи от Бога, взе Ева и отидоха от северния край на градината на южния до реката, където веднъж постиха. 2. Когато тръгнаха, злият сатана вече беше чул разговора им за дрехите с Божието Слово. 3. Той се натъжи и забърза към мястото където бяха кожите. Намерението му беше да ги вземе, да ги хвърли в морето или да ги изгори. Така Адам и Ева нямаше да ги намерят. 4. Точно щеше да ги вземе и Божието Слово дойде от небето. Върза го на мястото преди Адам и Ева да дойдат. Когато се приближиха те се уплашиха от отвратителния му вид. 5. Тогава дойде Божието Слово и каза на Адам и Ева: “Това е този, който се беше скрил в змията, който ви лиши от светлината и славата, в които бяхте облечени. 6. Това е този, който ви обеща величие и божественост. Къде е сега неговата хубост? Къде е неговата божественост? Къде е светлината? Къде е славата, която беше върху него? 7. Сега външността му е ужасна; стана отвратителен сред ангелите и беше наречен сатана. 8. О, Адаме, той искаше да ви отнеме тези овчи дрехи и да ги унищожи за да не ги облечете. 9. Какво хубаво има в него, заради което бихте го последвали? Какво спечелихте като му се подчинихте? Виж злите му дела, после погледни Мен, твоят създател и добрите ми дела. 10. Ето, вързах го преди да дойдете за да го видите и да откриете неговата слабост защото никаква сила не му е останала.” 11. И Бог го освободи от въжетата.

 
Глава LІІ

 

Адам и Ева ушиват първата риза.

1. Адам и Ева не казаха нищо повече, а плакаха пред Бога заради сътворението си и телата си, които имаха нужда от земно облекло. 2. Адам каза на Ева: “О, Ева, ще бъдем покрити с животински кожи и когато ги обличаме ще носим върху телата си символа на смъртта. Точно както смъртта е постигнала притежателите на кожите и ние ще умрем.” 3. Адам и Ева взеха кожите и се върнаха в пещерата на съкровищата. После, както бяха свикнали, останаха вътре и се молиха. 4. След това се замислиха как биха могли да си направят дрехи от кожите, тъй като нямаха никакви умения. 5. Тогава Бог изпрати ангела Си за да им покаже. Той каза на Адам: “Иди и вземи няколко тръна от палма.” Адам направи както му заповяда ангела. 6. Ангелът започна пред тях да обработва кожите за да ушие риза. Той взе тръните и започна да ги забучва в кожите. 7. Стана и помоли Бог да скрие тръните в кожите за да изглеждат, както си беше в действителност, като зашити с един конец. 8. Стана така както Бог заповяда. Кожите станаха дрехи за Адам и Ева и Той ги облече в тях. 9. От този момент голотата им беше покрита от очите на другия. 10. Това се случи в края на 51-ия ден. 11. Когато покриха телата си Адам и Ева се молиха, и търсиха милост от Бога; благодаряха Му, че се е смилил над тях и е покрил голотата им. И не спряха да се молят през цялата нощ. 12. Когато дойде утрото се помолиха както обикновено и излязоха от пещерата. 13. Адам каза на Ева: “Тъй като не знаем още какво има на запад от пещерата, нека отидем и видим.” Тръгнаха и отидоха направо на западната граница.

 

Пророчество за западните земи и голямото наводнение.

1. Още не бяха далеч от пещерата, когато сатана се приближи и се насочи към Адам и Ева, преобразен като два ненаситни лъва, гладни от три дни, за да ги разкъса на парчета и да ги погълне. 2. Те заплакаха и молеха Бог да ги спаси от лапите им. 3. Тогава дойде Божието Слово и изгони лъвовете. 4. Бог каза на Адам: “О, Адаме, какво търсеше на западната граница? Защо по собствено желание изостави източната, където е жилището ти? 5. Върни се в пещерата и остани там, за да не може сатана да те измами или да изпълни това, което е намислил за теб. 6. Защото на западната граница, о, Адаме, от теб ще излязат потомци, които ще изпълнят целта му, ще се осквернят с греховете си и отстъпването пред сатана. 7. Затова ще изпратя върху тях голямо наводнение, което ще потопи всички. Ще спася тези от тях, които останат праведни. Ще ги заведа в отдалечена земя, а земята, в която живееш сега ще бъде пуста и обезлюдена. 8. След като Бог каза това, те се върнаха в пещерата на съкровищата. Плътта им обаче беше изсъхнала, бяха се изтощили от постене, молитва и от болката, че са станали нарушители спрямо Бога.

 

Адам и Ева извършват проучване.

1. Адам и Ева останаха в пещерата и се молиха цяла нощ до зазоряване. Когато слънцето изгря, те излязоха от пещерата. Умовете им блуждаеха под тежестта на скръбта и не знаеха къде отиват. 2. В това състояние вървяха към южната граница на градината. Започнаха да се изкачват докато стигнаха източната граница, отвъд която вече нямаше земя. 3. Херувимът, който пазеше градината стоеше на западната врата заради Адам и Ева; да не би изведнъж да се появят и да влязат в градината. Той се завъртя към тях сякаш искаше да ги убие. Такава беше заповедта на Бога. 4. Когато Адам и Ева дойдоха до източната граница, мислейки, че херувимът не ги наблюдава, застанаха до вратата като че ли искаха да влязат. Изведнъж той се появи с блестящия меч в ръка. Когато ги видя, тръгна към тях за да ги убие. Той се страхуваше, че Бог ще го унищожи ако влязат в градината без Негово разрешение. 5. Мечът на херувима сякаш хвърляше пламъци надалеч. Когато го издигна над Адам и Ева, пламъкът му не блесна. 6. Затова херувимът помисли, че Бог е благосклонен към тях и ще ги върне отново в градината. Херувимът стоеше учуден. 7. Не можеше да се качи на небето за да разбере Божията заповед относно връщането им в градината; продължаваше да стои близо до тях защото беше неспособен да ги остави; страхуваше се, че ако влязат без разрешение, Бог щеше да го унищожи. 8. Когато Адам и Ева видяха херувима, идващ срещу тях с пламтящия огнен меч, паднаха като мъртви. 9. В това време земята и небесата се потресоха; друг херувим слезе от небето при този, който пазеше градината и го видя притихнал и учуден. 10. Тогава и други ангели слязоха близо до мястото където стояха Адам и Ева. Те се разкъсваха между радостта и тъгата. 11. Бяха радостни защото мислеха, че Бог е благосклонен към Адам и желаеха да го върне в градината. Искаха Бог да го възстанови в щастието, на което той се радваше някога. 12. Те обаче тъгуваха за Адам защото беше паднал като умрял заедно с Ева и си казаха: “Адам не умря на това място; Бог го уби защото дойде тук и искаше да влезе в градината без Неговото разрешение.”