Книга на Адам и Ева



страница8/10
Дата13.09.2017
Размер0.85 Mb.
#30090
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Част 8


 

Глава LХІ

 

Те последваха сатана.

 

1. Тогава той хвана Адам и Ева за ръце и ги изведе от пещерата. 2. Тъкмо бяха излезли, когато Бог разбра, че сатана е победил Адам и Ева и ги е извел навън преди да минат 40 дена, за да ги заведе на отдалечено място и да ги унищожи. 3. Словото на Бога дойде отново, прокле сатана и го изгони. 4. Бог започна да говори на Адам и Ева: “Защо излязохте от пещерата?” 5. Адам каза: “Създал ли си човек преди нас? Защото когато бяхме в пещерата изведнъж се появи приятелски настроен стар човек, който ни каза: “Аз съм изпратен от Бога и идвам да ви заведа на място за почивка.” 6. Ние повярвахме, о, Боже, че е Твой пратеник и тръгнахме с него, независимо че не знаехме къде ще отидем.” 7. Тогава Бог каза на Адам: “Ето, той е баща на злото и ви изведе и от градината на насладите. Когато видя, че с Ева се съгласихте единодушно да постите, да се молите и да не излизате от пещерата преди края на 40-ия ден, сатана пожела да провали намерението ви и да разруши споразумението ви; да отсече цялата ви надежда и да ви изгони някъде, където ще може да ви унищожи. 8. Нямаше да може да ви стори нищо, освен ако не се представи като човек, каквито сте и вие. 9. Затова когато дойде, лицето му беше като вашите и ви показваше различни неща за да ви убеди, че всичко е истина. 10. Понеже съм милостив и благосклонен към вас, не му разреших да ви погуби. Вместо това го изгоних далеч от вас. 11. Затова сега, о, Адаме, вземи Ева, върнете се в пещерата си и останете там до сутринта на 41 ден. Когато излезете, идете към източната врата на градината.” 12. Адам и Ева се поклониха на Бог като Го хвалеха и благословяха за освобождението, което им донесе. Върнаха се в пещерата. Всичко това се случи вечерта на 39 ден. 13. Те стояха и страстно се молеха Бог да им даде сила защото бяха отслабнали от глада, молитвите и жаждата. Въпреки това останаха будни и се молиха цяла нощ. 14. Тогава Адам каза на Ева: “Стани да отидем до източната страна както ни каза Бог.” 15. Казаха ежедневните си молитви както бяха свикнали, излязоха от пещерата и отидоха до източната врата на градината. 16. Адам и Ева се молиха и призоваваха Бог да им даде сили и да им изпрати нещо, с което да задоволят глада си. 17. Когато свършиха, бяха много слаби за да се движат. 18. Тогава дойде Словото на Бога и им каза: “О, Адаме, станете и донесете тук двете смокини.” 19. Адам и Ева се изправиха и се приближиха до пещерата.



 
Глава LХІІ

 

Двете дървета.

 

1. Но злият сатана им завиждаше заради утехата, която Бог им беше дал. 2. Изпревари ги, отиде в пещерата, взе двете смокини и ги скри отвън за да не ги намерят. След това имаше намерение да ги убие. 3. Благодарение на божията милост, още щом смокините се оказаха в земята, Бог осуети намеренията на сатана и ги превърна в две плодни дървета, които засенчваха пещерата. Сатана ги беше заровил на източната страна. 4. Щом дръвчетата пораснаха и се покриха с плодове, сатана се огорчи, натъжи и каза: “По-добре да бях оставил двете смокини където си бяха защото ето, те се превърнаха в две плодни дървета, от които Адам ще може да се храни цял живот. Всъщност, аз възнамерявах да ги заровя, да ги унищожа и да ги скрия завинаги. 5. Обаче Бог преобърна намеренията ми и този свещен плод няма да загине. Той разкри това, което исках да извърша срещу слугите Му и го осуети.” 6. Сатана си отиде засрамен защото не беше премислил добре плановете си.



 
Глава LХІІІ

 

Първа радост от дърветата.

 

1. Щом Адам и Ева наближиха пещерата, видяха двете смокинови дървета покрити с плод. 2. Адам каза на Ева: “Струва ми се, че сме минали по грешен път. Кога пораснаха тези дървета тук? Мисля, че врагът иска да ни насочи в грешна посока. Смяташ ли, че наблизо има друга пещера? 3. Все пак, нека влезем вътре и да вземем двете смокини защото това е пещерата, в която живеем. Ако обаче не ги намерим значи това не е нашата пещера.” 5. Тогава Адам каза на Ева: “Нима сме отишли в друга пещера?” Ева каза: “Ако питаш мен, не знам.” 6. Тогава се изправи и се помоли на Бога: “О, Боже, Ти ни заповяда да се върнем в пещерата, да вземем двете смокини и да дойдем пак при Теб. 7. Ние обаче не ги намерихме. О, Боже, Ти ли ги взе и посади тези две дървета или ние сме се заблудили? А може би врагът ни е измамил? Ако искаш, о, Боже, открий ни тайната на двете дървета и двете смокини.” 8. Тогава при Адам дойде Божието Слово и му каза: “О, Адаме, когато те изпратих да донесеш смокините, сатана ви изпревари при пещерата, взе ги и ги зарови навън на изток от нея като мислеше да ги унищожи. 9. Не от само себе си тези дървета изведнъж пораснаха. Бях милостив към тях и им заповядах да израснат. Те ще станат големи дървета и клоните им ще ви правят сянка за да си почивате. Направих това за да видите силата ми и чудесните ми дела. 10. Също така за да ви покажа колко е долен сатана и зли делата му. Откакто сте излезли от градината, не е спрял нито за ден да върши злините си. Но Аз не съм му дал власт над вас.” 11. И Бог каза: “От сега нататък, Адаме, радвайте се на дърветата; почивайте си под тях когато се чувствате отпаднали. Не яжте обаче от плодовете им и не се приближавайте до тях.” 12. Адам заплака и каза: “О, Боже, моля Те ако знаеш, че в дърветата се крие смърт или друго зло както беше в началото, изкорени ги и ги махни далеч от пещерата. Остави ни да умрем от горещина, глад и жажда. 14. Защото познаваш чудесните си дела. О, Боже, знаеш, че са велики и че чрез силата Си можеш от едно нещо да направиш друго без да е пожелал някой. Защото мощта ти може да накара скалите да станат дървета и обратно.”



 
Глава LХІV

 

Адам и Ева ядат първата земна храна.

 

1. Тогава Бог погледна Адам и Ева и видя силата на ума му, издръжливостта му на глад, жажда и горещина. Той превърна двете смокинови дървета отново в две смокини както беше отначало и каза на Адам и Ева: “Всеки от вас да си вземе по една смокиня.” Те направиха както Бог им заповяда. 2. Той им каза: “Сега трябва да влезете в пещерата и да ги изядете за да задоволите глада си; иначе ще умрете.” 3. Адам и Ева влязоха в пещерата когато слънцето залязваше и се молиха докато то се скри. 4. Тогава седнаха да ядат. Не знаеха обаче как да се хранят защото не бяха свикнали със земната храна. Страхуваха се, че ако ядат ще им стане тежко на стомаха, плътта им ще се промени и сърцата им ще заобичат земна храна. 5. Докато седяха така, Бог, изпълнен с милост, изпрати ангела Си за да не загинат от глад и жажда. 6. Той им каза: “Бог ви обясни, че нямате сила да постите до смърт; Сега плътта ви е животинска и не може да съществува без храна и вода.” 7. Тогава Адам и Ева взеха плодовете и започнаха да се хранят. Бог обаче беше сложил в тях уханна смес от хляб и кръв. 8. Ангелът си отиде от тях. Те ядоха докато се наситят. Тогава оставиха на страна останалото. С Божията сила смокините отново станаха цели защото Бог ги беше благословил. 9. След това Адам и Ева станаха и се молиха с радостни сърца и подновена сила. Радваха се и хвалеха цяла нощ. Беше края на 83-ия ден.



 
Глава LХV

 

Адам и Ева придобиват храносмилателни органи. Последната им надежда да се върнат в градината е загубена.

 

1. Когато настъпи ден те станаха, помолиха се както бяха свикнали и излязоха от пещерата. 2. Бяха се разболяли обаче от храната защото не бяха свикнали с нея. Затова се върнаха вътре като си говореха: 3. „Какво ни причини храната та се чувстваме толкова зле? Толкова сме нещастни, че ще умрем! Щеше да бъде по-добре ако бяхме умряли, запазвайки телата си чисти, вместо да ядем и да ги оскверним с храна.” 4. Тогава Адам каза на Ева: “Болката не дойде при нас в градината; там не сме яли такава лоша храна. Мислиш ли, о, Ева, че Бог ще ни разболее чрез храната, която изядохме, че нашите вътрешности ще излязат; или Бог има намерение да ни убие с тази болест преди да изпълни обещанието си към нас?” 5. Тогава Адам започна да умолява Бога: “О, Господи, нека да не загинем заради храната, която ядохме. О, Господи, не ни наказвай. Отнеси се с нас според голямата си милост и не ни отхвърляй до деня, който си ни обещал.” 6. Тогава Бог погледна и приспособи телата им така, че да могат да ядат храната и да не загиват. 7. Адам и Ева натъжени се върнаха в пещерата и плакаха заради промяната на телата си. От този момент двамата разбраха, че са променени и цялата им надежда да се върнат в градината пропадна. 8. Затова сега телата им имаха други функции. Всяка плът, която има нужда от храна и течности за да съществува, няма място в градината. 9. Тогава Адам каза на Ева: “Ето, сега загубихме надежда и вяра, че ще влезем в градината. Доскоро принадлежахме към обитателите й; от сега нататък сме прах от земята и жители на земята. Няма да се върнем в градината до деня, в който Бог ни обеща да ни спаси и да ни върне там.” 10. Помолиха се Бог да има милост към тях. Умовете им се успокоиха, сърцата им бяха съкрушени и копнежът им беше охладен. Те бяха като чужденци на земята. Адам и Ева прекараха нощта в пещерата и спаха тежко защото се бяха нахранили.



 
Глава LХVІ

 

Адам работи за първи ден.

 

1. Когато настъпи утрото на следващия ден Адам и Ева се молиха и Адам каза: “Ето, поискахме храна и Бог ни даде. Сега нека Му поискаме и вода.” 2. Станаха и отидоха до брега на водния поток, който беше до южната граница на градината, от която преди това бяха откъснати. Стояха на брега и се молеха Бог да им заповяда да пият вода. 3. Божието Слово дойде при Адам И му каза: “О, Адаме, тялото ти стана животинско и вече има нужда от вода. Пийте с Ева и благодарете.” 4. Адам и Ева слязоха до потока и пиха докато телата им се освежиха. После хвалиха Бога и се върнаха в пещерата. Това се случи в края на 83-ия ден. 5. На 84-ия ден взеха двете смокини заедно с листата и ги закачиха в пещерата за да им бъдат знак и благословение от Бога. Поставиха ги там за да могат и потомците им, ако влязат, да видят чудесните неща, които Бог извърши за тях. 6. Тогава отново излязоха и помолиха Бог да им посочи храна, с която да нахранят телата си. 7. Словото на Бога дойде и каза: “О, Адаме, слез на запад от пещерата, стигни до земята с черната почва и там ще намериш храна” 8. Адам се подчини на Словото, взе Ева, отиде в посочената земя и намери узряло жито*, растящо на класове. Намери и смокини, и се зарадва много. 9. Тогава отново дойде Божието Слово и каза: “Вземи от житото и си направете сами хляб за да се нахраните.” И Бог даде на Адам мъдрост как от зърната да направи хляб. 10. Адам изпълни всичко и накрая се умори и отпадна. Тогава се върна в пещерата. Беше радостен, че е научил как се прави хляб.



 

*В книгата понятията “зърно” и “жито” са взаимозаменяеми. Споменаването е използвано може би за да се посочи вид древно семе, приличащо на египетско зърно познато като “Дурра”. Това е семе, което прилича на широко разпространеното в сухите области на Египет зърно.

 
Глава LХVІІ

 

Тогава сатана отклони Адам и Ева по грешен път.”



 

1. Когато Адам и Ева слязоха в земята на черната кал и се приближиха към житото, което Бог им показа, те видяха, че то е готово и узряло за жетва. Нямаха обаче сърп за да го ожънат. Тъй като разчитаха само на себе си, започнаха да скубят с ръце житото и така събраха всичко. 2. Струпаха го на куп и уморени от горещина и жажда отидоха на сянка под едно дърво където ветрецът ги приспа. 3. Сатана видя Адам и Ева и това, което бяха направили. Повика множествата си и им каза: “Откакто Бог показа на Адам и Ева всичко за житото а също и как да укрепят телата си, ето те направиха голям куп и, уморени от тежкия труд, сега спят. Елате, нека подпалим купчината жито и да я изгорим. Да вземем също бутилката с вода, която е при тях и да я изпразним. Така няма да намерят нищо за пиене и ще загинат от глад и жажда. 4. Когато се събудят и решат да се върнат в пещерата, ще ги настигнем по пътя и ще ги отклоним. Така ще умрат от жажда и глад; тогава може би ще се отрекат от Бога, той ще ги убие и ние ще се освободим от тях”. 5. Така сатана и множествата му подпалиха и изгориха житото. 6. Обаче от горещината на пламъците Адам и Ева се събудиха и видяха горящото жито. Ведрото до тях беше празно. 7. Заплакаха и се върнаха в пещерата. Когато се качваха към планината, сатана и множествата му ги срещнаха като ангели, хвалещи Бога. 9. Тогава сатана каза на Адам: “О, Адаме, защо си толкова измъчен от глад и жажда? Струва ми се, че сатана е изгорил житото.” И Адам каза: “Да” 10. Сатана му каза: “Върни се с нас. Ние сме Божии ангели. Той ни изпрати за да ви покажем друго по-добро поле с жито. До него има извор с хубава вода и много дървета. Там ще живеете. Ще обработвате полето за по-добра реколта от тази, която сатана пропиля.” 11. Адам помисли, че ангелът и множествата му са истински и се върна с тях. 12. Тогава сатана води Адам и Ева по неправилен път 8 дена докато и двамата паднаха като мъртви от глад, жажда и слабост. Тогава ги остави и избяга с множествата си.

 


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница