Книга на България, в която са включени 810 вида растения и гъби, 288 вида животни 159 типа местообитания



Дата09.03.2017
Размер358.64 Kb.
#16515
СЪСТОЯНИЕ НА БиологичноТО разнообразие и

НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА
През 2008 г. продължава работата по новата Червена книга на България, в която са включени 810 вида растения и гъби, 288 вида животни 159 типа местообитания.

Второто издание на Червен списък на гъбите в България включва 215 вида торбести и базидиални гъби.

Приети са 5 плана за действие за застрашени видове.

В края на 2008 г. броят на защитените територии е 950, с обща площ 581 736 ha. Приети са два нови плана за управление на защитени територии.

Издадени са 78 заповеди за обявяване на защитени зони от мрежата „НАТУРА 2000”.

Продължава изпълнението на дейностите по Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и програмата за екологичен мониторинг на Националните паркове.
СЪСТОЯНИЕ НА БиологичноТО разнообразие
Флора и растителност

Богатството на българския фитогенофонд включва около 3 900 вида висши растения, около 1 300 вида нисши растения са и 709 вида лишеи. Потенциалният брой на видовете в българската микота е оценен на 20 670.
Обща информация

Богатството на българския фитогенофонд, отнесено към сравнително малката територия на страната, е значително. С наличието на около 3 900 вида висши растения страната се нарежда на едно от първите места в Европа. От тях папратите са 45 вида, голосеменните са 17 вида, покритосеменните – около 3820.

По-големият брой от видовете в нашата флора, около 3330, са естествено разпространени в равнините и планините на страната, в повече или по-малко естествени или променени от човешката дейност местообитания. Те образуват групата на автохтонните растения.

Малко повече от 500 вида дървета, храсти и тревисти растения от българската флора са ограничено разпространени в страната. Част от тях са български или балкански ендемити, други са редки растения, остатък от древни флори или видове, чиито основни ареали лежат извън България. У нас те имат малко на брой популации, понякога в единични находища, често в граничните флористични райони на страната или във високите планини. Много от тези видове са защитени от Закона за биологичното разнообразие в България.

Спецификата на българската флора до голяма степен се определя от българските и балкански ендемични растения. Това са 498 вида или 12.8% от видовото богатство на страната. Българските ендемити са 186 вида, балканските – 312. Повечето ендемити имат малки ареали, някои видове са с много ограничено разпространение, с малочислени популации и висока степен на застрашеност. Най-много български и балкански ендемити се срещат в Родопите, Пирин, Рила, Стара планина. Ендемичните растения са емблематичен символ на българската флора и едно от най-чувствителните и уязвими звена в природните екосистеми на страната. Повечето видовете са поставени под защита на закона на биологичното разнообразие и са включени в Червената книга.

Около 560 вида, са плевели и рудерали, повечето широко разпространени в места, променени под влияние на човешката дейност.


Нисшите растения са около 1300 вида, а лишеите – 709 вида.
Видове под специален режим

С оглед опазване ресурсите на някои видове лечебни растения с ограничени запаси в природата, всяка година министърът на околната среда и водите издава Заповед за ползването на лечебните растения под специален режим за текущата година. Не се разрешава събиране на билки от тези видове в националните паркове, както и извън определените със заповедта райони и количества. Режимът не се отнася за случаите, когато билките се събират за лично ползване (Заповед № РД-135/ 28.02.2008 г.). Допустимите за събиране количества билки от естествените находища се отнасят за 10 вида лечебни растения, забранените за събиране билки от естествените им находища на територията на цялата страна са 25 вида лечебни растения.

Практиката през изминалите години доказа, че отпуснатите количества се използват в много малък процент, т.е. малки количества от тези видове се събират от природата, което е един щадящ механизъм за видовете и техните популации във времето. Има предложения за някои видове (катраника, ружа) да бъдат извадени от посочените списъци, тъй като са с възстановени популации.

Ежегодно под режим на опазване и регулирано ползване се поставя и растителния вид блатно кокиче (Leucojum aestivum). Находищата на вида в по-голямата си част се намират в защитени територии и са обект на наблюдение и оценка. През 2008 г. със Заповед на Министъра на околната среда и водите № РД – 257 от 30.04.2008 г., се разрешава събирането на листо-стъблена маса от 3 находища – по едно на територията на обл. Бургас – 300 kg; oбл. Сливен – 1 000 kg и обл. Ямбол – 300 kg. В останалите 13 оценявани находища остава забраната за събиране. Като цяло състоянието на популациите на вида е незадоволително.



Гъби

През последните години са положени усилия за оценка на микотата на България. Инвентаризацията на гъбоподобните организми и гъбите у нас определено изостава в сравнение с тази на растенията и животните. Предстои да бъдат установени хиляди нови за страната видове, включително и нови за науката. Потенциалният брой на видовете в българската микота е оценен на 20 670.

Като важни стъпки за опазването на гъбите в България могат да бъдат оценени издадените червени списъци. Второто издание на Червен списък на гъбите в България включва 215 вида торбести и базидиални гъби (37 вида критично застрашени, 105 вида застрашени, 40 вида уязвими, 14 вида почти застрашени и 19 вида с недостатъчно данни). Към момента, това е пълният официален списък на видовете със статус на застрашеност.
Нова червена книга на България

Във връзка с опазването на редките и застрашени видове са разработени Червени списъци на висшите растения и гъбите и въз основа на тях продължава подготовката на нова Червена книга на България. В новата Червена книга са включени 810 вида растения и гъби, 288 вида животни и 159 типа местообитания. Тя ще съдържа 3 тома - растения и гъби, животни и хабитати, както и електронна версия, в които ще бъде отразено съвременното състояние на популациите на консервационнозначимите видове и местообитания в България.


Фауна

Фаунистичното разнообразие на страната е високо. Гръбначните животни в България общо са около 790 вида, Безгръбначните животни наброяват около 30 000 вида.
Обща информация:

Фаунистичното разнообразие на страната е високо, предвид относително малката й площ. Гръбначните животни в България общо са около 790 вида и включват: Риби - 210 вида; Земноводни - 18 вида; Влечуги - 37 вида; Птици - 428 вида; Бозайници - 97 вида. Безгръбначните животни в България наброяват около 30 000 вида.

В някои от тези групи страната може да претендира за челните места в Европа по брой видове. Само Испания и Гърция имат толкова богата херпетофауна, а от 35-36 вида прилепи, установени в Европа, в България се срещат 33 вида.

По богатство, разнообразие и ендемизъм на пещерната си фауна България е между първите страни в Европа, но в сравнение с повечето средно- и западноевропейски страни тя е все още недостатъчно проучена във фаунистично отношение и пред българските зоолози и еколози предстои все още много работа за цялостно и всестранно изучаване на нашето богато и уникално фаунистично разнообразие.


Безгръбначни

Общият улов на други морски организми в Черно море – рапани, миди и скариди, регистриран през 2008 г. е 2 906,72 тона, при 4 392,99 тона през 2007 г. Въпреки намалението спрямо 2007 г., в тази група най-голям е уловът на рапани – 2 871,55 тона. През 2008 г. уловът на черна морска мида също намалява като достига 35,11 тона, при 82,95 тона през 2007 г.

Режимите, условията и редът за ползване, изкупуване и изнасяне през граница на живи охлюви, черупки и месо се определят със Заповед на министъра на околната среда и водите. Заповедта определя разрешен период за събиране (10 май-30 юни) на лозов охлюв (Helix lucorum) и градински охлюв (Helix pomatia); минимален размер на диаметъра на черупката – 28 мм и изисквания към лицата, изкупуващи охлюви (разкриване на изкупвателен пункт, оборудван с хладилно помещение, калибровъчни сита и подходящ амбалаж), както и връщане на маломерните охлюви в природата и деклариране на количествата, намиращи се на склад след определения период.
Риби

Общият улов на риба и други водни организми за страната през 2008г. е 8863,3 тона, запазва се количеството от предходната година.

Производството на зарибителен материал в рибовъдните стопанства и риба за консумация е нараснало спрямо предишните години и възлиза на 7162,43 тона.

Общият брой на функциониращите рибовъдни стопанства през 2008 г. е 224.
Количеството на уловената през 2008 г. риба и други водни организми от стопански риболов възлиза на 8 863,25 тона, в т.ч. 7 664,59 тона в Черно море, 81,69 тона в река Дунав и 1116,97 тона във вътрешни водоеми. Спрямо предходната година, уловът в река Дунав се е повишил с 13,5 тона, във вътрешните водоеми – с 110,8 тона. В същото време уловът в Черно море бележи спад с 165,1 тона – 2% по-малко от 2007г. От общия улов в Черно море 57% е цаца, 37% - рапани, 2% сафрид, 1% - калкан и 3% - други видове. През 2008 г. уловът на риба в река Дунав се е увеличил с 20% спрямо 2007 г. Най-чувствително е увеличението на улова на пъстрия толстолоб – над два пъти (2008 г. – 22,19 тона, при 10,88 тона през 2007 г.) Увеличение се наблюдава и при шарана –от 9,04 т. през 2007 до 12,45 т. през 2008 г.

През м. април 2008 г. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури забрани улова в р. Дунав и Черно море на всички видове есетрови риби.


Таблица 1 Улов на риба и други водни организми в Черно море, река Дунав и вътрешните водоеми, t

Година

Черно море

р. Дунав

Вътрешни водоеми

Общо количество

2008

7664,59

81,69

1116,97

8863,25

2007

7829,7

68,1

1006,1

8903,9

2006

5629,41

345,86

1569,46

7544,73

2005

3408,48

360,82

1663,86

5433,16

2004

3354

404,16

2019,41

5777,57

2003

9869,7

490,11

1791,9

12151,1



Източник: Изпълнителната Агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), МЗХ
Съгласно Регламент 1579/2007 на Съвета за установяване на възможностите за риболов и съответните условия по отношение на определени рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Черно море за 2008 г. са определени квоти за улов на калкан в рамките на 50 тона за България и 15000 тона цаца за България и Румъния.

Съгласно становище на учени от секция „Биология и екология на морето”, Институт по океанология- Варна, БАН, краткосрочната тенденция в динамиката и състоянието на запаса от калкан пред българския бряг на Черно море през периода 2006-2008 г. показва относителна стабилност на биомасата.


През 2008 г. производството на зарибителен материал в рибовъдните стопанства и риба за консумация е нараснало спрямо предишните години и възлиза на 7 162,43 тона. Информацията за производство на зарибителен материал, риба и др. водни организми за консумация за периода 2001- 2008 г. е представена на фиг.1.
Фиг. 1 Промяна в количеството на произведения зарибителен материал и на рибата за консумация за периода 2001 - 2008 г., t



Източник: Изпълнителната Агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА)
Тенденцията към увеличаване на производството на аквакултури се запазва и през 2008 г. В сравнение с 2007 г. произведената през 2008 г. риба е с 1264,93 тона повече и възлиза на 7162,43 тона. В сравнение с 2007 г., през 2008 г. е увеличено производството на дъгова пъстърва, шаран, пъстър толстолоб и бял толстолоб. Намаление отчита производството на речна пъстърва, сивен, бял амур, европейски и канален сом, руска есетра.
С цел опазване и поддържане на естествените популации на риба и други водни организми през 2008 г. ИАРА извърши зарибяване на вътрешни водни обекти. Броят на разселените риби е както следва: с 690 500 бр. речна пъстърва са зарибени 131 реки и техните притоци или участъци от тях; 51 000 бр. европейски сом и 727 600 бр. шаран.. През 2008 г. не е извършвано зарибяване на р. Дунав с есетрови риби.

През 2008 г. са регистрирани 56 рибовъдни стопанства и общият им брой е 224 (158 топловодни и 66 студеноводни).

През 2008 г. е издадено 1 бр. разрешително по Наредба № 4 от 8 юли 2003 г. за условията за реда за издаване на разрешителни за въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни животински и растителни видове в природата. Разрешителното е за отглеждане в аквакултура на рибата барамунди (Lates calcarifer).
Птици

В резултат на среднозимното преброяване през 2008 г. са установени общо 217 667 птици, като водолюбивите са 190 390.

През 2008 г., за пета поредна година, в България се изпълнява Схемата за мониторинг на обикновените видове птици. Индекса на птиците обитаващи земеделските земи и индекса на птиците обитаващи горски местообитания бележат обща положителна тенденция. Докато индекса на птиците, които не са привързани към определено местообитание и с негативна тенденция.
Среднозимно преброяване

В резултат от среднозимното преброяване през 2008 г. са установени общо 217 667 птици, като водолюбивите са 190 390. Установени са също 754 дневни грабливи птици, 13 нощни грабливи птици и 26 510- други видове.

В сравнение с 2007 г. числеността на наблюдаваните гъски и лебеди е значително по-висока, а по-ниски числености са наблюдавани при корморани, патици, дърдавцови и чайкови. Най-многочислените видове тази година са: голямата белочела гъска (Anser albifrons - 79 976 бр.), лиската (Fulica atra - 33 357 бр.) и зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos – 24 321 бр.). През 2008 г. значително се е увеличила числеността на наблюдаваните червеногуши гъски ((Branta ruficollis - 15 139 бр.).

Данните от среднозимните преброявания за промяната в числеността на водолюбивите птици за периода 1997- 2008 г. са представени за сравнение на фиг. 2.



Фиг. 2 Промяна в числеността на водолюбивите птици за периода 1997- 2008 г.



Източник: Българско дружество за защита на птиците
Численостите на установени по време на среднозимните преброявания световно застрашени видове за сравнение през 2004, 2005, 2006, 2007 и 2008 г. са представени в таблица 2.
Таблица 2 Численост на световно застрашени видове птици през януари 2004, 2005, 2006, 2007 и 2008 г.

ВИД

ОБЩ БРОЙ ЕКЗЕМПЛЯРИ

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

Малък корморан
(Ph. pygmeus)

4348

5175

6416

7119

2508

Къдроглав пеликан
(P. crispus)

897

782

985

625

412

Червеногуша гъска
(B. ruficollis)

37 311

238

2828

642

15 139

Малка белочела гъска
(A. erythropus)

0

8

10

0

0

Белоока потапница
(A. nyroca)

2

5

8

10

4

Тръноопашата потапница
(O. leucocephala)

131

271

372

0

4

Източник: Българско дружество за защита на птиците
Схема за мониторинг на обикновените видове птици

През 2008 г., за пета поредна година, в България се осъществява Схемата за мониторинг на обикновените видове птици (МОВП), организирана от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

След обработване на данните от полевия сезон 2008 г. е направена оценка за състоянието на някои обикновени видове птици за периода 2005- 2008 г. Направени са анализи на 38 вида, от които два вида (голямо белогушо коприварче и полско врабче) се увеличават значително, три вида (бял щъркел, голям синигер и черен бързолет) се увеличават умерено, шест вида (пъдпъдък, папуняк, качулата чучулига, полска чучулига, червеногърба сврачка и сива овесарка) намаляват умерено и един вид (градска лястовица) намалява значително. Останалите 26 вида са с неопределена тенденция.

В сравнение с предходната оценка 2005- 2007 г. се забелязва увеличение на индекса спрямо 2007 г. и доближаване на стойността на индекса до 100% (фиг. 3). Спрямо 2005 г. общото състояние на видовете, обитаващи селскостопанските местообитания, се изменя в незначителни граници. От общо 17-те вида, класифицирани като представителни за селскостопанските местообитания, 6 намаляват умерено. Увеличаването на индекса спрямо предходната година се дължи на влиянието на тенденцията на два вида (полско врабче и голямо белогушо коприварче), които се увеличават значително.


Фиг. 3 Индекс на птиците обитаващи земеделските земи (17 вида)

.

Източник: Българско дружество за защита на птиците
Общата тенденция при горските видове за периода 2005 – 2008 г. е положителна (фиг. 4). Спадът през 2006 г. вероятно се дължи на естествени флуктуации. Сред оценените горски видове само един вид (голям синигер) е с ясно определена тенденция – умерено нарастваща. Състоянието на останалите видове не е определено. Това се дължи на липсата на достатъчно данни и площадки в това местообитание.

Фиг. 4 Индекс на птиците, обитаващи горски местообитания (10 вида)



Източник: Българско дружество за защита на птиците

Видовете, които не са привързани към определено местообитание, бележат обща негативна тенденция (фиг. 5). В тази категория има само два вида с ясно изразени тенденции. Единият, който намалява застрашително, е градската лястовица – спад с повече от 50%. Другият вид, който се увеличава умерено е черният бързолет.


Фиг. 5 Индекс на птиците, които не са привързани към определено местообитание (11 вида)



Източник: Българско дружество за защита на птиците
Причините за изменението на индексите са обект на допълнителни проучвания. На този етап е твърде рано да се правят заключения на какво се дължат тези изменения. Изготвянето на тенденциите е направено със специализиран TRIM софтуер. Данните са изпратени до Паневропейската схема за мониторинг на птиците. Тъй като птиците са индикатор за състоянието на природната среда, показаните тенденции ще послужат за оценка на подходите на управление на местообитанията в страната и в Европа.

Ловни видове птици

Ловните видове птици са глухар, фазан, яребица и кеклик. По данни от таксацията на дивеча през 2008 г., числеността на глухара е 3 359 бр., като се е увеличила с 5% (159 броя) спрямо 2007 г., което показва стабилизиране на запаса във всички ловностопански райони. Числеността на фазана е 112 004 бр. и се е увеличила с 0.8% (986 броя), числеността на яребицата е 258 209 бр. и се е увеличила с 7% (18 683 броя), а числеността на кеклика е 22 586 бр. и се е увеличила с 41% (9 359 бр.) спрямо 2007 г. (фиг. 6 и 7).


Фиг. 6 Динамика в числеността на глухар за периода 1997- 2008 г.

Фиг. 7 Динамика в числеността на фазан, яребица и кеклик за периода 1997- 2008 г.





Източник: Изпълнителна агенция по горите

Източник: Изпълнителна агенция по горите


Бозайници

От 2007 г., в изпълнение на Директива 43/96 ЕЕС, видовете дива коза и дива котка получават статут на защитени видове на територията на страната. Те престават да бъдат ловен обект, а тяхното опазване и управлението на популациите им попада под разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие.

През 2008 г. по Наредба 8/2003 г. на МОСВ, МЗГ за реда и условията за издаване на разрешителни за изключенията от забраните, въведени със Закона за биологичното разнообразие за животинските и растителните видове, министърът на околната среда и водите е издал 42 разрешителни, от които 18 са за отстрел на диви кози и кафяви мечки. Останалите 24 разрешителни са за научни, консервационни и образователни цели: събиране и изследване безгръбначни, улавяне на земноводни и влечуги, опръстеняване, събиране на изоставени яйца, преместване на щъркелови гнезда, поставяне на експерименти с птици, снемане на биометрични показатели (тегло, размери и др.), вземане на проби (кръвни, слъзни, фекални и др.), поставяне на GPS/GSM предаватели на птици и мечки, улавяне на кози с цел реинтродукция в ПП "Витоша", улавяне на прилепи, събиране на растения.

Чрез издадените 18 разрешителни за отстрел е разрешен отстрелът на 52 диви кози и 12 кафяви мечки. От тях са отстреляни 39 диви кози и 4 кафяви мечки.

За 2008 г. има издадено разрешително за улов на 5 бр. диви кози с цел разселване в ПП „Витоша”. От тях е уловена 1 бр. дива коза.

Горепредставената информация даде ясен сигнал за необходимостта от задълбочени и всеобхватни изследвания, изработване на план за действие и последващ мониторинг върху популациите на дива коза и мечка.


Ловни видове

Данните от таксацията през 2008 г. показват увеличаване на запасите на благородния елен, сърната, дивата свиня и муфлона. При вълка, чакала и лисицата се наблюдава тенденция към увеличаване на числеността, а при скитащите кучета се наблюдава намаляване на числеността във всички ловностопански райони. Числеността на основните видове дивеч по данни от пролетната таксация през 2008 г., сравнени с тези за периода 2001 – 2007 г. е представена в табл. 3. На фиг. 8 е представена динамиката в числеността на благороден елен, елен лопатар, сърна и дива свиня за периода 1991 - 2008 г. През 2008 г. числеността на благородния елен е с 547 бр., или с 3% повече в сравнение с 2007 г., но като цяло запасът му е под допустимият за страната. В сравнение с миналата година общия запас на елена лопатар намалява с 74 бр. Числеността на зубрите, които се стопанисват единствено от ДЛС “Воден” е 20 бр., като е намаляла с 34 бр. спрямо 2007 г.

Броят на вълците е 2 561 (с 454 бр. повече от 2007 г.); чакали - 33 401 (с 582 бр. повече от 2007 г.); лисици - 41 163 (с 512 бр. повече от 2007 г); скитащи кучета - 22 517 (с 2 461 бр. по-малко от 2007 г.).

През 2008 г. като цяло здравословният статус на дивеча е добър. Основно влияние върху състоянието на дивечовите запаси оказват бракониерството и числеността на хищниците.


Таблица 3 Численост на дивеча по данни от пролетната таксация 2001 - 2008 г., броя


ВИД ДИВЕЧ


2001




2002




2003




2004




2005




2006




2007




2008


Благороден елен

17 542

16 264

14 310

15 030

16 021

17 593

18 520

19 067

Елен лопатар

3 731

3 748

4 055

4 291

4 708

5 318

5 619

5 545

Сърна

63 610

57 245

61 800

63 161

66 552

68 862

71 180

73 295

Дива свиня

46 663

42 322

42 410

45 788

52 854

58 448

63 216

63 963

Муфлон

2 194

2 111

2 250

2 216

2 667

3 133

3 844

4 372

Зубър

62

67

51

51

51

49

54

20

Тибетски як

19

20

21

17

15

16

12

12

Козирог

9

4

6

3

2

47

63

25

Заек

474 461

390 567

354 635

391 343

422 675

374 149

389 195

388 541

Източник: Изпълнителна агенция по горите
Фиг. 8 Динамика в числеността на благороден елен, елен лопатар, сърна и дива свиня за периода 1991 – 2008 г., броя



Източник: Изпълнителна агенция по горите

ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ
През 2008 г. не са издавани разрешения за освобождаване в околната среда, разрешения за работа в контролирани условия и не са регистрирани помещения за работа в контролирани условия.

Направен е един отказ за издаване на разрешение за освобождаване в околната среда с цел извършване на полеви опити с генетично модифициран сорт памук. Във връзка с това, е проведено заседание на Консултативната комисия по ГМО към министъра на околната среда и водите, на което е разгледано заявлението за освобождаване в околната среда (извършване на полеви опити) с генетично модифициран сорт памук и документацията към него. Комисията е констатирала непълноти и неточности в представената информация, които заявителят не е отстранил в законоустановения срок, поради което процедурата завършва с постановяване на отказ.


Дейностите в направление «Генетично модифицирани организми» са свързани с подготовка на документи, становища и позиции, във връзка с политиката в тази област, както и участие в работни групи на национално и международно ниво, някои от които са представени по-долу:

  • Работна подгрупа на Работна група 20 за целите на участието на Р България в ад-хок Работна група към Съвета на ЕС по ГМО и групата на „шерпите” по въпросите по ГМО към ЕК.

  • Междуведомствена Работна група към Министерството на земеделието и храните, относно изготвяне на становище за изменение на Ръководството за оценка на риска на генетично модифицирани растения, храните и фуражите, получени от тях, на Европейския орган за безопасност на храните.

  • Становища относно потенциалния риск за околната среда при прилагане на лекарствените продукти GI – 5005 и GI – 4000, съдържащи генетично модифицирани организми, в клинично изпитване.


ГМО - промишлено култивиране

Според действащото законодателство за генетично модифицирани организми (ГМО) в Р България, за свободни от ГМО са обявени териториите, включени в националната екологична мрежа (НАТУРА 2000) на страната, както и 30-километровия пояс около тях . Освен това е забранено издаването на разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда при наличие в съседство на поле с екологичен начин на производство. ГМО от пет растителни вида: тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури изрично са забранени за освобождаване в околната среда и пускането им на пазара.


ГМО - храни и фуражи

По смисъла на чл. 395, алинея 1, т. 9 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, Националната ветеринарномедицинска служба осъществява официален контрол за безопасност на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи при тяхното производство, транспортиране, търговия, съхранение, внасяне, изнасяне и употреба относно продукти, които съдържат или са произведени от генетично модифицирани организми съгласно Закона за генетично модифицирани организми.


Националната ветеринарномедицинска служба, считано от 01.01.2007 год. не издава ветеринарномедицински разрешителни за внос на генетично модифицирани фуражи или техни съставки от растителен произход и за 2008 г. Националната ветеринарномедицинска служба не е налагала административно наказателни санкции за внос на генетично модифицирани продукти.

НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА
Националната екологична мрежа включва защитени територии, обявени съгласно българското специално законодателство и защитени зони като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000".
Защитени територии (по Закона за защитените територии)

В края на 2008 г. броят на защитените територии (ЗТ) е 950 с обща площ 581736 ha (5,2% от територията на страната). Разпределението по категории е представено в таблица 4 (категориите съответстват на IUCN), а промяната в площта на фиг. 9. През 2008 г. са обявени 10 защитени местности, 1 природна забележителност и 1 природен парк (Беласица) и са заличени 2 природни забележителности и 1 защитена местност. Част от новообявените защитени местности са прекатегоризирани буферни зони на резервати и поддържани резервати.


Таблица 4 Разпределение на броя и площта на защитените територии по категории




Категории защитени територии

Брой към 31.12.

Площ, ha

2007 г.

2008 г.

2007 г.

2008 г.

Резервати

55

55

77 011,1

77 011,2

Национални паркове

3

3

150 362,3

150 362,3

Природни забележителности

346

345

16 693,4

16 707

Поддържани резервати

35

35

4 510,8

4 515,1

Природни паркове

10

11

244 723,3

256 455,7

Защитени местности

492

501

73 400,4

76 681,6

Общо защитени територии

941

950

566 701,2

581 736



Източник: МОСВ - НСЗП
Фиг. 9 Промяна в площта на защитените територии за периода 1991 – 2008 г., ha



Източник: МОСВ – НСЗП
Като цяло се наблюдава тенденция към увеличаване на площта на защитените територии, като за периода 1991- 2008 г. тя се е увеличила почти два пъти.

Съгласно чл. 55, ал.1 от Закона за защитените територии, за защитените територии се разработват планове за управление. През 2008 г. е обнародвана Заповед № РД-886 от 7. 12. 2007 г. за утвърждаване плана за управление на защитена местност „Калимок- Бръшлен” и е приет плана за управление на защитена местност „Злато поле”.


Защитени зони

Приетият от Министерски съвет (през 2007 г.) списък със защитени зони включва 114 защитени зони за опазване на дивите птици и 228 защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, покриващи 33,8% от територията на страната.

През 2008 г. продължи работата по обявяване на защитените зони от екологичната мрежа „НАТУРА 2000”, като в „Държавен вестник” са обнародвани 78 бр. заповеди за защитени зони за опазване на дивите птици, включени в списъка от защитени зони, приет с решение № 122/2007 г. на Министерски съвет.

По отношение на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна- процедурата по издаване на заповеди ще стартира след одобрение на списъка от Европейската комисия. Първата стъпка в този процес е проведения през месец юни 2008 г. биогеографски семинар в гр. Сибиу, Румъния, на който обхвата на мрежата „НАТУРА 2000” беше оценен положително. Европейската комисия като цяло приема, че определените от България зони за местообитанията, при сегашните граници и обхват са достатъчни за общността, като за много малък брой видове и типове природни местообитания е дадена оценка „средна недостатъчност” или „научна резерва”, за които са необходими допълнителни проучвания.. За нито един вид или тип природно местообитание не е получена оценка „значителна недостатъчност на обхвата на мрежата”.

На проведена през октомври 2008 г. среща на Комитета по чл. 20 от Директивата за хабитатите са приети 8 проекторешения на ЕК за утвърждаване на Списъци на защитени зони по Директивата за местообитанията, сред които три, съдържащи предложените от България списъци от защитени зони за опазване на природните местообитания. Това са Решенията на ЕК от 12.12.2008 г. за Алпийския, Черноморския и Континенталния биогеографски региони, нотифицирани съответно под номера С(2008) 7973, С(2008) 7974 и С(2008) 8039, публикувани в Официалния вестник ОВ L 43, 13.02.2009г. на Европейския съюз.

В Закона за биологичното разнообразие е предвидена възможността в случай на наличие на опасност от увреждане на защитени зони, преди да бъдат издадени заповеди за обявяването им, министърът на околната среда и водите да забранява или ограничава отделни дейности в границите на зоните. Срокът на тези заповеди е до две години. През 2008 г. такива заповеди са издадени за защитена зона за опазване на дивите птици „Емине” и защитена зона за опазване на природните местообитания от НАТУРА 2000 „Комплекс Калиакра”.



Мониторингови дейности в защитени територии
Национални паркове

Качеството на водите по абиотични фактори през 2008 г. съответства на добро екологично състояние на реките и езерата на територията на трите Национални парка.

Данните от мониторинг на биологичните обекти на територията на трите Национални парка като цяло показват добро състояние на наблюдаваните видове.
През 2008 г. продължава изпълнението на програмата за екологичен мониторинг на националните паркове. Програмата включва наблюдение на абиотични и биологични обекти съгласно утвърдени схеми (места и графици).

Изследванията на качеството на водите по абиотични фактори през 2008 г. показва добро екологично състояние на реките и езерата на територията на трите Национални парка. Стойностите на анализираните показатели са в нормите за води I категория, само в някои пунктове на територията на НП „Централен балкан” концентрациите на амониев азот са по-високи от нормата за I категория води, но са по-ниски от нормите за II категория.

Основни индикатори, които се прилагат за оценка на химичното състояние на повърхностните води на национално и европейско ниво, са средногодишните концентрации на следните основни показатели: разтворен кислород (DO), БПК5 (BOD5), перманганатна окисляемост (COD- Mn), амониев (NH4- N) и нитратен (NO3- N) азот, фосфати (PO4)- фиг. 10 и фиг. 11.



Фиг. 10 Изменение на средните концентрации на разтворен О2, перманганатна окисляемост и БПК5 в повърхностните води в трите национални парка за периода 2004 – 2008 г., mg/l.

Фиг. 11 Изменение на средните концентрации на амониев азот, нитритен азот, нитратен азот, фосфати в повърхностните води в трите национални парка за периода 2004 – 2008 г., mg/l.





Проведеният мониторинг на биологичното разнообразие в НП Рила през 2008 г. (общо на 21 вида) показва: от наблюдаваните 7 вида бозайници, състоянието на 3 е добро (вълк, кафява мечка, европейски лалугер), на 3 вида е задоволително (дива коза, сърна и дива свиня) и на един вид е лошо (благороден елен). Основните фактори, които влияят неблагоприятно върху състоянието на популациите, са безпокоене от страна на туристите и бракониерство. Състоянието на наблюдаваните 8 вида птици като цяло е добро.

Наблюдавани са 5 консервационно значими растителни вида, състоянието на 4 от тях е добро, а вида Райхенбахова перуника не е установен в посетените места при теренната работа. Състоянието на черната боровинка е добро, като най-силно влияние върху развитието и оказват метеорологичните условия.

През 2008 г. в НП “Централен Балкан“ е проведен мониторинг на 8 вида консервационно значими растения. Основните лимитиращи фактори, които оказват най-силно влияние върху развитието им са туризъм и бракониерско събиране, но общото им състояние е добро. Състоянието на наблюдаваните 7 вида бозайници е добро. Дивата коза е наблюдавана в 7 паркови участъка. Състоянието и в 4 от наблюдаваните участъка е добро, в 2 е задоволително, а в ПУ Тетевен не се среща. Проведеният мониторинг на 15 вида птици показва: състоянието на 5 от тях (белоопашат мишелов, скален орел, кеклик, яребица и жълтоклюна гарга) е добро, на 2 вида (сокол скитник и белогръб кълвач) е задоволително, на 5 вида (орел змияр, ловен сокол, бухал, лещарка и скалолазка) е незадоволително и на 1 вид (врабчова кукумявка) е неясно, наблюдаван е 1 екземпляр царски орел – вероятно мигриращ. За разлика от 2007 г. през 2008 г. не е наблюдавана уралска улулица.

През 2008 г. в НП “Пирин“ е проведен мониторинг на 8 вида бозайници (дива коза, мечка и вълк, дива свиня, сърна, заек, златка и лисица) - състоянието им е добро. Състоянието на популациите на 8 от наблюдаваните 10 консервационно значими растителни вида е добро, на бъндерицовото шапиче е задоволително, а на вихренската злолетница е лошо. На територията на НП “Пирин“ е проведен мониторинг на 10 вида птици. Видовете орел змияр, сокол скитник, пернатонога кукумявка, глухар и лещарка се намират в добро състояние. Задоволително е състоянието на бухала и кеклика, лошо на видовете скален орел, ловен сокол и белогръб кълвач.
На фигури 12, 13 и 14 са показани броя на наблюдаваните видове бозайници, растения и птици в трите национални парка според оценката на тяхното състояние.

Фиг. 12 Бозайници

Фиг. 13 Птици

Фиг. 14 Растения






За индикатори в националните паркове са избрани: числеността на 2 вида бозайници (мечка и дива коза), числеността на два вида птици (скален орел и сокол скитник) и процента цъфтящи индивиди на 2 вида растения (петниста тинтява и жълта тинтява). Тези видове са избрани, защото се срещат и в трите национални парка и има достатъчно данни, за да се направи някаква оценка. Тези индикатори са показани на фиг.15, 16, 17 и 18.


Фиг. 15 Промяна в процента цъфтящи индивиди на видовете петниста и жълта тинтява в трите национални парка за периода 2005-2008 г.


Причината за малкия процент цъфтящи индивиди на петнистата тинтява през 2007 г. се дължи на малкия брой наблюдавани индивиди в Национален парк Централен Балкан. Наблюдавани са само 3 индивида, от които нито един цъфтящ. Причината вероятно е наличието на много туристи, които са лимитиращ фактор за развитието на петнистата тинтява.



Фиг. 16 Промяна в числеността на скалния орел и сокола скитник в трите национални парка за периода 2005-2008 г.

Фиг. 17 Промяна на числеността на дивата коза в 3-те НП за периода 2005- 2008 г

Фиг. 18 Промяна в числеността на мечката в 3-те НП за периода

2005-2008 г.








НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
През 2008 г. продължи изпълнението на дейностите по Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), като според капацитета на регионалните структури (РИОСВ, ДНП и ДПП) се прилагат някои от методиките за мониторинг на видове. Проведен е мониторинг на 35 вида гъби, растения и гръбначни животни от 7 систематични групи и на 147 вида птици – по една от методиките – Среднозимно преброяване. Получени са 500 попълнени полеви формуляра.

Проведените наблюдения са на ограничен брой места и не обхващат всички предложени в методиките места на територията на цялата страна. Получените данни, поради ограниченият им брой и обхват, не позволяват да се правят анализи и оценки.



РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ОСНОВНИТЕ ТИПОВЕ ЗЕМНО ПОКРИТИЕ И ФРАГМЕНТАЦИЯ
Данните от КОРИНЕ Земно покритие са най-добрия източник за оценка на атропогенното натоварване. Съотношението между земи, повлияни от човека (антропогенни и земеделски) и естествените и полуестествени земи за периода 1990-2000-2006 г. се запазва относително постоянно- 41,55% към 58,45% (CLC 1990, 2000, 2006). Фрагментацията – накъсаността на местообитанията става по-голяма, което се отразява негативно на фунционирането на екосистемите. При групиране на площите от класовете по КОРИНЕ по 13-те основни типа екосистеми (според индикатора „Покритие на екосистемите” на Европейската агенция по околна среда) промяната в земното покритие за трите години е минимална – от 0 до 0,14 %.

Мерки за опазване на биологичното разнообразие и защитените територии

Промени в нормативната уредба в областта на биологичното разнообразие и защитените територии през 2008 г.

През 2008 г. са приети 2 наредби:



  • Наредба № 3 от 31 октомври 2008 г. за маркирането и етикетирането на екземпляри от видовете съгласно регламент 338/97 за опазване на видовете от дива фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях - Обн., ДВ., бр.97 от 11 ноември 2008 г.

  • Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на планове за управление на защитени зони- Обн. ДВ. бр.7/ 27. 01. 2009 г


Предприети мерки за опазване и възстановяване на ценни видове и хабитати
През 2008 г. е създадена Междуведомствена координационна работна група към Конвенцията по биологично разнообразие (КБР). Целта е групата да координира дейностите по изпълнение на Конвенцията и дейностите по изпълнение на Националната стратегия по опазване на биологичното разнообразие и Националните планове за опазване на биологичното разнообразие. Членовете на групата участват в разработването на проекти на позиции за заседанията на Европейския съвет и на Съвета на Европейския съюз по околна среда; в процесите на подготовка на Националните доклади, за отчитане на дейностите по изпълнение на Конвенцията пред Секретариата на Конвенцията; в предоставяне на информация и документи от компетенцията на тяхното ведомство/институция по други извършени непланирани дейности, с отношение към Конвенцията.
През 2008 г. са одобрени от министъра на околната среда и водите следните планове за действие:

- План за действие за кафявата мечка (Ursus arctos)в България (2009-2018 г.);

- План за действие за дивата котка (Felis silvestris) в България (2008-2017 г.);

- План за действие за опазване на Египетския лешояд (Neophron percnopterus) в България (2008-2017 г.);

- План за действие за опазване на популацията на родопското лале (Тulipa rhodopea) в България (2008-2017 г.) с издаване на брошури и плакати;

- План за действие за опазване на популацията на родопския крем (Lilium rhodopaeum) в България (2008-2017 г.) с издаване на брошури и плакати.

Тези планове дават възможност за конкретни действия и инициативи по опазване на видовете и намаляване на въздействието на съществуващите заплахи.
През 2008 г. са издадени разрешителни за повторно въвеждане на растителните видове мехурчеста алдровандра (Aldrovandra vesiculosa) и парнасиеволистна калдезия (Caldesia parnassifolia) в Драгоманското блато и са утвърдени техните програми за повторно въвеждане. Двата растителни вида са изчезнали макрофити в Драгоманското блато след пресушаването му. Включени са в Приложение 2 на Директива 92/43 и приоритетни за опазване в границите на Европейския съюз.

Целите на програмите са възстановяване на изчезналите популации на видовете в Драгоманското блато и създаване на жизнеспособни популации в подходящи местообитания. Очаква се това да бъде от съществено значение за опазването на видовете в Европа.


През 2008 г. са предприети мерки за първа помощ и отглеждане на бедстващи екземпляри от защитени видове, настанени в Спасителни центрове, съгласно чл. 39 от ЗБР, както следва:

  • ОП “Зоокът” Варна - 33 екземпляра от 15 вида птици;

  • Център за размножаване и рехабилитация на редки видове - Стара Загора - 554 екземпляра от 60 вида (птици, бозайници и влечуги);

  • Зоологическа градина- София - 1 екземпляр бял щъркел.




  • През 2008 г. е даден старт на процедурата по подбор на проекти по ОП “Околна среда” № BG161РО005/08/3.0/01/05 “Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в Република България”.

През 2008 г. към Държавната агенция по туризма е създадена работна група за изготвяне на проект на Национална стратегия за развитие на екотуризма в България. На 12 май е проведена и първата среща с участието на представители от различни институции и неправителствени организации, включително представители на МОСВ, ИАОС и Националните паркове. Взето е решение за извършване на актуализация на Стратегията, която да бъде приета и да влезе в сила от 2009 г. подпомагайки развитието на екотуризма в България.



Дейности по Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES)

Конвенцията CITES е международно споразумение, което има за цел да предотврати изчезването на видове в резултат на търговията с тях. Прилагането й в България се осъществява чрез спазване на разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие. Компетентната институция за прилагане на Конвенцията е Министерството на околната среда и водите. От 1 януари 2007 България прилага Регламент № 338/97 на Съвета относно опазването на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях

През 2008 г. са издадени общо 279 броя разрешителни. От тях 16 са за износ, 251 - за внос (1 разрешение за видове от Appendix I и 250 разрешения за видове от Appendix II) , 2 сертификата за ре-експорт на малки кожени изделия, 9 сертификата съгласно Регламент № 338/97 на Съвета (6 за ловни трофеи и 3 за живи животни) и 1 за лична употреба . От издадените разрешителни за внос - 30 са за внос на ловни трофеи, 212 са издадени за внос на малки кожени изделия, 7 медицински растителни продукти, 1 за внос на скали с Sclerantia spp. и 1 за пера. От издадените разрешителни за износ - 11 са издадени за износ на хайвер от есетрови риби, 3 за износ на живи животни, 1 за износ на хайвер и 1 за износ на месо.

Общо обект на търговия (включително обмен) по смисъла на Конвенцията са били 1127 екземпляра от 22 вида животни (без риби, безгръбначни и растения). Сред тези 22 вида са 13 вида бозайници, 6 вида влечуги и 2 вида птици. От тези 1127 екземпляра - 835 екземпляра от 5 вида са обект на търговия с малки кожени изделия, 56 екземпляра от 13 вида са ловни трофеи, 30екземпляра от 1 вид са пера, 206 екземпляра от 3 вида са живи животни.

През 2008 г. България е изнесла общо 324.2 kg хайвер от 2 вида есетрови риби и един вид хибрид, 10 000 kg месо от Acipenser gueldenstaedti. Внесени са 300 kg скали с Sclerantia spp. и 61.2 kg от растителния вид Aloe ferox.

В момента в България работят 5 спасителни центрове (2 за растения и 3 за животни) за настаняване на конфискувани живи екземпляри. Спасителните центрове са определени със заповед на Министъра на околната среда и водите (№ 242/14.03.2003).


Инвазивни чужди видове (ИЧВ)

Инвазивните чужди видове се считат за една от големите съвременни заплахи за биологичното разнообразие. Въпреки, че засега влиянието им върху естествените екосистеми на страната се оценява в рамките на констатираното за континенталните райони на Европа, България оценява тази заплаха и предизвикателствата, които тя поставя в екологичен, икономически и социален аспект като сериозни, тъй като с развитието на икономическите и транспортни връзки, протичащите климатични промени и увеличаването на антропогенното въздействие върху природата, се очаква увеличаване на негативния ефект на чуждите видове. Във връзка с това, през м. октомври 2008 г. е проведен семинар по ИЧВ, организиран от Министерството на околната среда и водите с подкрепата на Съвета на Европа и участието на експерти на Бернската конвенция. В рамките на семинара е направена оценка на постигнатото до момента, определени са слабите места, най-важните приоритети за работа и са направени предложения за бъдещи действия по отношение на ИЧВ, вкл и разработка на Национална стратегия за ИЧВ.



В съответствие с европейската политика по отношение на ИЧВ, бъдещите действия трябва да бъдат приоритетно насочени към засилване на превенцията, подкрепа на логистиката, извършване на контрол и мониторинг върху пътищата за проникване, подкрепа на адаптивните механизми и ограничаване въздействието на вече настанилите се видове.




Каталог: eea
eea -> Наредба №8 от 12 декември 2003 Г. За реда и условията за издаване на разрешителни за изключенията от забраните, въведени със закона за биологичното разнообразие за животинските и растителните видове от приложение №3, за животинските видове от приложение
eea -> Наредба №6 от 23 октомври 2003 Г. За минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни
eea -> Събиране (R13 и/или D15) на негодни за употреба батерии и акумулатори
eea -> Министерство на околната среда и водите изпълнителна агенция по околна среда
eea -> Министерство на околната среда и водите изпълнителна агенция по околна среда
eea -> Министерство на околната среда и водите изпълнителна агенция по околна среда
eea -> Доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница