Книга на царете 10 2 книга на царете 11 3 книга на царете 12 4 книга на царете 13 1 и 2 книга на летописите 14 ездра 15 неемия 16 естир 16 йов 17

МИХЕЙ

Михей, чието име означава "кой е като Бога", е пророк от времето на юдовите царе Иотам, Ахаз и Езекия (1:1). Той живее в малкото селце Моресет, намиращо се на югозападната граница с Юда. Въпреки че е жител на Северното царство, Михей пророкува и за двете Царства - Израил и Юда. Той е съвременник на Осия, Амос и Исаия и също като тях посочва основните грехове на своя народ и на неговите водачи - идолопоклонство, социална несправедливост и религиозно лицемерие.

Михей е човек със силен характер и убеждения и безкомпромисно проповядва правдата. Неговата абсолютна увереност, че Бог го е призовал да бъде пророк, му дава смелост да говори на своя народ. По отношение на служението си, той заявява:"Но аз наистина съм пълен със сила, със съдба и с мощ чрез Духа Господен, за да изявя на Якова престъплението му, и на Израиля греха му" (3:8).

Михей обикаля навсякъде, като се опитва да доведе своя народ до пълно пробуждане. Той произнася осъждение над Израил за нейната "неизцелима рана" на идолопоклонство (виж 1:5-16), смъмря лъжепророците, които "заблуждават людете" (виж 3:5-12), упреква народа, че предпочита да слуша лъжливите пророци, които са под влиянието на алкохола, а не да обръща внимание на истинските пророци, които са водени от Святия Дух (2:11) и изобличава насилието на търговците, които лъжат купувачите, като правят своите мерки неточни (виж 6:10-12).

Михей е силно чувствителен към проблемите на бедните и подтиснатите. Той изобличава и осъжда заемодателите, които мамят и конфискуват притежанията на бедните (2:1-4; 3:1-4). Тъй като постоянно се бори срещу тези, които третират зле бедните, Михей е наречен "пророкът на бедните."

Основната тема на посланието на Михей се намира в глава 6, стих 8:"Той ти е показал, човече, що е доброто; и какво иска Господ от тебе освен да вършиш праведното, да обичаш милост, и да ходиш смирено със своя Бог."

Книгата се състои от три части, всяка от които започва с думата "слушайте" (1:2; 3:1; 6:1).

1. Глави 1 и 2 - Осъждане на Израил и Юда за техните грехове.

2. Глави 3 и 4 - Осъждане на злите водачи на народа и на лъжепророците. Глава 3 е заключението на тази част. В глави 4 и 5 се прокламира идващото царство на Месията.

3. Призив за покаяние с обещания за бъдещи благословения над Израил.

Най-важните събития, описани в книгата на пророк Михей са: Падането на Самария през 721 г. пр. Хр. (1:6, 7), нападението на Юда (1:9-16), падането на Ерусалим и разрушаването на Храма през 586 г. пр. Хр. (3:17; 7:13), заточението във Вавилон (4:10), завръщането на Израил и неговата бъдеща слава (1:1-8, 13; 7:11, 14-17), раждането на Месията във Витлеем (5:2). Любими стихове от книгата са 6:8; 7:7; 7:18-19.

------------------------------------------------------------------------

НАУМ

Предмет на Наумовото пророчество е разрушението на Ниневия - столицата на великата Асирийска империя. Едно столетие преди времето на Наум, Йон проповядва по улиците на Ниневия и предрича Божието осъждение върху града заради неговото нечестие. В отговор на Йоновата проповед, хората - от най-малкия до най-възрастния - се покайват с вретище и пепел, като по този начин избягват наказанието от Бога.

С течение на времето обаче, думите на Йон постепено се забравят. Неговото послание за единствения Бог, Йехова, е отхвърлено.

По онова време Асирия е на върха на своята сила и господарува над тогавашния свят. Тя се е превърнала в безпощадна машина за война, разрушавайки град след град, народ след народ. Всеки опит за спирането й се увенчава с неуспех. Само споменаването на името Асирия кара хората да треперят. Асирийските царе третират своите жертви по отвратителен начин, като ги хвърлят в катран, одират ги живи или откъсват различни части от телата им.

Тяхната жестокост, нечестие и отвратителни дела достигат своя връх и Бог не може да стои безучастен. Милостта, която Той е показал едно столетие преди това, сега се обръща в гняв. Пророк Наум е призован, за да оповести края на този народ.

Пророчеството на Наум може да се подраздели по глави:

1. Глава 1 е триумфиращ псалм за неминуемото падане на Ниневия.

2. Глава 2 описва обсадата и разрушението на Ниневия.

3. Глава 3 обяснява причините за нейното падение.

В първата глава Наум по чуден начин представя характера на Бога и Неговото отношение към нечестивите и праведните. Към нечестивите Той е ревнив за Своето достойнство (1:2), мъздовъздател (1:2), изпълнен с гняв (1:2), не желае да обезвини нечестивия (1:3), негодуващ (1:6), изпълнен с пламенен гняв (1:6) и притежава голяма сила (1:3-6). Към тези, които Го обичат, Бог е бавен да се гневи (1:3), добър (1:7), крепост в ден на бедствие (1:7), познава тяхното упование в Него (1:7) и ги освобождава от врага (1:15). Във втора глава Наум описва битката в Ниневия с такъв ясен и убедителен език, че човек почти може да чуе шума от боя, да види пламтящите факли и фучащите по улиците колесници и да почувства ужаса от приближаващата смърт.

Глава трета ни запознава с причините за осъждането на Ниневия. Списъкът съдържа грехове като: убийства, лъжи, грабителство, магьосничество, подтисничество и гордост. Подобен каталог от грехове е ясно осъждение срещу асирийската нация. Пророчеството на Наум не е призив за покаяние, а крайна и неотменяема присъда. Според нея името на Асирия трябва да бъде заличено завинаги.

Пророчеството на Наум се изпълнява само след няколко години, като се предполага, че пророкът става свидетел на всичко това. През 612 г. пр. Хр. , чрез обединяването на Мидия, Вавилон и Ситим, град Ниневия е завладян и разрушен до основи. Скоро след това, цялата империя е напълно разгромена.

Според Наумовото пророчество (2:6), едно рязко увеличаване на водите на река Тигър трябва да отнесе стената на града, като по този начин отвори път за неприятелската армия. Също така Наум пророкува (3:13, 15), че част от града ще бъде изгорен. Ниневия е дотолкова опустошена, че повече не е възможно да се построи отново. Всъщност, дори и точното местонахождение на града е напълно изгубено в историята. Много учени отхвърлят съществуването на този град, докато през 1800 г. част от неговите останки са открити.

За съжаление, за произхода на пророк Наум не се знае почти нищо, освен това, че той е родом от Елкус (1:1). Точното местонахождение на това селище не е установено, но някои учени го идентифицират с Капернаум, което означава "градът на Наум." Смята се, че неговото предишно име е било Елкус, но по-късно е преименуван в чест на Наум. Името Наум означава "утеха", "утешение." Навярно това е свързано с утешението, което Наум дава на Юда чрез своето пророчество (1:15).

------------------------------------------------------------------------