Книга на царете 10 2 книга на царете 11 3 книга на царете 12 4 книга на царете 13 1 и 2 книга на летописите 14 ездра 15 неемия 16 естир 16 йов 17



страница25/25
Дата09.04.2018
Размер1.13 Mb.
#65441
ТипКнига
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25

1, 2 СОЛУНЦИ

Счита се, че двете Павлови послания към Солунците са измежду най-ранните му писания. Навярно те са били написани през 51 или в началото на 52 г. сл. Хр.

Град Солун е бил разположен на Егейско море, близо до планината Олимп, за която често се твърди, че е била дом на гръцките богове. По Павлово време Солун е бил водещ град и успяващ търговски център в Македония, подобно на Ефес и Коринт.

Църквата в Солун е основана от Павел и неговите спътници Сила и Тимотей при Второто мисионерско пътуване (Деяния 17:1-14). След като напускат Филипи, където при жестоко преследване е основана първата европейска църка, Павел и сподвижиниците му отпътуват за Солун. Приемът там е малко по-добър от този във Филипи. Павловото присъствие в града скоро предизвиква голямо вълнение и неговите противници го обвиняват, че е "(изопачил) света" (Деяния 17:6). Както в повечето случаи сънародниците на Павел - юдеите - са най-големите му врагове. Поради размирица и нападение на Ясоновата къща, където Павел е отседнал, той напуска града, след като е стоял само три или четири седмици (Деяния 17:2). Макар служението му в Солун да е кратко, то е плодотворно. Деяния 17:4 показва, че голямо множество от набожни гърци са повярвали (включително и не малък брой от по-първите жени), като по този начин се образува ядрото на една силна църква в града. От Солун, Павел и тези, които го придружават отиват в Берия и след това - в Атина. След като пристигат в Атина, Павел изпраща Тимотей обратно в Солун (3:1, 2, 5), за да насърчи вярващите и да събере сведения за състоянието на църквата. Тимотей се среща отново с Павел в Коринт, където са написани двете "Послания към Солунците"

Основна тема и на двете послания е Второто идване на Христос, като Павел споменава това около двадесет пъти (1:10; 2:19; 3:13; 4:16-18; 5:23). Явно някои от солунците са разбрали неправилно Павловото учение за Второто идване на Христос. Вярвайки, че Той ще се завърне незабавно, някои престават да работят (1 Солунци 2:9; 4:11; 2 Солунци 3:8, 10-12), а други се държат непристойно (1 Солунци 5:14; 2 Солунци 3:6, 7, 11). Трети са объркани и се безпокоят за съдбата на тези, които умират преди Второто идване на Христос (1 Солунци 4:13, 18). Павел пише своите послания, за да сложи край на страховете на хората и да коригира появилите се грешки. Очевидно Павловото Първо послание не е било достатъчно за разрешаване на проблемите. Ето защо няколко месеца по-късно, се налага написването на Второ послание. В "1 Солунци" е наблегнато върху първата фаза от Христовото идване, известна като "Грабването" (1 Солунци 4:13-18). Във "2 Солунци" се обръща внимание на втората фаза, позната в Стария Завет като "Денят на Господа." Павел не пропуска да изтъкне, че този втори аспект на Христовото идване ще бъде предшестван от издигането на Антихрист (също така наречен "човекът на греха" и "синът на погибелта") и ще бъде съпътствана от съд над нечестивите (2 Солунци 1:7-10; 2:1-12). Освен че набляга върху Второто идване на Христос, Павел също така използва своите "Послания към Солунците" като повод да защити себе си от неоснователните твърдения, че делото му е мотивирано от желание за печалба (1 Солунци 2:9, 10) и да насърчи църквата да остане твърда при огъня на преследването (1 Солунци 2:17 - 3:10)

Тези послания са много топли и лични и отразяват дълбоката привързаност на апостола към солунските християни. Неговата специална връзка с тях е представена в 1 Солунци 2:19, 20, където той ги описва като своя надежда, радост, венец на радост и слава.

------------------------------------------------------------------------

1, 2 ТИМОТЕЙ

Двете Павлови послания до Тимотей и това до Тит често са наричани "пастирски послания", най-вече защото съдържат принципи за пастирска грижа в църквите и изисквания за служителите. Предполага се,че тези книги са написани в периода между първото и второто затваряне на Павел в Рим (между 63 и 67 г. сл. Хр.). Най-вероятно, неговото I Послание до Тимотей е написано през 64 или 65 г. сл. Хр., а второто - малко преди смъртта му през 67 г.

Тимотей е жител на Листра (Деяния 16:1), където веднъж Павел е бит с камъни и е помислен за мъртъв. Майката на Тимотей е юдейка на име Евникия, а баща му е грък, чието име не е известно. Името на неговата баба е Лоида (2 Тимотей 1:5). Тимотей приема християнството при служението на апостол Павел и между двамата се създава силна привързаност. Павел често се обръща към младия Тимотей като към свой роден син, като го нарича "истинското ми чадо на вярата" (1 Тимотей 1:2) и "възлюбеното ми чадо" (2 Тимотей 1:2). Тимотей се присъединява към Павел по време на неговото Второ мисионерско пътуване и почти неотклонно пътува с него в продължение на няколко години. По-късно Тимотей е определен да отговаря за делото в Ефес и в Азия. Това е твърде голяма отговорност за такъв млад мъж и явно той се чувства някак си стъписан от мащаба на своите задължения.

Стеснителен и необщителен по природа и в не твърде добро здраве (1 Тимотей 5:23), Тимотей чувства нуждата от напътстващата ръка на по-стария, по-мъдър и по-опитен апостол. Ето защо, основната цел на Павловото "Първо послание до Тимотей" е да даде специфични напътствия за пастируването и надзираването на църквата. Ключовият стих гласи:"Да знаеш как трябва да се обхождат хората в Божия дом" (3:15). Павловите наставления са следните:

1. Доктринални наставления (1:3-20)

2. Наставления за поклонението (2:1-15)

3. Наставления към водачите (3:1-16)

4. Практически наставления (4:1 - 6:5)

5. Лични наставления (6:6-21)

Важни въпроси, на които е обърнато внимание в посланието са Законът (1:7-11), молитвата (2:1-8), външният вид и поведението на жените (2:9-15), изискванията за епископи или презвитери и за дякони (3:1-13), последните дни (4:1-3), грижите за вдовиците (5:3-16) и използването на парите (6:6-19).

Павловото "Второ Послание до Тимотей" е много лично по характер и се счита за последното писмено обръщение на апостола към Тимотей, към църквата и към света. След като написва своето" Първо послание до Тимотей", Павел е арестуван отново в Гърция или в Азия и е върнат в Рим, този път като престъпник. При първото му затваряне в Рим той е бил обвинен за незначителни нарушения на Юдейския закон. Сега, заедно с хиляди други християни, Павел е арестуван като враг на римската държава.

При управлението на нечестивия и жаден за кръв Нерон християните са били преследвани и залавяни като животни, несправедливо обвинявани, посичани с меч или предавани на лъвовете. Понякога са били намазвани със смола и са се превръщали в горящи факли за Нероновата градина.

Сам и смразен от студа в затвора (4:10-12), мисионерът-ветеран усеща, че неговата смърт наближава. Ето защо той увещава своя син във вярата да "заяква в благодатта, която е в Христа Исуса" (2:1) и да бъде "добър войник Исус Христов" (2:3). Павловото последно свидетелство не е мрачно и отчаяно, а по-скоро победно. Той заявява: "Защото аз вече ставам принос, и времето на отиването ми настава. Аз се подвизах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих" (2 Тимотей 4:6, 7). Скоро след това (според преданието), Павел е обезглавен на Остиянския път, западно от Рим.

"Второто Послание до Тимотей" включва не само лични наставления към Тимотей и Павловото последно свидетелство, но също така засяга: отстъпничеството през последните дни (3:1-9), вдъхновеността на Писанията (3:16) и венецът на правдата (4:8), приготвен за всички, които обичат явяването на Христос.

В двете Павлови послания до Тимотей, използването на думата "верен" е от особена значимост. Тази дума се среща поне на осем различни места (1 Тимотей 1:12, 15; 3:11; 4:9; 6:2; 2 Тимотей 2:2, 11, 13) и навярно е думата, която най-добре характеризира забележителното служение на великия човек Павел.

------------------------------------------------------------------------


ТИТ

Подобно на двете Павлови послания до Тимотей, Тит се счита за "пастирско послание" поради това, че набляга върху грижата за църквата. По време на написването му Тит е оставен от Павел на остров Крит да надзирава работата на църквата там (1:5). Детайлите относно основаването на църквата в Крит са бегли. Но много учени вярват, че тя е била основана от критяните, които са присъствали в Ерусалим в деня на Петдесятница (Деяния 2:11). Напълно сигурно е, че Павел няма връзка с учредяването на църквата, макар неговото посещение в Крит след първото му затваряне в Рим несъмнено да допринася за нейното подсилване и растеж (1:5).

Остров Крит е разположен югоизточно от Гърция, на границата между Егейско и Средиземно море. Той е дълъг приблизително 150 мили и седем, до трийсет мили широк. Покрит с планини и плодородни долини, Крит е бил познат като "островът на сто града". Най-високата му планина - Ида, е била известна като легендарното родно място на гръцкия бог Зевс.

Тит е езичник по произход (Галатяни 2:3) и приема християнството чрез служението на апостол Павел (Тит 1:4). По-късно той става близък приятел и спътник на Павел и го придружава до Ерусалим по времето на Апостолския Събор (Деяния 15:2; Галатяни 2:1-3). Тит е Павловият представител пред Коринтската църква и явно оказва ценна помощ при разрешаването на проблемите там (2 Коринтяни 7:6, 7; 8:6, 16). Той, заедно с още един спътник, е отговорен за предаването на "2 Послание към Коринтяните" на църквата в Коринт и призовава коринтяните да се включат в събирането на помощи за бедните в Ерусалим. Павел е напълно убеден в надареността и водаческите способности на Тит и го нарича "мой другар и съработник" (2 Коринтяни 8:23). Явно Тит е силна личност и е доста умел в областта на църковното управление и организация. Изглежда, че три неща подтикват апостола да напише това "Послание до Тит":

1. Състоянието на делото в Крит.

2. Нуждата на Тит от наставление и насърчение .

3. Намерението на Зений (или Зина) и Аполос да посетят остров Крит.

Основната тема на посланието се намира в 3:8: "Вярно е това слово. И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците." Макар Павел да не вярва в "спасение чрез добри дела", той явно вярва в "спасение, водещо към добри дела." В това послание изразът "добри дела" е споменат поне шест пъти (1:16; 2:7, 14; 3:1, 8, 14). Освен, че набляга върху добрите дела, Павел използва това послание, за да настави Тит да как да довърши нещата по организиране на делото в Крит (1:5), да го инструктира относно изискванията за епископа (1:6-9) и да го насърчи непоколебимо да се противопостовя на лъжеучителите (1:10-16). Други въпроси, засегнати в това послание са: какво трябва да бъде отношението към различните възрастови групи в църквата (2:1-8), важността на доброто гражданство (3:1, 2) и различни доктринални теми - спасение, оправдание и вечен живот (3:5-7). Подходящи стихове за запаметяване от Павловото послание до Тит са: 2:11-13 и 3:5-7.

------------------------------------------------------------------------

ФИЛИМОН

Подобно на "Ефесяни", "Филипяни" и "Колосяни", "Филимон" често бива считано за едно от Павловите "затворнически послания." То е написано по време на неговото първо затваряне в Рим (61 - 63 г. сл. Хр.). Филимон приема Христос чрез служението на апостол Павел и е виден член на църквата в Колос (стих 19). Като изключим дадената от Павел информация, за произхода на Филимон не се знае почти нищо. В това послание Павел го представя като човек със забележителен характер. Нарича го "съработник" (стих 1) и говори за неговата любов, вяра и добрина към светиите (стих 5-7). Това, че Филимон е гостоприемен човек става ясно от Павловата молба той да му приготви стая при едно евентуално бъдещо посещение (стих 22). Изразът "твоята домашна църква", използван от Павел, разкрива, че Филимон е отворил дома си за християнски събирания за поклонение (стих 2).

Основната цел на Павловото "Послание до Филимон" е да се застъпи за един избягал роб на име Онисима, когото Павел е спечелил за Христос по време на своето затваряне в Рим.

Робството е било едно от ужасните проклятия в древния свят. Някои римски господари са притежавали от десет до хиляда роба, които при римския закон са нямали лични права за живот или свобода. Робството е било толкова широко разпространено, че има данни за наличието на шестдесет милиона роба в Римската империя.

Макар Павловото послание до Филимон да не представлява задълбочена дискусия върху проблема с робството, в него са изложени християнски принципи за справяне с голямото социално зло по онова време. Също така в посланието се изтъква, че робството не би могло да бъде плод на едно истинско християнско общество.

Онисим е един от Филимоновите роби и , бидейки "фригиец", той е роб от най-нисша класа. Според закона, Онисим няма права; навярно той заключава, че няма и отговорности. Не само напуска своя господар, но явно го е ограбил преди да си тръгне (стих 18). След това, Онисим отива в Рим, където се среща с апостола, приема Христос и става слуга на Павел в оковите му.

Павел с радост би задържал Онисим при себе си в Рим. Но не мисли, че това би било правилно без съгласието на Филимон. Въпреки че Онисим се е покаял, той не е възстановил нанесените щети. Когато Тихик се завръща в Азия с Павловите послания към ефесяните и колосяните, Онисим е с него, носейки това чудно застъпническо писмо.

Посланието на Павел до Филимон е едно от най-личните послания, написани от неговата ръка. Макар и кратко (състоящо се само от двадесет и пет стиха), то е шедьовър. Това послание е връх на вежливостта и такта и говори много за чувствата, личността и благородния характер на автора.

------------------------------------------------------------------------

ЕВРЕИ

Векове наред авторството на "Посланието към Евреите" е било предмет на голямо противоречие. Някои експерти го приписват на Павел, докато други вярват, че посланието е написано от Аполос, Сила, Варнава, Лука, Акила, Прискила и различни други личности. Тъй като в самата книга авторът остава неразкрит, най-точният извод е извлечен от теолога от трети век Орегон, който казва:"Само Бог знае кой е написал Евреи."

Смята се, че книгата "Посланието към Евреите" е написана преди падането на Ерусалим (70 г. сл. Хр.). Въпреки че точна дата не може да бъде определена, общоприетата датировка за нейното написване е 67 - 69 г. сл. Хр.

Ключовата дума в "Посланието към Евреите" е "по-добър", която се среща около тринадесет пъти. Авторът говори за по-добри неща (6:9; 12:24), по-добра надежда (7:19), по-добър завет (7:22; 8:6), по-добри обещания (8:6), по-добри жертви (9:23), по-добро отечество (11:16) и по-добро възкресение (11:35). Думите "усъвършенстване" и "небесен" също се срещат често в книгата.

Както се вижда от заглавието и от съдържанието, "Посланието към Евреите" е адресирано най-вече до юдейски читатели - навярно до светиите юдеи в Ерусалим и в околността. Явно голяма група от юдеи-християни продължават да следват традициите и ритуалите на левитската система на поклонение. Те не са разбрали ясно, че Христос, "като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога" (10:12) и действително създаде "нов и жив път" (10:22).

Така че, целта на книгата е да изясни преминаването от старата система към новата и да представи Христос като пълното изпълнение на нещата, дадени преобразно в Стария Завет. Има двадесет и девет директни цитата от Стария Завет и допълнителни петдесет и три, които са перефразирани.

Темата на книгата "Посланието към Евреите" е "Превъзходството на Христос." Авторът майсторски противопоставя Личността и служението на Христос на изискванията на старозаветната жертвена система, като показва как Господ превъзхожда последната във всяко отношение. Като водач Той е по-велик от пророците (1:1-3), по-велик от ангелите (1:4 - 2:18), по-велик от Мойсей (3:1-19) и по-велик от Исус Навиев (4:1-16). Като свещеник, Исус превъзхожда Аарон и се казва, че Той е "свещеник до века според чина Мелхиседеков" (5:6). Що се отнася до делото и служението на Христос, Той е представен като "посредник на нов завет" (9:15) и съвършената жертва за грях (10:1-20). Така че, първите десет глави от Евреи са фокусирани върху личността, свещенството и изкупителната жертва на Христос. Последните три глави са посветени на практически поучения, които включват, освен другите неща, галерията на вяра (глава 11), християнската раса (12:1, 2), социалните и морални задължения (13:1-7) и авторовата голяма благословия (13:20, 21).

Също така от особен интерес в книгата "Послание към Евреите" са изразите, започващи с "нека." Единадесет на брой, те могат да бъдат проследени, както следва: "нека се боим" (4:1), "нека се постараем" (4:11), "нека пристъпваме с дързост към престола на благодатта" (4:16), "нека се стараем към това, което е зряло" (6:1), "нека пристъпваме" (10:22), "нека държим непоколебимо" (10:23), "нека се грижим един за друг" (10:24), "нека отхвърлим всяка тегота . . . и да тичаме с търпение" (12:1), "нека бъдем благодарни" (12:28), "нека излизаме" (13:13) и "нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва (13:15).

"Посланието към Евреите" представлява изключителна литературна творба. Тя не само е написана по интересен и вдъхновяващ начин, но на много места се забелязва сложно красноречие. Поради величественото описание на Христос в тази книга, тя често е наричана "Исая" на Новия Завет. Несъмнено едно пътешествие по страниците на "Посланието към Евреите" е богато и възнаграждаващо преживяване!

------------------------------------------------------------------------


ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАНА

През вековете книгата "Откровение" винаги е била обект на безкрайни дискусии и дебати. Написани са хиляди книги, обясняващи нейното значение. По предназначение тя никога не е била мистериозна, но по-скоро "откриваща" или "разкриваща" "нещата, които трябва скоро да станат" (1:1). Книгата представлява не откровение на автора, но откровение на самия Исус Христос. Ето защо когато я четем и изучаваме, ние трябва да се концентрираме върху дейността на възкръсналия Господ.

За автор на "Откровение" е считан апостол Йоан. Четири пъти в книгата авторът сам нарича себе си Йоан (1:1, 4, 9; 22:8). Нещата, които той записва, са му дадени от Исус Христос на остров Патмос (1:9) - един скалист, гол остров, на около 60 мили югозападно от Ефес. Вярва се, че Йоан е заточен там при преследването на Домициан, 95 г. сл. Хр., и че е освободен и му е позволено да се върне в Ефес по времето на следващия император Нерва, 96 г. сл. Хр. Според 1:19, книгата се подразделя на три части:

1. "Това, което си видял" (1:19-20)

2. "Това, което е" (2:1 - 3:22)

3. "Това, което има да стане подире" (4:1 - 11:5)

В първата част Йоан разглежда обстоятелствата, при които е получил видението и представя славна картина на възкръсналия Христос. Втората част съдържа Послания до седемте църкви, намиращи се в Мала Азия. Третата част се състои главно от събития, които ще се случат при Второто идване на Христос. Те включват 7-годишната Голяма скръб, разгрома на Антихрист, установяването на Хилядагодишното царство на Христос и Съда пред големия бял Престол.

Особен интерес в книгата "Откровение" представляват "седемте седморки" : седемте църкви, седемте печата, седемте тръби, седемте личности, седемте чаши, седемте съдби, седемте нови неща.

Също така, важно място в книгата заемат седемте блаженства, които са:

1. "Блажен, който прочита . . . това пророчество (1:3).

2. "Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа" (14:13).

3. "Блажен оня, който бди (за Господното идване)" (16:15).

4. "Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето" (19:9).

5. "Блажен . . . оня, който участва в първото възкресение" (20:6).

6. "Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество" (22:14).

Книгата съдържа повече от 300 символа, всеки от които има специално значение. За да бъде разбрана по-добре, книгата " Откровение" трябва да бъде четена паралелно с Матей 24 и пророчествата на Езекиил, Даниил и Захария. Ключовата дума в книгата е "Агнец" - название, отнасящо се за Христос във връзка с Неговата жертва. Тази дума се среща 26 пъти.

Както "Битие" е Книга на началата, така "Откровение" е Книга на краищата. В нея се намира големият финал на Божия план за човека, Църквата и вековете. "Битие" разказва за Сътворението на небето и земята, а "Откровение" говори за създаването на Ново небе и Нова земя. В "Битие" се появяват слънцето и луната, но "Откровение" казва, че повече не ще има нужда от тях, защото сам Христос ще осветява Новото небе. В "Битие" виждаме чудесна градина, но в "Откровение" има едно по-чудно място - Святият град на Бога. В "Битие" първият мъж Адам и първата жена Ева се събират в брак, а в "Откровение" става женитбата на втория Адам, Исус Христос, за Неговата годеница - Църквата. В "Битие" се описва навлизането на греха, но в "Откровение" целият грях е премахнат. В "Битие" виждаме Сатана да надига противната си глава за първи път, докато в "Откровение" този враг на човека е завинаги победен. "Битие" представя началото на скръбта, болката, смъртта и сълзите. Но в "Откровение" предишните неща са отминали и сам Бог ще изцели всяка скръб и ще избърше всяка сълза.

Затова не е чудно, че книгата "Откровение" е наречена "най-голямата драма на всички времена." Вълнуващо преживяване е да разлистиш страниците на тази книга и да хвърлиш общ поглед върху последните сцени от световната история. Исус Христос е Героят; Дяволът е мошеникът. Утешаващо е да знаем изхода от борбата. Исус Христос несъмнено ще излезе Победител. Какъв славен ден, когато "Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Помазаник; и Той ще царува до вечни векове" (11:15)!



 

 

 





Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница