Книга на царете 10 2 книга на царете 11 3 книга на царете 12 4 книга на царете 13 1 и 2 книга на летописите 14 ездра 15 неемия 16 естир 16 йов 17

СЪДИИ

Периодът от 300 години, обхванат от книгата "Съдии", често бива наричан "Тъмните векове" от историята на Израил. Това е в следствие на несравнимия духовен и морален упадък, характеризиращ онези времена.

След смъртта на Исус Навиев израства ново поколение, което скоро забравя Бога. Като не зачитат законите, поставени от Него за тяхно собствено добро, хората избират да следват нечестивите обичаи на ханаанските си съседи. Извършвайки бракосъчетания с тях (което е директно нарушение на Божия закон), евреите бързо се корумпират под влиянието на ханаанците и много пъти изпадат в отстъпление и идолопоклонство. Последният стих от книгата обобщава състоянието на хората и на времената: "В ония дни нямаше цар в Израил: всеки правеше каквото му се виждаше угодно." (Съдии 21:25)

Книгата "Съдии" отбелязва поне шест периода на отстъпление, съпътствани от шест случая на потискане на избрания народ от враговете и шест освобождения.

1. "И синовете на Израил отново вършеха зло в очите на Господа."

2. "И ...Господ ги предаде в ръцете на техните противници."

3. "И когато синовете на Израил издигнаха глас към Бога, Бог издигна избавител, който ги избави."

Издигат се общо тринадесет съдии, които да избавят Израил от противниците му. Никой от тях обаче не управлява над дванадесетте племена, не установява династия и не предава по наследство позицията си на съдия на някой от своя род. Понеже по това време няма централизирано управление, някои от съдиите са на власт едновременно.

Не бива да се смята, че тогавашните съдии са били управници, които са сядали да разискват или да решават точки от закона. Те са били предимно военни водачи, които са обединявали хората от определено племе за отхвърляне на техните врагове. Поради военните си способности и популярност между своите съплеменници, съдиите са били в състояние да упражняват известен политически контрол и влияние.

Навярно Гедеон и Самсон са най-интересните и добре познати измежду всички останали съдии.

 ------------------------------------------------------------------------

РУТ

Считана за една от най-предпочитаните идилии в литературата, книгата "Рут" е класически романс, който е очаровал милиони хора през вековете. Това е интересна и красива история за една млада моавка на име Рут, която след поредица от семейни трагедии, включително смъртта на съпруга й, среща и се омъжва за богат еврейски земеделец, наречен Вооз. Чрез този нов брак, Рут започва нов живот и нейната предишна тъга бива заменена от пълна радост.

Книгата "Рут" е вълнуваща случка с щастлив завършек. Това е история на любов в нейната най-чиста форма, на смелост в лицето на трудностите и на триумф на вярата над суровата житейска реалност. Нещо повече, това е силна демонстрация на Божията специална грижа за тези, които Го обичат и е отличен пример за новозаветната истина:"Всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога." (Римляни 8:28)

Описаните в книгата събития се развиват в късната част на дванадесетото столетие пр. Хр. - по времето на съдиите. В остър контраст с идолопоклонството и неверието, характерни за този период, книгата "Рут" набляга върху верността в едно еврейско семейство. Тя разкрива силата на тези хора и смиреното им посвещение на Бога, независимо от лошите обстоятелства. Също така, книгата съдържа някои интересни факти за обичаите и местния начин на живот на народа през този период от историята на Израил.

Най-известен и навярно най-обичан пасаж в тази кратка книга е разговорът на Рут със свекърва й Ноемин:

"Не ме умолявай да те оставя и да не дойда след теб: защото, където отидеш и аз ще отида и където останеш и аз ще остана; твоите хора ще бъдат мои хора , и твоят Бог - мой Бог; където умреш ти и аз ще умра и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да добави, ако друго, освен смъртта ме разлъчи от тебе." (Рут 1:16-17)

Мнозина считат тия искрени и вълнуващи думи за най-красивото изразяване на любов в литературата. Като такива, те намират заслужено място в християнските сватбени церемонии и всеки път, когато биват повтаряни, техните красота и чар нарастват.

Вълнуващият обет на Рут изразява лоялността й не само към Ноемин, но и към нейния Бог. Рут никога вече не служи на бога на моавците Хамос, чийто поклонници му принасят човешки жертви. Подобно на Раав, Рут избира да бъде с еврейския народ и да приеме неговата вяра. Заради този духовен съюз, тя е почетена от Бога по специален начин. Макар да е от езически произход, Рут става прародителка на царе, включително и на Царя на царете - Исус Христос. Тя е една от четирите жени, споменати в родословието на Исус в Евангелието от Матей. Към нейния брак с Вооз бива прибавен син - Овид. Овид добива син на име Есей, който е баща на цар Давид. Исус се ражда по неговата царска линия, за да бъде Спасител на всички хора - юдеи и езичници. Прабаба на Давид, прародителка на Исус Христос. Това е историята на Рут.

Какъв блестящ завършек на един живот със сурово начало!

Вярата в Бога винаги триумфира!

------------------------------------------------------------------------

1 КНИГА НА ЦАРЕТЕ

Събитията от "1 Царе" обхващат период от около 115 години и представят по-нататъшната история на еврейската нация. Книгата "1 Царе" започва там, където свършва книгата Съдии.

Илий и Самуил са последните съдии. След приключването на Самуиловото съдийство, Израил навлиза в нова форма на държавно управление и е коронясан първият цар.

"1 и 2 Царе" първоначално са представлявали една книга. Най-напред са разделени в Септуагинта - ранен гръцки превод на Писанието. В повечето случаи се приема, че Самуил е автор на по-голямата част от "1 Царе". Но тъй като неговата смърт е описана в глава 25 , не е възможно той да е написал останалата част от книгата. Съществуват недоказани твърдения, че вероятно Натан или Гад (1 Царе 10:25; 1 Летописи 29:29) са завършили писането. " 1 Царе" съдържа биографиите на трима велики мъже - Самуил (глави 1-7), Саул (глави 8-15) и Давид (глави 16-31).

Самуил, чието раждане е отговор на искрената молитва на майка му Анна, е една от известните фигури в Стария Завет. Неговото име означава "изпросен от Бога." Анна го завежда още като малък в Храма в Сило и го посвещава за служение на Господа. Там той израства под наставничеството на Илий, свещеника и участва в различни служби за поклонение. Повечето хора считат Самуил за първия от великите пророци. Неговият живот се отличава с дълбоко общение с Бога. Като пример за мъж на молитвата, той се застъпва за Израил в няколко случая (1 Царе 7: 5-10; 8:6; 12:19-23) и призовава нацията към духовно обединение.

Най-голямото разочарование в живота на Самуил е молбата на народа:"Постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи." (1 Царе 8:5) Тази молба представлява отхвърляне на теокрацията (Божието управление), установена от Мойсей, и води до началото на монархията (царското управление).

С огромно нежелание, Самуил се съгласява да помаже Саул - син на Кис, да бъде първия израилски цар.

Малцина са започвали своята кариера с такова благословение и са завършвали с такава горчива трагедия, както става със Саул.

Неговият живот е описан в Стария Завет като забележителен пример за трагичните последици от неподчинението и своеволието. Изгарящото му желание за популярност, съчетано с гняв и ревност, отблъсква повечето от неговите близки приятели и поддръжници и в крайна сметка води до падението му. Със смъртта на Саул и на неговите трима сина Йонатан, Авинадав и Мелхисуй в битката с филистимците при планината Гелвуе, завършва управлението на Сауловия дом и се подготвя пътя за дългото и блестящо управление на цар Давид.

Измежду по-интересните върхови моменти в "1 Царе" са срещата между Давид и Голиат, между Саул и врачката от Ендор и благородното приятелство между Йонатан и Давид.

------------------------------------------------------------------------