Книга на царете 10 2 книга на царете 11 3 книга на царете 12 4 книга на царете 13 1 и 2 книга на летописите 14 ездра 15 неемия 16 естир 16 йов 17

НЕЕМИЯ

Повечето хора считат книгата "Неемия" за автобиография на човека, чието име тя носи. Неемия е един от малкото юдеи, които успяват да стигнат до завидно положение в Персийското царство. Назначен като виночерпец на цар Артаксеркс I, той е доверен служител и съветник и дори носи определена отговорност за сигурността на царя. Едно от основните му задължения като виночерпец е да проверява дали виното, което царят пие не съдържа отрова. Тази висока служба го поставя между ограничения брой царски служители, които са допускани при царя в присъствието на царицата.

Докато служи на царя в неговия зимен дворец в Сусана, Неемия научава сърцесъкрушаващи новини от Ерусалим - че портите и стените на града все още не са поправени, че храмовите служби се пренебрегват и че останалите там юдеи търпят присмех и угнетение. Неемия е толкова потресен от тези ужасни новини, че неговият плач, съпроводен с молитва и пост за Божията намеса, продължава няколко дни.

Цар Артаксеркс вижда тъжното лице на Неемия и като разбира причините за това, му позволява да отпътува за Ерусалим, за да поправи положението. Също така, царят назначава Неемия за управител на Юда, дава му препоръчителни писма до другите управители по пътя и осигурява за него конен ескорт.

Когато пристига в Ерусалим, Неемия оглежда градските стени и се подготвя да осъществи своята мисия. Той успява да привлече хората да се включат в работата, но среща жестока съпротива от страна на заобикалящите ги врагове - Санавалат - самарянина, Товия - амонеца и Гисам - арабина. Независимо от присмеха (4:3), въоръжената атака (4:8), физическата заплаха (4:11) и измамните предложения за преговори (6:2-4), упоритият Неемия и неговите работници завършват този огромен проект за 52 дни. Често принуден да работи с меч в едната ръка и с инструмент в другата, Неемия е пример за изключителна твърдост, която векове наред е била източник на вдъхновение за слабите. Малцина герои от библейската история демонстрират по-големи управленчески способности, организаторски качества и чистота на характера от Неемия. Той е запомнен като човек на храбростта, вярата и действието и се нарежда между най-доблестните патриоти на Израил. Неговото име означава "успокоение от Господа" или "Йехова утешава."

Неемия служи като управител на Юда в продължение на 12 години, след което се връща в двореца на Артаксеркс (1:1; 13:6). След кратък престой, той отново отпътува за Юда, където призовава народа към покаяние.

------------------------------------------------------------------------

ЕСТИР

"Естир" е последната от историческите книги в Стария Завет и е втората книга в Библията, носеща името на жена (другата е "Рут"). Макар описаната случка да стои малко настрана от основните събития в еврейската история, тя хвърля допълнителна светлина върху състоянието на юдеите, които са избрали да останат в Персия. Датировката на "Естир" почти съвпада с времето, когато Неемия и Ездра пребивават в Ерусалим и се опитват да възобновят своята родина. Понякога книгата "Естир" бива критикувана, понеже името на Бога не се споменава в нея. В Библията обаче няма друга книга, освен тази, която да демонстрира по по-изящен начин промисъла и бдителността на Бога над Неговите избрани хора. Както казва Матю Хенри, известният библейски коментатор:"Ако името на Бога не е тук, то Неговият пръст е."

Събитията от "Естир" се развиват в царските дворове на Персия при управлението на цар Асуир, познат в светската история като Ксеркс. След детронацията на царица Астин поради отказа й да се покаже пред група пияни принцове, царят започва да търси нейна заместничка. Една красива еврейска девойка на име Адаса (или Естир) е избрана измежду всичките еврейски момичета да бъде новата царица. Естир остава сираче като малка и е отгледана от своя по-голям братовчед Мардохей. Той е служител в царския палат и придобива значително благоволение от страна на Асуир, като разкрива един таен заговор срещу живота на царя.

Но когато Мардохей възбужда гнева на Аман, властен и амбициозен царски придворен, възникват сериозни проблеми. Омразата на арогантния Аман става неудържима при отказа на Мардохей да му се поклони. Чрез хитри манипулации, Аман успява да убеди царя да одобри един нечестив план, според който еврейското население трябва да бъде унищожено само за един ден. Мардохей незабавно се обръща към царица Естир за помощ, като изтъква, че Божието Провидение я е направило царица на Персия с цел запазването на еврейската нация. Мардохеевите думи:"А кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време каквото е това" (Естир 4:14), насърчават Естир да отиде при царя без неговата покана, като по този начин излага собствения си живот на опасност. Според своя предварителен план, Естир поканва Асуир и Аман на празненство, където разкрива пред царя користните намерения на Аман. След като научава за Амановата измама, Асуир се разгневява и заповядва да обесят Аман на същата бесилка, която той е приготвил за Мардохей. Законът на "Мидите и Персите" не може да бъде отменен; ето защо Асуир издава допълнителна заповед, позволяваща на юдеите да се въоръжат за отбрана.

Божията чудна намеса в полза на юдеите става повод за голямо празненство и много персийци приемат юдейската вяра (18:7). Във връзка с това празненство, Мардохей установява радостен духовен празник, който нарича "Празникът на Пурим." Пурим идва от думата "пур," свързана с жребието, което Аман хвърля, за да реши в кой ден юдеите трябва да бъдат избити.

Царица Естир, чието име означава "звезда," е считана за героиня от еврейския народ. Тя притежава и чар, и смелост, и несъмнено е инструмент на Божията благодат, използван за запазване на нацията, чрез която трябва да дойде Спасителят на света.

------------------------------------------------------------------------

ЙОВ

Третото основно подразделение на Стария Завет се състои от пет важни книги, които са наречени поетически и книги на мъдрост: "Йов", "Псалми", "Притчи", "Еклисиаст" и "Песен на песните". Тези книги се различават от историческите, с увещателния си характер и по това, че се занимават повече с вътрешния живот на личността, а не толкова с генералното развитие на нацията. В тях е разкрит дълбокият копнеж на човешкото сърце да познае Бога. Целта е да се намери начинът, по който могат да бъдат установени правилни взаимоотношения с Него.

В поетическите книги се срещат три вида еврейска поезия: лирическа, дидактическа и драматическа. Лирическата (или от песенен тип) поезия се появява преди Мойсей, но достига своя връх в "Псалмите на Давид". Дидактическата (или поучителната) поезия може да се види в "Притчи", "Еклисиаст" и донякъде в "Песен на песните". При драматическата поезия действието е представено чрез развитието на идеи, а не толкова чрез личности и събития.

Книгата "Йов", първата от поетическите книги, е считана от мнозина за една от най-великите литературни творби на всички времена. Тенисън я нарича "най-великата поема и на древната, и на съвременната литература." Събитията в книгата навярно се развиват някъде по времето на патриарх Авраам. Централната личност в нея е човек на име Йов, чийто личен живот се превръща в опитно поле за доказване на чистотата на неговите мотиви за служене на Бога.

Хитрият намек на Сатана:"Дали без причина се бои Йов от Бога?" (Йов 1:9) предизвиква Бог. Той позволява на Дявола да започне да атакува Йов. Почти за една нощ, Йов се превръща от най-богатия човек на света, в последния сиромах. Савците открадват неговите волове, гръмотевици избиват овцете му, халдейците открадват камилите му и накрая ураган избива синовете и дъщерите му. Сякаш това не е достатъчно, Сатана трупа мизерия върху мизерия, като поразява Йов с ужасна болест - циреи, от които човекът получава някакво облекчение само като се чеше с парчета от глинени съдове. Съпругата на Йов, от отчаяние и безсилие, го кара да "похули Бога и да умре" (Йов 2:9). Йов желае да умре, но да похули Бога и да се откаже от вярата си, е напълно невъзможно. Неговият изпълнен с болка, но и с упование вик:"Ако и да ме убие Той аз ще Г о чакам" (Йов 13:15), отразява едно възхитително посвещение на Бога и постоянна сила на характера, независимо колко тежка е ситуацията.

Чудесният пример на Йов за търпение в страданието и славният триумф на неговата вяра винаги са пораждали надежда и тихо упование в сърцата на хиляди хора, които самите са преминавали през самотните долини на болката, смъртта и загубата на близък човек.

Тъй като основната цел на книгата "Йов" е да се занимае с вековния въпрос:"Защо праведните страдат?", има няколко важни неща за запомняне:

1. Целта на човешкото страдание не винаги е явна за този, който страда или за тия, които гледат отстрани.

2. Страданието може да е от полза за този, който го понася, за да трансформира характера му в "чисто злато."

3.Проблемът със страданието не може да бъде напълно разрешен в граници на този живот. Той трябва да се погледне в светлината на компенсациите във вечността.

4. Усъвършенстването на моралния характер е свързано с преминаване през неразбиране, подозрение, лошо здраве, бедност и частична светлина. Йов е "непорочен и правдив" (Йов 1:1) пред Господа, но независимо от това, преминава през гореспоменатите страдания.

5. При страданието на Божиите светии се вижда поддържащата Божия благодат.

------------------------------------------------------------------------