Книга на царете 10 2 книга на царете 11 3 книга на царете 12 4 книга на царете 13 1 и 2 книга на летописите 14 ездра 15 неемия 16 естир 16 йов 17

ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ

"Песен на песните" е песен на нежна и всеотдайна любов, възпяваща красотата и радостите на брачната любов. Често тази книга е била критикувана заради интимните сцени, които описва. Но разгледана в правилния контекст, тя става приемлива, що се отнася до обичаите на обществото по онова време и по отношение на утвърждаващата й роля за правилното място на физическата любов в рамките на семейството.

От историческа гледна точка, "Песен на песните" разкрива ухажването и брака на великия цар Соломон с една смирена, но красива слугиня, чийто всекидневни песни съпътстват обработването на семейното лозе. Тази загоряла от слънцето селска девойка е представена само като Сунамка (жителка на Сулам или Сунам). Но нейната мечта изведнъж се превръща в реалност, когато не някой принц, но самият цар я ухажва и спечелва ръката й в женитба.

Песента се развива с живо описание на царевата любов към неговата млада слугиня и на нейната ответна любов към него. С помощта на много метафори и на ориенталската образност, представяща цъфтящо пролетно време, тази завладяваща песен ни разкрива красотата на тяхната споделена любов. "Любовта е силна като смъртта . . . Много води не могат угаси любовта, нито реките могат я потопи; ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, съвсем биха го презрели" (8:6, 7)

Любовта, описана в "Песен на песните" е силна, прескача всяка бариера; тя е търпелива и не може да бъде купена на никаква цена. Това ни напомня за чудната класика на апостол Павел върху същия предмет. Апостолът заявява:"Любовта никога не отпада" (Виж 1 Коринтяни 13:8).

Някои тълкувачи виждат в любовта на земния цар към по-ниско поставената слугиня преобраз на Божията любов към Неговия избран народ. Явно юдеите са съгласни с тази интерпретация, защото в Талмуда (колекция от юдейски граждански и религиозни закони) "възлюбеният" е представен като Бога, а "възлюбената" представлява народа Израил. "Песен на песните" е била често четена по време на празника Пасха като възпоменание на огромната любов на Йехова към Израил.

Сравняването на Христос с Младоженеца, а Неговата църква - с Невястата е подобна красива аналогия в Новия Завет (Ефесяни 5:22-32).

Заглавието "Песен на песните" (1:1) показва, че Соломон е считал тази творба за най-хубавата измежду 1005 -те песни (III Царе 4:32), които той е написал. Тя говори много за личността, характера и интересите на писателя и по всяка вероятност отразява единствения чист романс, преживян някога от него. Според всички стандарти, "Песен на песните" трябва да бъде призната за блестящо произведение.

------------------------------------------------------------------------

ИСАЯ

Четвъртото главно подразделение на Стария Завет е известно като "Пророците" и включва книгите от "Исая" до "Малахия". Седемнадесет на брой, пророческите книги могат да бъдат класифицирани по следния начин:

Големи пророци

Исая

Плачът на Еремия

Езекиил

Даниил

Осия

Софония

Михей

Амос

Захария

Авакум

Времето на пророците обхваща периода от деветото столетие пр. Хр. до петото столетие пр. Хр. - четиристотин години. Тази ера от историята на еврейския народ отбелязва морален, духовен и политически упадък, което довежда до превземането на Израил от Асирия (721 г. Пр. Хр.) и на Юда от Вавилон (586 г. пр. Хр.). Пророците, които Бог издига по това време са хора с изключителен характер. Те призовават народа към национално покаяние и правят смели опити да снижат степента на идолопоклонство и духовно безразличие. Но техните молби и предупреждения в повечето случаи остават напразни, в резултат на което Божието осъждение се стоварва върху Израил.

Мнозина считат Исая за най-великия измежду пророците по онова време. Неговите пророчества са дадени през управлението на поне четирима юдейски царе - Озия, Йотам, Ахаз и Езекия и покриват период от около шестдесет години (740 - 680 г. пр. Хр.). Вярва се, че Исая е от царски произход, вероятно е бил братовчед на цар Озия. От неговите писания става пределно ясно, че той е имал лесен достъп до царския съд (7:3; 37:21; 38:1; 39:3-8) и че е упражнявал мощно влияние върху монарсите по онова време.

Макар служението на Исая да е свързано най-вече с Юда и Ерусалим (1:1), то в никакъв случай не спира до там. Пророкът произнася Божието осъждение над Вавилон, Асирия, Египет, Израил, както и над други заобикалящи ги народи.

По своята структура, книгата "Исая" представлява миниатюрна Библия. Състои се от шестдесет и шест глави с две главни подразделения - първото, от които съдържа тридесет и девет глави, а второто - двадесет и седем. Темата на първата част (глави 1 – 39) е "Осъждение", като пророкът прогласява осъждането на народите поради техните грехове. Темата на втората част (глави 40 – 66) е "Изкупление". Тя предсказва завръщането на Юда от плен и радостно прокламира идването на бъдещия Месия. Заради своето послание на надежда и успокоение, втората част понякога е наричана "Книга на утешението."

В християнския свят Исая е най-добре познат с пророчествата си относно личността, служението и царството на Месията. Вълнуващо свидетелство за точността на библейските пророчества е фактът, че около седемстотин години преди раждането на Христос, Исая предрича Неговото раждане от девица (7:14), Неговата Божественост и вечното Му царство (9:1-7), Неговото идване по Давидова линия (11:1), Неговите страдания и смърт (52:13, 53:12) и хилядагодишното Му царство (глави 2, 11, 12, 24 - 27, 59 – 66). Глава 53 е най-скъпият бисер в съкровищницата на Стария Завет. Тя дава вълнуващо пророческо описание на страданията на Спасителя.

Ключовата дума в книгата "Исая" е "спасение" и е използвана поне двадесет и осем пъти в цялата книга (12:3; 25:9; 26:1; 45:17; 49:8; 59:16,17; 61:10; 62:1). Също така е интересно да се отбележи, че името на Исая означава "спасение от Йехова", което навярно подсказва нещо за посланието и служението на пророка. Според древно еврейско предание, Исая е бил измъчван, като са го поставили в дънера на кухо дърво, което след това е било разрязано на две (Евреи 11:37).

-----------------------------------------------------------------------