Книга на царете или Втора книга на Самуила глава 1 1їСлед смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена



страница1/4
Дата27.10.2018
Размер220.5 Kb.
#101774
ТипКнига
  1   2   3   4
ВТОРА КНИГА НА ЦАРЕТЕ

или Втора книга на Самуила


ГЛАВА 1

1їСлед смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,

2їна третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята, та се поклони.

3їИ Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.

4їИ рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и синът му Ионатан.

5 Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От къде знаеш, че Саул и синът му Ионатан са умрели?

6їИ момъкът, който му съобщаваше това, рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигаха.

7їИ като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.

8їИ рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.

9їПак ми рече: Застани, моля, над мене, та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.

10 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.

11 Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така направиха и всичките мъже, които бяха с него.

12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.

13 А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

14 И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?

15 И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази, та умря.

16 И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.

17 Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;

18 (и заръча да научат юдейците тая Песен на лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -

19їСлавата ти, о Израилю, е застреляна на опасните места на полето ти! Как паднаха силните.

20їНе възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

21 Хълми гелвуески, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви, доставяйки първите плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, като да не е бил той помазан с миро.

22їОт кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.

23їСаул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.

24їИзраилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.

25їКак паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на полето ти!

26їПреоскърбен съм за тебе, Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.

27їКак паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!


ГЛАВА 2

1їСлед това Давид се допита до Господа, като каза: Да възляза ли в някой от Юдовите градове? И Господ му каза: Възлез. Пак му рече Давид: Где да възляза? А Той му каза: в Хеврон.

2їИ тъй, Давид възлезе там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея, жената на кармилеца Навал.

3їДавид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му; и заселиха се в хевронските градове.

4їТогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давида за цар над Юдовия дом. И известиха на Давида, казвайки: явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саула.

5їЗатова Давид прати човеци до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа, за гдето показахте тая благодарност към господаря си, към Саула, и го погребахте.

6їСега Господ нека покаже и към вас милост и вярност; така и аз ще ви въздам за тая добрина, понеже сторихте това нещо.

7їСега, прочее, нека се укрепят ръцете ви, и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом си помаза мене за цар.

8їОбаче, Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостея, Сауловият син, та го заведе в Маханаим,

9їи направи го цар над Галаад, над асурците, над eзраелците, над Ефрема, над Вениамина и над целия Израил;

10 (Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израиля и царува две години); но Юдовият дом последва Давида.

11 А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.

12 И тъй, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостоя, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон.

13 Също и Иоав, Саруинният син, и Давидовите слуги излязоха, та се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха отсам водоема, а другите оттатък водоема.

14 Тогава Авенир каза на Иоав: Нека станат сега момците да поиграят пред нас. И рече Иоав: Нека станат.

15 И тъй, те станаха, та преминаха на брой дванадесет души от Вениамина, от страната на Исвостея, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги.

16 И хванаха всеки съперника си за главата, та заби ножа си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; за туй, онова място се нарече Хелкат-асурим, което е в Гаваон.

17 И в оня ден сражението стана много ожесточено; и Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.

18 И там бяха тримата Саруини синове: Иоав, Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като полска сърна.

19 И Асаил се спусна подир Авенира; и като тичаше не се отби ни надясно, ни наляво от преследването на Авенира.

20їА Авенир погледна надире и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.

21 Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво си, та хвани някого от момците и вземи си оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.

22 И Авенир пак каза на Асаила: Отбий се от да ме преследваш; защо да те поваля на земята? тогава как ще погледна брата ти Иоава в лицето?

23 Но той отказа да се отбие; затова Авенир го порази в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад; и той падна там и умря на самото място. И всички, които дохождаха на мястото, гдето Асаил падна и умря, спираха се.

24 Иоав и Ависей преследваха Авенира;и слънцето захождоше,когото стигнаха до хълма Амма,който е срещу Гия,край пътя за гаваонската пустиня.

25 И вениаминците, като се събраха около Авенира, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.

26 Тогава Авенир извика към Иоава и рече: Непременно ли ще пояжда мечът? не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Тогава, до кога не щеш да заповядаш на людете да се върнат от преследването на братята си?

27 И рече Иоав: заклевам се в живота на Бога, че ако не беше говорил ти да поиграят момците, тогава още в зори людете непременно щяха да се оттеглят всеки от преследването на брата си.

28 И тъй, Иоав засвири с тръбата, та всичките люде се спряха, и не преследваха вече Израиля, нито се биеха вече.

29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ из полето, преминаха Йордан, та пропътуваха целия Витрон, и дойдоха в Маханаим.

30їИ Иоав се върна от преследването на Авенира; и като събра всичките люде, от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.

31 Но Давидовите слуги бяха поразили от вениаминците и от Авенировите мъже триста и шестдесет мъже, които умряха.

32 И дигнаха Асаила, та го погребаха в бащиния му гроб, който бе във Витлеем. А и Иоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.
ГЛАВА 3

1їА войната между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго време; и Давид непрестанно се засилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше.

2їИ народиха се синове на Давида в Хеврон; първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам;

3ївторият му, Хилеав( Даниил) от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият, Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;

4їчетвъртият, Адония, син на Агита; петият Сефатия, син на Авитала;

5їи шестият, Итраам, от Давидовата жена Егла. Тия се родиха на Давида в Хеврон.

6їА докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом Авенир беше подпорка на Сауловия дом.

7їА Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенира: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница?

8їТогава Авенир много се разяри за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саула, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и пак ме обвиняваш днес за тая жена!

9їТака да направи Бог на Авенира, да! и повече да му притури, ако не сторя за Давида тъй, както Господ му се е клел,

10 като направя да премине царството от Сауловия дом, и като поставя Давидовия престол над Израиля, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.

11 И Исвостей не можеше вече да отговори ни дума на Авенира, понеже се боеше от него.

12 Тогава Авенир изпрати човеци до Давида да кажат от негова страна: Чия е земята? Думаше още: Направи договор с мене; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, щото да доведа под твоята власт целия Израил.

13 А той каза: Добре, аз ще направя договор с тебе; но едно нещо искам аз от тебе, а именно, че няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми.

14 И Давид прати човеци до Сауловия син Исвостея да кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия.

15 Исвостей, прочее, прати, та я взе от мъжа й Фалатиила Лаисовия син.

16 И мъжът й дойде с нея, и като вървеше плачеше, и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.

17 А Авенир влезе във връзка с Израилевите старейшини и рече: В миналото време вие сте искали Давида да царува над вас;

18 сега, прочее, сторете това, защото Господ е говорил за Давида, казвайки: Чрез ръката на слугата Си Давида ще избавя людете Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели.

19 Авенир говори още и в ушите на вениаминците; също Авенир отиде да говори и в ушите на Давида в Хеврон всичко, що бе угодно на Израиля и на целия Вениаминов дом.

20 И тъй, Авенир дойде при Давида в Хеврон, и с него двадесет мъже. И Давид направи угощение на Авенира и на мъжете, които бяха с него.

21 Тогава Авенир каза на Давида: Ще стана да ида, и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с тебе, та да царуваш над всички, според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенира, и той отиде с мир.

22 И, ето, Давидовите слуги и Иоав идеха от едно нашествие и носеха със себе си много користи; но Авенир не беше с Давида в Хеврон, защото той го беше изпратил, и Авенир беше отишъл с мир.

23 А като дойде Иоав и цялата войска, която беше с него, известиха на Иоава, казвайки: Авенир Нировият син дойде при царя; и той го изпрати, та си отиде с мир.

24 Тогава Иоав влезе при царя и рече: Що си сторил? Ето, Авенир е дохождал при тебе; защо си го изпратил, та си е отишъл?

25 Знаеш какъв е Авенир Нировият син; той е дохождал, за да те измами, и да научи излизането ти и влизането ти, и да научи всичко, що правиш.

26 И Иоав, като излезе от при Давида, прати човеци подир Авенира, които го върнаха от кладенеца Сира; Давид, обаче, не знаеше това.

27 И когато се върна Авенир в Хеврон, Иоав го отведе на страна в портата, за да му говори уж тайно; и там го удари в корема за кръвта на брата си Асаила; и той умря.

28їА по после, като чу Давид, рече: Невинен съм аз и царството ми пред Господа до века за кръвта на Авенира Нировия син;

29 нека остане тя на Иоавовата глава и на целия му бащин дом; и нека не липсва от Иоавовия дом такъв, който има семетечение, или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.

30 Така Иоав и брат му Ависей убиха Авенира, защото беше убил брата им Асаила в сражението при Гаваон.

31 Тогава Давид каза на Иоава и на всичките люде, които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенира. И цар Давид вървеше след носилото.

32 И погребаха Авенира в Хеврон; и царят плака с висок глас над Авенировия гроб; също и всичките люде плакаха.

33їИ царят плака над Авенира, и каза: - Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумен?

34їРъцете ти не бяха вързани, Нито нозете ти турнати в окови; Както пада човек пред тези, които вършат неправда, Така падна ти. И всичките люде плакаха пак над него.

35 Сетне дойдоха всичките люде, за да предумат Давида да яде хляб, докато беше още видяло; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повее да притури, ако вкуся хляб, или какво да било нещо, преди да залезе слънцето.

36 И всичките люде се научиха за това, и им стана угодно, както беше угодно на всичките люде и все що правеше царят.

37 Защото в оня ден, всичките люде и целият Израил познаха, че не беше от царя да бъде убит Авенир Нировият син.

38 И царят каза на слугите си: Не знаете ли, че велик военачалник падна днес в Израил?

39 Днес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тия мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.


ГЛАВА 4

1їА когато чу Исвостей Сауловият син, че Авенир умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха, и всичките израилтяни се смутиха.

2їА тоя Саулов син имаше двама мъже полководци, от които името на единия беше Ваана, а името на другия Рихав, синове на виротянина Римон от вениаминците; (защото и Вирот се числеше към Вениамина;

3їа виротяните бяха побягнали в Гетаим, дето са били пришълци до днес).

4їА Сауловият син Ионатан имаше син, повреден в нозете. Беше на пет годишна възраст, когато дойде известие от Езраел за Саула и Ионатана, и гледачката му беше го дигнала и побягнала; и като бързаше да бяга, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей.

5їИ Рихав и Ваана, синовете на виротянина Римон, отидоха и в горещината на деня влязоха в къщата на Исвостея, който лежеше на легло по пладне;

6їи влязоха там до сред къщата уж да вземат жито и удариха го в корема; а Рихав и брат му Ваана избягаха.

7їЗащото, когато влязоха в къщата, и той лежеше на легло в спалнята си, удариха го, убиха го и му отсякоха главата. И като взеха главата му, вървяха през полето цялата нощ,

8їи донесоха главата на Исвостея при Давида в Хеврон, и рекоха на царя: Ето главата на Исвостея, син на врага ти Саула, който търсеше живота ти; днес Господ въздаде на Саула и на потомците му за господаря ни царя.

9їА Давид отговори на Рихава и на брата му Ваана, синовете на виротянина Римон, като им рече: Заклевам се в живота на Господа, който избави душата ми от всяко бедствие,

10 когато един ми извести, казвайки: Ето, Саул умря, като мислеше, че носи добро известие, хванаха го, та го убиха в Сиклаг, - което беше наградата, що му дадох за известието му, -

11 а колко повече, когато нечестиви мъже са убили праведен човек в собствената му къща, на леглото му, не ще ли да изискам сега кръвта му от ръката ви и ви изтребя от земята!

12 Тогава Давид заповяда на момците си; и те ги убиха и, като отсякоха ръцете им и нозете им, обесиха ги при водоема в Хеврон. А главата на Исвостея взеха, та я заровиха в Авенировия гроб в Хеврон.
ГЛАВА 5

1їТогава всичките Израилеви племена дойдоха при Давида в Хеврон и говориха, казвайки: Ето, твоя кост и твоя плът сме ние.

2їИ по-напред, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля; и на тебе рече Господ: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над Израиля.

3їИ така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давид цар над Израиля.

4їДавид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години.

5їВ Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години.

6їСлед това царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусците, жителите на земята; а те говориха на Давида, казвайки: Няма да влезеш тук; но и слепите и куците ще те отблъснат; защото си думаха: Давид не ще може да влезе тука.

7їОбаче Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.

8їИ в оня ден Давид каза: Който удари евусците, нека хвърли във вадата слепите и куците, които са омразни на Давидовата душа; понеже и слепите и куците бяха казали, че той няма да влезе в жилището им.

9їИ Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. И Давид построи здания около Мило и навътре.

10 Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на Силите беше с него.

11 В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давида, и кедрови дървета, дърводелци, и зидари, та построиха къща за Давида.

12 И Давид позна, че Господ го бе утвърдил за цар над Израиля, и че беше възвисил царството му зарадиїлюдете Си Израиля.

13 И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и родиха се на Давида още синове и дъщери.

14 А ето имената на ония, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

15їЕвар, Елисуа, Нефег, Яфия,

16їЕлисама, Елиада и Елифалет.

17 А когато филистимците чуха, че помазали Давида за цар над Израиля, всичките филистимци дойдоха да търсят Давида; а Давид като чу за това, слезе в крепостта.

18їИ тъй, филистимците дойдоха, та се разпростряха в долината Рафаим.

19 Тогава Давид се допита до Господа, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ каза на Давида: Възлез, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти.

20 И тъй, Давид дойде в Ваал-ферасим; и Давид ги порази там, като рече: Господ избухна пред мене върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място наречете Ваал-ферасим.

21їТам филистимците оставиха идолите си; а Давид и мъжете му ги дигнаха.

22їИ филистимците пак дойдоха, та се разпростряха по долината Рафаим.

23 А когато Давид се допита до Господа, Той каза: Не възлизай; обиколи изотзад им, та ги нападни срещу черниците.

24 И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да се подвижиш, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

25 И Давид стори, както му заповяда Господ, и порази филистимците от Гава до входа в Гезер.


ГЛАВА 6

1їСлед това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, на брой тридесет хиляди души.

2їИ Давид стана от Ваала Юдова, та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, дето се намираше, Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.

3їИ положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,

4їкато Ахио вървеше пред ковчега, а Оза край него.

5їА Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове инструменти от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.

6їА когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря ръката си към Божия ковчег, та го хвана; защото воловете го раздрусаха.

7їИ Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.

8їИ Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза.

9їИ в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?

10 Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.

11 И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.

12 Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег, от къщата на Овид-едома в Давидовия град.

13 И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертва говеда и угоени телци.

14 И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.

15 Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.

16 А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.

17 И донесоха Господния ковчег, та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.

18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.

19 И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера вино и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.

20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!

21їА Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.

22 И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъде почитан.

23їЗатова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.


ГЛАВА 7

1їИ като се настани царят в къщата си, и Господ беше го успокоил от всичките неприятели около него,

2їцарят каза на пророк Натана: Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси.

3їИ Натан каза на царя: Иди, стори всичко, което е в сърцето ти; защото Господ е с тебе.

4їНо през същата нощ Господното слово дойде на Натана и рече:

5їИди кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам?

6їЗащото от деня, когато изведох израилтяните от Египет, дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил в шатър и в скиния.

7їКъдето и да съм ходил с всичките израилтяни, говорих ли някога на някое от Израилевите племена, на което заповядах да пасе людете Ми Израиля, да кажа: Защо не Ми построихте кедров дом?

8їСега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давида: Така казва Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете ми, на Израиля;

9їи съм бил с тебе навсякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти велико, както името на великите, които са на земята.

10 И ще определя място за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на свое собствено място, и няма да се преместват вече, и тези, които вършат нечестие, няма вече да ги притесняват, както по-напред,

11 и както от деня, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще те успокоя от всичките ти неприятели. При това, Господ ти явява, че Господ ще ти съгради дом.

12 Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще излезе из чреслата ти, и ще утвърдя царството му.

13 Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.

14 Аз ще му бъде Отец, и той ще Ми бъде син: ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга, каквато е за мъжете, и с биения, каквито са за човешкия род;

15 но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саула, когото отмахнах от пред тебе.

16 И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе до века; престолът ти ще бъде утвърден до века.

17 И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.

18 Тогава цар Давид влезе, та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Иеова, и какъв е моят дом, та си ме довел до това положение?

19 Но даже и това бе малко пред очите Ти, Господи Иеова; а Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и даваш това като закон на човеците, Господи Иеова!

20 И какво повече може да Ти рече Давид? защото Ти, Господи Иеова, познаваш слугата Си.

21 Заради Своето слово и според Своето сърце Ти си сторил всички тия велики дела, за да ги явиш на слугата Си.

22 Затова Ти си велик, Господи Боже; защото няма подобен на Тебе, нито има бог освен тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.

23 И кой друг народ на света е както Твоите люде, както Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, да ги направи именити, и да извърши за тях велики дела, и страшни дела за земята Ти, пред Твоите люде, които Ти си откупил за Себе Си от Египет, от народите, и от боговете им?

24 Защото Ти си утвърдил людете Си Израиля за Себе Си, за да Ти бъдат люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

25 И сега, Господи Боже, утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си, и за дома му, и стори както си говорил.

26 И нека възвеличат името Ти до века, като казват: Господ на Силите е Бог над Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида,

27 Защото Ти, Господи на Силите, Боже Израилев, откри на слугата Си, като каза: Ще ти съградя дом: затова слугата Ти намери сърцето си разположено да Ти се помоли с тая молитва.

28 И сега, Господи Иеова, Ти си Бог, и думите Ти са истинни, и Ти си обещал тия блага на слугата Си;

29 сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века; защото Ти, Господи Иеова, Си говорил тия неща, и под Твоето благословение нека бъде благословен до века домът на слугата Ти.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница