Книга на царете или Втора книга на Самуила глава 1 1їСлед смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена

1їСлед това Давид порази филистимците и ги покори; и Давид отне Метег-ама от ръката на филистимците.

2їИ порази и моавците, и измери ги с въжета, като ги накара да легнат на земята; и отмери две въжета, за да ги погуби, и едно цяло въже, за да ги остави живи. Така моавците станаха Давидови слуги, и плащаха данък.

3їДавид още порази совския цар Ададезер, син на Реова, когато последният отиваше да утвърди властта си на реката Ефрат.

4їДавид му отне хиляда колесници и седемстотин конници и двадесет хиляди пешаци; и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, запази от тях само за сто колесници.

5їИ когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.

6їТогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги, и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

7їИ Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.

8їИ от Ветах и от Веротай, Ададезерови градове, цар Давид взе твърде много мед.

9їА ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на Ададезера,

10 тогава Той изпрати сина си Иорама при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се бил против Ададезера и го поразил; защото Ададезер често воюваше против Тоя. И Иорам донесе със себе си сребърни съдове, златни съдове и медни съдове;

11 па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, що беше посветил, взето от всичките народи, които беше покорил;

12 от Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните, и от користите, взети от совския цар Ададезер, Реововия син.

13 И Давид си придоби име, когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди сирийци в долината на солта.

14 И постави гарнизони в Едом; в целия Едом постави гарнизони, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

15 Така Давид царува над целия Израил; и Давид съдеше всичките си люде и им раздаваше правда.

16 А Иоав, Саруиният син, беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец;

17 а Садок, Ахитововият син, и Ахимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Сарая, секретар;

18 А Ванаия, Иодаевият син, беше над херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха придворни началници.
ГЛАВА 9

1їСлед това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана?

2їИ имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. И повикаха го при Давида; и царят му каза: Ти ли си Сива? И той рече: Слугата ти е.

3їИ царят каза: Не остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа Божия благост? И Сива рече на царя: Има още един Ионатанов син, повреден в нозете.

4їИ царят му каза: Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар.

5їТогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар.

6їИ когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице, та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти.

7їИ Давид му каза: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.

8їА той му се поклони и рече: Кой е слугата ти, та да пригледаш такова умряло куче като мене?

9їТогава царят повика Сауловият слуга Сива, та му каза: Всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

10 Ти, прочее, ще му обработваш земята, ти и синовете ти и слугите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги).

11 И Сива рече на царя: Според всичко, що заповяда господарят ми царят на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, рече царят, ще яде на моята трапеза, като един от царевите синове.

12 И Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в същата на Сива, бяха слуги на Мемфивостея.

13 Така Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царевата трапеза. И той куцаше и с двата крака.

1їСлед това, царят на амонците умря, и вместо него се възцари син му Анун.

2їТогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна, Наасовия син, както баща му показа благост към мене. И така Давид прати чрез слугите си да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха в земята на амонците,

3їпървенците на амонците рекоха на господаря си Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти Давид ти е изпратил утешители? Не е ли пратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го съгледат, та да го съсипе?

4їЗатова Анун хвана Давидовите слуги, та обръсна половината от брадите им, и отряза дрехите им до половина - до бедрата им, и ги отпрати.

5їА когато известиха това на Давида, той изпрати човеци да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да им рекат от царя: Седете в Ерихон догде порастат брадите ви, и тогава се върнете.

6їА като видяха амонците, че станаха омразни на Давида, амонците пратиха, та наеха двадесет хиляди пешаци от вет-реовските сирийци и хиляда мъже от царя на Мааха, и дванадесет хиляди души от товските мъже.

7їИ когато чу това Давид, прати Иоав и цялото множество силни мъже.

8їИ амонците излязоха, та се строиха за бой при входа на портата; а сирийците от Сова и Реов, и мъжете от Тов и Мааха бяха отделно на полето.

9їА Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра измежду всичките отборни Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците;

10 а останалите люде даде в ръката на брата си Ависей, който ги опълчи против амонците.

11 И каза: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми дойдеш на помощ; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти дойда на помощ.

12 Дерзай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.

13 И тъй Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; а те побягнаха от него.

14 А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха от Ависея и влязоха в града. Тогава Иоав се оттегли от амонците, та дойде в Ерусалим.

15 А сирийците, като видяха, че бяха поразени от Израиля, пак се събраха всички заедно.

16 И Адарезер прати да изведат сирийците, които бяха оттатък реката; и те дойдоха в Елам, със Совака, военачалника на Адарезера, на чело.

17 И когато се извести на Давида, той събра целия Израил и премина Иордан, та дойде в Елам. А сирийците се опълчиха против Давида и се биха с него.

18 Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците мъжете на седемстотин колесници и четиридесет хиляди конници, и порази военачалника им Совак, и той умря там.

19 И така, всичките царе, подвластни на Адарезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Израиля и им се подчиниха. И сирийците не смееха вече да помагат на амонците.

1їСлед една година, във времето, когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

2їИ надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

3їИ Давид прати да разпитат за жената; и рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

4їИ Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него, лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

5їА жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

6їТогава Давида прати до Иоава да кажат: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

7їИ когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

8їПосле Давид каза на Урия: Слез у дома си, та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.

9їНо Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

10 И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

11 И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

12 Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

13 И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

14 Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

15 А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне го оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

16 И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

17 И когато мъжете излязоха от града, та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, ще каже, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

18 Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

19 И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

20 ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

21 Кой порази Авимелеха син на Ерувесета? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти, хетеецът Урия.

22 И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

23 Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас, та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

24 но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти, хетеецът Урия.

25 Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

26 И Когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

27їИ като премина жалейката, Давид прати, та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.

1їТогава Господ прати Натана при Давида. И той, като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.

2їБогатият имаше овци и говеда твърде много;

3їа сиромахът нямаше нищо друго, освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря.

4їИ един пътник дойде у богатия; и нему се посвиди да вземе от своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха, та го сготви за човека, който бе дошъл у него.

5їТогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;

6їи ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.

7їТогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;

8їи дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих и това и това.

9їЗащо презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.

10 Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена.

11 Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце.

12 Защото ти си извършил това тайно: но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето.

13 Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу. А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.

14їНо понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре.

15їИ Натан си отиде у дома си.

А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давида, и то се разболя.

16 Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.

17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях.

18 И на седмия ден детето умря. И слугите на Давида се бояха да му явят, че детето бе умряло, защото думаха: Ето, докато детето бе още живо говорехме му, и той не слушаше думите ни; колко, прочее, ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!

19 Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че бе умряло детето; затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря.

20 Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и, като промени дрехите си, влезе в Господния дом, та се поклони. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде.

21 А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!

22 А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо.

23 Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.

24 След това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея, та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби,

25їи прати чрез пророка Натана, та го нарече Едидия, заради Господа.

26їА Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.

27 И Иоав прати вестители до Давида, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите.

28 Сега, прочее, събери останалите люде, та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име.

29 Затова Давид събра всичките люде, та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя.

30 И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи.

31 Изведе и людете, които бяха в него, та ги тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всичките градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.
ГЛАВА 13

1їСлед това, Амнон,Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син - една хубавица на име Тамар.

2їА Амнон до толкоз се измъчваше, щото се разболя поради сестра си Тамар; защото беше девица, и на Амнона се виждаше твърде мъчно да стори нещо за нея.

3їНо Амнон имаше един приятел на име Ионадав, син на Давидовия брат Сама: а Ионадав беше много хитър човек.

4їИ рече на Амнона: Защо ти, сине на царя, слабееш толкоз от ден на ден? не щеш ли ми яви причината? И Амнон му каза: Обичам Тамар, сестрата на брата ми Авесалома.

5їИ Ионадав му рече: Легни на леглото си, та се престори на болен; и когато дойде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене, за да видя, и да ям от ръката й.

6їИ тъй, Амнон легна, та се престори на болен, и като дойде царят да го види, Амнон каза на царя: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека направи пред мене две мекици, за да ям от ръката й.

7їИ Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брата си Амнон, та му сготви ястие.

8їИ Тамар отиде в къщата на брата си Амнон, който беше легнал; и като взе та замеси тесто и направи мекици пред него, изпържи мекиците.

9їСетне взе тавата и си изсипа пред него: но той отказа да яде. И рече Амнон: Изведете вън всички човеци, що са при мене. И всичките си излязоха от него.

10 Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И тъй, Тамар взе мекиците, които бе направила, та ги донесе в спалнята при брата си Амнона.

11 А като ги донесе близо при него, за да яде, той я хвана и рече й: Ела, легни с мене, сестро моя.

12 Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израиля; да не сториш това безумие.

13 И аз де да скрия срама си? па и ти ще бъдеш като един от безумните в Израиля. Сега, прочее, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.

14 Но той отказа да послуша гласа й: и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея.

15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с която я намрази, бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.

16 А тя му рече: Не така, защото това зло, гдето ме пъдиш, е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша.

17 И викна момъка, който му прислужваше, и рече: Изведи сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.

18 А тя бе облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, в такива дрехи се обличаха. И тъй, слугата му я изведе вън, та заключи вратата след нея.

19 Тогава Тамар тури пепел на главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като положи ръка на главата си, отиваше си и викаше като вървеше.

20 А брат й Авесалом й каза: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Но мълчи сега, сестро моя; брат ти е; не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брата си Авесалома.

21їА когато цар Давид чу всички тия работи, много се разгневи.

22 Между това, Авесалом не казваше на Амнона ни зло, ни добро; защото Авесалом мразеше Амнона за гдето беше насилил сестра му Тамар.

23 А след цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо при Ефрем; и Авесалом покани всичките царски синове.

24 Авесалом дойде и при царя, та каза: Ето, слугата ти има сега стригачи; нека дойде, моля, царят и слугите му със слугата ти.

25 А царят каза на Авесалома; Не, сине мой, да не идем всички; за да не се отегчаваме. И той го молеше настойчиво; но царят отказа да иде, а го благослови.

26 Тогава рече Авесалом: Ако не, то нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да иде с тебе?

27 Но понеже Авесалом настоя, той позволи да идат с него Амнон и всичките царски синове.

28 Тогава Авесалом заповяда на слугите си, казвайки: Гледайте когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ще ви кажа: Поразете Амнона, тогава го убийте. Не бойте се; не ви ли заповядвам аз? бъдете дръзновени и храбри.

29 И Авесаломовите слуги сториха на Амнона според както Авесалом заповяда. Тогава всичките царски синове станаха и възседнаха всеки на мъската си, та побягнаха.

30 И докато те бяха още по пътя, слух стигна до Давида, и се казваше: Авесалом избил всичките царски синове, и не останал ни един от тях.

31 Тогава царят стана, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му слуги, които престояваха, раздраха дрехите си.

32 А Ионадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори, казвайки: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи царски синове, защото само Амнон е умрял: понеже с дума от Авесалома това е било решено от деня, когато изнасили сестра му Тамар.

33 Сега, прочее, господарят ми царят да не вложи това в сърцето си и да не помисли, че всичките царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.

34 А Авесалом побягна. В това време момъкът, който пазеше стража, като подигна очи видя, и, ето, много люде идеха из пътя зад него край хълма.

35 И Ионадав каза на царя: Ето, царските синове идат; според както каза слугата ти, така е станало.

36 И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас; също и царят и всичките плакаха твърде много.

37 Но Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмай, Амиудовия син; а Давид жалеше за сина си всеки ден.

38 Авесалом, прочее, побягна и отиде в Гесур, и там преживя три години.

39 И душата на цар Давида излизаше и чезнеше по Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт.

1їИ Иоав Саруиният син позна, че сърцето на царя беше наклонено към Авесалома.

2їЗатова Иоав прати в Текое, та доведоха от там една умна жена, и рече й: Престори се, моли, че си в жалейка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, но бъди като жена, която жалее дълго време за мъртвец;

3їи иди при царя, та му говори според тия думи, И Иоав тури думите в устата й.

4їИ когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, та се поклони, и рече: Помогни ми царю.

5їИ царят рече: Що имаш? А тя рече: Ах! аз съм вдовица; мъжът ми умря.

6їСлугинята ти имаше двама сина, и те двамата се сбиха на полето; и като нямаше кой да ги раздели, единият удари другит и го уби.

7їИ, ето, всичките роднини станаха против слугинята ти и рекоха: Предай оногова, който удари брата си, за да го убием за живота на брата му, когото уби, и така да изтребим и наследника. Така ще угасят въглена, който ми е останал, и не ще оставят на мъжа ми ни име, ни остатък по лицето на света.

8їИ царят каза на жената: Иди у дома си; аз ще разпоредя за тебе.

9їА текойката каза на царя: Господарю мой царю, беззаконието нека бъде на мене и на бащиния ми дом; а царят и престолът му нека бъдат невинни.

10 И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене, и няма вече да те докачи.

11 И тя рече: Моля, нека помни царят Господа своя Бог, за да не продължава вече отмъстителът за кръвта да изтребва, и да не погуби сина ми. А той рече: заклевам се в живота на Господа, ни един косъм на сина ти няма да падне на земята.

12 Тогава жената рече: Нека каже, моля, слугинята ти една дума на господаря си царя. И той рече: Кажи.

13 И жената рече: Тогава защо си помислил такова нещо против Божиите люде? понеже царят, като казва това, излиза виновен загдето царят не възвръща своя заточеник.

14 Защото е неизбежно ние да умрем, и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак; па и Бог не отнема живота, но изнамерва средства, щото заточеният да не остане отдалечен от Него.

15 Сега по тая причина дойдох да кажа това на господаря си царя, че людете ме уплашиха; и слугинята ти рече: Ще говоря сега на царя; може би царят да изпълни просбата на слугинята си.

16 Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мене и сина ми насред Божието наследство.

17 И слугинята ти рече: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна; защото господарят ми царят е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото; и Господ твой Бог да бъде с тебе.

18 Тогава царят в отговор каза на жената: Моля, да не скриеш от мене това, за което ще те попитам. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми царят.

19 И рече царят: С тебе ли е във всичко това ръката на Иоава? И жената в отговор рече: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой царю, никой не може да се отклони ни на дясно, ни на ляво от нищо, що изрече господарят ми царят; защото слугата ти Иоав, той ми заповяда, и той ми тури всички тия думи в устата на слугинята ти.

20 Слугата ти Иоав стори това, за да измени лицето на работата; и господарят ми е мъдър с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, що има на света.

21 Тогава царят каза на Иоава: Ето сега, сторих това нещо; иди, прочее, доведи младежа Авесалом.

22 И Иоав падна с лице на земята, та се поклони и благослови царя. И рече Иоав: Днес слугата ти познава, че придобих твоето благоволение, господарю мой царю, тъй като царят изпълни желанието на слугата си.

23їИ така Иоав стана и отиде в Гесур, и доведе Авесалома в Ерусалим.

24 А царят рече: Нека се отбие в своята къща, а моето лице да не види. Затова Авесалом се отби в своята си къща и не видя лицето на царя.

25 А в целия Израил нямаше човек толкова много хвален за красотата си, колкото Авесалома; от петата на ногата му, дори до върха на главата му нямаше в него недостатък.

26 И когато острижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натегваше, затова я стрижеше), претегляше косата на главата си, и тя тежеше двеста сикли според царската теглилка.

27 И родиха се на Авесалома трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.

28 И Авесалом седя в Ерусалим цели две години, без да види лицето на царя.

29 Тогава Авесалом повика Иоава, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. И повика го втори път; но пак отказа да дойде.

30 Затова, каза на слугите си: Вижте, Иоавовата нива е близо до моята, и там има ечемик: идете, запалете го. И тъй Авесаломовите слуги запалиха нивата.

31 Тогава Иоав стана, та отиде при Авесалома в къщата му и му каза: Защо са запалили слугите ти нивата ми?

32 А Авесалом отговори на Иоава: Ето, пратих до тебе да кажат: Дойди тук, за да те пратя при царя да кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? по-добре щеше да е за мене да бъда още там; сега, прочее, нека видя лицето на царя; и ако има неправда в мене, нека ме убие.

33їТогава Иоав дойде при царя, та му извести това; и той повика Авесалома, който, като дойде при царя, поклони се с лице до земята пред царя; и царят целуна Авесалома.