Книга на царете или Втора книга на Самуила глава 1 1їСлед смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена

1їСлед това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.

2їИ Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.

3їИ Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.

4їАвесалом още казваше: Да бях само поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам!

5їИ когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка, та го хващаше и го целуваше.

6їТака постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.

7їИ като се свършиха четири години, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу;

8їзащото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу.

9їИ царят му каза: Иди с мир. И така, той стана, та отиде в Хеврон.

10 А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.

11 А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нещо.

12 После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома.

13 Тогава дойде вестител при Давида и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалома.

14 А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се упази от Авесалома; побързайте да отидем, да не би да ни застигне скоро, та докара зло върху нас, и порази града с острото на ножа.

15 И царските слуги рекоха на царя: Ето, слугите ти са готови да вършат все що избере господарят ни царят.

16 И тъй, царят излезе, и целият му дом подир него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата.

17 Царят, прочее, излезе, и всичките люде подир него, и спряха се на едно далечно място.

18 И всичките му слуги вървяха близо до него; а всичките херетци, всичките фелетци и всичките гети, шестстотин мъже, които бяха го последвали от Гет, вървяха пред царя.

19 Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идеш и ти с нас? върни се и остани с царя, защото си чужденец и преселен от мястото си.

20 Ти вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и вярност да бъдат с тебе!

21 А Итай в отговор рече на царя: Заклевам се в живота на Господа и в живота на господаря ми царя, гдето и да бъде господарят ми царят, било за смърт, било за живот, непременно там ще бъде и слугата ти.

22 Тогава Давид каза на Итая: Иди, та премини. И тъй, премина гетецът Итай, и всичките му мъже, и всичките деца що бяха с него.

23 А цялата местност плачеше със силен глас като преминаваха всичките люде; а царят премина потока Кедрон, и всичките люде преминаха през пътя за пустинята.

24 А, ето, дойде и Садок и с него всичките левити, които носеха ковчега за плочите на Божия завет; и сложиха Божия ковчег (при който се качи и Авиатар) догде всичките люде излязоха от града.

25 Тогава царят каза на Садока: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне, за да видя Него и обиталището Му:

26 но ако рече така: Нямам благоволение в тебе, - ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро.

27 Царят още каза на свещеника Садока: Ти, гледаче, върни се в града с мир; и с вас нека се върнат и двамата ви сина: твоят син Ахимаас, и Авиатаровият син Ионатан.

28 Вижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде дума от вас да ми извести какво да направя.

29 И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и там останаха.

30 А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; всичките люде, що бяха с него, покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха.

31 И известиха на Давида, казвайки: Ахитофел е между заговорниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела.

32 И когато стигна Давид на върха на хълма, гдето ставаше богопоклонение, ето, архиецът Хусай го посрещна с дрехата си раздрана и с пръст на главата си.

33 И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар;

34 но ако се върнеш в града и речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти до сега, така ще бъда слуга на тебе, - тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофела.

35 Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? всичко, прочее, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садока и Авиатара;

36 ето, там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете.

37 И така, Давидовият приятел Хусай, влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.

1їИ когато Давид беше преминал малко върха на хълма, ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низаници летни овощия и мях вино.

2їИ царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, а хлябовете и летните овощния, за да ги ядат момците, а виното, за да пият ония, които изнемощеят в пустинята.

3 Тогава рече царят: А где е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.

4їИ царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой царю.

5їА когато цар Давид стигна у Ваурим, ето, излезе от там човек от семейството на Сауловия дом, на име Семей, Гираев син; и като излезе, вървеше и кълнеше.

6їИ хвърляше камъни върху Давида и върху всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни мъже бяха отдясно му и отляво му.

7їИ Семей като кълнеше, говореше така: Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче!

8їГоспод докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник.

9їТогава Ависей, Саруиният, син каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми царя? позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата.

10 А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне, и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, кой ще му рече: Защо правиш така?

11 Давид още каза на Ависея и на всичките слуги: Ето, син ми, който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го, нека кълне, защото Господ му е заповядал.

12 Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес.

13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и кълнеше като вървеше, хвърляше камъни върху него, и хвърляше прах.

14 И царят и всичките люде, що бяха с него, пристигнаха уморени, та си починаха там.

15 Между това, Авесалом и всичките люде, сиреч, Израилевите мъже, дойдоха в Ерусалим, а Ахитофел с него.

16 И когатоїархиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалома, Хусай каза на Авесалома: Да живее царят! Да живее царят!

17 А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си?

18 И Хусай каза на Авесалома; Не, но когото Господ и тия люде и всичките Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.

19 При това кому ще бъде служенето ми? не ли на сина на приятеля ми? Както съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред тебе.

20їТогава Авесалом каза на Ахитофела: Дайте си съвета какво да правим.

21 И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилят ръцете на всичките, които са с тебе.

22 Поставиха, прочее, шатъра за Авесалома върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил.

23 А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, бе считан като че ли някой бе търсил съвет от слово на Бога; такъв са считаше всеки Ахитофелов съвет и от Давида и от Авесалома.

1їАхитофел каза още на Авесалома: Да избера сега дванадесет хиляди мъже, и да стана да преследвам Давида още тая нощ.

2їЩе налетя върху него като е уморен и ръцете му отслабнали, и ще го уплаша; и всичките люде, що са с него, ще побягнат, и ще поразя само царя.

3їТака ще възвърна всичките люде към тебе, защото убиването на мъжа, когото ти търсиш, значи възвръщането на всичките; всичките люде ще се помирят.

4їИ тая дума бе угодна на Авесалома и на всичките Израилеви старейшини.

5їТогава рече Авесалом: Повикай сега и архиеца Хусай, и нека чуем какво ще каже и той.

6їИ когато Хусай влезе при Авесалома, Авесалом му говори, казвайки: Така е говорил Ахитофел. Да постъпим ли според неговия съвет? ако не, говори ти.

7їИ Хусай каза на Авесалома: Не е добър съветът, който Ахитофел даде тоя път.

8їХусай рече още: Ти знаеш баща си и неговите мъже, че са силни мъже, и че са преогорчена в душа, както мечка, лишена от малките си в полето; и баща ти, като военен мъж, няма да пренощува с людете;

9їето, сега е скрит в някой трап или в някое друго място, и когато нападне някой от тия твои люде в началото на сражението, всеки, който чуе, ще рече: Поражение става между людете, които следват Авесалома.

10 Тогава даже юначният, чието сърце е като лъвско сърце, съвсем ще примре; защото целият Израил знаеше, че баща ти е юнак, и че ония, които са с него, са храбри мъже.

11 Аз съветвам, по-добре, да се събере при теб целият Израил, от Дан до Вирсавее, по множество както пясъка край морето, и ти лично да идеш в боя.

12 Така ще налетим върху него в някое място, където се намери, и ще го нападнем, както пада росата на земята, тъй щото от него и от всичките човеци, които са с него, няма да оставим ни един.

13 Или, ако прибегне към някой град, тогава целият Израил ще донесе до оня град въжета, та ще го завлечем до потока, тъй щото да не остане там ни едно камъче.

14 Тогава Авесалом и всичките Израилеви мъже казаха: Съветът на архиеца Хусай е по-добър от съвета на Ахитофела. (Защото Господ беше рекъл да осуети добрия Ахитофелов съвет, за да нанесе Господ зло на Авесалома).

15 Тогава Хусай каза на свещениците Садока и Авиатара: Така и така съветва Ахитофел Авесалома и Израилевите старейшини; а така и така съветвах аз.

16 Сега, прочее, пратете скоро да известят на Давида, казвайки: Не оставай тая нощ при бродовете в пустинята, но непременно да преминеш Иордан, за да не погинат царят и всичките люде, които са с него.

17 А Ионатан и Ахимаас стояха при извора Рогил, защото не смееха да влизат явно в града; затова, една слугиня отиде да им извести това и те отидоха, та известиха на цар Давида.

18 А един момък ги видя и обади на Авесалома; но двамата отидоха бърже, та влязоха в къщата на един човек във Ваурим, който имаше кладенец в двора си, и спуснаха се в него.

19 И жена му взе една покривка, та я простря върху отвора на кладенеца, и насипа върху нея чукано жито, така щото нищо не се позна.

20 И когато Авесаломовите слуги дойдоха при жената в къщата и казаха: Где са Ахимаас и Ионатан? Жената им рече: Преминаха водния поток. И те ги потърсиха, но като не ги намериха, върнаха се в Ерусалим.

21 А след заминаването им, ония излязоха от кладенеца и отидоха, та известиха на цар Давида. Рекоха на Давида: Станете, преминете скоро водата, защото Ахитофел така съветва против вас.

22 Тогава Давид и всичките люде, що бяха с него, станаха, та преминаха Иордан: до зори не остана ни един, който не беше преминал Иордан.

23 А Ахитофел, като видя, че съветът му не се възприе, оседла осела си и стана, та отиде у дома си, в своя град: и като нареди домашните си работи, обеси се. Така умря; и погребан бе в бащиния си гроб.

24 Тогава Давид дойде в Механаим; а Авесалом премина Иордан, той и всичките Израилеви мъже с него.

25 И Авесалом постави Амаса за военачалник вместо Иоава. (А Амаса бе син на един човек на име Итра, израилтянин, който беше влязъл при Авигея, Наасовата дъщеря, сестра на Саруия, Иоавовата майка).

26їИ Израил и Авесалом разположиха стана си в галаадската земя.

27 А когато дойде Давид в Маханаим, Совей Наасовият син, от Рава на амонците, и Махир Аамииловият син, от Ло-девар, и галаадецът Верзелай, от Рогелим,

28 донесоха постелки, легени и пръстени съдове, жито, ечемик, брашно, пържено жито, боб, леща и други печени храни,

29 мед, масло, овци и говеждо сирене на Давида и на людете с него, за да ядат: защото рекоха: Людете са гладни и изнемощели и жадни в пустинята.

1їСлед това Давид събра людете, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.

2їИ Давид изпрати людете, една трета под началството на Иоава, една трета под началството на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. И царят каза на людете: Непременно ще изляза и аз с вас.

3їЛюдете, обаче, отговориха: Да не излезеш; защото, ако ние се обърнем на бяг, няма да ги е грижа за нас; ако щат умре и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас, затова сега е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.

4їИ царят им каза: Каквото ви се вижда добро ще сторя. И тъй, царят застана на едната страна на портата, а всичките люде излязоха по стотни и по хиляди.

5їТогава царят заповяда на Иоава, на Ависея и на Итая, казвайки: Пощадете ми младежа Авесалома. И всичките люде чуха, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалома.

6їИ тъй, людете излязоха на полето против Израиля; и сражението стана в Ефремовия лес.

7їИ там Израилевите люде бидоха разбити от Давидовите слуги, и в оня ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души;

8їзащото сражението в тая местност се разпростря по лицето на цялата страна, и в оня ден лесът погълна повече люде, отколкото погълна ножа.

9їИ случи се Авесалом да се срещне с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на мъска; и като влезе мъската под гъстите клони на един голям дъб, главата му се хвана в дъба, и той увисна между небето и земята: а мъската мина изпод него.

10їИ един човек го видя, та извести на Иоава, казвайки: Ето, видях Авесалома увиснал на дъба.

11 А Иоав каза на човека, който му извести: Ето, ти си го видял; а защо не го порази там до земята? и аз бих ти дал десет сребърника и един пояс.

12 А човекът рече на Иоава: И хиляда сребърника, ако бяха претеглени в шепата ми, не бих дигнал ръката си против царския син; защото ние слушахме царят как заповяда на тебе, на Ависея и на Итая, казвайки: Внимавайте всички, никой да се не докосне до младежа Авесалома.

13 Иначе, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя, и тогава сам ти би се обърнал против мене.

14 Тогава рече Иоав: Не трябва да губя време така с тебе. И като взе в ръката си три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалома, като беше още жив всред дъба.

15 И десет момъка, Иоавови оръженосци, заобиколиха Авесалома, та го удариха и убиха го.

16 Тогава Иоав засвири с тръбата, и людете се върнаха от преследването на Израиля; защото Иоав спря людете.

17 И взеха Авесалома, та го хвърлиха в един голям ров, вътре в леса, и натрупаха на него много голям куп камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатъра си.

18 А Авесалом, когато беше още жив, бе взел и издигнал за себе си стълпа, който е в царската долина; защото си рече: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълпа по своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.

19 Тогава рече Ахимаас, Садоковият син: Да се завтека сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му.

20 А Иоав му рече: Няма да занесен днес известия; друг ден ще бъдеш известител; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря.

21їТогава рече Иоав на Хусина: Иди, извести на царя каквото си видял. И Хусина се поклони на Иоава и се завтече.

22 Тогава Ахимаас, Садоковият син, рече пак на Иоава: Но каквото и да стане, нека тичам и аз, моля, след Хусина. А Иоав му рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията?

23 Но той пак рече: Но каквото и да стане, нека се завтека. Тогава му рече: Тичай. И така Ахимаас се завтече през полския път, и замина Хусина.

24 А Давид седеше между двете порти; и стражът се изкачи на покрива на портата към стената, и като подигна очи видя, и, ето, един човек тичаше сам.

25 И стражът извика и извести на царя. А царят рече: Щом е сам, има известия в устата му. И той притичваше и се приближаваше.

26 После стражът видя друг човек, който тичаше; и стражът извика към вратаря, казвайки: Ето, още един човек, който тича сам. И рече царят: И той носи известия.

27 И рече стражът: струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковият син. И рече царят: Добър човек е той, и иде с добри известия.

28 И Ахимаас извика, та рече на царя: Радвай се! И поклони се на царя с лице до земята и рече: Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който предаде човеците, които подигнаха ръка против господаря ми царя.

29 И царят рече: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Иоав изпрати царския слуга, мене слугата ти, видях едно голямо смущение, но не знаех що беше.

30їИ рече царят: Обърни се, та застани тук. И той се обърна, та застана.

31 И, ето, дойде Хусина. И рече Хусина: Известия, господарю мой царю! защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се подигнаха против тебе.

32 И царят рече на Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като оня младеж!

33 И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата, та плака; и като отиваше говореше така: Сине мой, Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!

1їИ извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жалее Авесалома.

2їИ в оня ден победата се обърна в печал между целия народ; защото в оня ден людете чуха да казват: Царят бил печален за сина си.

3їИ през оня ден людете влизаха в града скришно, както посрамени люде, които се спотайват, когато бягат насред сражението.

4їА царят покри лицето си; и царят викаше със силен глас: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

5їТогава Иоав влезе при царя в къщата, та рече: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.

6їПонеже обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес познах, че ако бе останал Авесалом жив, а ние всичките бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.

7їСега, прочее, стани, излез та говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тая нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти досега.

8їТогава царят стана, та седна в портата. И известиха на всичките люде, казвайки: Ето, царят седи в портата. И всичките люде дойдоха при царя. И Израил беше побягнал, всеки в шатъра си.

9їТогава всичките люде на всичките Израилеви племена се препираха, казвайки: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни, и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побягна от земята поради Авесалома;

10 сега, прочее, като умря в сражението Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

11 Тогава цар Давид прати до свещениците Садока и Авиатара, да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини, като кажете: Защо сте вие последни да възвърнете царя в дома му, тай като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да ги възвърнат в къщата му?

12 Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо, прочее, сте последни да възвърнете царя?

13 А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако не бъдеш ти винаги военачалник пред мене вместо Иоава.

14 И той склони сърцата на всичките Юдови мъже, като на един човек; тъй че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всичките твои слуги.

15 И тъй, царят се върна, та дойде до Иордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан.

16 Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза та слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давида.

17 И с него бяха хиляда мъже от Вениамина, тоже и слугата на Сауловия дом Сива и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Иордан да отидат при царя.

18 После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да върши каквото би му се видяло за добре.И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Иордан, и рече на царя:

19 Нека не ми вменява господарят ми беззаконие, и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми царят излизаше из Ерусалим, та да го тури царят в сърцето си;

20 защото аз, слугата ти, познавам, че съгреших, затова, ето, дойдох днес пръв от целия Иосифов дом, за да сляза и посрещна господаря си царя.

21 Но Ависей, Саруиният син, проговаряйки рече: Не трябва ли да бъде убит Семей, за гдето прокле Господния помазаник?

22 А Давид рече: Какво има между мене и вас, Саруини синове, та да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит днес човек из Израиля? защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израиля?

23їИ царят рече на Семея: Няма да умреш. И царят му се закле.

24 Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня, когато се върна с мир.

25 А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?

26 А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото слугата ти рече: Ще си оседлая един осел, за да се кача на него, та да ида с царя, понеже слугата ти куца.

27 И той е наклеветил слугата ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като Божий ангел; стори, прочее, каквото ти се вижда угодно.

28 Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми царя; но при все това, ти постави слугата си между ония, които ядяха на трапезата ти. Затова, какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?

29 И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

30 А Мемфивостей рече на царя: И всичките нека вземе той, тъй като господарят ми царят се е върнал в дома си с мир.

31 Тоже и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим, та премина Иордан с царя, за да го изпрати оттатък Иордан.

32їА Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и беше прехранвал царя, когато седеше в Маханаим, защото беше много богат човек.

33 И царят рече на Верзелая: Премини с мене, и ще те издържам при себе си в Ерусалим.

34 А Верзелай каза на царя: колко е числото на годините на живота ми, та да отида с царя в Ерусалим?

35 Днес съм осемдесет години на възраст. Мога ли да различавам между добро и лошо? може ли слугата ти да усеща що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певиците? Защо, прочее, да бъде слугата ти още товар на господаря ми царя?

36 Слугата ти е помислил да премине Иордан с царя само до малко разстояние; а защо царят да ми даде затова едно такова възнаграждение?

37 Нека се върне слугата ти, моля, за да умра в града си и при гроба на баща си и майка си: но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми царя; и стори с него както ти се вижда угодно.

38 И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе ти се вижда угодно: па и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене.

39 И така всичките люде преминаха Иордан. И когато беше преминал царят, царят целуна Верзелая и го благослови; и той се върна на мястото си.

40 Царят, прочее, продължи пътя си до Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдови люде, както и половината от Израилевите люде, преведоха царя.

41 И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя, та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдовите мъже, та преведоха царя и семейството му през Иордан и всичките Давидови мъже с него?

42 А всичките Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сънародник; и защо се сърдите за това нещо? дали изядохме нещо от царя? или даде ли ни той някакъв дар?

43 А Израилевите мъже, в отговор на Юдовите мъже, рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме по-голямо право на Давида от вас; защо, прочее, ни презряхте? и не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.