Книга на енох етиопска версия

Изтегляне 1.05 Mb.

страница	5/5
Дата	16.11.2017
Размер	1.05 Mb.
	#34706
Тип	Книга

1 2 3 4 5

2. Те се нуждаят от тези дни, които съвсем не са съставна част от годината.
3. Хората се мамят, що се касае до тези дни; те трябва да се отнесат до тези небесни светила, за да си ги обяснят, понеже един от тях се прибавя на първата врата, вторият на третата, един друг на четвъртата и последният на шестата врата.
4. По този именно начин се попълва броят на триста шестдесет и четирите положения, които образуват същия брой дни. Ето основните неща:
5. Сезоните.
6. Годините.
7. Дните, такива каквито ни ги показа Уриел, ангелът, когото Бог постави начело на всичките звезди.
8. Планетите които блестят на небето и осветяват земята. Те са:
9. Разпределителите на дните и нощите, а именно: слънцето, луната, звездите на цялата небесна стража, които заедно с всичките други колесници прекосяват небето във всички посоки.
10. Също Уриел ми показа дванадесетте врати, които се разтварят за колесницата на слънцето и от които избликват безброй лъчи.
11. Чрез тях се образува в земята лятото, когато се разтварят вратите в определено време; през тях излизат ветровете и духовете на росата, когато по божията воля в определено време се отварят прозорците по краищата на небето.
12. Видях дванадесет врати на небето в краищата на земята, от които излизат слънцето, луната, звездите и всички творения на небето на изток и запад.
13. Много още прозорци се отварят наляво и надясно.
14. Единият от тези прозорци уголемява лятната горещина, също както и вратите, през които в непрекъснат кръг влизат и излизат звездите.
15. Видях в небето колесницата на тези звезди, която обикаля над света, без никога да залезе. Една от тези звезди е по-блестяща от другите. Тя обикаля целия свят.

LXXV. Близо до границите на земята видях дванадесет врати за дванадесетте ветрове, които влизат през тях и се разпръскват по земята.

2. Три от тези врати се отварят в противоположна страна на небето, три други на запад, три надясно и три наляво. Първите три са обърнати на изток; трите последни гледат на север. Тези, които са разположени надясно и наляво, гледат съответно на юг и на запад.
3. От четири врати излизат вратите на благослова и спасението, а през останалите осем ? ветровете на отчаянието. Когато са натоварени с това, те излагат на земята и нейните обитатели, водата и всичко, което живее в нея.
4. Владетелят на ветровете излиза от източната врата и от първата врата на изток, която се наклонява на юг. Този вятър носи разрушението, засухата, задушаващата горещина и разлагането.
5. От втората врата в средата излизат равенството или точната мярка на всички неща, дъждът, плодородието, здравето и силата; от последната врата, обърната на север произлизат студът и сушата.
6. След тези ветрове идват ветровете, наречени Нотус, които духат през трите главни врати; през първата, обърната на изток, излиза горещия вятър.
7. Но от вратата в средата излизат една приятна миризма, росата, дъждът, спасението и животът.
8. От третата врата на запад, произлизат росата, дъждът, къклицата и гибелта. От тази в средата идват дъждът, росата, животът и спасението. От третата врата, обърната на запад, но която се приближава към север, идват облаците, ледовете, снегът, дъждът и росата.
10. След това идват, в четвъртата област, западните ветрове. От първата врата излизат росата, дъждът, ледът, студът и мразът; от вратата в средата ? дъждът, росата, спокойствието и изобилието.
11. От последната врата, на юг, излизат засухата, разрушението, сушата и смъртта.
12. Така завършва описанието на дванадесетте врати и четирите ъгли на небето.
13. Ето, сине мой Матусала, аз ти обясних всичките закони и всичките им добри или лоши влияния.

LXXVI. Първият вятър се нарича източен, понеже е първият.

2. Вторият се казва южен, понеже в същия момент слиза вечният, благословеният завинаги.
3. Западният вятър се нарича още вятър на намаляването, тъй като в неговата посока всичките небесни светила отслабват и слизат.
4. Четвъртия вятър, северният, се разделя на три части; едната е посветена на жилищата на хората, другата е заета с езерата, долините, горите, реките и покритите с мрак и сняг места; най-сетне третата част е раят.
5. Видях седем планини, по-високи от всички планини на земята, от които излизат скрежът, дните, сезоните и в които отиват и изчезват годините.
6. Видях върху земята седем реки, по-големи от всички останали реки. Едната тече от запад на изток и влива водите си в голямото море.
7. Други две текат от север към морето и отиват да се влеят в Еритрейско море на изток. Две от останалите четири реки текат на север към Еритрейско море и последните две отиват да се влеят в голямото море, там, където се намира една обширна пустиня.
8. Видях седем големи острова в това море ? два близо до брега и пет навътре в морето.

LXXVII. Имената на слънцето са: Оз-Ярес и Томас.

2. Луната има четири имена: първото е Асония, второто Ебла, третото Бенасес и четвъртото Ерае.
3. Такива са тези две големи небесни светила, чиито орбити са като орбитите на небето и чиито размери са еднакви.
4. В слънчевата орбита седем части от светлината са отразени от луната. Тези седем части падат всички върху луната. Те излизат от западната врата, след като са осветили севера, и се връщат на небето през източната врата.
5. След като луната се издигне, тя се появява на небето и се осветлява от половината от една седма част от светлината.
6. Тази светлина се попълва след четиринадесет дни.
7. Скоро се попълва по една петнадесета част от светлината, така че след петнадесет дни тя е нараснала възможно най- много.
8. Луната тогава отразява цялата светлина, която получава от слънцето.
9. След това започва да се смалява и при това смаляване следва същия път, както при нарастването.
10. Някои месеци луната има двадесет и девет дни.
11. През другите месеци тя има само двадесет и осем.
12. Уриел ми разкри още един закон. За начина, по който излъчваната от слънцето светлина се разпръсква върху луната.
13. През всичкото време докато луната увеличава своята светлина, тя предхожда слънцето, докато след четиринадесет дни светлината и става пълна в небето.
14. Когато обаче почва да се смалява, или, когато светлината и бива поглъщана малко по малко в небето, тогава първият ден се нарича новолуние, понеже този именно ден тя отново започва да получава светлината на слънцето.
15. Тя става пълна в деня, когато слънцето слиза на запад, докато луната се изкачва на изток.
16. През това време луната свети цяла нощ, докато слънцето изгрее преди нея; тогава луната чезне пред слънцето.
17. Когато светлината се приближава до луната, намалява още повече, докато напълно изчезне.
18. Тогава окръжността и е празна и без всякакъв блясък.
19. В продължение не три месеца нейният период е от тридесет дни, а в три други месеца тя го изпълнява за двадесет и девет дни.
20. Нощем двадесет дни тя се вижда като лицето на човек, а през деня се слива с небето.

LXXVIII. Сега, сине мой Матусала, те посветих във всичко и описанието на небето е завършено.

2. Показах ти всички небесни светла, които управляват сезоните, различните времена на годината и как те влияят за образуването на месеците, седмиците и дните. Показах ти също намаляванията на луната, които стават на шестата врата, понеже на нея именно луната губи своята светлина.
3. Там започва тя и там също свършва в определено време, след като е изминала сто седемдесет и седем дни, т. е. двадесет и пет седмици и два дни.
4. Нейният стадий е по-малък от този на слънцето: той е поне шест дни по-малко за шестмесечие.
5. Когато е пълна, прилича на човешки образ. Така ми обясни Уриел, великият ангел, който я управлява.

LXXIX. През ония дни Уриел ми каза: Ето, аз те запознах с всичко, Енох.

2. Открих ти всичко. Ти виждаш слънцето, луната и ангелите, които ръководят звездите по небето, които направляват техните движения, техните фази, техните превръщания.
3. Дните на грешниците съвсем няма да бъдат пълни.
4. Семената им ще липсват в нивите и в полята; обработването на земята ще бъде разстроено. Нищо не ще идва там своевременно. Дъждът ще се задържа във въздуха и небето ще бъде от бронз.
5. Тогава плодовете на земята ще закъснеят; те не ще цъфтят навреме и дърветата няма да дават своите плодове.
6. Луната ще промени своя ход и не ще изгрява в определеното време; пламтящото и безоблачно небе ще се вижда и върху лицето на земята ще легне безплодието. Метеори ще браздят небето, защото много звезди ще се отклонят от своя начален път и ще скитат в пространството.
7. Ангелите, които ги ръководят, не ще бъдат там, за да ги вкарат в техния път; и всичките звезди ще се опълчат срещу грешниците.
8. Земните жители ще бъдат смутени в своите мисли. Ще променят всичките си пътища.
9. Ще престъпят божите заповеди и ще се смятат за богове; но междувременно злото ще се шири между тях.
10. Ала небесното наказание няма да закъснее. Те ще загинат до един.

LXXX. И той ми рече: Виж, Енох, тази книга, която е слязла от небето; чети онова, което е написано там и се помъчи да разбереш всичко, което тя съдържа.

2. Тогава аз забелязах всичко онова, което идва от небето и разбрах всичко, което беше написано в нея. Четейки я, аз опознах всички човешки дела.
3. Всичките дела на земните деца от началото до края.
4. И хвалех Господа, царя на славата, твореца на всички тези чудеса.
5. Славех го за неговото великодушие, за милосърдието му към децата на света.
6. И извиках: Блажен е човекът, който умира в правда и добро и комуто не може да се противопостави никаква книга на престъпленията; който никога не е познал неправдата.
7. Тогава тримата свети мъже ме взеха, пренесоха ме на земята и ме поставиха пред вратата на къщата ми.
8. И ми казаха: Обясни всички тези неща на сина си Матусала. Съобщи на всичките си деца, че никоя плът не ще бъде оправдана пред Бога, защото той е творецът.
9. Цяла една година ще те оставим с твоите деца, докато придобиеш предишната си сила и бъдеш в състояние да поучаваш семейството си, да опишеш всичко, което си видял и да го обясниш на своите деца. Но на следната година ще бъдеш отделен от близките си и сърцето ти ще намери привичната си сила. Защото избраният ще открие на избрания тайните на справедливостта и последния ще се възрадва; те ще прославят заедно Бога, а грешниците ще загинат заедно с грешниците.
10. И покварените ще загинат с покварените.
11. Дори тези, които ще са живели в правда, ще умрат поради човешките злодеяния и ще изкупват делата на злите люде.
12. В ония дни те ще престанат да ми говорят.
13. А аз ще се завърна при моите братя, хвалейки и благославяйки Господа.

LXXXI. Ето, сине мой Матусала, аз ти казах всичко; всичко ти написах; разкрих ти всичко и ти дадох ръководството за всяко нещо.

2. Запази, сине мой, книгите, написани от ръката на твоя баща и ги предай на бъдещите поколения.
3. Дадох ти мъдростта, на теб, на твоите деца и на твоето потомство, за да я предадете, тази върховна мъдрост, на всичките им мисли на тяхното потомство. И ония, които я разберат, не ще спят повече; но ще наострят уши за да я разберат, да станат достойни за тази мъдрост, която ще бъде за тях като небесна храна.
4. Блажени са праведните, блажени са онези, които ходят в правдата, не познават неправдата и съвсем не приличат на грешниците, чиито дни са преброени.
5. Що се касае до вървежа на слънцето в небето, то влиза и излиза през различните врати в продължение на тридесет дни с началниците на хилядите видове звезди, с четирите, които отговарят на четирите допълнителни дни.
6. Хората са в голямо неведение относно тези дни. Те съвсем не ги споменават в своите изчисления. Но тези прибавени дни съществуват ? един на първата врата, друг един на третата, един трети на четвъртата и последният на шестата врата.
7. По този начин годината се състои от триста шестдесет и четири дни.
8. И така, изчислението е точно. Защото тези небесни светила, тези месеци, тези периоди, тези години и тези дни Уриел ми ги разкри и ми ги обясни, той, който посредством Бога има власт над всичките тези звезди и който управлява тяхното влияние.
9. Ето реда на тези звезди в зависимост от мястото на небето, където те изгряват и залязват в зависимост от сезоните, времената, периодите, дните и месеците.
10. Ето имената на онези, които ги ръководят, които бдят върху техните пътища, за техните периоди, за техните влияния.
11. Четири от тях откриват техния ход. Те разделят годината на четири части. Следват други дванадесет, които образуват дванадесетте месеца на годината, разделени на триста шестдесет и четири дни с началниците на хилядите, които различават дните ? обикновено и допълнителните; които, като първите началници, делят годината на четири части.
12. Хилядниците са поставени в средата на другите, и всеки от тях е на своето място. Ето имената на онези, които стоят начело на четирите части на годината: Мелкел и Халамелак;
13. Мелеал и Нарел.
14. Имената на другите са: Аднарел, Жиасурал и Йейелумаел.
15. Последните трима вървят след началниците на разряда звезди; всеки върви винаги след ония, които разделят годината на четири части.
16. В първата част на годината застава Мелкел, наричан още Тамаа или Захайа.
17. Подчинените му дни са деветдесет и един.
18. Ето какво се вижда на земята през тези дни: пот, горещина и труд. Всичките дървета стават плодни, листата се развиват, жътвата радва земеделеца, розата и останалите цветя кичат полето и мъртвите дървета през зимата изсъхват.
19. Ето и имената на помощник-началниците: Баркел, Зеабел, Елойаел, към които се присъединява също Еламелак, наричан още Слънце или Сияен.
20. Подчинените на неговата власт дни са на брой деветдесет и един.
21. Ето какво става на земята през това време: горещина и суша; дърветата дават своите плодове, които са много добри за сушене.
22. Стадата излизат по своите пасища и овцете се багнят. Тогава се събират всичките дарове на земята, семената се натрупват в хамбарите, а гроздето се носи в пресите.
23. Имената на останалите са Жедаел, Кеел и Еел;
24. Към които трябва да се прибави Азфаел.
25. А подвластните им дни са изтекли и свършени.

LXXXII. А сега сине мой Матусала, ти доверих всичките видения, които имах преди да се родиш. Имах още две видения преди да се оженя. И те съвсем на си приличаха едно на друго.

2. Първото ми се яви, докато четях; а второто известно време преди да се оженя за твоята майка. Това бяха важни видения.
3. По повод на тях се допитах до Бога.
4. Почивах в къщата на моя прадед Малалеел и видях небето светло и лъчезарно.
5. Коленичих и видях земята разсечена от огромна бездна и планини, надвесени едни над други.
6. Хълмове падаха върху хълмове, най-високите дървета се разцепваха по цялата си височина, биваха хвърляни в бездната и падаха на дъното.
7. Като гледах този хаос, гласът ми се пресече. И едва извиках: Свършено е със земята. Тогава моят прадед Малалел ме повдигна и ми каза: Защо извика сине мой, защо се оплакваш?
8. Разказах му видението, което имах, и той ми каза: Това, което си видял, е важно сине мой.
9. И видението, което си имал е изумително. Явно то се отнася до греховете на земята, която бездната трябва да погълне. Да, ще настъпи голяма беда.
10. Ето защо, сине мой, стани и се помоли на Бога на славата (защото ти си твърд в своята вяра) да остави някого на земята и да не загинат всички люде. Сине мой, голямата беда ще дойде от небето върху земята; и това ще бъде голяма разруха.
11. Тогава станах и се помолих на Господа, написах молитвите си за поколенията на света, като дадох на сина си Матусала всичките обяснения, които той можеше да пожелае.
12. И когато излязох и видях слънцето да изгрява на изток и луната да слиза на запад и всичките звезди, които бе създал Бог, да се приближават величествено по небето започнах да славя господаря на всяка правда, превъзнасях неговото свято име, защото бе направил да се появи слънцето в прозорците на изтока; то възлиза и се издига по небесната повърхност и извършва блестящия си ход.

LXXXIII. Вдигнах ръце към небето и славех Светия и Всевишния. Отворих уста и служейки си с езика, който Бог е дал на всички земни деца, за да им служи като оръдие на техните мисли, аз го величаех с думите:

2. Благословен си Господи, могъщ царю, господарю на всички небесни създания, царю на царете, Бог на цялата вселена, чието царствено величие и владичество никога няма да свършат.
3. Во веки веков ще трае твоето царство. Небесата ще бъдат твоя трон завинаги и земята е твоето стъпало за безкрайни векове.
4. Защото ти си ги направил и ти ще ги управляваш. Нищо не може да убегне от твоето безкрайно могъщество. С теб мъдростта е неизменна; тя бди непрестанно до твоя трон. Ти познаваш, ти чуваш, ти виждаш всичко. Нищо не може да убегне от могъщия ти поглед, защото твоето око е навсякъде.
5. Ето ангелите, които престъпиха твоите повеления и гневът ти кръжи върху човешката плът ? чак до деня на Страшния съд.
6. О, господарю, Боже мой, царю силен и милостив, умолявам те, изпълни молитвите ми. Нека моето потомство пребъде на земята. Нека не загине целият човешки род!
7. Не изоставяй никога скръбната земя и нека тя никога да не бъде унищожена.
8. Господарю, изтреби от лицето на земята плътта, която те обиди. Но запази праведниците, за да увековечиш завинаги тяхната раса. Не отвръщай лицето си от твоя служител.

LXXXIV. По-късно имах друго едно видение, което също искам да ти обясня, сине мой. И Енох стана и рече на сина си: Остави да ти разкажа. Чуй думите на моята уста и обърни внимание на видението и на съня на твоя баща. Преди да се оженя за твоята майка имах едно видение в леглото си.

2. Ето, един бик, който излиза от земята.
3. И този бик беше бял.
4. След това излезе една юница, а заедно с нея две млади телета ? едно черно и едно червено.
5. Черното теле удари червеното и почна да го преследва по цялата земя.
6. От него момент не забелязах вече червеното теле; черното обаче достигна до дълбока старост. И с него имаше една юница.
7. По-сетне видях много бикове, родени от тази двойка, които вървяха след тях и им приличаха.
8. Първата юница напусна предишния бик и потърси червеното теле, но не го намери вече.
9. Мучеше тревожно и го търсеше.
10. И муча, докато бикът я приближи; от този момент тя престана да мучи и да се оплаква.
11. След време роди едно бяло теле.
12. А по-сетне и други телета и юници.
13. Видях в съня си също един бял вол, който порасна по същия начин и стана голям бял вол.
14. И от него произлязоха много други волове, които приличаха на него и се заместваха едни други.

LXXXV. Погледах още веднъж и видях небето над себе си.

2. И ето че една звезда падна от небето.
3. Тя застана сред биковете и изглеждаше, че пасе заедно с тях.
4. След това видях други бикове, големи и черни; те меняха постоянно пасищата си и оборите си, докато младите телета започнаха да се оплакват по между си. Гледайки още небето, видях много други звезди, които слизаха отново и се нахвърляха върху останалата самичка звезда.
5. Биковете бяха между телетата и пасяха заедно с тях.
6. Гледах и се възхищавах на тези неща и ето че биковете започнаха да влизат в огъня и да се качват върху кравите. Те заченаха и родиха слонове, камили и магарета.
7. Биковете се изплашиха от това чудовищно потомство и почнаха да ги хапят и удрят с рога.
8. Слоновете разкъсаха биковете и земните жители трепереха от ужас при тази гледка и бягаха изплашени.

LXXXVI. Aз ги гледах още и ги видях да се удрят по между си; и чух земята да стене от това. Тогава погледнах повторно небето и в едно повторно видение видях да излизат човеци, наподобяващи бели хора. Единият от тях беше придружаван от трима други.

2. Тези трима, като излязоха последни, ме хванаха за ръка и, издигайки ме над земята и нейните обитатели, ме отнесоха на едно високо място.
3. И оттам ми показаха една висока кула, заобиколена от по- ниски хълмове, и ми казаха: Стой тука, докато видиш какво ще се случи с тези слонове, камили и магарета, с тези звезди и с всички тези юници.

LXXXVII. Toгава забелязах единия от четиримата бели човеци, който бе излязъл пръв.

2. Той хвана първата паднала от небето звезда.
3. Завърза и ръцете и краката и я хвърли в една долина, тясна, дълбока, страшна и мрачна.
4. Тогава един от четиримата извади един меч и го даде на слоновете, камилите и магаретата, които започнаха да се удрят по между си с него; и цялата земя изтръпна от това.
5. И в моето видение видях как единия от четиримата слезли от небето човеци подбра и хвана всичките големи звезди, половите части на които наподобяваха тези на конете, и ги хвърли всичките със завързани крака и ръце в пещерите на земята.

LXXXVIII. Тогава един от четиримата слезли се доближи до другите бикове и ги научи на такива тайни, че ги накара да треперят. И се роди човек, той построи голям кораб. Той живееше в този кораб заедно с три бика и се образува над тях един покрив.

2. Отново вдигнах поглед към небето и забелязах голям свод; и над него имаше седем водопада, които изливаха пороен дъжд в едно село.
3. Още гледах и ето че земните извори се разливаха върху земята на това село.
4. И водата започна да се върти и да се изкачва над земята, така че вече на видях това село, понеже беше цялото покрито с вода.
5. И наистина имаше много вода, тъмнини и облаци; височината на водата надминаваше височината на всички села.
6. Водата ги покриваше изцяло и обгръщаше земята.
7. И всичките бикове, които бяха събрани там, бяха удавени и загинаха във водите.
8. Но корабът се носеше на повърхността на същите тези води. Всичките бикове, слоновете, камилите, магаретата и стадата загиваха в това голямо наводнение; те изчезваха погълнати и аз не можех повече да ги видя в бездната, откъдето не можеха повече да се измъкнат.
9. Още гледах и ето че водопадите престанаха да падат отгоре, земните извори да текат и бездните да се разтварят.
10. Водите се изтекоха там и се появи земята.
11. Корабът се спря на земята, тъмнината се разсея и се появи светлината.
12. Тогава белия вол, който биде превърнат в човек, излезе от ковчега заедно с три бика.
13. И един от трите бика беше бял и приличаше на този вол; друг един вол беше червен като кръв, а третия бе черен; белият бик се отдалечи от другите.
14. А полските животни и птици започнаха да се размножават.
15. Разните видове от тези животни се събраха: лъвовете, тигрите, вълците, кучетата, глиганите, лисиците, камилите и свинете.
16. Сиретите, червените кани, лешоядите и гарваните.
17. И сред тях се роди един бял вол.
18. Те почнаха да се хапят по между си; и белият вол, който се беше родил между тях, даде живот на едно диво магаре и на един бял вол, и на още други диви магарета. Белият вол, който също бе заченат от него, на свой ред породи един черен глиган и една бяла овца.
19. Глиганът роди много други глигани.
20. И овцата роди дванадесет други овце.
21. Когато тези дванадесет овце пораснаха, те продадоха една измежду тях на магаретата.
22. Магаретата продадоха овцата на вълците.
23. И тя растеше между тях.
24. Тогава Господ заведе другите овце да живеят заедно с първата и да пасат с нея между вълците.
25. И те се размножиха, а пасищата им бяха изобилни.
26. Но вълците започнаха да ги заплашват и да ги преследват, като изтребваха техните малки.
27. И ги криеха в дълбочините на една голяма река.
28. Тогава овцете започнаха да се оплакват от загубата на техните агнета и да се обръщат към своя господар; една от тях успя да се измъкне и отиде при дивите магарета.
29. Видях ги да стенат и да се молят на господаря.
30. С всички сили, докато господарят се отзова на техните вопли от върха на своето жилище и благоволи да ги посети.
31 Той извика овцата, която се бе отървала от зъбите на вълците, и нареди да отиде да намери вълците убийци и да ги предупреди, да не закачат повече овцете.
32. Овцата отиде да потърси вълците, силна с божието слово, а една друга овца застана пред първата и тръгна с нея.
33. И двете овце влязоха в бърлогата на вълците и им казаха да не преследват повече овцете.
34. След това видях вълците да потискат още повече овчето стадо. И овцете отново се обърнаха с викове към господаря и той слезе при тях.
35. И започна да изтребва вълците, които виеха; но овцете мълчаха и не надаваха повече викове.
36. Сетне ги видях да се изселват от страната на вълците. Очите на тези вълци бяха заслепени и те излязоха с все сила да преследват овцете. Но господарят на овцете вървеше с тях и ги водеше.
37. И всичките овце го следваха.
38. Лицето му беше страшно; а видът му блестящ и великолепен. Обаче вълците започнаха да преследват овцете, докато ги настигнаха на брега на едно голямо море.
39. Тогава морето биде разделено на две и водите стояха в страни като стени.
40. И господарят на овцете, който ги водеше, застана между тях и вълците.
41. Вълците въобще не виждаха овцете, но ги преследваха до средата на морето, докато водите се затвориха зад тях.
42. Но щом видяха господаря, те се обърнаха да бягат назад.
43. Тогава водите се съединиха според естествените закони и погълнаха вълците. Видях онези, които преследваха овцете, потопени сред вълните.
44. Що се отнася до овцете, те прекосиха морето и наближиха пустинята, в която нямаше ни дърво, ни вода, ни зеленина. И очите им започнаха да се отварят и да виждат.
45. Видях господаря на тези овце да живее с тях и да им доставя необходимата вода.
46. Да живее с овцата, която водеше другите.
47. И тази овца се изкачи на върха на една висока скала, а господарят я изпрати при другите овце.
48. Видях господарят на овцете сред тях; лицето му беше строго и страшно.
49. Щом го забелязаха овцете се ужасиха.
50. И целите разтреперани, те изпратиха овцата, която ги водеше, и тази, която бе с нея; като им казаха: Ние не можем нито да застанем пред господаря, нито да го гледаме в лицето.
51. Тогава овцата, която ги водеше, се изкачи отново на върха на планината.
52. И другите овце бидоха заслепени и почнаха да объркват пътя, който им беше посочила овцата. Но тя не знаеше нищо.
53. И господарят се разгневи срещу тях; и когато овцата научи за това, което ставаше в подножието на планината,
54. Набързо слезе оттам и като се приближи до овцете, завари много от тях,
55. Които бяха ослепели.
56. И които бяха се отклонили от пътя си. Когато другите овце я забелязаха, те се страхуваха и трепереха пред нея.
57. И искаха да се върнат в кошарата си.
58. Тогава овцата, която водеше другите със себе си, се доближи до овцете, които се бяха заблудили.
59. И започна да ги удря; те бяха ужасени когато я видяха. И тя ги прибра в кошарата.
60. Видях също в друго видение, че тази овца се превръщаше в човек, който направи кошара на господаря си, и ги настани там.
61. Видях да пада една овца, която бе застанала пред тази, която беше водач на другите. Накрая видях да загиват много други овце, техните малки да порастват на място, да навлизат в едно ново пасбище и да идват до брега на една река?
62. Овцата, която ги беше водила и бе се превърнала в човек, се отдели от тях и умря.
63. И всичките овце я търсеха и я умоляваха с тъжно блеене.
64. Видях също как престанаха да я оплакват и прекосиха водите на една река.
65. Там те отгледаха други овце, за да заместят ония, които бяха умрели и които ги водиха преди това.
66. Накрая аз ги видях да навлизат в това богато място, в една благодатна и радостна земя.
67. Там те пасяха до насита и техните кошари бяха издигнати на тази блажена страна, а очите им бяха ту отворени, ту заслепявани, докато една от тях се изправи сред тях и ги поведе по такъв начин, че ги върна всичките и им отвори очите.
68. Но кучетата, лисиците и глиганите започнаха да ги разкъсват, докато една друга овца и овенът, които ги водеха, се превърнаха в напаст за стадото. Този овен започна действително да удря с рога кучетата, лисиците и глиганите и да ги изтребва.
69. Ала първата овца, отваряйки очи, видя да бледнее и гасне славата на овена.
70. Защото той започна да удря също и овцете, да ги преследва и да забравя за своето достойнство.
71. Тогава господарят изпрати първата овца при друга овца, за да я отгледа като овен и водач на стадото, на мястото на тази, която опетни славата му.
72. Тя отиде там, за да и говори и я назначи за овен; но кучетата продължаваха да измъчват овцете.
73. А първият овен преследваше втория.
74. Тогава този последния се изправи и побягна пред лицето на първия овен. И аз видях кучетата, които измъчваха първия овен.
75. Но вторият се изправи и поведе младите овце.
76. И даде живот на много други овце, но накрая умря.
77. Бе заменен от един млад овен, който стана водач на стадото.
78. При него овцете нарастваха и се множеха.
79. И всички кучета, лисици и глигани се страхуваха и бягаха от него.
80. Тъй като този овен удряше и караше да бягат всички диви животни, така че не можеха повече да потискат овцете, нито да отвлекат някоя от тях.
81. А кошарата стана голяма и великолепна и там бе издигната висока кула с помощта на овцете.
82. Кошарата беше ниска, но кулата бе много висока.
83. И господарят на овцете се настани в тази кула и поиска да му бъде сложена пищна трапеза.
84. Но скоро видях, че овцете започнаха да се лутат отново, да следват различни пътища и да напущат кошарата си.
85. И господарят извика някои от тях и ги изпрати при другите.
86. Но те започнаха да избиват първите. Все пак една от тях успя да избегне опасността, която я заплашваше, и избягвайки, почна да проповядва срещу онези, които искаха да я убият.
87. И господарят на овцете я избави от лапите им, накара я да се качи, да седне и да остане до мен.
88. Той изпрати при овцете, злоупотребили с неговите нареждания други овце, за да има свидетели срещу тях.
89. Видях също, че тези овце, напускайки господаря и кулата, издигната в негова чест, се лутат като слепи в непознати места.
90. Накрая видях господаря да си отмъщава сам, тъй като той направи голямо клане; но те нададоха глас към небето; тогава той напусна своя храм и ги остави в лапите на лъвовете, на тигрите, на вълците, на лисиците и на разни други животни.
91. И тази животни започнаха да ги разкъсват.
92. Видях също, че господарят, когото те бяха напуснали, ги предаваше на кръвожадни и жестоки лъвове и на всякакви други зверове.
93. Тогава извиках с всичка сила и измолих господаря за овцете, които биваха разкъсвани от разни диви животни.
94. Но той въобще не отговори, а гледаше със задоволство овцете, които бяха разкъсвани и изтребвани. Накрая извика при себе си седемдесет пастири и им заръча да се грижат за стадото.
95. И той им каза: Нека всеки от вас да бди над овцете и да прави това, което аз му заповядвам; на всекиго от вас ще дам по малко от него.
96. И онези, които ви кажа да избиете, ще ги избиете. И им ги предаде.
97. После извика един друг пастир и му каза: Бди, внимавай за всичко, което пастирите ще направят с тези овце; защото те ще погубят много повече, отколкото аз им наредя.
98. Всяко нарушение, всяко убиване на овца, което те ще извършат, ще бъде отбелязано. Не пропускай да отбележиш тези, които са убити по моя заповед и ония, които ще бъдат убити по тяхна вина.
99. Всяко извършено от пастирите убийство им се пише. Не пропускай следователно да записваш колко овце те са погубили на своя глава, така че тази сметка да бъде доказателство срещу тях и за да знам всичко, което са вършили, дали са спазвали нарежданията ми, или са ги пренебрегнали.
100. Но те не знаят това, което ти заповядах; не им отваряй очите; не ги предупреждавай, а грижливо брой всичките убийства на овце, които те ще извършат и ми дай точна сметка за тях. И видях как всеки от тези пастири управлява стадото си. Те започнаха да избиват повече овце, отколкото трябваше.
101. Изоставиха овцете в плячка на лъвовете, така че, много от тях бидоха разкъсани от лъвовете и тигрите; и глиганите се нахвърлиха върху тях, изгориха кулата, посветена на господаря и разрушиха кошарата.
102. И ми стана мъчно за изгорената кула и за разрушената кошара.
103. Защото повече ми бе невъзможно да я видя.
104. Що се отнася до пастирите и техните съучастници, те сами предоставиха овцете на дивите зверове, за да ги разкъсат. Всяка една от тях им бе давана на свой ред и в определено време. Прочие, всяка от тях бе записвана в книгата; и всички тези, които загиваха, бяха грижливо отбелязвани там.
105. Въпреки това, всеки пастир погубваше много повече овце, отколкото това бе необходимо.
106. Тогава започнах да плача и да се възмущавам от злочестата съда на тези овце.
107. Във видението си видях, как този, който пишеше, отбелязваше ден след ден за извършените от пастирите убийства; как той се изкачи, представи се на господаря на овцете и му даде книгата, която съдържаше точната сметка за всичко онова, което бе направено от пастирите и списъкът на всичките овце, които те бяха погубили.
108. И за всичките злини, които те бяха извършили.
109. И книгата биде прочетена пред господаря на духовете, който, протягайки ръка, я подписа и я положи.
110. После видях как пастирите управляваха дванадесет часа.
111. И ето че три от тези овце, завърнали се от плен, се върнаха и влязоха на мястото, където бе имало кошара и започнаха да възстановяват всичко, което бе разрушено.
112. Глиганите им пречеха, но напразно.
113. И овцете продължиха да градят, както преди, и възстановиха кулата, която бе наречена високата кула.
114. И отново взеха да слагат трапеза пред кулата, но хлябът, който те сложиха, беше нечист и замърсен.
115. Oсвен това всичките овце бяха ослепени; те не можеха да виждат друго, освен пастирите.
116. Пастирите ги даваха на зверовете, така че много от тях да загинат.
117. Но господарят на овцете мълчеше и всички овце бяха повлечени. Пастири и овце, всичко туй се смеси и никой не ги защитаваше от нападенията на дивите зверове.
118. Тогава този, който пишеше книгата, се качи и я върна на господаря на овцете. Но в същото време той се застъпи за тях, давайки сведения срещу пастирите, които ги бяха погубили. И след като остави книгата, той си отиде.

LXXXIX. И аз забелязах как тридесет и седем пастири отново се заеха със стадото, докато всеки от тях изчезна на свой ред, както първите. Тогава овцете бяха поверени на други пастири, като всеки от тях ги пази известно време.

2. После във видението си забелязах всички птици от небето, които прииждаха ? орлите, лешоядите и гарваните. И орлите водеха всички останали.
3. И започнаха да разкъсват овцете, да им кълват очите с клюнове и да се хранят с тяхното месо.
4. А овцете надаваха жални викове, затова че ги разкъсват.
5. И аз виках също и стенах насън срещу пастира, натоварен да пази овцете.
6. И видях овцете да бъдат разкъсвани от кучетата, орлите и лешоядите. Тяхното месо, тяхната кожа, техните мускули, всичко беше изядено; бяха останали само кости на земята. И броят на овцете намаляваше много.
7. После видях двадесет и трима пастири начело на стадото, чиято средна възраст бе петдесет и осем години.
8. Тогава белите овце родиха агнета, които започнаха да отварят очи, да виждат и да викат своите майки.
9. Но овцете на ги гледаха и съвсем не чуваха техните плачове ? бяха глухи, слепи и безчувствени.
10. Във видението си видях гарваните, които се нахвърлиха върху тези агнета.
11. Сграбчваха ги и разкъсваха овцете, след което ги изяждаха.
12. Видях също рогата на тези агнета да се уголемяват, но гарваните се опитваха да ги разклатят.
13. Ето че най-после един голям рог израсна на главата на една от тези овце и очите на всички останали бяха отворени.
14. И първата овца ги гледаше, очите им бяха отворени и тя ги викаше.
15. Воловете, които я видяха, се нахвърлиха върху нея.
16. Орлите, червените кани, гарваните и лешоядите още продължаваха да преследват овцете, кръжаха около тях и ги разкъсваха. А овцете мълчаха, но воловете плачеха и мучаха.
17. Тогава гарваните се нахвърлиха върху тях.
18 Опитваха се да строшат рога, но усилията им бяха напразни.
19. И аз гледах до тогава, докато дойдат пастирите, орлите, червените кани и лешоядите.
20. Които насъскаха гарваните да строшат рогата а този вол и които се биеха с него. Но той удържаше техния удар и искаше помощ.
21. Тогава видях да идва човекът, който бе записвал имената на пастирите и който се бе изкачил в присъствието на господаря на овцете.
22. Той се притече на помощ на вола и обяви на всички, че му се е притекъл на помощ.
23. Ето че господарят на овцете слезе долу, пламтящ от гняв, и всички които го видяха, побягнаха. Другите се проснаха на земята в неговата шатра и орлите, червените кани, гарваните и лешоядите се събраха и увлякоха със себе си всичките овце от полята.
24. Всички се събраха и се опитаха да строшат рога на вола.
25. Тогава видях човека, който пишеше по заповед на господаря, да взема книгата за унищожението, извършено от последните дванадесет пастири и той доказа, че те са погубили повече овце, отколкото своите предшественици.
26 Видях също да идва към тях господарят на овцете, който държеше в ръка жезъла на своя гняв, да удря с него земята, която се разтвори, а животните и небесните птици престанаха да преследват овцете и паднаха в зеещите бездни на земята, която се затвори над тях.
27. Видях също да дава голяма сабя на овцете, които на свой ред преследваха дивите зверове и ги изтребваха.
28. Но всичките животни и небесните птици се оттеглиха пред тях.
29. И аз видях един трон, издигнат в едно щастливо място.
30. Върху него седеше господарят на духовете, който взе всичките книги.
31. И ги отвори.
32. Тогава господарят извика при себе си първите седем бели човеци и им заповяда да докарат първата звезда, която бе предшествувала всички останали, чиито полови части наподобяваха тези у конете и която бе паднала първа. Човеците я докараха пред него.
33. И той каза на човека, който пишеше в негово присъствие и който беше един от седемте бели човеци: Вземи тези седемдесет пастири, на които поверих овцете и които погубиха много повече от тях, отколкото им бе заповядано. И ето, аз ги видях оковани във вериги и изправени пред него. И започнаха да съдят първом звездите. Бяха обявени за виновни и заведени на мястото, където бяха хвърлени в дълбока пропаст сред пламъци. После седемдесетте пастири бяха съдени и обявени за виновни; те също бяха хвърлени в пламтящата пропаст.
34. В същото време видях сред земята една пропаст, изпълнена с огън.
35. Тук бяха заведени слепите овце, които бяха признати за виновни; всички те бяха хвърлени в тази огнена бездна.
36. Тази бездна се намираше отдясно на кошарата.
37. И аз видях как изгарят сред огъня овцете.
38. Стоях изправен и гледах как бе разрушена тази стара кошара; преди това от там бяха взети стълбовете, слоновата кост и всички богатства от нея и бяха натрупани а едно място, разположено на изток.
39. Видях също господарят на овцете да издига къща, по- голяма и по-висока от първата и да я гради точно на старото място. Всичките и колони бяха нови, слоновата кост също и в по-голямо количество от по-рано.
40. Господарят на овцете живееше вътре. Всички диви зверове и всички небесни птици се поклониха пред овцете, които бяха оцелели и ги обикнаха, отправяха към тях молитви и им се подчиняваха във всичко.
41. Тогава тримата мъже облечени в бяло, ме хванаха за ръка и ме поставиха сред овцете, преди започването на съда.
42. Овцете бяха съвсем бели, с дълга и чиста вълна. И всички онези, които бяха изтребени, всички диви животни и всички небесни птици се събраха в тази къща. И господарят на овцете потреперя от радост, че вижда овцете да влизат в кошарата.
43. Видях, че те донесоха в кошарата сабята, която им бе дадена, и я запечатаха в присъствието на господаря.
44. Овцете бяха затворени в къщата, където едва се побираха. Очите им бяха отворени и насочени към Добрия и всичките те го забелязаха.
45. Видях също, че къщата бе голяма и широка и изпълнена с хора. И ето че се роди едно бяло теле, чиито рога бяха големи и всички диви зверове, всички небесни птици го боготворяха и му въздаваха непрестанно молитви.
46. Тогава видях, че всички те се превърнаха в бели телета.
47. И първото от тях бе превърнато в Слово и това Слово стана голямо животно с големи черни рога на главата.
48. И господарят на овцете се радваше на всички тези телета.
49. И аз, който съм бил паднал на колене, се събудих и си спомних за всичко, което бях видял. Такова е моето видение през време на съня ми. Когато се събудих, прославих Бога за неговата правда и го възхвалих.
50. После аз пролях много сълзи при спомняне на онова, което бях видял. Защото всичко туй ще се сбъдне и всичките дела на блажените ще станат явни, когато дойде времето.
51. През нощта мислих за всичко, което ми се бе случило и плаках с горчиви сълзи, все още объркан от моето видение.

XC. А сега, о сине Матусала, доведи всичките си братя и събери всичките деца на твоята майка. Понеже вътрешният глас ме вдъхновява и върховния дух се вселява в мен, ще ви разкрия онова, което трябва да се случи с вас след време.

2. Матусала отиде и доведе при Енох всичките си братя и роднини.
3. Тогава Енох се обърна към всичките си деца:
4. Слушайте, деца мои, каза той, чуйте думите на вашия баща и внимавайте за това което ще ви кажа, защото трябва да ме слушате, когато ви говоря. Мои скъпи, следвайте пътеките на правдата и не се отклонявайте от тях.
5. Никога не се раздвоявайте и не дружете с измамници; а вървете по пътеките на правдата, следвайте правилния път и нека истината бъде с вас.
6. Защото аз ви казвам: Преследването ще цари един ден на земята; но накрая Бог ще въздаде голяма справедливост; когато неправдата бъде извършена, тя ще бъде изкоренена до дъно. Все пак тя още ще расте, но всуе, нейните дела ще бъдат наново унищожени; всяко потисничество, всяко безбожие ще бъде наново наказвано.
7. Ето защо, когато неправдата, грехът, богохулството, потисничеството, с една дума всяко зло, се увеличат на земята; когато непослушанието, неправдата и безнаказаността вземат превес, тогава от небето ще дойде едно страшно наказание.
8. Господарят на всяка светост ще се яви разгневен и ще накаже виновните.
9. Господарят на всяка светост ще се яви разгневен и ще дойде да съди земята.
10. Тогава преследването ще бъде изкоренено до дъно и неправдата ще бъде премахната.
11. Всички краища на земята ще бъдат обхванати от огъня заедно с техните жители. Всички, откъдето и да идват, ще бъдат съдени и наказвани според делата си и мъките им ще бъдат вечни.
12. Тогава праведният ще се събуди от своя сън и Бог ще се опълчи срещу злите люде.
13. Тогава корените на неправдата ще бъдат унищожени и грешниците ще загинат от огъня, и богохулниците ще бъдат изтребени.
14. Тези, които потискат братята си, както и онези, които богохулстват, ще загинат от меч.
15. А сега, деца мои, ме оставете да ви посоча пътеките на правдата и онези на неправдата.
16. После ще ви кажа онова, което трябва да стане.
17. Слушайте ме, о чеда мои! Вървете по пътя на правдата и избягвайте този на неправдата; защото всеки който следва този път, ще загине завинаги.

XCI. Ето какво написа Енох. Той написа тази книга на мъдростта за всички, които трябва да управляват или да съдят другите. Той я написа също за всички мои деца, които трябва да живеят на земята след време и да вървят по пътеките на правдата и на мира.

2. Не се огорчавайте за онова, което ще ви се случи. Защото Всевишният и Всесветият е отредил всякому своето време.
3. Нека праведният да се събуди от своя сън; нека да стане и да тръгне в пътеката на правдата, на добротата и на милостта. Милосърдието ще стане дял на праведния и той ще бъде завинаги облечен в сила и светост. Ще живее в доброта и правда, ще крачи във вечна светлина; а грешникът ще върви сред мрак.

XCII. Накрая Енох почна да говори по една книга.

2. Той каза: За децата на правдата, за избраниците на света, за залеза на правдата и на чистотата.
3. За всички тези неща ще ви говоря: ще ви обясня всичко, деца мои, за, Енох. Тъй като от виденията които имах, аз придобих големи познания и ми бе дадено да чета и в небесните скрижали.
4. Тогава Енох започна да говори по една книга и каза: Аз съм роден на седмия ден от първата седмица, докато разумът и правдата чакаха търпеливо.
5. Но след мен, през втората седмица, ще възникне голяма неправда и измамата ще се шири по земята.
6. Тогава ще настъпи първият край и само един човек ще бъде спасен.
7. Но още щом свърши първата седмица, неправдата ще се увеличи и Бог ще изпълни заповедта, издадена срещу грешниците.
8. После, през третата седмица, ще бъде избран един човек за стебло на един силен и справедлив народ и след него растението на правдата ще вирее завинаги.
9. После, през четвъртата седмица, светците и праведните ще имат видения; за потомството ще бъде въдворен ред и за тях ще бъде изградено жилище; през петата седмица за тях ще се издигне мощен и величествен дом.
10. После, през шестата седмица, всички които се намират там, ще бъдат забулени в мрак; сърцата им ще забравят мъдростта и един човек измежду тях ще бъде възвисен.
11. През същия този период, големият и великолепен дом ще бъде обхванат от пламъци и расата на избраните ще бъде разпръсата по цялата земя.
12. После, през седмата седмица, ще се появи една покварена раса, чиито дела ще бъдат дела на неправда. Тогава праведните и избраните ще бъдат възнаградени и ще получат седем пъти по-големи познания за всичките страни на сътворението.
13. След това ще настъпи друга седмица, седмицата на правдата, която ще бъде въоръжена с меча на наказанието и правдата, за да порази всички потисници.
14. Тогава грешниците ще бъдат предадени в ръцете на праведниците, които през тази седмица ще заслужат чрез своята правда едно жилище и ще построят дворец на великия цар. След тази седмица ще настъпи деветата, през която ще бъде Страшният съд.
15. Делата на безбожниците ще се заличат от земята. Светът ще бъде осъден на унищожение и всички хора ще вървят в пътя на правдата.
16. После, през седмия ден на десетата седмица, ще бъде Страшният съд срещу бдителните и небето ще расте сред ангелите.
17. Първото небе ще се вдигне и ще изчезне, ще се появи второто и всички небесни сили ще блестят със седем пъти по- голямо великолепие. После ще настъпят безброй много други седмици, които ще преминат под знака на светостта и правдата.
18. Тогава няма да има повече прегрешения.
19. Кое от земните деца не би се развълнувало от гласа на светия?
20. Кой би могъл да изброи неговите мисли? Кои би могъл да съзерцава делото на сътворението на небето, да разбере неговите прелести?
21. Той би могъл може би да види само неговата душа, но не и неговия дух. Той не би могъл да говори за него мъдро, нито да се издигне до него. Нека той гледа небесата и ще види, че не е в състояние да достигне до тяхната необятност.
22. Кое от земните деца би могло да измери дължината и ширината на земята?
23. Кому са били разкрити размерите на всички тези неща? Има ли поне един човек, който би могъл чрез разума си да обхване небето, да измери неговата дълбочина, да проникне до неговите основи?
24. Кой би могъл да знае броя на звездите и да познава мястото, където си почиват всичките светила.

XCIII. А сега, деца мои, аз ви казвам да обичате правдата и да вървите по нейните пътеки. Защото заслужава да се тръгне по пътеките на правдата; докато онези на неправдата секват изведнъж и завършват с пропаст.

2. Пътищата на неправдата и на смъртта ще бъдат открити за знаменитите люде; но те ще стоят далеч и няма да тръгнат никога по тях.
3. Към вас се обръщам, о праведници! Никога не следвайте пътеките на лукавството и на гонението! Избягвайте пътищата на смъртта, не ги доближавайте дори, защото иначе ще загинете!
4. Избирайте по-скоро правдата и чистия свят живот.
5. Вървете по пътя на мира и вие ще бъдете достойни за вечния живот. Спомняйте си за моите думи, никога не ги оставяйте да се заличат от сърцата ви, защото знам, че грешниците насила карат хората да вършат злото. Но те никога няма да успеят и намеренията им ще останат безплодни.
6. Проклятие за тези, които издигат неправдата и предубеждението и които поддържат измамата, защото те ще бъдат катурнати и няма да получат никога мир.
7. Горко на онези, които издигат своето жилище в грях, тъй като основите на това жилище ще бъдат съборени и животът им ще бъде отнет с меч. Горко и на онези, които притежават златото и среброто, защото те ще загинат; горко вам, богаташи, тъй като вие се доверявате на богатствата; но ще ги загубите понеже забравихте за всевишния в деня на вашето благополучие.
8. Вие извършихте богохулство и неправда; очаква ви денят на клането, тъмнината, денят на Страшния съд.
9. Истина, истина ви казвам: Този който ви създаде, той и ще ви погуби!
10. Той никак няма да има милост за вашата участ, напротив, ще се радва на вашата гибел.
11. И праведниците, които са между вас, са през тия дни посмешище на грешниците и безбожниците.

XCIV. Дано Бог направи очите ми да се превърнат в два дъждовни облака, за изплача греховете си и да излея потоци сълзи, така да успокоя мъката на моето сърце!

2. Кой ви разреши да вършите неправда и нечестивост? Горко ви, грешници, ето Страшния съд!
3. Праведните няма да се страхуват от злите люде, тъй като Бог един ден ще ги накара да се подчинят на вашата власт, така че да им отмъстите на воля.
4. Горко вам, които мразите, защото ще загниете заради греховете си! Горко вам, които вършите зло на съседа си! Защото ще бъдете възнаградени според делата си.
5. Горко вам, лъжесвидетели, вие, които плодите неправдата, защото ще загинете!
6. Горко вам, грешници, вие, които отблъсквате праведниците, вие, които приемате и отхвърляте според прищевките си онези, които вършат неправда, защото вие ще изпаднете под тяхното робство!

XCV. Надявайте се, о праведници! Защото грешниците ще загинат пред очите ви; вие ще станете техни господари и ще постъпвате с тях както си искате.

2. В деня на наказанието над грешниците вашата раса ще бъде въодушевена и ще полети като орлите. Гнездото ви ще бъде на по-голяма височина от това на червената каня; вие ще се изкачите високо и ще проникнете в земните недра и в пещерите на скалите, за да избягате от грешниците.
3. Ще ви сметнат за изгубени и ще стенат и ще плачат.
4. Но не се бойте никак от онези, които ви измъчват; защото вие ще бъдете спасени и силна светлина ще ви обгърне; ще чуете думи за мир от небето. Горко вам, грешници! Защото вие ще минавате за светци с вашите богатства; но в съзнанието си ще се чувствате грешници. И това вътрешно угризение ще бъде вашата присъда.
5. Горко вам които се храните с най-хубавото жито и пиете най-хубавите питиета и които, опиянени от своята власт, тъпчете бедняка!
6. Горко вам, които пиете водата по всяко време, тъй като скоро ще бъдете наказани; ще бъдете унищожени и изтребени, защото не сте уталожили жаждата си от изворите на живота.
7. Горко вам, които вършите неправда, измама и богохулство! Вие ще оставите лош спомен след себе си.
8. Горко вам, богати, вие, които тъпчете в краката си правдата! Денят на вашата гибел наближава. Тогава, когато вие ще изтърпявате наказанията, които са ви дадени заради вашите престъпления, праведниците ще се наслаждават на дълги и щастливи дни.

XCVI. Праведниците имат доверие; но грешниците ще бъдат изобличени и ще загинат в деня на неправдата.

2. Вие ще осъзнаете това; тъй като Всевишният ще си спомня за вашата гибел и ангелите ще се възрадват. Какво ще правите, грешници, и къде ще избягате в деня на Страшния съд, когато ще чуете молитвите на праведниците?
3. Вие въобще няма да приличате на тях, защото срещу вас ще се надигне ужасен вой; вие сте другари на грешниците.
4. През онези дни молитвите на праведниците ще се издигнат към Бога; но денят на вашата присъда наближава и всичките ваши неправди ще бъдат разкрити пред великия и светия.
5. Лицето ви ще се покрие със срам; всичко онова, което ще бъде самата същност на престъплението, ще бъде отхвърлено.
6. Горко вам, грешници, които сте сред морето или в сухата равнина, тъй като имаме лоши донесения срещу вас. Горко вам, които притежавате сребро и злато, богатства, които сте спечелили по несправедлив път! Вие си казвате: Ние сме богати, ние живеем в охолство и придобихме всичко, което желаехме.
7. Ние ще направим всичко, което ще ни достави удоволствие, тъй като имаме купища сребро; нашите хамбари са пълни и семействата на нашите колонии са многобройни като водите на обилен извор.
8. Тези лъжливи богатства ще изтекат като вода и вашите стежания ще изчезнат безследно и ще ви бъдат отнети, защото сте ги придобили нечестно; и над вас ще тегне божието проклятие.
9. Аз ви проклинам също, благоразумници на века, вие, истински безумци, които с очи, винаги насочени към земята, сте се старали да се облечете с одежди, по-гиздави от тези на млада годеница и по-богати от тези на девица. Навсякъде вие предпочитате величието, великолепието, разкошеството и богатството; но вашето злато, вашата власт и богатствата ви ще изчезнат като сянка.
10. Защото мъдростта не се състои в това. А те ще умрат с богатствата си, с лъжливата си слава и със суетните си почести.
11. Ще загинат в срам и омраза и душите им ще бъдат хвърлени в горящата пещ.
12. Заклевам се, о грешници, че нито планините,нито хълмовете са били създадени, за да служат за труфило на един превзет човек.
13. Грехът никога не идва отгоре; но хората са открили тайната на злото; горко обаче на тези, които го вършат!
14. Жената е създадена, за да ражда, но тя сама се лишава от това.
15. Кълна се във великия и светия: всичките ваши зли дела ще бъдат разкрити и нито едно не ще избегне на великия ден.
16. Не мислете и не казвайте: Моето престъпление е скрито и никой не знае за моя грях; защото в небето се отбелязва пред всевишния всичко онова, което се върши на земята и всичките мисли на хората. Винаги се знае за преследванията. за които сте виновни.
17. Горко вам безумци, защото ще загинете в лудостта си. Вие не желаете въобще да слушате мъдреците и никога не ще получите възнаграждението на праведниците.
18. Знайте, че вие сте предназначени за деня на правдата; не се надявайте на живот, след като сте били грешници; вие ще умрете, понеже на сте се възползвали от цената на изкуплението.
19. Да, вие сте предназначени за деня на божия гняв, за деня на траура и срама на вашите души.
20. Горко вам, чието сърце е вкаменено, вие, които вършите тека леко престъплението и пиете кръв! Кой ви е дал благата от които се ползвате? Не е ли Всевишният този, който ги е пръснал по земята за да ги ползвате? Вие го забравихте, нека няма мир за вас!
21. Горко вам, които обичате неправдата. С какво право бихте получили възнаграждение? Знайте, че вие ще попаднете в ръцете на праведните, които няма да имат никаква милост за вас.
22. Горко вам, които тържествувате в преследването на праведните, защото няма да бъдете погребани.
23. Горко вам, които правите безплодно божественото слово, защото няма да има за вас никаква надежда за живот.
24. Горко вам, които пишете лъжливи и неправедни думи, тъй като вашите лъжи, вашите неправди няма да бъдат забравени.
25. Да няма нищо за грешника и само смъртта да бъде за него.

XCVII. Горко на онези, които се държат като безбожници, които възхваляват и възпяват лъжата. Вие сте покварени и вашият живот е отвратителен.

2. Горко вам, които преиначавате думите на истината. Тези думи не спазват вечната заповед.
3. И те осъждат невинния.
4. В оня ден, о праведни, вие ще заслужите вашите молитви да бъдат изпълнени; те ще възлязат нагоре и ще бъдат предадени на ангелите като обвинително средство срещу престъпленията на грешниците.
5. В ония дни народите ще бъдат ужасени и изплашените поколения ще се вдигнат в деня на Страшния съд.
6. Бременните жени ще родят и ще изоставят плода на утробата си. Децата ще пропаднат пред погледа на своите майки и когато започнат да бозаят от млякото им, те ще ги отблъснат и ще бъдат безмилостни към плода на своята любов.
7. Пак ви го казвам, о грешници, наказанието ви чака в деня на правдата, който ще бъде безкраен.
8. Те ще боготворят скъпоценните камъни, изображенията от злато, сребро и дърво, нечистите духове, демоните и всичките идоли на храмовете; но няма да получат помощ. Техните сърца ще подивеят от безбожие и очите им ще ослепеят от суеверие. В сънищата и виденията те ще бъдат безбожни и суеверни, ще бъдат лъжци и идолопоклонници. Така всички те ще загинат.
9. Но в ония дни блажени ще бъдат онези, които са получили Словото на мъдрост, които са се опитали да следват пътищата на Всевишния, които са вървели по пътеките на правдата, а не по пътищата на безбожието.
10. Да, те ще бъдат спасени!
11. Но горко вам, които разкривате злото на ближния си: вие ще попаднете в бездната.
12. Горко вам, които полагате основите на греха и на измамата; вие, които сте сурови и язвителни към себеподобните си. Вие ще бъдете унищожени!
13. Горко вам, които издигате дворците си с потта на другите; всеки един от вградените в тях камъни, всеки циментен пласт, който ги споява е грях за вас. И тъй аз ви казвам, че няма да видите мир.
14. Горко вам, които мразите колибата и бащиното си наследство и които боготворите безбожно идолите. Не, никакво спокойствие за вас!
15. Горко на онези, които вършат неправда, които преследват, които убиват ближния си. Защото Бог сам ще помрачи вашата слава, ще направи безчувствени вашите сърца, ще запали огъня на своя гняв и ще ви изтреби!
16. Тогава праведните и светците, свидетели на последиците от неговото отмъщение, ще си спомнят за вашите престъпления и ще ви проклинат.

XCVIII. На тоя ден бащите ще бъдат избити заедно с децата си и братята с техните братя.

2. Защото човекът няма да възпре ръката си, която е вдигната, за да удря сина и децата на своите деца; той ще мисли че върши милосърдие и няма да ги пощади.
3. Грешникът няма да се бои да убие своя брат, който е по- почитан от него. Убийствата ще продължат от изгрев до залез слънце, без да спрат. Конят ще затъне до гърди в кръв, а колата до осите си.

XCIX. Тогава ангелите ще слезнат в скритите места и всички, които са помагали да се вършат престъпленията, ще бъдат събрани на същото място.

2. Тогава Всевишният ще слезе, за да накаже грешниците и ще повери на светите ангели да пазят праведните и светите и те ще ги пазят като зеницата на очите си до тогава, докато злото и неправдата бъдат унищожени.
3. Когато праведните заспят дълбок сън, те няма от какво да се боят; мъдрите ще прозрат истината.
4. И децата по земята ще проумеят думите, които се съдържат в тази книга, убедени занапред, че богатствата няма да могат да ги спасят от наказанието, което престъплението им заслужава.
5. Горко вам грешници, които измъчвате праведните и ги изгаряте в огъня! В деня на голям смут вие ще получите възмездие за делата си.
6. Горко вам, люде с покварено сърце, които се мъчехте да опознаете напълно злото. Вие ще бъдете изненадани от страх. Никой няма да ви се притече на помощ.
7. Горко вам, грешници, тъй като думите от вашите уста и делата на вашите ръце са били лоши; ето защо вие ще попаднете във вечните пламъци.
8. Знайте, че небесните ангели ще издирят всичките ви дела; те ще разпитат слънцето, луната и звездите за вашите дела, за вашите грехове, тъй като сте дръзнали да съдите праведниците.
9. Всичко ще свидетелствува срещу вас: облаците, снегът, росата и дъждът, тъй като заради вас всичките тези творения ще се сковат, за да не ви бъдат сгодни.
10 Пренесете жертва на дъжда, за да завали най-сетне и се молете на росата да получи от вас злато и сребро. Но, уви! Ледът, студът, бурните ветрове и всичкият скреж ще връхлетят върху вас и вие няма да издържите на техния бяс.

С. Гледайте небето, деца на небесата, разгледайте делата на Всевишния и се страхувайте от него. Не вършете зло в негово присъствие.

2. Ако той затвори небесните прозорци и възпре дъжда и росата, правейки по този начин земята да остане безводна и суха, какво ще сторите вие?
3. Когато засили гнева си срещу вас и вашите деца, вие не знаехте как да измолите неговото милосърдие; вие богохулничите срещу неговата правда, а вашите думи са изпълнени с високомерие и гордост. Да не видите мир никога!
4. Вижте кораба, който плува по волята на ветровете и който винаги е заплашен от страшно корабокрушение!
5. Кормчията се бои, защото носи със себе си в океана своите съкровища и се страхува от гибел.
6. Прочее, морето, неговите бурни вълни и неговите дълбоки бездни не са ли дело на Всевишния? Не е ли той оня, който е поставил неговите граници и брегове?
7. Щом чуе гласа му, вълната се връща назад ужасена и рибите, които живеят в него, умират. А вие, грешници, които живеете на земята, няма ли да се страхувате от него? Не е ли той създателят на всичко онова, което тя съдържа?
8. И кой друг, освен него, е дал мъдростта и знанието на всички, които живеят по земята и ония, които пътуват по море?
9. Лодкарите не се ли страхуват от океана? Нима само вие, грешници, няма да се страхувате от Всевишния?

CI. В дните, когато ще ви обгърнат буйни пламъци, къде ще избягате и къде ще се подслоните?

2. И когато той издигне глас срещу вас, няма ли да се изплашите, няма ли да се ужасите?
3. Всички големи звезди ще се разтреперят от страх; земята ще тръпне от ужас.
4. Всички ангели ще изпълнят суровото си поръчение и ще се постараят да се скрият от очите на Върховния бог. Колкото до земните синове, те ще се слисат.
5. Но за вас, грешници, предмет на вечно проклятие, спасение няма да има.
6. Не се страхувайте, души на праведниците, а чакайте в мир и сигурност деня на вашата смърт като ден на правда. Не плачете за това, че вашите души ще слязат с тъга и горчивина в жилищата на смъртта и за туй, че по време на вашия живот телата ви не са получили възнаграждение заради добрите ви дела, а точно обратното, грешниците тържествуваха; но ето че за тях наближава денят на проклятието и на мъченията.
7. Когато умрете, грешниците ще кажат за вас: Та праведните умират като нас! Какво спечелиха те с делата си? Ето че напускат живота по същия начин като нас, в смут и тревога. С какво участта им е по-добра от нашата? Нима не сме равни с тях? Какво повече ще имат те, какво повече от нас ще видят? Ето, те са мъртви и никога повече няма да видят светлината! Ала истина, истина ви казвам, о грешници, вие се преситихте с месо и пиене; ограбване на вашите братя, всякакъв вид грабежи, нищо не ви спря по пътя към богатството; вашите дни бяха дни на радост и блаженство. Но не видяхте ли кончината на праведните? Колко тя бе мирна и спокойна! Това е така, защото те въобще не са познали неправдата до края на живота си. Те са мъртви и като че ли никога не са били и техните души слязоха в покоите на смъртта.

CII. Кълна ви се, о праведни, в силата на неговия блясък, в неговото царство и неговото величие; кълна се, че познавах тази тайна, че ми бе дадено да прочета небесните скрижали, да видя светото писание, да открия онова, което бе написано там за вас.

2. Видях, че щастието, радостта и славата са приготвени за вас и чакат ония, които ще умрат в правда и светост. Вие ще бъдете възнаградени тогава за вашите мъки и вашият дял от блаженство ще бъде много по-голям, отколкото делът на злините, които сте изпитали на земята.
3. Душите на онези, които ще умрат в правда, ще живеят и ще почиват навеки; те ще бъдат възхвалявани и тяхната памет ще бъде вечна пред трона на Всевишния. И те повече не ще изпитват срам.
4. Горко вам, грешници, ако умрете в грях: и тия, които са като вас, ще кажат: Щастливи са грешниците! Техният живот свърши и те сега умират в блаженство и охолство. През живота си те не са познали ни тъгата, ни скръбта; те умират изпълнени с почести и без да бъдат съдени.
5. Но не им ли бе доказано, че техните души ще бъдат принудени да слязат в царството на смъртта, където ги очакват всякакви мъчения? Да, техните души ще попаднат в мрака, в капаните, в пламъците, които няма да угаснат; присъдата срещу тях ще бъде вечна.
6. Горко вам, защото за вас няма да има повече мир; и напразно ще се опитвате да се извините на праведните и светците, казвайки: Ние също сме преживели дни на печал и сме понесли много злини.
7. Нашите души бяха похабени и смалени.
8. Ние бяхме загубени и никой не ни се притичаше на помощ и никой не ни окуражаваше даже с думи; а оставиха нещастието да ни смаже и с нас бе свършено.
9. Ние повече не се надяваме да се радваме на живота.
10. Но все пак мислехме да бъдем един ден в първата редица.
11. А ето ни в последната! Ние станахме плячка на грешниците и безбожниците; те ни заробиха.
12. Онези, които ни презираха и ни потискаха, бяха силни срещу ни и ние сведохме глава пред тези, които ни мразят и те бяха безмилостни към нас.
13. Искахме да избягаме от тях, за да се наслаждаваме на спокойствие, но не успяхме да се укрием от тяхното преследване. Отидохме да се оплачем на князете и надигнахме глас срещу онези, които ни разкъсваха; но виковете ни бяха напразни и те не поискаха да чуят нашия глас.
14. Но, напротив, покровителствуват онези, които ни грабят, които ни разкъсват, онези, които ни правят безсилни и крият своят гнет, които ни дразнят и избиват, скриват за това и не си спомнят, че са вдигнали ръка срещу нас.

CIII. Колкото до вас, о праведни, кълна ви се, че в небето ангелите ще припомнят пред трона на Всемогъщия за вашата правда и имената ви са написани пред Всевишния.

2. Надявайте се, защото, дори и да сте били изложени на злините и огорченията в този живот, вие ще блестите в небето като звездите и небесните прегради ще се спуснат пред вас. Вашите викове викат за правда и за вас ще бъде отмъстено за всичките злини, които сте изстрадали досега и за всички онези, които са ви преследвали или които са били оръдия в ръцете на вашите преследвачи.
3. Чакайте и не се оставяйте да ви победят; защото вие ще се наслаждавате на радостта, която изпитват ангелите; и в деня на Страшния съд няма да се страхувате от никаква присъда.
4. Не се отчайвайте, о праведни, когато виждате, че грешниците са щастливи и доволни по своя път!
5. Не ставайте техни съучастници; а стойте далеч от тази тълпа преследвачи; вие сте присъединени към небесното войнство. Вие, грешници, които казвате: Всички наши прегрешения ще бъдат забравени, знайте, че всички ваши престъпления се записват грижливо в книгата на небето.
6. Така че още един път ви казвам, че светлината и мракът, денят и нощта ще бъдат свидетели срещу вас и вашите прегрешения. Не богохулствайте и не лъжете повече, не изопачавайте истината, не въставайте повече срещу словото на Всемогъщия. Не се прекланяйте повече пред празни идоли; защото вашите грехове и вашето безбожие ще бъдат съдени като много големи престъпления.
7. Сега чуйте тайната, която се отнася за вас: Много грешници ще изопачат думите на истината.
8. Те ще произнесат лоши слова, ще излъжат, ще напишат книги, в които ще изложат суетните си мисли. Но ако те изложат в тях моите думи.
9. Те въобще няма да ги променят или подправят; а ще напишат с точност всичко, което съм казал за тях още от началото досега.
10. Ще ви открия още една тайна: Радостни книги ще бъдат дадени на праведните и на мъдрите и те ще вярват на тях, книгите, които съдържат правилата на мъдростта.
11. Ще се радват на тях и всички праведни ще бъдат възнаградени, защото са научили да разпознават всичките пътища на правдата.

CIV. В ония времена Бог ще им заповяда да съберат земните синове, за да чуят неговите мъдри слова; той ще им каже: Покажете им тази мъдрост, защото вие сте техни водители и господари.

2. Покажете им наградата, която очаква ония, които следват неговите наставления; защото Аз и моят син ще се съюзим а тях по пътя на правдата. Мир вам, деца на правдата, радостта и щастието.

CV. След време Матусала, моят син, ожени сина си Ламех.

2. Жена му, станала трудна, роди дете, чиято плът беше бяла като сняг и румена като роза. Косите му бяха дълги и бели като памук, а очите му прекрасни. Щом ги отвори и къщата се изпълни със светлина, сякаш от самото слънце.
3. Щом бе взето от ръцете на бабата, то отвори уста и започна да разказва за чудесата на Бога. Баща му, Ламех, учуден, отиде да намери Матусала и да му каже, че му се е родил син, който никак не прилича на другите деца. Това не е човек, но небесен ангел. Сигурно не е от нашия човешки род.
4. Очите му блестят като лъчите на слънцето, а лицето му е озарено. Изглежда, че е заченато не от мен, а от някой ангел.
5. Боя се това да не е поличба за някакво важно произшествие на земята.
6. Сега, татко, те моля да отидеш да намериш Енох, моя праотец и да ти го обясни, понеже живее с ангелите.
7. Когато чу думите на сина си, Матусала дойде да ме намери на краищата на земята, понеже знаеше, че съм там и ме повика.
8. Отзовах се на неговия глас и му казах: Ето ме, сине мой, защо си дошъл да ме търсиш?
9. А той ми отвърна: Голямо събитие ме води при тебе, едно трудно разбираемо чудо, за което съм дошъл да искам обяснение.
10. Чуй ме, татко, знай: моят син Ламех одеве се сдоби със син, що съвсем не му прилича, и като че не е от расата човешка. По-бял е от снега и по-червен от роза; по-бели от памук са му косите, а очите също лъчеструят; когато ги отваря, зрак изпълва целия ни дом.
11. И когато сам излезе от ръцете на бабата, отвори уста и благослови Бога.
12. Баща му, Ламех, дойде при мен, изплашен от това чудо, не вярвайки, че това дете е от него, а от някой ангел небесен, и ето, дошъл съм да ми откриеш истината за тази тайна.
13. Тогава аз, Енох, му отговорих: Господ е замислил да извърши ново дело на земята. Видях това в едно видение. Говорих ти за времето на баща ми Иаред, за онези, които, родени на небето, бяха обаче пристъпили думата на Бога. И ето, те извършиха неправда и нарушиха заповедите, заживяха със земните жени и родиха от тях нечестиво потомство.
14. За това престъпление земята ще бъде сполетяна от голяма разруха; един потоп ще я залее и ще я опустошава в продължение на една година.
15. Детето, което ви се е родило, ще оцелее само с тримата си синове. Когато целия човешки род бъде изтребен, само той ще бъде спасен.
16. И техните потомци ще народят на земята великани, родени не от дух, но от плът. Така земята ще бъде наказана и покварата премахната. Ето защо, кажи на твоя син Ламех, че синът, който му се е родил, е наистина от него. Нека го нарече Ной, защото той ще ви надживее. Той и неговите синове не ще участват в покварата и ще се пазят далеч от греха, който ще покрие лицето на земята. Уви! След потопа неправдата ще бъде още по-голяма от преди; понеже знам онова, което трябва да се случи; сам Господ ми разкри всичките тайни и ми бе дадено да видя писаното в небесните скрижали.
17. Там прочетох, че поколение след поколение ще следват, докато се издигне поколението на светите мъже и престъплението и неправдата изчезнат от лицето на земята; докато всички вземат участие в правдата.
18. А сега, сине мой, съобщи това на сина си Ламех,
19. Че детето, което му се е родило, е наистина негов син и че няма нищо измамно в неговото раждане.
20. Когато Матусала чу думите на баща си Енох, който му бе разкрил всичките тайни, той се върна пълен с вяра и нарече детето Ной, понеже трябваше да стане утеха за земята след великата поруха.
21. Ето друга една книга, написана за сина на Матусала и онези, които дойдат след него и запазят като него словото и простотата на своите нрави. Вие, които страдате, чакайте търпеливо времето, когато грешниците ще бъдат разпръснати и властта на злите люде бъде унищожена; чакайте, докато грехът изчезне от земята; защото имената им ще бъдат изличени от светите книги, расата им ще бъде унищожена и духовете им измъчвани. Те ще викат, ще стенат в една невидима пустиня и ще горят в огън, който никога не ще свършва. Там също аз гледах като в облак, в който очите ми не можеха да проникнат ? от долната част не можеше да се види в горната. Видях също пламъка на един горящ огън, подобен на горящи планини, разтърсвани от вихър и люшкани наляво и надясно.
22. Запитах един от ангелите, който ме придружаваше: Какво е това великолепие? Не е това небето, което виждам, но вероятно пламъците на едно огромно огнище; чувам воплите на мъка и виковете на отчаянието.
23. А той ми отговори: Там, в мястото, което видя, са измъчвани душите на грешниците и богохулниците, на ония, които са вършили зло, които са сквернили всичко, което Бог беше казал чрез устата на своите пророци. Защото в небето се пазят списъците с техните имена и с лошите им деяния; ангелите знаят за тях; знаят и наказанията, които им са отредени; знаят също и какво е отредено за ония, които са разпъвали тяхното тяло и които са били преследвани от злите люде; за онези, които са обичали своя Бог и никога не са се привързвали към златото и среброто, никога не са отдавали тялото си на сладострастие и са си налагали доброволни изпитания.
24. За онези, които от рождение не са ламтели за земни богатства, но са се смятали за случайни гости на земята.
25. Така постъпваха те и все пак Бог добре ги изпита. Духовете им бяха винаги чисти и невинни, готови да благославят Бога; в моята книга имам отбелязани всичките награди, които те бяха заслужили, задето бяха обичали небесното повече от земното. Ето какво каза Бог: Те бяха преследвани от злите люде, бяха обсипвани с упреци и хули, но не преставаха да ме славят. Сега ще извися духовете им до жилището на светлината. Сега ще преобразя ония, които са родени в мрак и които никога не си приписваха славата, която тяхната вяра бе заслужила.
26. Ще отведа в жилището на блясъка онези, които обичат името ми, ще ги сложа да седнат на трона на славата и ще направя така, че да се потопят във вечната радост, защото Божията присъда е справедлива.
27. Той ще отреди за вярващите едно блажено жилище; а ония, които са родени в мрак, те ще бъдат хвърлени в мрачини, докато праведните ще се радват на безкрайно щастие. Когато грешниците ги видят, ще нададат викове на отчаяние, докато праведните ще живеят във величие и слава и завинаги ще разберат истинността на обещанията на един Бог, когото са обичали.
Край на Еноховото видение. Благословията и милостта Божия да бъдат низпослани върху онези, които обичат Господ Бог. Амин.

KOMЕНТАР
Енох (евр. Hanok ? учител, просветител).
Метусалам (евр. Metuselah ? един от праотците на човечеството, прославил се с дълголетието си. Живял 969 г. (Битие, 5, 21-27) и умрял точно преди потопа, който бил отсрочен даже със седем дни заради траура по него.
Това изчисление обаче не съвпада с края на творбата, където се посочва кога точно се е родил Енох (шестия ден на месец юни) и кога точно е бил възнесен ? на 1-ви март.
В Етиопската версия имената на синовете му са Матусала, Регим и Гандал.
Мяра е обикновено с старите ръкописни източници мярка за обем, равняваща се на 250гр. приблизително. В някои случаи е използвана обаче и като мярка за дължина с приблизителна стойност 25м.
Стадий (гр.) ? мярка за дължина, равна на 184,94м.
Епакт (от гр. прибавям) означава състоянието на луната в началото на новата година ?т.е.времето от последното новолуние на старата година, като следствие от това, че дните в слънчевата година са поече, отколкото в лунната.
Ермонската планина е възвишение на левия бряг на река Нил, получило името си от последователите на почитания та бог Монт.
Адоил е вер. от Аdiel ? ?Украшение Божие?

Изтегляне 1.05 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5