Книга на Итън "Аудио Експертът" обяснява аспектите, свързани с акустиката, много по-детайлно, отколкото настоящата статия, и съдържа три пъти повече информация


ОКСИМОРОН ЛИ Е ТЕРМИНЪТ “ТВЪРДО ФИБРОСТЪКЛО”



страница2/6
Дата22.07.2016
Размер0.87 Mb.
#418
ТипКнига
1   2   3   4   5   6

ОКСИМОРОН ЛИ Е ТЕРМИНЪТ “ТВЪРДО ФИБРОСТЪКЛО”
Налице е объркване относно термина “твърдо фибростъкло”, тъй като материалът реално не е твърд – като дърво или дебела пластмаса. Понятието твърд в случая се ползва, за да се разграничават продукти като например 703 от мекото фибростъкло, което принципно се ползва за домашна изолация. Твърдото фибростъкло се прави от същия материал като нормалното фибростъкло, но е преплетно и компресирано, за да се намали размера и да се увеличи плътността му. Твърдо фибросткъло с дебелина един инч съдържа горе-долу същото количество суров материал като 3 до 6 инча нормално фибростъкло. Снимката по-долу показва парче 703, дебело един инч и леко прегънато. Както виждате, то е достатъчно твърдо, за да не падне, ако не е подпряно (дясната част на снимката), но не толкова твърдо, че да не може да се огъва или сплесква.
“Твърдото” фибростъкло 703 не е всъщност особено твърдо.
Сега, когато вече знаете какво представлява твърдото фибростъкло, къде изобщо да го търсите? Малко вероятно е да го откриете в локалната железария или в склада за дървен материал, но много доставчици на материали за изолация зареждат от него или най-малкото могат да го поръчат. Като за начало, прегледайте категориите Изолация и Отопление / Доставчици – отопление и климатизация в телефонния справочник. Ще откриете името на фирма, продаваща марката Оуенс-Корнинг, близо до Вас, ако позвъните на телефон 800-GET-PINK (-800-438-7465) или от страницата Локатор в уебсайта на Оуенс-Корнинг. Други компании, като например Кнауф, Армстронг и Делта, изработват подобни продукти и често ги предлагат на цени под тези на фибростъклото на Оуенс-Корнинг. Можете да се свържете директно с тях, за да откриете дистрибутор в близост до Вас. С цел настоящият материал да е максимално изчерпателен, Ви представям и още няколко производителя, които изработват подобни продукти: Джонс-Менвил, СъртънТийд, Роксъл, Отауа Файбър и Файбрекс.
Когато оценявате твърдото фибростъкло, е важно да знаете неговата плътност, за да можете да сравнявате еквивалентни продукти. Оуенс-Корнинг 703 е с плътност от около три паунда на кубичен фут (45 килограма на кубичен метър), а 704 е с плътност от около шест паунта на кубичен фут (90 килограма на кубичен метър). Поради тази причина продуктите на други компании, имащи сходна плътност, ще разполагат с подобни абсорбционни характеристики при същите честоти. Имайте предвид, че някои компании наричат продуктите си минерална вата, минерално влакно или минерална топлоизолация, но от акустична гледна точка всички те са еквивалентни с фибростъклото.
Твърдото фибростъкло е страхотен продукт, който освен това може да се реже сравнително лесно с макетен нож, но не е особено приятен за работа, тъй като допирът на тъканите с кожата Ви може да причини сърбеж. При работата с него трябва да носите работни ръкавици, а слагането на противопрахова маска за дишане също не би било лошо решение. Най-често използваният начин за монтиране на твърдо фибростъкло към стена е с гипсокартонени винтове и пръстени с голям диаметър и малка дупка, често наричани шайби за калници. Тези шайби са нужди с оглед предотвратяване на евентуално изплъзване на главите на винтовете през фибростъклото. Такива шайби за калници можете да намерите в магазин Home Depot, както и в други местни железарии. Ако стената Ви е циментова или тухлена, можете вместо това да ползвате строително лепило като например Liquid Nails, с което да прикрепите малки дървени ленти към стената, след което да завинтите фибростъклото към тях. Тъй като фибростъклото е с по-добър ефект, ако е разположено на разстояние от стената или тавана, дървените ленти са добро решение, дори и да имате възможност да завинтите фибростъклото директно към стената.
След като фибростъклото е прикрепено към стената, можете да изградите дървена рамка, покрита с плат, и да поставите рамката върху фибростъклото с цел подобряване на външния вид. Ако това Ви се струва твърде трудоемко, можете да изрежете парчета плат и да ги заскобите към ръбовете на дървените ленти. Почти всяка пореста тъкан е подходяща за тази цел, а една от популярните марки, ползвани за това, е Гилфорд вид FR701. За съжаление, тя е много скъпа. Една основна характеристика на FR701 е, че е направен от полиестър, така че няма да се свие или разхлаби поради промените във влажността, когато се опъне върху рамка. Полиестърът обаче е нормален материал, който е наличен в много различни видове и шаблони във всяка една железария. Друга характеристика на FR701 е, че той е една от малкото тъкани, продавани в търговската мрежа, които се определят като акустично прозрачни. Но тъй като не го ползвате директно пред пищялката като плат пред мрежата на високоговорителя, тази характеристика няма да Ви е нужна.
Избягвайте лъскави материи със стегната структура, тъй като те рефлектират по-високи честоти. Стандартният тест за акустична тъкан е да я поставите пред устата си и да се опитате да издухвате въздух през нея. Ако можете да продухате през нея, тя ще пропусне и звук през фибростъклото. Burlap и Muslin са два сравнително икономични варианта, но почти всеки вид мека тъкан също може да свърши работа и ще задържи стъклените фибри на място.


КАПАНИ ЗА БАС – ОБЩ ПРЕГЛЕД
Най-масовото приложение на капаните за бас в звукозаписни студиа и контролни стаи е с цел ограничаване на стоящите вълни и акустичните смущения, които изкривяват нискочестотния отговор в стаята. (вж. Страничния панел – Защо се наричат стоящи вълни). Както можете да видите от Изображение 1 по-долу, акустичното смущение се случва в рамките на дадена стая, когато звуковите вълни отскочат от пода, стените и тавана и се сблъскват както една с друга, така и с вълни, които все още идват от високоговорителя или от друг източник. Ако не се обърне внимание на този ефект, той създава сериозни пикове и спадове в честотния отговор, които се променят в зависимост от това, къде сте в рамките на стаята. В позицията за слушане може да е налице почти пълно анулиране, центрирано примерно около 100 Hz, докато в задната част на стаята честотата 100 Hz се подсилва с 2 dB, а тази на 70 Hz е частично заглушена.
Изображение 1: Акустичната интерференция кара директните и отразените вълни да се смесят във въздуха, което създава пикове и спадове в честотния отговор.
Тук виждаме как положителен фронт от високоговорителя (вляво) се отразява от задната стена отдясно, а отражението се сблъсква с други вълни, които продължават да излизат от високоговорителя. В зависимост от размерите на стаята и дължината на вълната (честотата) на тоновете, въздушното налягане на отразените вълни се прибавя или изважда от напрежението на вълните, които все още идват от високоговорителя. Което е по-лошо, различните местоположения в рамките на стаята реагират по различен начин – с увеличение при някои честоти и намаление при други. Когато вълните се комбинират на фази и се подсилват една друга, увеличението в нивото може да достигне 6 dB. Но когато се комбинират с деструктивен ефект, намалението в отговора може да бъде още по-силно. Намаления в нивото от 25 dB и нагоре са типични за необработени стаи, а и почти пълното анулиране при някои честоти и местоположения също не е рядкост. Освен това, повечето стаи са с редица пикове и спадове в рамките на целия басов диапазон, а не само при една или две честоти. Изображение 2 по-долу показва честотния отговор в нетретирана контролна стая с размери 10 на 16 фута, в студиото на един мой приятел. Забележете голямата бройка вълнички и техния магнитуд, като всички те са в рамките само на една октава.
Изображение 2: Най-лошият Ви кошмар? Да, такъв отговор наистина е типичен за нетретирани малки помещения!
Действието на сблъсък и комбиниране във въздуха, извършвано от звуковите вълни, се нарича акустична интерференция, като това се случва във всички стаи при всички ниски честоти – не само тези, които са свързани с размерите на стаята. Единственото нещо, което се променя с честотата, е мястото в стаята, където пиковете и нулите се случват. Принципът е идентичен с начина на работа на фазовото вибрато (фейзър) или фленджъра, с изключение на това, че гребеновото филтриране се случва акустично във въздуха.
Единственият начин да се премахнат тези пикове и спадове е да се избягват или поне да се намалят отраженията, които ги причиняват. Това се извършва посредством нанасяне на обработка, която абсорбира ниските честоти към ъглите, стените и другите повърхности, така че те да не отразяват вълните обратно към стаята. Уредът, който абсорбира ниските честоти, се нарича капан за баси. Макар и това да изглежда контраинтуитивно, добавянето на капани за баси към стая най-често увеличава количеството бас, което високоговорителите и музикалните инструменти възпроизвеждат. Когато се намалят заглушаванията, причинени от отраженията, най-леснодоловимият ефект е увеличение в нивата на басите и хармонизиране на нискочестотния отговор. Както в стаите за слушане, капаните за улавяне на баси са полезни също така и в звукозаписни помещения поради абсолютно същите причини – с цел изравняване на отговора от инструментите, който се хваща от микрофоните, както и – при по-големите студиа – за да се подобри акустиката, като се намали времето за затихване на нискочестотната реверберация, което кара музиката да звучи по-чисто.
От страна на звукозаписните инженери проблемите, причинени от стоящите вълни и акустичната интерференция, често пъти биват забелязани, когато миксовете се окажат “невъзпроизводими”, или не звучат добре навън. С други думи – песни, които сте миксирали, изравнили и балансирали така, че да звучат добре във Вашата контролна стая, не звучат по същия начин в други стаи. Разбира се, вариациите в нюансите от различните високоговорители също са фактор. Но басовите честоти са най-трудни за преценяване, когато се миксира, тъй като акустичната интерференция оказва по-силно влияние върху тях, отколкото върху по-високите честоти. Друг проблем е фактът, че нивото и тоналното качество на басовите инструменти варират, докато се разхождате из самата стая. Звукът е твърде изтънял тук, с твърде силен бас там, но не е точен никъде. И наистина, дори и ако притежавате най-модерната и скъпа звукозаписна апаратура, миксовете Ви ще продължават да са са проблемни, ако не сте в състояние да чуете какво наистина се случва в ниския диапазон. Освен съображенията, свързани с възпроизводимостта, е много трудно да се балансира точно басовият инструмент и барабанният уред, когато акустичната интерференция и модалното звънене се комбинират като фактори, намалящи чистотата на звука. А когато всяко място в стаята е с различен отговор при ниските честоти, няма начин да знаете как всъщност звучи Вашата музика.
Мнозина погрешно вярват, че ползването на високоговорители, представляващи монитори за близък диапазон, предотвратява нуждата от акустично обработване. Всъщност дори и с малки тонколони, свирещи тихо, акустичните интерференции причиняват стоящи вълни – несъвършеният честотен баланс е абсолютно същият, но на по-ниско ниво. Макар и по-високочестотните отражения и еха да се намаляват пропорционално с приближаването към високоговорителя, изкривеният честотен отговор, причинен от нискочестотните отражения, остава налице. По същия начин и добавянето на субуфер няма да оправи проблемите, причинени от лоша акустика в стаята. Докато субуферът може да бъде полезен с цел компенсиране са неадекватни високоговорители, той не може да реши проблема, свързан с неправилния отговор, причинен от акустичната интерференция. На практика, субуферът често пъти утежнява лошата ситуация, тъй като едновременно подсилва и скрива реалния проблем.
Друго широко разпространено погрешно схващане предполага, че изравняването може да се ползва с цел да се противодейства на ефектите, свързани с акустични проблеми. Тъй като обаче всяко местоположение в стаята отговаря по различен начин, няма една-единствена EQ крива, която да може да даде равен отговор навсякъде. В рамките на реален обхват от едва няколко сантиметра може да се наблюдава сериозно вариране на честотния отговор. Дори и ако целта Ви е да коригирате отговора само там, където седите при слушане на музика, налице е по-сериозен проблем: невъзможността да се противодейства на много сериозни звукови анулирания. Ако акустичната интерференция причинява спад с 25 dB при 60 Hz, то добавянето на това количество допълнителна сила с еквалайзер с цел компенсиране би намалило наличния обем (като пространство) с точно толкова. Така че подобно крайно подсилване ще увеличи и нискочестотната дисторция при високоговорителите. А в другите местоположения в стаята, където честотата 60 Hz вече е твърде силна като звук, прилагането на EQ подсилване би утежнило проблема. Дори и еквалайзерът да можеше успешно да поправи нула, нужното сериозно подсилване с високо Q би създало електрическо звънене при тази честота. На същия принцип, EQ отразяването с цел намаляване на пик няма да намали акустичното звънене при пика. Еквалайзерът също така не винаги е в състояние да помогне при по-високи честоти. Ако стаята има звънящи тонове, които продължават да са налице след спиране на звука, работата с EQ-то може да омекоти звъненето, но въпреки това то ще остане налице. Изравняването обаче може малко да подпомогне овладяването на нискочестотните пикове, причинени (единствено) от естествения резонанс в стаята, за разлика от пикове и нули, причинени от акустична интерференция – стига обаче да се използва в умерено количество.
Друга масово разпространена погрешна идея е, че малките стаи не могат да възпроизвеждат много ниски честоти, така че няма смисъл изобщо да се обработват. Популярна (но некоректна) теория твърди, че много ниските честоти изискват определен минимум пространство, за да се “развият”, поради което никога не могат да се наблюдават в по-малки стаи. Истината е, че всяка стая може да възпроизвежда много ниски честоти, стига отраженията, които причиняват акустични занулявания, да бъдат избегнати. Когато добавите капани за баси, правите стените по-малко рефлективни при ниски честоти, така че музиката, която удря стената или тавана, се абсорбира, вместо да бъде отразена. Чистият резултат е абсолютно същият, какъвто би бил налице, ако стената изобщо я нямаше, или ако стената беше много далеч: това, което се завръща обратно като сигнал, е до голяма степен отслабено поради дистанция и поради тази причина не е достатъчно силно, за да причини нулиране. Разгледайте “Големи вълни, малки стаи” в страничния панел за повече информация на тази тема.
Някои хора миксират, ползвайки слушалки, с цел да избегнат ефектите, налични в стаята. Проблемът при слушалките е, че всичко звучи твърде ясно и близко, което затруднява откриването на идеално ниво на звука за някои композиции. Когато слушате през слушалки, водещият вокал или солов инструмент се чува много ясно, дори и да е тих, така че в микса си най-вероятно бихте го настроите на по-ниско ниво, отколкото би трябвало да бъде. Поради същите причини ползването на слушалки усложнява оценяването на количеството реверберация и ехо, които се добавят електронно.
Имайте предвид, че стоящите вълни и акустичната интерференция могат да възникнат и при по-високи честоти, като например при непрекъснати тонове от кларинет или флейта. Можете да чуете ефекта и да идентифицирате проблемните честоти и местоположения сравнително лесно, като пуснете синусови вълни (не твърде силно!) през тонколоните си. Това е добър начин да оцените колко важни са капаните за баси в частност за Вашето студио и контролна стая. Ако разполагате със SoundForge, WaveLab или друг подобен софтуер за аудио редакция, лесно можете да създадете синусова вълна при различни ниски честоти с тестова цел. Специални CD-та, които съдържат различни тонове и вариации на розов шум, подходящ за тестване и анализ на стаята, също могат лесно да се намерят на пазара. За да определите колко сериозни са нискочестотните проблеми, пуснете една по една различни синусови вълни през Вашите монитори, след което бавно се разходете из стаята. Би трябвало да е много очевидно на кои честоти се случват пиковете и спадовете, както и къде проблемите са най-сериозни. Няма смисъл да пускате честоти под това, което високоговорителите Ви могат да възпроизведат чисто – препоръчвам просвирването на 60 Hz, 80 Hz, 100 Hz и т.н. до примерно 200 – 300 Hz. Ако разполагате с компютър, включен към високоговорителите, можете да свалите програмата NTI Minirator, която генерира разнообразие от полезни тестови аудио сигнали.
Освен че помагат да се изравни нискочестотният отговор, капаните за бас изпълняват и друга не по-малко важна функция. Те намаляват модалното звънене, което кара някои басови ноти да се задържат по-дълго от други, което вреди на яснотата на звука. Триизмерната графика тип “водопад” на ETF, представена по-долу, показва модалното звънене в моята тестова лаборатория с размери 16’2” на 11’6” на 8’. И двете диаграми показват не само нискочестотния отговор (“задната стена” на диаграмата), но и честотната лента за всяка стайна мода и времето за разпадане на сигнала. Както виждате, прибавянето на капани за басите понижава Q-та на модалните пикове (разширява честотната им лента), като успоредно с това и намалява времето за разпадане на сигнала. Когато честотната лента на модалните компоненти се разшири, отделните басови ноти изпъкват по-слабо, отколкото другите близкостоящи ноти. Това разрешава проблема, наричан често “бас с една нота”.
Другата промяна е осезаемото намаление във времето на звънене (с времето “планините” се придвижват напред). Когато не се ползват капани, някои басови ноти звънят за период от 1/3 от секундата, с което замъгляват последващите басови ноти. След добавянето на капани за баси, времето на звънене се намаля наполовина или дори още по-осезаемо, освен при най-ниската мода, която в тази стая е около 35 Hz. Но дори и при 35 Hz е налице забележимо, макар и слабо, подобрение в честотната лента и времето за разпад.
Звънене в празна лабораторията
Звънене в лаборатория – с капани
Тази ETF диаграма показва как капаните за бас намаляват звъненето, като го карат да се разпада по-бързо и понижават Q-то на резонансите.
Най-общо казано, повечето стаи имат нужда от толкова капани за баси, колкото могат да поберат и колкото Вие самите бихте могли да си позволите. Макар и със сигурност да е възможно стаята да се умъртви при средните и високите честоти, по всяка вероятност нискочестотната абсорбция в помещението винаги търпи подобрения. Ефективността на капаните за баси е свързана директно с това, колко голяма част от общата повърхностна площ на стаята се третира, което включва стени, под и таван. С други думи, покриването на тридесет процента от повърхността с капани за бас намалява нискочестотните отражения много повече, отколкото покриването на едва пет процента. Би било страхотно, ако можеше да се изобрети магическа акустична прахосмукачка, която да изсмуква вълните директно от въздуха – но, за съжаление, законите на физиката не работят на този принцип. Така че като абсолютен минимум бих препоръчал да поставите капани за басите във всички ъгли. За още по-добри резултати, поставете допълнителни капани върху стените и, ако решите, на тавана.


КАПАНИ ЗА БАСИ ОТ ФИБРОСТЪКЛО
Има няколко начина да се направи капан, улавящ басите. Най-простият и евтин вариант е да се използва голямо количество дебело неогъваемо фибростъкло, като се разположи на разстояние от стената или тавана. Както беше отбелязано по-горе, моделът 705-FRK с дебелина четири инча и на разстояние 16 инча от стената може да бъде доста ефективен до честоти под 125 Hz. Но много стаи имат сериозни проблеми много под 125 Hz, а загубата на двадесет инча от всички страни на стаята, за да се монтира дебело фибростъкло, както и загубата на осезаемо въздушно пространство, е неприемлива за повечето собственици на студиа и аудиофили. За щастие, на пазара са налице по-ефикасни капани за баси, които са също така и много по-малки. Студиа, които не разполагат със сериозен бюджет обаче, могат да използват твърдо фибростъкло в ъглите на стаята, както е показано на Изображение 3а и така да изгубят само малко пространство в ъглите. Тъй като басите се натрупват и засилват най-вече в ъглите на стаите, това е идеално местоположение за капан за баси.
Изображение 3а: Дебело парче 705, монтирано напреко на ъгъл, е ефективно до сравнително ниски честоти.
Изображение 3а показва ъгъла, погледнат от горе надолу към пода. Когато твърдото фибростъкло се монтира в ъгъл по този начин, голямата въздушна бариера спомага материалът да абсорбира до доста ниски честоти. За тази цел 705-FRK е по-добрият кандидат от 703, тъй като идеята е да се абсорбира колкото се може по-качествено при ниските честоти. По-високите честоти обаче могат или да се абсорбират, или да се отразяват, като хартиеният гръб бъде насочен в едната или в другата посока с цел да се контролира по-добре степента на “оживеност” на стаята. Най-често фибростъклото модел 705 с дебелина два инча върши добра работа, но четириинчовият материал е още по-добър. Имайте предвид, че два прилепени един до друг двуинчови панела абсорбират по същия начин, както едно парче четиринчов материал, така че при нужда винаги можете да добавяте материал по този начин. Ако използвате тип FRK за тази цел обаче, трябва да махнете хартията от едното от парчета, така че само една външна повърхност да е покрита с хартия.
Освен ъглите, където две стени се срещат, както при Изображение 3а, също толкова ефективно е поставянето на фибростъкло и в ъглите в горната част на стената на мястото, където среща тавана. Независимо от вида ъгъл, можете да прикрепите фибростъклото, като завинтите към него дървени ленти с размери 1 на 2 инча, които са залепени или завинтени към стената, както е описано по-горе. Краищата на тези ленти 1х2 са показани като малки черни правоъгълници в Изображение 3а по-горе. Едно много приятно качество на този опростен проект за капани е, че въздушното пространство зад фибростъклото постоянно варира, така че поне някаква част от фибростъклото е поставено подходящо, за да покрие даден обхват честоти.
Когато монтирате 705-FRK директно към стена, а не в ъгъл, ще постигнете повече абсорбция на ниските честоти, ако страната, покрита с хартия, е обърната към стаята. Това обаче донякъде ще отразява средни и високи честоти. Добро решение е да се редуват панелите, така че всеки втори панел да е с хартията към стаята, за да се избегне твърде осезаемо “умъртвяване” на стаята. Панелите, прикрепени със задната част към стената, трябва да се монтират върху тънки (1/4-инчови) ленти дърво, за да оставят малко празно пространство, така че задната част да е свободна да вибрира. При фибростъкло в ъгъл, както е показано в Изображение 3а, задната част трябва да сочи към стаята, за да абсорбира повече при ниски честоти.
При типичния таван на недоизмазани приземни помещения можете да се възползвате от пространството между подпорните греди и пода над тях, като поставите твърдо фибростъкло между гредите. Можете да поддържате фибростъклото с къси пирони или винтове, което ще улесни приплъзването на всяко едно от парчетата фибростъкло на място. След това покрийте фибростъклото с плат, както е показано по-долу на Изображение 3б. По Ваш избор, можете да напълните цялата кухина с меко фибростъкло с дебелина един фут и вероятно бихте получили същите резултати.
Изображение 3b: 705 между подпорни греди, покрит с плат.
Обработването на “окачен” таван с мрежа е още по-лесно – просто поставете пластове меко фибростъкло върху мрежата, над плочките на окачения таван. Колкото по-дебело е фибростъклото, толкова по-добре. R38 с дебелина един фут е перфектен за тази цел – стига да разполагате с достатъчно пространство. Ако не Ви се занимава да покривате целия таван по този начин, поне поставете пластове фибростъкло около периметъра, за да обработите важните ъгли стена-таван. И тъй като фибростъклото не е с изложение към стаята и не се вижда отникъде, няма да Ви се налага да го покривате с плат.
Друг чудесен и еветин начин да направите капан за басите – ако разполагате с много пространство – е да поставите голямо количество (цели бали) навито меко фибростъкло в ъглите на стаята. Подобни бали не са скъпи, а и могат да се натрупат така, че да запълнят много големи пространства. А най-хубавото е, че намирането им е много лесно и даже няма да Ви се налага да ги разопаковате! Просто оставете балите в навития им вид, в оригиналните им пластмасови опаковки, и ги натъпкайте във и около ъглите на стаята както успеете да ги поберете. Натрупайте ги на височина до тавана, за да получите максимално добра абсорбция.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница