Книга на Итън "Аудио Експертът" обяснява аспектите, свързани с акустиката, много по-детайлно, отколкото настоящата статия, и съдържа три пъти повече информация



страница4/6
Дата22.07.2016
Размер0.87 Mb.
#418
ТипКнига
1   2   3   4   5   6

СИМЕТРИЯ НА СТАЯТА
Освен ако не планирате да записвате и миксирате само и единствено в моно, симетрията на Вашата стая и разположението на високоговорителите са много важни качества. Ако двата високоговорителя не са поставени симетрично в рамките на стаята, те ще са с различен честотен отговор, в следствие на което стерео картината няма да бъде балансирана. В стая, чиято дължина е по-голяма от широчината й, е по-добра идея високоговорителите да бъдат поставени близо до по-късата стена, така че да изпращат звук по дължината на стаята, както е показано вляво на Изображение 11 по-долу. Това Ви отдалечава от задната стена, където пиковете и нулите при ниските честоти са най-осезаеми.
Изображение 11: Симетрията има значение! В рамките на типичната стая за стерео миксиране, високоговорителите са на еднакво разстояние от стените и ъглите и формират равностранен триъгълник при точката на миксиране. Подредбата, показана вляво, е по-добра от тази вдясно, тъй като е по-симетрична в рамките на стаята. Подредбата вдясно също така страда от ефект на фокусиране, който е причинен от ъгъла между стените зад слушателя.
Освен симетричното позициониране на високоговорителите, трябва да обърнете внимание и на мястото, където поставяте конзолата и стола, така че ушите Ви да са едно и също разстояние и от двата високоговорителя. На същия принцип е препоръчително да приложите еднакво акустично третиране и от двете страни, независимо дали абсорбция или дифузия. В много домашни студиа се оказва невъзможно да се създаде изцяло симетрична аранжировка, но трябва да се стараете да сте колкото се може по-близо до идеалния сценарий. Особено в критичната предна част на стаята, където първите отражения, които достигат ушите Ви, са тези от страничните стени, пода и тавана, ако не са третирани с абсорбиращ материал. Това, което се случва в задната част на стаята, вероятно е по-малко значимо.
Макар и стаите, използвани като модели в Изображение 11 по-горе, да са правоъгълни, аз лично предпочитам стени, които са под ъгъл една от друга, както и таван, който е под ъгъл – тъй като това осигурява пречупване, намаляващо шептящото ехо и звъненето. Някои хора вярват, че паралелните стени са за предпочитане, тъй като при тях модалните компоненти на стаята са по-лесни за определяне, като съответно предпочитат да третират неминуемо наличните шептящи еха посредством абсорбция. Но както вече обясних по-рано, самото знание на модалните компоненти невинаги е толкова ценно – а когато стените са под ъгъл една от друга, можете да направите така, че осреднените стойности на измеренията да отговарят на идеалните съотношения. Освен това, ако стаята е с паралелни стени, които задължително трябва да се третират с абсорбиращ материал с цел да се предотвратят ехата и звъненето, има вероятност да нямате възможност да “оживите” стаята толкова, колкото би Ви се искало. Вижте страничния панел “Създаване на зона, лишена от отражения” за допълнитела информация.
Островърхият таван винаги е за предпочитане пред плоския такъв, тъй като при него не са налице ехата и звъненето, които се наблюдават, когато таванът е паралелен на пода. Острият връх обаче създава ефект на фокусиране, силно подобен на принципа на параболната чиния, което далеч не е идеално. Поради тази причина е добра идея да поставите абсорбция или дифузия под островърхата част, както е показано на снимката по-долу.
Показаните тук MiniTraps (акустични панели, които можете да закупите в търговската мрежа), са монтирани под островърхата част на тавана в къщата на автора с цел да се предотврати фокусирането на звука в стаята върху зоната под върха.
Един сравнително спорен аспект на дизайна на контролната стая е софитното монтиране на основните високоговорители. Повечето собственици на домашни студиа просто поставят своите високоговорители върху стойки, или ги слагат директно върху бюрото, на което миксират, и с това приключват. Но в много професионални студиа се предпочита монтирането на високоговорителите вътре в стените, така че предната повърхност на високоговорителя да е наравно с повърхността на самата стена. Налице са основателни научни причини да се прибягва до софитен монтаж, но от друга страна някои инженери твърдят, че това не е нужно или че води до по-лоши резултати. Ако високоговорителят е извън стаята, в кухина отвъд самата стената, ниските честоти от задната част на кутията му се отблъскват от стената зад високоговорителя и в края на краищата се сблъскват с директния звук, който излиза от предната част на високоговорителя. (Макар и да не изглежда толкова очевидно, на практика много ниски честоти излизат от кутията на високоговорителя и се насочват във всички възможни посоки.) Привържениците пък твърдят, че софитният монтаж подобрява стерео картината, тъй като намалява отраженията на средните и високите честоти.
Аз самият съм на страната на тези, които подкрепят софитния монтаж, но заедно с това уважавам и мненията на хората, които не са съгласни. Едно нещо, което никой не може да оспори, е, че софитният монтаж изисква много повече усилия! Ако наистина прибегнете до софитно монтиране на тонколоните вътре в самата стена, моля имайте предвид, че е задължително високоговорителите да бъдат монтирани в реална стена. Не е вариант просто да сложите тънка фасада около предната част на кутията на високоговорителя и да очаквате същите резултати.


ЖИВ ИЛИ МЪРТЪВ – КОЕ Е ПО-ДОБРО И КЪДЕ?
Ако някога сте гледали по списания снимки на звукозаписни студиа от висок клас, най-вероятно сте забелязали, че подовете на студиата винаги използват отразяващ материал като например дърво или линолеум. Твърдият под придава приятна атмосфера при записа на барабани, китарни усилватели и акустични инструменти. Поради същите причини сцените в аудитории, както и стаите за училищни музикални групи, също са винаги с отразяваща подова настилка. Както споменах по-рано, “жив” в този контекст се отнася единствено за средните и високите честоти. Огромна е важността на отразяващия под за това, да се постигне естествен звук при записа на акустични инструменти. Ако записвате в собствения си хол, а жена Ви отказва да позволи да махнете килима, се снабдете с лист шперплат с дебелина ¼ инч и размери 4 на 8 фута, с който да покриете килима по време на запис. Можете да го прережете наполовина с цел по-лесно съхранение, след което да поставите двете половини една до друга, когато Ви потрябват.
Подовете в контролните стаи понякога са с килими, понякога са дървени, а често пъти представляват комбинация от двете. Таваните в този вид стаи също варират между изцяло отразяващи, изцяло абсорбиращи, или смесица между двата вида повърхности. Няма един-единствен “точен” начин да се обработи всяка стая, тъй като различните инженери предпочитат различна степен на оживеност. Въпреки това, никога не трябва да правите стаята да звучи съвсем мъртво, тъй като това създава неприятен и неестествен звук. Единственият случай, при който можете да се замислите дали да не умъртвите изцяло стаята, е когато третирате малка кабина за вокали или много малко студио или контролна стая – с размери, по-малки от примерно десет на десет фута. Когато стаята е много малка, отраженията са твърде къси, за да бъдат полезни и само правят звука тромав. В такъв случай най-доброто решение е да покриете всички повърхности изцяло с абсорбиращ материал и, при студийни стаи, да добавите всякакви атмосферни ефекти по-късно по електронен път.
За по-типичните стаи препоръчвам смесица от твърди и меки повърхности за стените, без да е налице голяма площ с изцяло твърди или изцяло меки повърхности. Бих предложил да се използва абсорбиращ материал върху стените, като се използват ленти или шахматен шаблон, с който да се редуват твърди и меки повърхности приблизително на всеки два фута. Това прави стаята еднакво неутрална във всички позиции. Можете да направите разстоянието между абсорбиращите ленти или квадрати по-голямо или по-малко, за да контролирате общата оживеност. Ако използвате твърдо фибростъкло 705-FRK или подобен продукт, можете да покриете по-голяма част от стената и въпреки това да сте в състояние да контролирате оживеността, като редувате посоката на хартиената задна част. С други думи, едната част фибростъкло ще е с хартията към стената, за да е изложено по-абсорбиращото фибростъкло, а следващата част ще е с хартията навън, за да отразява средните и високите честоти. На практика, когато хартията е обърната към стаята, ниските честоти се абсорбират още по-добре, отколкото когато е насочена към стената.
Редуването на твърди и меки повърхности също така е препоръчително при басови капани от дървени панели – просто поставете фибростъклен абсорбатор между всеки капан. Можете да видите тази подредба на снимката от моето студио (над Изображение 7), където всеки вид капан за баси се редува с другия и с панели от фибростъкло. С други думи – първи е капанът за ниските баси, след това панел от фибростъкло, след това капан за високи баси, след това фибростъкло, след това капан за ниски баси и така нататък. Също така трябва да спомена, че капани за баси от дървени панели могат да се монтират хоризонтално, когато лавици за книги или други препятствия пречат те да се поставят вертикално. Тъй като ъгълът между стената и тавана или пък между стената и пода реално погледнато е точно толкова ъгъл, колкото и всеки друг, слагането на капан с панели, поставен странично, близко до върха или основата на стената е също толкова ефективно.
Разбира се, много студиа разполагат с просторни оживени зони – и в това няма абсолютно нищо лошо! Ако стаята е достатъчно голяма, за да се предотвратят късите еха между тясно разположени стени, превръщането на цяла една стена в рефлектираща повърхност може да създаде много качествен звук. Дори и по-малките стаи с твърд под с една или повече голи стени могат да бъдат полезни. Мойта учителка по виолончело, която е абсолютен дилетант що се отнася до аудио оформлението, буквално ме отвя с качеството на запис, който беше направила в малкия си манхатънски апартамент. Беше записвала, докато е свирила с гръб към ъгъла; обърната към стаята, като е ползвала евтин стерео микрофон, поставен на няколко фута пред нейния инструмент. Ключът към постигането на реалистичен и истински наситен звук, особено що се отнася до акустични инструменти, е на записа да се улови елемент от околната атмосфера – дори и когато реверберацията на голямото пространство не е подходяща.
Макар и редуването на твърди и меки повърхности върху стените често пъти да е предпочитано решение, в много случаи мога да препоръчам да се покрие целия таван с абсорбиращ материал, особено ако таванът е нисък. Освен че това премахва шептящите еха от пода към тавана, пълното абсорбиране може да накара тавана да изглежда много по-висок от акустична гледна точка. За повечето собственици на домашни студиа мисълта да направят таваните в помещенията си още по-ниски, отколкото са, е откровено притеснителна – но това може наистина да помогне за постигането на по-добър звук. Ако покриете целия таван с 2- до 4-инчов 705, окачен с жици или струни, за да оставите свободно пространство, стаята ще звучи, като че ли таваните са доста по-високи. Няма разлика между отраженията, които се намаляват благодарение на по-голямото разстояние с висок таван, и отраженията от нисък таван, които са намалени чрез абсорбция. Използването на дебело и плътно фибростъкло помага симулираното увеличение във височината да повлияе и върху по-ниските честоти. Докато тънкото фибростъкло кара тавана да изглежда по-висок при средните и високи честоти, ползването на по-дебело и плътно фибростъкло с оставено свободно въздушно пространство повишава възприятието за височина и при ниските честоти.
Друго предимство на пълната абсорбция при нисък таван е, че тя предотвратява гребеновото филтриране, което се наблюдава при запис на барабани и други инструменти от позиция над тях. Поставянето на микрофоните високо над барабаните или струнните инструменти силно доближава микрофона до тавана. Ако таванът е отразяващ, звукът ще достига микрофоните по две траектории – директния звук от инструмента и същия звук, след като бъде отразен от близкия таван. Когато разликата в дистанцията е много малка – да речем, един фут – отраженията водят до много пикове и спадове в отговора, които се чуват ясно и могат да зазвучат като флейнджър ефект. (Когато отраженията причиняват серия пикове и спадове, ефектът често се нарича гребеново филтриране, тъй като диаграмата на честотния отговор наподобява профила на гребен за коса.) И в този случай, от акустична гледна точка намаляването на силните отражения от близкия таван посредством пълна абсорбция има еднакъв ефект като това, да разполагате с таван с безкрайна височина.


КОНТРОЛ НА ШУМА
Намаляването на шума и на изтичането на звук са теми извън обхвата на настоящия материал, но ще споделя няколко съвета, които собствениците на студиа могат да намерят за полезни. Ако студиото Ви разполага с изкуствена вентилация на въздуха, по време на запис задължително поставяйте микрофоните надалеч от вентилационните отвори. Ако те са снабдени с регулируеми дефлектори, ги нагласете така, че да отвеждат въздуха настрани от мястото, където принципно поставяте микрофоните. Още по-добро решение е да позволите на стаята да достигне желаната температура преди да започнете записа, така че по време на записване да спрете духалките. Можете да ги пускате отново между отделните записи, ако се налага. Също така, радиаторите често издават пукащи звуци поради разширяването и свиването, свързано със затоплянето и изстудяването им – така че ограничете ползването на радиатори до момента преди да започнете записа.
Друг проблемен източник на шум в редица студиа е шумът от вентилатора на компютър. Можете да закупите нискошумово захранване, с което да замените своето, от PC Power and Cooling или друга компания. Още по-лесно е да купите компютър от някой добър производител, тъй като често пъти те са доста по-безшумни, отколкото евтините такива. Последните ми три компютъра бяха марка Dell и всички те бяха много тихи. Малката допълнителна сума, която плащате за по-добрата марка, се възвръща с лекота, тъй като не Ви се налага да сменяте захранването или да изграждате шумоизолирано заграждение за компютъра.
Аз самият прикрепих фибростъкло 703, обвито с плат, към задната и долната част на бюрото си, както е показано на снимката по-долу (вляво), за да абсорбира шума от вентилатора, вместо да го отразява към стаята. Благодарение на тихото захранване на Dell и използваното фибростъкло, мога да се записвам как свиря на виолончело или на акустична китара, седейки пред компютъра, като микрофоните са насочени директно към мен и компютъра, и почти да не улавям шум в записите си. Още едно парче 703 (вдясно) може да се постави пред компютъра, за да се намали още повече шума по време на запис.
Един лесен начин да се намали шума от компютъра е като се “облицоват” околните повърхности с абсорбиращ материал.
Ако сте направили всичко, което е възможно, за да намалите околния шум и въпреки това той е твърде висок по време на запис, можете да обмислите варианта с ползване на дигитално намаление на шума. На Ваше разположение са редица програми, които след приключване на записа се справят чудесно с премахването на всякакви видове постоянни шумове – не само свистене, но и бръмчене, а също така и боботенето на климатик. Аз лично ползвам плъг-ина Noise Reduction на Sonic Foundry, но се предлагат и други програми на достъпни цени, които вършат отлична работа.


ДОПЪЛНИТЕЛНИ РЕСУРСИ
Постарал съм се да направя този материал колкото се може по-завършен, но не е възможно да се обърне внимание на всеки един аспект на акустиката. Писани са много книги за акустика и обработка на студиа; целта ми в този случай е да обърна внимание единствено върху темите, които са най-важни за звукозаписните инженери и аудиофилите. Освен това, акустиката е точно толкова изкуство, колкото е и наука – и в този ред на мисли, със сигурност моето мнение не е меродавно. За щастие, Интернет предлага множество ресурси за допълнителна информация, включително и моя собствен форум Audio Expert, поддържан от EQ Magazine; форума Studio Design на Джон Сайър, дискусионната група Акустика, както и Често задавани въпроси в сферата на акустиката на Анджело Кампанела. Може би най-ценният ресурс от всички е Гугъл, с чиято помощ можете да откриете страници, разглеждащи почти всяка тема.


СТРАНИЧЕН ПАНЕЛ: ЗАЩО СЕ НАРИЧАТ СТОЯЩИ ВЪЛНИ
Ако някога сте ползвали ултразвуков уред за почистване на бижута или малки електронни компоненти, най-вероятно сте виждали стоящи вълни в действие. Когато пуснете камъче в езеро, се създава серия вълни, която се разширява навън от точката на сблъсъка. Тъй като езерото е голямо, вълните се разсейват, преди да могат да достигнат брега и да бъдат отразени обратно към мястото, от което първоначално са произлезли. Но в рамките на ограничена площ като например ваната на ултразвуковия уред за почистване, вълните се отблъскват от заобикалящите ги стени и създават фронт от налягане, който ги кара буквално да “стоят изправени” в рамките на почистващия разтвор. Именно това нещо се случва и в контролната Ви стая, когато високоговорителите изсвирят постоянен басов тон. На различни места в стаята се развиват статични възли в зависимост от позицията на високоговорителя, размерите на стаята, както и честотата на тона.


СТРАНИЧЕН ПАНЕЛ: РЕГУЛИРАНЕ НА СТАЯТА ЗА КОНТРОЛ
Някои звукозаписни студиа ползват графични изравнители с 1/3 октава, за да изравнят честотния отговор на мониторните високоговорители в тях. Тези еквалайзери се вкарват в сигналната пътека между миксера и усилвателите с цел да противодействат на неизбежните пикове и спадове, произлизащи от всяка една комбинация високоговорител / стая. Корекцията на честотния отговор на стаята с еквалайзери се нарича “регулиране на стаята”.
Когато даден производител публикува криви на честотния отговор за определен високоговорител, измерванията са правени в анехоична камера – стая, която е напълно абсорбираща за всички, освен най-ниските честоти. Елиминирането на отраженията гарантира, че измереният отговор е точен и не е изкривен от отражения в стаята. Но досущ като завишените стойности, които биха Ви дали производителите на автомобили, измерването на отговора на високоговорителя в анехоична камера не отговаря на действителността. Това, което наистина има значение, е честотният отговор във Вашата стая.
Има различни философии относно най-добрия начин за регулиране на контролна стая – и няма един-единствен метод, който да е най-верен. Това, което направите – ако изобщо решите да предприемате нещо – зависи от Вашата собствена нагласа, дебелината на портфейла Ви, както и може би от вида музика, която правите. Много хора се задоволяват с корекция на нивото на пищялките във високоговорителите, ако такава възможност е налице, и приемат резултатите като подобрение. Ако високоговорителите са с двойни усилватели, съответното ниво между ниски и високи честоти подлежи на допълнителна корекция посредством контролите от електронния кросоувър. Акустичната обработка, описана в настоящия материал, до голяма степен съумява да елиминира отраженията, които изкривяват отговора, а при адекватно обработена стая изравняването може да се окаже безмислено като усилие и разход. Освен това, всички високоговорители имат свой собствен “звук” – и няма нищо лошо в това, да изберете високоговорители, които звучат по начина, който допада лично на Вас, и да приключите дотам.
Друга философия е стремежът към перфектно изравнен отговор на всяка цена. След като високоговорителите се направят толкова “равни”, колкото е възможно, като се нагласят вградените контроли и кросоувъра, се прибавят еквалайзери към сигналната пътека на мониторите. Ако например спад от 3 dB се мери при 1 KHz, еквалайзерите са настроени да увеличат тази честота с 3 dB, за да компенсират. На практика, левият и десният еквалайзер най-често се нагласят независимо един от друг, тъй като има вероятност всеки отделен високоговорител, както и мястото му в стаята, да изисква отделна корекция.
Философията, която аз лично следвам, е да избягвам ползването на еквалайзери за стаята, тъй като те могат да причинят точно толкова резонантни пикове и спадове, колкото премахват. И както беше обяснено в основния текст от материала, изравняването в рамките на стаята, което подобрява отговора в една част на стаята, почти винаги го влошава в други части. Преди година добавих малко количество EQ на 400 Hz към системата от монитори в домашното ми звукозаписно студио с цел да коригирам измерено увеличение в тази честота. Но след около година премахнах EQ-то, тъй като изглеждаше, че прави записите ми по-лоши. Чувал съм подобна информация и от други собственици на студиа – след полагане на много усилия и големи разходи с цел да постигнат перфектно изравняване на високоговорителите, резултатът е общо взето слаб, а миксовете им вместо да звучат по-добре, звучат по-зле в други стаи. Ако обаче желаете да измерите своята собствена стая просто с цел да знаете какъв е нейният отговор, по-долу са изброени няколко начина да го направите.
Старомодният метод с измерване на честотния отговор на високоговорителите в стаята използва сигнален източник на розов шум; филтър, способен на суип, който преминава 1/3 октавни ленти едновременно; висококачествен кондензаторен омнипосочен микрофон с малка диафрагма; както и волтметър, отчитащ децибелите. На пазара се предлагат уреди за цялостен анализ на спектър, които комбинират тези компоненти и ги предоставят в един общ пакет, което прави измерването сравнително лесно. Има също така и софтуерни програми, използващи звуковата карта на Вашия компютър, за да свирят розов шум, докато записват микрофона, след което показват отговора в стаята.
Поставете микрофона на нивото на ухото там, където седите по време на миксиране. След това пуснете розовия шум на моно и през двата високоговорителя достатъчно силно, за да заглушите всички околни шумове с поне 30 dB. Тоест, разликата, показана и измерена от уреда, трябва да бъде поне 30 dB между просвирване на звука и непросвирване на звука. Запишете около десет секунди от шума от микрофона на висококачествена медия като например DAT или компютър – 16 бита при 44.1 KHz е добър вариант. След това заредете файла в SoundForge или друг аудио редактор, предлагащ спектрален анализатор, и разгледайте резултатите при най-високата възможна резолюция. Можете също така при желание да измерите всеки високоговорител поотделно, или да поставите микрофона на раазлични места в стаята, за да измерите отговора на тези места. Не е задължително микрофонът да е перфектно изравнен, стига да знаете какъв е отговорът му и да включите отклонението му в своите изчисления. Ако разполагате със скъп микрофон, най-вероятно сте го получили с принтирана крива на честотния отговор и можете да добавяте или изваждате тази крива от Вашите изчисления, за да премахнете контрибуцията на микрофона към резултатите.
Друг вид тест ползва прости синусови вълни, което е по-близко като похват до истинската музика – примерно, басист, който задържа нота по време на бавна балада. Тестът със синусовите вълни е подобен на теста, който ползва розов шум, с тази разлика, че просвирвате серия ниски честоти една по една и след това преглеждате резултатите. Започнете при най-ниската честота, която високоговорителите могат да възпроизведат според заводските спецификации, след което продължете на интервали по 1 Hz до около 300 Hz. Също така препоръчвам да изсвирите няколко отделни тона и да се разходите из стаята, като се ослушвате за места, на които тонът става по-силен и по-мек. В повечето стаи, ако изсвирите една честота, разликата между шумното и мекото звучене ще бъде поне 15 dB, а често се наблюдават и пълни анулирания.
Има и по-модерни и усъвършенствани методи за анализ, като например програмите TEF, ETF и Smaart. Тези системи мерят много повече от суровия честотен отговор. Те взимат предвид времето за закъснение и честотното съдържание на отраженията, реверберационното време на стаята при различни честоти, както и предлагат по-усъвършенствани начини за разглеждане и интерпретиране на резултатите. Аз самият ползвам програмата ETF и я намирам за много полезна, особено с оглед съвсем разумната й цена.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница