Книга на мъртвите на древните египтяни
Изтегляне 3.88 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
korespondenciyata-v-deiinostta-na-predpriyatiyata
| ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ [17] Ако мъртвият е научил това заклинание по време на земния си живот и ако той е наредил да се напишат тези текстове по стените на ковчега му, той ще може да излиза от жилището си и да прониква там по своя воля и желание, без да му бъде оказано и най-малко противопоставяне. Освен това хлябът, бирата и месото ще бъдат на негово разположение върху жертвеника на Ра. Той ще живее в 54 полетата на Сехт Ианру [18] , от жътвата на пшеницата и ечемика ще му бъде дадено дял. Той ще бъде силен и ще преуспява там, както на земята. [1] Озирис — централна фигура в египетския пантеон, съдия на мъртвите, закрилник на живота в неговата безкрайност, всеобщност, хармония и развитие. Мъж на своята сестра Изида, умъртвен от брата си Сет. Той хвърля частите от неговото тяло в Нил, но Изида възстановява тялото на Озирис. Баща на Хор, издигнат в култ от жреците на град Бузирис. ↑ [2] Аменти — страна, осеяна с хубави пътища, по които минават душите след смъртта, за да се представят пред съда на Озирис, да се върнат отново на земята. Идеята за това убежище на мъртвите намира аналогичен израз с доктрината на Данте Алигиери за Чистилището. ↑ [3] Тот — господар на думите, лунен бог, почитан от жреците на град Хелиопол, като владетел на магическите формули и заклинания, покровител на интелигентността на човека. Управлява реда във вселената, хармонията на времената, протичането на събитията. Представя се в образ на мъж с глава на ибис. ↑ [4] Нут — космическа богиня, владетелка на небето, създадена от бог Атум (първичен бог на Хелиопол, който олицетворява водния хаос, началото на космоса), жена на Кеб. Нут носи идеята за майчинството и милосърдието. Тя облекчава жаждата на душите на мъртвите. ↑ [5] Хор — бог на хоризонта, представя се като Хор — дете, голо момче с пръст на устата и като Хор — мъж с глава на сокол, който е свещено животно. В теологичната система на Хелиопол Хор е син на Изида и Озирис. ↑ [6] Хелиопол — град в Долен Египет. Култов център на бог Ра, едно от най-големите духовни средища на древния свят. Неговата школа оказва силно влияние върху моралните и философските идеи на питагорейците върху тяхната дисциплина като членове на един затворен кръг и върху метафизиката на Платон. Жреците на Хелиопол очертават най-съществените тенденции в развитието на египетската религия. ↑ [7] Джеди — колона, символ на култа към бог Озирис и бог Сокари. В случая става дума за Озирис. ↑ 55 [8] Джеду — град в Долен Египет. ↑ [9] Ра — бог на светлината, на слънцето, създател на самия себе си. Ра олицетворява творческото начало, вечното протичане и развитието на живота, почитан от жреците на Хелиопол. Носи идеята за обновлението и хармонията на космоса, за тишината и съвършенството. ↑ [10] Сехем — става дума за Летопол, град в Долен Египет. ↑ [11] Ре-Стау — област на отвъдния свят, където пребивават душите на мъртвите, за да се подготвят за по-нататъшното си пътуване. ↑ [12] Сокари — бог на мъртвите, издигнат в култ от жреците на град Мемфис. Неговото царство е предверието в страната на мъртвите. Представя се в образа на мъж-мумия с глава на сокол. ↑ [13] Хараклеопол — град в Долен Египет, известен с култа към бог Харсафее (бог с глава на овен). ↑ [14] Става дума за лодката на бог Ра по време преди залез. ↑ [15] Изида — сестра и жена на Озирис, майка на Хор. Олицетворява любовта и оплодяването, една от най-почитаните богини в египетския свят. ↑ [16] Нефтис — сестра на Изида и Озирис, жена на Сет. ↑ [17] Предназначение — допълнително написан текст, който има сакраментална стойност и насочва към практическата употреба на заклинанията в „Книга на мъртвите“, разбирана като водач и съветник в отвъдния свят. ↑ [18] Сехт Ианру — област от отвъдното, където се намират полята на блажените, мястото, в което душите на починалите се радват на вечен покой и вечна светлина ги озарява. Това наименование има значение на символ в „Книга на мъртвите“. ↑ |