по-интересен живот от други? Защо
някои хора карат по-нови коли, облечени са в по-скъпи дрехи и живеят в по-големи къщи от мен? Такива хора изглеждат така, сякаш винаги имат пари в джоба си и в банковите си сметки. Хранят се в скъпи ресторанти, прекарват отпуските си в луксозни курорти и живеят по-приятен и охолен живот от всички останали. Защо става така?
Отговорът, който получавах, бе, че те имат по-голям късмет от повечето хора, сякаш са родени с някакъв специален ген или хромозоми, които липсват на останалите. Дори хора, които са постигнали много, често отдават успеха си на „късмет".
Аз обаче чувствах, че нещо в това обяснение не е наред.
Нима хората, които бяха започнали с ограничени възможности и в крайна сметка бяха успели, дължаха всичко на късмета си? Ако някои хора работят усилено, учат постоянно и постигат завидно положение със собствени усилия, нима става въпрос за късмет?
Означаваше ли това обяснение, че хора, дошли от различни краища на света, без приятели и без да знаят местния език, без пари и възможности, които впоследствие успяват, просто са имали късмет?
Или че хора, започнали от нулата и впоследствие постигнали финансова независимост, станали милионери или дори милиардери, просто са имали късмет? Подобно обяснение ми се струваше безсмислено.
СТАТИСТИКАТА НЕ ЛЪЖЕ
Според американските данъчни служби в Съединените щати има над пет милиона милионери, повечето от които са се издигнали сами, както и почти 300 милиардери, повечето от които са започнали почти от нулата. Всяка година повече от 100 000 души в Съединените щати стават милионери, което прави приблизително по един на всеки пет минути. Нима всички тези хора просто имат късмет?
ПРЕЛОМЪТ ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА
Около 350 г. пр.н.е. гръцкият философ Аристотел полага основите на западната философия. Във времето, когато повечето
хора вярват в различни богове, живеещи на Олимп, и в безпричинните, хаотични влияния на цветята, скалите, дърветата и природните стихии върху човешкия живот,
Аристотел открива принципа на причинността. Според него ние живеем в един подреден свят, управляван от вечни закони. Той твърди, че съществува причина за всичко случващо се, независимо дали познаваме закона или принципа, който я обуславя.
Днес ние го наричаме закон за причината и следствието. Приемаме го като основен принцип при тълкуването на събитията в нашия свят. Но по времето на Аристотел
това е забележителна идея, прелом в мисленето. Тя преобразява философията и ръководи великите мислители през вековете чак до днес. Смята се, че
цялата западна философия в продължение на 2000 години може да се Сподели с приятели: