Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967
Изтегляне 3.71 Mb.
|
| МАРКО ГАНЧЕВ
С М Е Ш Н А Т Ъ Г А Избрани стихове СЪДЪРЖАНИЕ:ЖИТНА ТОПЛИНА или КНИГА НА ПРИРОДАТА СЪДЪРЖАНИЕ Природа 1967 Бягащо дърво 1967 Пчели 1967 Ода на разединението 1967 Мартенска утрин 1967 Умираха сърцата присадени 1968 Неделя над града 1968 Година на гневното слънце 1968 Слушайте лъва 1969 Неделно щастие 1969 Пролом 1969 Метеори 1969 Елегия за огъня 1969 Огнена земя 1970 Време 1970 Надолу към морето 1970 Пролетна награда 1970 Брястове 1974 Копая под дърветата на мама 1974 Отпечатъци от пръсти 1975 Артистът и мечката 1975 Житна топлина 1975 Задминаване на виещ камион 1975 Отблясък от ечемичени ниви 1975 Дванайсет стиха по скалата на Рихтер 1976 Ако билет до Франция дадат ми 1976 Място пъд слънцето 1980 Поглед отстрани 1981 Пак за брястовете 1981 Добри деца на майката природа 1986 Точно време на плажа 1986 Жестокото дете 1986 Първото клеймо 1986 Милостта на съдбата 1986 Валцова мелница 1986 Листопад 1987 Див овес 1989 Отново жътва 1997 Както тогава 1998 Пласьори на наркотици 1999 Препъване о къртичина 1999 Хладен разсъдък 2000 Поправителен изпит 2000 РАЗГАДАНАТА УСМИВКА ИЛИ КНИГА НА ЖЕНИТЕ
Две години 1962 Родена в четирсет и пета 1963 Босоногите моми 1966 Пролетен спомен 1968 Юлия 1968 Разходка край линията 1969 Елегия за красивата жена 1969 В ергенска квартира 1969 Ода на жените 1970 Другата жена 1970 Белки 1971 Балада за Едуард осми 1974 Дневна любов 1974 Графичен портрет на жена 1975 Декламаторката 1975 Старата малка война 1975 Привидения 1976 Квит 1981 И тогава Адам позна Ева 1982 Леди Макбет 1986 Разгаданата усмивка 1986 Женска природа 1986 Коварство и любов 1999 ПОВЕЛИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ ИЛИ КНИГА НА ВЛАСТТА СЪДЪРЖАНИЕ Тайният агент 1961 Първото учение 1963 Ров 1965 Към лошия, когато заминава 1966 Жан Батист Молиер 1966 Първи се предадоха 1966 Ода на бавното движение 1967 Недейте казва, че съм скромен 1967 Яснота 1967 Три хиляди думи 1967 Събирачи на сено 1967 Власт 1967 Железен мост 1967 Българска черта 1967 Земно притегляне 1967 О, Шипка 1967 Препредавател 1967 Бащи и деца 1967 Сила 1967 Леност 1968 Повелително наклонение 1968 Кръг 1968 Ода на отсъствието 1968 Победителят 1968 Песен за старата песен 1968 Спомен за запечатаното радио 1969 Чупливо 1969 Немилост 1969 Среднощни монолози 1969 Земята зрее 1970 Късна елегия за Трайчо Костов 1971 Студена тръпка 1975 Спомен за интелектуалците 1975 Към сърцето 1975 Ахилесовата пета 1975 Малка радиостанция 1975 Повишено внимчание 1976 Научна стойност 1978 Въздишка на есперанто 1980 Балада за триумфалния мост 1989 Санкта симплицитас 1989 Срещи с историята 1993 Сапун 1999 Старата глина 1999 Въжени мостове 1999 Проблемите на властта 1999 Революцията и децата й 2000 Стара дума 2000 НЕЗАВЪРШЕН АВТОПОРТРЕТ ИЛИ КНИГА НА ПОЕТА СЪДЪРЖАНИЕ Екзекуция 1963 Поетика 1963 Оноре дьо Балзак 1965 Вие все още спорите 1966 Слушах от магнитофона 1966 От селската душа 1967 Форма и съдържание 1968 Страшните рози 1969 Пред паметника на Овидий 1969 Незавършен автопортрет 1970 Може би 1970 Ние, преводачите поети 1970 Стихотворение с четири неизвестни 1970 Аз не разделям на добри и лоши 1974 Няма хартия 1974 Стар поет 1974 Поети бедни, пишещи при диктатури 1975 Но без превземки 1975 Думи, полепнали по бетон 1975 Априлска песен 1975 Малък монолог 1975 Флуорограф 1975 Пасторал за млади поети 1982 Ироний, деветдесет и втория елемент 1982 Възхвала на уличните фотографи 1985 Най-бърже остаряват филмите 1985 Предистория 1985 Раздвоените 1986 Жертвеният агнец 1986 Двете начала 1986 В ничия земя 1986 Малък съвременен епос 1986 Селекция от ранг висок 1986 Наградата 1986 Синкретизъм 1986 Нова песен 1986 Удълженият анекдот 1987 Струва си 1987 Място 1987 Чаша 1988 Неверните поети и жени 1989 Принудена стойност 1999 Митове и мигове 1999 ВАРВАРИТЕ ЩЕ ПРИСТИГНАТ В ПОНЕДЕЛНИК ИЛИ КНИГА НА БИТИЕТО СЪДЪРЖАНИЕ Цял живот берем 1961 Атавизъм 1964 Ресторант “Кошарата” 1966 Смъртта на катъра 1966 Изсипват се селата в градовете 1966 “Аз съм самичък” 1966 Две стотинки 1967 Южен град 1967 Гражданите на света 1967 Гари 1967 Самолет 1968 Слово против хляба 1968 Куфари 1968 И все по-бързо поемам дъх 1969 Старият автомобил 1969 Далекопровод 1969 Вече не пътуваме 1970 Понякога 1970 Пенсионерите играят на карти 1970 Верига 1970 Селски свещеник 1970 Модата 1970 Следобед, пет часът 1970 Неволен каламбур 1972 Прах 1972 Купуване на грозде 1972 Мисля си: кога се възмъжава 1974 Геронтология 1974 Червено, черно и други цветове 1975 Ясновидката 1975 Голямата свобода 1975 Събаряне на стара къща 1975 Ода на вещите 1975 Реквием за движението 1975 Пенсиониран учител 1975 Дух и материя 1975 Варварски вик 1975 Към моя взвод 1975 Лека нощ 1975 Дълъг живот 1975 Машината 1975 Защо тъй косо гледаш, рицарю 1975 Мълчаливите сирени 1975 Синеок железничар 1976 Осъждат изнудвача 1976 Успех 1976 Варварите ще пристигнат в понеделник 1980 Изложение запад-изток 1981 За кокошката и за яйцето 1982 Бог Универмаг 1982 Душата става по-безсмъртна 1985 Пътни инциденти 1986 Молитва на спасителя 1986 Страничните капиляри 1987 Последната врата 1989 Дай вар 1999 Втора употреба 1999 Косач 1999 Не се сърди човече 2000 Смъртта на барабанчика 2001 Коноп 2001 КРЪВНА ГРУПА ИЛИ КНИГА НА ПРЕДЦИТЕ И НА ПОТОМЦИТЕ СЪДЪРЖАНИЕ Умира дядо 1954 Ноктюрно 1964 В парка 1966 Опасност 1967 Елегия за новите старци 1970 Катастрофа 1970 Спомен за шинела 1970 Еднаква кръвна група бяхме 1976 Злато 1980 Стената 1981 Училище за даровити бащи 1981 Бащина земя 1981 Вредни токове 1981 Това е 1982 Зеленоок таласъм 1986 Катран 1986 Жертвоприношение 1986 Последна реторика пред абитуриента 1986 Голяма челяд 1986 Войник 1986 Балада за плесницата 1986 Шест поколения с портрети 1986 Малко мистика 1986 Паламарка 1986 Обятия 1988 Ванитас ванитатум 2000 ВСЕ В ТОЯ ДУХ ИЛИ КНИГА НА ИРОНИИТЕ СЪДЪРЖАНИЕ Похвално слово за езичника 1962 Откриването на кибернетиката 1962 Притча за зрителната представа 1963 Свой човек 1964 Сезоните и редакторът 1964 Кръвна картина 1965 Как се пали огън на поезията 1966 Ревнивият султан 1968 Пази боже сляпо да не прогледа 1968 Балада за чистите улици 1968 Приятен апетит 1968 Истинската притча за Голиат 1968 Монолог на един обущар 1968 Балада за последните пирати 1969 Епидемия 1969 Балада за Тане 1970 Случаят Джим 1970 За пионката на падишаха 1970 Страх за кожата 1971 Домашни работи 1972 Наблюдение върху микробите с просто око 1972 Летоброенето на ирокезите 1972 Елегия при ремонта на народния театър 1973 За бай Коста, за моста и за дявола 1973 Ювеналче и криминалче 1973 Изпробване на шашма 1973 Успоредици 1974 Реквием за Гюро Михайлов 1974 Драскотина 1975 Метър 1975 Света Елена 1975 Умният читател 1977 Нова истина 1977 Ода на супермена 1977 Нищо работа 1977 Победителя го съдят 1978 Защо пишем лошо 1978 Сейфгард 1980 Примитивисти и мислители 1980 Все в тоя дух 1980 Хомот сапиенс 1980 Белязани пари 1981 Зрелостниците влизат в живота 1981 Няма грешка 1981 Знак за дълъг живот 1984 Почакай, Фениксе 1984 Демографски взрив 1984 Вечен пасторал 1984 Черен хумор, бял кахър 1986 Танкисти 1987 Дипломатическо куфарче 1987 Иконоборци 1987 Оптимистична трагедия 1987 Пазарен ден или есенна импресия 1987 Спелеология 1988 Нощен труд 1988 Причината за войните 1989 О миг без пари, поспри 1991 Надпис върху камък от неолита 1991 Геополитика 1993 Над схватката 1997 Изходът на метрото 1997 Прилики и отлики 2001 Ушен лекар 2001 Портиерска балада 2001 Относно пррехода и светлината в тунела му 2001 Постижения в селекцията 2001 Държавна сигурност 2001 Ерата на водолея 2001 Качеството на живота 2001 Богове и птици 2001 Цепене на дърва 2001 ГАРГА КРАЙ НИАГАРА ИЛИ КНИГА НА БАСНИТЕ СЪДЪРЖАНИЕ Лешояд 1963 Човекоподобни мисли пред клетката на маймуните 1964 Баснописец и животни 1966 Орех и слива 1968 Подгоненото теле 1968 Бялото гълъбче 1969 Магаре и басня 1971 Вълк и съвременно агне 1973 Мида и пирамида 1973 За произхода на месемврийския провлак 1973 Зелки 1973 Магарешки изводи 1973 Дресираното псе 1974 Елен и хранилка 1974 Къртица и боабаб 1974 Песен към глухар 1974 Калкан и тиган 1974 Куче, котка и дейност 1975 Кит 1975 Между тигъра и лъва 1975 Басня с монолог 1977 Изгубеният вълк 1977 Молец 1978 Миши стенописи 1978 Котка и врабец 1978 Как се рисува портрет на гарван 1978 Марш на бройлерите 1979 Прилежният еж 1979 Хубост и сила 1980 Паяшки работи 1980 Гарга край Ниагара 1980 Комар срещу комара 1981 Слон и робот 1982 Морал за кърлежи 1987 Чудовище и становище 1987 Подкованият вол 1987 Плъх и кораб 1988 Конска балада 1992 Кос и славей 2001
ИЛИ КНИГА НА ЕПИГРАМИТЕ СЪДЪРЖАНИЕ Другарю началник 1963 Виното 1963 Език мой 1965 Откровниее 1965 Зрелост 1966 С едничко камъче 1966 Отговор 1966 Повтарящият се поет 1966 Две неща 1967 Коренът на живота 1967 Скоропоговорка 1967 Ода на скучния вестник 1967 Балада за ревността 1968 Отсам и отвъд 1968 За чиста и свята република 1968 Днес поет е 1968 Следизборно 1968 Както е тръгнало 1968 Жената без мъж 1968 Към някои личности 1968 Шлагера за лагера 1968 Сурвакарско традиционно 1968 Желязно време 1968 Любезни хора 1969 Нито ден без черта 1969 Телешки работи 1969 Битова картина 1969 Творческа особеност 1970 Душен вятър 1970 Закон на Архимед 1973 Борба срещу шума 1973 Истината за средата 1973 Златен век 1973 За гения на завистта 1973 За произхода на самочувствието 1973 Толстой и ние 1973 Древноримски каламбур 1973 Надпис от околностите на Делфи 1974 Препис от резолюция 1976 Пирова победа 1976 Антифизкултурно 1976 Прекаления светец 1976 Глас от хора 1977 Менят се времената 1977 За природата на нещата 1977 По-внимателно със сравненията 1977 Призив към електротехниците 1977 Лъч и калъчка 1977 Отракана епиграма 1977 Критично оптимистично 1978 Антиразводно 1978 Епиграма и стрела 1978 Шоп изхвърля смет 1978 Безнадежден сюжет 1978 Се ла ви 1978 По бялото поле на Паскал 1978 Еврика в приемен час 1978 Цирков реприз 1979 Басня с обратна връзка 1980 Предложение за титла 1980 Надпис върху флаконче с парфюм 1980 Тик 1980
Из дебрите на подсъзнанието 1980 Дай ни да сме Айнщайни 1980 Естествено 1980 Шесто чувство 1980 Диалектички 1980 Динамично равновесие 1980 Семейството, основна клетка 1980 Кръговрат 1981 Кълбото от нерви 1981 Учете, милички дечица 1981 Време за герои 1981 Зло 1981
Послание в празна бутилка 1982 Норма за изкуството 1982 Нищо смешно 1982 Ускорено развитие 1983 Край на творческите кризи 1983 Ето къде бил въпросът 1983 Към въпроса за изявата 1984 Ръководно правило 1984 Верижна реакция 1984 Не задавайте на себе си въпроси 1985 Всеки с ръста си 1985 Безопасната игла 1985 Млади по дух 1985 Еманципация 1986 Развитие 1986 Научнотехническа революция 1986 Рисувай, непризнати художнико 1986 Лукулов пир 1986 Една и съща история 1986 Препятствието 1986 Успех, пари и власт 1986 Изходно положение 1986 Непреодолимата традиция 1986 Дебаланс 1986 Комизъм 1986 Анонимна обида 1986 Статистика 1987 Тит Ливий щастливий 1987 Гладка кожа 1987 Мер лихт 1987 Звездни мигове 1987 За какво говори говоренето 1987 Будоарна история 1987 Сътворение и апокалипсис 1987 Хайде де 1987 Старо мислене 1987 Не е нищо 1987 Висини 1987 Игра на случая 1987 Поколение на историческия оптимизъм 1988 Между Сцила и Харибда 1989 Алтернатива 1989 Мениджмънт 1989 Последни се смеят 1989 Тия синковци 1989 Отчаяна тема 1990 Какво ще ни дадеш, историйо 1990 Призрачни времена 1991 Що е посттоталитаризъм 1991 Степени на цепене 1991 Каква-ква жаба 1991 По въпроса за броя на кандидат президентите 1991 Сгрешеният афиш 1991 Видяла жабата 1991 Поминък 1991 Инфлация 1991 Ново българско възраждане 1991 Демократизираната демокрация 1992 Ако е въпрос 1992 Към въпроса за хаоса 1992 Коалиция 1992 Сексуална просвета 1992 Под крушата 1992 Рогът на изобилието 1992 Пак за ролята на масите 1992 Свобода на словото 1992 Относно натрупването 1992 Лош Гаврош 1992 Апотеоз на родината 1992 Зоони политикони 1992 Всички на оръжие 1992 Раздорите в управлението 1992 Революционери и консерватори 1992 То бива, бива 1992 Към въпроса за предателството 1992 Зад борда 1993 Честна дума 1993 Времена и знамена 1999 Локалисти и глобалисти 2000 Дръндрънграунд 2001 Ордените 2001 Компютърна грамотност 2001 Ни напред, ни назад 2001
ИЛИ КНИГА НА ПЕСНИТЕ СЪДЪРЖАНИЕ Свада в оркестъра 1966 Пасторална песен, изпълнена от самите овце 1968 Песен на реката 1972 Песен за мокрия барабан 1972 Песен за квадратурата на кръга 1972 Песен за хляба и за солта 1973 Ледници изедници 1975 Цъфтидрян 1975 Малка песен за голямата мечка 1975 Бодра бабешка песен 1976 Песен от талашит 1976 Петък, ден пазарен 1977 Животът е кратък, изкуството – вечно 1977 Вентилатор 1977 Оратория за умерения пояс 1977 Песен за котарака в чизми 1977 Спираловидна песен 1977 Песен за развитието чрез повторение 1977 Песен за три гласа 1977 Песен за телефонните автомати 1978 Песен на гълъб 1978 Песен за поканата на великана 1978 Авто-мат 1978 Валидолче вита 1978 Серенада с цигулки 1980 Йогите умират млади 1980 Носи-меси 1981 Песен за Ал Купоне 1982 Песен за квадратурата на рубик-куба 1983 Песен с прозявка 1984 Песен за непобедимия дух 1985 Виновникът 1987 Симфония за пошлостта 1987 Криза или катастрофа 1991 Мелодия за алармена система 1993 Кълчищата на Ариадна 1993 Балада за нощната стража 1999 Семената на съмнението 2000 Времето е нашенско 2001 ВЕТЕРАНИ НА НИЩОТО ИЛИ КНИГА НА ПОЕМИТЕ
разказ на инструктора 1981 НАМЕСИХА И ХЛЯБА, разказ на хлебаря 1981 ПАМЕТНИК НА НЕЗНАЙНИЯ ГРАЖДАНИН, разказ на скулптора 1981 ЕЗДАЧЪТ НА НИЩОТО, разказ на сержанта 1982 ЧАНТА ЗА УТРЕ ИЛИ КНИГА НА ДЕЦАТА
Най-доброто конче 1969 Бялото гълъбче 1969 Болният слон 1969 Съби за гъби 1969 На горската пресечка 1969 Гъска 1970 Нео от Борнео 1970 Баба и Пепи 1970 Лалкиното носле 1970 Буквар господар 1970 Котка и прахосмукачка 1972 Зарко на пазар 1972 Как се редят кубчета 1972 Как с пуска самолет 1972 Маминият термометър 1972 Как се прави лошо настроение 1972 Спуканата гума 1972 За шапките и за морето 1972 На реката 1972 Пластмасовите войници 1972 За късите крака на Панчо 1972 Как се прави от дивак човек 1972 Горе-долу 1974 Фенер от тиква 1974 Танкови модели 1974 Балада за невидимото чудовище 1974 Кесия с пуканки 1974 Чайка и чайче 1974 Книжна лястовичка 1974 Днес и утре 1975 Вечерната песен на Панчо 1975 Пнчо и петелът 1975 Буря 1975 Братя 1975 Шкафандър 1975 Валякът Тъпчо 1975 Приизраци в блатото 1975 Марабу 1975 Бяла мечка 1975 Азбука за редки думи 1978 Апетит за череши 1978 Песен за пристанището Ел Баба 1978 Песен за трамвая 1978 Крушокран 1978 Господа кренвирши 1978 Дъжд от душ и душ от дъжд 1979 Чанта за утре 1980 Колибари 1980 Сигнали от фенерче 1980 Вулканична пепел 1980 Консервата хапе 1985 Стоп 1985 Зебра 1985 Букви по стъклото на колата 1985 Виенско колело 1985 Песен за зимните приятели 1987 Песен за работния кът 1987 Песен за думите и за предметите 1987 Повредената книга 1992 Ж И Т Н А Т О П Л И Н А или КНИГА НА ПРИРОДАТА ПРИРОДА
през кратките ни младини природата не може да ни заплени. Намираме неща по-интересни от изгреви, от залези и птичи песни. Ала с годините полека-лека току се спрем на някоя пътека и дълго гледаме как вятъра люлей на облаците шатъра. Дъждът, безмирисният, изведнъж ухае цели часове на дъжд, додето изсуши треви и друмове дъгата със пера паунови. Калинката заглеждаме с любов такава, като да е летяща капка от кръвта ни, която и подир смъртта ни пулсирането си ще продължава. Повърхността на изворчета ледени от нашето дихание се къдри и ний стоим, над себе си наведени, с повече бръчки и по-мъдри. През есенни гори минаваме - като совалки в багрите им се втъкаваме. Със гръмове и песен птича могъщата природа ни привлича по-силно от жена, по-силно от идея. Подготвя ни за вечното ни сливане със нея.
БЯГАЩО ДЪРВО Към слънцето дървото бяга. Това на село също става - до покривите се протяга и разклонява се тогава. Но ти, дърво, порасло в двора покрай основите ни влажни, кога ще стигнеш до простора над къщите ни шестетажни? Това е дело свръхприродно, но пак протягаш се наивно. Не можеш инак, мое плодно дърво, а не декоративно... 1967 ПЧЕЛИ
бяха дошли пчелите. Бъдещите цветове висеха като кичурчета чер пипер. Не се долавяше ни най-малко ухание. А пчелите бяха дошли.
под статуите на велики мъже, влюбени двойки извайваха взаимно красотата на телата си. Те още не знаеха дали ще вкусят от меда на материнството. А пчелите бяха дошли. Пчели преди цвета. Пчели преди плода. Пчелите на надеждата и на труда... 1967 ОДА НА РАЗЕДИНЕНИЕТО И теб, и мене, и съседа еднакъв свят ни окръжава, но всеки иначе го гледа и иначе го обяснява. И виждаш: моя труд и твоя, и власт, и сила са нахалос да въведат единство в тоя от гледища и мисли хаос. Но ти недей ропта и вика: природата и тук е права - неизмеримо многолика, така се самоопознава. 1967 МАРТЕНСКА УТРИН По стълбището на изстиналата къща ръката ти по навик те загръща и срещу ледената хала увива ти гнездо от шала. Но изненада вън те чака: задухал е нощес южняка. Не продължаваш пътя си веднага. Стоиш минута, две на прага. Ръката от яката сваляш ти, балтона си оставяш да плющи и сам трептиш от сладък смут, че вън не те посреща студ, а топлина душата ти отключва.
УМИРАХА СЪРЦАТА ПРИСАДЕНИ Умираха сърцата присадени като попарени напролет пъпки и от напрегнатото им следене по телевизора кръжаха тръпки. С последен гърч умиращото тяло успяваше навънка да изтласка сърцето, дето кротко бе преляло по неговите жили кръв и ласка. Съпротивлението упорито насаждано е от самата вечност. Сега разбирате ли нас, които се мъчим да присаждаме сърдечност? НЕДЕЛЯ НАД ГРАДА Прибирам се от седмичния излет - една въздишка, дълга един ден. Пред мене пак е тоя тъжен изглед, без изгледи да бъде променен. Вместо гората облаци да ражда, градът увит е в облак сивосин, натегнал от отровата на сажди, на пушеци, на думи и бензин. И слизам. И котловината сива със утаен на дъното й град, като отровна чаша се прелива за мене, примирения Сократ. 1968 ГОДИНА НА ГНЕВНОТО СЛЪНЦЕ Гневно е слънцето. Самото слънце. Не кралят-слънце. Няма спасение и за приближените. Въведе извънредно положение на нервите. Превърна меките ни спални в безсънни карцери. По няколко пъти на нощ ни вика пред трибунала на придирчивите мисли. Изтръпват крайниците ни, бити от парещите му бичове. Най-неиздръжливите рухват, простреляни от упор в сърцата. Година на гневното слънце. То, дето казваме, че свети еднакво за всички, откак свят светува се гневяло през четиристотин години, през двеста години, през единайсет години. Нима е можело без гняв да се отразява в отровните върхове на копия и на стрели, в сребърниците за предателство, в очи, блеснали от озлобление, в незаслужени слънчеви апартаменти? През четиристотин години, през двеста години, през единайсет години - година на гневното слънце. Само че ние сме били още невежи и не сме знаели. Сега открихме циклите на неговия гняв. А по-нататък, когато станем по-учени и проникнем още по-дълбоко в тайните на великото светило, може би ще разберем и колко често ни е прощавало... 1968 СЛУШАЙТЕ ЛЪВА Не гледайте, а слушайте лъва. Не в гривата е той - в рева. През късни нощни часове във клетката си като изреве, завивката ми сваля той. Тогава сигурно на водопой наум през джунглата върви посред лиани и треви. Реве, не в другите да всее страх. Реве, защото няма страх от тях. Пропуква някой стъпкан клон, останалите правят му поклон и просва се с покорна тръпка пътеката под лъвската му стъпка. С огромно гърло всеки звук поглъща и на света стократно по-могъщ възвръща безсмисления дребен шум. Лъвът през джунглата върви наум... 1969 НЕДЕЛНО ЩАСТИЕ Ни слово. Ни дело. Неделя. Ни чинопочит. Почивка. От букова шума постеля, от витошки вятър завивка. Шест дена човекът се бори, понякога волю-неволю, да бъде над всички отгоре или пък не много отдолу. А тука щастлив е, додето за малко усеща душата над себе си само небето, под себе си само земята... 1969 ПРОЛОМ
чета самите канари. Прелиства ги течението на вятъра и на реката. Безкраен вой на войнстваща безплодност, тътнеж на копия и боздугани, и корени - умиращи войници, за сбогом стискат шепа пръст. Да, шепа пръст върху скалите, това е цялото ни земно чудо. Превръща се на папрати и борове, на цветове и аромати и най-подир дори на мисъл. И тая мисъл вече знае как мъчно тържествува чудото, разкъсвано в самите корени от напора на сивата безплодност.
МЕТЕОРИ
понеже бяхме близо до земята, и паднеше случаен метеор, за сбогом махаше ни тъжно запалената си опашка. Тогава старците говореха: умрял е някой и душата му преселва се с последен блясък.
и няма да се видят метеорите върху екрана вечно светъл на градското небе, при преселението на душите по булеварда профучава линейката за бърза помощ и свири толкова секунди, за колкото изгарят горе падащите метеори. 1969 ЕЛЕГИЯ ЗА ОГЪНЯ Край огъня във пещерата, откраднат уж от богове, забравиха ме мойте братя преди стотици векове. На битки с племена опасни отивайки, или на лов, изпуснат ли го да угасне, не можеха да палят нов. И мен оставяха да духам дима, да става топлина, понеже бях негоден духом, а пък и тялом за война. Но скоро кремъчната брадва ударили о канара, нуачиха се, щом им трябва, самички да секат искра. Разпалиха огньове нови, към тях насипаха барут и от гърлата на топове светът със огън бе заплют. Сега го мерят с мегатони, които сриват градове. За моя огън кой да помни, откраднат уж от богове? Подклаждам го, да не догаря, и все изривам пепелта с наивна първобитна вяра, че ще им трябва топлота... 1969 ОГНЕНА ЗЕМЯ Горят огньове есенни, от север накъм юг понесени. Тревите некосени, неопасени, по склонове и ридове препасани, сега се палят от овчарите. За сетен път се жлътват от чукарите. И връх на връх, и слог на слога предава някаква тревога, тъй както са си пращали писма туземците от Огнена земя. На пламъка езика вика: не окосихте в себе си тревите миналогодишни, макар да знаехте, че са излишни. Не искахте да ви боли, нали?
А огъня, кажете, огъня
по-лесно ли ще понесете? 1970 ВРЕМЕ
Земята и небето се бяха прегърнали и си шепнеха нещо над дърветата. Такова беше времето, когато излязох снощи от работа и дълго скитах из града. Всички отпечатани стъпки, макар и разнопосочни, водеха към една безпричинна радост. Върху спрелите автомобили се изкорубваха бели хралупи, за да закрилят зимния им сън. Чак напролет щяха да се размърдат оттам с весело ръмжене. Някой клон внезапно се отърсваше върху раменете ми, сепнат от мечтата за катеричка. Момичетата в тъмните входове влизаха да изживеят непостижимото след двайсет години - белокоси да се целуват. Снежинките падаха само до височината на уличните лампи. По-надолу изчезваха сигурно защото се сипеха направо в душите ни. Ето какво беше времето, когато ме съветваха да се примиря с несъвършенството, защото такова било времето... 1970 НАДОЛУ КЪМ МОРЕТО .............................И когато лъхне наистина на море, спуща се България полегато просторите му да обозре. За да не си пречат, приклякат всяко дърво и всяко село и даже Балканът подгъва лакът да наплиска доволно чело. И даже човекът от тия огромни размери усеща се поласкан и току видиш престава да помни, че това още не е Океан.
ПРОЛЕТНА НАГРАДА Пролет е. Отивам за мойта награда - сребърния орден на водопада, сложен в кутия от канари, полирана от залези и зори. Момини сълзи с камбани известяват на птичия хор да подхване песен за моето тържество. И тя еква от всяко дърво. Сини знамена от потока и от небето се веят в една посока. Мъдри бухали тупат с крила, от хралупите викат: - Ела, тук ще бъдеш увенчан и помазан и пак ще останеш незабелязан. Отивам за нея, отивам за нея - наградата за това, че живея. 1970 БРЯСТОВЕ
младите и старите. Изчезват без остатък, както динозаврите. Из въздуха навярно някаква трагичност има, която още е за другите неуловима и само брястове с тревожна жълта светлина примигват посред общата зеленина. Заети и неразсъдителни, все още смятаме за най-чувствителни различни люляци, мимози,
рози. А ето че умира този - от пищни цветове некичен, незабелязан, прозаичен. Бряст - като рязък глас. Бряст - пукот на кост. Бряст - неочакван въпрос. Бряст
си отива от нас. Като ръка напукана, добра, за сбогом стискам брястова кора. 1970 КОПАЯ ПОД ДЪРВЕТАТА НА МАМА Копая под дърветата на мама, поспирам и отчупвам крушов цвят, забравяйки за всяка друга драма, която инак пълни моя свят. Дочувам, че историята шества край мене нейде, но оставам глух - историята нека търси средства така да е спокоен всеки дух. 1974 ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ПРЪСТИ Природата направо в наште шепи изсипва аргументи, да доказва, че нейните процеси не са слепи пулсации на клетки и на плазма. С голяма цел изписва тя пътеки и сложни кръгове, и мрежи гъсти, различни върху пръстите на всеки от нас, а има милиарди пръсти. Не ни дарява с тоя отпечатък, за да изтъкне нашата особа, а се смилява през живота кратък да ни спести амбиция и злоба. За отлика от масата човешка да не ламтим - в ръцете ни я има. Останалото си е наша грешка. И при това обидно повторима. 1975 АРТИСТЪТ И МЕЧКАТА На Св. П. Защо ли го изкарват с мечка, Боже? Такъв артист от друго няма нужда. Та той е умен и самичък може у нас и смях, и горест да събужда. А мечката се мята без посока, ръмжи му и реве му разярена, че принуждава я да прави скока от тъмна пещера до светла сцена. И той уплашен е, ала я тегли напред, където иска режисьорът с надежда да я укроти и негли там всичко по сценария да сторят. Защото долу в залата-бърлога стръвница-публика се е стаила, ръмжаща с тъмна пещерна тревога за зрелища, които лесно смила. И царствен и смутен артистът спира - на публиката господар и роб. И става чудо - звярът го разбира и прави номера си: Хале-хоп... 1975 ЖИТНА ТОПЛИНА Сега къде ли държат житото? изсипвахме го след вършитба на купища по всички стаи. И чудо ставаше тогава на село с тая стара къща: вместо от туй да заприлича на мрачен някакъв хамбар, по-светла ставаше и топла. Не, не, това не е хипербола, нито разнежване от спомена. То бе физическо явление. И в тия купища от жито заравяхме наесен пъпеши, последни плодове, осъдени на смърт и просто възкресявани изпод савана на сланите. Съвземаха се и узряваха, съгрети за живот от тези зърна от слънце и от труд. Сега къде ли стои житото? Навярно из големи складове, защото има хляб за всички. Но жалко, че не се използва оная топлина, която там би била хилядократно по-топлеща от топлината на село в старата ни къща. 1975 ЗАДМИНАВАНЕ НА ВИЕЩ КАМИОН Тоя камион трябва да го догоня и да го задмина, Господи мой. С кротки добичета натоварен е камиона. Те мълчат, а така вие той! В кланицата ги кара. Нямам утеха за кратковременния си смут. Тая утеха времената ми я отнеха - никой не е купил тия волове за труд. Не отиват да орат нивите, нито градините, нито да вършеят, а на скотобой - тежката работа сега я вършат машините. Включително и предсмъртния вой. ОТБЛЯСЪК ОТ ЕЧЕМИЧЕНИ НИВИ
космос от жълтоопашати комети. На места като гриви са още игриви, а другаде - от зрелостта вече лениви. Но всяка със свой спектър свети.
привечер, като стигнах мойте места, се превърна на рояк от светулки игриви, за да не го забравя до сутринта. 1975 ДВАНАЙСЕТ СТИХА ПО СКАЛАТА НА РИХТЕР Какви са, стара земьо, тия земетръси, че даже и вулкани като над Помпей? Нима все още смяташ да мениш вида си? Не ти прилича на годините, недей! Ако наистина у теб бушува лава, която повече не може да търпи, а иска да избликне и да не прощава, стегни се, земьо, вътрешно да прекипи. Това не е молба да ни дариш облага, защото, все едно, ще легнем вътре в теб - за себе си стори го, че не се полага на великан към дребните да е свиреп. 1976 АКО БИЛЕТ ДО ФРАНЦИЯ ДАДАТ МИ Ако билет до Франция дадат ми, ще мина край Париж и по-натам ще спра, - където океанът тътне, и ще потърся кътче да съм сам. Един работен ден от осем часа там ще прекарам да погледам как гръмливо приливът живот пренася, гръмливо отливът го връща пак. Носталгия, прищявка ли - не зная, но другите стихии гаснат в мен полека-лека, вече само тая ме вика и ще ида някой ден. След туй Париж безспорно ще ме блазни и седмицата ще прекарам там, но то ще бъде отлив покрай празни черупки вече в пътя за насам. 1976 МЯСТО ПОД СЛЪНЦЕТО Алея, от слънце огряна алея! Не тръгвам по нея, а как ми се ще! Понеже е делник, самички по нея тържествено движат се дядо с дете. А ние към сгради бетонно-железни търчим да се пъхнем от изгрев и чак след залез от техните мрачкави бездни излизаме, вече напълно по мрак. Не казвам, че има тук нещо погрешно - история то е или е съдба. Това оправдание само е смешно: за място под слънцето водим борба... 1980 ПОГЛЕД ОТСТРАНИ Какво не бях - вода и пара, и звезден прах, и земна пръст, и всичко, дето тая стара природа го върти на пръст. Природата не ме потули из хаоса през тоя век, а мойта бройка молекули превърна в образ на човек. И рече ми: “От кръговрата на атомите излезни да видиш как стоят нещата, като се гледат отстрани!” Видях. Поисках да разправя. Но тя с досада спря ме: “Знам!” Защо повика ме тогава? Сърдит съм, ще се върна там. ПАК ЗА БРЯСТОВЕТЕ Като ръка напукана, добра, за сбогом стисках брястова кора.
младите и старите завинаги, тъй както динозаврите. Изсъхваха дърво подир дърво. Така и не разбрахме от какво - от пушеци или от децибели. Засвири вятър в костите им бели като из конски черепи в полето заупокоен марш. Но ето, че тръгнаха от корените им издънки, издънките им не остават тънки - стъбла се вдигат в небосвода, а от стъблата нови вейки разлистват се, плетейки корона на царицата природа. Така и бременните в Хирошима, облъчени
от лъчевата болест нелечима, родиха бебета напълно здрави и на света доказаха чрез проба, че няма той убежище да си направи навън от своята утроба.
младите върхари и само костите на брястовете стари стърчат над новата зеленина - връз тях да пада гръм за старата вина. 1981 ДОБРИ ДЕЦА НА МАЙКАТА ПРИРОДА Добри деца на майката природа, злодумници не могат да рекат, че нищо не сме сторили в угода на майка си да предоставим кът. Подслон в града и ползване на душа на градския фонтан не ни тежи, напротив, даже ако има суша, цистерна идва да я освежи. Дори две дървени игли-тополи за нейното любимо плетиво в небесносиньо гранче сме заболи - да си плете сред свое общество. А с други баби седне ли на плетки край лилиите, ще се наслади на старогръцките си статуетки, огледани във езерни води. И още със какви ли не изкуства да я пленим си даваме труда, обаче тя пак най-добре се чувства във старческия дом извън града. 1986 ТОЧНО ВРЕМЕ НА ПЛАЖА На пясъка най-точно ще ви кажа защо морето тъй ни мами с плажа: над Времето постигаме победа - щастливият часовника не гледа. Строшил е невнимателен летовник на Хронос пясъчния му часовник и пясъкът под нашите пети, секунди смесил с векове, хрусти. И механичните, и те са спрели - спиралите им са се попилели по гърбове на охлюви и миди, без лупа всеки може да ги види. Всемирният часовник електронен единствен цъка с ритъм монотонен, където слънцето в две светли точки примигва на размерени отсрочки: едната в циферблата на небето, и друга - в циферблата на морето. И можем от брега да видим как пред нас пулсира вечността без бряг... 1986 ЖЕСТОКОТО ДЕТЕ Защо така на всяка крачка по-силният от мен надига крак черупката на гордостта да смачка, в която съм се сгушил кое-как? Без тая пакост пак ще оцелее, разбира се, тогава за какво излишни стъпки настрани пилее да тъпче беззащитно същество? Тоз, който тъпче съществото гордо, е на света жестокото дете. Ох, нашите пораснаха, природо, а твоето кога ще порасте? 1986 ПЪРВОТО КЛЕЙМО Мъките на плебса - и за теб са. Радостите му на плебса - примитивни пък за теб са. Няма никога да си блажен. За какво съдбата те молепса с тоя нажежен ръжен, мислещи човеко? Само щото понадникна леко ти през нейната ограда, тя бе толкова жестока.
ако й откраднем стока... 1986 МИЛОСТТА НА СЪДБАТА Мен като среден селянин, последен ще ме примами с нещо бедността, но ако си в немилост, да си беден това е на съдбата милостта. Защото ако имах къща, сигур един от двама ни в ония дни би рухнал: щях да блъскам като тигър на кабинета четирте стени. А оцелях, защото вън в тетрадка, прелиствана от вятър и от глъч, редях горчива песен, но пък сладка редеше върху нея някой лъч... 1986 ВАЛЦОВА МЕЛНИЦА Поповете с амвона не успяха, ни словомелещите политици, но валцовите мелници ни смляха в обществено брашно, паспал и трици. Воловете опъваха юлара, смутени от свистенето на вала и шибахме ги с дядо в надпревара, той - седнал, аз - изправен на чувала. Те по долавяли са в тоя громол бумтежите на дяволско копито, щом новият - макар и хитър - хромел не мели твоя хляб от твое жито. Защо бе нужно цялото кадърно семейство да се труди цяло лято почти като златар над всяко зърно, от слънчева материя излято? За миг чувалите от всички ниви поглъща кошът във водовъртежи - от работливи жито, от лениви. Чувалчето ти кой ще забележи? Смутени от промишления громол, напразно все опъваме до днеска юзди пред крематориума-хромел прахът ни да не бъде обща смеска... 1986 ЛИСТОПАД
като ме види изтерзан, по раменете на душата другарски ме потупва с длан.
къде ще спре, не знам. Сега обител има тя в сезона на просветлената тъга. 1987 ДИВ ОВЕС
все пак природата до днес е вложила най-мъдра кодировка във семето на дивия овес. Десетилетие и половина в земята може да лежи, изчаквайки благоприятната година, в която своя род да продължи. Пък аз освен че моята епоха изпод леда не съм добре избрал, ами децата ми и те дойдоха, ледът когато се превръща в кал. Остава всекиму да се надява, че може някоя измежду тез години, през които съм тъдява, да е годината на дивия овес. И малко вятър щом повее топъл, над челото си правя с длан навес, а с другата - тръба за своя вопъл: “Къде си, див овес, излез!”
опитомявам див овес.
ОТНОВО ЖЪТВА За кой ли път житата пак узряха, а аз - едва сега за първи път. Откъсвам клас и преброявам зърната му: около трийсет. И втори, трети - толкова. Плюс-минус две, плюс-минус три, но общо взето все на брой като годините Христови. И става ясно що е истина: затуй и ние сме посеяни - да умножим до трийсет пъти това от нас, което може да стане хляб за другите. И все не можем да го сторим. И зрее житото отново - да ни изхрани с хляб, а Бога с надежда да нахрани пак, че може би все някога... А над житата - погледът на Бога, безкрайно син и доверчив. 1997 КАКТО ТОГАВА Както тогава, изскочи заек изпод шипката, но не избяга уплашен, а тромаво застана на пътеката и ме загледа любопитно. Ах, може би и той е остарял, заекът на моето детство.
недоволно изпръхтя изпод нозете ми в стърнището ято яребици. И старата си песен пее пъдпъдъкът: “Пъдпъдък, пъдпъдък!” По старому часовниците на щурците цъкат: “Цък-цък, цък-цък!” - навивайки пружината на вечността върху оста на радостта.
че точно оттук съм излязъл да променям света! И най-лошото е, че го промених наистина. При завръщането ми в родната къща само едно нещо е както тогава: прибрах се и се заключих както през детството си след извършена беля. 1998 ПЛАСЬОРИ НА НАРКОТИЦИ Как ни подлъгваш, Природо, срещу нищожни възнаграждения да ставаме пласьори или по-точно преносвачи на наркотици. Пренасяме през времето наркотика, наречен живот. Тия, които зарибих, ми идват в килията на свиждане, наричано семеен неделен обед. Когато си отидат, продължавам да пиша показанията си, макар да зная, че който проговори, ще умре.
ПРЕПЪВАНЕ О КЪРТИЧИНА Къртичините, ето нещо по-трайно от пирамидите на фараоните.. От ранна пролет до късна есен в двора на лятната си къща в Горна диканя все разривам къртичини, от което почти не ми остава време за друго. И пак няма спасение – из новонасипаните им хълмчета се препъват гостите и домашните ми, нащърбяват се сенокосачката и настроението ни. Най-после с течение на годините зърнах светлина поне в техния тунел. Оказа се много важно, след като изравниш хълмчето с тревата наоколо, непременно да затъпчеш отвора в средата му. Иначе къртицата тутакси се завръща да го запуши и ето ти нова тракийска могила, но без никакво златно съкровище вътре. Кой знае като какви разрушителни урагани отекват в тунелчетата на къртицата обикновените шумове на широкия свят и вихрите от светлина, та тя панически се втурва да ги прегради! Къртицата не само че не иска да надзърне през дупката на новото познание, но мъдро заличава дори самата точка на допирателната на Зенон. А ние сме много по-изостанали. Че до Луната ли не източихме шии, че до Марс ли? А с радиотелескопите надничаме зад слънчеви системи и зад галактики на милиони светлинни години оттука. Още не знаем докъде ни е тунелчето, че да го затворим над главите си и да оставим някакво хълмче за белег на съществуването си. Та някой непрокопсан фермер там горе да го заличава…
от тенджерата с врящата вода. Мехурите издуват ципи в отчаяно усилие да спрат превръщането на водата в нищо. И ципата на моя мозък така напразно се опъва да задържи за още миг разпадането на света ми във молекули от вселенска пара. И най-обидното е, че това наричат го студен разсъдък. 2000 ПОПРАВИТЕЛЕН ИЗПИТ Каква е тая лятна пещ, Природо? Четиресет и два по Целзий, когато плазмата ни се разпада, а въздухът пулсира като плазма. Нали сме ти деца рождени, а като мащеха ни хвърляш в пещта на вещица стръвница. След малко камъните, от които пещта й е скрепена, и те ще се превърнат в магма. Аха, това е и целта ти – планетата отново да стане каша огнена. Надяваш се, че следващия път, когато магмата застине, ще се покаже от блатата по-сполучлива мислеща тръстика?
Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата todo -> Работни дела Изтегляне 3.71 Mb. Сподели с приятели:
|