Н Е З А В Ъ Р Ш Е Н А В Т О П О Р Т Р Е Т

ЕКЗЕКУЦИЯ

с тях противниците си ще давя.

Може би сте чули,

имало е екзекуция такава -

в Баба Видините кули,

в малката заплашена държава,

имало е екзекуция такава.

Там във ямите със жито

хвърляли онез, които

са осъдени на смърт.

И потъващи, обезумели,

триста пъти биха предпочели

дунавския водовърт

тез, които са осъдени на смърт.

Житото с веялка е отвявано,

житото със сито е пресявано -

за удавника и сламка няма

в житената яма.

Житото се дръпва

под краката му,

житото се втурва

над главата му,

той потъва цял.

И зад себе си оставя

вдлъбнатинка слаба-слаба.

Тоя, който хляба е напразно ял,

него го изяжда хляба...

А навън е синева.

Другите живеят.

И колцина подозират,

че са живи само затова,

че зърната бавно се събират.

ти взе молива

и на стаята

по стените

със ръчичка нетърпелива

дръпна

страховити.

С кръстове и с колела

ти задраска

труда на архитекта,

който с изпотени очила

е създавал

на тоя дом проекта.

По гардеробното лустро

атомни

плъзнаха,

просто мебелното изкуство

вдигнаха

във въздуха.

Ала най-тежко бедствие

книгите преживяха -

беззащитни

пред твойто нашествие,

белите си

знамена

Ти задраска тия,

които четеме

и навярно

полека-лека

би се справил

след време

с цялата библиотека.

чертата ти права,

когото искаш

задрасквай тогава!

ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК

само името ти е фалшиво:

ти измисли това благородно “дьо”,

както впрочем беше измислица

и самото благородство.

Ние, плебеите,

ти прощаваме със усмивка

тая малка измяна.

Мене друго ме удивлява:

ти, гигантът,

който беше по-силен от времето,

защото го улови

и го заключи в романите си,

все пак не си можал

да преодолееш неговата инерция!

И измисли това благородно “дьо”,

за да бъдеш приеман

от суетни графини

и от изродени потомци

на някогашни умове.

Те прекрасно знаеха измамата

и те приемаха,

за да ти се надсмиват скрито.

Имаха нужда от тоя смях:

той бе единственият тласък,

който раздвижваше обращението

на тяхната синя кръв.

За моя ум е непостижимо,

че си полагал усилия,

за да достигнеш техните върхове.

Мисля си, че ти е било трудно

да се смаляваш,

за да бъдеш равен със тях.

То е, защото зная твоето величие

и това, че никога

няма да го достигна:

както по милионите ти думи,

пълни с истина,

така и по това,

че на инерцията на времето

си отдал

само една единствена сричка.

ВИЕ ВСЕ ОЩЕ СПОРИТЕ

какво е по-важно

да имат поетите:

умове или сърца.

А аз ви казвам:

поетите трябва да имат деца.

Когато се роди дете,

ражда се най-верният

от всичките патоси:

човек никога и никому

не се кълне,

че обича децата си.

СЛУШАХ ОТ МАГНИТОФОНА

себе си със смътен страх:

в равния поток на тона

татковия глас познах.

неумиращо от нас:

не падение и слава,

не предмет, а само глас.

ясно - за какво съм жив:

глас от мене да получат,

истински, а не фалшив.

ОТ СЕЛСКАТА ДУША

едно, с което да греша.

В редакционния въртоп

изплува ли пред мене някой сноб

и с превъзходство иска да ме слиса,

аз му преглеждам ръкописа

тъй както някога във клас,

когато учехме

за житения клас,

набрал по пътя стъбълца,

показвах аз на градските деца

безгрешно, сдържано и с чест

какво е жито и какво овес.
1967

ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ

солидни от мед,

крехки от фарфор.

Рисувате по порцелана орнаменти

или му противопоставяте

простотата на глината.

Пазарът иска едното и другото.

Пазарът ви хвали

за стил и находки.

А аз не завиждам на славата ви.

Не троша от злоба вашите съдове.

Купувам от всичките видове.

И понеже имам вино

и вишнов сок,

напълвам ги

и ги подавам на жадните.

СТРАШНИТЕ РОЗИ

всяка тайнственост и мистика.

Все пак по-особен труд е този -

сходен е с отглеждане на рози.

В теб напъпва поетичната идея,

бърже почваш работа над нея.

Ставаш в ранна ранина,

завет пазиш от слана,

окопаваш я с копача вехт,

ровиш нови книги за съвет,

от умора ти се вие свят,

най-подире дава цвят.

знам ли кой е по-добре да тачим.

В теб напъпва поетичната идея,

но не се нахвърляш върху нея -

знаеш, че след месец или след година

тя сама ще цъфне в твоята градина,

щом я лъхне може би южняка

или нещо там каквото тя си чака.

Във градината тогава

малко труд за теб остава:

да откършиш два-три листа,

та под светлина сребриста

розата ти росна да забляска.

То е нещо средно между труд и ласка.

страх, че може най-разкошните от тях,

ако тъй ги чакаш,

да издигнат ръст

като рози най-обикновени

от надгробната ти пръст...

1969

ПРЕД ПАМЕТНИКА НА ОВИДИЙ В КЮСТЕНДЖА

заточен тук от римската империя,

все тъй стоиш, набърчил чело

като морето долу в залива.

Не иде заповед за връщане -

империята се разпадна

и няма кой да я подпише.

От толкоз много легиони

не й остана на империята

дори едно едничко копие,

та като пръст до свойто чело

да го опре и се замисли.

Овидий, мой съседе от Кюстенджа...
1969

НЕЗАВЪРШЕН АВТОПОРТРЕТ

че няма цел

и няма ред

във криволиците, с които

рисувам си автопортрет.

Отблизо виждате през глъчка

зачерквания най-големи,

когато всъщност малка бръчка

изписал съм си преди време.

Във ъгъла на моята усмивка

намирате излишна острота.

Но чакайте -

след някоя извивка

всеопрощаваща ще стане тя.

Ако наистина в чертите

недоверчивост се чете,

по-дълго гледайте в очите:

най-мъчно се рисуват те.

Не е готов до днешен ден

портрета и ви изморих.

Недейте бърза -

страшен е за мен

последния му щрих.
1970

МОЖЕ БИ
Може би още

не съм се изповядал,

може би всичко

е още напред.

А може би малко съм страдал

като за български поет.
1970

НИЕ, ПРЕВОДАЧИТЕ ПОЕТИ

работим като контрабандисти -

знаем местните пътеки

и превеждаме през границата

чужденците с диаманти.

Но народът се страхува,

че не може отличи

истинските от фалшивите,

щом не са копани

в тукашните рудници.

И отказва им подслон.

И разкаяни отиваме

доброволно на каторга

да копаем наште

бедни златни руди...
1970

СТИХОТВОРЕНИЕ С ЧЕТИРИ НЕИЗВЕСТНИ

Плазма? Или потиснат свят,

който сдържа яростния си пламък?

Тъмен е,

то било някакъв си поток.

Не може да каже “Господ го знае”,

защото ние сме негов създател-бог.

смисъл за човешките същества?

Да, но тия същества тя ги зачева.

Може ли смисъл да бъде това?

който в подобни мъгли

излиза, та пътя с фенера

от бледи думи да осветли?

За разбиране тъмни. Нелесни.

Останалите неща са дребни

и се стремят да станат известни.

поетите, а ги чета наред.

Все пак не може друго да се вложи

във стих, освен съдбата на поет.

в лъжата на деня с таланта свой,

законът на поезията властва

над него и не ще излъже той.

трагичната си утрешна съдба.

Поетите са и добри, и лоши,

а пък поезията - все добра.

НЯМА ХАРТИЯ

Върху поетите тия

думи надвисват като угроза.

Досега никоя проза

не е угнетявала нашия брат

както тая, че в целия свят

не достигала целулоза.

Но и поетите вече не са наивни

същества -

знаят, че правят от нея взривни

вещества.

Затова не достига ни, затова.

хартиени еретични грамади,

а времето ново

изгаря хартията

в състояние още сурово -

преди да напишеме

върху нея еретичното слово.
Няма хартия, няма хартия.

За поетите нова беда.

Тъжен смисъл добиват ония

поетови думи незабравими:

“Върху небето пиша твоето име,

Свобода!”

СТАР ПОЕТ

или на младини издал...

За общо смайване пристига,

прегърбен под “Континентал”.

да трака бедният поет.

Навярно сфинкс наподобява,

с машина пишеща отпред.

не зная как се озовах

и случи се да разгадая

анекдотичния му грях.

Не е поставил лист дори,

а удря празните клавиши,

за да се чува, че твори.

не е ли всъщност той поет -

не с думи някакви, а с ритъм

надмогнал делничния гнет?

Поети бедни, пишещи при диктатури -

испански, парагвайски или от Хаити,

властта защо намордник иска да ви тури?

С какво ли сте успели да я застрашите?
Поезията ви чета. Не е призивна,

а с много скептицизъм пълна е, че даже

и който е настроен за борба активна,

след нейното прочитане ще се откаже.

наивници, които своите души

не давате на диктатурата свирепа

или префинена, за да ги разруши.

насилници изглежда важен е въпросът.

Разбират те добре поне от тирания

и няма току тъй без цел да я прахосат.

в духовен смисъл времето ни, слава Богу:

поезията я поглеждат хора малко,

но към поетите, напротив, гледат много...

НО БЕЗ ПРЕВЗЕМКИ

но без превземки!

Тъй казва времето, поете.

Ще стават все по-трудоемки

и по-съдбовни стиховете.
Защото стана чудо - чуха

това, което двайсет века

крещяхме към тълпата глуха:

“За радост е роден човека!

а раят е в живота кратък,

макар и още неудобен.

О, миг, поспри и тъй нататък.”

или примамна всяка сладост,

не зная, но светът се спусна

да консумира земна радост.

до положението неудобно

да храним старомодна вяра

в духовно нещо и задгробно.

куплетите си трудоемки,

в които можем два-три мига

да потъжим. Но без превземки.

ДУМИ, ПОЛЕПНАЛИ ПО БЕТОН

изотдолу с вестници подлепена.

Господи, нима вече мъртви думи това са?

И от декор ли са или от сцена?

бяха живи или изглеждаха живи до вчера,

а сега с правописа си, с лексиката и тона

сякаш са от пластовете на терциера.

и са мислели с тия думи, със същите,

но инстинктивно са си изграждали

от бетон и желязо къщите.

там, където се е разтварял кофражът.

но нямат повече какво да ми кажат...

АПРИЛСКА ПЕСЕН

Ще стреснат даже и съня на глух.

Любовни песни, страстни песни бесни.

Събуден, чухалът отвръща: - Чух!

среднощ от тях езикът ми е сух.

Но те са нелюбовни мойте песни

и никой няма да ми каже: - Чух!

МАЛЪК МОНОЛОГ

и ако моят живот нямаше драма,

щях да бъда нещастен, защото

драмата би била по-голяма.

Тогава щях да си избирам разни

по-красиви думи,

обаче празни.
Относно мене изглежда ясен въпросът.

Но другите хора

защо и те драми носят?

Деградираният бригадир от моето село.

Вуйчо ми,

който все губи някакво дело.

Разведената коректорка

от отсрещната стая.

И колко още ги зная!

Техните драми пък за какво са?

Да ми покажат

колко дискретно свойта да нося.

ФЛУОРОГРАФ

един голям фургон лежи

със рентгенови апарати,

подобно сфинкс на нашто време.

Обаче никой не отива

при сфинкса, за да разгадае

загадките на свойто тяло.

Сближихме се с рентгенолога.

Когато мина, все ме кани

на пейката и се оплаква:

- Не се преглеждат и това е.

Не щат дори под страх от глоба.

Боят се да не им открием

неподозирани процеси.

Макар че във начален стадий

все още всичко е лечимо,

пак предпочитат да не знаят.

- А мене питаш ли ме, докторе.

При мене още по не идат

да им надникна във душите,

защото пък за там напълно

уверени са, че ще има

неподозирани петна.
Сближихме се с рентгенолога...

1975
ПАСТОРАЛ ЗА МЛАДИ ПОЕТИ

обижда се, но мен не ми е жал

за вас, когато казват, че сте стадо,

защото туй е още пасторал.

ще секват като есенни звънци.

В мъглата стадото ще се разпадне.

Тогаз горко на черните овци...

ИРОНИЙ, ДЕВЕТДЕСЕТ И ВТОРИЯТ ЕЛЕМЕНТ

неукият поет ви надхитри:

срещу елементарните частици

по-ефикасен метод той откри.

да пратят словото му да руши

в тила или по бойните полета

ако ли не тела, поне души.

поука взе за своя занаят:

блокиращи пластинки от ироний

монтира на словесния заряд.

в квартирата си зад един панел.

По негов код зарядът експлодира.

И то единствено за мирна цел.

ВЪЗХВАЛА НА УЛИЧНИТЕ ФОТОГРАФИ

изтъкнатите фотографи, знам,

обаче уличните имат усет

от техния безспорно по-голям.

като преди с насочени дула,

додето ми измъкнат без пощада

заплатата, за спомен отишла.

най-сигурно показва ми, че те

четат и тия спомени в лицето,

които то не иска да чете.

люлее се, за да ме увери,

че няма да пристигне по начало

мигът, на който да река “Поспри!”

тъй тия фотографи на свой ред

срещу най-ниската за тях награда

творят най-истинския ми портрет...

НАЙ-БЪРЖЕ ОСТАРЯВАТ ФИЛМИТЕ

самата вечност уж ги надари,

превърнаха се на кокетки стари

по-бърже от самите си звезди.

преди един съвсем не дълъг срок

нима и ние, умни хора, може

тез филми да сме гледали с възторг?

прецеждайки през наште сетива

тъй както правят мидите с планктона,

засищали са всички ни с това.

че истината за века е в тях,

а ето че разтърсват ни повторно

след двадесет години, но от смях.

разпоредителката, вечността,

любезно сочи, господа и дами,

в салона где са нашите места.

ПРЕДИСТОРИЯ

когато не отделни индивиди,

а вече всеки като древен грък

свободен ще е, да му се не види.

ще вършат електронните ни роби,

а мисленето - о, жадуван век! -

професия ще ни е, а не хоби.

на Атина по философски климат.

Дано да имат по един Сократ.

Защото чаши сигурно ще имат....

РАЗДВОЕНИТЕ

Успях различни болки да опитам,

аритмията не познах поне:

изричах дълго “не” при бавен ритъм,

при по-забързан казвах кратко “не”.

със цел да оцелеят, мълчешком

преглъщаха си неритмично “не”-то,

превръщали са си го в хематом.

от мен и цепнатината поне

в сърцата им къде минава, зная:

помежду клапите на “да” и “не”...

ЖЕРТВЕНИЯТ АГНЕЦ

за вяра да не жертвува отрок,

а ти, поете, как да жертваш двама,

за да се посветиш на своя бог?

Ти толкоз дълго с избора живя,

че себе си пожертвува за двете,

най-малко заслужавайки това.

ДВЕТЕ НАЧАЛА

А грешните пък дават му дела.

И се постига паралелна стройност

на недопиращи се начала.

на грешните дейци по някой път

приисква им се допир до невинност

и ме потърсват да ме унизят.

В НИЧИЯ ЗЕМЯ

Извън това, което той твори,

за него всичко жалко е и смешно

и той това едва ли може скри.

са много, има кой да го смени.

Защо е пак нещастен и тогава?

Не може пък да им се подчини!

МАЛЪК СЪВРЕМЕНЕН ЕПОС

в такова време, дали не греши:

телата ни да оцелеят шетат,

той иска да сме цялостни души?

от гордостта си и нищожен дял,

тъй както дядо му парче от нива

без битка с нож и брадва не би дал.

воюва и с домашния си кръг,

защото също и кръгът домашен

е кръг от по-големия чекрък.

Ако ли бе обратното, невям

“Какво тук значи някаква си личност?”

не друг би викнал, а поетът сам.

СЕЛЕКЦИЯ ОТ РАНГ ВИСОК

ако самият той не ще.

Учудва се на туй самият,

тъй както се учудват те.

природен някакъв закон.

Напротив - то наподобява

кръстоска на магаре с кон.

природата, че чрез това

катър създава или муле -

две издръжливи същества?

селекция от ранг висок:

поет - това е издръжлива

кръстоска между роб и бог.

НАГРАДАТА

поетът може някой път.

Каква е цялата награда?

Че вече вярва му светът.

за справедливия поет:

да бъде съдия на време,

в което не е бил приет.

за вчера да отсъдя с чест,

но нямам време от тревога

защо не ме разбират днес.

СИНКРЕТИЗЪМ

откак културата се разрои

на публицисти, на социолози,

юристи...Можеш ли ги изброи.

не вярва на рояка просветен

какво бръмчи, а вслушва се в поета?
Не е той просветен, а посветен!
1986

НОВА ПЕСЕН

дори минутата да е дошла,

която дълго като славей бесен

зовал съм от април до днес: “Ела!”

не може да е моя песен тя,

тъй както славеят на всички птички

не може да подхване песента.

Или пък лебед чер? Без труд поне

по песента ще бъда разгадана:

не ще запея друга песен, не...

УДЪЛЖЕНИЯТ АНЕКДОТ

като професорските жалки смешки,

които искат да събудят интереса

към знания, не само към бележки.

не са и всичките ми смешки къси -

лице захлупва не от смях да киха

взискателният, а да се навъси.

по две причини лекторът бе длъжен:

едно, че публиката беше вяла,

и второ- че предметът беше тъжен.

СТРУВА СИ

в далечни дни ли, в недалечни -

отново ще съм победен

от победителите вечни.

ще се преструва и добрува.

Но аз злорад ще гледам как

повече труд това му струва.

защо отново сядаш отстрани?

От хора като теб ще се нуждаят,

я по на предните места седни!

да не отмине толкова сломен?

Не се нуждая даже аз самият,

приятелю, от хора като мен...

ЧАША
То бе съвет, а не заплаха

за по-разумна свобода.

Това от мене пожелаха.

Аз пожелах от тях вода.
И секретарката любезна

донесе изпотен стакан.

Във гърлото ми като в бездна

изсипах го, изтрих се с длан.

не е дали им казах “да”.

Не го и помня, помня само

с какво блаженство пих вода.

нито оцет като Исус -

водата също е готова

да ти дари божествен вкус!

НЕВЕРНИТЕ ПОЕТИ И ЖЕНИ

поетите, а пък жените - двойно.

Добре че проявяват го едните

и другите донякъде достойно.

далеч преди опасността от СПИН,

съвсем не ходеха без ред при други

за даден период, а при един.

поетът също няма да се раздели

през тая дълга тъмна нощ от нея.

Поне додето се развидели...

ПРИНУДЕНА СТОЙНОСТ

че изкуството било необходимо,

за да придава стойност на живота?

Животът е напълно случайна работа,

на която не бива да се отдава

голяма стойност.

Ако Земята беше

с десет хиляди километра

по-далече от слънцето,

отколкото е сега,

ледниковият период не ни мърдаше

и нямаше да има кой да ни откопае

заедно с мамута Жарков.

Ако Земята беше

с десет хиляди километра

по-близо до слънцето,

щяхме да изгорим като Икар,

само че пълзейки.

А какво са десет хиляди километра?

Годишният пробег на личния ни автомобил

и то като се стискаме за бензина.

Животът свършва

на десет километра над главата ми

поради разредения въздух.

На десет метра под нозете ми –

безплодието на скалите

и огънят на магмата.

И на целия тоя тънък сандвич,

наричан живот,

който и без това е толкова скъп,

аз трябвало да му придавам стойност?

А къде е, моля,

космическият пазар,

на който ще се реализира

тая стойност?

Ясно е, значи ще трябва да чакам

и да му възникне на Космоса

пазарната икономика,

когато в него още няма

дори втора сергия.

Нещо са сбъркали силогизма:

това, че изкуството

придавало стойност на живота,

означава само,

че животът

не придава стойност на изкуството.

МИТОВЕ И МИГОВЕ

за великите хора

свърши.

И свърши не в края на века,

Заснемайки великите ни съвременници,

камерите ни ги прожектират вечно живи,

с движенията им и с говора,

та повечето хора

дори и не знаят,

че това вече са велики покойници.

Обаче ги виждаме

и в битовите им подробности,

как режат розите в двора си

или се карат на внуците си.

Не ги гледаме

както по-рано гледахме великите люде:

застинали в христоматийни

или скулптурни пози.

Става ясно, че са били велики

само в мига на сътворението,

а през останалото време

са били нищожни

като всички нас, останалите.

Това положение е по-добро

от мита за непостижимост.

То ни окуражава,

че може би и ние,

нищожните,

в някой миг,

о миг, поспри и тъй нататък…

Намигат камерите, намигат,

но кога поощрително

и кога – подигравателно,

кой може да различи?

Добре че я караме,

без да ни мига окото

за тия работи.