Книга на рекордите на Гинес". Купувач е британската фирма "Гълейн ентъртеймънт", а сумата 45,4 млн британски лири

След 46-годишно съществуване третата по популярност книга в света сменя своя притежател. Компаниата “диаджио”, образувана през 1997 след сливането на “Гинес” и Гранда Мет, реши да продаде правата върху търговската марка на световноизвестната “Книга на рекордите на Гинес”. Купувач е британската фирма “Гълейн ентъртеймънт”, а сумата – 45,4 млн. британски лири (близо $70 млн.).

“Диаджио” обясниха решението си с необходимостта да се съсредоточат върху основното направление в своя бизнес – производството на прочути напитки като бирата “Гинес”, уискито “Джони Уокър”, ликьора “Бейлис”, водката “Смирноф” и т.н. Вярно е, че алкохолният бизнес е по-рентабилен, но и книгата носеше на досегашните си стопани не само световна слава и супереклама, но и немалки доходи – оборотът от продажбите бе $32 млн., а чистата печалба $10 млн.

Как е започнало всичко? В началото, разбира се, е бирата. През 1759 никумо неизвестният Артър Гинес открива в Дъблин своя пивоварна. През 1883 г. тя вече е най-голямата в Ирландия, а през 1930 г. семейство Гинес купува две пивоварни във Великобритания. Сама по себе си бирата “Гинес” е била добра, но собствениците й залагат на необичайни рекламнитрикове. Изобретявянето им обаче става все по-сложно. Така в ранното утро на 10 ноември 1951 г. тогавашният изпълнителен директор на “Гинес” сър Хю Бийвър ловувал с двама приятели в графство Уексфорд, Ирландия. Ловът се оказал много неудачен – не успели да свалят нито един златен дъждосфирец. Същтата вечер ловците се впуснали в яростен спор дали имено златният дъждосвирец е най-бързо летящата дива птица в Европа. В разгара на спора един от приятелите на Бийвър го посъветвал да се обърне към справочната литература. С това нещтата приключили. За момента…

През август 1954 между същите ловци отново се разгорял спор – този път не лети ли тетревът по-бързо от златния дъждосвирец. В този миг на сър Хю Бийвър му хрумва идеятя, че подобни спорове сигурно се водят във всичките 81 400 пъба в Англия и Ирландия и че справочник, който да помогне да се разрешат подобни спорове, просто няма. Не би било зле такав род книга да издаде имено компанията “Гинес” – това неизбежно ще предизвика асоциации с извесната марка добра бира.

По същото време в пивоварната “Гинес Парк Роял” като младши пивовар работел Крис Чатауей, бивш лекоатлет. Тои препоръчал хората, който да се заемат с подготовката на подобно издание – близнаците Норис и Рос Макуъртър. Те били шампиони по бягане на къси разтояния от Оксфорд, а по-късно основатели на “Флийт стрийт” своя информациона агенция. Една година преминала в изледователска работа и накрая на 27 август 1955 бил готов и подвързан първият екземпляр със 198 страници. Успехът бил невероятен – още преди Коледа “бирената енциклопедия”, както я наричали, станала бестселър №1 във Великобритания.

Първото чуждестранно издание се появило в Ню Йорк през 1956 г., последвано от издания на френски /1962/ и немски /1963/. След като през 80-те години книгата била преведена дори на езици като телугу и малаяламски, практически не останал известен език, на който тя да не е издадена.

За съжаление на български “Книгата на рекордите на Гинес” се появява едва през 1999 г., а преди това се внася изданието й на руски. В СССР е издадена веднага след перестройката – през 1988. Преди това е било невъзможно – Громико , Ломако и останалите от брежневското ръководство се отнасяли към нея крайно негативно, наричайки я “типично буржоазно четиво”. В книгата се съдържали куп нелицеприятни за Москва рекорди и дори държавни тайни – например числеността на въоражените сили на СССР, данни за масовите чистки по времето на сталинизма, рекордът на Ломако, който от 1940 до 1986 е незаменим министар на цветната металургия, и др.

През 1974 самата “Книга на рекордите на Гинес” заема своето място в … “Книгата на рекордите на Гинес”. След като преминала границата от 23,9 млн. продадени екземпляра, тя била обявена за най-популярната книга, защитена от авторско право. През 1984 е прехвърлена кота 50 млн., през 1994 са достигнати 75 млн., а вначалото на новото хилядолетие цифрата надхвърли 100 млн.

Въпреки огромната популярност на книгата и растящия брой кандидати желаещи да попаднат на страниците й, не всички претенденти, разбира се успяват да сторят това. Според съставителите на книгата рекорда е “действие или събитие, превъзхождащо друго от същия вид и явяващо се предел както за одушевени, така и за неодушевени обекти и подлагащо се на измерване с хронометър, рулетка или брои повторения”.

Най-стария рекорд е установен от Симеон Младши, монах от суровата секта на стълпниците, който през 597 г. завършил своето 45-годишно пребиваване на върха на една каменна колона близо до Антиохия, Сирия.

Има много рекорди, които са фиксирани не по волята на хората, които са ги постигнали. Например САЩ е страната с най-голям процент разводи в света. Или пак друг пример – най-краткото завещание в света се състои от думите “Всичко на жена ми”. То било написано от някои си Карл Тауш от Хесен през 1967. А най-дългото принадлежи на Фредерик Кук, който през 1925 г. оставил завещание от цели 2 тома или 95 940 думи. И двамата едва ли някога са предполагали, че ще попаднат в книга на рекордите. Както впрочем едва ли е предполагал и Фидел Кастро, които е произнесъл най-дългата реч. На 26 септември 1960 той говори пред ООН в продалжение на 4 часа и 29 минути /Макар че това със сигурност не е пределът на неговите вазможности/.