Книга на своя първороден син, Едисън Дейвид Бивиър "Мъдър син радва баща си"

ПОД ПРИКРИТИЕ

Името ти означава "Възлюбен, който заслужава доверие".

Твоят живот наистина отговаря на това име и си ходил в истините на тази книга.

Моля се, да наследиш Божиите най-богати благословения и обещания и нека Неговото лице продължава да осиява над теб.

Аз и майката ти те обичаме и сме благословени, че си наш син.

Под прикритие ли сте?

Съществува скришно място под сянката на Всемогъщия, където има свобода, снабдяване и защита. Много вярващи търсят свобода и сигурност извън Него в област, където съществува точно противоположното. Подведени са да вярват, че истинската и трайна свобода може да бъде намерена далеч от Божествената власт. под прикритие разобличава подмолните, но тъй разпространени тактики, които врагът използва срещу вярващите, пречи им да разпознаят и правилно да се отнасят към Божествената власт. С практически, лични примери и стабилна библейска основа, тази книга ни напомня за същността на Божието царство – царство, управлявано от Цар, в което съществува ред и власт! Може да имате въпроси относно груби или корумпирани водачи. Как е възможно под тях да се намери защита?

• 
  Как истинското библейско покорство се различава от подчинението.
  
• 
  Как да се предпазим от това да грешим, макар да изглежда, че сме напълно прави.
  
• 
  Как да реагираме и преодоляваме несправедливо отношение.
  
• 
  Целта на поставената от Бога власт.
  
• 
  Как се развива вярата.
  

1. 
   Представяне на „Под прикритие”
   
2. 
   Трудно е да риташ срещу ръжен
   

3. 
   Разкриване на греха
   
4. 
   Скритата сила на беззаконието
   
5. 
   Последиците от непокорството І
   
6. 
   Последиците от непокорството ІІ
   
7. 
   Омаяни
   

8. 
   Знае ли Бог чия е отговорността?
   
9. 
   Почитайте царя
   
10. 
    Двойна почит
    
11. 
    Покорство и подчинение
    
12. 
    Ами, ако властта ми каже…?
    
13. 
    Несправедливо отношение
    
14. 
    Самонанесено осъждение
    
15. 
    Още някои подробности
    
16. 
    Голяма вяра
    
17. 
    Заключение
    

ЧАСТ 1

ПРЕДСТАВЯНЕ НА "ПОД ПРИКРИТИЕ"

Докато бях дете, живеехме в област, където преживявахме често бури. От нашите големи прозорци наблюдавахме как тъмните облаци приближават, съпровождани от тътена на далечни гръмотевици. Само след минути бурята беше над главите ни с пълна сила. Проблясващите светкавици биваха последвани от незабавни силни гърмежи. Дъждът звучеше като хиляди малки чукове, барабанящи по нашия покрив. Бурята само ни караше да се чувстваме много по-защитени и сигурни в нашия дом. Всичко навън беше мокро, студено и застрашено от поразяващите светкавици. Но вътре ние бяхме на безопасно и сухо място, тъй като покривът ни защитаваше от тиранията на бурята. Бяхме под прикритие.

Ако се разровим за още значения, ще стигнем до друг термин - "човек, работещ под прикритие". Терминът описва безопасността при променена идентичност. Агент, който е под прикритие, може да се движи свободно, без да бъде разкрит от противниците си. Неговото правителство го е поставило под прикритието на измислено име и той е свободен агент във враждебна територия. Накратко, независимо как използваме тази дума или фраза в най-различните й приложения, те всички включват идея за защита и свобода.

Но каква връзка има терминът под прикритие с християните? Давид пише: "Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам" (Псалм 91:1-2).

Отново виждаме, че защитата е за хората под Неговото прикритие. Но от първоначалните думи на стиха: "Който...", авторът ни насочва към най-съществения въпрос: Кой живее под Неговото прикритие? Книгата, която държите в ръцете си, е търсене на този най-важен отговор. Казано накратко, под прикритие е онзи човек, който е подвластен на Бога.

Адам и Ева се радваха в градината на свобода и защита под Божието прикритие. Но в мига веднага след непокорството си те изпитаха огромна нужда точно от това, изпод което се бяха измъкнали доброволно... нуждата да "бъдат покрити" (Битие 3:7). Непокорството им на Божията власт ограби човечеството от сладката свобода и защита, които някога то познаваше.

Нека бъдем откровени. Власт не е популярна дума. Но когато отхвърляме или се боим от властта, ние загубваме привилегията на изключителната защита и облаги, които тя носи. Потръпваме, защото не виждаме нещата от Божията гледна точка. Много често нашето отношение към властта ми напомня за една ситуация, която се случи с третия ми син.

Когато Александър започна първи клас, имаше лошо преживяване с учителката си. Тя беше в постоянен конфликт с класа. Избухваше и се заяждаше с учениците и често им крещеше. Нерядко Александър се оказваше причина за нейните гневни изблици, понеже е изобретателно и енергично малко момче и предпочита да говори, вместо да мирува. За него училището беше прекрасно социално събиране. Естествено отношението му към училището бе в сблъсък с личността на учителката и с нейната сприхавост.

Много пъти съпругата ми и аз се озовавахме след часовете в стаята й за консултации. Работехме с учителката, като насърчавахме Алекс да се подчинява на нейните правила и да окаже съдействие, но целият болезнен процес породи у него неприязън към систематизираното академично обучение.

После се преместихме в друг щат и Алекс мина във втори клас. Учителката му беше съвсем различна. Тя бе даже прекалено добра и изключително загрижена за щастието на своите ученици. Смяташе Алекс за очарователен и имайки предвид неговия нрав, той навярно е бил покорен от нея, но все пак минаваше между капките и научаваше много малко. Синът ни си оставаше на "вие" с академичното познание и затова го преместихме в едно прекрасно частно училище, което наблягаше точно на академичността.

Там той се почувства изгубен и объркан. Беше сред деца, които бяха усъвършенствали своите умения през първите две години в училище. Сега Алекс беше под ръководството на добра, мила, но и строга учителка. Скоро стана ясно, че той изостава от другите ученици. Отново имаше чести, но този път ползотворни срещи с новата учителка. Лиза и аз повече се заангажирахме с работата му.

Да си на училище по цял ден, а вечер родителите да ти стоят на главата, може да ти дойде малко множко. Не веднъж просто блокираше. Често избухваше в плач, имайки чувството, че затъва, макар всъщност да напредваше.

Един ден голям емоционален товар падна върху плещите му. Неговите братя отиваха на училищно парти за пързаляне с ролери, а той трябваше да си остане вкъщи, за да напише някакво недовършено домашно, което беше скрил в бюрото си. Пропускаше забавлението заради тази купчина работа от учителя! Не му оставаше друго освен да заплаче. Беше време за още един разговор между баща и син. Още след първите няколко думи лесно видях проблема. В неговите очи цялата работа беше напълно безнадеждна. Сълзите на объркване не преставаха да се стичат и той просто не можеше да чуе думите на татко си. Настъпи момент на мълчание от страна на двама ни. Той беше свел глава и хлипаше.

Никога няма да забравя какво стана после. Алекс се изправи, донякъде възвърна самообладанието си, изтри лице и после ме погледна с онези големи шоколадово-кафяви и вече уверени очи. Явно го бе осенила идея -такава, че да реши неговите проблеми и да пресуши сълзите му. Той се изправи и кръстоса ръце. Поде със сериозен глас: "Татко, искам да ти кажа нещо. Познаваш ли Джесика от моя клас? Тя не вярва в доктори." След като се подвоуми, добави: "Е, татко, аз не вярвам в учители."

Едва се въздържах да не избухна в смях. Наистина ме беше изненадал. Той повтори отново: "Ако Джесика от моя клас не вярва в доктори, аз просто няма да вярвам в учители." Вече не можех да сдържам смеха си. Ако не го бе изговорил в объркването си, нямаше да бъде толкова забавно. Само да бяхте чули тона му. Той наистина смяташе, че ме посвещава в едно ново откритие, което би могло да разреши всичките му проблеми. Бе сериозен, все едно, че свидетелстваше в съдебната зала.

Разбира се, аз използвах възможността да му обясня до къде би могъл да стигне, ако няма учители. Споделих му впечатленията си от Ангола и Африка, където бях ходил предишната година, за да работя в станции за гладуващи деца. Как тези деца биха дали почти всичко, за да са на мястото на Александър! Биха се вкопчили във възможността да учат, разбирайки колко е важно това за бъдещото подпомагане на семейството им. След моето обширно обяснение той с неохота се раздели с новооткритата философия и се върна на кухненската маса, за да се пребори с купчината работа.

През следващите няколко седмици продължавах да си мисля за този разговор със сина си и не преставах да го съветвам с начина, по който някои хора гледат на властта. Мнозина имат неприятни преживявания с властта. Някои са претърпели грубост от лидерите над тях. Други, подобно на Александър, поради чисто объркване са започнали да гледат на властта като на пречка за тяхното забавление или за това, което считат най-добро за себе си, докато всъщност имат добри водачи и власти. Но поради разни неблагополучни преживявания са развили погрешно отношение: Аз просто не Вярвам Във Властите, или да се изразим по-зряло, просто няма да се подчиня на Властта, ако най-напред не се съглася с нея.

Но как Бог преценява всичко това? Трябва ли да се покоряваме на властите, дори ако те са несправедливи? Ами ако са корумпирани? Ами ако ни карат да правим неща, които ние считаме за погрешни? Ами ако ни подтикват към грях? Къде е границата? Освен това защо трябва да се подчиняваме? Има ли някакви облаги? Не можем ли всички просто да бъдем водени от Божия Дух?

Словото съдържа специфични отговори на всички тези въпроси. Вярвам, че това е най-важната книга, която Бог ми е поверил да напиша, защото засяга основните причини за много от трудностите, преживявани от хората в Църквата днес. Кое предизвика падението на Луци-фер? Бунтът. Кое предизвика Адамовото падение? Непокорството. Кое кара хората да се отклоняват в християнския си живот? Непокорството. Стряскащо е, че в повечето случаи непокорството не е явно, а прикрито.

В тази книга съм споделил примери за собствените си грешки. Не съм жаден за власт водач, който да притиска своите овце да му се покоряват. При това не съм и пастор. Така че пиша като човек, който е допускал много грешки или, по-точно казано, грехове. През 80-те години работех към две международни служения и от тогавашните ми преживявания извличам повечето от настоящите си примери. Стряскащото при всички инциденти е, че аз вярвах с цялото си сърце, че съм прав, докато всъщност грешах. Толкова съм благодарен на нашия Господ, че Словото Му разкри моите мотиви.

Най-искреното ми желание е да се поучите от моите перипетии и да избегнете същите грешки. Моля се да си извлечете поука и да получите прозрение въз основа на глупостта или да познаете добрите резултати. Защото онова, което впоследствие проумях чрез моите опитности, и истините, научени в целия процес, бяха ползотворни и прекрасни. Чрез покаянието дойде безопасност и снабдяване.

Вярвам, че същото може да се случи и с вас при прочита на тази книга. Докато се запознавате с библейските и личните примери, вашето сърце също ще получи просветление. Някои от нещата може да затвърдят онова, което вече знаете, а други да ви освободят. Аз се моля и в двата случая да приемете Неговото Слово с кротост, защото единствено такъв е мотивът ми за написването на книгата.

Когато се изправим пред истината, обикновено реагираме по два начина. Можем да изпаднем в гняв и самозащита, подобно на Каин, Адамовия син, и да загърбим откровението, от което се нуждаем (Битие 4). Или да скрием себе си и да се съкрушим, по примера на Давид, когато бе предизвикан от Натан, и да оставим болката и покаянието да ни въздигнат до ниво на благочестив характер (2 Царе 12). Нека да имаме сърцето на Давид в това отношение и да отхвърлим гордостта, която се опитва да ни отклони от Божия план за снабдяване и защита.

Когато поемате по тези пътеки, не забравяйте, че често тежестта, а не успокоителните думи, в крайна сметка допринася за най-голяма свобода и защита.

Като дете, точно преди да ми инжектират някаква ваксина във втори клас, един приятел ми каза колко много боли. Щом чух това, реших да избегна иглата на всяка цена. Борих се с две сестри, докато най-накрая те се предадоха. После моите родители ме хванаха и ми обясниха какво би могло да се случи, ако не ме ваксинират против туберкулоза. Вече бях видял сестра ми да умира от рак и затова знаех, че те искат само моята защита. Знаех, че инжекцията ще е малко болезнена, но ще ме предпази от заразяването с опасни и вероятно смъртоносни болести. След като веднъж го осъзнах, с готовност отидох да ме ваксинират.

Спомнете си този пример, когато се сблъскате с неудобни за вас или дори болезнени имунизиращи истини от Божието Слово. Знайте, че пътищата на вашия небесен Отец са съвършени и онова, което много пъти изглежда пагубно или болезнено, в крайна сметка служи за защита, благословение или нечие спасение. Никога не забравяйте, че Неговата любов към нас е чиста, съвършена и вечна!

Преди да започнем нашето пътуване, нека да се помолим:

Небесни Отче, желая истина във вътрешните си части повече, отколкото удобство или удоволствие. Затова поставям в ръцете Ти своето сърце и душа, като знам, че Твоите пътища са съвършени. Ти ме възлюби достатъчно, за да изпратиш най-скъпото за Теб - Твоя Син Исус - да умре за мен, за да ми даде вечен живот. Щом ме обичаш толкова много, значи със сигурност желаеш да довършиш делото, което си започнал в живота ми. Моля Те, докато чета тази книга, да ми говориш чрез Своя Дух и да ми показваш желаните от Теб пътища за моя живот. Отвори очите ми, за да виждат, и ушите ми, за да слушат Словото Ти. Открий ми Исус повече от всякога преди. Благодаря Ти предварително за това, което ще извършиш в мен чрез Своето Слово в настоящата книга. Моля се в името на Исус.

ГЛАВА 2

Пред мен се изправя едно предизвикателство, което не мога да посрещна без благодатта на Бога. То е да се опитвам да поучавам за властта в свят, който с всеки изминал ден допуска все повече безобразия. Ето защо много от нещата, които ще кажа в настоящата книга, ще бъдат в противовес с начина на мислене на този свят. В толкова много отношения сме програмирани да мислим различно от основните принципи, пред които трябва да се изправим. Но точно такава е настоящата тактика на сатана, врага на душите ни - той прави нещата, които ни завличат в робство, да изглеждат желателни, дори добри, а представя освобождаващите истини като тежко иго.

Така се започна в самото начало. Спомнете си Едемската градина; неговият метод проработи толкова добре и не се е променил оттогава насам. Ето защо към нас е отправено сериозно предупреждение: "Не се заблуждавайте, любезни мои братя" (Яков 1:16) и "И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено" (Римляни 12:2).

Опитът ми показва, че западняците (живеещи в демократичните нации в Америка и Европа) са едни от най-закоравелите хора спрямо Божието Слово. Затова има съществена причина. Трудно е да разбереш принципите на царството с един демократично настроен ум. Демокрацията е добра за народите по света, но ние трябва да запомним, че Божието царство си е царство. То се управлява от Цар и има рангове и власт. Законите на Неговото царство не се ръководят от общественото мнение, нито се определят чрез гласуване. Законите не се поклащат от онова, което ние считаме за добро за себе си, както Ева беше толкова хитро подмамена да повярва. Затова по примера на Самуил, който "обясни на людете как ще се реди царството, и като го написа в книга" (1 Царе 10:25), днес трябва да бъдем инструктирани относно принципите на царството, тъй като обществото не ни възпитава в тях.

Ако като вярващи се опитваме да живеем с общоприетото отношение към властта, в най-добрия случай ще бъдем неефективни, а в най-лошия - изложени на опасност. Нашето снабдяване, както и защитата ни, могат да бъдат блокирани или дори отсечени, ако прекъснем връзката си с Източника на истинския живот. Все едно да играеш бейзбол, докато Бог ръководи футболен шампионат. Друг пример за това е да се опиташ да използваш електрически уред, без да го включиш в контакта.

Днес твърде често, ако не сме съгласни с властта, отправяме предизвикателство към нея чрез оплакване или протести. В крайна сметка, управлението би трябвало да бъде "от хората, чрез хората и за хората", нали? Тази и други демократични нагласи са се прокраднали в християнството и са тласнали мнозина към измамния път на самоуправлението. С напредването на този път обикновеното предизвикателство към властта прераства в открита съпротива. Има и хора, които са навлезли в още по-дълбока степен на презрение към властите, като демонстрират това чрез тотално пренебрегване на тяхното съществуване. По този начин те показват, че напълно са загубили страха си от Господа.

Нито един от тези подходи обаче няма да донесе свободата, към която се стремим. Защото Словото казва:

"И ако послужат и служат на Него, ще прекарат дните си в благополучие и годините си във веселия, но ако не послушат, ще загинат от меч, и ще умрат без мъдрост" (Йов 36:11-12).

"Него" не е никой друг, а Бог. Забележете обещанието: снабдяване и защита в замяна на нашето покорство на надвисналата опасност, съпровождаща пренебрегването на Неговото управление. Свободата, към която се стремим, съпротивлявайки се на властите, бива загубена поради непокорството ни към нея. Съпругата ми обича да казва: "Има свобода в подчинението и робство в непокорството." Това обобщава прочетеното в горните стихове от книгата на Йов.

Някой може да каже: "Подчинявам се на Бога, но не и на човека, ако не съм съгласен с него." Ето как може да попречи нашето възпитание и неправилно църковно мислене. Не можем да разделим покорството си към Божията директна власт от това към делегираната Му власт. Всички власти са от Него! Ето какво ни наставлява Словото:

"Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма Власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си" (Римляни 13:1-2).

Този пасаж е достатъчно богат на теми за размишление и ние ще се поровим из него по-късно, но сега искам да коментирам само няколко въпроса. Първо, Бог определя всички съществуващи управници. Истината е, че никой не може да се издигне до позиция на законна власт без Божието знание. Трябва да приемем тази идея в сърцата си. Второ, надигането срещу властите е надигане срещу постановлението на Господа, или самия Бог, и онези, които го правят, си навличат осъждение. Не бива да забравяме, че нашият Отец - не някой жаден за власт водач-е потвърдил, че "цялото Писание е боговдъх-новено" (2 Тимотей 3:16). Само защото хората са преиначили нещата, не означава, че в основата им не стои Бог.

Макар да не им се ще да си го признаят, мнозина считат себе си отговорни само пред Бога, не и пред властите. Мислещите по този начин са се изправили точно срещу Онзи, когото наричат Господ. Спомнете си думите на Исус към Савел (който щеше да стане Павел): "Трудно е да риташ срещу остен" (Деяния 9:5). Земеделците в библейско време са използвали остени. Обикновено един остен е представлявал прав клон от дъб или друго здраво дърво с размер от два метра и половина, чиято кора се е боядисвала. В предната част е имало заострен шип, с който да се мушкат воловете по време на оран. Волът със сигурност не би се съпротивил на подобен остър инструмент, който би могъл да му нанесе доста голяма болка и рани. Ето защо в Павлово време се е използвал този преносен израз, за да опише колко е безполезно да се съпротивляваш на по-висша власт или сила.

Онези, които се съпротивляват на Божията власт, било директно, подобно на Савел, или косвено - към Неговата делегирана власт, всъщност ритат срещу остена в ръцете на Бога. В повечето случаи това може да се окаже болезнено преживяване и урок, който повечето от нас научават по трудния начин.

КАК МОИТЕ ОЧИ СЕ ОТВОРИХА

Като говорим за болка, аз си спомням как моите очи бяха болезнено отворени за факта, че съпротивата към делегираната власт е съпротива към Божията власт. За мен това преживяване се запечата като вечен паметник на глупавата идея да риташ срещу остен.

В средата на 80-те години ми предложиха да стана младежки пастор в голяма интернационална църква. След молитва и едно изумително потвърждение, приех позицията със съзнанието, че това е волята на Бога.

Бях доста развълнуван, защото нямах опит с младежкото служение, а се озовах сред служителите на една от най-бързо растящите и най-влиятелни църкви в Америка. Започнах да чета с насърчение книги и наръчници за младежкото служение. Една от книгите бе написана от главния младежки пастор на църква в Луизиана, осъществяваща забележителна младежка програма. Помолих секретарката си да се обади и да попита дали бих могъл да ги посетя за два дни и да прекарам известно време с групата. Водачите изявиха дружелюбно съгласие и ние уточнихме датите.

Още с пристигането ме грабнаха за едно младежко събиране в сряда вечер. Бях изумен. Имаха собствена младежка зала с 1500 места, повечето от които бяха заети. Не играеха игри, а проповедите им бяха безкомпромисни. Словото беше с чистота и сила. На всичко отгоре младежите се вълнуваха, че са там. Аз бях докоснат и се чувствах сигурен, че съм избрал правилната група, от която да се уча.

На другия ден се срещнах с лидерите в църквата. Отново не можех да повярвам на очите си. Имаха собствена младежка административна сграда, две секретарки и четирима младежки пастора служеха на пълен работен ден. Прекарах следващите два дни на различни събирания с четиримата водачи. Статистиките бяха главозамайващи. По онова време те имаха 1250 младежи в гимназиалното служение и цифрата растеше с изумителна скорост.

И четиримата пастори свидетелстваха едно и също. Успехът на служението се дължал на "партитата", които организирали всяка вечер на повече от сто места в града. Партитата всъщност представлявали домашни групи с цел спасение на млади хора.

Идеята беше достатъчно проста, но същевременно и дълбока. Трудно е да заведеш неспасени тийнейджъри на църква, но е лесно да ги закараш на парти. През седмицата всеки член от младежката група бил насърчаван да си набележи един човек в училище и да го заведе на неговото парти в петък вечер. По време на партито се предлагала храна, ставали запознанства и се пускала съвременна християнска музика. После избраният водач ученик от гимназията или студент - започвал групова дискусия, която в крайна сметка насочвала разговора към темата за спасението. След което на присъстващите се предлагала възможността да предадат живота си на Исус. В резултат на всичко това много от отишлите за първи път се спасявали. Били отвеждани настрана и инструктирани за важността на общението и църквата, разменяли си имена и телефони и хората били канени на вечерни младежки служби в сряда.

Посетих партитата и се въодушевих, когато няколко неспасени студента предадоха живота си на Исус. Върнах се в моята църква и споделих с помощника си какво съм научил. След това усетихме подтик да направим същото с нашата група. Разказах за видяното и за нашите намерения на главния пастор, докато бяхме на паркинга след една неделна служба. Той ме насърчи: "Страхотно, братко. Давай напред!"

ОСЕМ МЕСЕЦА НА ПЛАНИРАНЕ И РАБОТА

Докато се молех, Бог ми даде план. Трябваше незабавно да започна училище за подготовка на лидерите си. Съобщих това вторник вечер пред цялата младежка група и за моя радост седемдесет от тях се записаха за лидерския клас следващата неделя сутрин. През следващите шест месеца щях да ги поучавам ежеседмично относно принципите на лидерството като вярност, характер, посвещение, служение и видение.

След пет месеца Бог отново ми проговори в молитвите и каза: "Избери двайсет и четирима души от лидерския си клас и започни с тях група за ученичество. Така ще избереш твоите първи лидери за партитата." Започнах незабавно да обучавам тези лидери за първите домашни групи.

През следващите два месеца подготвих лидерите за домашните партита и представих видението за тях пред основната младежка група във вторник. Двамата с по-мощник-пастора ми работихме върху лидерската програма и върху много детайли, като локализиране на партитата, разделяне на града според училищните райони и пощенски кодове, както и за това как групите, като се разраснат, ще поемем новоповярвалите. Отдадохме се на това начинание, мотивирани от целта да достигнем погиващите души.

Всички се вълнуваха. Видението слезе от водачите към обикновените посетители на младежките служби. Младите хора вече дискутираха кого искат да поканят най-напред на своите партита. Молеха се Бог да докосва сърца, които да откликват, виждайки нуждата си от Исус, и да се спасяват. Аз и помощника ми си представихме цялото светилище изпълнено с 2500 души във вторник вечерите. С две думи, бяхме покорени от видението и обзети от ревност.

СЪБИРАНЕ, КОЕТО НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ

Три седмици преди започването на първите партита влязох на седмичното пасторско събиране, напълно неподготвен за онова, което предстоеше да чуя. Главният пастор сподели с нас, единадесетте си помощник-пастори, следните поразяващи думи: "Братя, СвятиятДух ми показа, че пътят на тази църква не минава през домашните групи. Затова искам да отложите всички събирания на малки групи, които провеждате по домовете!"

Не можех да повярвам на ушите си! Трябваше да има някаква грешка или объркване. Разменихме смутени погледи с моя помощник-пастор. Опитах се да се успокоя с мисълта: "Той няма предвид младежите... говори само за другите пастори. "Пасторите на несемейните, на възрастните, на семейните двойки и останалите имаха домашни групи, но не се справяха много добре и не акцентуваха кой знае колко на служението си. Освен това, бях споделил своята идея с главния пастор преди няколко месеца на паркинга и той каза: "Давай!" Ето защо стигнах до заключението, че младежкото служение прави изключение от този мораториум.

Повече не можех да се сдържам. "Извинявай, пасторе. Имаш предвид с изключение на младежкото служение, нали?" Той се обърна към мен и каза: "Джон, Святият Дух ми проговори и ми каза, че пътят на тази църква не минава през домашните групи."

Възразих: "Пасторе, спомняш ли си, че преди няколко месеца летях до Луизиана да видя една младежка група? В групата си имат 1250 ученика от гимназията. И четиримата пастора казаха, че това се дължи на техните домашни групи."

Главният пастор ме погледна и каза: "Джон, Святият Дух ми проговори и каза, че пътят на тази църква не минава през домашните групи."

Аз отново се обадих с нарастващо напрежение, като междувременно си мислех: "Той не разбира." Започнах да споря: "Пасторе, трудно е да доведем неспасени млади хора в нашата църква, но можем да закараме почти всеки гимназиален ученик на парти, което, както ти обясних преди няколко месеца, в крайна сметка ще бъде домашна група с цел спасение на погиващите."

Той повтори: "Джон, Святият Дух ми каза, че пътят на тази църква не минава през домашните групи."

Започнах доста да се разпалвам и продължих да оспорвам: "Но, пасторе, можем да напълним залата си с 2500 ученика. Бихме могли да видим всички младежи от Орландо, Флорида, спасени!"

Той повтори същите думи.

Спорих с него около 15 минути. Всички в стаята можеха да усетят нарастващото напрежение. За мой късмет, единствените думи, които продължаваха да излизат от устата на пастора, бяха същите - тези, които Бог му бе вложил.

Най-после утихнах, но вътрешно кипях. Не можах да чуя нищо друго до края на събирането. Мислех си само: "Работим върху това от осем месеца. Той знае, че го правим; казах му го още в началото. Как може да спира средството, което би довело стотици или дори хиляди в царството? Спира развитието на Божието дело! Какво ще кажа на младежите? Какво ще си помислят младите лидери? Летях чак до Луизиана! Какво прахосване на пари, на време! Не мога да повярвам, че това наистина се случва!" Мислите ми нямаха край и във всички тях аз бях прав и на Божията страна, а пасторът бъркаше!

Когато събирането приключи, изхвърчах от конферен-тната зала. Един от по-възрастните и по-опитен пастор се опита да ме спре и да ме настави в мъдрост и въздържаност, но аз го погледнах и казах: "Фред, не желая да говоря!" Той видя, че няма да постигне нищо и се отдръпна.

Паркирах колата пред вкъщи, отворих предната врата и чух поздрава на съпругата си. Аз не й отвърнах, но само казах с много притеснен глас: "Няма да повярваш какво направи той!"

Като чу тона ми, тя отвърна със загриженост: "Кой и какво е направил?"

"Пасторът! Отмени партитата в домашните групи! Това, върху което работим от месеци. Отмени ги! Можеш ли да повярваш!"

Тя ме погледна и каза с изключително дискретен и сериозен глас: "Е, като че ли Бог се опитва да ти даде урок за нещо." После мина през коридора и отиде в спалнята.

Сега се ядосах на нея. Влязох шеметно в кухнята, вдигнах краката си на един стол, загледах се през предния прозорец и продължих да размишлявам колко греши моят пастор. Сега към обзелите ме вече мисли се прибавиха и други относно това колко нечувствителна и непроницателна е съпругата ми.

СРЕЩА С ГОСПОДАРЯ

Докато реех поглед през прозореца, Святият Дух проговори в сърцето ми. Каза: "Джон, чие служение изграждаш? Моето или твоето?"

Промърморих: "Твоето, Господи!"

Той бързо отговори: "Не, не е така. Изграждаш собственото си служение."

Казах: "Господи, не можем да заведем повечето от неспасените ученици в църквата. Можем обаче да ги закараме на партитата..." Започнах да Му излагам всичките доводи и планове - като че ли Той не знаеше. Колко лесно можем да се заблудим!

Господ ме изчака да приключа, а после каза: "Джон, когато те доведох В тази църква да служиш на този човек, Аз те направих част от служението, което съм поверил на Него. Призовах те да бъдеш негови ръце и крака; поставил съм само един човек в отговорност на служението. "

Припомни ми за Мойсей. Библията казва: "И Мойсей беше верен в целия Божий дом" (Евреи 3:5). Той беше лидерът, поставен от Бога над обществото.

После ме накара да се замисля за Яков от Новия завет. Яков беше лидерът на Ерусалимската църква. Припомни ми случая, когато сред вярващите беше поставен въпросът с обрязването (Деяния 15). Павел, Варнава, Петър, Йоан и всички останали апостоли и старейшини на църквата в Ерусалим се събраха, за да го обсъдят.

Някои от вярващите фарисеи, които също бяха лидери, се изказаха най-напред. После Петър взе думата. След това Павел и Варнава споделиха какво Бог извършва между езичниците. Щом приключиха, Яков се изправи, обобщи казаното и после отсъди: "Затова..." Като глава той взе решението, а всички останали, включително Петър, Павел и Йоан, се подчиниха на неговото решение.

Видях същия принцип, илюстриран в Словото, когато ангелът изведе Петър от затвора. Апостолът каза на вярващите в дома на Мария: "Явете това на Якова и на братята" (Деяния 12:17). Същото важеше за Лука и за Павел. Лука пише във връзка с пристигането им в Ерусалим: "Братята ни приеха с радост. И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери" (Деяния 21:17-18). Защо Петър и Павел споменават Яков в тези два случая? Това, че специално е споменат по име, говори, че е бил водач.

Щом Святият Дух ми даде да разбера това, той продължи: "Джон, когато се изправиш пред Мен за съд за периода, в който съм те поставил да служиш на този пастор, ти няма на първо място да даваш отчет колко младежи си довел до спасение в Орландо, Флорида. Преди всичко ще бъдеш съден за това колко верен си бил към пастора, под когото съм те поставил."

После заяви нещо, което ме шокира: "Дори би могъл да спечелиш всички младежи в Орландо, но ще се изправиш пред Мен в съд заради това, че не си се подчинил и не си бил верен на пастора, който съм поставил над теб." При тези думи усетих с нова сила страха от Господа! Отказах се от всяка самозащита, защото се усетих като мека глина в ръцете на Господаря.

Той продължи: "Джон, ако не промениш посоката, младежите ще тръгнат на една страна, а църквата на друга. Ще предизвикаш разделение в нея." "Разделение" означава "две видения" (игра на думи от англ. - б. пр.)! Защо толкова много църкви и домове се разделят днес? Има повече от едно видение, което означава, че някой не се подчинява на Божията постановена власт. Бог поставя определен човек за лидер, защото всяка организация с две глави е обречена на разделение!

ОТКЛИКЪТ И ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОКАЯНИЕТО

Незабавно се покаях за бунтовническото си отношение. След молитвата вече знаех какво трябва да направя. Взех телефона и се обадих на главния пастор. Щом вдигна слушалката, аз казах: "Пасторе, Джон Бивиър е на телефона. Обаждам се, за да си поискам прошка. Бог ми каза, че съм бил непокорен на твоята власт и съм съгрешил много. Моля те, прости ми." Щом затворих телефона, чух Святият Дух да ми задава следния въпрос: "Сега как ще съобщиш новината на твоите двадесет и четирима лидери този уикенд?"

Видях себе си във видение да влизам в стаята, с лидерите и с тъжен, монотонен глас да обявявам: "Момчета, няма да повярвате какво се случи."

Те ме погледнаха със загриженост и попитаха: "Какво?"

Аз продължих с натежал, безизразен глас: "Знаете, че сме работили върху това месеци наред, но пасторът отмени домашните групи. Няма да организираме петъчните си партита."

Видях как всички започват да плачат и да ридаят, разочаровани от решението. Беше лесно да се забележи, че са недоволни от главния пастор. Всички бяхме негови жертви и, разбира се, аз бях представян в добра светлина за негова сметка.

След като тази сцена премина през ума ми, чух Святият Дух да пита: "Така ли ще постъпиш?"

Отговорих: "Не!"

На следващото събиране влязох в изпълнената с лидери стая с увереност и с усмивка на лицето. С развълнуван и ентусиазиран тон съобщих: "Момчета, имам страхотна новина."

Те се надигнаха в трепетно очакване: "Какво?"

Продължих: "Бог ме предпази от това да родим и да изграждаме нещо, което не е от Него. На едно събиране на ръководството тази седмица главният пастор ми каза, че планът на Святия Дух за църквата не е да имаме домашни групи. Това автоматично изключва партитата!"

Сякаш моето видение се предаде и на тях и те единодушно извикаха: "Да, добре!" Нямах нито един проблем с тях! Не само аз израснах чрез това преживяване, но то бе от полза и за останалите. Повечето от тези двайсет и четирима младежи са на щатно служение и сега се справят чудесно.

СЪКРУШЕНО И РАЗКАЯНО СЪРЦЕ

Като се обърна назад, все повече се убеждавам, че това беше повратен момент в моя живот и служение. Ако не се бях съкрушил, а бях продължил упорито да отстоявам доводите си, днес щях да съм на много по-различно място. О, можеше да отменя партитата поради липса на друг избор, но сърцето ми да си остане непокорно, гордо и зако-равено. Никога не забравяйте, Бог не желае само външно покорство, а съкрушено и разкаяно сърце, което гладува и жадува за Неговата воля. Ето защо Давид казва: "Защото не щеш да Ти принеса жертва; всеизгаряния не Ти са угодни. Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш" (Псалм 51:16-17).

В живота си можем да правим големи жертви, да служим дълги часове, да се трудим без заплащане, да се лишаваме от сън, да търсим начин да достигнем повече хора и да вършим какво ли още не, защото в служението списъкът е безкраен. Погълнати от всички тези жертви, можем да си въобразим, че угаждаме на Бога чрез усилията си. Възможно е обаче в цялата ни активност нашият основен мотив да е подмолно подхранван от самоувереност.

Чуйте следното: Бог се удоволства в подчинение, което води до истинско покорство. Целта на настоящата книга е не само да разкрие важността на покорството към Божията власт, но също да създаде любов и горещо желание да се подчиняваме.

Разбирам, че в умовете си може да имаме много въпроси относно даденото свидетелство. Вероятно един от тях е: "Не ти ли беше казал Бог в молитва да организираш тези домашни групи?" А друг: "Ами ако пасторът е сгрешил за насоката на църквата? Ако е трябвало да имате домашни групи, но той е грешил, а ти си бил прав? Ако не е чул правилно?" Като напредваме в настоящото учение, ще отговорим на тези въпроси и на много други.

Но преди да продължим дискусията си за делегираната власт, трябва най-напред да подчертаем важността на покорството към Божията директна власт. Уочман Ний пише:

Най-напред трябва да бъде поставена твърда библейска основа на важността да се придвижим към Самия Бог. Едва след това можем да се приближим към значението на покорството пред делегираната власт. Върху този крайъгълен камък ще надграждаме всичко останало.

ЧАСТ 2

БОЖИЕТО

ПРИКРИТИЕ