Книга на своя първороден син, Едисън Дейвид Бивиър "Мъдър син радва баща си" (Притчи 10: 1). Името ти означава "


ГЛАВА 14 - САМОНАНЕСЕНО ОСЪЖДЕНИЕ



страница14/16
Дата11.04.2017
Размер2.61 Mb.
#18976
ТипКнига
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

ГЛАВА 14 - САМОНАНЕСЕНО ОСЪЖДЕНИЕ



Онези, които почитат властта, самите те ходят в голяма власт и са обградени с уважение
Не всеки се отнася към водачите като Давид. Твърде често ни доставя удоволствие да виждаме недостатъците във властите над нас и после се чувстваме оправдани да правим каквото си щем. Но нашата реакция към греховете на другите, особено към лидерите, е един от най-важните индикатори за собствената ни духовна зрялост. В подобни случаи Бог често изявява слабостите и грешките на властите в нашия живот, за да разкрие истинското състояние на сърцата ни. Виждаме как това стана с един от Ноевите синове.
ПРАВ, НО СБЪРКАЛ

След потопа Ной започна да обработва земята и посади лозе. Един ден, след като пи твърде много, той се оттегли в шатрата си и в пияно състояние разсъблече дрехите си.

Хам, най-младият от синовете му, влезе в шатрата, където лежеше Ной, видя голотата му, излезе и каза на двамата си братя Сим и Яфет. Сподели само със "семейството". Може да е казал: "Момчета, татко е пиян-залян и е гол както го е майка родила." Или още по-лошо - навярно е поканил своите братя да видят духовния си глава гол.

Когато Сим и Яфет чуха за случилото се, взеха дреха и държейки я над раменете си. докато влизаха заднешком в шатрата и гледаха настрани, покриха бащината си голота. Щом Ной дойде на себе си, разбра какво е направил Хам. Чуйте какво прогласи той:



"Проклет да е Ханаан; слуга на слуги ще бъде на братята си. Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; и Ханаан да му бъде слуга. Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; и Ханаан да им бъде слуга" (Битие 9:25-27).

В някои от предишните глави на книгата дискутирахме последиците от непокорството към Божията власт. Тези, които съзнателно се надигат, идват под проклятие. Хам научи тази истина по трудния начин. Той опозори и показа презрение към Божията делегирана власт върху Ной, което донесе проклятие върху Хамовото потомство. Интересното е, че престъплението на Хам му докара жестоки последици, докато за Ной не е писано да е понесъл някакво наказание.

Моралното падение на Ной стана изпит за тримата му сина, като разкри сърцата им. Единият беше непокорен и глупав, а другите двама се оказаха почтителни и внимателни. Ной не даде най-добрия пример чрез своето пиянство, но Бог трябваше да търси сметка за поведението му, а не тези под него. Двамата сина разбраха това и продължиха да го почитат. Третият взе нещата в свои ръце, за да опозори и засрами баща си и докара върху собствената си глава проклятието, което мислеше, че е определено за баща му.

Сим и Яфет дори не поискаха да гледат баща си в това състояние. Покриха го, за да не го видят и другите. Понеже запазиха уважителност към позицията на баща си, те защитиха репутацията му и своите сърца. Хам обаче се присмя и изложи баща си, което е непочтителен опит да се оспори неговата способност да управлява. Така Хам като че ли си осигури извинение за непокорството, което бе проявил към бащината власт. Това важи за всеки, в чието сърце има непокорство. Като не почита властта, човек се чувства свободен да не й се подчинява. В сърцето си отхвърля ограниченията.

В "Божията галерия на героите на вярата" (Евреи 11), Бог дава за пример вярата и покорството на Ной, но Хам не е в списъка. Не беше ли Хам прав? Не беше ли Ной пиян и разголен? Да, Хам беше 100 процента прецизен в това, което сподели, но грешеше в принципа. Човешкият разум би оправдал неговите действия; той предаде само онова, което видя; просто беше "откровен". Но принципите на покорство и почтителност казват друго. Сим и Яфет почетоха баща си и бяха благословени.

Много хора подобно на Хам са прави в това, което казват за своите лидери, но грешат в Божиите очи. Изложили са някого и са загубили своето благословение. Живеят в глупостта на собственото си разбиране и схващания. Липсва им сърцето на Давид, на Сим и Яфет. Когато Сауловото падение стана пълно, Давид скърбеше и прогласи:



"Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните. Саул и Ионатан, бяха любезни и сговорни в живота си, и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете. Израилеви дъщери, плачете за Саула, който ви обличаше в червено с украшения, който туряше златни украшения по дрехите ви" (2 Царе 1:20; 23-24).

Давид жестоко пострада от ръцете на този лидер. Естественото разбиране и плътският разум биха го насърчили да се радва и да прогласи победа. Но Давид отново доказа, че живее според принципите на властта и неговият пример бе свидетелство за хората, които му бяха подвластни. В резултат на това той стана велик водач в царството. Онези, които почитат властта, са благословени с голяма власт и са обградени с уважение. Привилегиите са благословение на Бога. Хората, които презират властта или имат лековато отношение към нея, таят неуважение и си навличат осъждение.


САМОНАНЕСЕНО ОСЪЖДЕНИЕ

Нека отново да прегледаме нашия основен стих за делегираната власт:



"Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си" (Римляни 13:1-2).

Осъждение идва върху тези, които се противят на властта. Докосвайки властта, вие докосвате Бога. Работих за две международни служения, преди да основа нашето. Видях, че осъждението е неминуем резултат от непокорството към властта. Идваше под много форми, но никого не подминаваше. Това се забелязваше особено когато служители биваха освобождавани. Независимо колко несмислен беше водачът или обстоятелствата, ако хората критикуваха или се надигаха срещу лидера, ако изпадаха в огорчение, те в крайна сметка се озоваваха в по-големи затруднения. При някои това се отразяваше на техните функции, при други - на работата; трети имаха здравословни проблеми; при други случаи се появяваха проблемите с децата или в семейството. Списъкът е дълъг, но нишката на необичайни трудности може да бъде проследена в живота на всеки човек, който не е почитал своите духовни наставници.

Виждал съм как много хора, уволнени от работа неоснователно, са оставали с кротък дух. Отказвали са да говорят срещу предишните си работодатели, нито са слушали коментарите на други; напротив - благославяли са ги и са ги почитали всеки път, когато се е повдигал този въпрос. Знаели са, че Бог е техният източник и ще се погрижи за тях, а също така и ще ги издигне. Забелязвал съм, че им се предлагат впоследствие по-добри позиции. Пътищата ни с някои от тях са се кръстосвали след около 12 години и те все още са били благословени в живота си.

Как да поддържаме кротък дух? Исус ни издаде тайната: "Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят" (Матей 5:44). Той казва да се молим за тези, които злоупотребяват с нас. Когато го правим, сърцата ни се изцеляват и не се изпълваме с осъдителност или самосъжаление.


НАДАРЕНОСТ СРЕЩУ ВЛАСТ

Чрез Словото и житейските опитности съм научил, че тези, които говорят срещу властта, нанасят определено осъждение върху себе си. Помислете за Мариам и Аарон: "В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка)" (Числа 12:1).

Първо, нека да обсъдим кои бяха Мариам и Аарон. Мариам беше сестрата на Мойсей. Искам също да подчертая, че беше по-голямата му сестра. Бог я нарече проро-чица (Изход 15:20)- Аарон беше по-големият брат на Мойсей, както и първосвещеник. Така че говорим за двама души със значителни позиции на лидерство и известност.

Те критикуваха Мойсей, че се е оженил за етиопянка. Става въпрос за местна жителка на древната земя Куш, определяна от повечето учени като Етиопия, страна в североизточна Африка. Жената не беше наследничка на Авраам; не беше нает от Авраамовия завет.

Мариам и Аарон вярваха, че Мойсей е съгрешил или че в най-добрия случай е взел неправилно решение, като се е оженил за тази дъщеря на Африка, особено в позицията си на лидер. Беше ли мнението им правилно? Би било, ако се водехме по буквата на закона. Бог беше изявил желанието си израилтяните да сключват бракове само помежду си. Той предупреди, че чужденките ще отвърнат сърцата им към чужди богове. Тази заповед беше дадена във второзаконие. Женитбата на Мойсей за чужденка представляваше противоречие. Те навярно смятаха, че влиянието му е твърде голямо, за да се държи по този начин. (Бележка: Единствената заповед към нас е да не се свързваме несходно с невярващи. Вече не става въпрос за различия в произхода, но в духовното състояние. Вижте Галатяни 3:28. Според Новия завет няма нищо нередно двама души от различен етнически произход да сключат брак.)

И така, Мариам и Аарон бяха прави в своята преценка, но грешаха подобно на Хам. Мойсей беше техният водач. Да го критикуват беше нередно. Като по-голям брат и сестра, те биха могли да дискутират това с него като семеен въпрос, но да клюкарстват помежду си или да обсъждат поведението му сред обществото беше абсолютен грях.

Кое ги накара да говорят срещу своя лидер? Отговорът се намира в следващия стих: "Само чрез Моисея ли говори Господ? Не говори ли и чрез нас? И Господ чу това" (Числа 12:2).

Беше ли Бог говорил чрез тях? Със сигурност. Бог избра Аарон като Моисеев говорител или пророк. Той изговаряше посланията на Бог пред фараон. Мариам бе използвана, за да изрече пророчески псалом, който все още го има в Словото. Те определено имаха духовни дарби. Но грешката им беше, че поставиха своите духовни дарби или способности над властта. Смятаха, че след като Мойсей е съгрешил, а те не са - и те всички бяха използвани от Бог по мощен начин - неговата високостояща власт не трябва да бъде почитана. Допуснаха техните духовни дарби да ги издигнат над властта, която Бог бе поставил над тях.

В тази връзка Павел каза в Новия завет: "Дарбите са различни; но Духът е същият" (1 Коринтяни 12:4). Този и други стихове определят Святия Дух като отговорен за дарбите. Някои от дарбите са способността да ръководиш, способността да поучаваш, благодатта да даваш, пророчеството, изцелителните дарби, разпознаване на духове и извършването на велики дела (1 Коринтяни 12:7-10; Римляни 12:6-8).

Павел продължава "Дарбите са различни; но Духът е същият. Службите са различни; но Господ е същият"

(1 Коринтяни 12:4-5). Гръцката дума за "служби" е дякония. Според гръцкия речник на Тейлър, тази дума е използвана във връзка с "офиса на апостола и неговата администрация, на пророците, евангелизаторите, пасторите и т. н.". Иначе казано, тази дума е използвана, за да опише пет позиции на духовна власт в Църквата. От горния стих виждаме, че Господ, или Исус, има отговорността за тези служения. Друг пасаж също го потвърждава. Когато Исус бе възкресен от мъртвите, Павел писа: "Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите" (Ефесяни 4:11-12).

Властта на царството протича надолу чрез служения-та, не чрез дарбите, тъй като Отец даде цялата власт на Исус след Неговото възкресение (Матей 28:18). Съответно Исус даде петкратно служение, както прочетохме в Ефесяни. Затова Неговата власт протича през петкратното служение. Не бива да забравяме факта, че някой може да е по-надарен от своя пастор, но пасторът, който е в петкратното служение на властта, е над надарения човек.

Заместник-пасторът в една църква беше много надарен да проповядва и да пророкува. Неговите служби бяха претъпкани, тъй като Божият дар в неговия живот беше явен. Той водеше молитва веднъж седмично, като на тези събирания идваха не по-малко посетители от редовните.

Колкото по-популярен ставаше, толкова по-свободен се чувстваше да критикува стратегиите в църквата и самия главен пастор. Говореше, че стратегиите на главния пастор ограничават движението на Святия Дух и бе споделил това свое разбиране с хората около себе си. Неговото критично отношение завладя и друг заместник-пас-тор. След известно време те започнаха да водят заедно молитвените служби. Една вечер главният пастор незабелязано минал в задната част на сградата по време на тази молитва и наблюдавал как двамата заместник-пас-тори провеждат службата точно по начина, по който той е казал да не се прави. Вместо да ходатайстват за църквата, за града и за погиващите, насочвали хората към други форми на молитва и ги смъмряли, ако чувствали, че не се справят добре. Хората били объркани.

И двамата мъже бяха надарени служители, но не се покоряваха на авторитета в църквата. Сериозността на тяхното прегрешение не изпъкваше поради факта, че Господ ги използваше да говорят и да служат на Неговите хора. Ако това е нашият стандарт за одобрение, можем лесно да изпаднем в непокорство, също като Мариам и Аарон. Помазанието на Бога е за Неговите хора; никога не бива да се счита, че то идва в подкрепа на всеки коментар или начина на живот на служителя.

УРОК ЗА ПОКОРСТВО ЧРЕЗ ОСЪЖДЕНИЕ



"А Мойсей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята. И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата" (Числа 12:3-4).

Чрез този стих добиваме представа за едно от Божиите изисквания за характера на Неговите избрани водачи: смирение. Мойсей беше най-смиреният човек на земята. Но не така биха го описали Мариам и Аарон. Те по-скоро биха мислили по следния начин; "Малко се е разпрострял извън чергата си."

Господ извика тримата навън при шатъра. В различните преводи е използвана думата Внезапно или незабавно. Съдът често идва без предупреждение. Твърде вероятно е, когато са тръгвали, Мариам да е подхвърлила на Аарон: "Приготви се. Мойсей се провали с брака си с тази чужденка. Сега Бог ще направи теб лидер, понеже твоето поведение досега беше безупречно." Подобен начин на мислене се появява, когато отворим себе си за заблуда чрез непокорство към властта.

Разбира се, случи се нещо много по-различно. Бог извика Аарон и Мариам напред. Напомни им, че е поверил на Мойсей целия Си дом и разговаря с тях не лице в лице или директно, но загадъчно. Тогава Бог отправи следния въпрос: "Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?" (ст. 8). Когато критикуваме властите, показваме, че ни липсва страх от Господа. Чуйте какво се случи: "И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде. И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена" (Числа 12:9-10).

Когато оспорваме властта, ние навличаме осъждение върху себе си. Това осъждение може да включва оттегляне на Господното присъствие наред с някое бедствие.

Двамата пастори, които споменах по-рано, не след дълго напуснаха църквата. Единият беше освободен, а другият си подаде оставката, преди да го уволнят. Единият основа собствена църква наблизо и се бореше с много малък брой членове, които никога не можаха да надхвърлят 100. Като помощник-пастор той бе имал над 600 души под своята опека. Скоро след напускането си същият човек преживя лична семейна трагедия. Другият помощник напусна града и се радваше на известен успех в служението си, но се чувстваше изолиран и пренебрегнат почти от всички.

Щом осъждението дойде, Аарон незабавно извика в покаяние за себе си и за Мариам. Бог им прости, но по Негова заповед Мариам все пак трябваше да остане изолирана от събранието за седем дни. Има много въпроси за това защо Мариам беше поразена, а Аарон - не. Една от вероятните причини е, че Мариам е била по-нападателна в словесната си атака от Аарон. Друго често срещано обяснение е, че е било по-непристойно за Мариам да говори по този начин като жена и че тя не е заемала чак толкова важна позиция. Друга възможна причина е, че Аарон, като първосвещеник, е трябвало да остане в своята позиция с помазание, почиващо върху него. Каквато и да е причината, този инцидент показва колко сериозно гледа Бог на подобни въпроси.

Осъждението вследствие на непокорство към духовна власт в повечето случаи е възможност да се научиш и да израснеш. След подобна близка среща хората, които се покайват, често стават едни от най-верните в църквата. Противенето не винаги произлиза от нечестиво сърце; много пъти то става поради невежество. Щом веднъж дойде осъзнаване, следва незабавно покаяние. Понякога за това се изисква известно време, тъй като някои хора имат по-голяма търпимост към болката, идваща от ритането срещу ръжен.

Сигурно е, че Мариам никога не забрави своето време на унижение. Тя никога вече не се държа по този начин и не прояви непокорство. Не всички обаче се промениха като Мариам и Аарон и не взеха поука от техния пример. По-късно други в същото общество се надигнаха срещу Божията поставена власт. Те не се покаяха и получиха вечно осъждение.
ЗАЩО СЕ ВЪЗВЕЛИЧАВАТЕ?

Трима души в събранието - Корей, който беше Левиев потомък, Датан и Авирон - и двамата потомци на Рувим - събраха 250 лидери на обществото, изтъкнати мъже, срещу Мойсей и Аарон и казаха: "Стига ви толкоз! Цялото общество е свято, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?" (Числа 16:3).

С други думи, лидерите, които бяха под Мойсей и Аарон, казаха: "Ей, хора, защо се възвеличавате като лидери над нас? Ние всички сме хора на Бога и можем да Му се подчиняваме, без да ни нареждате." Чували сме го преди. Думите може и да не са същите, но духът е същият -със сигурност се долавя чрез поведението или чрез завоалирани изказвания. Може да чуете: "Всички сме равни" или "Всички сме братя и сестри" или "Всички имаме Святия Дух, защо трябва да се подчиняваме на тяхното лидерство?" Тези хора са убедени, че могат да чуват Господа не по-зле от друг.

Разбирам, че едно движение в Църквата, наречено "ученичество", е излязло извън контрол в началото на 70-те години на миналия веки балансът и покорството към лидерите е бил нарушен Хората са питали пасторите дали могат да отидат на почивка, да си купят определена кола или друго съществено нещо, както и дали да сключат брак с определен човек. Не съм преживял това и не знам доколко са се изкривили нещата, но някои от участниците казват, че движението е загубило библейската си основа.

Въпросното движение и други злоупотреби с лидерството са предизвикали концентрация в противоположна посока. Понеже духовната власт е била злепоставена, хората си избират да я презират. Това е дало ход на някои крайни духовни скитници, които бягат от църква на църква, от конференция на конференция; които провеждат собствени молитвени скърби и основават собствени църкви, често поради изгубената способност за покорство. Този начин на мислене допринася за скритата сила на беззаконието, за която Павел предупреждава, че ще се прояви в последните дни.

Мъжете, които се надигнаха срещу Мойсей, бяха преживели тираничната властна фараон. Когато Мойсей влезе в живота им, неговата власт също изглеждаше крайна, но в различно отношение. Понякога той им навличаше по-големи неприятности, отколкото бяха преживели при фараон. Навярно разсъждаваха, че вече са напуснали Египет Фараона е изчезнал от сцената, Мойсей е изпълнил задачите си и всеки човек трябва сам да се грижи за себе си. Беше им писнало от власти. Вече всеки искаше да живее сам за себе си. В крайна сметка, бяха Божи народ, а властите значеха трудности. Затова няколко души се съюзиха и атакуваха Мойсей.

Виждал съм подобен сценарий твърде често при пътуванията си. Бизнесмени, ходатайствени молитвени групи, съветнически бордове и други групи в църквата са се надигали срещу пастори. Всички те уж чували от Бога, а пасторът - не. Само да знаеха на какъв дух са!

ДУХОВНАТА ВЛАСТ Е ОПРЕДЕЛЕНА

Както съм заявявал, твърде често западняците имат трудности с принципите на царството. Живеем в демократично общество на свободно предприемачество, което много се различава от царството. Царството има цар, чиято титла се предава по наследство, и назначени лидери. Демокрацията издига своите управници. При тази свободна предприемаческа система, лидерските позиции са на разположение на различни личности с пари, способности, влияние или таланти. Но не е така в Божието царство, където лидерите са определени.

Исус определя офисите на служение. Никой не може да постави човешко същество в тези позиции на власт освен Господ и Той го прави чрез Божия Дух. Когато си присвоим позиция на власт без Неговото назначение, ние възвеличаваме себе си. Трябва да си призван и назначен. Павел предупреждава: "Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, от колкото трябва да мисли" (Римляни 12:3).

Авторът на Евреи потвърждава важността на това да не си присвояваш позиция на духовно лидерство: "И никой човек не взема тази част на себе си." Предходните стихове дават да се разбере, че той трябва да бъде назначен. Авторът на Евреи предупреждава: "Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник" (Евреи 5:4-5). Дори Исус не си прие вой позицията на лидерство; Отец Го избра.

Чуйте как Павел говори за себе си: "Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога" (Римляни 1:1). Споменава дума за призван и тогава отделен. Отделен е друга дума за определен. Павел бе призован за апостол от основаването на света, макар да не бе поставен в това служение в момента на спасението си. Имаше период на изпитване, когато той се покори на църковните лидери в Антиохия. Изпитът продължи години и въз основа на личния си опит Павел писа тези инструкции за лидерите: "Също и те първо да се изпитват и после да стават дякони" (1 Тимотей 3:10).

Павловият живот представлява библейски пример за наши дни. След като премина изпита за вярност в помощните служения, Павел бе повишен в служение на учител (2 Тимотей 1:11; Деяния 13:1). Божественият ред за позициите на служение е разкрит в Словото: "И Бог е поставил някои в църквата да бъдат, първо апостоли, второ пророци, трето учители, други с дарби на помагания" (1 Коринтяни 12:28).

Павел щеше да бъде изпитан не само в областта на помощните служения, но и като петкратен служител - в учителство. Откриваме отново Господния образец за разделяне на Неговите служители в различни нива на служение, когато Павел е повишен от учител в апостол: "А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел" (Деяния 13:1). Савел, по-късно наречен Павел, е споменат редом с учителите и пророците на Антиохийската църква. От 1 Тимотей 2:11 знаем, че той не беше един от пророците, а учител. По-нататък научаваме, че "като служеха на Господа и постеха, Святият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал" (Деяния 13:2).

Святият Дух проговори: "Сега отделете ми..." Времето бе дошло. Не бе седмица по-рано или по-късно -беше сега! Господ определи и точното време, и личностите, които да бъдат отделени. Години наред Павел осъзнаваше, че върху живота му има апостолско призвание. Това бе разкрито три дни след неговата среща с Господа по пътя към Дамаск (Деяния 9:15). Сега Исус отделяше този, когото беше призовал преди толкова много години. Павел бе служил вярно, без да се превъзнася. Господ използва установените лидери в църквата, където Павел се бе трудил вярно. Презвитерите бяха определени по същия начин. По-нататък четем: "Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха и така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър" (Деяния 13:3-4).

Обърнете внимание, че "те ги изпратиха". Установените лидери изпратиха Павел и Варнава. После вижте следващия стих: "и така те, изпратени от Святия Дух..." (ст. 4). Исус определи и отдели Павел и Варнава чрез Святия Дух посредством установените лидери. Основната идея е, че Исус подейства чрез правилната йерархия на власт. Той не използва пророческата ходатайствена група в Антиохия, нито пък изпращаше Павел и Варнава на някакво пророческо събиране в друг град или в църква в края на града, където Павел не бе подвластен. Не използва човек от църквата с духовни дарби, за да определи водачите.

Господ използва властта, която бе установил в Антиохийската църква. Ето защо Бог предупреждава: "Не прибързвай да ръкополагаш никого" (1 Тимотей 5:22). Лидерите забелязват верността на тези, които служат в църквата, и когато Бог говори в сърцата им да ги отделят, те са уверени, че това е отделяне от Господа. Такъв е Господният метод за поставяне на хора в лидерски позиции в новозаветната Църква.
НРИЪРШЕ В ПРИЗВАНИЕТО

Мойсей бе призован и го знаеше още в ранните години на живота си.



"А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните. И виждайки един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина, мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. На следния ден тоя им се яви, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг? А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?" (Деяния 7:23-27).

Хората, които трябваше да води, не разпознаваха неговата власт. Някой изрече почти същите думи, които по-късно Корей, Датан и Авирон използваха: "Кой те е поставил управител или съдия над нас?" Но за този човек нямаше никакви последици, защото Мойсей още не беше отделен. Макар призивът да беше влязъл в сърцето му, властта от Бог още не почиваше върху него.

Вярвам, че една от причините хората толкова да се противяха на Мойсей по-късно в пустинята беше, че те виждаха Божията власт върху него, но това не им харесваше. Така добиваме по-голяма яснота за думите на Бог, че хората всъщност се надигат срещу Него, а не срещу Мойсей. Твърде често се сблъскваме със същото днес. Онези, които наистина носят Божията власт, често са атакувани най-много, защото на практика хората се борят с властта от Небето.

САМОБУЙСТВО МНОГО ИЗМАМНО И ОПАСНО

Когато Корей, Датан и Авирон се възпротивиха на Мойсей, той определено беше избран и проявата на неговата власт беше очевидна за всички. Но те бяха самопровъзгласили се, себеправедни и горди мъже. Техните разсъждения бяха измамлива и опасна форма на непокорство. Измамно беше убеждението им, че все още служат на Бога чрез своето непокорство. Двеста и петдесетте лидери се самозалъгваха, че се противят просто на Мойсей и на Аарон; и за миг не допускаха, че съпротивата им е срещу Бог, защото те желаеха да Му служат. В определен момент се заблудиха и загубвайки представа за Божията власт върху Мойсей, те се осмелиха да се надигнат срещу него. Това е опасно, защото често бива последвано от най-голямо осъждение. В корена на подобни неща стои падението на Луцифер.

Като чу думите на тези мъже, Мойсей разпозна духа зад тях и падна на лицето си. Не влезе в спор. Онези, които са ръкоположени от Бог, притежават Неговото сърце и не се опитват да доказват своята позиция. Мойсей познаваше Господа интимно и затова знаеше, че Той ще потвърди определеното от Него лидерство. Мойсей каза:



"Малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите? Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството? Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа" (Числа 16:9-11).

Те се протягаха за повече от това, което им бе позволено, и неочаквано се оказаха в положение на богопро-тивници. Търсеха ниво на власт, каквото Той не им бе дал. Мойсей им повтори: "Стига толкоз и вам, левийци!" (Числа 16:7).

След като стана ясно, че мъжете няма да отстъпят от своето упорство, Бог инструктира Мойсей: "Говори на обществото, казвайки: "Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона." И така, Мойсей стана и забърза към шатрите на Датан и Авирон, следван неотстъпно от покорните израилеви водачи. "Бързо! - каза той на тези около него. - Отстъпете от шатрите на тези нечестиви хора и не се допирайте до нищо тяхно. Ако го направите, ще погинете заради техните грехове." Затова всички отстъпиха от шатрите на Корей, Датан и Авирон. Тогава Датан и Авирон излязоха и застанаха при входовете на шатрите си със своите жени и малки деца.

Мойсей каза: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не ги правя от себе си; ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил; но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.

Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях. Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот. Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото. А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас. И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна" (Числа 16:24-35).

Тежкото осъждение върху тези хора ни изправя пред два сериозни факта. Първо, те наистина вярваха, че продължават да служат на Бога, когато всъщност Му се противопоставяха. Второ, в Новия завет Юда предупреждава, че ще има подобни хора в църквата на последните дни, които ще "презират властта и хулят славните същества" (ст. 8). После добавя: "Горко им! ... погиват в Кореевото упорство" (ст 11).


НЕПОКОРСТВОТО Е ЗАРАЗНО

В тази глава са посочени два различни случая на непокорство. Първият се отнася за Корей, Датан и Авирон, заедно с 250-те водачи. Вторият се случва на другия ден, когато цялото общество се надига срещу Мойсей и Аарон. Хората се разбунтуваха срещу тях, казвайки: "А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде" (Числа 16:41). Несъмнено бяха настроени от станалото предишния ден, но грешаха, като се сърдеха и обвиняваха Мойсей. Влиянието на непокорството на онези мъже бе толкова завладяващо, че дори след като видяха как земята поглъща бунтовниците, из-раилтяните не приеха посланието за смъртната опасност от тяхното непокорство. Това е отрезвяващо и аз съм бил свидетел как подобно влияние сграбчва хората в наши дни.

Когато обществото се надигна срещу Мойсей и Аарон, Бог толкова се разгневи, че поиска да ги погуби. Но Мойсей и Аарон се застъпиха за хората. В резултат на това нацията бе спасена, но пламна язва от Господа, която изби 14 700 души! Много повече отколкото бяха предишния ден.

Божии хора, нека ви предупредя: непокорството е заразно и смъртоносно. Библията не казва, че Бог не го харесва. Словото дава да се разбере, че Той го мрази. Отношението Му към него е много повече от нехаресване. Луци-фер не бе помолен да напусне небето, когато се разбунтува; той бе изхвърлен със скоростта, с която светкавица пада от небето до земята (Лука 10:18). Общуването с непокорни хора води до смърт. Ето защо Павловите заключителни думи на насърчение към римската църква бяха:



"И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях. Защото такива човеци не служат на нашия Господ [Исус] Христос, а на своите си охоти, и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните" (Римляни 16:17-18).

Неговите заключителни думи са и мои за тази глава. Признавам, че настоящото послание сигурно не предизвиква у вас радостни емоции, но може да ви спаси живота. Не забравяйте, че това е ваксина на истината. Не е приятна, но нейната защита далеч надхвърля неудобството от прилагането й. Моля се да видите любовта на Бог в това послание. Неговите думи са предназначени да ви предупредят и защитят.





Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница