ЧАСТ 2 - БОЖИЕТО ДИРЕКТНО ПРИКРИТИЕ

ЧАСТ 2 - БОЖИЕТО ДИРЕКТНО ПРИКРИТИЕ

ГЛАВА 3 - РАЗКРИВАНЕ НА ГРЕХА

След като съм разговарял с множество вярващи и лидери по целия свят, мога да предположа каква е първата ви мисъл. Вероятно сте си помислили за прелюбодейство, блудство, разврат или друга форма на сексуално извращение. Доста често чувам трагичното твърдение: "Той изпадна в грях." Това обикновено касае провала на лидера в сексуалната област. Човекът, който ме информира, няма защо да обяснява по-нататък; аз веднага разбирам за какво намеква. В църковните кръгове тази мисъл като че ли излиза на преден план, когато се спомене думата грях.

Може през ума ви да е минала картина на пиянство или наркомания. Вярващите със сигурност считат тези грехове за основни. Може да сте си помислили за хазарт, убийство, кражба или чародейство. Възможно е, макар и не толкова характерно, да сте допуснали във вашата категория омраза, ревност, завист или непростителност. Няма да сбъркаме, ако кажем, че списъкът може значително да бъде продължен.
РАЗМИНАВАНЕ С ОСНОВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

След като премислихме нещата, позволете ми да кажа следното: Адам не скочи в леглото с непозната жена в градината, нито тръгна да пуши трева! Но грехът му беше толкова сериозен, че вкара цялото творение в плен и робство. Нужно е да разгледаме Адамовата ситуация, когато дефинираме греха, защото природата на неговото прегрешение се разпространи по вените на човешката раса. Какво направи той, та донесе толкова разруха за човечеството? Казано с прости думи, Адам не се покори на онова, което Бог му каза.

Размислете за момент. Не искам да кажа, че списъкът, който изброих, не изтъква грехове, но наблягам на факта, че Църквата често се отклонява от основното определение за грях. Разминаваме се с истинското му значение. Без тази важна връзка можем лесно да изпаднем в заблуди, които ще научим в настоящата глава.

Нека да дам друг пример. Да кажем, че вашето основно разбиране за болест е някой да има температура над 37 градуса, съпроводена от общо неразположение на тялото, кашлица, хрема или повръщане. Като седемгодишно дете това беше цялото ми разбиране за болест, когато на скъпата ми четиринайсетгодишна сестра поставиха диагноза рак. Тя често посещаваше лекарите и накрая бе вкарана в болница за няколко седмици. Мама ми обясни: "Джон, сестра ти е много болна." При все това, тя нямаше треска и не кашляше, нито кихаше. Не можех да разбера защо моите родители и по-голямата ми сестра се тревожат толкова. Предположих, че тя е просто уморена. Не схващах жестокостта на болестта й, защото гледах на нея според онова, което знаех и бях преживял.

Така и не осъзнах нещата, докато един ден не ме извикаха от стаята в първи клас, не ме заведоха у дома и не видях свещеник да стои в нашата гостна до мама и татко. Тогава ми казаха, че сестра ми е мъртва. Едва в него момент разбрах, че тя наистина е била много болна. През всичките тези месеци аз въобще не осъзнавах какво всъщност става, защото определението ми за болест беше ограничено само до един от нейните аспекти. Научих, че болният човек не е здрав вътрешно. Вече нямаше да гледам на болестта по същия начин; стана ми ясно какво обхваща истинското й определение.
ИСТИНСКОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ГРЯХ

Така се получава и с много хора от Църквата. Твърде често ни липсва основното разбиране за истинското значение на греха. За да продължим напред, трябва да видим как Словото го определя. Библията заявява: "Грехът е беззаконие" (1 Йоан 3:4). Гръцката дума за "беззаконие" е аномия. Речникът на Тейлър определя тази дума като "състояние на неспазване на закона поради невежество относно него или поради нарушаването му". С две думи, беззаконие означава да не се подчиняваш на законите или на властта на Бога. Речникът на Вайн гласи, че горният стих дава "истинското значение на думата грях". Вайн продължава: "Това определение за грях изтъква основната му същност като отхвърляне на закона или волята на Бога и налагане на собствената воля."

За да потвърдим това определение, нека да погледнем една от притчите на Исус. Той ядеше заедно с учениците Си и един от тях каза: "Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство" (Лука 14:15).

Господ се възползва от коментара на този човек, за да каже кой ще яде на масата на сватбената вечеря на Агнето. Започна така: "Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже Всичко е вече готово" (Лука 14:16-17).

Даващият вечерята е Отец, а слугата е Самият Исус. Единственото число на "слуга" е в подкрепа на това тълкуване. Словото специално казва: "Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина" (Евреи 1:1-2). Исус е нашият Говорител. Призованите да проповядват, да поучават или да пишат в тези новозаветни времена имат заповед да говорят ^като Божии глашатаи. Трябва да чуваме какво Той ни казва и точно да го предаваме.

В горната притча волята на Отец е изговорена: "Елате, защото всичко е готово." Този призив е отправен към вече поканените, към хората в Църквата, а не към невярващите, които никога не са чували Евангелието.

Но поканените не откликват на призива, изтъквайки различни извинения. Първият казва: "Искам да се позабавляваме и предстои Футболно парти този уикенд, което не желая да пропусна; моля, извинете ме."

Вторият: казва "Спечелих пътуване до Лас Вегас. Отгоре на всичко ми Дадоха хиляда долара за харчене. Искам непременно да отида, затова, моля извинете ме, че няма да дойда."

Третият казва: "Влюбих се в секретарката си и тази седмица пътуваме до Лин, хавайски курорт, за да се наситим с любов Моля те, не казвай нищо на съпругата ми; тя мисли, че ще ходя в командировка. Затова не мога да дойда."

Така ли се изразяват те? Ако си прочетете Библията, ще откриете, че отговорите им са много по-различни. Нека да се спрем на всеки от тях.

Първият казва (на слугата): "Купих си нива." Преди да продължим по-нататък, имам един въпрос: Купуването на нива грях ли ^е? Ако е така, много от нас са загазили. Отговорът е - не- Всички го знаем. Нека отново да видим какво каза той: "Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме" (ст. 18). Както вече казах купуването на земя не е грях, но когато интересът към притежанията стане по-важен от безпрекословното покорство на Божието Слово, в сила влиза определението за грях. Това е беззаконие; няма подчинение на Божията власт.

Другият приятел не се впуска в авантюра. Казва: "Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме" (ст. 19). Грях ли е купуването на волове или на Друго необходимо оборудване за нашето благоденствие? Разбира се, че не, но когато предприемачеството или бизнесът станат по-важни от незабавното покорство на Словото или волята на Бог, това е грях! Не забравяйте, Адам не флиртуваше в Едемската градина. Той просто не се подчини на казаното от Бога.

Последният заяви: "Ожених се и затова не мога да дойда" (ст. 20). Грешно ли е да се ожениш? Разбира се, че не. Ако беше така, Повечето от нас щяха да си имат големи неприятности. Но когато желанието да угодиш на брачния партньор стане По-важно от покорството на Божията воля, това е грях. Отново си помислете за Градината. Ева беше измамен. (2 Коринтяни 11:3), но с Адам не беше така: "Адам но се излъга" (1 Тимотей 2:14). Относно природата на Адамовия грях Словото казва: "Чрез непокорството на единия човек станаха грешни мнозината" (Римляни 5:19). Адам прояви непокорство, защото съпругата му вече беше яла и искаше и той да направи същото. Той избра нея пред покорството на Божията власт. Това е грях, Поради непокорството на Адам "мнозина бяха направени грешници" или бихме могли да го кажем и така; "Мнозина изпаднаха в беззаконие или непокорство към Божията власт." Това е истински грях. Исус показва как мъжът предпочита съпругата си, вместо да се покори на Божието Слово.

Сега чуйте какво Господ казва за тези, които много вежливо се извиняват, но не се покоряват на призива и властта на Бога: "Защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми" (Лука 14:24). Колко отрезвяващо! Те няма да бъдат допуснати да седнат на масата на сватбената вечеря, въпреки че преди това са получили специалните по»кани. Отказва им се достъпът до сватбената вечеря на Агнето, не заради сексуални провинения, нито заради злоупотреба с наркотици или алкохол, а просто защото не са се покорили на Божието Слово. Учудва ли ви? Ако се замислим, не предизвика ли непокорството на Адам най-големия съд върху човечеството?

Не е ли интересно, че в тази притча не са споменати наркомани, проститутки и хомосексуалисти, алкохолици, убийци или престъпници? Така ли е?

Не е така! Ако продължавате да четете, ще видите как слугата предава на господаря за всичките извинения. Господарят на дома го инструктира: "Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми" (Лука 14:23). Хората от пътищата и по оградите в Словото са проститутките, хомосексуалистите, престъпниците, членовете на банди, убийците, алкохолиците и т. Н. те са в притчата, но за добро!

Господ знае, че в последните дни много от тези хора ще осъзнаят, че животът им е празен и изпълнен само с огорчение и ще се уморят да ритат срещу остен. Щом чуят призива на Господаря, те ще откликнат с незабавно покорство. И обратното - поканените, които посещават църква и считат себе си за благочестиви, но се подчиняват на Бога само когато им е удобно или не са засегнати техните програми, планове, благословения или удоволствия, ще се окажат заедно с Адам отстранени от Божието славно присъствие.
"ДА, ТАТКО“

В притчата за сватбената вечеря, грехът разкрива истинската си същност като непокорство на Божията власт. Исус изяснява това и в една друга притча, която започва с въпрос: "Кой мислите?" С тези уводни думи Той се опитва да накара Своите външно праведни служители да се вгледат по-надълбоко и да съзрат истината в собствения си отговор.

Исус говори за един човек с двама сина. Бащата отива при първия и му казва: "Сине, днес отиди и работи на лозето."

Синът отговаря: "Няма да отида." Но по-късно променя решението си, оставя онова, с което се е захванал, и отива да работи на лозето.

Бащата моли за същото и втория син. Синът отговаря: "Ще отида, татко." Изглежда чудесен син и като че ли се отнася с уважение към баща си. Но Исус казва: "Той не отиде."

Тогава Господ задава най-важния, но и лесен за отговаряне въпрос: "Кой от двамата изпълни желанието на баща си?" Групата, към която се обръща, отговори правилно: "Първият."

След което Исус се насочва към същината на въпроса: "Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство" (Матей 21:28-31). Ясно е, че всеки родител би предпочел синът му да каже: "Да, татко, ще отида", и наистина да отиде с радост -не само в покорство на заповедта, но и със сърдечно отношение. Притчата показва на тези водачи, че същността на греха е в крайна сметка да не се подчиниш на Божията власт. Не се свежда само до прелюбодейство, убийство, кражба и т. н.

Лидерите бяха горди и самоуверени, защото не бяха заплетени в тъй наречените "големи грехове". Поради ограниченото им разбиране за грях обаче, те бяха много податливи на онова, за което претендираха, че избягват толкова усърдно - греха, т.е. непокорството към Божията власт.

Можем да се разхождаме из Библията отново и отново и да се натъкваме на същото послание. Вероятно си мислите: "Ами лъжата, пиянството, прелюбодейството, кражбата, убийството? Това не са ли грехове?"

Със сигурност! Те също са насочени срещу Неговата власт. Същият Господ ни казва да отмахнем лъжата и "всеки да говори истина с ближния си" (Ефесяни 4:24-25). Относно пиянството Той заповядва: "Не се опивай с вино" (Ефесяни 5:18). А за прелюбодейството предупреждава: "Бягайте от блудството" (1 Коринтяни6:18). А кражбата? Получаваме инструкция: "Който е крал, да не краде вече" (Ефесяни 4:28). За убийството се казва: "Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот" (1 Йоан 3:15). Новият завет подчертава, че хората, които извършват подобни неща, няма да наследят Божието царство (1 Коринтяни 6:9-11; Галатяни 5:19-21; Откровение 21:8). Но нека не забравяме факта, че всички грехове са пагубни, а не само онези, на които сме лепнали етикет "големи".

Нека се върна към нашата игра на психолог и пациент. Пациентът на кушетката с вярно разбиране за греха може бързо да отговори: "Непокорството към Божията власт." Той е схванал връзката между греха и беззаконието.

Учениците на Исус Го попитаха за края на века. Той им каза какви събития ще се случат и им описа условията, които ще преобладават в дните преди второто Му идване. Едно от тях е следното: "Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен" (Матей 24:12-13).

Винаги, когато питам в църквата дали това се отнася за настоящото общество, получавам отклик чрез вдигнати ръце и кимащи глави; болшинството преценяват нашето общество като грешно. Почти никой не оспорва верността на това твърдение. Думите на Исус обаче не се отнасят за обществото. Той описва Църквата! Може да се чудите как съм стигнал до подобно заключение. Две определени фрази в двата стиха показват, че Исус говори за Църквата, а не за обществото като цяло.

Първата е ключовата фраза "любовта на мнозинството ще охладнее". Гръцката дума за "любов" е агапе. У. Е. Вайн, експерт в гръцкия език, пише, че агапе е използвана "чрез Духа на откровение... за да изрази неизвестни преди идеи". Не забравяйте, Исус каза: "Нова заповед ви давам, да се любите (агапе) един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго" (Йоан 13:34). Този вид любов не е била позната на човечеството преди; Той Сам я представя. Дефинира това с фразата "както Аз ви възлюбих". Вайн продължава: "Тази любов изразява дълбоката и несекваща любов и копнеж на едно съвършено Същество към напълно недостойни обекти." Това е безусловната любов на Бога, любовта, изляна в сърцата ни чрез Святия Дух, за която Исус каза, че "светът не може да я приеме" (Римляни 5:5; Йоан 14:17). Тази любов може да бъде открита в хората, които са приели Исус Христос за свой Спасител.

В Новия завет има и други гръцки думи, преведени като "любов". Всяка от тях обаче може да бъде приложена както за вярващи, така и за невярващи. Например филео. Според Вайн тази дума "трябва да се разграничава от агапе по това, че филео по-скоро представлява "нежна привързаност"... Филео никога не се използва при заповед към хората да "обичат" Бога. Тази дума не се прилага само за вярващите, но и за невярващите, за разлика от агапе.

Когато Исус казва: "Понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее", за любов е използвана гръцката дума агапе\ Господ не говори за света; по-скоро има предвид Църквата. Казва, че през последните дни беззаконието ще се умножи в Църквата.

Не можем да пренебрегнем и други подобни твърдения на Исус. Един от примерите е в евангелието на Матей: "Не всеки, който Ми казва: Господи!, Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата" (Матей7:21).

Това потвърждение срива нашата обща представа и дефиниция за спасението. Били сме учени или сме вярвали, че трябва само да изречеш "молитвата на грешника" и мястото ти в небето е подсигурено. Пренебрегвали сме или не сме наблягали върху спазването на Неговите заповеди. Тази преиначена благост подвежда мнозина, като ги кара да гледат лековато на покорството. Исус казва, че в небето ще бъдат хората, които изповядват и изпълняват Божията воля, като по този начин спазват заповедите Му.

Истинската благодат се дава, за да ни осигури сили да се покоряваме на онова, което Той изисква от нас. Авторът на Евреи го казва много добре: "Нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу" (Евреи 12:28). Благодатта ни помага да служим на Бога по подобаващ начин, според Неговата воля.

Исус продължава: "В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?" (Матей 7:22).*

В тоя стих става въпрос не за неколцина, а за мнозина. Спомнете си и предишните Му думи: "Любовта на мнозинството ще охладнее." Тези множества ще кажат на Исус: "Господи, не в Твоето име ли бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела." Един невярващ не може да изгонва демони в името на Исус (Деяния 19:13-17). Отново става въпрос за хората в Църквата.

След което Той ще каже на тези тъй наречени християни: "Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие" (Матей 7:23). Забележете какво вършат те - беззаконие. С други думи, имат подобен начин на живот като хората от притчата за сватбата. Станало им е навик да поставят своя дневен ред, своето удоволствие или планове пред заповедите на Господаря. Днес това изглежда нормално или естествено поведение. Казано простичко, те не живеят това, което изповядват - покорство на Неговото господство. Подчиняват се на онова, което съвпада с плановете им. Не осъзнават, че са изпаднали в беззаконие. За жалост, твърде много тъй наречени християни се намират в подобно състояние!

Втората причина, поради която знаем, че Исус има предвид:

Целият стих на Матей 7:23 гласи: "Но тогава ще им заяви: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие." Вероятно някои ще възразят, че не би могло да става въпрос за вярващи, защото Исус казва: "Аз никога не съм ви познавал. " Не забравяйте, че невярващите не могат да изгонват демони в името на Исус. Важно е да разберем, че когато Той казва: "Аз никога не съм ви познавал...", за познавам е използвана гръцката дума гиноско. В Новия завет тя е употребена, за да представи общението между мъж и жена (Матей 1:25). Думата ни говори за интимност. Исус всъщност казва: „Никога не съм ви познавал интимно." В 1 Коринтяни 8:3 четем: "Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него." Думата, преведена като "познат", е същата гръцка дума гиноско. Бог интимно познава онези, които Го обичат. Хората, които Го обичат, се подчиняват на Неговата власт, следвайки думите Му. Исус казва: "Който не Ме люби, не пази думите Ми" (Йоан 14:24). виж Църквата, се намира в следващата Му фраза: "Който устои до край, ще бъде спасен." За да завършиш едно състезание, трябва и да си го започнал. На невярващите все още им предстои да поемат по християнското поприще.

Когато Исус и апостолите говорят на хората от последните дни, постоянно откриваме предупреждения за онова, което най-добре описва атмосферата на тяхното време - заблудата. Една от причините за широкото разпространение на заблудата е неправилното разбиране за основното значение на греха. За нещо подобно свидетелства примерът със сестра ми. Бях шокиран, когато се прибрах у дома и разбрах, че е починала, защото никога не бях приемал истината за нейната болест. Това е свързано с едно преживяване, което имах в края на 80-те години.

Докато бях в молитва, получих отрезвяващо духовно видение, което промени курса на моя живот и служение. Беше ми показано множество от хора - невиждано голяма маса, невъзможно бе да бъдат преброени. Бяха струпани пред небесните порти и чакаха да влязат и да чуят думите на Господаря: "Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света" (Матей 25:34). Но вместо това Го чуха да казва: "Махнете се от Мене вие, които вършихте беззаконие."* Видях как по лицата им се изписа внезапен ужас и агония. Те наистина вярваха, че са определени за небето, понеже изповядваха господството на Исус и наричаха себе си християни. Но не разбираха истинското значение на греха. Макар да желаеха небето, не им достигаше онази пламенност, необходима покорно да извършат волята на Отец.

Бог търси деца, чиито сърца копнеят да ходят в покорство. Независимо за каква област от живота може да става въпрос, ние като вярващи трябва с радост да изпълняваме Неговата воля. В края на един живот, изпълнен с успех, благодарение на покорството, и трудности от проявено непокорство, от устата на Соломон излезе мъдрост с вечна стойност: "Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека" (Еклисиаст 12:13).