Книга на своя съпруг Дейв, който ми показваше любовта на Исус през целия процес на моето емоционално възстановяване



страница1/11
Дата03.03.2017
Размер2.39 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Венец вместо пепел

Джойс Майер

Как да получим емоционално изцеление

Копирайт:

Originally title: BEAUTY FOR ASHES
Copyright © 1994, 2003 by Joice Meyer

Life in the Word Inc., P.O. Box 655

Fenton, Missouri 63026
Първо български издание

© 2011 г., Християнска фондация АНИМ

Ловеч 5500, п.к. 12

www.joycemeyer.bg

Това издание се осъществява със съдействието на

Издателство „Нов човек”,

София 1303, ул. Антим І, 28.
ISBN: 978-954-407-353-4
Превод от английски: Свилена Стоянова

Редактор: Милена Михайлова

Графичен дизайн: Филип Папратилов

Оформление на текста: Васил Папратилов

Посвещавам тази книга на своя съпруг Дейв, който ми показваше любовта на Исус през целия процес на моето емоционално възстановяване.

Благодаря ти, Дейв, затова че ми позволяваше да бъда себе си, дори и тогава, когато не бях особено приятна, затова че си бил толкова търпелив и позитивен към мен, затова че си вярвал, че Бог ще ме промени, макар това да е изглеждало невъзможно.

Вярвам, че тази книга е както моя, така и твоя и благодаря на Бога, че Той избра да те доведе в живота ми. Ти наистина винаги си бил за мен моят „рицар в бляскави доспехи”.

Съдържание

Въведение

Част първа: Някога и аз бях вързана


  1. Трофеите на благодатта

  2. Пепелта на тормоза

  3. Връзките на страха

  4. Поведенчески пристрастявания вследствие на малтретирането

  5. Избавени чрез любов

  6. Следвайте Святия Дух

  7. Двата вида болка

  8. Единственият изход минава през самата ситуация

  9. Пуснете миналото си

  10. Изкупени и обявени за праведни

  11. Отхвърляне или приемане на самия себе си

  12. Влиянието на отхвърлянето върху взаимоотношенията ни

  13. Смелостта да бъдем себе си

  14. Прошката ни прави свободни да живеем отново

Част втора: Но сега съм свободна

  1. Как да простим на онзи, който е злоупотребил с нас

  2. Благославяйте враговете си

  3. Възмездието е на Господа

  4. Свободни да се радвате с другите

  5. Емоционална стабилност

  6. Интимност и доверие

  7. Искайте и ще получите

  8. Укрепени вътрешно

  9. Най-после свободни

  10. Градете мостове, а не стени

  11. Нищо няма да бъде изгубено

  12. Двойна мяра за вашите неприятности

  13. Отърсете се

  14. Чудодейна награда

Бележки

Библиография

Въведение

Ако радостта ви е помрачена от някаква емоционална болка, ако сте били малтретирани или сте преживели отхвърляне, насърчавам ви да прочетете тази книга. Ако някога сте ме слушали по радиото или в телевизионните ми предавания, сигурно сте ме чули да говоря за това, че самата аз съм била жертва на тормоз през цялото си детство и тийнейджърски години. Всъщност целият ми живот е бил една купчина пепел, преди да срещна Господ и да бъда освободена от истината на Неговото Слово.

Това не е история за всичките неприятни подробности от моето минало, но споделям достатъчно за своето детство, за да ви покажа, че много добре разбирам какво означава човек да се чувства безпомощен и злощастен. Преди години Бог ме вдъхнови да споделя тези истини, за да помогна да бъдат освободени и други, които са били в подобни ситуации. От първото издание на книгата непрекъснато чувам хиляди хора, които засвидетелстват, че се нуждаят от молитва и поучение, за да се научат да ходят в победоносния живот, който Бог е запланувал за тях. Всички те заявяват, че истината в тази книга им е помогнала неимоверно много.

Неотдавна Господ ме насърчи да разширя написаното тук, за да създам допълнителна твърда основа за хората, които са готови да пуснат своето минало и да се придвижат към красивия живот, на който Бог иска те да се насладят. Въз основа на личната си опитност и на обширното изследване на поведенческите пристрастявания, причинени от малтретиране, аз споделям как Божията любов е способна да премахне всеки негативен резултат от отминалите неправди. Говоря още и за двата вида болка, пред която онеправданият човек трябва да се изправи. Едната е болката от промяната, а другата – болката от това да остане същия. Говоря и за шест стъпки за достигането на емоционално възстановяване.

Бягството от миналото не води до изцеление и възстановяване и затова тук посочвам няколко начина, по които хората се опитват да избягат от своето минало. Те ще ви помогнат да избегнете забавянето в достигането на вашата лична победа. Ще обясня още как да се придвижите напред, като преминете през праговете на болка, които са се превърнали в препятствия за бъдещето.

Ако се нуждаете от това да пуснете своето минало и да получите вътрешна сила от Бога, която да ви направи способни да се доверявате на другите, да развиете и поддържате близки взаимоотношения и отново да се наслаждавате на живота си, то тогава тази книга е написана за вас. Веднъж щом започнете да я четете, не се отказвайте, но я довършете докрай, за да стигнете до добрите вести за наградата, за която Бог ви е призовал.

Знам от първа ръка, че Бог възнаграждава онези, които усърдно Го търсят. Можете да се научите как да се отърсите от тревогите и неприятностите и как да получите двойна отплата за всичко, през което сте преминали.

Част първа

Някога и аз бях вързана

Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, вързани със скръб и с окови, защото се разбунтуваха против Божиите слова и презряха съвета на Всевишния.

Псалом 107:10-11



  1. Трофеите на благодатта

Много хора създават впечатлението, че на външен вид всичко в живота им е наред, но вътрешно те са емоционални развалини, защото са били травмирани и тормозени. Жертва на травма е човек, който е бил наранен физически или емоционално от някакъв внезапен или значителен шок, който е причинил силна и трайна вреда в психологическото развитие на този човек.

Вярвам, че днес има много травмирани хора по света, които са били така малтретирани и тормозени в миналото, че са станали емоционално нестабилни и не са способни да функционират нормално в своя ежедневен живот. Има хора, които са преживели такива травми и здраво са капсулирали своите емоции, защото са понесли нещо, което е било толкова ужасно, че не могат дори да говорят за него.

Преминаването през травмиращо малтретиране може да хвърли хората в състояние на психологична недостатъчност, което да им попречи да функционират правилно в своите взаимоотношения с останалите. Такива жертви не разбират какво не им е наред, нито знаят как да се освободят от своите разрушителни модели на поведение, така че да могат да живеят един нормален живот. Така беше и с мене, преди да се науча как да спечеля победа над травмата в моя живот.

Търсейки лицето на Бога и в четене на Неговото слово, аз открих, че Господ е най-силно загрижен за нашия вътрешен живот, защото именно там ние се наслаждаваме на Неговото присъствие. Исус казва: „Защото, ето, Божието царство е във вас (в сърцата ви) и сред вас (обградило ви е)” (Лука 17:21).

Тази книга е обобщение на това как Бог ме научи да триумфирам чрез Христос над всяка трагедия, причинена от малтретирането в моя живот. След дълги години на проповядване на Божието Слово, Господ ме насочи към II Коринтяни 2:14: „Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победоносно шествие (като трофей на Христовата победа) в Христос и на всяко място изявява и доказва чрез нас благоуханието на познанието за Него”.

Една сутрин, в Деня на благодарността, в мен започна да се надига дух на благодарност, докато размишлявах за всичко, което Бог е направил за мен. Той говори на сърцето ми и ми каза: „Джойс, ти си трофей на Моята благодат и Ми помагаш да придобия и други трофеи”. След това получих видение на витрина в небето, цялата пълна с трофеи. Разбрах, че когато някой спечели трофей, това е защото той е шампион, най-добрият в това, което прави. Когато в нечий дом има трофеи от бейзболни, голф или боулинг състезания, това означава, че някой от този дом е прекарал много време в подготовка и развитие на уменията си в дадената област.

Бог е Шампион в това да довежда хората от място на разрушение в място на пълна победа. А когато достигнат до това място на победа, те се превръщат в трофеи на Неговата благодат и са поставени на показ като ароматен спомен, който изявява Божията доброта. Споделям своето свидетелство в тази книга, за да помогна на онези, които все още са в този процес на превръщане в трофеи за Бога.

Както чрез трагедии, така и чрез победи съм научила, че Исус е моят Цар, който иска да бъде такъв и във вашия живот. Царството, в което копнее да царува, е нашият вътрешен човек – умът ни, волята ни, емоциите ни, желанията и мислите ни. Словото ясно говори, че „Божието царство не е въпрос на това да има човек ядене и пиене, но е праведност (онова състояние, което прави човека желан и приятен на Бога), сърдечен мир и радост в Святия Дух. Който служи на Христос по такъв начин е приятен и угоден на Бога и е одобрен от хората”(Римл. 14:17-18).

С други думи, ако Бог царува вътре в нас, ние ще се радваме на праведност, мир и радост в Святия Дух. Ще бъдем угодни на Бога и одобрени от хората. Исус казва, че ние не бива да се тревожим за външни неща като храната и дрехите, но че трябва първо да търсим (да се целим към и да жадуваме за) Неговото царство и Неговата правда (Неговия начин, по който да вършим и бъдем прави) и едва тогава всичко останало ще ни се прибави (Матей 6:33).

Преди всичко друго ние трябва да търсим Неговото царство, което е вътре в нас, а след това Той ще се погрижи за всичките ни външни безпокойства. Когато приемем Исус като наш Господ, Той управлява вътрешния ни живот и носи със Себе си праведност, мир и радост. Без значение какви трудности или изпитания преживяваме в своя живот, ако вътрешно сме цели и завършени, ние не само ще се справим, но и ще се наслаждаваме на живота си.

Вътрешният ни живот с Бога е много по-важен от външния ни живот. Следователно емоционалното изцеление, което аз наричам още вътрешно изцеление, е тема, която трябва да бъде дискутирана по един духовен и балансиран начин, който да доведе до добри резултати. Апостол Павел казва, че ние можем да бъдем „уверени, че Този, Който възкреси Господ Исус Христос, ще възкреси и нас заедно с Исус и ще ни доведе... в Неговото присъствие” (ІІ Коринтяни 4:14). В стихове 16-18 той продължава:

„Затова ние не се обезсърчаваме (не сме напълно бездушни, уморени, изтощени от страх); но ако и да тлее и залинява (прогресивно) външният наш човек, пак вътрешният всеки ден (прогресивно)се подновява.


Защото нашата привременна лека скръб (това леко страдание от отминалия час) произвежда все повече и повече ни подготвя за една вечна тежина на слава за нас (неизмерима, надминаваща всичко, с което може да се сравни, огромна и превъзходна слава и блаженство, което няма край).
И като мислим и гледаме не на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни (кратки и мимолетни), а невидимите – вечни и безсмъртни.”

Всички ние сме изложени на такива „мимолетни скърби”, както се изразява Павел, а много от нас сме преживели и емоционални болки, които за времето си са изглеждали непоносими. Но Исус дойде, за да „провъзгласи освобождение на пленниците и възстановяване зрението на слепите, да пусне на свобода онези, които са угнетени (потъпкани, тормозени, смазани и съкрушени от гибел)” (Лука 4:18-19).

Във версията на Кинг Джеймс, в стих 18 Исус казва, че е дошъл да „изцели сърцесъкрушените”. Според подробния конкорданс на Стронг, думата, преведена като сърцесъкрушен в този стих, е комбинация от две гръцки думи – кардиа, което означава „сърце”1, и сунтрибо, което означава „напълно смазан, разпръснат на парчета, разтрошен на хиляди парчета..., наранен”.2 Вярвам, че Исус дойде, за да изцели онези, които са съкрушени вътрешно, които са смазани и наранени отвътре.

Ако сте били травмирани от неправда, надявам се тази книга да ви послужи като пътеводител, който да ви отведе от пепелта на отчаянието до красотата на здравото и невредимо вътрешно състояние. Моля се да видите, че това послание е просто, ясно и могъщо и нека Святият Дух да ви направи способни да Го следвате към вашата предназначена цел – мир и радост.

Молитвата ми за вас е според Ефесяни 3:16:

Моля се да бъдете укрепени във вътрешния си човек чрез силата на Святия Дух и Той да обитава във вашето скрито естество и личност.

Насърчавам ви също да помните винаги Божието обещание, което намираме в Евреи 13:5-6:

„Защото сам Бог е рекъл: ‘Никак няма да те оставя, по никакъв начин няма да те проваля, няма да се откажа от теб, нито ще те оставя без подкрепата Си. Аз няма, няма, в никакъв случай няма да те оставя безпомощен, нито ще те изоставя или разочаровам (няма да те пусна от ръцете Си). Никак (в никакъв случай) няма да те забравя’.
Затова сме спокойни, насърчени и с увереност и дръзновено казваме: ‘Господ ми е помощник; няма да се убоя (няма да бъда тревожен, няма да се страхувам, да се плаша или ужасявам); Какво ще ми стори човек?’”

2 глава


Пепелта на тормоза

Вярвам, че всеки човек е бил малтретиран през живота си по един или друг начин. Почти всеки може да си спомни момент, в който е смятал, че са се отнесли към него нередно. Вярвам също, че има много хора, които са дълбоко травмирани от нанесените им оскърбления.

Някои от дефинициите на думата малтретирам (злоупотребявам) са: „използвам по неправилен или грешен начин: подмамвам”, „възползвам се с цел да нараня или ощетя: малтретирам”, „атакувам с думи: ругая”. Дефинициите на съществителното малтретиране (злоупотреба) включват: „корумпирана практика или нрав”, „неправилно, нередно или прекомерно възползване или отношение към някого: злоупотреба”, измамно действие: заблуда”, език, който обвинява или клевети и злослови... несправедливо, невъздържано и гневно”, „психичен тормоз”.3

Някои от често срещаните форми на тормоз са физически, словесен, умствен, емоционален и сексуален. Всяка една форма на постоянен тормоз може да роди корени на отхвърляне в човека, който е малтретиран и онова защитно чувство на недостойнство след това може да причини големи проблеми във взаимоотношенията на този човек с останалите. Днес ние живеем в едно общество, пълно с хора, които не знаят как да се погаждат с другите. И макар тормозът в живота им да е престанал, последствията от травмата продължават да влияят на способността им да общуват с другите около тях.

Бог ни е създал за любов и приемане, но дяволът работи много усилено, за да ни държи в оковите на отхвърлянето, защото той знае, че липсата на лично достойнство и чувството на отхвърляне нараняват не само дадената личност, но и нейното семейство и приятели.

Споменатите досега форми на тормоз, били те нарушени взаимоотношения, изоставяне, развод, фалшиви обвинения, отхвърляне от приятелски кръг, липса на одобрение от страна на учители и други авторитети в живота, подигравки от връстници, както и всякакви други нараняващи личността деяния не само могат, но в действителност причиняват емоционални рани, които пречат на хората в техните усилия да поддържат здрави и трайни взаимоотношения.

Били ли сте малтретирани?

Ако някой се е отнасял с вас нередно или неправилно, това може да повлияе много дълбоко на вашето емоционално състояние. За да бъдете изцелени от болката, която е следствие на тормоза, вие първо трябва да поискате да се оправите.

Един от любимите ми, но и доста разтърсващи пасажи от Писанията се намира в Йоан, глава 5. В петия стих се описва Исус, който вижда един мъж да лежи край къпалнята Витезда, страдащ от мъчителна и продължителна болест цели тридесет и осем години. Знаейки колко дълго този клет човек е бил в това ужасно състояние, Исус го пита: „Искаш ли да оздравееш? (Сериозен ли си наистина и настойчиво ли искаш да оздравееш?)”.

Що за въпрос е това, особено зададен към човек, който е страдал толкова дълго време? Уместен въпрос е, защото не всеки иска да оздравее достатъчно силно, че да е готов да направи всичко, което се изисква от него. Наранените емоции могат да се превърнат в затвор, който заключва личността в себе си и държи останалите навън. Но Исус дойде, за да отвори затворническите врати и да пусне на свобода угнетените (вижте Лука 4:18-19).

Този мъж от Витезда, както и много други днес, беше страдал от мъчително и продължително смущение дълго, дълго време. Сигурна съм, че след тридесет и осем години в това състояние, той се бе научил как да живее и да функционира с това страдание. Хората, които са в емоционален затвор функционират, но не са свободни. Понякога затворниците, били те емоционални или физически, толкова много свикват с оковите, в които се намират, че се примиряват със състоянието си и се научават да живеят в него.

Вие „емоционален затворник” ли сте? Ако е така, от колко време сте в това състояние? Мъчително и продължително ли е това смущение? Искате ли да бъдете освободени? Наистина ли искате да бъдете добре? Исус иска да ви изцели. Той е готов, а вие?

Искате ли да сте свободни и да сте добре?

Спечелването на свобода от емоционално робство не е лесно. Ще бъда откровена с вас от самото начало, като ви кажа директно, че за много, много хора освобождаването от болката от миналото няма да бъде лесно. Това, за което говоря тук, може да провокира към емоции и чувства, които хората се опитват да скрият, вместо да ги погледнат право в очите. Вие може би сте един от тези хора.

Вероятно сте изпитвали чувства и емоции в миналото, които са били твърде болезнени, за да се опитате да се справите с тях. Всеки път, когато те са излизали на повърхността, вие сте казвали на Господ: „Не съм готов още, Боже! Ще се справя с проблема по-късно”. В тази книга говоря за емоционалната болка, причинена от нещата, които другите може би са ви сторили, а също и за това каква е вашата отговорност пред Бога, за да преодолеете тези травми и да се оправите.

Някои хора, всъщност доста голям брой хора, трудно приемат личната си отговорност за своето емоционално благосъстояние. На страниците на тази книга ще говорим за практични начини, по които да се справите с непростителността, потиснатия гняв, самосъжалението, синдромът на „озлобеното и предизвикателно поведение”, отношението „всички са ми длъжници” и много, много други порочни начини на мислене, които трябва да бъдат очистени, ако искате да бъдете напълно възстановени.

Може би си мислите: „Но кой ще се разправя с човека, който ме е наранил?”Ще стигнем и до този въпрос. Може би дори се чудите: „Тази жена как може да си въобразява, че е експерт по въпросите, свързани с емоциите и особено с личните ми такива?” Може би сте пълни с въпроси, които бихте искали да ми зададете: „Завършили ли сте психология? Къде сте учили? Преживели ли сте някои от тези неща, които аз преживявам? Откъде знаете какво е чувството да бъдете захвърлени в емоционален затвор?”.

Имам отговори на всички тези въпроси и ако вие сте достатъчно смели да погледнете ситуацията си право в очите и решите, че искате да се оправите, то тогава продължете да четете.

И аз бях малтретирана

Школовката, образованието, степента, опитът и квалификацията ми да поучавам по тази тема идват от личните ми преживявания. Обичам да казвам: „Аз съм завършила училището на живота”. За мен думите на пророк Исая са моята диплома:

„Духът на Господа Иеова е върху мене; защото Господ ме е помазал и квалифицирал да проповядвам благата вест на кротките, бедните и опечалените. Пратил ме е да превържа и изцеля сърцесъкрушените, да проглася освобождение (физическо и духовно) на пленниците и отваряне затвора и очите на вързаните;

Да проглася годината на благоволението Господне, и деня на въздаянието от нашия Бог; да утеша всички наскърбени;

Да наредя (да дам радост и утеха) за наскърбените в Сион, да им дам венец (орнамент, лавров венец, диадема на прелест и красота) вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил, обременен и натоварен дух; за да се наричат дървета на правда (величествени, силни, великолепни, благородни, отличаващи се с праведност, справедливост и правилно стоене пред Господа), насадени от Господа, за да се прослави Той” (Исая 61:1-3).

Бог е заменил моята пепел с венец от красота и прелест и ме е призовал да помагам на другите да се научат да Му позволяват да стори същото и за тях.

Била съм сексуално, физически, словесно, умствено и емоционално малтретирана – откакто се помня до времето, когато напуснах дома ни на осемнадесет годишна възраст. Всъщност няколко мъже са се възползвали от мен в моето детство. Била съм отхвърляна, изоставяна, предавана и разведена. Много добре знам какво означава да бъдете „емоционален затворник”.

Целта, с която пиша тази книга, не е да дам подробно и пълно свидетелство на всичко, през което съм преминала, но да ви разкажа достатъчно, за да разберете, че добре знам какво означава човек да страда. Мога да ви покажа как да бъдете възстановени от травмата и болката от злоупотреба и неправда. Много искам да ви помогна и мога да постигна по-добри резултати, ако вие наистина вярвате, че аз разбирам и мога да се отъждествя с това, през което преминавате.4

Преди да започна да ви разказвам подробностите от моето детство и да ви споделям някои от нещата, през които съм преминала, искам да ви кажа, че по никакъв начин не искам тези неща да унизят моите родители. От първото издание на тази книга Бог милостиво възстанови моите взаимоотношения с тях.

Разбрала съм, че наранените хора нараняват. Повечето от тези, които нараняват другите, самите те са били наранени от някой друг. Бог, чрез благодатта Си, ме е направил способна да кажа: „Татко, прости им, защото те наистина не са знаели какво ми причиняват”.

Разказвам своята история с единствената цел да помогна на всички онези, които са били малтретирани и онеправдавани.

3 Връзките на страха

Поради сексуалния и емоционален тормоз, който съм преживяла у дома, цялото ми детство беше изпълнено със страхове. Баща ми ме контролираше чрез своя гняв и заплахи. Никога не ме е насилвал физически, за да изпълня нещо, което иска, но аз толкова много се боях от него, че правех всичко, което ми кажеше. Принуждаваше ме да се преструвам, че харесвам онова, което ми причинява и че искам да го прави с мен.

Няколко пъти съм се опитвала да говоря откровено за ситуацията, но беше опустошителен провал. Жестоките реакции на баща ми – гръмко празнодумство и бушуващо беснеене – бяха толкова плашещи за мен, че много скоро се научих да правя всичко, което той ми казва, без изобщо да му се противопоставям. Вярвам, че неспособността ми да изразя истинските си чувства за нещата, които ми се случваха, както и принуждението да се държа така, сякаш се наслаждавах на перверзните неща, които той правеше с мен, ме оставиха с много дълбоко вкоренени емоционални рани.

Баща ми работеше вечерите и се прибираше у дома около единадесет или дванадесет през нощта. Спомням си как цялото ми тяло се сковаваше от страх в мига, в който чувах ключовете му да влизат в ключалката на входната врата. Вцепенявах се, защото никога не знаех дали ще се качи в стаята ми и ще сложи ръцете си върху мен или ще бъде разярен от нещо, което не му е харесало по време на работа.

Едно от най-трудните неща за мен беше липсата на сигурност, защото никога не знаех какво да очаквам. Живеех в непрекъснат страх от това, че не знаех какво мога и какво не ми е позволено да правя. Един ден можех да направя нещо и баща ми да няма нищо против, но след няколко дни можех да направя същото това нещо, а той започваше да ме бие с шамари.

Страхът беше мой постоянен спътник; страх от баща ми, страх от гнева му, страх от това да не излезе наяве всичко, което ми се случва, страх от това майка ми да не разбере, страхувах се дори да имам приятели.

Страхът ми да имам приятели произлизаше от два фактора – ако те бяха момичета, страхувах се баща ми да не опита да им стори същото и да ги хване в своя капан. Ако бяха момчета, боях се баща ми да не им навреди или да нарани мен. Той свирепо ме обвиняваше, че водя полов живот със съучениците си в училище. Не позволяваше на никого да се доближи до мен, защото аз „принадлежах” само на него.

В гимназията никога не са ми позволявали да отида на футболен, бейзболен или баскетболен мач. Опитвах се да развия някакви познанства в училище, но никога не позволявах на това взаимоотношение да прерасне в близост, така че аз да съм свободна да поканя тези приятели у дома на гости. Не допусках някой да се почувства достатъчно свободен, че да се опита да се свърже с мен или да ме открие у дома. Ако телефонът звъннеше и обаждането беше за мен, изпадах в паника, защото си мислех: „Ами ако се обажда някой от моето училище?

През цялото това време, докато се борех със самотата и със страха да имам приятели, продължавах да нямам никакво желание да въвлека който и да било в това потенциално бедствие за тях, което със сигурност би ми причинило още повече притеснения и срам.

Страх! Страх! Страх!

През уикендите баща ми се напиваше тежко и често пъти вземаше и мен на своите пиянски пристъпи, като се възползваше физически от мен както си иска. Много често си идваше у дома разгневен и пребиваше майка ми от бой. Един път я преби, само защото реши, че носът й е много голям. Мен не ме е удрял толкова често, но вярвам, че само докато го гледах как безчувствено пребива майка ми, това ми вредеше така, сякаш го правеше на самата мен.

Баща ми контролираше всичко, което се случваше около него. Той решаваше в колко часа да станем, в колко да си легнем, какво да ядем, какво да облечем, колко да похарчим, с кого да общуваме, какво да гледаме по телевизията.... с други думи – всичко в живота ни. Той тормозеше словесно както майка ми, така и мен и накрая и единствения ми брат, който се роди, когато аз бях на девет години. Спомням си колко много копнеех бебето, което щеше да се роди, да е момиче. Тайно се надявах, че ако има и друга момиче в семейството, той ще ме остави на мира поне за малко.

Баща ми псуваше почти постоянно и използваше много вулгарни и мръсни думи. Критикуваше всичко и всички. Неговото мнение беше, че никой от нас никога не прави нещо както трябва и че от никого от нас няма да излезе нищо свястно. През повечето време той ни напомняше, че „не струваме нищо”.

Понякога баща ми се държеше точно на обратно. Даваше ни пари и ни изпращаше да си пазаруваме, а от време на време дори ни носеше подаръци. Беше манипулативен и принудителен. Правеше всичко, което е необходимо, за да постигне онова, което той иска. Другите хора за него нямаха никаква стойност, освен когато можеше да ги използва за своите егоистични цели.

У дома нямаше никакво спокойствие. Всъщност не знаех какво представлява истинският мир, докато не пораснах и не се потопих в истината на Божието слово.

Бях новородена на девет годишна възраст, когато бях на гости у роднини в друг град. Една вечер отидох с тях на църква, в опит да намеря спасение. Не знам откъде дори знаех, че се нуждая от спасение, освен ако Бог не беше поставил това желание в сърцето ми. Онази вечер приех Исус като мой спасител и преживях славно очистване. До този момент аз се чувствах омърсена от кръвосмешението. Но в онази вечер аз за първи път се почувствах чиста, сякаш някой ме бе окъпал отвътре. Тъй като проблемът не си беше отишъл, след като се прибрах у дома, старите чувства отново се върнаха в мен. Помислих си, че съм изгубила Исус и никога повече не изпитах вътрешен мир, спокойствие и радост.

Предателството

Какво да кажа за майка ми? Къде беше тя в цялата тази картина? Защо не се опита да ми помогне? Бях на осем или на девет години, когато разказах на майка си какво се случва с мен и баща ми. Тя ме прегледа и конфронтира баща ми, но той твърдеше, че аз лъжа и тя избра да повярва на него, вместо на мен. И коя жена не би искала да повярва на съпруга си в подобна ситуация? Но смятам, че дълбоко в себе си майка ми усещаше каква е истината и просто се надяваше като по чудо това да се окаже лъжа.

Когато бях на четиринадесет години, тя влезе в къщата един ден, връщайки се от пазар по-рано отколкото я очаквахме, и хвана баща ми в самия акт на сексуална злоупотреба. Погледна ни, обърна се, излезе от къщата и се върна след два часа, преструвайки се, че нищо никога не се беше случило.

Моята майка ме предаде.

Не ми помогна, а беше длъжна да го стори.

Дълги години след това (всъщност след цели тридесет години), тя ми призна, че изобщо не е можела да се сблъска лице в лице с проблема и да преживее такъв един скандал. Тридесет години тя изобщо не спомена проблема! Но през този период тя преживя силен нервен срив. Всички, които я познаваха, решиха че това се дължи на „менопаузата”.

Две години тя премина през шокова терапия, която временно изтри спомени от паметта й. Нито един от докторите не знаеше какво точно й помага да забрави, но всички бяха единодушни, че има нещо, което тя трябва да забрави. Очевидно беше, че нещо става в ума й, което прояждаше психическото й здраве.

Майка ми твърдеше, че проблемът й е причинен от физическото й състояние. Тя преживя изключително тежко време през този период от живота си, причинено от тежки женски проблеми в по-ранна възраст. След това последва пълна хистерактомия, която доведе до преждевременна менопауза. По онова време повечето лекари не вярваха в това да предписват хормони на жените и това се оказа много трудно време за нея. Изглежда сякаш всичко в живота й беше повече, отколкото тя бе способна да понесе.

Лично аз смятам, че емоционалният колапс на майка ми се дължеше на годините на тормоз, които беше преживяла и на факта, че тя отказваше да признае и да поеме отговорност за проблема. Йоан 8:32 казва: „Ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни”.

Божието слово е истината и ако го приложим в живота си, то има силата да ни направи свободни. Божието слово също така ни помага да видим ясно проблема в живота си. Ако изберем да се обърнем и да избягаме, когато Господ ни говори да стоим и да посрещнем смело проблема, ние ще останем в оковите, в които сме били.

Напускане на дома

Когато бях на осемнадесет години, един ден аз напуснах дома ни, докато баща ми беше на работа. Не след дълго се омъжих за първия мъж, който прояви някакъв интерес към мен.

Но също като мен, моят нов съпруг имаше множество проблеми. Беше крадец, манипулатор и изнудвач. През повечето време изобщо не ходеше на работа. Много често се местеше от град на град и един път ме заряза в Калифорния с един цент в джоба и с картонена кутия с безалкохолни напитки. Бях изплашена, но понеже бях свикнала със страха и травмите в живота си, определено не бях така засегната, както би бил някой друг с по-малък „опит” в това отношение.

Съпругът ми ме изостави няколко пъти, като си тръгваше от къщи, докато бях на работа. Всеки път, когато си тръгваше, той отсъстваше от седмица до няколко месеца и отново се появяваше, а аз слушах сладките му приказки и оправдания и отново го приемах, само за да преживея същото нещо не след дълго. Докато беше с мен, непрекъснато пиеше и имаше връзки с различни други жени.

Пет години си играхме на семейство. И двамата бяхме много млади, само на по осемнадесет години, а и произлизахме от много объркани семейства. Бяхме напълно неспособни да си помогнем по някакъв начин. Проблемите ми се усложниха още повече, след като преживях спонтанен аборт на двадесет и една, а по-късно родих и първия си син, когато бях на двадесет и две години. Това беше последната година от брака ни. Съпругът ми ме напусна и отиде да живее с друга жена, която живееше само на две пресечки от нас, а той на всички разказваше как детето, което нося, не е от него.

Спомням си през лятото на 1965 година колко силно усещах, че полудявам. По време на бременността отслабнах много, защото не можех да се храня. Без приятели, без пари и без застраховка, аз ходех в университетска болница и всеки път ме преглеждаше различен лекар. Всъщност това бяха стажанти. Не можех да спя и постепенно започнах да взимам приспивателни без рецепта. Благодаря на Бога, че те не навредиха нито на нероденото ми дете, нито на мен самата.

Онова лято беше толкова горещо, температурите стигаха над 40 градуса, а в моя тавански апартамент на третия етаж нямаше нито климатик, нито вентилатор. Единственото ми имущество беше един стар автомобил Студебейкър, който непрекъснато блокираше. И тъй като баща ми винаги твърдеше, че някой ден ще се нуждая от помощта му и ще допълзя обратно при него, аз бях твърдо решена да направя всичко по силите си, макар да не знаех какво, само и само да не ми се случи това, за което той говореше.

Спомням си как бях под такова силно умствено напрежение, че понякога сядах и се вторачвах в стената или гледах през прозорците с часове, без изобщо да се усещам какво правя. Ходeх на работа, докато не дойде времето ми да раждам. Когато трябваше да спра да работя, моята фризьорка и майка й ме взеха в техния дом.

Бебето закъсня с четири седмици и половина. Аз нямах никаква представа какво да очаквам, нито знаех как да се грижа за него, когато се роди. След раждането мъжът ми се появи в болницата. И понеже детето приличаше толкова много на него, беше невъзможно той да отрече, че е негово. И тогава той отново каза, че съжалява и че ще се промени.

Когато дойде време да ни изпишат от болницата, ние нямахме къде да идем да живеем, затова мъжът ми се свърза с бившата жена на своя брат, която се оказа чудесна християнка и ни позволи за живеем с нея, докато аз успея отново да се върна на работа.

Мисля, че от тези няколко подробности можете да си представите какво всъщност представляваше моят живот. Беше нелеп и абсурден. През цялото ми съществуване дотогава в него нямаше нищо стабилно, а аз отчаяно копнеех и се нуждаех от сигурност.

Най-накрая, през лятото на 1966 година стигнах до състояние, в което не ме беше грижа какво ще ми се случи. Не можех да понасям мисълта да живея дори само един ден със съпруга ми. Не изпитвах капка уважение към този мъж, особено след като до това време той се беше забъркал в престъпления. Взех сина си и това, което можех да нося в другата си ръка и си тръгнах. Стигнах до една улична телефонна кабина, обадих се на баща ми и го попитах дали мога да се върна у дома. Той разбира се беше очарован!

След няколко месечен престой в къщата разбрах, че бракоразводното дело е минало. Беше септември, 1966 година. По това време психичното здраве на майка ми се влошаваше с всяка минута. Беше започнала да получава пристъпи на гняв, да буйства и да обвинява различни служители в банки и по магазини, че са я ограбили и заплашваше хората, с които работи, за дребни и незначителни неща. Дори беше започнала да носи нож в дамската си чанта. Беснееше и вилнееше за абсолютно всичко. Спомням си една вечер, когато започна да ме бие с метла, защото не бях измила добре пода на банята! През цялото време се опитвах да стоя далеч от баща си. Правех всичко по силите си да избягвам възможността да остана насаме с него.



Накратко казано, животът ми беше истински ад.

За да се „разтоварвам и забавлявам”, аз започнах да излизам през почивните дни и да ходя по барове и заведения. Предполагам, че съм търсила някой, който да ме обича. Пийвах по няколко питиета, но рядко толкова, че да се напия. Никога не ме е привличало пиенето. Също така отказвах да спя с различните мъже, които срещах. И макар животът ми да беше пълна лудница, дълбоко в себе си изпитвах силното желание да бъда чиста и добра.

Объркана, уплашена, самотна, обезсърчена и депресирана, аз често се молех: „Мили Боже, моля те, помогни ми ... някой ден и аз да бъда щастлива. Дай ми някой, който наистина да ме обича и да е някой, който да ме заведе на църква”.

Моят рицар в бляскави доспехи

Родителите ми притежаваха и живееха в двуфамилен апартамент. Един от наемателите им работеше с мъж на има Дейв Майер. Една вечер същият този Дейв дойде, за да вземе приятеля си и да идат да играят боулинг. По това време аз миех колата на майка ми. Той ме видя и се опита да флиртува с мен, но аз се държах по типичния за мен саркастичен начин. Попита ме дали няма да искам да измия и неговата кола, когато приключа с моята, а аз му отговорих: „Ако искаш колата ти да е измита, направи си го сам”. Поради преживяното с моя баща и вече бивш съпруг, аз не можех да се доверя на мъжете и това е много меко казано!

Дейв обаче беше воден от Божия Дух. Новороден и кръстен в Святия Дух, той обичаше Бога с цялото си сърце. На двадесет и шест годишна възраст, той бил готов да се ожени и се молел Бог да го заведе при правилната жена. Дори помолил Бог това да бъде жена, която се нуждае от помощ!

И понеже Дейв бил воден от Святия Дух, моят сарказъм само го насърчавал повече, вместо да го обиди. Не след дълго казал на колегата си, че би искал да излезе с мен на среща. Разбира се, аз първоначално му отказах, но след това промених решението си. Бяхме излизали едва пет пъти, когато Дейв ме помоли да се омъжа за него. Каза ми, че е знаел още на първата вечер, в която бяхме излезли заедно, че иска да му бъда съпруга, но решил да изчака няколко седмици, преди да ми предложи брак, за да не ме изплаши.

От моя страна, аз определено не знаех какво е това любов и нямах голямо желание да се забърквам с друг мъж. Но понеже нещата у дома ставаха все по-зле и аз живеех в непрекъсната паника и страх, реших, че всяко друго нещо ще е по-добро от това, което преживявах до онзи момент.

Дейв ме попита дали бих искала да отида на църква с него, което аз бях готова да направя. Не забравяйте, че една от молитвите ми беше Господ да ми даде някой, който да ме обича и да ме води на църква. Много силно ми се искаше да водя християнски начин на живот, но добре знаех, че се нуждая от някой по-силен, който да ми помогне. Дейв също обеща да бъде мил с моето малко момче, което по онова време беше само на десет месеца. Бях го кръстила Дейвид, както се казваше моят брат, и което беше любимото ми мъжко име. Все още се удивлявам на начина, по който Бог е разработвал добрия Си план за моя живот, посред най-тежкото ми отчаяние.

С Дейв се оженихме на 7 януари, 1967 година, но не заживяхме „щастливо завинаги”. Бракът не разреши моите проблеми, нито ходенето ми на църква. Проблемите ми не бяха в живота у дома, нито в брака ми; те бяха вътре в самата мен, в моите наранени и осакатени емоции.

Всяка форма на тормоз оставя човека емоционално недъгав, неспособен да поддържа здравословни и трайни взаимоотношения, освен ако няма някаква външна намеса. Много исках да давам и да получавам любов, но не можех. Точно като баща си аз бях контролираща, манипулативна, гневна, критична, негативна, надменна, арогантна и отмъстителна. Бях станала точно такава, повлияна от атмосферата в която бях израснала. Пълна със самосъжаление, аз тормозех с думи, бях депресирана и огорчена. Мога да продължа с описанието на моята личност, но съм сигурна, че можете да разберете какво съм представлявала.

Функционирах някак си в обществото. Ходех на работа, Дейв също работеше. Ходехме заедно на църква. Част от времето, което прекарвахме заедно, се разбирахме добре, само защото Дейв беше много сговорчив и отстъпчив. Обикновено ме оставяше да правя нещата по моя начин, но в редките случаи, когато не беше така, много силно се разгневявах. Що се отнасяше до мен, аз бях права за всичко. Според мен, не аз имах проблеми, а всички останали около мен.

Не забравяйте, че аз също бях новородена. Обичах Исус. Вярвах, че греховете ми са простени и че ще ида в небето, когато един ден умра. Само че не познавах какво е победа, какво е мир, нито радост в моето ежедневие. И макар да вярвах, че християните би трябвало да са щастливи хора, аз самата определено не бях от тях! Представа си нямах какво е праведност, подарена ни чрез кръвта на Исус. Непрекъснато се чувствах осъдена и виновна. Не можех да се контролирам. Единственото време, през което не се мразех, беше когато работех за постигането на някаква лична цел, която смятах, че ще ми придаде усещането за някакво лично достойнство.

Продължавах да мисля, че ако обстоятелствата можеха да се променят, ако другите можеха да се променят, тогава и аз ще бъда наред. Ако съпругът ми, децата ми, финансовото ми положение, здравето ми бяха по-различни, ако можех да изляза във ваканция и да ида някъде, ако можех да си купя нова кола, нова рокля, ако можех да изляза от къщи и да си намеря нова работа, на която да печеля повече пари, едва тогава ще бъда щастлива и удовлетворена. Постоянно правех това, за което говори Йеремия 2:13 – копаех кладенци, в които нямаше вода. Допусках грубата и трагична грешка да търся царството на Бога, което е праведност, мир и радост в Святия Дух (Римляни 14:17) в материални неща и у другите хора. Това, което не успявах да разбера, е че Божието царство е вътре в нас, както обяснява апостол Павел: „сиреч, Христос във и между вас, надеждата на славата” (Колосяни 1:27). Исус казва: „защото ето, Божието царство е във вас (в сърцата ви) и всред (около) вас.” (Лука 17:21) Можех да открия радост единствено в Исус, но ми отне много години, докато стигна до тази истина.

Опитвах се да придобия праведност чрез добрите си дела. Бях член на комисията по евангелизиране и също в настоятелството на църквата. Съпругът ми беше презвитер в църквата. Децата ни ходеха в частно църковно училище. Опитвах се да правя само правилните неща. Опитвах, опитвах и пак опитвах, но сякаш не съумявах да се предпазя от грешки. Бях изтощена, уморена, похабена, разочарована и нещастна!

Бях напълно невежа за същността на проблема

Никога не ми мина дори през ума, че страдам заради годините на тормоз и отхвърляне, които бях преживяла в детството си. Смятах, че всичко това е останало зад гърба ми. Вярно, че повече не ми се случваха подобни неща, но всички те бяха дълбоко отбелязани в моите емоции и врязани в паметта ми. Все още усещах последствията от тормоза и реагирах според тях.

Нуждаех се от емоционално изцеление!

Според Писанията, аз бях ново създание в Христос. Словото казва: „Затуй, ако е някой (вкоренен) в Христа (в Месия), той е ново създание (напълно ново създание); старото (предишното морално и духовно състояние) премина; ето, [всичко] стана свежо и ново” (II Коринтяни 5:17). На практика обаче, аз не бях осъзнала, нито възприела реалността на новото създание. Живеех според собствената си воля, ум и емоции, които бяха много увредени. Исус е заплатил цената за пълното ми освобождение, но аз нямах никаква представа как да получа този скъпоценен дар от Него.

4

Поведенчески пристрастявания вследствие на малтретирането



Първото нещо, което трябва да осъзнаем, е че плодът в живота ни (нашето поведение) идва от някъде. Човек, който е сприхав и избухлив, е такъв, защото има някакви причини. Лошото поведение е като лош плод от лошо дърво с лоши корени. Гнилите плодове се раждат от гнили корени, добрите плодове се раждат от добри корени.

Много е важно да разгледате внимателно своите корени. Ако те са неприятни, вредни и оскърбителни, добрата новина е, че вие можете да бъдете изкоренени от тази лоша почва и да бъдете присадени в добрата почва на Исус Христос. Можете да се вкорените и да се установите в Него и в Неговата любов: „чрез вяра действително да се всели (установи, пребъдва, обитава) Христос във вашите сърца, тъй че дълбоко вкоренени и здраво основани в любовта, да бъдете силни да осъзнаете и да разберете, заедно с всичките светии (Божиите посветени хора), що е широчината и дължината, височината и дълбочината на Неговата любов” (Ефесяни 3:17,18).

Словото ни учи: „Вкоренени (здраво и дълбоко посадени; основани в Него) и постоянно назидавани в Него, утвърждавани и укрепвани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате и преливате [в нея с] благодарение” (Колосяни 2:7).

Исус ще ви вкорени в Себе си. Когато вие като клон сте присадени в Него, а Той е Лозата (вижте Йоан 15:5), тогава ще започнете да получавате всички живителни „сокове” (богатствата на Неговата любов и благодат), които текат от Него. С други думи, ако във вашето детство не сте получавали това, от което се нуждаете, за да бъдете здрави и нормални, Исус с удоволствие ще ви го даде сега.

В моя живот е имало много лоши и развалени плодове, от които отчаяно съм се опитвала да се отърва. Толкова упорито се опитвах да се държа правилно. И независимо от кое лошо поведение се опитвах да се отърва, друго се пръкваше на негово място. Все едно се опитвах да се очистя от цветовете на глухарче. Аз непрекъснато скубех видимата част от повърхността, но не успявах да стигна до скрития корен на проблема. Корените оставаха живи и раждаха нови и нови реколти от проблеми.

Както разкрива следната илюстрация, гнилите корени раждат гнили плодове, а добрите плодове идват от добри корени.

Опит да се получат приятни усещания от „пристрастеност”

Контрол


Гняв – враждебност

Осъдителност

Липса на самоувереност

Ниско самочувствие

Негативизъм

Озлобено, предизвикателно поведение

Смут и вътрешно мъчение

Омраза


Самосъжаление

Депресия


ПРЕСТРУВАМ СЕ

„Истинското ми аз е неприемливо”

Секс, храна, пари, власт, наркотици, алкохол, дейности

„Ако не мога да получа приятни усещания отвътре, ще се опитам да ги намеря някъде отвън.”

Чувствата биват „потиснати”, защото е твърде трудно и болезнено да ги признаем.

Корени – отхвърляне, малтретиране, срам, вина

„Нещо не ми е наред”;

Неправилен „пример” и „модел” от страна на родителите

Благост

Доброта


Търпение

Вярност


Мир

Кротост


Радост

Любов


Самоконтрол

Галатяни 5:20

Плодът, постигнат от Духа, който работи в нас

Учим се да бъдем водени от Духа

„Всичко е наред, аз съм поел по пътя”

„Облагодетелстван съм във Възлюбения” Ефесяни 1:6

Получавам приятни усещания от това, че живея живот на „самоконтрол”

СПОКОЕН – защото приемането не се основава на външните ми изяви

ЕМОЦИИТЕ НЕ СА „ПОТИСНАТИ”

ВКОРЕНЕНИ И ОСНОВАНИ В ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ


Ценен


приет

обичан


без вина

уникален

специален

Господ ми даде тази илюстрация като пример. Някога да сте усещали противна миризма, когато отворите вратата на хладилника си? Веднага разбирате, че вътре има нещо развалено, но за да го откриете, вие трябва да извадите всичко отвътре.

Същият принцип се отнася и за личния ви живот. Ако имате емоционални проблеми, може би това е така, защото вътре дълбоко във вас има нещо развалено и гнило. Може да ви се наложи да потърсите, да изпразните и дори да разглобите и отделите някои неща, за да стигнете до източника на проблема и да го отстраните, така че всичко отново да бъде свежо и чисто.

Запомнете, че изкореняването може да бъде болезнено и травмиращо. Изкореняването и повторното засяване е процес, за който е необходимо дълго време. Само чрез вяра и търпеливо устояване можем да наследим Божиите обещания (вижте Евреи 6:12), затова бъдете търпеливи.

Бог е Авторът и Завършителят на нашата вяра. (Вижте Евреи 12:2) Той ще доведе докрай онова, което е започнал във вас. „Като съм уверен и сигурен именно в това, че Оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исуса Христа (до времето, в което Той се завърне), развивайки това добро дело и усъвършенствайки го, довеждайки го докрай във вас)” (Филипяни 1:6).

Лоши плодове

Аз имах толкова много лоши плодове в живота си и редовно имах пристъпи на депресия, негативизъм, самосъжаление, раздразнителност и се държах много предизвикателно. Имах контролиращ и доминиращ дух. Бях груба, твърдоглава, строга, буквоядка и отмъстителна. Бях озлобена и недоволна и много се страхувах да не бъда отхвърлена.

Бях една вътрешно, а се представях за съвсем друга външно. Преструвах се на уверена и сигурна и до известна степен бях такава. Но въпреки това имах много ниско самочувствие. Моята така наречена увереност не се основаваше на това коя съм в Христос, а по-скоро на одобрението от страна на другите, на външния ми вид, на постиженията ми и други подобни външни фактори. Много хора си мислят, че са сигурни и уверени, но когато смъкнете външната им обвивка, те са сковани от страх! Аз бях объркана и пълна с вътрешни терзания.

Много съм щастлива да кажа, че никога не се пристрастих към наркотици или към алкохол. Пушех цигари, но не бях зависима от никакви други вещества. Не харесвах вкуса на алкохола. Изпивах по няколко питиета, но щом започнех да усещам, че съм замаяна, повече не отпивах и капка.

Винаги съм можела да се контролирам. Това беше част от естеството ми. Не позволявах нищо да ме контролира, затова се пазех от наркотици. Мисля, че фактът, че баща ми ме е контролирал толкова дълго в живота ми, роди у мен решителността да не позволявам на никой и на нищо друго да го прави. И макар да не можех да контролирам вътрешните си проблеми, изглежда имах мъдростта да стоя далеч от неща, които можеха да ме направят зависима от тях.

Един път само съм пила хапчета за отслабване, защото винаги съм била с около десет килограма по-тежка от нормалното. И макар да ми бяха изписани от лекар, те влияеха на настроението ми и се чувствах като надрусана. Това бяха амфетамини, за които не знаех, че са толкова вредни. Много ми харесваше начинът, по който ме караха да се чувствам през целия ден. Когато ги пиех, бях способна да работя като машина, да чистя къщата, да бъда изобретателна, приятелски настроена към всички... стимулирана, стимулирана, стимулирана. Но щом преминеше действието им, аз се чувствах изморена и направо съсипана!

Въпреки че не отслабнах, лекарствата потискаха апетита ми, поне докато ги имаше. По цял ден нищо не ядях, но вечер, когато отминеше въздействието им, наваксвах за всичко, което бях пропуснала през деня. Спомням си как се борех в себе си дали да подновя рецептата, но дълбоко в себе си знаех, че ако го направя, ще се пристрастя към тези хапчета, затова просто спрях да ги взимам.

Разбирам, че способността ми да избягвам нещата, които биха могли да ме унищожат, идваше от това, че бях приела Исус, когато бях на девет години. Въпреки че не знаех как да развия истинско взаимоотношение с Господ по онова време, Той винаги е бил с мен и ми е помагал по начини, които тогава не разпознавах поради липсата на каквото и да било познание. Години по-късно осъзнах всичките тези благословения.

Знам, че Божията благодат и милост са ме пазили от сериозни проблеми като извършването на престъпления, употребата на наркотици, алкохолизъм и проституиране. Благодарна съм на Господ и съм във възторжено недоумение от това как Той ме е пазил. И въпреки че нямах тези проблеми, имах достатъчно други. Лошите корени бяха родили лоши плодове в живота ми.

Преструвах се

Бах толкова нещастна и недоволна от живота. Но като повечето хора и аз се преструвах, че всичко ми е наред. Преструвах се заради другите, защото не исках да разбират през какво преминавам и колко съм нещастна, но се преструвах и заради себе си, защото не исках да се изправя пред проблемите си, нито да се опитам да се справя с тях.

Не мисля, че изобщо осъзнавах дълбочината на собствената си мизерия, докато не започнах да прекарвам време в четене на Божието слово и така да получавам някакво емоционално изцеление. Ако един човек никога не е познал истинското щастие, как може да знае какво изпуска? Не си спомням като дете някога да съм била напълно спокойна и сигурна, нито да съм била истински щастлива. Не вярвам някой да може да се зарадва на живота, когато живее в постоянен страх.

Спомням си как Дейв разказваше за своето детство една вечер, след като се бяхме оженили вече. Той е израснал заедно със седем братя и сестри. Живели са в голяма любов и са се забавлявали много като деца. Всяко лято прекарвали в провинцията на пикници, игри на футбол, сред приятели и с майка – християнка, която се е забавлявала с тях и ги е учила за Исус. Никога не са имали много пари, защото бащата на Дейв починал млад след заболяване на черния дроб, получено от алкохолизъм. Въпреки това влиянието, молитвите и християнският пример на майката на Дейв предпазили семейството от това да се забърква в неприятности. Те имали любов, от която всички ние се нуждаем и за която е създаден всеки един човек.

Докато Дейв ми разказваше онази вечер за всичките хубави моменти, които е имал със семейството си и колко се е наслаждавал на своето детство, осъзнах нещо, което изобщо не ми хареса. Аз самата не можех да си спомня дори един миг, в който да съм била щастлива като дете! Беше ми откраднато нещо, което никога нямаше да мога да получа обратно. Почувствах се силно измамена. Може би някои от вас се чувстват по същия начин. Ако е така, Бог ще направи и за вас това, което вече е направил за мен. Той ще ви се реваншира. Той самият ще бъде вашата награда и ще ви компенсира за нещата, които сте изгубили или са ви били отнети.

Тогава осъзнах, че трябва да спра да се преструвам и да погледна истината в очите. Аз имах изградени модели на поведение, които бяха следствие от моето минало. Случилото се в миналото ми не беше по вина нито на Дейв, нито на децата ми. И не беше справедливо да продължавам да ги наказвам и да ги карам да страдат за нещо, което те не са направили.

Форми на пристрастяване



Поведенческите пристрастявания, които се развиват вследствие на тормоза и малтретирането в живота ни, могат да бъдат много, но аз ще посоча само някои:

  • Злоупотреба с вещества

    • Алкохол

    • Наркотици (незаконни или предписани от лекар)

  • Маниакално харчене на пари

    • Прекалено харчене

    • Запасяване (криене) на пари

  • Хранителни смущения

    • Булимия (преяждане и повръщане)

    • Анорексия (гладуване до смърт)

    • Напълняване, причинено от ненаситно преяждане

Забележка: някои хора, които са живели с много и различни партньори умишлено се поддържат с наднормено тегло, за да избегнат възможността да бъдат привлекателни за другите. Някои хора се страхуват от това да не попаднат отново в това изкушение. Такива, които са били лишени от любов, понякога ядат прекалено много, за да наваксат за нещата, които са пропуснали.

  • Емоционални пристрастявания

    • Гняв

    • Тъга

    • Страх

    • Прекалено вълнение

    • Религиозна праведност

    • Болезнено съсредоточаване върху радостта (фикс идея) – когато човек ходи с постоянна, замръзнала усмивка, никога не показва гняв, смее се в неподходящи моменти, говори само за радостни неща

  • Мисловни пристрастявания

    • Тревожност

    • Прекалено подробно обясняване

    • Непрекъснато говорене

    • Похотливи мисли

    • Неспокоен ум – когато човек не може да спре да мисли и постоянно се опитва да измисли какво да каже, какво да направи, как да реагира и т.н.

  • Вманиачаване в дейности

    • Работа

    • Спорт

    • Четене

    • Хазарт

    • Тренировки

    • Гледане на телевизия

    • Притежаване и отглеждане на много домашни любимци

  • Вманиачаване на волята

    • Контролиращ – контролиращите хора смятат, че във всяка една ситуация нещата трябва да стават по техния начин. Не са способни да покорят емоциите си на логиката, нито на разума. Чувстват се сигурни само когато държат всичко под контрол.

    • Контролиран – онези, които са под нечий контрол, стават толкова пасивни, че се отказват от собствената си воля и са готови да правят всичко, каквото им кажат другите. Такива хора могат да бъдат обладани или силно угнетени вследствие на това, че предават волята си на дявола. Изпитват силно чувство на срам и смятат, че не заслужават абсолютно нищо, нито дори правото сами да изберат и да вземат решение.

    • Пристрастени към преиграване на миналото – такива хора преиграват своето изтормозено минало върху децата си, като постъпват с тях както родителите им са се държали с тях или сами се поставят в ситуации, в които да преживеят нещата, които са преживявали в детството си. Подобни сцени им връщат спомените и често пъти те приемат ролята на злоупотребяващия, на тормозещия, за да не изпитват повече болезнените спомени от тормоза. Например, един мъж, който е бил малтретиран и пребиван от баща си като дете, може физически да тормози своите деца. Прави го вследствие на връщането на спомените от своето минало, като приема ролята на злоупотребяващия, вместо да чака с него да бъде злоупотребено. Жена, която е била физически, словесно или сексуално тормозена от своя баща, може да се омъжи за човек, и дори за много други след това, които да се държат с нея така, както се е отнасял собственият й баща. Такава жена смята, че не е достойна за нищо по-добро, и дори че заслужава да бъде малтретирана. Възможно е сама да се погрижи да преживее тормоза, като провокира този, който би я наранил.

    • Обгрижващ – някои хора изпитват чувство за достойнство само ако се грижат за някой, който се нуждае от тях. Те се смятат за толкова недостойни, че се пристрастяват към оказването на грижи, помагането и угаждането на хората, като по този начин се чувстват добре.

Създадени да се чувстваме вътрешно добре

Като човешки същества, ние сме създадени от Бога да бъдем щастливи и да се чувстваме добре. Всъщност, трябва да имаме добро мнение и да приемаме себе си, защото иначе ще развием някаква форма на неконтролирано поведение, понеже подобно поведение ни кара да се „чувстваме добре”, макар и да е съвсем за кратко.

Помислете за това – един човек, който е пристрастен към наркотичните вещества, вероятно е започнал с употреба на болкоуспокояващи, когато болката е била така нетърпима, че се е чудил как да се отърве от нея, а след това се е почувствал много добре, макар и временно. Същото нещо се отнася и за пиенето.

Много са и хората, които използват яденето като средство за успокоение. Храненето е приятно, кара ги да се чувстват добре, докато ядат. Повечето хора, които страдат от хранителни разстройства, обикновено копнеят единствено за обич. Всичко, към което се стремят, е да се почувстват добре. Ако човек не се чувства вътрешно добре, той ще започне да търси удовлетворение на чувствата си от външни източници.

Ако страдате от някаква форма на поведенческо пристрастяване, тази глава може да ви помогне да разпознаете корена на проблема. Можете да прекарате целия си живот в опит да покорите външното си поведение (гнилите плодове), но то ще избие някъде другаде, ако не се погрижите първо за състоянието на корените.

5

Избавени чрез любов



Ако сте били малтретирани по някакъв начин, досега със сигурност сте разпознали някои проблемни области в живота си. Посочването на проблемите, без да се предлага изходен път от тях, би било пагубно. Ако правех само това, вие ще се почувствате още по-смутени, отколкото сте били, когато сте започнали да четете тази книга.

Възнамерявам да посоча основните истини, които доведоха до изцеление в моя живот. Докато го правя, искам да ви напомня, че Бог не гледа на лице и няма любимци. (Вижте Деяния 10:34) Онова, което е направил в живота на един човек, Той ще направи и за всеки друг, ако това е обещание, което откриваме в Словото Му.

Процесът на изцеление

Първият ми съпруг не знаеше как да обича и в нашата връзка аз не получих никаква любов от него. Макар вторият ми съпруг, Дейв, да ме обичаше истински, аз не знаех как да приема тази любов. Затова подскачах напред назад между това (1) да отхвърлям неговата любов и да го изолирам от живота си, като издигам високи стени около себе си, за да не бъда някога наранена и между (2) опитите да го накарам да ме обича с толкова съвършена и пълна любов, която по човешки погледнато не беше възможна.

В първо Йоан 4:18 четем, че съвършената любов прогонва всеки страх. Единствен Бог е способен да обича съвършено и без недостатък. Без значение колко много човек може да обича друг човек, той си остава човек. Както Господ е казал: „Духът наистина е готов, но плътта е слаба” (Матей 26:41). Хората винаги разочароват другите хора – колкото и силно да обичат, те все пак обичат несъвършено, защото такова е и нашето човешко естество.

Аз се опитвах да накарам Дейв да ми даде нещо, което можех да получа единствено от Бога – осъзнаване на собственото ми достойнство и ценност. Исках съпругът ми да ме обича напълно и да се държи с мен съвършено, за да мога най-накрая да се почувствам добре. Всеки път, когато се почувствах провалена, разочарована или наранена от него, аз издигах стени между нас и не го допусках до себе си с дни, дори със седмици.

Повечето хора, които произлизат от разрушени семейства, в които е имало тормоз, не могат да поддържат здрави и трайни взаимоотношения, защото или не знаят как да получават любов, или поставят прекалено високи изисквания към брачните си партньори за неща, които единствено Бог може да им даде. Безизходицата и чувството за неудовлетворение много често разрушават брака.

Същият принцип може да бъде приложен и към приятелските взаимоотношения. Веднъж една жена дойде при мен за молитва и ми каза: „Джойс, помогни ми. Аз съм толкова самотна. Всеки път, когато имам приятелка, аз направо я задушавам”. Тази жена беше така гладна за любов, че когато намереше някой, който да й обърне и малко внимание, тя се опитваше да събере всичките си стари емоционални дългове от тази личност, която на практика не й дължеше нищо и много скоро тя успяваше да подплаши всичките си нови приятели.

Божията неограничена, безусловна и съвършена любов

Един ден, докато си четях Библията, се натъкнах на написаното във II Коринтяни 5:7: „Защото с вярване ходим (управляваме живота си и постъпваме според убежденията или вярата си, като уважаваме човешките взаимоотношения с Бога и божествените неща, с доверие и свято усърдие; така живеем), а не с виждане, нито според външните обстоятелства ”.

Тогава Святият Дух ме спря и ме попита: „Какво вярваш, Джойс, за твоето взаимоотношение с Бога? Вярваш ли, че Той те обича?”

Когато започнах да преглеждам откровено сърцето си и да изучавам това, което Божието слово говори по тази тема, стигнах до заключението, че вярвам, че Бог ме обича, само че ако отговарям на съответни условия.

Библията ни учи, че Бог ни обича съвършено или безусловно. Неговата съвършена любов към нас не се дължи на нашето съвършенство. Не се основава на нищо друго освен на Него Самия. Бог е любов (Вижте I Йоан 4:8). Любовта не е Негова професия, а Неговото естество. Той винаги ни обича, но много често ние спираме да приемаме Неговата любов, особено ако поведението ни не е било добро.

Тук искам да ви представя няколко пасажа от Писанията, които за мен са придобили дълбок смисъл. Моля ви да ги прочетете внимателно. Размишлявайте върху тях и им позволете да се превърнат в част от вас.

„И ние познаваме (разбираме, разпознаваме, наясно сме със, знаем от наблюдение и личен опит) и сме повярвали (останали сме верни, придържаме се към, поставили сме упованието си и разчитаме на) любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва и остава в любовта, пребъдва и остава в Бога, и Бог пребъдва и остава в него.
В това (единство и общение) се усъвършенства любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден (с увереност и дързост да се изправим пред Него), защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.
В любовта няма страх (не съществува ужас и боязън), но съвършената (пълната) любов изпъжда страха от всяка врата и прогонва всяка следа от ужас и терор; защото страхът носи в себе си мисли за наказание, и който се страхува, не е усъвършенстван в любовта (не е израснал все още в пълното съвършенство на любовта).
Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас” (I Йоан 4:16-19).

„В това се яви (прояви) Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден или уникален Син, за да живеем чрез Него.


В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение (изкупителна жертва) за греховете ни.
Възлюбени, понеже толкова много ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго” (I Йоан 4:9-11).

„Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Страдание, гонение или скръб, или бедствие и утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?” (Римляни 8:35).

„Понеже съм уверен (убеден отвъд всякакво съмнение), че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ” (Римляни 8:38-39).

„Дано чрез вяра да се всели (установи, пребъдва, настани) Христос във вашите сърца, тъй че дълбоко вкоренени и здраво основани в любовта


да бъдете силни да схванете и да разберете, заедно с всичките светии (Божиите посветени хора от опит), що е широчината и дължината, височината и дълбочината на тази любов, и да познаете (в действителност чрез личен опит) Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните (цялото ви естество) в цялата Божия пълнота (да имате богатата мярка на божественото Присъствие и да станете едно тяло, изцяло изпълнено и наводнено със самия Бог)” (Ефесяни 3:17-19).

„А надеждата не посрамява (никога не ни разочарова, нито ни смущава), защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Святи Дух” (Римляни 5:5).

„Ето, на дланите Си съм те врязал (незаличимо съм татуирал твоя снимка)” (Исая 49:16).

Първо Йоан 4:16 е ключов стих за мен, защото в него се говори, че ние трябва да сме наясно и да осъзнаваме Божията любов, и да положим упованието си в нея. Аз нито осъзнавах, нито разбирах Божията любов и следователно не уповавах нито полагах вярата си в Неговата любов към мен.

Всеки път, когато дяволът ме осъждаше, аз не знаех как да призная: „Допуснах грешка!”, а след това да помоля Бог за прошка, да приема любовта Му и да продължа живота си напред. Вместо това аз прекарвах дълги часове, дори дни с чувството на вина, даже и заради най-малкото неправилно нещо, което бях направила. Аз буквално бях изтерзана и изтормозена! Йоан ни казва, че страхът ни терзае, но съвършената любов пропъжда всеки страх (Вижте I Йоан 4:18). Божията любов към мен беше съвършена, защото тя се основаваше на Него, а не на мен. Затова дори да се провалях, Той продължаваше да ме обича.

Божията любов към вас е съвършена – безусловна. Когато се провалите, Той продължава да ви обича, защото Неговата любов към вас не зависи от вас, а от Него. Когато се провалите, спирате ли да приемате Божията любов и започвате ли да се самонаказвате, като се чувствате виновни и осъдени? Аз изпитвах силна вина и се чувствах зле през първите четиридесет години от живота си. Прилежно си носех чувала с вина на гърба, където и да идех. Товарът беше непосилен и беше винаги върху мен. Редовно допусках грешки и се чувствах виновна за абсолютно всяка една от тях.

В Римляни 8:33-35 апостол Павел казва:

„Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава (който ги поставя в правилно взаимоотношение с Него? Кой ще се надигне и ще вини и поставя под съмнение тези, които Бог е избрал? Бог ли, Който ги намира за невинни?)


Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус (Месия) ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайства за нас?
Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?”

Целта на дявола е да ни отлъчи от Христовата любов, защото именно тя е основния фактор в нашето емоционално изцеление.

Ние сме създадени да обичаме и да бъдем обичани. В Ефесяни 2:4-6 Павел казва, че Бог е толкова богат на милост, че ни спаси и ни даде това, което не заслужаваме, за да може да удовлетвори Своята силна любов към нас. Помислете за това. Бог е предвидил да ни обича. Той не може да не ни обича, защото Бог е любов!

Ние с вас сме създадени, за да бъдем обичани! Грехът ни отдели от Бога, но Той ни възлюби толкова много, че изпрати Своя единствен Син Исус, за да умре вместо нас, да ни възстанови, да ни откупи отново, за да може да излива великата Си любов върху нас. Всичко, което трябва да направим, е да повярваме на това, което Библията говори за нашите взаимоотношения с Него. Веднъж след като повярваме, процесът на изцеление може да започне.

През първата година, в която със съпруга ми Дейв започнахме нашето служение, наречено „Живот в словото”, Святият Дух работеше в живота ми, за да ме учи за Божията любов. Водех си един тефтер със спомени, в който записвах специалните неща, които Господ правеше за мен през това време – предимно дребни, но лични неща, които ми показваха, че Бог е загрижен за мен. По този начин започнах все повече да осъзнавам Неговата безусловна любов. Това ми помагаше да не забравям, че Бог ме обича.

Ако съумеете да повярвате, че Бог, Който е съвършен, ви обича, тогава ще можете да повярвате, че заслужавате да бъдете обичани.

Веднъж след като повярвате, че сте приети и обичани от Бога, тогава ще можете да започнете да приемате и обичате себе си. И тогава не само ще обикнете Бог в замяна, но ще започнете да обичате и другите хора.

Не можете да дадете нещо, което не притежавате!

Много хора приемат Исус и след това веднага започват да се опитват да обичат другите. Често пъти се чувстват виновни, защото установяват, че не са способни да го направят. Не е възможно истински да обичате другите, ако преди това не приемете Божията любов, защото без нея нямате любов, която да дадете.

В I Коринтяни 13 глава, често наричана „главата на любовта”, Павел подчертава тази истина съвсем ясно. Той описва любовта като „онова разумно, умишлено духовно посвещение, вдъхновено от Божията любов за и в нас”. Цялата глава е насочена към това да ни научи как да ходим в любов, но на първо място тази любов трябва да бъде вътре в нас.

Повечето хора могат да повярват, че Бог ги обича, когато чувстват, че заслужават тази любов. Проблемите се надигат тогава, когато те чувстват, че не заслужават Божията любов, но въпреки това отчаяно се нуждаят от нея.

Таблиците по-долу показват постоянните последствия от приемането или отхвърлянето на любовта на Бога. Забележете – убеждението, че Божията любов към нас зависи от нашето достойнство, е измамно и причинява множество проблеми в живота ни. От друга страна увереността, че Бог ни обича безусловно, ни носи много радост и блаженство.

Приемането на Божията любов

Решете в сърцето си да приемете любовта на Бога. Ето някои практични предложения, които да ви помогнат. Това са все неща, които вярвам, че Бог ме е водил да направя и съм сигурна, че ще бъдат полезни и за вас. Не забравяйте, че всички ние сме специални и уникални и че Бог има личен и оригинален план за всеки един от нас. Не се изгубвайте в следването на методи.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница