Книга на своя съпруг Дейв, който ми показваше любовта на Исус през целия процес на моето емоционално възстановяване

За някои хора е много трудно да се научат да се покоряват на авторитетите в живота си. За мен това беше особено непосилно. Понеже бях малтретирана от всеки, който е бил авторитет в живота ми, в мен се беше оформило отношението: „Защо трябва да позволявам на някой друг да ми казва какво трябва да правя?” Аз не се доверявах на никого, особено на мъжете.

Когато Святият Дух ме доведе до фазата в моето възстановяване, в която аз трябваше да се покоря на съпруга си, борбата в мен започна отново! Изпитвах ужасно желание за бунт в плътското си естество. Исках да съм покорна, защото от сърце вярвах, че е библейско, но болката от покорството беше по-силна, отколкото можех да понеса.

Не можех да разбера какво не ми е наред. Сега разбирам, че подчиняването на някой друг и позволяването на този човек да взема решения вместо мен, върна в мен стари спомени и страх да не бъда отново манипулирана и да не се възползва някой от мен. Фактът, че баща ми (авторитет в моя живот), ми казваше, че ужасните решения, които взема, са за мое добро, а през цялото време аз ненавиждах това, което ми причиняваше, в комбинация с моето смущение и разочарование от неспособността ми да направя каквото и да било по въпроса, не ме правеха очарована от мисълта за покорство на когото и да било.

Но за да бъда освободена и да стана здравата личност, която Бог ме е определил да бъда, аз трябваше да се науча да се покорявам на съпруга си. Както повечето християни, аз също вярвам, че Словото учи, че покорството на съпругата и децата към съпруга и бащата като глава на дома е част от Божия съвършен план за семейството. Бях убедена, че това е принцип, здраво застъпен в Словото и затова трябваше да го спазвам, иначе щях да бъда в бунт против Бога. Но колко ми беше трудно и мъчително! Сега, когато вече съм свободна, мога ясно да видя безопасността и сигурността в едно благочестиво покорство.

Много хора се объркват, когато става въпрос за покорство. Те смятат, че това означава да изпълняват абсолютно всяко нещо, което им каже авторитет в живота им. Словото ни казва да се покоряваме само „както е прилично в Господа” (Вижте Колосяни 3:18).

Надявам се тези примери да ви помогнат да разпознаете „вратите на болката” и как трябва да ги погледнете право в лицето. Не гледайте на тях като на вход към страдания, а като на праг към вашето възстановяване. Исус ще бъде винаги с вас, за да ви дава сили докато преминавате през тези врати към вашата пълнота.

Запомнете, че болката всъщност е част от възстановителния процес. Ако един човек падне на земята и си охлузи коляното, със сигурност ще го заболи. На следващия ден болката ще е още по-голяма от първоначалната. До това време може да се е образувала коричка върху раната, което е знак, че в тялото е започнал процес на изцеляване. И макар да е защитена от тази коричка, раната боли много повече, пари, щипе и пулсира поради увеличения приток на кръв към това място, който носи изцеление на наранената част.

Първоначалното нараняване предизвиква болка, но много често изцелителният процес носи още по-силна болка. Тези болки са различни и последствията от тях също са различни. Емоционалните рани на някои хора са били пренебрегвани толкова дълго време, че са се инфектирали. Тази болка е напълно различна от болката при възстановителния процес. Едната трябва да се избягва, а другата да се посрещне с отворени обятия.

Без болка няма победа!

Аз научих невероятна мъдрост по време на моите лични борби: „Не се страхувайте от болката!”. Колкото и странно да ви звучи, колкото повече се боите и се противите на болката от възстановяването, толкова повече увеличавате силата на болката в живота си.

Един пример за тази истина ми се случи преди години, когато се заделих да постя за първи път в живота си. Бог ме призова да постя двадесет и осем дни само на сок. В началото ми беше много трудно. Бях много, много гладна. Всъщност бях толкова изгладняла, че изпитвах физически болки. Докато плачех пред Господа и Му се оплаквах как не мога да търпя повече, Той ми отговори. Дълбоко в себе си усетих един „тих и кротък” глас (вижте III Царе 19:12), който ми каза: „Спри да се противиш на болката и й позволи да си свърши своето!” От този момент насетне постът стана много по-лесен за мен, дори приятен, защото знаех, че всеки път когато изпитам неудобство и дискомфорт, това е знак за напредък и прогрес.

Правилото е, че колкото повече се противим на болката, толкова по-силна става тя. Когато бременната жена започне да ражда, акушерката първо я съветва да се отпусне. Тя много добре знае, че колкото повече жената се противи на болката, толкова по-силна ще става тя и толкова по-продължително ще е самото раждане.

Когато преминавате през трудно време и болката стане толкова нетърпима, че ви се струва, че е много повече, отколкото сте способни да понесете, спомнете си Евреи 12:2: „като не гледаме на нещата, които ни разсейват, а гледаме на Исус, Който е Водачът и Източникът на вярата ни (дава ни първото поощрение към вярата ни), и Който също е Усъвършителят на вярата ни (довежда я до зрялост и съвършенство), Който, заради предстоящата Нему радост (от наградата, която щеше да получи), издържа кръст, като презря и пренебрегна срама и седна отдясно на Божия престол”.

Издръжливостта води до радост

Когато изпитвате болка, не й се противопоставяйте. Позволете й да извърши целите си. Не забравяйте това обещание: „Които сеят със сълзи, с радост ще пожънат” (Псалом 126:5). Научете се да понасяте и издържате на всичко, което е необходимо, като знаете, че от другата страна ви очаква голяма радост.

Изцелението може да е болезнено, но вие нямате какво да губите. Така или иначе страдате и ви боли, затова е по-добре да се възползвате максимално от страданието си. Докато позволявате на отминалите неправди да ви държат в робство и в окови, вие ще продължавате да живеете в непрекъснати болки и страдание. А болката от изцелителния процес води до положителни резултати – радост вместо нещастие.

Оставете болката да ви изведе извън робството ви, а не по-дълбоко в него. Направете правилното нещо, дори да ви е трудно. Покорявайте се на Бога и следвайте водителството на Святия Дух, като знаете, че „вечер може да дойде плач да пренощува, но на сутринта идва радост” (Псалом 30:6).

8

Единственият изход минава през самата ситуация

След време пак повтаряше процеса. Това се случваше отново и отново. Тогава споделих с нея какво ми показва Бог и й казах, че вярвам, че Бог се опитва да й каже как този път трябва да стигне до самия край. Докато й споделях това, тя се съгласи, без да се колебае, че Бог й говори. Проблемът й бил, че дори да направи някакъв напредък в емоционалното си възстановяване, винаги се огъвала, когато станело трудно и напрегнато. Сега обаче беше решена да стигне до пълна победа.

Много хора превръщат емоционалното изцеление или възстановяването от тормоза в такова мъчение, че изобщо не си позволяват да се насладят на някой момент от процеса. Не допускайте да бъдете изкушени и да паднете в капана на това да гледате колко много още ви остава. Вместо това, погледнете колко дълъг път вече сте изминали!

Не забравяйте, че трябва да продължите да живеете живота си, докато трае възстановителния процес! Научете се да имате такова отношение: „Може и да не съм стигнала там, до където трябва да стигна, но благодаря на Бога, че не съм там, където бях. Докато продължавам напред, всичко е наред!”

Преминаването

В някои отношения, духовното израстване може да се сравни с физическото. Има определени етапи, през които човек трябва да премине, за да стигне до зрялост. Мисля, че няма да сгреша като кажа, че много родители не се наслаждават на децата си, докато ги отглеждат. Във всеки отделен етап от тяхното развитие на родителите им се иска децата да са в друг. Ако тъкмо са започнали да пълзят, родителите искат те да могат да ходят, да не носят повече памперси, да са вече на училище, да се дипломират, да се оженят, да им раждат внуци и т.н. и т.н.

Трябва да се научим да се радваме на всеки един етап от живота си, защото всеки от тях си има своите радости и трудности, уникални само за него. Като християни, ние растем през целия си живот. Не бива никога да спираме да прогресираме. Затова вземете решение още сега да започнете да се наслаждавате и да се радвате на живота, докато се борите да достигнете до всяко следващо ниво на победа.

Във Второзаконие 7:22 Мойсей казва на народа на Израил, че Господ ще прогони враговете им пред тях „стъпка по стъпка”. Преди всяка победа в живота ни има време на чакане. Именно в това време Святият Дух работи в нас, разкрива ни нови откровения, помага ни да прозрем и да приемем още по-дълбоки истини. Чакането обикновено е трудно за повечето от нас, защото в нас винаги има припряна нетърпеливост, която разбужда разочарованието и неудовлетворението ни. Искаме всичко сега!

Търпението жъне обещания

Много хора искат благословенията, но не желаят да се подготвят за тях. Йоан Кръстител излезе от пустинята с думите: „Прав направете (подгответе) пътя за Господа” (Матей 3:3). Той иска хората да знаят, че Исус идва да извърши определени неща в живота им, но за целта те ще трябва да бъдат подготвени.

Библията казва, че „човешко око не е виждало, ухо не е чувало и на човешки ум не е дохождало (на никой не му е хрумвало) всичко това, което Бог е приготвил (направил и пази готово) за онези, които Го обичат (които Го почитат дълбоко, които Му се покоряват и с благодарност признават помощта, която Той им е оказал)” (I Коринтяни 2:9).

Необходима е духовна зрялост, за да преминем през трудностите с вяра, че Бог е планирал нещо по-добро за нас. Трябва още да разберем, че преминаването през ситуацията обикновено е единственият изходен път. Нуждаем се от вяра, търпение и твърдост, за да получим крайните резултати на всичко, което Бог ни е обещал, че можем да получим. Този пасаж от Евреи обяснява:

И тъй, не напускайте дръзновението си (безстрашната си увереност), за което имате голяма и славна награда.
Защото ви е нужно търпение и силна увереност, та, като изпълните и изцяло извършите Божията воля, да получите (и напълно да се зарадвате на) обещаното.
Защото още твърде малко време и ще дойде Този, Който има да дойде, и не ще се забави. (Евреи 10:35-37)

В Евреи 6:11 четем: „И желаем (искрено и силно) всеки от вас да показва същото трудолюбие и усърдие (винаги), за да се наслаждавате и радвате на пълна увереност в надеждата докрай”.

В Исая 43:1-2 Господ увещава народа Си като им казва:

Не бой се, защото Аз те изкупих (пратих откуп, за да те освободя, вместо да те оставя в плен), призвах те по име; Мой си ти.
Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките, те не ще те потопят; Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, нито да се опариш, и пламъкът не ще те опали.

Давид казва за Господ в Псалом 23:4: „Дори да преминавам през (дълбоката и тъмна) долина на мрачната сянка, няма да се уплаша, нито ще се страхувам от зло, защото Ти си с мен; Твоят жезъл (който ме пази) и Твоята тояга (която ме води), те ще ме утешават .”

Много често човек, който е израснал в тормоз и неправда, издига крепости в ума и в мислите си, така че трябва да им позволи дори да преминат през долината на мрачната сянка, ако иска тези крепости да бъдат съборени и унищожени.

Павел обяснява, че ние воюваме против врага чрез пленяването на нашите помисли, които не са в съответствие с думите на Христос и ги покоряваме на това, което Словото казва да правим и да вярваме.

Аз например, поради това, че бях тормозена толкова дълго време, развих в себе си много независима индивидуалност. Не се доверявах на никого. Много рано в живота си взех решението да се грижа сама за себе си, без да искам помощ от когото и да било, защото по този начин ще ме нараняват по-малко. Когато Господ започна да ми разкрива, че моето независимо естество не беше съобразено с истините от Словото, аз трябваше да премина през „долината на мрачната сянка”. С други думи, трябваше да позволя на това старо естество (част от старата Джойс) да отиде на кръста и да умре.

Изкушаваме се да избягаме от проблемите си, но Господ ни казва, че трябва да преминем през тях. Добрата новина е, че Той е обещал никога да не ни се налага сами да минаваме през проблемите си. Той ще бъде с нас, за да ни помага по всякакъв начин. Обещал ни е: „Не бойте се, защото Аз съм с вас”.

Именно в преминаването през трудностите заедно с Него вярата ни се гради и укрепва. Много ми харесва историята за Седрах, Месах и Авденаго, която можем да прочетем в Даниил гл. 3. Царят ги беше предупредил да паднат на колене и да му се поклонят, иначе ще ги хвърли в огнената пещ.

Техният отговор бе: „Ако иска Господ, може да ни отърве, но дори да не ни избави, няма да паднем и да ти се поклоним”. Те много добре знаят, че Бог е способен да ги избави, но ако това не беше в Неговия план, те щяха да запазят достойнството си пред Господ и да не се отказват да Му служат. Всички ние трябва да се посветим да служим на Бога със същата решителност.

Тези три момчета бяха хвърлени в огнената пещ и царят заповяда да нагорещят пещта седем пъти по-силно. Напомня ми за моментите, в които вземаме правилните решения и тогава сякаш проблемите ни започват да се множат.

Обичам тази история, защото в нея се казва, че когато царят ги хвърля в пещта, те са вързани, но когато поглежда вътре, те са освободени. Понякога влизаме в проблемите си и сме вързани, но именно в проблема, в преминаването през ситуацията, ние сме освободени и развързани. Царят дори видя четвърти мъж с тях в огъня. Спомнете си думите на Исус: „Не бойте се, защото Аз съм с вас”.

Когато Седрах, Месах и Авденаго бяха изведени, те дори не миришеха на пушек. Аз имам много общо с тези мъже. Дяволът се опита да ме унищожи. Преживях толкова много болка от тормоза в живота си, а когато се опитах да се освободя от нея, се натъкнах на още по-голяма болка, която не съумявах да проумея. Точно тогава Бог ми показа как преминаваме през неща, които ни поставят в окови и робство, но също че трябва да излезем отново през същите неща, за да бъдем освободени от тях.

Когато започнем своето пътешествие към пълнота с Господ, обикновено вътрешно сме сковани от страх и притеснение. Страхът е враг на доверието. Хората могат да се страхуват от много неща, като това да карат кола, да остават сами или от някакви дълбоко вкоренени фобии.

Според мен страхът е причинен от фалшиви и лъжовни данни, които обаче ни се струват реални. Ако дяволът успее да ни уплаши, то тогава ние полагаме вярата си повече в това, което той казва, а не в онова, което казва Бог. Едно нещо е да изпитвате страх, но той може да започне да ни контролира, ако не пазим териториите си и не се изправим срещу страховете си.

Една жена споделяше как страхът й е пречил да прави нещата, които трябвало да направи. Тогава една приятелка й казала: „Абе направи ги, макар и уплашена”. Това беше животопроменящ съвет за мен. Понякога трябва просто да се изправим срещу страховете си и „да го направим, макар и уплашени”.

Когато позволим на Бог да ни помогне в това отношение, Той ще започне да развързва възлите на страха един по един. Само Той може да ни помогне да преминем през трудните изпитания, за да разберем, че Неговите обещания са истински. Не можем да прекараме живота си в бягство от всичко, което ни плаши.

Някои хора толкова много се страхуват от асансьори, че отказват предложение за работа, която се намира на висок етаж в някоя сграда. Ако искат тази работа, те ще трябва да влязат в асансьора, да се помолят, да се изкачат няколко етажа, после да слязат, да дишат дълбоко и след това да повторят същото нещо, докато преодолеят страха си. Трябва да се справим със страховете си, които ни пречат да изпълним Божията съвършена воля за живота ни.

Библията е пълна със стихове, които ни казват да не се боим, защото Господ много добре е знаел, че Сатана ще се опита да използва страха, за да попречи на Божиите деца да изпълнят съдбата си в Него.

На някои от първите си ученици Исус казва: „Аз съм Пътят... Мене следвайте”. Когато решите да следвате Исус, скоро след това ще откриете, че Той никога не се обръща назад в страх. Неговият път винаги е право напред към финалната права. Не бъдете като жената, която беше дошла да се помолим за нея, която постоянно се предаваше, щом стигнеше до средата на състезанието. Колкото и трудно да ви изглежда, вземете решение да продължите в надпреварата и да стигнете докрай!

9

Пуснете миналото си

Трябва да позволим на Бог да ни преведе през трудностите и да Го оставим да работи в нас, така че кашата, в която сме се забъркали, да се превърне в свидетелство и храна за другите. Трудностите, които сме понесли в своето минало, ни подготвят за благословенията, които Бог има за нас в нашето бъдеще.

Дори и Исус премина през време на подготовка за Своето бъдеще. Евреи 5:8-9 казва: „ако и да беше Син, пак се научи на (активно и специално) послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства (екипира чрез опита си докрай), стана причина (Автор и Източник) за вечно спасение на всички, които са Му послушни (които са внимателни и покорни)”.

Има период от живота на Исус, за който не ни се казва нищо от това, което се е случвало с Него. Знаем само, че през това време Той е израствал. Така и ние имаме периоди на израстване, за които не можем да разкажем на никого. Това е лично време на растеж, в което трябва да издържим на промените в живота си. В самите нас могат да се случват неща, които ние да не сме способни да разберем. Но когато стигнем до мястото, до което Бог иска да ни доведе, можем да се обърнем назад и да видим как миналото ни през цялото време ни е подготвяло за онова, което Бог има за нас в нашето бъдеще.

Много ми харесва историята за семейството, което влязло в един антикварен магазин и там на една полица намерило красива чаша за чай. Свалили я от рафта, разгледали я внимателно и казали: „Много искаме да купим тази прекрасна чашка”.

Но изведнъж чашата започнала да им говори и им казала: „Аз не винаги съм била такава. Някога бях само една студена, твърда и безцветна буца глина. Но един ден моят създател ме взе и си каза: „Мога да направя нещо от това”. Тогава започна да ме меси, мачка и да променя формата ми. А аз се развиках: „Хей, какво правиш? Така боли! Не съм сигурна как ще изглеждам! Престани!”. Но Той ми отвърна: „Още не”.

После ме постави върху грънчарското колело и започна да ме върти, върти, върти, докато не се развиках: „Остави ме да сляза, прилошава ми. Свят ми се зави!” Но Той ми отвърна: „Още не”.

А след това ме оформи като чаша и ме постави в нажежената пещ. А аз се развиках: „Пусни ме да изляза. Тук е толкова горещо. Задушавам се”. Той ме погледна през малкото стъкло на пещта, усмихна се и ми каза: „Още не”.

„Когато ме извади от пещта си помислих, че е приключил работата си върху мен, но тогава той започна да ме оцветява и рисува. Не повярвах на това, което направи после. Върна ме отново в пещта, а аз се развиках: „Трябва да ми повярваш, повече не мога да търпя! Моля те, пусни ме да изляза!”. Но той ми отвърна: „Още не”.

„Накрая ме извади от пещта и ме постави на един рафт, а аз си помислих, че ме е забравил. Но един ден ме взе и ме занесе пред едно огледало. Не можех да повярвам на очите си. Останах удивена. Бях се превърнала в изящна чаена чаша и всеки искаше да ме купи”.

Предайте се спокойно в ръцете на грънчаря

Бог има чудесен план за живота ни и понякога започва да променя нещата толкова бързо, че ни се завива свят и се чувстваме дезориентирани като парче глина върху въртящо се грънчарско колело. Трябва да Му се доверим, защото Той прави онова, което е най-добро за нас (вижте Римляни 8:28). Трябва да се отпуснем в ръцете Му и да Го оставим да ни превърне в нещо красиво. Пророк Исая добре разбира този процес, когато пише: „...Защото Ти си скрил лицето Си от нас... Но сега, Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка” (Исая 64:7-8).

За да живеем победоносен християнски живот, ние трябва да сме готови да пуснем своето минало, да умрем за себе си, да простим на всички онези, които са ни наранявали и да позволим на Бога да ни отведе до мястото на обещаните благословения, които сам Той е подготвил за нас. Никой не може да ни гарантира, че всичко, което искаме да е различно в живота ни, ще се промени според нашите желания. Някои неща може никога да не се променят по начина, по който на нас ни се иска, но Господ е способен така коренно да промени нас самите, че да не се вълнуваме от това, което толкова много сме искали.

Нашата утеха и удовлетворение трябва да са в Христос. Трябва да забравим какво другите мислят за нас и какво са ни причинили хората в миналото. Трябва да насочим вниманието си към това, което Бог иска да направи в нас, чрез нас и за нас. Апостол Павел пише: „Защото в Него живеем, движим се и съществуваме” (Деяния 17:18).

Освобождаването от миналото изисква поглеждане към бъдещето, но по нов начин. В Галатяни 2:20 Павел ни оставя едно обещание, което всички ние, които имаме стари рани и болки, които трябва да пуснем и да забравим, сега можем да изповядаме: „Съразпнах се с Христос (заедно с Него участвам в Неговото разпятие) и сега вече не аз живея, но Христос (Месия) живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата (вярата, упованието и пълното доверие), която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен”.

Трябва да се научим да сме доволни и удовлетворени от това да бъдем в Божията воля. Колкото повече се фокусираме върху това кои сме ние в Христос, толкова по-малко се вълнуваме какви сме били в миналото или какво ни е сполетявало. Отново Павел казва: „Всичко считам за загуба в сравнение с притежанието на тази безценна привилегия (завладяващо ценната истина, превъзходната стойност, върховното предимство на това) да познавам Исус Христос, моя Господ и все по-силно и по-дълбоко да Го опознавам (да схващам, разпознавам и да Го опознавам по-пълно и по-ясно)” (Филипяни 3:8).

После добавя: „(Защото решително преследвам целта) да позная Него (прогресивно да опознавам по-интимно и дълбоко Него, осъзнавайки, разбирайки и разпознавайки по-ясно и силно колко чудесен е Той като личност), по същия начин да позная силата на Неговото възкресение (която действа във вярващите) и общението (да мога да участвам и) в Неговите страдания, ставайки съобразуван (като постоянно се трансформирам в духа си в Неговото подобие) със смъртта Му, (надявайки се) дано всякак достигна (духовно и морално) възкресението на мъртвите (което ме издига от мъртвите)” (Филипяни 3:10-11).

Има много дълбоки места у Бога, които трябва да открием. В нас също има много дълбоки и празни места, които единствено Бог може да изпълни. Трябва да разберем Божията възкресенска мощ – силата, която може да ни измъкне от смъртта още докато живеем на тази земя. Точно както един орел отпуска крилете си по въздушното течение, за да го издигне то над облаците, така и Христос ни издига над бурите в живота ни.

Може би имаме за цел да напредваме към съвършенство, но никога няма да постигнем това, докато не се върне Исус. Затова трябва да приемем себе си такива, каквито сме; да се обичаме и да се наслаждаваме на пътешествието към промяната, като знаем, че Бог непрекъснато работи в нас.

Напредвайте към това, което ви предстои

Ап. Павел продължава, като пише:

Не че съм сполучил вече (не че съм постигнал този идеал), или че съм станал вече съвършен; но гоня (напредвам, за да разбера) изподир, дано уловя (това, което Исус Христос е приготвил за мен), понеже и аз бях уловен от Христа Исуса и станах Негов. Братя, аз не считам, че съм уловил (и направил мое все още), но едно правя (това е единственият ми стремеж) –