Книга на своя съпруг Дейв, който ми показваше любовта на Исус през целия процес на моето емоционално възстановяване

Никой не обича да бъде отхвърлян, но всички ние можем да се научим да се справяме с отхвърлянето и да продължаваме своя живот, ако не забравяме, че Исус също е бил отхвърлен и презрян. Той спечели победа над отхвърлянето, като остана верен на Божия план за Неговия живот.

Отхвърлянето от другите наранява нашите чувства. Със сигурност е много болезнено, но трябва да помним, че ако сме новородени, Помощникът (Святият Дух) живее в нас, за да ни подкрепя, привдига и утешава.

Смятам, че прекарваме доста ценно време и сили в опит да избегнем отхвърлянето. Започваме да се опитваме да „угаждаме на хората”. (Вижте Ефесяни 6:6 и Колосяни 3:22) Мислим си, че ако угодим на всички и те останат доволни, то тогава няма да ни отхвърлят.

За да избегнат болката, някои от нас издигат високи стени около себе си, за да не бъдат наранявани, но това е безполезно. Бог ми е показал, че не е възможно да живеем пълноценно в този свят, ако не сме готови да бъдем наранени. Хората не са съвършени. Следователно, те ще ни нараняват и разочароват точно така, както и ние разочароваме и нараняваме хората.

Аз имам чудесен съпруг, но понякога и той ме наранява. Понеже съм имала такова болезнено минало, в мига, в който това се случваше, аз издигах стени около себе си, за да се защитя. Мислех си: „В крайна сметка, никой няма да може да ме нарани, ако не го допускам твърде близо до себе си”. Научих обаче, че ако издигам стени, за да държа другите вън от себе си, затварям и мен самата.

Господ ми е показал, че Той иска да бъде моят Защитник, но Той не би могъл да направи това, ако съм твърде заета сама да защитавам себе си. Той не ми е обещал никога да не бъда наранявана, но ми е обещал да ме изцелява, ако прибягвам при Него, вместо да се опитвам сама да се оправям.

Ако градите стени около себе си със страх, трябва да ги разрушите с вяра. Обръщайте се към Исус за всяка стара рана и приемайте Неговата изцелителна благодат. Когато някой ви нарани, разкрийте тази нова рана пред Исус. Не позволявайте тя да загнои. Донесете я пред Исус и бъдете готови да се справите с нея така, както Той иска, а не както на вас ви харесва.

Приемете това слово като лично обещание за вас от Господа: „Защото ще ти възстановя здравето, и ще те изцеля от раните ти, казва Господ. Понеже те нарекоха отхвърлен, и казаха: Това е Сион, за когото никой не го е грижа” (Йеремия 30:17).

Изповядайте заедно с псалмопевеца: „Макар баща ми и майка ми да са ме оставили; Господ ще ме прибере (осинови като Негово дете)” (Псалом 27:10).

С Божията помощ, вие можете да оцелеете след отхвърлянето и да намерите своята пълнота „в Него”.

12

Влиянието на отхвърлянето върху взаимоотношенията ни

Няма човек, който да преминава живота си без мигове, в които да се чувства отхвърлен. Когато обаче човек е претърпял много отхвърляне в живота си, това може да остави белези в него, които да му попречат да функционира нормално, както във взаимоотношенията си с другите, така също и с Бога.

Такъв човек може да започне да вярва, че той е обичан само условно. Като смята, че трябва да заслужи любовта на другите, той може да посвети целия си живот на това да се опитва да им бъде угоден. Може дори да се бои, че ако не им угоди, те ще оттеглят любовта си, ще го отхвърлят и дори изоставят.

Спомените за болката от такива преживявания често пъти пречат на хората да бъдат свободни в своите взаимоотношения с останалите. Тези, които изпитват страх от отхвърляне и от възможната самота, обикновено се оказват в капана на контрола и манипулирането от страна на останалите. И понеже вярват, че приемането е основано на начина, по който се държат и представят, те са погълнати от това да правят неща, вместо да бъдат каквито са. Боят се да бъдат себе си и постоянно се преструват – преструват се, че харесват хора, които едва търпят; преструват се, че им е приятно да ходят на места и да правят неща, които всъщност мразят; преструват се, че всичко им е наред, когато съвсем не е така. Такива хора живеят в постоянно нещастие, защото се страхуват да бъдат достатъчно откровени, че да конфронтират истинските проблеми в живота си.

Преструвки! Преструвки! Преструвки!

Хората, които се боят от отхвърляне, не вярват, че могат да бъдат обичани и много често използват светските стандарти (пари, обществено положение, дрехи, естествени таланти и т.н.), за да докажат пред себе си и пред останалите, че са ценни. Те живеят много нещастен живот, през който непрекъснато се опитват да докажат, че са стойностни и полезни.

Без значение каква е степента на външен успех, на която човек се радва, той не може да бъде истински удовлетворен и успешен, освен ако не знае кой е той в Христос. Филипяни 3:3 ни призовава да: „се хвалим, славим и гордеем с Исус Христос, а не да уповаваме или разчитаме на (това, което сме) плътта, на външните ни привилегии, физическите ни предимства и външния ни вид”. Важно е да запомним, че външният вид е само начина, по който изглеждаме, а не е това, което всъщност сме.

Човек, преживял отхвърляне, е неспособен да приеме любовта, дори когато му я предлагат даром. Ако изобщо някога е способен да я приеме, то е в моменти, в които вярва, че я е заслужил чрез подобаващо държание.

Спомням си една жена, която работеше за съпруга ми и мен. Тя бе отраснала в такава атмосфера, в която приемането зависело от начина, по който се представяла. Когато се справяла добре в училище, баща й показвал, че я обича. Когато обаче не се справяла толкова добре, колкото се очаквало от нея, баща й се държал пренебрежително с нея. Той се държал по този начин не само с дъщеря си, но и с всички останали от семейството, затова до нея стигнало посланието, че любовта се дава като възнаграждение за съвършеното представяне в живота и че човек е лишен от любовта като наказание за своите грешки.

Като повечето хора, тя растяла без изобщо да осъзнава, че нейните чувства и убеждения за живота са неправилни. Тя смятала, че всички видове взаимоотношения се изграждат по този начин. Откакто започна да работи в нашето служение, аз често я питах как върви работата й, дали се справя с всичко и дали няма нещо, което тя няма да успее да направи.

Започнах да забелязвам, че когато я питам за нещо, което все още не е успяла да свърши, тя започваше да се държи много странно. Отдръпваше се от мен, избягваше да разговаря с мен и започваше да работи с неистова скорост. Всичко това ме караше да се чувствам неловко. Дори се чувствах самата аз отхвърлена.

Знаех, че като неин работодател аз имах привилегията да питам за натовареността в работата й, без това да се превръща всеки път в травмиращо мъчение. Най-накрая я конфронтирах по въпроса, което направи взаимоотношенията ни още по-опънати и объркани. Беше очевидно, че нито една от нас не можеше да разбере какъв е коренът на проблема.

Това беше жена, която истински обичаше Бога. Тя беше много сериозна във взаимоотношенията си с Него и създалото се положение между нас я провокирало да се моли и да търси отговори от Него за причините на своето поведение. Много често обвиняваме някой друг за своето лошо държание, вместо да потърсим Господ, за да стигнем до корена на проблема и да бъдем наистина освободени.

Тази жена получи откровение от Бога, което промени целия й живот. Господ й показал как поради това, че нейният баща я е отхвърлял всеки път, когато не се държала перфектно, тя погрешно повярвала, че всички останали се държат по същия начин. И ако тя не беше приключила с някоя от своите задачи, когато аз я питах за нея, заключавала, че аз я отхвърлям и повече не я обичам, затова се затваряла и отдръпвала от мен. Аз не спирах да я обичам, но тя спираше да приема моята любов и в крайна сметка аз също се чувствах отхвърлена.

Много често правим точно това с Господ. Неговата любов към нас не се основава на нещата, които правим или не правим. В Римляни 5:8 Павел ни казва, че Бог ни е възлюбил още когато бяхме грешници; което е много преди да Го познаваме.

Божията любов непрекъснато се излива към онези, които я приемат. Също като жената, която не можеше да приеме моята любов, ние често отхвърляме любовта на Бога, когато смятаме или усещаме, че не я заслужаваме, защото не сме успели да се представим съвършено.

Страхът от отхвърляне води до отхвърляне на другите

Ако не можете да повярвате, че сте ценни и достойни за обич, няма да можете да повярвате на онези, които твърдят, че ви обичат. Ако вярвате, че трябва да сте съвършени, за да сте достойни за любов и приемане, то вие сте на път да живеете един много нещастен живот, защото докато сте в плът, не е възможно да бъдете съвършени.

Може копнежите на сърцето ви да са съвършени и да желаете във всичко да сте угодни на Бога, но действията ви не винаги ще съответстват на сърдечните ви желания. Ще се променяте, подобрявате и напредвате към съвършенство, но винаги ще се нуждаете от Исус докато сте на тази земя. Няма да има момент, в който да не се нуждаете от Неговата прошка и Неговата очистваща кръв.

Ако не приемете стойността и ценността си чрез вяра в Христос, вие ще останете един неуверен човек, неспособен да се доверява на тези, които искат да ви обичат. Тези, които не са способни да се доверяват, винаги се съмняват в мотивите на останалите. Знам, че това е така, защото самата аз имах сериозни проблеми в това отношение. Дори когато другите ми казваха, че ме обичат, аз очаквах те да ме наранят, разочароват, провалят или тормозят. Винаги смятах, че искат да ме използват, иначе няма защо да са мили с мен. Не бях способна да повярвам, че някой би ме обичал заради самата мен. Трябваше да има някакви скрити мотиви!

Толкова бях разочарована от себе си, пълна със срам, осъдителност, неприязън към себе си и отхвърляне, че когато някой се опиташе да ми покаже любов и приемане, аз започвах да си мисля: „О, ако този човек ме харесва сега, със сигурност няма да продължи да ме харесва, когато разбере каква всъщност съм”. Затова не бях способна да приема обичта от хората, а още по-малко от Бога. Отблъсквах любовта чрез поведението си, което ставаше все по-грозно, в опитите ми да докажа на всички, че съм точно толкова недостойна за любов, колкото самата аз вярвах за себе си.

Онова, което вярвате дълбоко вътре в себе си, е това, което ще показвате на повърхността. Ако се смятате за неприятен и недостоен за любов човек, така и ще се държите. В моята ситуация аз силно вярвах, че не съм достойна да бъда обичана и затова се държах по такъв начин. Бях много труден човек и никой не можеше да се разбира с мен. Вярвах, че при всяко положение другите ще ме отхвърлят и обикновено точно така се получаваше. И понеже отношението ми се проявяваше в поведението ми, аз не можех да изградя и поддържам здрави, нежни и трайни взаимоотношения.

Синдромът „Докажи, че ме обичаш”

Всеки път, когато някой се опитваше да ми покаже любов, аз го притисках толкова силно, като изисквах той непрекъснато да ми доказва обичта си. Нуждаех се от свеж прилив на позитивни насърчения всеки ден, за да поддържам добро мнение за себе си. Трябваше постоянно да ми правят комплименти за всяко нещо, което правех, иначе се чувствах отхвърлена. Ако някой не ме подкрепяше и оценяваше както копнеех, аз се чувствах пренебрегната и лишена от обич.

Освен това всяко нещо трябваше да става по моя начин. Щом останалите се съгласяваха с мен и следваха моите желания, аз бях доволна. Но ако някой ми противоречеше или отхвърлеше исканията ми, дори за нещо много незначително, това пораждаше в мен невъобразима емоционална реакция – чувствах се отхвърлена и нещастна.

Поставях невъзможни очаквания и искания към онези, които наистина ме обичаха. Разочаровах ги, защото никога не ми беше достатъчно това, което ми даваха. Не им позволявах да бъдат откровени с мен, нито да ме конфронтират. Цялото ми внимание беше фокусирано върху мен и очаквах вниманието на останалите също да бъде насочено изцяло върху мен. Истината е, че гледах на хора, за да получа своето достойнство, което може да ни даде единствено и само Бог.

Оттогава съм научила, че моята ценност и достойнство се крият в Христос, а не в хората и нещата около мен. Но докато не осъзнах тази истина, бях абсолютно нещастна и неспособна да изградя и поддържам здрави и истински взаимоотношения с останалите.

Приемането на Божията любов е ключов фактор в емоционалното изцеление, както вече споменах по-рано в тази глава. Когато човек наистина повярва, че Бог, който е съвършен, ни обича въпреки цялото ни несъвършенство, едва тогава той може да се осмели да повярва, че другите хора също са способни да го обичат. Така започва да се развива доверие и той е способен да приеме любовта, която другите му предлагат.

Откакто съм повярвала и приела любовта на Бога към мен, най-основната ми нужда от любов и усещане за лично достойнство е била снабдена. Отдавна нямам очаквания другите да ме „поддържат” в добро състояние и да ме карат да се чувствам сигурна в себе си. Като всеки човек и аз имам нужди, които бих искала другите да посрещнат, защото всички се нуждаем от насърчение, привдигане и назидаване. Но днес не се нуждая да търся от другите потвърждение за моята ценност и достойнство.

Ако съпругът ми не ме похвали за нещо, което съм направила, може и да се разочаровам, но в никакъв случай не се отчайвам, защото знам, че стойността ми не идва от това, което правя. Всеки обича да получава признания и похвали за това, което прави, но е чудесно, че отдавна вече не се „разпадам”, ако не получа такива!

След като осъзнах, че стойността и достойнството ми не идват от това, което правя, а от това коя съм аз в Христос, вече не се чувствам притисната да се представям добре пред хората. Приела съм, че те или ще ме обичат, или няма да ме обичат такава, каквато съм. И в двата случая се чувствам уверена, защото знам, че Бог продължава да ме обича.

Важно е да бъдем обичани заради това, което сме, а не заради онова, което правим. Когато знаем, че достойнството ни идва от нашата идентичност, а не от поведението и постиженията ни, едва тогава можем да спрем да се вълнуваме от това какво другите мислят за нас. И тогава ще можем да насочим вниманието си върху тях и техните нужди, а не да очакваме тяхното внимание да бъде насочено към нас и нашите нужди. Това е в основата на здравите, верните и трайни взаимоотношения.

13

Смелостта да бъдем себе си

Хората, които са били малтретирани, отхвърлени или изоставени, обикновено нямат самочувствие и им липсва каквато и да била сигурност и смелост. Както вече говорихме, такива хора са пълни със срам, тормозени от чувството на вина и с много занижена представа за собственото си аз.

Дяволът започва да унижава самочувствието на човек и да убива вярата на човек всеки път, когато види отворена за това врата, особено през уязвимите детски години. Дори когато детето е все още в утробата, дяволът се опитва да задвижи своя план за пълно унищожение на този човек. Причината е проста – човек без увереност и смелост никога няма да предприеме нещо полезно за царството на Бога, нито нещо пагубно за царството на Сатана и следователно никога няма да успее да изпълни Божия план за своя живот.

Очакването на провал + страхът от провал = реален провал

Сатана не желае вие да изпълните Божия план за живота си, защото той знае, че вие сте част от онези, които ще причинят неговия тотален разгром. Ако той може да ви накара да мислите и да вярвате, че сте неспособни, едва ли някога изобщо ще опитате да постигнете нещо значимо. И дори да се постараете, страхът ви от провал ще подпечата вашето поражение, което поради липсата ви на увереност най-вероятно вие очаквате още от самото начало. Това често се нарича „синдром на провала” (страх от провал).

Без значение колко много и чудесни планове има Бог за вас, едно трябва да знаете: Божията способност да осъществи волята Си в живота ви зависи от вашата вяра в Него и в Неговото слово. Ако наистина искате да сте щастливи и успешни, тогава трябва да започнете да вярвате, че Бог има план за живота ви и че ще направи да ви се случват добри неща, щом положите упованието си в Него.

Дяволът иска ние с вас да имаме толкова лошо мнение за себе си, че да нямаме никакво доверие в себе си. Но има и добра новина – ние не се нуждаем от доверие в себе си, нуждаем се от доверие в Исус!

Аз имам доверие в себе си само защото знам, че Христос живее в мен и винаги е готов да ми помогне с всичко, което се опитвам да направя за Него. Вярващият без увереност (смелост) е като реактивен самолет на пистата за излитане, но без никакво гориво. Външно изглежда много добре, но няма вътрешната сила. Само чрез Исус в нас ние имаме силата да постигнем онова, което сами никога не бихме успели да извършим.

Исус умря заради слабостите, греховете и неспособностите ни и е готов да ни даде от Своята сила и способности, ако положим упованието си (вярата си) в Него. В Йоан 15:5 Той ни учи на един много важен принцип: „Отделени от Мене (отрязани от жизнено важното единство с Мен) не можете да сторите нищо”.

Когато осъзнаете тази истина и дяволът се опита да ви излъже: „Нищо не можете да направите както трябва.”, можете да му отговорите: „Може би аз наистина не мога, но Исус, който живее в мен, Той може и Той иска, защото аз уповавам на Него, а не на себе си. Той ще направи така, че да преуспея във всичко, върху което сложа ръцете си” (Исус Навин 1:7).

Ако врагът ви каже: „Не можете да го направите, затова изобщо не се опитвайте, защото пак ще се провалите като миналия път”, можете да му отговорите: „Истина е, че без Исус не мога да направя абсолютно нищо, но с Него и в Него съм способен да направя всичко, което е необходимо”. (прочетете Филипяни 4:13)

Всеки път, когато дяволът ви напомни за вашето минало, вие му напомняйте за неговото бъдеще. Ако прочетете Библията до края, ще видите, че бъдещето на дявола е много мрачно и сурово. Всъщност той е вече разгромен враг. В Колосяни 2:15 е записано: „и (Бог) като ограби и обезоръжи началствата и властите, които се бяха прицелили в нас, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него (Христос) и в него (кръста)”.

Можете да се противопоставите на изкушението на дявола да живеете в страх и съжаление, защото Исус е извоювал пълна победа над неговите планове и е изложил на всеобщ показ неговия позор и унижение в духовната сфера. Краят му е наближил и той добре знае това. (Вижте Откровение 12:2) Единствената власт, която той може да използва срещу нас, е тази, която ние ще му дадем чрез вяра в неговите лъжи.

Винаги помнете – дяволът е лъжец!

Говорейки за Сатана, Исус казва: „Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща (и на всичко, което е фалшиво)” (Йоан 8:44).

Лъжата за самоувереността

Днес всички говорят за самоувереност. Провеждат се различни семинари по темата, както в светските, така и в християнските среди. За увереността обикновено се говори като за „самоувереност”, защото всички знаем, че е важно да се чувстваме добре, ако искаме да постигнем нещо в живота си. Учени сме, че една от основните нужди на всеки човек е да вярва в себе си. Това е едно погрешно схващане.

Истината е, че не се нуждаем от това да вярваме в себе си, а да вярваме в Исус, който живее в нас. Не можем дори да дръзнем да се смятаме за добри, ако сме отделени от Него. Когато апостол Павел ни наставлява да „не уповаваме на плътта” (Филипяни 3:3), той има точно това предвид – не полагайте упованието си в себе си или в каквото и да било нещо, различно от Исус.

Много хора прекарват целия си живот в опит да се изкачат по стълбата на успеха, само за да открият, че когато стигнат до върха, тяхната стълба е опряна и води до погрешната сграда. Други се борят в опити да се държат достатъчно добре, за да придобият някаква увереност в себе си, само за да понесат поредния провал. И едното, и другото водят до същия резултат – празнота и мизерия.

Разбрала съм, че повечето хора попадат в една от тези две категории. (1) Никога нищо не постигат, без значение колко упорито се опитват и в крайна сметка се намразват поради неспособността си да постигнат каквото и да било. (2) Имат достатъчно естествен талант да постигнат велики неща, приписват си всичките заслуги за това и се изпълват с неописуема гордост. И едните и другите са неудачници в очите на Бога.

Единственият истински успешен човек в очите на Бога е този, който осъзнава, че сам по себе си той е никой, но може да бъде всичко в Христос. Гордостта ни и похвалата ни са само в Христос и Той заслужава цялата слава за всяко едно постижение в живота ни.

Всеки човек има увереност (вяра). Библията потвърждава този факт в Римляни 12:3. Всички ние сме родени с определено количество вяра. Важно е обаче в какво я поставяме. Някои поставят вярата си в себе си, други в останалите, трети в материални неща, но има и такива, които полагат упованието си в Бога.

Не се тревожете за себе си, за своите слабости или за своите силни страни. Свалете очите си от себе си и ги обърнете към Бога. Ако сте слаби, Той може да ви направи силни. Ако имате сили, това е така, защото Той ви ги е дал. Затова и в двата случая очите ви трябва да са насочени към Него, а не към вас.

Без истинска сигурност (в Исус) можете да си създадете много сложни проблеми. Ето списък на някои от тях:

• 
  Никога няма да достигнете пълния си потенциал в Христос.
  
• 
  Животът ви ще бъде управляван от страхове и пълен с терзания.
  
• 
  Няма да познаете истинската радост, удовлетворение и наслада.
  
• 
  Ще оскърбите Святия Дух, Който е изпратен, за да осъществи Божия план в живота ви, но Който не би могъл да го направи без вашето съдействие.
  
• 
  Ще отворите множество врати на безкраен тормоз – лична ненавист, осъждение, страх от отхвърляне, страх от провал, страх от хора, перфекционизъм, угаждане на човеци (което автоматично елиминира възможността да угаждате на Бога), контрол и манипулиране от страна на другите.
  
• 
  Ще изгубите представа за своето право да бъдете личност – правото да бъдете себе си.
  

Смелостта да бъдете личност

В Първо Коринтяни 3:16-17 и Римляни 12:4-6 Павел ни учи, че всички ние сме едно тяло, но всеки един от нас продължава да бъде индивидуална част от това тяло. Това е много важна истина, която трябва да осъзнаем, защото обикновено си причиняваме големи неприятности и задушаваме силата на Бога, когато се опитваме да бъдем нещо или някой, който не сме създадени да бъдем.

Често чуваме, че всеки от нас е излязъл от различен калъп, което значи, че няма двама души, които да са напълно еднакви. Няма нищо лошо в това да бъдем различни един от друг! Бог умишлено ни е направил да бъдем такива. Ако е искал да бъдем еднакви, много лесно е можел да го направи. Вместо това нашата уникалност е била толкова важна за Него, че Той дори си е направил труда да ни създаде с уникални пръстови отпечатъци!

Всички ние сме част от един план – Божия план. Но всеки един от нас има различна функция, защото всеки един от нас е отделна личност.

Аз обяснявам индивидуален като различен, отделен, отличаващ се със специфични качества или пояснителни черти, определен и уникален.

Дълги години смятах, че съм странна. Днес знам, че съм уникална! Разликата между двете е много голяма. Ако бях странна, това би означавало, че нещо в мен много се е объркало и не се е получило както трябва; но да бъда уникална означава, че няма други като мен, поради което аз имам специална стойност. Трябва да осъзнаете и да повярвате, че сте уникални, специални и стойностни.

Не се опитвайте да бъдете някой друг!

Една от уникалните ми отличителни черти е гласът ми. Повечето жени имат нежен, мил глас, а моят е дълбок и твърд. Често пъти, когато някой, който не ме познава и се обади у дома и аз вдигна, той си мисли, че мъжът в дома е вдигнал телефона. Не винаги ми е било приятно с такава уникална черта, всъщност съм се чувствала много несигурна от това. Мислех си, че моят глас е просто странен!

Когато Бог ме призова да поучавам Неговото слово и аз започнах да осъзнавам, че един ден ще ми се наложи да говоря по високоговорители, през озвучителни системи и дори ще имам радио и телевизионни предавания, аз бях ужасена! Мислех, че със сигурност ще бъда отхвърлена, защото звуча много по-различно от начина, по който смятах, че трябва да звучи една жена. Сравнявах се с онова, което аз считах за нормално.

Някога сравнявали ли сте се с някой друг? Как се почувствахте след това?

Не бива да се сравнявате с другите. Позволете на Исус да бъде пример за вас и се научете да отразявате присъствието и личността на Бога, който обитава вътре в нас.

Брилянтите имат много страни. Бог е като безупречен брилянт и всеки един от нас представлява различна стена от Него. Той е поставил във всеки един от нас способността да Го отразяваме и заедно съставляваме Неговото Тяло. Какво би се случило, ако телата ни са съставени само от уста, уши, ръце или крака? Няма да ни бъде трудно да говорим и да чуваме, да носим и да ходим, но какво ще стане с останалите функции? Колко объркани бихме били, ако Бог беше решил да направи всички ни еднакви.

Защо тогава толкова много се мъчим да бъдем като някой друг, вместо да се насладим на онова, което Бог ние е създал да бъдем? Защото вярваме на лъжите на дявола. Вярваме му дотогава, докато чуем истината от Божието слово, а истината от Словото, в която сме повярвали, има способността да ни направи свободни.

Благодатта на Бога никога няма да е достъпна за вас, ако се опитвате да станете като някой друг. Той ви е създал да бъдете себе си – най-доброто от себе си, което можете да бъдете! Стига сте се опитвали да бъдете някой друг. Това винаги се оказва голяма грешка, защото човекът, който ще изберете да бъдете, човекът, който според вас е „успял във всичко”, не е такъв, какъвто го смятате. Нека ви дам няколко примера.