Книга на своя съпруг Дейв, който ми показваше любовта на Исус през целия процес на моето емоционално възстановяване

В един определен момент от живота си аз реших, че съпругата на моя пастир е идеалната жена. Тя беше, а и все още е, много мила жена, дребничка, сладка, руса, нежна, с мек глас, премерена и надарена с дарбата да показва милост. Аз от своя страна имах дълбок глас, бях много пряма, рязка, не изглеждах мила, нежна, уравновесена и милостива. Опитвах се да бъда като нея, без да постигам особено голям успех. Дори се мъчех да понижа силата на гласа си и да променя звученето му, за да прилича повече на женски глас, но в крайна сметка само изглеждах още по-фалшива и престорена.

С тази жена изобщо не можехме да се понасяме. Въпреки че искахме и се опитвахме да бъдем приятелки, все не се получаваше. Накрая, при една конфронтация помежду ни, стана ясно, че аз не се чувствам приятно в компанията й, защото самото й присъствие ме притискаше да бъда като нея. Интересното нещо беше, че дяволът беше продал и на нея същия пакет с лъжи, които и аз си бях купила. Тя също се мъчеше да прилича и да се държи повече като мен! Тя се опитвала да изглежда не толкова крехка, да бъде по-твърда и убедителна, да разговаря с хората по-директно и по-дръзко. Нищо чудно, че не можехме да изградим успешно взаимоотношение – и двете бяхме притискани една от друга!

Запомнете това: Бог е казал да не пожелаваме... и това означава да не пожелаваме да бъдем с характера и личността на някой друг. (Изход 20:17)

Моята съседка беше една много мила жена, която беше и всестранно надарена. Тя можеше да шие, имаше градина и консервираше зеленчуци, свиреше на китара, пееше, умееше различни изкуства и занаяти, лепеше тапети, боядисваше, пишеше песни – с две думи, тя можеше всички онези неща, които аз не можех. Понеже се смятах за „странна”, аз не оценявах талантите, които имах. Непрекъснато си мислех за нещата, които не съм способна да направя.

Знаех, че Бог ме е призовал да проповядвам и поучавам Неговото слово и затова желанията ми бяха много по-различни от тези на останалите жени, които познавах. Докато повечето от тях посещаваха партита за вътрешен интериор, аз стоях у дома и се молех. Отнасях се много сериозно към всичко. Струваше ми се, че вътре в мен става нещо много тежко. Докато останалите жени си почиваха или се забавляваха, аз непрекъснато се сравнявах с тях и все си мислех, че нещо с мен не е съвсем наред. Подобно нещо се случва, когато хората са изпълнени със срам и са несигурни за това кои са те в Христос.

Трябваше да се науча да се „отпускам по малко” и да се забавлявам, но Бог правеше нещо в мен, от което много се нуждаех. Той ми помагаше да видя колко объркан е животът на повечето хора и ме призоваваше да им помогна да се измъкнат от тази бъркотия чрез Неговото Слово. Аз се нуждаех да се вълнувам от тежестта и сериозността на проблемите на другите хора.

Бях в период на изчакване, в който Бог не ме употребяваше; това беше време на подготовка, промяна и израстване, което продължи една пълна година. През тази година аз обаче реших, че е настъпило времето да се превърна в „нормална жена”. Купих си шевна машина и започнах да ходя на уроци по шев и кройка. Едва ги понасях, но се насилвах да продължа. Шиенето изобщо не ми се отдаваше. Когато човек не е надарен да прави нещо, той просто не може да се справи добре с него.

Шиенето се превърна в такава борба за мен! Все правех някакви грешки, които ме караха да се чувствам още по-зле. Най-накрая обаче успях да науча достатъчно, за да успея да ушия няколко неща за децата, които те покорно носеха по задължение.

Реших също, че ще отглеждам домати и ще ги затварям в буркани. Тъкмо бяха почти узрели и готови за обиране, когато една нощ ги нападнаха някакви буболечки и ги проядоха. Въпреки това бях решена, че ще консервирам домати, защото си бях купила всичко необходимо. Затова отидох на пазара и от там си купих към 30 килограма домати. И започнах да работя и да се потя, да се потя и да работя, но така и не успях да ги консервирам всичките. Ще кажа само, че всяка една секунда от този процес ми беше неприятна и противна, но го правих, защото смятах, че така доказвам че съм „нормална жена”.

Бъдете себе си!

Ако някой, когото познавате, е добър християнин и проявява характера на Господа или плодовете на Святия Дух, добре е да искате да следвате неговия пример. Апостол Павел казва да „ПОДРАЖАВАМЕ на него (да следваме неговия пример), както той подражава (имитира) Христос (Месия)”. (I Коринтяни 11:1) Да следвате примера на някой друг е напълно различно от това да се опитвате да бъдете като него в характер и дарби.

Насърчавам ви да помислите за това – приемате ли факта, че вие не сте създадени като всички останали и че сте уникална личност? Наслаждавате ли се на своята уникалност или воювате със себе си, както правех аз?

Толкова много хора водят вътрешна борба със себе си, като се сравняват почти с всички, с които се срещат, което ги кара да осъждат или себе си, или другите около себе си. Смятат, че или те трябва да станат като другите, или другите трябва да станат като тях.

Никой от нас не бива да бъде като другите. Всеки един трябва да бъде точно тази страна от диаманта, която Бог го е създал да бъде – уникална и различна, така че заедно да можем да осъществим Божия план и да Му принасяме слава.

14

Прошката ни прави свободни да живеем отново

Бог иска да започне процеса, в който ние да простим на онези, които са ни наранили, като първо даде Своята прошка на нас. Когато изповядаме греховете си, Той ни прощава, хвърля ги далеч от себе си, колкото изтокът е далеч от запада, и повече никога не се сеща за тях.

Когато сте изкушени да се обърнете назад, спомнете си обещанията от тези пасажи:

Ако свободно признаем, че сме съгрешили и изповядваме греховете си, Той е верен и праведен (верен на Своето естество и обещания) да ни прости греховете (да ни освободи от беззаконията ни), и да ни очисти от всяка неправда (всичко, което не е съобразено с Неговата воля в целите, мислите и действията). (I Йоан 1:9)

Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.

За да можем да се възползваме от обещаната прошка на Бога, ние трябва да я приемем с вяра.

Преди много години, когато едва започвах да развивам своето взаимоотношение с Бога, всяка вечер Го умолявах за прошка за сторените в миналото ми грехове. Една вечер тъкмо коленичих до леглото си и чух Господ да ми казва: „Джойс, простил съм ти още първия път, когато ме помоли, но ти не приемаш Моя дар на прошка, защото ти самата не можеш да си простиш”.

А вие приели ли сте Божията прошка? Ако не сте го направили, а сте готови за това, поискайте от Господ да прости всичките ви грехове още сега. А след това се помолете на глас:

Може да ви бъде трудно да признаете на глас някои свои грешки и грехове от миналото, но изговарянето им ще ви помогне да преживеете освобождението, от което се нуждаете.

Веднъж се молих и поисках от Бог да ми прости, защото, както се изразих: „Бях се провалила”.

„Провалила се в какво?” – попита ме Господ.

„Ами, нали знаеш... Господи – продължих аз, – знаеш какво направих”.

Той наистина знаеше. Разбрах, че заради самата мен аз се нуждая да изкажа на глас греха си. Господ ми показа, че езикът е като черпак, който се натопява дълбоко в кладенец вътре в нас и изкарва на повърхността всичко, което се е насъбрало там.

Когато наистина поискате прошка, приемете я за вашия живот и се молете с подобна молитва:

Господи, приемам прошка за .................(посочете греха) в името на Исус Христос. Аз също си прощавам и приемам Твоята прошка в моя живот. Вярвам, че Ти си премахнал напълно греха от мене, поставил си го надалеч, така че никога повече да не може да бъде намерен – колкото изтокът отстои от запада. Вярвам, Господи, че Ти не го помниш вече.

Ще откриете, че говоренето на глас в повечето случаи ви помага, защото по този начин вие декларирате своята позиция и признание на Божието слово. Дяволът не може да чете мислите ви, но добре разбира думите ви. Провъзгласете пред всички началства, власти и управници на мрака, че Христос ви е освободил и че вие сериозно възнамерявате да живеете в тази свобода. (Ефесяни 6:12)

Ако дяволът се опита да ви припомни този грях отново под формата на вина или на осъдителност, повторете своята декларация и му кажете: „Този грях ми е простен! Господ се е погрижил затова и аз не се притеснявам повече”. Сатана е легалист, затова, ако искате, можете дори да цитирате точната дата, на която сте поискали и сте приели Божията обещана прошка.

Изповядайте греховете си един на друг

В Яков гл. 5 много ясно е посочен начинът, по който можете да бъдете изцелени и възстановени.

Зле ли страда някой от вас (поразен ли е, отнасят ли се лошо с него)? Нека се моли. Весел ли е някой? Нека пее хваления на Бога.
Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери (духовните водачи), и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господнето име.
И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят.
И тъй, изповядайте един на друг греховете си (недостатъците си, паденията си, фалшивите си стъпки, огорченията си), и молете се един за друг, за да оздравеете и да бъдете възстановени (в духовното състояние на ума и сърцето си). Голяма сила има (динамична в своите действия е) усърдната (сърдечна, постоянна) молитва на праведния. (13-16 ст.)

Трябва да признаваме недостатъците си един пред друг. Това не означава, че всеки път, когато съгрешим, трябва да отидем и да се изповядаме пред друг човек. Знаем, че Исус е нашият Първосвещеник. Не е необходимо да ходим при хора, за да получим прошка от Бога. Така е било по времето на Стария завет, но днес ние живеем под Новия завет на Бога. Какво е практичното приложение на Яков 5:16? Вярвам, че не е достатъчно само да познаваме словото на Бога, но е необходимо също да знаем и как да го прилагаме в своето ежедневие. Един човек може да се пореже и да започне силно да кърви, да знае, че има бинтова превръзка, но ако не знае как да направи тази превръзка, той може да умре от загуба на кръв. Много хора разполагат с Божието слово и въпреки това „умират от загуба на кръв” (живеят в постоянни мъки), защото не знаят как да прилагат Словото в ситуациите от своето ежедневие.

Вярвам, че Яков 5:16 трябва да бъде прилагано по този начин. На първо място, бъдете сигурни, че няма човек, който да може да ви прости греховете – това е работа единствено на Бога. Човек обаче може да изяви и да провъзгласи Божията прошка за вас. Човек също може да е в съгласие заедно с вас за прошката, която получавате. Възможно е дори някой да се моли да ви бъде простено (вижте I Йоан 5:16), както прави Исус, когато е на кръста и се моли да бъде простено на онези, които са Го преследвали и гонили.

Кога трябва да прилагаме този пасаж? Вярвам, че е добре да си спомним за написаното в Яков 5:16, когато сме тормозени от отминалите си грехове. Ако вътрешно сте натровени, това ще ви попречи да оздравеете – физически, умствено, духовно и емоционално.

Веднъж изложени на показ на светлината, скритите в мрака неща губят своята сила. Хората крият неща, защото ги е страх. Сатана се опитва да се прокрадне в човешкия ум с мисли от този род: „Какво ще си кажат хората, ако разберат, че съм била малтретирана?”; „Всички ще ме сметнат за отвратителна!”; „Всички ще ме отхвърлят!” и т.н.

По време на нашите събрания, много хора идват при мен за молитва и ми доверяват: „Никога не съм споменавала това пред никого, но усещам, че трябва да го извадя от себе си. Аз съм била малтретирана”. Често пъти те плачат неконтролируемо. Но след този плач, често пъти идва облекчението, от което те отчаяно се нуждаят. Наранените хора се чувстват сигурни с мен, защото знаят, че и аз съм била жертва на сексуален тормоз.

Много ви моля да разберете, че не се опитвам да кажа, че всеки един, който е бил малтретиран по някакъв начин, трябва непременно да отиде, да признае на някого и да поиска молитва, за да бъде изцелен. Ако вие сте жертва на тормоз и преживявате последствията от това, бъдете водени от Святия Дух не само в решението дали да споделите с някого, но също така кой да бъде този, на когото можете да се доверите. Такъв човек се избира много внимателно. Бих препоръчала това да е зрял християнин, когото добре познавате и на когото имате доверие. Ако сте семейни и съпругът или съпругата ви отговарят на тези изисквания, най-напред се доверете на него или на нея.

Трябва също да знаете, че когато брачният партньор научи за вашата ситуация, неговата или нейната първа реакция е гняв към онзи, който ви е малтретирал. Затова, преди да доверите тайната си, бъдете сигурни, че брачният ви партньор е воден от Духа и е готов да следва водителството на Бога, а не своите емоции.

Също така, вашият съпруг или съпруга могат да ви зададат някои въпроси, които вие погрешно да изтълкувате, защото не сте подготвени да дадете отговора им. Когато аз казах на Дейв за сексуалния тормоз от страна на баща ми, той най-напред ме попита: „Не се ли опита да го накараш да спре?” И също: „Защо не каза на някого?” Не забравяйте, че вашият брачен партньор може би не може да разбере напълно вашата ситуация и чувства, и се нуждае от някои отговори. В моя случай, веднага щом обясних на съпруга си, че съм била контролирана от чувството на силен страх, той ме разбра.

Изповядването на недостатъците и греховете едни пред други и предаването в молитва е мощно средство за разчупване на окови. Преди време имах проблем със завист за дадено нещо и нямах никакво желание да изповядам това пред когото и да било, затова никога не поисках да се молят за мен. Вместо това, избрах сама да се боря с нея и в крайна сметка не постигнах никакви резултати. Когато обаче Бог ми даде откровение върху пасажа от Яков 5:16, „Изповядвайте греховете си един на друг...”, аз осъзнах, че има няколко области в живота ми, които ме държат под своята власт само защото се опитвах да ги скрия и бях твърде горда, за да ги изложа на показ.

Страхът може да ни накара да се опитваме да крием неща, но гордостта прави същото нещо. Затова аз смирих себе си, изповядах проблема пред съпруга си и той се помоли за мен. Веднага след това започнах да преживявам все по-голяма и по-голяма свобода в тази област.

Едно предупреждение

Понякога хората се облекчават от своя проблем, като в процеса го стоварват върху някой друг. След като ме чула да поучавам за важността на истината и как прикриването на нещата може да доведе до проблеми, една жена, която посещаваше нашите събрания, дойде, за да изповяда, че винаги силно ме е презирала, никога не ме е харесвала и е разпространявала клюки за мен. След това ме помоли да й простя, което аз, разбира се, бях готова да направя. Тя си тръгна много развълнувана и освободена от проблема си, но аз останах да се боря с негативни мисли за нея. Започнах да се чудя какво е говорила за мен, пред кого е говорила, дали са й повярвали и колко дълго е продължило това.

Думите баланс, мъдрост и любов са ключови думи в Библията. Ако ги проявявате, ще ускорите своя прогрес. Пълният с мъдрост и любов човек винаги премисля нещата, търси и получава насоки от Бога и се справя с всяка ситуация по много балансиран начин.

Част втора

Но сега съм свободна

Йоан 8:36

15

Как да простим на онзи, който е злоупотребил с нас

Аз съм прекарала дълго време в изучаване и молитви за този проблем, питайки Господ да ми посочи практични отговори за това как да простя. Моля се онова, което имам да ви кажа по темата, да бъде свежо разрешение за този важен проблем, с който непременно трябва да се справим.

Позволете ми първо да ви кажа, че е невъзможно да бъдете в добро емоционално здраве, ако задържате огорчение, негодувание и непростителност. Таенето на непростителност е като да пиете отрова и да се надявате врагът ви да умре от нея! Непростителността трови всеки, който я задържа, като го превръща в сърдит и жесток човек. Не е възможно да стоите в огорчение и в същото време да ставате по-добре!

Ако сте жертва на тормоз, вие сте изправени пред избор. Можете да позволите на всяка болка и проблем да ви огорчават, или пък да ви променят към по-добро. Решението вземате вие.

Как е възможно болката или проблемът да ви направят по-добър човек? Бог не нанася страдания и рани върху вас, но веднъж дошли върху вас, Той може да ги направи да съдействат за ваша полза, ако вие Му се доверите за това.

Бог може да преобърне нашите грешки в чудеса!

Сатана се стреми да ви унищожи, но Бог е способен да вземе всяко нещо, което дяволът ви изпраща по пътя и да го обърне за добро. Трябва да повярвате в това, иначе можете да стигнете до отчаяние. Както псалмопевецът е написал преди много време: „(Какво, какво би станало с мен) Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни в земята на живите?” (Псалом 27:13).

Наскоро получих писмо от една жена, в което тя пишеше: „Знам, че не Бог ви е изпратил тормоза, но ако вие не бяхте малтретирана, нямаше да можете да ми помогнете”. А после добавяше: „Моля ви, не се чувствайте зле от това, защото Бог използва болката, която сте преживели, за да освобождава другите”.

Преди много години аз самата бях изправена пред избор. Можех да избера да остана огорчена, изпълнена с омраза, самосъжаление, обидена от хората, които са ме наранявали, а също и от онези, които се радваха на добър живот и не бяха малтретирани и наранявани като мен. Но можех също да избера да последвам Божиите пътища, като Му позволя да ме превърне в по-добър човек след всичко, което бях преживяла. Благодарна съм на Бога, че ми даде благодат да успея да избера да последвам Неговите пътища в моя живот, вместо тези на дявола.

Божият път минава през прошката.

Спомням си времето в началото, когато започнах да се опитвам да ходя с Бога. Една вечер осъзнах, че не е възможно едновременно да бъда изпълнена и с любов, и с омраза. Затова помолих Бог да отстрани омразата, която дълги години се беше таила в мен. Имах чувството, че Той просто се протегна, докосна ме и сякаш изгреба всичката омраза. От този момент насетне аз вече не мразех баща си, но продължавах да не го харесвам, да негодувам против него и се чувствах неудобно в присъствието му. Исках да бъда свободна от всичките тези горчиви чувства, но нямах представа как да го постигна.

Докато продължавах да изучавам и размишлявам върху Божието слово и да развивам взаимоотношенията си със Святият Дух, Господ ме научи на много неща. Бих искала да споделя с вас нещата, които съм научила през годините на моето напредване към пълната свобода.

Стъпки към емоционално изцеление

На първо място трябва да изберете Божия път – прошката. Той няма да ви насили да простите. Ако желаете да живеете победоносен живот и да се радвате на абсолютна емоционална свобода, трябва да се доверите, че Божият път е най-добрият. Дори да не го разбирате, изберете да го следвате. Това винаги дава резултат.

След това научете повече за Божията благодат. Благодатта е силата на Святия Дух, която идва до нас, за да ни помогне да изпълним Божията воля. Яков говори за Бога: „Но Той дава една по-голяма благодат (сила от Святия Дух, за да се справите напълно с всяко зло намерение); затова казва: Бог на горделивите и надменните се противи, а на смирените (тези, които са достатъчно смирени да я приемат) дава благодат” (Яков 4:6).

Можете да изберете да простите, но въпреки това да продължавате да изпитвате притеснение и безсилие, защото се опитвате да простите със свои сили, когато всъщност се нуждаете от силата на Господа. Пророк Захария ни казва: „не чрез сила, нито чрез мощ... но чрез Духа Ми... казва Господ на силите” (Захария 4:6).

За да простите от сърце на онези, които са ви малтретирали, не е необходимо да им го кажете лице в лице. Дори те повече да не са сред живите, вие ще се радвате на невероятна свобода, ако изберете да ги освободите от греховете, които са сторили против вас.

След като изберете да простите и осъзнаете, че не можете да го направите без Божията помощ, молете се и освободете всеки един човек, който някога ви е наранявал. Можете да се молите на глас по този начин:

„Прощавам на ................(името на човека) за....................... (онова, което ви е сторил). Избирам да ходя в Твоите пътища, Господи. Обичам Те и предавам тази ситуация на Теб. Поверявам Ти грижите си и вярвам, че ТИ напълно ще ме възстановиш. Помогни ми, Господи, изцели ме от всяка рана, която е била нанесена в душата ми”.

Има много стихове, които говорят за това, че Бог е този, Който въздава правосъдие и възмездие. (Вижте Исая 54:17) Бог е този, който ни обезщетява. Той е нашата награда. (Вижте Исая 35:4) Той е Бог на правдата и единствено Той може да ви я даде. Само Той може да ви възстанови от всяка рана, която ви е била нанесена и отново, само Той е способен да се намеси в живота на вашите врагове.

Библията насърчава вярващите да живеят в мир с всички хора, като се доверяват Бог да се погрижи за тях.

Една от основните истини, които Бог ми разкри, докато се борех с невъзможността да прощавам, беше тази, че „Наранените хора нараняват другите хора!”

Повечето от тормозещите също са били жертва на тормоз по един или друг начин в своето минало. Много често онези, които са отгледани в дом с нарушени взаимоотношения, един ден също създават подобна атмосфера в своето семейство.