Книга на своя съпруг Дейв, който ми показваше любовта на Исус през целия процес на моето емоционално възстановяване



страница7/11
Дата03.03.2017
Размер2.39 Mb.
#16131
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Когато се замислих за своя живот, аз успях да видя този модел. Бях отраснала в объркан дом и затова създавах такава атмосфера и в моя дом. Аз не знаех по какъв друг начин да се държа. Осъзнаването на този факт ми беше от голяма полза.

Наранените хора нараняват хората!

Наистина не вярвам баща ми да е разбирал какво ми е причинявал емоционално, нито вярвам, че е осъзнавал, че ми е създал проблем, с който аз съм се борила през по-голямата част от живота си. Когато за първи път конфронтирах баща ми за това, което ми е сторил, той се държа така, сякаш според него поведението му е било съвсем нормално. Като дете той също е бил тормозен и духът на кръвосмешение го е мотивирал да прави същото, което е виждал да правят други членове на семейството му.

Бях почти на петдесет години, когато Бог изрично ми каза да разговарям с родителите си за тормоза, който съм преживяла. Аз нямах никакво желание да го правя, но Господ ми откри, че е дошло времето да говорим. Баща ми не прояви никакво разкаяние на това първо изобличение и за мен беше ясно, че той постъпва както повечето хора, които не са новородени – живеят егоистично, удовлетворяват собствените си извратени и демонични желания, без значение до какви последствия може да доведе всичко това. Баща ми просто беше решен да получава каквото поиска, без значение какво причинява на мен или на когото и да било.

Разговаряйки с родителите си този път, аз осъзнах, че за мен няма никакво значение това, че баща ми не съжалява, нито ми се извинява. За мен беше важно да му кажа, че му прощавам. Прошката ме освободи да продължа напред.

Трябва да помним думите на Исус, които изрича, докато виси на кръста, страдайки за неща, за които не е виновен Той, а са виновни други, включително и тези, които Го изтезават. За тях Той казва: „Татко, прости им, защото те не знаят какво вършат” (Лука 23:34).

Много по-лесно е да се осъди, но Библията ни казва, че „милостта тържествува над съда” (Яков 2:13). Не искам да кажа, че прелъстителите не са отговорни за греховете си – всички ние трябва да сме готови да поемаме отговорност за сторените от нас грешки. Господ ми показа, че милостта е способна да види причините, скрити зад стореното. Милостта и състраданието не виждат просто злината; те виждат отвъд човека, вършещ неправдата и прозират в детството, темперамента и целия живот на индивида. Трябва да помним, че Бог ненавижда греха, но продължава да обича грешника.

Аз съм имала толкова много проблеми с характера си, че повечето хора ме осъждаха и отхвърляха. Исус обаче никога не ме е отхвърлял, нито ме е осъждал. Грехът ми е бил осъждан такъв, какъвто е, но Бог познаваше сърцето ми. Грехът си е грях и моето държание е било неправилно, независимо от причините за това ми държание. Моят Бог знаеше, че като жена, малтретирана петнадесет години от своето детство, аз се държа така от голямото нараняване, което бях преживяла и Той проявяваше милост към мен.

Исая пророкува за идващия Месия: „Тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си, Нито ще решава според каквото слуша с ушите си” (Исая 11:3).

Често пъти по време на поученията си аз показвам на хората снимка на скален мехур, наречен геод. Този камък е твърд, външно е много грозен, покрит е с дебела и груба кора, ала отвътре е великолепно напластен от красиви аметистови кристали.

Ако го погледне само отвън, човек никога не би предположил, че под външната каменна обвивка се намира такава удивителна красота. Така е и с хората. Бог ни вижда какви сме отвътре. Той вижда нашите възможности. Той вижда в духа ни. Всички останали могат да видят единствено външността ни. Ако не позволим на Бог да ни научи как да виждаме отвъд онова, което виждат естествените ни очи, винаги ще живеем със сърца пълни с осъдителност.

Запомнете: наранените хора нараняват!

16

Благославяйте враговете си



Исус е пределно ясен, когато ни говори какво трябва да правим с онези, които ни нараняват.

Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви преследват. (Матей 5:44)

Благославяйте тия, които ви кълнат, отправяйте молитви за тия, които ви правят пакост. Молете се за Божиите благословения и благоволение върху тези, които ви тормозят (опорочават, укоряват, очернят, унижават и грубо се възползват от вас).
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си
. (Лука 6:28-29)

Апостол Павел наставлява вярващите да прощават на другите, като казва: „Благославяйте ония, които ви гонят (които са жестоки в отношението си към вас), благославяйте и не кълнете” (Римляни 12:14).

Когато започнах да служа на хората забелязах, че в повечето случаи те изразяват искрено желание да простят на враговете си, но признават, че не са способни на това. Потърсих отговор от Бога за тези хора и Той ми даде това послание: „Моите хора искат да простят, но те не се покоряват на писанията, които съм оставил във връзка с прошката”. Господ ми припомни няколко пасажа, свързани с това да се молим и да благославяме враговете си.

Много хора твърдят, че са простили на враговете си, но не се молят или не искат да се молят за онези, които са ги наранили. Молитвата за тези, които ни нараняват, може да ги доведе до покаяние и до истинско осъзнаване на вредата, която те причиняват на другите. Без такива молитви, те може да продължат да живеят в своите заблуди.

Молете се Бог да благославя враговете ви, онези, които ви се подиграват, присмиват, малтретират и използват. Вие не се молите конкретно техните дела да бъдат благословени, а самите те да бъдат благословени като личности.

Не е възможно някой да е истински благословен, без да познава истински Исус. Като жертва на тормоз, ако вие сте готови да се молите за тези, които са ви тормозили, ще активирате написаното в Римляни 12:21 за живота си: „Не позволявайте да ви контролира злото, но побеждавайте (завладявайте) злото чрез добро”.

Молете Бог да проявява милост, а не осъждение към тези, които са ви тормозили. Не забравяйте, че ако проявявате милост, ще получавате милост (Галатяни 6:7). Благославянето, а не проклинането на враговете ви, е важната част от процеса на прощаването. Нашето определение за думата „благославям” е да говорим добро за някого, а за „проклинам” е да говорим лошо.

Езикът и прошката

Когато човек е бил малтретиран, пред него стои изкушението да започне да говори на другите какво му е било причинено. Когато става въпрос за търсенето на богоугоден съвет, тогава е необходимо да споделяте. За да получите изцеление, утеха и молитва, също е важно да разкриете какво сте пострадали. Но да разнасяте лоши думи и да разваляте репутацията на другите е противно на Божието Слово. Библията е категорична в това да не клюкарстваме, да не клеветим и да не разнасяме слухове. Авторът на Притчи 17:9 ни казва: „Който покрива и прощава престъпление, търси любов, а който многодумства, разгласява и повтаря за работата, разделя най-близки приятели”.

Много често ние упражняваме вяра, за да получим изцеление от болките си, но в същото време не успяваме да се покорим на царствения закон на любовта. В Галатяни 5:6 апостол Павел ни казва, че вярата действа и се подсилва от любовта, „защото любовта покрива множество грехове” (I Петър 4:8).

Можем да кажем открито на Господ какво ни е било сторено. Можем да споделим на тези, на които се налага, ако сме съветвани или се нуждаем от молитва. Но ако искаме да простим и да се възстановим от миналите рани и болка, не бива да говорим непрекъснато и необмислено за проблема, нито за човека, който ни е наранил. Библията ни предупреждава за празните (безсмислени) разговори (Вижте Матей 12:36). Освен ако разкриването на проблема ни не става с някакви благочестиви цели, ние трябва да проявим самодисциплина и да понасяме мълчаливо, като се доверяваме на Бог да ни възнагради открито за това, че почитаме Неговото слово.

Спомням си историята на една жена, чийто съпруг след повече от тридесет години брак започнал да ходи с най-добрата й приятелка. После изчезнал с тази жена, заедно с всичките им семейни спестявания. Това било християнско семейство и, съвсем естествено, прелюбодейството и изневярата били напълно неочаквани и шокиращи за всички.

Отчаяната съпруга попаднала в капана да говори за това, което й причинили съпругът и приятелката й, което в самото начало не било толкова неестествено. След три години обаче, когато вече била получила документите за развод от съпруга, който по това време бил женен за приятелката, жената все още не можела да превъзмогне болката, която преживяла. Омъжила се за чудесен мъж, който бил много добър с нея. Жената искала да забрави миналото и да продължи своя живот, но не можела да прости и да продължи.

Слушайки едно мое поучение за езика и силата на думите, тя осъзнала, че не можела да се оправи поради факта, че непрекъснато говори на всеки, който бил готов да я слуша, за случилото се с нея. Като повтаряла отново и отново всички тези подробности, тя постоянно преживявала и си припомняла болезнените спомени.

Бог ми показа, че някои хора се молят за изцеление и дори изповядват: „Прощавам на тези, които са ме наранили”. Бог започва да работи в живота им и задвижва изцелителния процес, но те никога не Му позволяват да извърши докрай делото Си, защото те самите непрекъснато отварят старите си рани.

Когато една рана започне да заздравява, се образува коричка, но ако някой постоянно я чопли, раната никога няма да може да зарасне. Може дори да се инфектира и да остане голям белег. Същото се отнася и за емоционалните рани. Говоренето за болката и за човека, който я е причинил, е същото като да махаме коричката от една физическа рана. Така тя отново се отваря и започва да кърви.

Едно от най-полезните неща, които Бог ми е открил, е това, че прошката изисква да дисциплинираме устата си. Плътта винаги иска да разгласява и „да пее старата песен на нов глас”, но прикриването на оскърблението ще доведе до добри резултати.

Ако е необходимо да разговаряте за проблема, за да получите съвет, молитва или с друга цел, можете да го направите, но по един позитивен начин.

Пример: Кое ви звучи по-правилно?

„Петнадесет години баща ми непрекъснато ме е тормозил сексуално. Майка ми знаеше за това, но никога не предприе каквото и да било”.

--- или ---

„Петнадесет години баща ми непрекъснато ме е тормозил сексуално. Бог ме изцелява. Аз се моля за моя баща. Осъзнавам, че е имал проблеми и болки в своето минало и е бил контролиран от демонични сили. Майка ми знаеше какво прави той и би трябвало да ми помогне, но беше парализирана от страх и несигурност. Най-вероятно тя не знаеше как да се справи със ситуацията и затова само отбягваше истината”.

Сигурна съм, че ще се съгласите, че вторият пример звучи по-мило и любящо. Няколко добре избрани думи могат да променят цялото звучене на истината. Запомнете, че ако искате да станете по-добре, не бива да се огорчавате. Ако във вас има огорчение, то със сигурност ще се прояви и в разговорите ви. Тонът на гласа ви, както и подбора на думите ви, може да разкрие много неща за вас, ако искате да бъдете откровени. В Матей 12:34 Исус казва, че от „онова, което препълва (онова, с което прелива, с което е изпълнено) сърцето, говорят устата”.

Ако искате да преодолеете даден проблем, спрете да говорите за него. Умът ви влияе на устата ви, а устата влияе на ума ви. Много е трудно да спрете да говорите за дадена ситуация, докато първо не спрете да мислите за нея. Много е трудно да спрете да мислите за нея, ако постоянно говорите за нея.



Изберете да правите всичко по силите си, а Бог ще ви помогне да направите онова, което не можете. Направете най-доброто от себе си, доверете се на Бога, а Той ще извърши останалото.

Сигурно ще ви отнеме време преди да се научите да контролирате устата си напълно. Започнете, като се покорявате на „подбудите” на Святия Дух. Ако получите убеждение от Него да замълчите, покорете се и с всеки следващ път ще усещате по-голяма свобода и лекота.

Бъдете наясно, че Сатана ще се опита да ви изкуши в това отношение. Той също познава силата на думите. Думите са пълни със сила и власт! Устата е оръжие или за Сатана, или против него. Затова трябва да подбирате думите си много внимателно. Сатана ще използва дори добронамерени, любящи приятели, за да повдигне темата за вашия проблем в нечий разговор. Бъдете мъдри и дискретни. Не се хващайте в капана, който може да отвори отново раната ви и да я направи да кърви.

Доверете се на Бога да промени чувствата ви!

Чувствата (емоциите ви) са основен фактор в процеса на изцеление и при проблема с простителността. Възможно е да вземете всичките правилни решения, но за дълго време да не се чувствате много различно от начина, по който сте се чувствали преди да решите да се покорите на Господ. Точно тук е необходима вяра, за да ви помогне да продължите.

Вие сте свършили своята част, но сега трябва да чакате Бог да извърши Неговата. А тя е да изцели емоциите ви, да ви помогне да се почувствате добре, а не наранени. Само Бог има силата да промени чувствата ви към човека, който ви е наранил. Вътрешното изцеление се извършва единствено от Бога, защото Той, чрез силата на Святия Дух, живее във вас (ако сте новородени) и само Той е способен да изцели вътрешния ви човек.

Защо Бог ни кара да чакаме за изцелението си? Чакането е най-трудната част. Способността ни да чакаме разкрива доколко имаме вяра в Бога. Според Евреи 6:12 обещанията на Бога се наследяват чрез вяра и търпение. В Галатяни 5:5 апостол Павел казва, че ние трябва „чрез Духа да ожидаме и очакваме благословението, доброто и оправданието (правилното стоене пред Бога, съобразяването с Неговата воля в цели, мисли и действия) чрез вяра, за което се надяваме”.

Не можем да чакаме резултати, когато следваме поривите на плътта. Естественият, човешки начин за справяне с тези, които са ни наранили, никога не дава добри резултати. Божият метод работи, но той работи на принципа на засяването на семе и след това на търпеливото изчакване на времето за жетва. Вие засявате добрите семена, като покорно следвате Неговия план, който е:



  • Приемете Божията прошка (също да обичате себе си)

  • Изберете да простите и да освободите тези, които са ви наранили.

  • Молете се за враговете си.

  • Благославяйте тези, които ви нараняват.

  • Вярвайте, че Бог изцелява емоциите ви.

  • Чакайте.

Чакането е времето, в което се печели духовната битка. Чакането и фокусирането върху Бога оказва натиск върху демоничните сили, които са първопричина за проблема ви и те са длъжни да отстъпят от областите, които са завзели. Когато държите очите си насочени към Бога, Той ще прогонва враговете от вашите територии.

Който живее под покрива на Всевишния (в тайното място на Всевишния), Той ще пребъдва стабилно и здраво под сянката на Всемогъщия (на Чиято сила не може да устои никой враг).
Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото се доверявам, уповавам и (уверено) разчитам
. (Псалом 91:1-2)

Ако прочетете останалата част от Псалм 91, ще видите, че той е пълен с невероятни обещания за това как враговете ни не могат да ни разгромят. Бележките към Псалом 91 в Разширения превод на Библията казват: „невероятните обещания в цялата глава зависят от това доколко човек изпълнява точните условия от първите два стиха”. С други думи, ще бъде добре на онези, които обитават в тайните места на Всевишния, които провъзгласяват, че Господ е тяхно Прибежище и Крепост и които Му се доверяват, уповавайки изцяло на Него.

Ще ви разкажа една моя опитност, която ще ви обясни това, за което ви говоря. Една приятелка, която много обичах, на която се доверявах и на която бях помогнала безброй пъти, ме нарани много сериозно. Лъжите, които беше наговорила за мен, доведоха до големи неприятности и терзания в живота ми. Осъждаха ме, разнасяха се клюки за мен, а аз изобщо не бях очаквала подобно нещо от жената, която беше в центъра на всичко това.

Тази конкретна ситуация мисля че беше най-голямата емоционална рана, която някога бях получавала в служението си, защото дойде от страна на съработник в Господа, християнка, на която се доверявах и с която работех. Знаех, че трябва да й простя, иначе моята непростителност щеше да отрови не само служението ми, но и мен.

Тогава започнах да следвам процеса от шест стъпки, който ви описах малко по-горе. Първата стъпка – да избера да й простя, не беше чак толкова трудна. Следващата – да се моля с молитва за прошка, отново не беше трудна. Третата стъпка – да се моля за самата жена, малко по-трудна. Но четвъртата стъпка – да я благославям и да не се поддам на изкушението да говоря против нея, това беше най-трудното от всичко.

Всъщност изглеждаше така, сякаш на нея й се беше разминало това, което ми беше сторила, без никакви последствия за нея, а в същото време моите чувства бяха много наранени. В крайна сметка успях да стигна до момент, в който повярвах, че тя е била измамена от дявола и дори е вярвала, че е покорна на Бога, когато е правила всичко, което ми е причинила.

Въпреки че се опитвах да приложа петата стъпка и да вярвам за изцелението на моите чувства, отношението ми към тази жена не се промени за цели шест месеца. Шестата стъпка – да чакам Господ, беше изключително трудна за мен, защото непрекъснато трябваше да бъда около тази жена. Тя никога не се извини за действията си, нито по някакъв начин показа, че осъзнава, че е сторила нещо нередно. Понякога толкова много страдах от това и ме болеше, че си мислех, че няма да издържа дори още един ден!

Понякога казвах на Бога: „Аз си свърших моята част. Доверявам Ти се да промениш чувствата ми”. Научих, че за да работи това, човек трябва да устоява и да не се предава!

Минаха около шест месеца. Понякога, когато срещах тази жена, ми се искаше да избухна и да я поставя на мястото й! Всичко, което можех да направя, бе да продължа да се моля на Бог да ми помага да се владея. Преминах през различни чувства и борби през тези шест месеца. Понякога бях по-търпелива от друг път.

Една неделна сутрин, по време на служба, бях убедена, че Бог иска от мен да ида, да прегърна тази жена и да й кажа, че я обичам. Откровено да ви кажа, плътта ми се беше свила от ужас. Мислех си: „О, не, Господи... Не и това! Едва ли би искал да ида при нея, тя трябва да дойде при мен! Ами ако тя си помисли, че по този начин признавам, че аз съм била виновна...”

Исках жената да дойде при мен и тя първа да ми се извини, но в себе си усещах нежен натиск да отида първо аз. Святият Дух се опитваше да ме доведе до благословенията, които Бог Отец бе подготвил за моя живот. Много често Господ се опитва да ни покаже какво може да ни благослови, но ние така и не приемаме благословението, защото сме прекалено упорити, за да направим онова, което Той ни показва.

Най-накрая се запътих към тази жена, а плътта ми ненавиждаше и се противеше на всяка една стъпка, която правех, но аз силно желаех да бъда покорна на Бога. Когато се запътих към нея, тя също се запъти към мен. Явно Бог беше говорил и на нея.

Когато се срещнахме, аз просто я прегърнах и казах: „Обичам те!”. Тя направи абсолютно същото нещо и с това тази история приключи. И до ден днешен тя все още не ми се е извинила, дори не е споменавала това, което ми стори, но поради моето покорство на Неговото водителство, Бог разчупи робските ми окови. Що се отнася до мен, този инцидент беше приключил напълно, поне през повечето време. Много рядко усещах внезапна болка, когато виждах тази жена, но повече никога не бях емоционално терзана от случката.

Готови ли сте да извървите втората миля?

Дойде времето, в което Бог започна да работи в мен за това да почитам и да благославям моите родители. Беше ми много трудно, защото нито единият от тях не беше показал някакво разкаяние или съжаление за нещата, които ми бяха причинили. Но аз знаех, че трябва да продължа да правя това, което е правилно пред Бога, макар че нямах никакво желание да го направя. Запомнете, че прошката не зависи от това дали човекът, на когото прощавате, я заслужава или не. Прошката е избор, който правите въз основа на вашето покорство към Божието Слово.

Веднъж, когато баща ми лежеше в болница, си беше помислил, че може да умре и ни повика с Дейв да се помолим за него. Попитахме го дали иска да бъде спасен и той потвърди. Когато обаче се помолихме, той само повтаряше: „Чувствам се мъртъв отвътре”.

Каза още: „Там просто няма нищо”. Той искаше да бъде спасен, но все още изобщо не съжаляваше за нещата, които беше сторил. Бяхме говорили за това, което беше правил с мен, и тогава той направи най-интересното изказване: „Много съжалявам, че това, което съм ти причинил, те е наранило, но не мога да кажа истински, че съжалявам, че съм го правил”.

Виждах, че моят баща не се покайва, а не можеше да получи спасение, докато не се покае истински. Тогава наистина осъзнах, че покаянието е дар от Бога. Когато човек се чувства зле след нещо лошо, което е направил, това е дар от Бога. Сърцето на моя баща беше толкова кораво, че той не можеше да пренебрегне гордостта си и да се смири, за да може да изповяда греховете си.

В крайна сметка Бог ни говори да помогнем на родителите ми да дойдат да живеят в Сейнт Луис, където да бъдат по-близо до нас, така че да можем да се грижим за тях. За мен беше изключително трудно, защото дотогава моите взаимоотношения с тях бяха само по празниците. Аз нямах никакво огорчение и болка в сърцето си, но определено не изминавах втората миля, за да се погрижа за техните ежедневни нужди.

Преместването им при нас беше нещо, което Бог беше вложил в сърцето ми. Не препоръчвам на никой да прави подобно нещо поради факта, че Бог е говорил на мен да го направя. Очевидно, ако някой е застрашен от продължаването на сексуалния тормоз, не вярвам, че Бог ще го води да вземе такъв човек при себе си. Моите родители бяха възрастни и се нуждаеха от внимание, което само ние можехме да им обърнем.

Когато Бог ни каза да им купим дом, аз си мислех, че ще им вземем някакво евтино жилище, но Бог ни каза да им вземем хубава къща. Затова им купихме дом на десет минути от нашия. Взехме им кола, мебели и всичко необходимо.

Отново трябва да ви призная, че това не беше лесно за мен, но аз знаех, че Бог ми говори да го направя. Не съм сигурна какво би станало, ако не бях покорна, но знам, че Бог ме е благословил по начини, по които нямаше да бъда благословена, ако не бях готова да направя това, което Той ми говори. Бог дори благослови служението ни по начини, по които нямаше да бъде благословено, само защото бях вярна да направя за родителите си онова, което Той бе поискал – въпреки че ми беше много трудно. Важно е да разберете, че понякога Бог иска от нас много трудни неща.

Първите три години, след като родителите ми се бяха вече преместили до нас, аз не видях абсолютно никаква промяна у баща си. Той вече не се опитваше да ме малтретира, но продължаваше да бъде зъл, подъл, гневен и огорчен човек, който реагира на нещата от живота по стария лош начин. Изражението на лицето му караше стомаха ми да се свива, защото той наистина изглеждаше ужасно. Все още не се държеше добре с майка ми, но ние продължавахме да му показваме доброта и обич.

Няколко години правехме добри неща за родителите ми, преди той да започне да ни казва: „Благодаря ви, много го оценявам. Вие сте много добри към нас”.

Виждах, че сме направили всичко по силите си за моя баща и сега ни оставаше само да чакаме. Важното нещо, което трябва да помните, докато чакате Бог да заработи в нечий живот или във вашия живот, е да продължите да правите това, което знаете, че е правилно.

Ето някои чудесни съвети, които съм научила от личен опит: Покорявайте се на Бога и вършете нещата по Неговия начин! Може да ви е много трудно понякога, но да стоите в окови е още по-трудно. Винаги помнете: „Дори да боли да стигнете до свободата си, много повече боли да останете в робство”.

17

Възмездието е на Господа



Всеки път, когато сте наранени от друг човек, във вас остава чувството, че той ви дължи нещо. По същия начин, когато вие нараните някой друг, оставате с усещането, че трябва да му се реванширате по някакъв начин или да му се отплатите. Несправедливото отношение и тормозът, независимо от какво естество е, оставят „неплатен дълг” в духовната сфера. Подобни дългове се усещат в ума и в емоциите. Ако чувството за мъст поради стореното ви от други или поради това, което вие им дължите, стане прекалено тежко или се задържи прекалено дълго в сърцето ви, то може да доведе до нездравословни последствия в тялото ви.

Исус учи учениците си да се молят: „и прости ни дълговете, както и ние простихме (опростихме, отменихме, освободихме от дълговете и се отказахме от негодуванието против) на нашите длъжници” (Матей 6:12). Тук Той говори да молим Бог да прости греховете ни и говори за тях като за „дългове”. Дългът е нещо, което един човек дължи на друг. Исус казва, че Бог ще прости дълговете ни – ще ги опрости, ще ги забрави и ще се държи с нас така, сякаш никога не сме Му дължали нищо.

Той също ни заповядва да постъпваме по такъв начин и към нашите длъжници. Нека отново да кажа, че това може да звучи много трудно, но още по-трудно е да живеете с омраза и да прекарате целия си живот в опит да съберете дълга, който човекът никога няма да може да ви изплати.

Библията казва, че Бог ще ни даде отплата (компенсация, вижте Исая 61:7-8). Не бях обръщала голямо внимание на този стих до преди няколко години, когато започнах да изучавам задълбочено темата за прошката и опрощаването на дълговете. Отплатата (обезщетението) е ключова дума за всеки, който е бил наранен. Когато Библията говори, че Бог ще се отплати, това означава, че сам Бог ще ни компенсира за това, което някой друг ни дължи!

Запомнете този стих, в който се говори, че Бог ни дава отплата, или ни компенсира за всичко.

Вместо (стария) срама си ще получите двойна отплата (компенсация), и вместо посрамяването и укора си, те ще се радват в наследството си. Затова в земята си ще притежават двойно (от онова, от което са били лишени), радостта им ще бъде вечна.
Защото Аз, Господ, обичам правосъдие, мразя грабителство и зло с неправда, и всеизгаряния; А тях ще възнаградя и компенсирам с вярност, и ще направя с тях вечен завет и съюз
. (Исая 61:7-8)

Ще говорим за двойната мяра на благословение отново, в по-късна глава. Има и други стихове, които говорят, че Бог е Бог на възмездието и че възмездието принадлежи на Господ. Исая 49:4 е стихът, който Бог употреби в моя живот: „Но аз си рекох: Напразно съм се трудил, за нищо и напусто съм изнурявал силата си. Все пак, обаче, правото ми е у Господа, и наградата ми е у моя Бог”.

Търсенето на възмездие е опит да си отмъстим на хората за злините, които са ни сторили. Проблемът е, че отмъщението винаги е напразно – то няма силата да премахне болката, нито може да възстанови щетите. На практика то причинява още повече болка и вреда.

Самата аз със се трудила напразно дълги години. Думата „напразно означава „безполезно, безсмислено”. Ако се трудите напразно, то усилията ви са безполезни. Ако се опитате да си отмъстите и да се разплатите с всички, които са ви наранили, или с онези, които вие сте наранили, това ще ви изтощи физически, умствено и емоционално.

В повечето случаи онези, които мразите, или на които се опитвате да отмъстите, си живеят живота, забавляват се и дори не знаят, нито ги интересува как се чувствате вие. Скъпи мъченици, подобен труд е напразен. Както казват писанията, аз съм хабила силите си за няма нищо; всичките ми усилия са били напразни, докато не се научих да гледам към Бога за моето възмездие и отплата.

Отплатата е дума, подобна на думата за работническа заплата или компенсация. Ако се нараните по време на работа, докато служите на Бога, Той ще ви се отплати. Отплатата още означава и награда. Според Библията, Сам Бог е нашата награда (вижте Битие 15:1), но Той също така ни възнаграждава, като прави специални неща за нас и ни дава „неизговорима радост” (I Петър 1:8) и „мир, който никой човешки ум не може да схване” (Филипяни 4:7). Бог толкова много е благословил живота ми, че понякога ми е трудно да повярвам, че наистина самата аз съм тази, която се чувства толкова добре и толкова благословена.

Много дълго време аз бях пълна с огорчение и омраза. Бях гневна, все нещо не ми беше наред и вечно се самосъжалявах. Изкарвах си чувствата на всички и особено на тези, които се опитваха да ме обичат.

Трябва да помните, че онова, с което сте изпълнени, е същото това нещо, с което се храните. Когато сте пълни с гняв, огорчение и ненавист, не само че тровите взаимоотношенията си с другите, но тровите и самите себе си. Онова, което е в сърцето ви, ще си проличи в разговорите ви, в отношението ви и дори в езика на тялото ви и в интонацията ви.

Ако сте изпълнени с отровни мисли и отношение, няма как да им попречите да не повлияят и на целия ви живот. Предайте на Господа отговорността по събиране на дълговете. Той е единственият, който може да свърши тази работа подобаващо. Съобразете се с Неговите начини, а Той ще събере дълговете ви и ще ви се отплати за всяка стара рана и минала болка. И наистина е славно да Го наблюдавате как го прави!

Имам желание, но не знам как

Запишете си всички дългове, които имате към другите и всичко, което другите ви дължат. Говоря за дългове в духовната сфера, а не финансови задължения. Срещу всеки от тях запишете – „анулиран”. Кажете на висок глас: „Никой не ми дължи нищо и аз не дължа нищо на никого. Анулирам всички дългове и ги предавам на Исус. Сега Той е отговорен да разплати дължимото”.

Ако сте наранили някого, най-добре е да му кажете, че съжалявате и да го помолите да ви прости. Но, моля ви, не прекарвайте целия си живот в опит да се отплатите на другите за нещата, които сте им причинили – това е безполезно. Само Бог може да им се отблагодари и да се реваншира. Ще ви дам един практичен пример.

Докато се грижех за децата ни, аз все още преживявах емоционални приливи и отливи, причинени от тормоза в моето минало. Бидейки много наранена и не познавайки Божиите начини и пътища, самата аз наранявах децата си. Много им виках и крещях. Имах лош характер и никакво търпение. Бях просто нетърпима и никой не можеше да ми угоди.

Бях определила безброй правила за децата и ги обичах и приемах единствено, когато следваха тези правила, а се ядосвах, щом ги престъпваха. Не бях милостива. Изобщо не осъзнавах, че третирам децата си по начина, по който аз съм била третирана като дете, както правят повечето хора, които са били малтретирани.

В резултат на годините живот в тази един вид военна зона, най-големият ми син разви емоционална несигурност и личностни проблеми. Сякаш между нас се беше настанил враждебен дух и като цяло изобщо не можехме да се разбираме. След като бях кръстена в Святия Дух и изучавах Божието слово, много исках да поправя щетите, които му бях нанесла. Исках да се реванширам на сина си за начина, по който се бях отнасяла към него. Може би дори исках да му се отплатя за болката, която му бях причинила.

Естествено, не знаех как да поправя щетите, които му бях нанесла. Извиних му се, но не знаех какво повече да направя. За известно време бях попаднала в капана, в който смятах, че трябва да му давам всичко, което ми поиска, защото му бях длъжница. Моят син има много силен характер и по онова време той не ходеше в Господните пътища. Много бързо се научи как да ме кара да се чувствам виновна. Започна да ме манипулира и контролира емоционално, а също и да се възползва от новите ми взаимоотношения с Господ.

Един ден аз се опитах да го коригирам за нещо в поведението му, а той ми отговори: „Нямаше да съм такъв, ако ти се беше държала с мен както трябва”. Реакцията ми беше „нормална” за мен по онова време – оттеглих се в стаята си, за да се чувствам виновна.

Тогава Бог ми показа нещо. Той ми каза: „Джойс, синът ти има същата възможност да преодолее проблемите си, както и ти. Ти го нараняваш, защото някой е наранил самата теб. Ти съжаляваш, покаяла си се, няма какво повече да направиш. Не можеш да прекараш остатъка от живота си в опити да поправиш онова, което си му причинила. Аз ще му помогна, ако той разбира се Ми позволи”.

Знаех, че трябва да кажа на сина си какво ми е казал Господ. Направих го и взех решение да спра да се опитвам да му се отплатя. Той премина през няколко трудни години, но най-накрая се замисли за Господ и пое по своя собствен път към изцелението и възстановяването. Днес той е директор на Световните Мисии в нашето служение, а също и един от моите най-добри приятели и, разбира се, мой син и съработник в Христос.

Насърчавам ви да прегледате тази област от живота си и да позволите на Бог Той да бъде този, който да ви се отплати. Неговата награда е велика. Когато става въпрос за Божиите неща, винаги има време на чакане, но ако вие продължите да правите онова, което знаете, че Бог иска от вас, вашият пробив несъмнено ще дойде. Грешки ще правите, но когато ги направите, бъдете бързи да се покаете и да продължите напред.

Когато едно бебе проходи, то не започва автоматично да ходи сигурно, без изобщо да залита и пада. Но когато падне, то отново става и продължава към целта си. Елате при Исус като малко дете. Той е разтворил широко обятията Си за вас – тръгнете към Него. И дори да падате, отново ставайте и продължавайте да вървите към Него.

Преди да приключа тази глава, искам отново да повторя – не само че падаме в капана на това да се опитваме да се отплатим и да си върнем на хората, които са ни наранили, но понякога изкарваме собствените си болки на другите, които нямат нищо общо с тях.

Дълги години съм се опитвала да събера моите емоционални дългове от съпруга си, просто защото той е мъж и аз съм във взаимоотношение с него. Това е широко разпространен проблем. Някои жени мразят всички мъже, защото един мъж ги е наранил. Едно момче, което е наранено от майка си, може да порасне и да прекара целия си съзнателен живот в мразени и нараняване на жените. Това е вид събиране на дългове. Моля ви, разберете, че това поведение не разрешава проблемите и никога няма да ви даде вътрешно усещане за пълнота и удовлетворение от това, че дълговете в крайна сметка са разплатени. Един е начинът да анулирате дълговете и това е Божият начин.

18

Свободни да се радвате с другите



Истинско доказателство за емоционално изцеление виждаме тогава, когато човек, който е бил наранен, е способен да се радва за благословенията на другите. В предходната глава говорихме върху принципа, поучаван в Римляни 12:14, където се казва: „Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте (които са жестоки в отношението си към вас), благославяйте и не кълнете”. Словото също ни учи „да се радваме с тези, които се радват (да споделяме радостта им) и да плачем с тези, които плачат (да споделяме скръбта им)” (Римляни 12:15).

Лесно е за малтретираните хора да започнат да завиждат на такива, които никога не са страдали като тях. Насърчавам всички малтретирани хора да се отърват и да се освободят от завистта и ревността, за да могат да се радват на пълното емоционално изцеление.

Господ ми показа това като нужда, когато служех на няколко човека по време на една служба. Изведнъж мъжът ми Дейв се качи на платформата, защото Бог беше поставил слово в сърцето му, което той трябваше да сподели. „Пет или шест човека току-що са получили лично слово от Бога чрез служението на Джойс. Но цялата зала е пълна с хора, които стоят там, завиждат и си мислят: „Колко ми се иска да има слово и за мен!”.”

После той продължи: „Бог говори в сърцето ми и ми каза да ви кажа: „Докато не се научите да се радвате, когато другите хора са благословени, такива благословения няма да започнат да се изливат в живота ви”. Това силно въздейства на хората, като видяха, че самите те завиждат дори за словото на насърчение, което Бог дава на някой друг.

Можем да завиждаме за духовните дарби, които има човекът до нас. Навремето много ми се искаше да мога да пея, слушах изпълнители със страхотни гласове и си мислех: „Ще ми се и аз да имах такъв глас”.

Един ден Бог ми каза: „Знаеш ли, поставил съм този дар у другите хора, за да му се радваш и да се наслаждаваш на изпълненията им, а не да се засягаш и да искаш този дар за себе си. Не съм сложил този дар в тях заради тях, а съм го поставил в тях заради теб”.

По същия начин дарбите, които Бог е положил в мен, са заради другите, за тяхна полза. Моите дарби изискват от моя страна упорита работа и отговорност, но доставят наслада на другите хора. Ние трябва да се радваме на дарбите един на друг, а не да си завиждаме. Бог е поставил нещо в мен, което е заради теб, но Той е поставил и нещо в теб, което е заради мен, което на практика ни освобождава от необходимостта да си завиждаме един на друг.

Вярвам, че една от основните причини ние да завиждаме и да ревнуваме е нашата несигурност, която е липса на разбиране какво означава да бъдем в Христос.

Дяволът ни лъже и ни казва, че другите хора са по-добри от нас. Много успешно ни заблуждава с негативни мисловни модели като: „Ако само можех да имам това, което той има...”, „Ако само можех да бъда като нея...”, „Ако само можех да правя това, което те могат да правят...”. И ние си мислим, че ако можехме да бъдем като другите, то тогава ще бъдем и „добри” като тях. Това неправилно мислене ни кара да бъдем ревниви и завистливи.

Една от десетте Божии заповеди казва да не пожелаваме нищо на ближния си, нито дома му, нито жена му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито магарето му, нито каквото и да било на ближния ни. (Изход 20:17)

Да пожелаваме означава „да желаем завистливо”11. Завистта се определя като „болезнено или злопаметно осъзнаване на преимуществата, на които се радват другите, придружено от желанието да притежаваме същите преимущества”.12 Да бъдем ревниви означава „да не можем да понасяме конкуренция” или „да бъдем враждебни към противник или към някой, за когото вярваме, че се радва на благословения”.13 Ревнивият човек не иска другите да имат даже това, което самият той има. За него не е достатъчно да бъде добре като другия човек. Това не го удовлетворява. Той иска да бъде много по-добре от другия.

Старозаветният закон постановява, че човек трябва да спечели благоволението на Бога чрез съвършенство или чрез постоянни приноси и жертви, чрез които да се реваншира за своето несъвършенство. Това е невъзможно! Ако човек се опитва и се бори достатъчно упорито, може и да успее да опази първите девет заповеди, но не и десетата. „Не пожелавайте” се постига трудно, защото това е нещо, свързано със сърцето и с желанията на личността.

За да се намери праведен според закона, от един човек се очаква да спазва абсолютно целия Закон съвършено и безупречно. Спазването на по-голямата част от закона не е достатъчно. Следователно, всички хора по онова време са били хванати в капана на заповедта да не пожелават дома, слугата или каквото и да било на ближния си. Дори само тази една заповед говори много ясно и силно за отчайващата нужда на хората от Спасител. Човечеството се нуждае от помощ – в противен случай ние никога не бихме могли да застанем чисти пред Бога.

Във времето на Новия завет достойнството и ценността на всеки човек идват единствено чрез вяра в Христос, Който е всичко, от което се нуждаем. Христос е нашата ПРАВедност. Ние сме оправдани не чрез получаването на това, което има някой друг, а чрез вярата ни в Исус. Осъзнаването на тази истина ни дава сигурност и напълно елиминира необходимостта да бъдем ревниви или завистливи.

Части от едно тяло

Един от най-добрите примери, които Бог ми е давал, за да проумея тази истина, ми хрумна един ден, докато поучавах за завистта. Използвайте въображението си, за да се опитате да си представите тази картина. Аз имам едно тяло, но то се състои от множество различни части. Всяка една от тези части в тялото ми е различна. Всяка една изглежда различно, служи ми различно и има различни способности. Едни части се виждат повече, а други са скрити и никога не се виждат. В Първо Коринтяни гл. 12 апостол Павел използва същия пример, като сравнява Тялото Христово с физическото ни тяло.

Пръстът ми има честта да носи пръстен, а очите ми имат удоволствието да виждат как пръста ми носи пръстен. Очите обаче никога не носят пръстени. Представете си, че едното око започне да завижда, да се оплаква и да иска да носи свой собствен пръстен и си представете, че Бог реши да удовлетвори това искане на завистливото око, за да бъде то щастливо... Само си помислете какъв смут ще настане в тялото!

Ако свалите пръстена от пръста си и се опитате да го носите на окото си, много бързо ще схванете това послание. Ако все пак окото настоява да носи пръстен, тогава главата трябва да бъде килната толкова силно назад, за да задържи този пръстен, че очите повече няма да могат да подсигуряват посока и направление на тялото, защото няма да са способни да виждат напред.

Следователно, ако ние се опитваме да бъдем нещо, което Бог никога не е възнамерявал за нас, това ще ни попречи да изпълним оригиналната функция, която Той ни е определил в Тялото Христово. Ако окото се опитва да носи пръстен, то няма да може да се наслади да красотата на пръстена върху пръста, което е част от насладата, която Бог е определил за очите. Запомнете, че пръстът носи пръстена, но окото има удоволствието да се наслаждава на пръстена. Очите са определени да се наслаждават, гледайки нещата, които са дадени на останалите части от тялото.

Втората истина е очевидна: Когато човек се опитва да бъде нещо, което не е създаден да бъде, това му пречи да усети насладата, която му се полага, ако той заеме своето си място в тялото и е удовлетворен от изпълняването на ролята, която Бог му е определил. Аз лично вярвам, че това е една от причините, поради които толкова много хора, които са поели по пътя към вечността, не се наслаждават на това пътешествие.

Както ви казах, Бог ми даде този пример, докато поучавах и ми го поясни с идеята за ръцете и краката в нашето тяло. Помислете за това – когато краката ми получат нови обувки, ръцете ми са толкова щастливи, че когато краката не са способни сами да се обуят, ръцете ми им помагат да си сложат новите обувки!

Така трябва да се държи тялото и никоя част не трябва да ревнува или завижда на другите. Всяка част знае, че Бог я е създал уникална и с определена цел. Всяка част се наслаждава на функцията, която й е определена в тялото, осъзнавайки, че нито една част не е по-добра от другите.

Различието във функциите не прави някои части по-нисши или по-долнокачествени от другите. Всяка част е свободна да се наслаждава на своето си място и роля и да помага без никакви колебания на останалите части, когато е необходимо. Едната ръка не казва на краката: „Ако си мислите, че ще ви помогна да си обуете новите обувки, жестоко се лъжете! Всъщност, смятам, че и аз трябва да имам нови обувки. Омръзна ми да нося само ръкавици и пръстени. Искам и аз обувки, за да бъда като вас”.

Ръцете не реагират по този начин, когато краката получат нови обувки и се нуждаят от помощ, за да ги сложат. Ние също не бива да реагираме по този начин, когато някой в тялото се нуждае от помощ. Трябва да сме готови да помагаме на другите с всички сили, за да видим как те успяват да постигнат и да бъдат всичко, което са създадени да бъдат, както и да се радват на всички благословения, които Бог желае да излее върху тях в живота им.

Запитайте се: „Дали не се опитвам да нося пръстена си върху окото, или съм обул обувките на ръцете си?” Ако е така, нищо чудно, че сте толкова нещастни и не изпитвате никаква радост.

В третата глава от Евангелието на Йоан учениците на Йоан Кръстител идват при него и му докладват, че Исус е започнал да кръщава като Йоан и че все повече последователи отиват при Исус, вместо при Йоан. Това послание е предадено на Йоан с неправилно отношение, защото то има за цел да го накара да започне да завижда на Исус. Самите ученици, които му докладват това, очевидно са неуверени и са използвани от дявола в опит да подбудят неправилни чувства у Йоан към Исус.

А Йоан в отговор им казва: „Човек не може да вземе върху си нищо (не може да изиска, не може да получи), ако не му е дадено от небето. (Човек трябва да е доволен да получи дара, който му е даден от небето – друг източник няма ” (Йоан 3:27).

Това, което Йоан се опитва да каже на учениците си, е че независимо какво прави Исус, Той го прави, защото Му е дадено от небето. Йоан знае за какво го е призовал Бог и знае за какво Бог е призовал Исус. Знае също, че човек не може да стигне отвъд призива и дарбите си. С други думи, той казва на последователите си да се научат да бъдат доволни. Той знае, че Бог го е призовал да бъде предшественик, предвестник на Христос, да подготви пътя за Него и когато Той се появи на сцената, Йоан трябва да започне да се забелязва все по-малко и по-малко.

Ето какви са думите на Йоан към учениците му в отговор на техните изказвания за тълпите, които се трупат при Исус: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам (Той трябва да става все по-изтъкнат и бележит, а аз – точно обратното)” (Йоан 3:30). Колко славна е свободата, на която се наслаждава Йоан! Чудесно е човек да се чувства толкова сигурен в Христос, че да не се опитва да се сравнява или съревновава с когото и да било.

Свободни от съревнование и конкуренция

Апостол Павел пише: „Да не ставаме тщеславни, славолюбиви, с високо мнение за себе си, предизвикателни и провокиращи; един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг и да не се ревнуваме” (Галатяни 5:26).

Вместо това, Павел ни увещава да растем в Господа, докато стигнем до мига, в който „Но всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго (имаме лично удовлетворение и радост от това, че правим нещо похвално само по себе си, без да се налага ние да се хвалим за него или да прибягваме към горделиви сравнения)” (Галатяни 6:4).

Слава Богу, когато разберем кои сме в Христос, ние сме свободни от напрежението да се сравняваме и съревноваваме. Тогава разбираме, че сме ценни и достойни не поради своите дела и постижения. Затова можем да даваме най-доброто от себе си, за да прославяме Бога, без да е необходимо да се опитваме да бъдем по-добри от някой друг.

Много често хората питат Дейв какво е усещането да е женен за човек като мен, който прави всичко, което аз правя. Аз съм гласът в радиопрограмите, лицето в телевизионните ни предавания, аз съм тази, която заставам на сцената, за да проповядвам, аз съм тази, която хората виждат най-често и за която говорят повече. С други думи, аз съм във фокуса на служението ни. Дейв е администратор, изключително важна функция, но все пак е позиция, която е зад кулисите. Неговата работа е зад сцената, а моята на самата сцена.

Обикновено при другите семейства ситуацията е точно обратната. По принцип в екипната работа мъжът е този, който заема предните позиции, а съпругата е тази, която работи зад кулисите и му помага. Моят съпруг е напълно спокоен и сигурен, и достойнството му не се влияе от това, което аз правя или не правя. Всъщност той е толкова уверен, че в покорството си на Бога, той е успял да ми помогне да бъда всичко, което мога да бъда в Христос. Дейв е удовлетворен да ми помага да изпълня призива на Бога в живота ми и в този процес да изпълнява Божия призив за неговия живот.

Призивът на Дейв и неговата позиция са точно толкова важни, колкото са и моите. Единствената разлика е в това, че неговите не се забелязват колкото моите от обществото. Като администратор на служението, той се грижи за финансите, свързва се с радио и телевизионните станции, които проявяват интерес да излъчват предаването ни „Живот в Словото”, внимателно следи всички станции, които вече излъчват предаването ни, за да е сигурен, че то дава добри резултати и също се грижи за всички подробности по пътуванията ни.

По време на службите Дейв се наслаждава да работи в сектора за разпространяване на литература и звукозаписи, където разговаря и служи на хората. Множество пъти съм го молила да служи от сцената заедно с мен, но неговият отговор винаги е бил един и същ: „Това не е предназначено за мен. Аз си знам мястото и предпочитам да си стоя на него”. Това са думи на един зрял, мъдър и уверен човек.

Хората обикновено питат Дейв: „Вие ли сте съпругът на Джойс?” А той им отвръща: „Не, Джойс е моята съпруга”.

Дейв изпълнява много, много важни функции в служението ни, но когато обобщава своята роля, той обикновено казва: „Аз съм призван от Бога да бъда защитата на Джойс и да я водя там, където Бог иска да бъде. Старая се тя да не бъде наранена и да не попада в неприятности”.

Понякога ми се иска да правя неща, които Дейв не ми позволява, защото усеща, че те не са разумни или че не им е дошло времето. Не мога да кажа, че винаги ми е лесно да се покорявам на неговите желания, ако те не съвпадат с моите, но съм разбрала, че неговите дарби внасят равновесие в живота и в служението ни.

В началото на Дейв му беше трудно със служението. Всъщност той изобщо не искаше да бъде в служение. Но Бог му показа, че ми е дал дарбата да поучавам по Неговото Слово. Дейв обича да казва: „Бог никъде и никога не ме е призовавал да се покорявам на съпругата си, но ме е призовал да се покорявам на дара, който Той е поставил в нея”. Дейв разказва как Бог му е показал, че дарът ми всъщност е Негов и като се покорява на този дар и ми позволява да правя онова, което Той ме е призовал, Дейв всъщност се покорява на Бога.

Дейв не само ми позволява да правя онова, което Бог ме е призовал да правя, но той ми помага да го правя. За мен е истинска чест да бъда омъжена за Дейв Майер. Според мен той е най-великият мъж, когото познавам. Той е също и най-щастливият, удовлетворен човек, когото познавам.

Когато казвам, че Дейв е винаги щастлив, това е буквалната истина. Той се наслаждава напълно на живота. Вярвам, също като Дейв, че тази радост е в резултат на неговото покорство към Бога и на това, че не се опитва да бъде някой или нещо, което Бог не го е призовал да бъде. Той не се съревновава с никого и не се опитва да докаже каквото и да било, пред когото и да било.

Здраво и сигурно вкоренени и непоклатими

Моята молитва от самото начало на тази книга за всички вас е да бъдете „вкоренени дълбоко в любовта и здраво основани в нея, за да имате силата и да бъдете способни да схванете и осъзнаете заедно с всички светии (Божиите посветени хора, преживяването на тази любов) каква е широчината и дължината, височината и дълбочината на тази любов” (Ефесяни 3:17-18).

Когато сме свободни от необходимостта да се съревноваваме с другите хора, тогава сме свободни да им помагаме да постигнат успехи. Когато в действителност знаем кои сме, не се налага да живеем живота си в опит да докажем стойността и ценността си пред когото и да било.

Дейв знае колко е важен за Бога, затова нещата, които другите си мислят за неговата позиция в сравнения с моята, изобщо не го засягат. Вярвам, че решенията и животът на Дейв могат да бъдат свидетелство за мнозина. Има толкова много работа, която трябва да се свърши в Божието Царство, а най-добрият начин за това е всички ние да започнем да я вършим заедно, според личните ни способности и дарби, които Господ ни е дал.

Затова, нека всички се откажем от завистта, ревността, съревноваването и сравняването. Запомнете, че тези проблеми се дължат на неувереността и несигурността. Добрата новина е, че ние можем да бъдем освободени от неувереността си и следователно да бъдем свободни и от проблемите, които тя причинява. Исая 54:17 казва: „Това (мир, праведност, сигурност, победа над враговете) е наследството на слугите Господни”. Това означава, че част от наследството ни като синове и дъщери на Бог е усещането за сигурност. Затова, приемете и започнете да живеете в наследството си още сега!

Радвайте се за успехите на другите и се наслаждавайте на удовлетворението, насладата, мира и радостта, които идват от знанието, че Бог ви обича и гледа на вас като на праведни и ценни чрез вярата ви в Неговия Син Исус Христос. Бъдете здраво вкоренени и непоклатими в Неговата любов към вас.

19

Емоционална стабилност



По-рано в книгата използвах термина „пристрастяване”, за да опиша видовете поведение, които човек развива, когато е бил малтретиран и вследствие на това е изпълнен със срам. В тази глава бих искала да поговорим по-конкретно за така наречените от мен „емоционални пристрастявания” и как да се освободите от тях, за да можете да се наслаждавате на емоционална стабилност.

В този смисъл пристрастяването може да се обясни като принудително поведение или зависимост, често пъти към конкретен стимул, без съзнателно да се преценяват последствията. Хората, които са били наранявани, са склонни да реагират, вместо да действат адекватно. Имам предвид, че те са склонни да реагират въз основа на наранените си емоции, вместо да постъпят мъдро според Божието Слово.

Дълги години, всеки път когато се изправех пред ситуация или личност, които ми напомняха за миналото ми, аз откликвах емоционално, като реагирах водена от страх, вместо да облека с действия вярата си. Подобни инциденти могат да се окажат много смущаващи за един наранен човек, защото всичко става толкова бързо, че той самият не разбира защо постъпва по начина, по който постъпва.

Например човекът, който ме е тормозил, има много силен и властен характер. Аз бях подложена на много манипулации и контрол в своето детство. Тогава реших и многократно си давах дума, че когато порасна достатъчно, ще напусна дома си и ще заживея сама, и че няма да позволя на никого да ме контролира.

В следващите години имах много изкривена представа за авторитетите. За мен всички, които бяха авторитети в живота ми, бяха врагове. Толкова много се боях да не бъда контролирана и манипулирана, че всеки път, когато някой в живота ми се опитваше да ме накара да направя нещо, което не желая, аз реагирах гневно и се затварях. Повечето пъти ставаше въпрос за съвсем незначителни неща. Дори само едно предложение от някого, което не беше съобразено с моите желания, беше в състояние да ме накара да се държа много странно. Никой не можеше да разбере моето поведение, включително и аз самата. Логиката ми подсказваше, че се държа лошо; не исках да се държа по този начин, но сякаш бях безсилна да се променя.

Тогава Бог започна да ми говори за емоционалните пристрастявания и ми показа, че както хората могат да станат зависими от вещества като алкохол, наркотици, никотин, кофеин, захар и други, така могат да развият умствени и емоционални зависимости. Както казахме, пристрастяването е натрапчиво поведение, извършено без да бъде обмислено. Моите бурни реакции всъщност бяха начина, по който да кажа на другите: „Вие няма да ме контролирате!”

Толкова много се страхувах някой да не ме контролира, че реагирах прекалено на всяка ситуация, опитвайки се да се защитя в ситуации, в които изобщо не е имало реален проблем. Гневът в мен казваше: „Няма да ви позволя да ме контролирате”. А затварянето в себе си казваше: „Нямам никакво желание да се занимавам с вас!”. Човек не може да бъде наранен, ако откаже да се занимава с някого. Затова, всеки път когато се случеше нещо болезнено във взаимоотношенията ми с когото и да било, аз или атакувах, или изобщо отказвах да се занимавам с човека. И двата вида поведение са неуравновесени и въобще не са духовни. Те единствено подсилват проблема със зависимостта, като я подхранват.

Когато човек е пристрастен към наркотици, тогава колкото повече наркотици взима, толкова по-вероятно е да се нуждае от още повече. Колкото по-дълго позволява зависимостта му да го контролира, толкова повече тя изисква от него. В крайна сметка, зависимостта му го поглъща и го унищожава. Затова всяко пристрастяване трябва да бъде прекъснато. Това означава да не позволите на плътта да получи веществото, с което е свикнала и да изтърпите болката от отказването, за да се освободите от него. Същият принцип се отнася и за умствените и емоционални зависимости.

Пристрастени към тревоги и разсъждения

Една от умствените ми зависимости беше да се тревожа. Тревожех се, после пак се тревожех, а след това отново се тревожех. Дори когато нямаше за какво да се тревожа, аз все си намирах по нещо. Развих фалшиво чувство за отговорност, опитвайки се непрекъснато да разрешавам проблеми, за които нямах нито отговорност, нито отговор. Непрекъснато разсъждавах, обмислях, преценявах и живеех в постоянен смут.

Поради това умът ми постоянно беше пълен с тревоги и търсене на обяснения. И макар да ме изтощаваше физически и психически и да крадеше всяка частица радост от живота ми, аз не можех да контролирам това. Тревогите и търсенето на обяснения бяха автоматична реакция в мен към всеки проблем. И въпреки че поведението ми не беше нормално, за мен се оказа съвсем нормално, защото това беше начинът, по който аз винаги съм реагирала на проблемите.

Словото на Бог казва: „Довери се (разчитай, уповавай, бъди уверен в) на Господа (Имай вяра в Бога)” (Псалом 37:7). Когато обаче си бил тормозен и малтретиран, доверието не се постига лесно. Хората, които сте разчитали, че ще се погрижат за вас, не само че не го правят, но и се възползват от вас. Те ви нараняват невъобразимо, затова си обещавате никой повече да не успее да ви нарани. Изобщо не чакате да видите дали другите ще ви наранят или не, вие веднага градите защитни стени, за да се предпазите от беда.

Един от начините, по които човек се опитва да се защити, е като търси разумно обяснение и отговор за всичко. Ако успеете да постигнете това, вие си мислите, че всичко ще бъде под контрол и нищо няма да може да ви изненада и притесни.

Когато Бог започна да работи в живота ми, Той ми показа съвсем ясно, че съм пристрастена към тревоги и търсене на обяснения и че трябва да се откажа от тях. Ако се надигнеше проблем в живота ми и аз не се опитах да го разреша, вътрешно се чувствах абсолютно безсилна. Не забравяйте, че исках да имам пълен контрол над всяко нещо, което се случваше в живота ми. Смятах, че по този начин не мога да бъда наранена.



Вярвах, че сама мога добре да се погрижа за себе си, но не вярвах, че някой друг може да се погрижи добре за мен.

Нека се отрече от себе си

Исус казва: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си (забрави, пренебрегне, откаже, свали погледа от себе си и своите си интереси), и така нека Ме следва (непрекъснато да се държи здраво за Мен)” (Марк 8:34).

Господ продължи да работи търпеливо с мен и ме научи, че на Него мога да се доверя напълно и да вярвам, че Той разрешава проблемите ми, дори когато аз не мога. Моята роля беше да Му повярвам и да спра да се тревожа и да търся логично обяснение. Трябваше да лиша ума си от желанието му да остане в тази зависимост, с която беше свикнал и когато го направих, постепенно бях напълно освободена от това.

Проявявах някои симптоми на затваряне в процеса на отказване – страх, безсилие, дори понякога се чувствах глупаво. (Дяволът опитва всичко, за да попречи на човек да бъде свободен от оковите си – дори го кара да се чувства глупаво.)

В Марк 8:34 Исус ни учи, че за да Го следваме, ние трябва да се отречем от себе си, от своите начини и да изберем Неговите. За мен начинът беше сама да се погрижа за себе си. А Неговият начин е да се предадем изцяло на Него и да познаем от личен опит, че Той никога няма да ни разочарова, провали или изостави (вижте Евреи 13:5). За да науча тази истина, първо трябваше да се откажа от своите начини и идеи.

Като отбито дете

Псалмопевецът трябва да е осъзнал същото нещо, което дискутираме сега за прекъсването на зависимости, когато пише: „Наистина аз укротих и успокоих душата си; като отбито дете при майка си, така душата ми е при мене като отбито дете (освободена от всякакъв тормоз)” (Псалом 131:2). Той дори споменава, че душата му е като отбито дете.

Душата често пъти е определяна като умът, волята и емоциите на човека. Виждаме от Писанието, че тези области могат да се пристрастят към определен тип поведение, точно както тялото може да стане зависимо от определени вещества.

Не позволявайки на ума си да се тревожи и да търси логични и разумни обяснения, аз се отбих от умствените си зависимости, точно както едно бебе се отбива от кърмене или използване на биберон. Точно както бебето изразява негодуванието си и прави всичко по силите си, за да получи отново биберона, аз също негодувах, плачех и се самосъжалявах. Понякога ме атакуваше страх, но продължавах да се съобразявам с Божиите пътища, докато не бях напълно освободена от желанието ми да следвам своите си пътища.

Исус казва, че Той е дошъл да освободи пленниците (Лука 4:18), а когото Синът освободи, той е наистина свободен (Йоан 8:36).

20

Интимност и доверие



За човек, който е бил малтретиран, интимността се постига много трудно. Интимността изисква доверие, а когато факторът доверие е унищожен, той трябва да бъде възстановен, преди човекът да се чувства комфортно от близостта с другите.

Поради факта, че хората винаги нараняват другите, не можем да разчитаме на това те да не ни огорчават. Не мога да ви кажа: „Просто се доверете на хората, те няма да ви нараняват”. Те може и да не го правят нарочно, но истината е, че хората нараняват другите.

Както вече ви казах, съпругът ми е чудесен, спокоен и сговорчив човек, но има моменти, в които ме наранява, точно както има моменти, в които и аз го наранявам. Дори хора, които невероятно много се обичат, понякога се нараняват и разочароват един от друг.

Минаха много години, преди да се почувствам напълно удобно да бъда интимна със съпруга си и да мога откровено да кажа, че се наслаждавам на сексуалната ни близост. Толкова много се страхувах, че мога отново да бъда наранена и някой да се възползва от мен, че изобщо не можех да се отпусна. Като цяло отношението ми беше: „ако трябва да го направим, давай, че да свършваме, за да го забравя и да мина към нещо друго”. Разбира се, съпругът ми усещаше това ми отношение, макар че аз се опитвах да скрия истинските си чувства и се преструвах, че ми е приятно да бъда интимна с него.

Моето отношение караше Дейв да се чувства отхвърлен. Ако той не беше зрял християнин, на когото Господ даваше да разпознае какво се случва с мен, моето отношение можеше да нанесе сериозни щети на начина, по който той се възприема като мъж, а да не говорим като съпруг. Веднъж той ми каза: „Ако разчитах на теб да ми кажеш що за мъж съм, щях да си навлека сериозни неприятности”.

Толкова съм благодарна, че Бог ми е подарил мъдър и зрял християнин за съпруг. Благодарна съм за това, че не го унищожих, докато преживявах своя изцелителен процес. Много често объркани хора се женят за още по-объркани хора. След като се унищожат взаимно, проблемите им се прехвърлят върху децата им, които от своя страна израстват в поредното поколение от обременени и тревожни хора.

Дълги години отбягвах този проблем. Дълбоко вътре в себе си знаех, че трябва да се справя с отношението си към секса и интимността, но продължавах да отлагам месец след месец, година след година. Склонни ли сте да отлагате нещата, с които Бог ви занимава и иска да се справите? Правим това, защото някои проблеми са твърде болезнени дори да мислим за тях, да не говорим да се опитаме да преминем през тях.

Най-накрая взех решение да спра да отлагам и да погледна истината в очите. В моята ситуация истината беше, (1) че аз имах проблем, а наказвах Дейв за него. (2)Той беше изключително търпелив към мен, но беше дошло времето да се справя с проблема си. (3) Докато продължавах да се държа по стария начин, дяволът щеше да продължава да ме тормози и побеждава, защото аз самата позволявах на моето минало да влияе на настоящето ми и на моето бъдеще. (4) Отлагането на сблъсъка и справянето с проблема не е нищо друго, освен пряко непокорство към Святия Дух.

Аз, разбира се, бях много изплашена. Представа си нямах откъде да започна. Спомням си как изплаках пред Господа: „Ама как можеш да очакваш от мен да се доверя на Дейв? Ами ако и той се възползва от мен? Ами ако...” Дяволът никога не изчерпва идеите си от рода на „ами ако...”.

Много добре си спомням как Господ ми каза: „Аз не съм поискал от теб да се довериш на Дейв, а да се довериш първо на Мен”. Това изцяло промени начина, по който гледах на ситуацията. Много по-лесно беше за мен да се доверя на Бога, отколкото да се доверя на хората. Започнах от там.

Просто реших да правя всичко, което Господ ми показва, че трябва да правя, и да Му се доверя за чувствата, които ще изпитвам в процеса. Например, винаги исках лампите да са загасени, когато правим любов с Дейв. Спомням си как в сърцето си осъзнах, че трябва да ги оставя да светят. Така и направих. Беше ми много трудно, но с всеки следващ път ставаше все по-лесно и по-лесно. Днес съм свободна както да ги оставя да светят, така и да ги загася. За мен това вече е без значение, защото не се крия от нищо.

Ще ви разкажа и друг пример. Аз никога не подхождах към Дейв и не проявявах какъвто и да било интерес към интимност с него. Имало е моменти, в които съм го пожелавала, защото физическото ми тяло е изпитвало необходимост, но въпреки това не съм подхождала към него. Постепенно започнах да проумявам, че ако го желая, аз трябва да предприема действия и да му го покажа по някакъв начин. За мен това беше особено трудно, защото съм считала секса за нещо нередно и мръсно, понеже това е било първоначалната ми представа за него, получена в моето детство.

Първото ми сексуално преживяване беше извратено и съответно отношението ми към секса остана извратено за дълго време. В ума си знаех, че сексът първоначално е идея на Бога, но не можех да накарам чувствата си да го възприемат. Отново ще кажа, че предприемането на „действия в покорство” разчупи робството и сега аз съм свободна и в това отношение.

Моля ви, разберете, че когато Святият Дух ви подтиква да направите дадено нещо, Той го прави за ваше добро, за да ви помогне, да ви благослови и да ви освободи по някакъв начин. Святият Дух е нашият Помощник и всичките му намерения са само за наше добро. Хората може би ще ви нараняват, но не и Бог. Някои от нещата, през които ви води, може би ще бъдат болезнени за известно време, но най-накрая Бог ще ги преобърне за ваше добро.

Продължавайки в този процес на избиране да правя онова, което Господ ми показва, аз все повече се наслаждавах на прогресивната си свобода. Вие също можете да очаквате това. Примерите, които мога да ви дам, са толкова много, но мисля, че вие разбирате за какво ви говоря. Всеки един от вас ще има своите си ситуации, пред които да се изправи, но Святият Дух ще ви помогне във вашия изцелителен процес в областта на интимността и доверието.

Не се съгласявайте да живеете останалата част от живота си в затвора на подозрителността и страха!

Доверете се на Господа

Знам, че неведнъж съм го казвала на страниците на тази книга, но ще ви го повторя отново. Основното нещо, което ми помогна при проблемите с липсата на доверие, както и с други проблеми, беше да осъзная, че Господ не иска от нас да положим упованието си в хората, а да се доверим на Него.

Можем да се научим да се доверяваме на хората по един балансиран начин. Когато нарушим баланса, ще бъдем наранени. Често пъти Бог използва такива ситуации, за да ни научи на изкуството да поддържаме балансирани взаимоотношения.

Когато се изправя пред подобни проблеми, често се сещам за Йеремия гл. 17:

Така казва Господ: Проклет (с голямо зло) да бъде оня силен човек, който уповава и разчита на човека и прави слабата човешка плът своя мишца, и чието сърце и ум се отдалечават от Господа.
Защото ще бъде като изтравничето (храст) (или като гол и отчаян човек) в пустинята, няма да види, когато дойде доброто, но ще обитава в сухите места в пустинята, в една солена и ненаселена страна
. (ст. 5-6)

Помислете върху тези стихове. Те казват, че ще намерим проклятие или неприятности, ако положим върху човек доверието, което заслужава единствено Господ. Човешката мишца може да се отнася както до това да се уповаваме на себе си, така и да се уповаваме на другите.

Когато гледам на себе си като източник за снабдяване на моите нужди, аз се провалям; а когато гледам на другите да снабдят моите нужди, те ме провалят. Господ иска да Му позволим Той да бъде Този, който да снабдява нуждите ни. Когато гледаме към Господ, Той често използва хора, за да се погрижи за нас, но ние гледаме и разчитаме на Него, а не на хората, чрез които Той може да работи. В това се крие балансът, който Той търси в нас.

А сега добрата новина: „Благословен да бъде оня човек, който се уповава, вярва, разчита и се доверява на Господа, и чието упование и надежда е Господ” (ст. 7).

Имало е моменти в миналото, когато съм се чувствала обезсърчена и съм се гневила на хората около мен, защото не са ми показвали насърчението, от което съм се нуждаела. Поради това бях развила негодуващо и обидчиво отношение на самосъжаление, което моето семейство и другите не разбираха. Това по никакъв начин не помогна да се снабди тази моя нужда, защото търсех нещо от хората, което можех да получа единствено от Бога.

Господ ме научи, че когато се нуждая от насърчение, трябва да искам от Него. Когато се научих да го правя, открих, че Той ме насърчаваше по начина и чрез източника, който Той избираше. Разбрах, че не е необходимо да поставям напрежение във взаимоотношенията си, за да получа от хората това, което единствено Бог може да ми даде. Следващият стих от този пасаж говори за надеждата, която всички ние имаме, ако положим упованието си в Бога.



Защото ще бъде като дърво, насадено при вода, което разпростира корените си при потока, и няма да се бои, когато настане пекът, но листът му ще се зеленее, и не ще има грижа, нито безпокойство в година на бездъждие, нито ще престане да дава плод. (ст. 8)

Този стих ни уверява, че щом положим упованието си на Господ, вместо в крехката човешка плът, ние ще бъдем стабилни и непоклатими. Наблягам на тази дума, защото тя е много важна за нашата дискусия. Не е възможно да има истинска наслада в живота без чувството за стабилност и сигурност.

Надявам се тези стихове да са ви насърчили да положите упованието си на Господ, а не в хората. Не гледайте към другите да снабдят вашите нужди, гледайте само към Бога. Всяко нещо, което биха ви причинили хората, Бог е способен да поправи и промени.

Още няколко думи за интимността. Бог е създал всеки един от нас напълно да се наслаждава на взаимоотношенията си с другите. Но за съпругът и съпругата Библията казва, че те трябва да се наслаждават един на друг. „Да бъде благословен твоят извор (на човешки живот с наградите на верността), и весели се с жената на младостта си” (Притчи 5:18).

Част от това да се наслаждавате на брачния си партньор и на брака си е да се наслаждавате на интимните си взаимоотношения. Направете стъпка на вяра и осъзнайте, че страхът от това да бъдете наранени ви наранява много повече от това да погледнете този страх в очите и да се справите с него. Доверете се на Бога за хората, които е поставил в живота ви. Вие може би не можете да се справите с тях, но Той може.

Важността на баланса във взаимоотношенията

Запитайте се дали има взаимоотношения в живота ви, които не са балансирани. Има ли някой в живота ви, на когото разчитате прекалено много? Когато имате проблеми, към Трона или към телефона се обръщате? Към хора ли гледате, за да бъдете щастливи, или гледате към Бога?

Спомням си времето, в което бях атакувана от силни страхове, че нещо лошо може да се случи със съпруга ми. Тогава започнах да си мисля: „Какво ще правя, ако Дейв умре?” Това бяха мисли, които ме караха да изпадам в паника, което беше необичайно за мен. И през ум не ми беше минавало до тогава какво бих правила, ако Дейв почине преди мен. Като повечето жени, които имат добри семейства, аз също разчитах много на моя съпруг. Дейв е много добър към мен и колкото повече мислех за всички онези неща, които той прави за мен, толкова повече ме обземаше паника.

Тогава Господ говори дълбоко в сърцето ми: „Джойс, ако Дейв почине, ти ще продължиш да правиш точно това, което правиш. Не Дейв те крепи и ти помага да правиш това, което правиш, а АЗ. Затова положи упованието си върху Мен. Доверявай се на Дейв, но не излизай извън баланса”.

Ще ви разкажа още един пример, който касае определено приятелско и служебно взаимоотношение в живота ми. За наранените хора, не само сексуалните взаимоотношения в семейството се нуждаят от възстановяване, но също така и способността за близко приятелство. Онези, които са били тормозени, често пъти трудно поддържат каквито и да било взаимоотношения. Това влияе на семейните им отношения, но Сатана също така се опитва чрез болките и разочарованията им да развали и всички останали техни близки приятелства.

Като повечето хора в този свят, аз не само бях малтретирана в дома си още от най-ранно детство, но дори и след като бях излязла от ситуацията у дома, продължавах да бъда лесно ранима от почти всичко, с което се сблъсквах в живота. Когато най-после се омъжих и започнах да ходя на църква, аз си мислех, че хората в църквата със сигурност няма да ме наранят. Много скоро открих, че болката не си тръгва само защото съм станала член на църквата. В някои ситуации тя ставаше още по-силна. В резултат на това, зобщо не можех да се доверя на мъжете, защото бях наранена най-силно от мъж, което оказа влияние и на семейните ми взаимоотношения. Бях наранявана и от роднини и приятели няколко пъти и, откровено казано, аз се страхувах да се доверявам на хората.

След време с Дейв влязохме в служение и едно семейство, което определено беше изпратено от Господ, дойде да работи с нас. Те бяха помазани от Бога да бъдат наши „оръженосци”. Това означава, че се молеха за нас редовно, работеха редом с нас и винаги бяха на разположение да правят каквото е необходимо да се свърши. Те бяха толкова добри към нас и направиха живота ни много по-лесен.

Обсегът на нашето служение би бил далеч по-малък, ако не бяха тези чудесни хора, или някой като тях, който да ни помогне. Поради годините на нараняване, които бях преживяла, аз не се доверявах лесно, нито с готовност на хората, но с течение на времето започнах да се доверявам на тези хора все повече и повече и да разчитам на тях.

Един ден прочетох стиха, в който псалмопевецът казва: „Да, самият ми близък приятел, комуто имах доверие (разчитах и в когото бях сигурен), който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене” (Псалом 41:9). Знаех, че в този момент стихът се отнасяше за мен и се чудех за кого Господ се опитва да ме предупреди. Знаех, че Бог ми показва нещо, защото непрекъснато се натъквах на този стих по свръхестествен начин. Бях убедена, че Бог ми говори. Започнах да се чудя дали Бог не ми показва, че хората от това семейство ще ме наранят.

Накрая Господ съвсем ясно ми показа, че Той само ме предупреждава да не позволявам взаимоотношенията ни да излязат извън баланс. Той ме научи, че ние можем да имаме близко общение, да се радваме на години на вярна и лоялна служба, да дадем много добри плодове за Неговото царство. Това, за което Бог ме предупреди, беше да не полагам в тях доверието, което принадлежи единствено на Него. Показа ми, че Той ги е довел в живота ни и много лесно може да ги изпрати на друго място, което би направил, ако аз гледам на тях като на източник на помощ за мен, вместо да гледам и да се доверявам единствено на Него.

Близостта в доброто приятелство е библейска, но отново не бива да излиза извън баланс. Помислете за Давид и Йонатан. Библията казва, че „душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и той го обикна като собствената си душа” (I Царе 18:1). Те си помагат един на друг и се наслаждават на заветните си взаимоотношения. Доброто приятелство е много важно, но също толкова важно е то да е балансирано.

Подчертавам значението на баланса, защото апостол Петър ни казва: Бъдете трезвени и будни (балансирани и уравновесени)... защото противникът ви, дяволът, обикаля като рикаещ лъв (свиреп от глад), търсейки кого да сграбчи и погълне” (I Петър 5:8). Бъдете уравновесени и балансирани и дяволът няма да може да погълне нито вас, нито взаимоотношенията ви с другите.

21

Искайте и ще получите



Библията казва в Яков 4:2: „Не получавате, защото не искате”. Спомням си, когато това дойде като голямо откровение до мен. Аз се опитвах да постигна неща със свои сили, според своя си план и в резултат на моите дела. Опитвах се да променя себе си, да променя съпруга си, да променя обстоятелствата си, да се отърва от всичките си проблеми от миналото ми, които ме нараняваха. Но не исках помощ от Бога.

Когато Бог ми откри, че ми липсват добри неща, защото не искам от Него, аз започнах да го моля за всяко нещо, от което се нуждаех или исках.

Словото казва: „Весели се (наслаждавай се) така също в Господа и Той ще ти даде попросеното от (и тайните молби на) сърцето ти” (Псалом 37:4). Бог започна да прави много повече за мен, след като започнах да Му искам, доказвайки ми, че Той иска да се погрижи за мен. Показа ми, че ако само Му поискам, ако само дойда при Него като малко дете и Му поискам,




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница