“Една висша свещена задача. Твоят час също ще удари.”

38
КАРТИНА ТРИНАДЕСЕТА
Жертвата
(Образ на ново рождение, на предварително разрушение)
Еврейска буква Мем; число 40
Евангелски изречения:
“Ако зърното заровено в земята не умре, то остава само‘ , но
когато умре, то ражда много плодове.”
“Всичко умира в Авраама, за да възкръсне в Христа.”
Смърт
На ден 13
ти
Първосвещеникът започна така:
“Петата картина на големия път на Озирис се казва
«Смъртта». Тя е подобно на картина 7 също един преход. Тя води наблюдателят от един план в друг.
Картина 7 ни показва божеството, което след като се е???????????? в предходящите картини, изпълнило световни- те планове и възгледи чрез сътворението и продължението на человеческия род, а също тъй и чрез одухотворяването на небесните тела, на звездите.
Следващите картини 7-13 ни показват съдбата на човека, неговото развитие, неговите изпи- тания и най-после (картина 13), неговата смърт, т. е. неговото разделяне, преходът на един друг план.
Едната част, разпаднала се на прах, се връща обратно в материята, а другата, вечната,
неразрушимата, отива в непознатите още за смъртните светове. Тя е както край, така и начало.
Тя е един трансформатор. Грубо материалната част се разпада на съставните си части. Вечната част се превръща в безплътен дух. А сега, обърни внимание на мястото, което заема картината в реда. Тя стои до обесеният, до изпитанието. Често в живота след изпитанието идва смъртта.
Понякога изпитанието може да бъде много тежко и да настъпи смърт. Но изпитанието може да бъде бляскаво издържано - ученикът ще бъде преместен в едно по-висше училище. Не винаги събира той още в този живот плодовете от своите страдания. Едва в другия всичко ще бъде открито.
Картина 13 стои срещу 10, която представлява колелото на живота. Тя (картина 13) е в силна противоположност на другата, но също така и в определена връзка, понеже животът ражда смъртта, а смъртта - живота.
Виж конника с черно знаме, цветът на траур. Зад него на хоризонта слънцето захожда, кули се събарят, листата падат от дърветата, цветята са покосени и увяхват, а човеците се спускат в гроба. Но във всички тези символи на смъртта и траура лежи надеждата, указания на обръщането на колелото на живота. Слънцето пак ще изгрее. Дърветата пак ще се раззеленят, цветята нано- во ще цъфнат, както и хората, след тяхното отпътуване в истинското отечество на духа, пак ще живеят, работят и обичат.
Върви в мир.”
O
След като вечерта на този ден Ръководителят напусна мълчаливо храма с духа на младия свещеник,
се отправи към града, към къща, където един мъж се бореше със смъртта.
“Днес ти трябва да опознаеш съществото на смъртта” - каза Ръководителят.
Без да почувстват съпротивление те минаха през стената в стаята на умиращия.

39
Умиращият хъркаше.
Роднините, които бяха в стаята, изглеждаха на младия свещеник като прозрачни фигури.
Но той видя също и един дух, който стоеше до умиращия и разпозна в него Ръководител по силната духовна светлина, която излъчваше. От трупа на умиращия се вдигна (отлъчи) светещо етерично тяло, което във всичките си части приличаше на физическото. То се беше вече отдели- ло от краката и долната половина на трупа. Главата обаче още не се бе отделила.
Умиращият направи последно вдишване и очите му изгаснаха. Роднините започнаха да се вайкат и да плачат с глас.
Но духът на събудилия се се носеше блажен из стаята за ръка с неговия Ръководител. Той бе щастлив, че се чувстваше освободен от тялото, което му бе създало толкова мъки и страдания.
За него бе великолепно, освободен и лек, подтикван само от собствената си воля да се носи в пространството и той светеше от щастие. Едно леко отражение от това блаженство легна върху лицето на мъртвото тяло, понеже, макар и да нямаше вече съществена връзка между двете тела, все пак мъртвото физическо тяло стоеше под известно влияние на духът, с който толкова дълго е било свързано, сраснало.
“Ела”, каза Ръководителят на младият свещеник.“ Това бе ходът на смъртта. Но предстои да видиш и друго. Смъртта не е нещо страшно. Тя е едно съществено събитие. Ябълката пада от дървото щом узрее. На следната година дървото пак дава ябълки, до тогава, докато се върне там,
от където се е взело - от лоното на земята. Второстепенното се разпада всеки път, истинското остава и продължава да се развива докато се върне при своя първо източник. Видимото се разпада щом животът, който всичко държи в едно, си е отишъл.
Те се понесоха към гробищата. Намираха се на края на пустинята. Младият свещеник се носеше ниско над земята и можеше да вижда добре в гробовете. Той видя разпадането на труповете, а също и отделянето на атомите, които образуваха тялото. Той видя също различни форми мъглооб- разни фигури, едни от които почиваха върху гробовете, а други се носеха над тях.
“Тези форми са животът”, каза Ръководителят - “това, което изоставя тялото, а също така отхвърлено и от духовното тяло сега, поради това, че е свикнало години наред да бъде свързано с физическото тяло, остава в близост до разпадащото се тяло, докато то напълно се разпадне, а атомите се върнат в океана на живота, който мие земята, прониква и протича през целия всемир.”
“Виж как някой от тези форми се разпокъсват като малки облачета, откъснати чрез вятъра от цялото.”
“Но какво са онези там форми, фигури, които светят като че ли отвътре?”
“Това са духове на хора; те не са съзнателни топки без личност, като онези живи форми, но те не са могли да се възнесат към по-високи полета. Те държат още на земното, понеже са водили телесен живот, грижили са се само за плътта, животът на духа им е бил чужд, света на мисълта затворен и така те се държат още за своята плът - те следят с болка и отвращение тяхната единствена опора, черупка, единствен подслон. Много от тях не ще могат дълго време да е отде- лят от гробовете. Другите се лутат наоколо и търсят тяло, което могат да обсебят, чиято воля е слаба или чиито ум и разум са в тъмнина. Да, те влизат понякога даже в телата на животни,
поради своята жадност и алчност.”
“Това е ужасно!”
“Ти трябва да видиш и опознаеш също и ужасното, страшното.”
“И това ли са духовете, които биват запитвани от заклинателите и магьосниците?”
“Да. По-висши и напреднали духове също говорят на смъртните, но това става само по специал- на заповед на небесните. Гласовете на заклинателите не могат да проникнат в царството на светлината и мира и не могат да безпокоят и запитат блажените духове. Заклинателите стоят във връзка с повечето от тези нещастници, безпокойни, често загубени и сърдити духове, които сами в тъмнината, могат да водят другите само към заблуда.”
Те се вдигнаха и полетяха бързо на изток.
Младият свещеник забеляза в някои страни, че телата в някои гробове не бяха се разпаднали, но бяха пресни, пълни с кръв.
“Как е възможно това?”

40
“Това са тела на хора, които не са имали никакъв интерес към по-висши духовни светове, царст- вото на мисълта е останало затворено за тях, тъй като те никога не са хлопали на неговите врати а са водили повечето само плътски живот, пълен с егоизъм, те са били чувствени и ужасни.
Тяхната любов към видимия свят, привързаност към техните физически тела е била така силна, че даже и след скъсването на сребърната нишка, те са могли да направят известна връзка с телата си, благодарение на някои магически познания, които са успели да узнаят през своя земен живот. Те се приближават нощно време към своите жертви и изпиват кръвта и жизнените сокове, които след това по един тайнствен начин знаят да влеят в своите мъртви тела. За разрушаването на такива живи тела-трупове помага само изгарянето или отрязването на главата. Тогава изтича всичката крадена кръв и тялото се разпада според хода на природата. Духът-вампир ще бъде освободен, въпреки привързаността си към трупа, а също така и жертвата на неговите ужасни сладострастия.
Ето защо, ръководителите на човечеството и неговите съдбини търсят достойни ученици,
служители на светлината. Те търсят, нашепват и упътват към портите на мъдростта, всеки,
който търси истината. Те търсят и помагат на онези, които се стремят да бъдат светлина на своите братя.
Те търсят и помагат на тези, които са поставили за цел на своя живот да постигнат смирени- ето и мъдростта на великата любов. А туй смирение, тази мъдрост и любов се проявяват през най- великото за което сме призвани тук - чистото и безкористно светло и мъдро служене на Бащата на световете. Нека открием сърцата си и нека в тях заживее само това май-велико, най-мъдро,
мощно и красиво качество, служене на този, в чието име сме се събрали тук!”

41

Изтегляне 1.1 Mb.

Сподели с приятели: