56 9. Ти виждаш, че ние сме вплетени в един кръг, нямащ никакъв изход. Указанието на картина 8
(Истината) върху 9 (пилигрима) ни казва: «Познанието на истината ни прави пилигрими,
или че истината, безспорната истина е, че сме странници тук.»
Сега да вземем 4
та картина по пътя на Изида - тя е 11
та на Тот. Тя символизира смелост и магически сили. Но смелост и магически сили са плод на духа, защото 11 води към 3, както ще видим.
Цифрите от 1 до 11 правят 66. 66 са равни на 12, а 12 е равно на 3.Тъй 11 ни връща към картина 3.
5
та картина по пътя на Изида (14) е «превъплъщение» и ни връща също към картина 3 (духът).
Цифрите от 1 до 14 са равни на 105. 105 е равно на 6, 6 е равно на 21, а 21 е равно на 3. Числата ни показват, че духът е, който ръководи преражданията и ги урежда.
Да вземем сега шестата картина по пътя на Изида - 17 по ред, която ни представя сливането на душата с Бога. Тази картина ни сочи пак към картина 9 и ни казва, че крайното сливане с Бога е целта на нашето скитничество. Да направим сега окултно събиране:
1+2+3+4+5+6+7+8+9+10+11+12+13+14+15+16+17 = 153. 153 е равно на 9, но 9 е равно на 45, а 45 пак е равно на 9. Попадаме в кръга, от който няма изход.
Тъй картина 17 (надеждата) ни води с голяма сигурност към картина 9 - странникът, което значи, че пилигримът със силата на духа сигурно ще постигне сливане с Бога.
Да видим сега картина 20, седма и
последна по пътя на Изида, означаваща безсмъртието. Тази сочи веднага към картина 3. Ние събираме 1 + 2 + 3 +... 20 равно на 210. 210 е равно на 3. 2 + 1 +
0 е равно на 3. Това ни показва, че безсмъртието е дело и плод на духа.
Това бе учението на Изида.
Иди си в мир и ела тази вечер пак.
O
Бе среднощ. Духът на младия свещеник плуваше над заспалия град, придружаван от своя ръководител.
“Днес ще надникнем в небесната йерархия” - каза ръководителят. “Ела.”
Те полетяха през огромни пространства нагоре. Приближаваха се към сферата на първичните образи. създадени от мъдростта и волята на Бога, в момента, когато е решил да сътвори света и да постави в движение еволюцията на вселената.
Пред себе си младият свещеник видя една исполинска планина, издигащата се във висините в седем стъпала, всяко едно от които представляваше високо плато.
“Това са степените на могъщите” - каза ръководителят - “на тези, които тук
виждат и знаят,
искат и могат, владеят и обичат, подчиняват се и служат.
На
първото стъпало стоят духовете, наречени ръководители, наставници, привързани към от- делни човешки духове, за да ги ръководят през дългото им съществуване. Те са много на брой. Те светят, пазят, обичат и служат.
На второто стъпало са могъщите ръководители на съдбините на народите, както и изливащи влиянията си върху душата на всеки народ. Сега те са по-далеч от нас, но те се явяват като по- могъщи, по-светли, понеже са много по-велики и лъчезарни от
тези на първото стъпало, които ръководят единичните човешки духове. Както духовете от първото стъпало водят хората стъпка след стъпка, чрез невидими нишки, възпитават ги и им дават да жънат, каквото са посели, същото правят и духовете от второто стъпало с народите. Но и те - народите - ще бъдат повлияни, за да се изпълни тяхната съдба, да носят последствията на своите заключения и да жънат каквото са посели, за да има навсякъде справедливост. Тези могъщи духове на второто стъпало са, които предизвикват
между народите приятелство, но също така и омраза и отдалечаване, даже войни.
Защото войната, мечът, е големият преобразувател на политическите отношения на земята.
От един могъщ дух от третото стъпало, който владее и формира развитието на цялото човечество, се предизвикват и създават между духовете на второто стъпало съотношения и настроения, които се отразяват в отношенията на народите на земята.”
“Но ако хора и народи” - попита младият свещеник - “безволно бъдат настроени или повлияни от по-висши същества за приятелство или вражда, къде остава тогава тяхната отговорност?”
“Отговорността съществува. Тяхната воля е свободна. Те оформят само съдбата си. Но тога- ва вече няма избягване. Каквото са сели, трябва да жънат.
57
Висшите използват своята сила и величие в прекрасно задружна работа, само за да има справедливост, не
да влияят върху сеенето, а само за да узрее жътвата.
Законът за причината и следствието е вечен.
А сега погледни духовете от третото стъпало. Те са още по-велики от тези на второто.
Светлината от техните лъчи, блестящият ореол, който ги окръжава, стига много надалеч. Всеки от тях е духът пазител на една планета, ръководещ нейното развитие и одухотворяване, а същев- ременно и съдбата и развитието на обитателите й, понеже едновременно със планетата те водят и жителите към по-висше състояние на съществуване.
Наблюдавай сега четвъртото стъпало.
Още по-голямо величие. Почти непоносим блясък облъчва тези могъщи духове. В безкрайното пространство се движат милиони слънца, всяко със своите придружаващи го планети. Тези слънче- ви системи образуват едно цяло, като една семейство или държава. Всяка от тях се управлява от
едно възвишено същество, което има престол на слънцето, откъдето черпи живот. Върху по- горните стъпала 5, 6 и 7 са наредени в строга йерархична последователност все по-величествени духове, които виждат и излъчват много божественост. Представа за тяхното величие, мъдрост и мощ не можем да имаме. Нито бихме могли да понесем близостта им. Те са станали Богове, защото са близко до Бога.
Също и ти трябва да стигнеш някога там.
За днес достатъчно.”
Виене на свят, безсъзнание и свещеникът се събуди в храма на олтара.