Книга на Тот, представляваща етапите на обучението. Ходът на обучението е даден чрез логично-принудителни съотношения на всяка една картина



Pdf просмотр
страница26/28
Дата27.04.2022
Размер1.1 Mb.
#114192
ТипКнига
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   28
Book of Toth bg
Свързани:
Lekzia 1
Троицата пак става едно.
Огнените войнства почиват.
Сега иди си в мир.”
O
Тази нощ сънят на младия свещеник в светилището бе много лек. Стори му се като че ли не е спал. Не беше си изгубил съзнанието. И даже се съмняваше в напускането на тялото си, тъй като булото на безсъзнанието не бе се спуснало върху него. Фактът, че вижда физическото си тяло зад олтара, минаването безпрепятствено на стените и сводовете на храма, му доказваше, че се движи само в тялото си от ефирна материя.
Ръководителят отговори в отговор на мислите му: “Ти ще се научиш да напускаш тялото си когато пожелаеш. Връзката между духа и тялото в тебе е много по-чиста, по-свободна, фина,
така, че това скоро ще ти се отдаде. Но трябва винаги да се грижиш тялото да не бъде докосвано,
нито да има светлина в стаята, когато ще го напускаш за изследвания в невидими светове.
Опасностите са две: да не би дух-скитник да го обсеби и от силното докосване да се скъса сребър- ната нишка, което да причини смъртта ти. Сребърната нишка? Да, фина, много фина пластична,
сребърна нишка от благороден етер, свързваща тялото с духа, която при смъртта се прекъсва.
При спане духът не отива много далече от тялото затова и опасността е почти избегната. При посвещение обаче, тази връзка става още по-силна, фина, чиста, свободна. Като знаят това све-


60
щениците оставят тялото си през време на посвещението в светлия храм зад олтара. Ако занап- ред пожелаеш някой път да напуснеш тялото си, то погрижи се за сигурност да имаш някого в съседство, който да го пази.”
И тъй двамата летяха все по-високо и по-високо. Минаха през разни духовни области и се прибли- жиха до мира на първообразите. На една почти безгранична равнина от пясък се издигаше голяма постройка. Дело на човешка ръка ли е това? Тя бе висока като планина, но стените є равни и гладки, изглеждаше като грамадна геометрическа фигура. Великолепната постройка имаше чети- риъгълна основа, гледана отгоре бе квадрат. Четирите є страни, равни по форма, блестяха като полиран алабастър. Всяка стена бе един триъгълник и всичките четири се събираха в един връх.
Младият свещеник разглеждаше с учудване постройката.
“Какво е това” - запита той.
“Това е един паметник, съхраняващ мерки и време на истина и мъдрост за тези, които могат да четат. Той ще бъде построен в твоята сегашна родина, когато времето настъпи. Защото ще дойдат дни, когато хората не ще искат и като резултат от това не ще могат да черпят знание и светлина от висшите извори, но като слепи къртици ще се мислят за мъдри. Те не ще имат вът- решна светлина и в своята гордост ще се доверяват само не петте си сетива. В онези времена този паметник ще говори и свидетелства, чрез своето мълчание, за мъдростта на небесните. Той ще бъде построен за него време. Мъдреците ще го изследват и разбиращите ще се възхищават.
Днес има връзка между смъртните и безсмъртните. Боговете предават и учат зрелите, посветени- те на мъдрост, знание, и чрез този паметник целят да запазят за векове знанието за миналото и настоящето на човешкия род, мярката и тежестта на земята, положението на звездите и разстоянието, което ги дели една от друга, също и знанието за Бог и човек. Това е едно открове- ние на небето. Денят за строежа на този паметник във видимия мир наближава. Виж как той е построен в мира на първообразите, точно тъй както ще бъде и във физическия мир. В неговата вътрешност има входове и зали, наредени в строго определен план. В този вход всяка дължина означава една слънчева година в историята на човешкия род. Входната врата ще показва към север- ния полюс, което ще свидетелствува за едно поражение на родените на земята. Входът отива първоначално надолу до едно определено място, откъдето се разделя на две. Единият вход продъл- жава на долу, а другият отива под същия ъгъл нагоре. Това място, където входът се разделя ми напомня картина 6.Там, където човекът изправен пред голямото изпитание - да избере: или да се качва нагоре по стръмния път или да пада надолу в пропастта. Тъй това място в този небесен паметник ни казва, че ще дойде ден, когато смъртните ще трябва да решат: да се преклонят пред волята на Бога или не. В случай, че те се колебаят да приемат Божествения закон и като данък да платят страхопочитание към небето, ще паднат в пропастта. Но ако приемат поученията ще започнат своето изкачване по стръмния път. Входът е тесен и човек може да се движи по него само на колене. Той ни учи, че онези, които искат да се въздигат по-високо, трябва да бъдат смирени. Те ще се преклонят пред Бога и ще се подчинят с радост на небесния закон. После след определеното време от годината, смътните, приели Божествения закон, ще бъдат поставени пред важно решение. Там ще бъде предложено спасение и облекчение от игото на Закона. Те ще получат божествени сили, ако приемат предложението и го изпълнят. Ето виж тук, пътят отново се дели.
Висок и човека, който нито е постигнал своята другия по-тесен вход продължава да води към вътрешността на паметника. С това се предсказва, че една част ще приеме предложеното спасе- ние и ще се изкачи към съзнателно, свободно развитие. Другата част не ще иска да се приспособи към предложените условия и ще остане с робските си разбирания, приковани във видимия свят. Този нисък хоризонтален преход не води към гибел, както предишния надолен път, при първото разклонение,
но води в една зала символизираща човека, който нито е постигнал своята цел, нито се е отклонил от нея. Заела средно положение и така тази зала е място за поучение и пречистване. Голямата галерия, изградена от гранит води към друга зала, съхраняваща мерките на вселената. Отляво и отдясно ти виждаш по 11 четвъртити отвора - всичко 22. В тях са поставени картините, които ти са вече познати. В края на галерията започва един тесен, но къс проход, водещ към една малка стая. Напречно в стаята виждаш грамаден каменен блок, който от едната си страна има интере- сен капител. Този капител е една особена мярка - космически цол. 25 такива цола правят един космичен метър. 3652422 такива метра е дълга една от основите на паметника, но в същото време това е броят на дните на слънчевата година. Този метър е истинската мярка с която е построена вселената. 500 милиона такива цола е дължината на земната ос. Това е означено с петте длъгнес-


61
ти улеи в южната страна на малката стая. В паметника намираме още едно упътване, което ни дава разстоянието между слънцето и земята. Височината на паметника е 5'313'01 космични цола.
Неговата височина се намира според половината диагонал на основата, в отношение Ц към 10.
Разстоянието на слънцето от земната повърхност отговаря на 10 в 9
те
(10 9
) височината на паметника. В мерките на паметника ни е дадена и тежестта на Земята. Когато човек се качва или по-право пълзи от предверието към втората стая, той намира един странен гранитен ковчег,
който е куха мярка. Водата в него тежи един космичен тон. Тежестта на паметника пък ще намерим,
като пресметнеш вместимостта на всички празни пространства в сградата и ще получиш 5,273
милиона тона, а знай, че тежестта на нашата планета е 5,273 кванталиона такива космични цола,
тъй че тежестта на нашия паметник е в отношение с тежестта на нашата планета 1:10 35
. Тъй ние намираме в тоя паметник мерките на земята, нейната тежест, положение и разстояние на небесните тела, а също и бъдещото развитие на човешкия род. В дните, когато вътрешната светлина в сърцата на смъртните се помрачи, тия камъни ще викат, но техния глас не ще бъде чут.
Небесата определят мерките и времената, небесата ръководят и управляват, но хората ще имат уши и не ще чуват. Ще имат очи и не ще виждат. Които обаче имат интуиция и разбиране, ще бъдат подигравани и преследвани.”
Безмълвен съзерцаваше младият свещеник великолепния и величествен паметник.
“От сега нататък”, прибави ръководителят, ти ще можеш да изучаваш тайните на небето,
когато искаш и колкото искаш, защото ще умееш да напускаш тялото по свое собствено желание.”
“Бих желал да попитам”, каза младият свещеник," как ще могат хората да движат грамадни блокове, да ги вдигат на такава голяма височина? Това могат да вършат само великани и духове.”
“Те ще ги вдигат със силата на ритмичните тонове. Свещениците ще бъдат научени от небес- ните жители как да издигат въздушни стълбове и чрез ритмично повтаряно пеене на един и същ тон, да се получи нещо като цикъл, с който се движат и местят и най-големи тежести. Нещо от силата на ритмичните тонове ти видя в деня, когато грамадните статуи отговориха на песента на свещениците. А сега влез в тялото си полека, за да можеш да си спомниш видението.”
Едно леко зашеметяване. На младия свещеник се струваше, че връщането му в неговата груба обвивка ставаше постепенно. Този път той си спомни много ясно всичко, което видя.


62


Сподели с приятели:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница