Книга на Тот, представляваща етапите на обучението. Ходът на обучението е даден чрез логично-принудителни съотношения на всяка една картина
Изтегляне 1.1 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Lekzia 1
| КАРТИНА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА Крокодил или безумник, който нито гледа, нито слуша и чиято надменност го води към гибел. Еврейска буква Шин; число 300 Образ на колебание, неустойчивост и на всичко, което разкъсва (зъби, огън). ГЛУПАКЪТ На следващия ден Първосвещеника каза: “И тъй, ти си преживял посвещение и сега си Знаещ. Това, което ти бе обещано в картините 2 и 5 ти вече си получил. Ти надзърна зад завесата и невидимите за смърт- ните светове са открити за тебе. Онова, което човешки- ят разум може да обхване ти е вече показано. Но глъбините на Бога и тайните на небето са безкрайни. Сега ти си по пътя: крачиш от познание към познание, от едно добро де- ло към друго - и силите ти растат все повече и повече. Нищо не бе скрито от тебе, нищо, което може да ти бъде открито. Ти получи отговор на всички въпроси: от къде идваме и защо живеем. Чрез картините на книгата на Тот ти не показано всичко. Извън тези 21 картини би било глупост да се търси още нещо. Затова последната картина носи номер 0 и надпис “Глупецът.” Няма нужда да ти обяснявам картината. Ти ще си я обясниш без моя помощ. На нея виждаш човека, който се е отклонил от своето Божествено призвание. Вместо да развие своите способности и да господства над духове и елементи, той носи на гърба си дадените му дарби. Ето, това сочи торбата. Той се подпира на своята тояга, която тук символизира негови- те знания и убеждения, които нито могат да му помогнат, нито да го спасят, понеже виждаме, че той се клатушка изморен през пясъците на пустинята, към гибел. Това символизира крокодилът, който го дебне. Страстите на които се е отдал - кучето от картина 18,което го преследва, неговата слабост и срам са нещата, които го унищожават.” Тогава Първосвещеникът вдигна ръка за благословия и каза тържествено: “Да Знаеш, да Желаеш, да Смееш, винаги е било ръководното начало на мъдрия. Мълчанието запазва силата, а празната похвала го унищожава. Навсякъде виждаш велики закони. Всичко долу е както горе, тук - както и във висшите светове. Богът е един вечен, но безброй са неговите синове, носители на огъня, на силата, любовта, красотата. Из лоното на божеството пада в материята нашия вечен дух, за да мине през видимия свят, живот, стремежи, чрез борби и мъчения и да се върне обратно при Божеството нагоре по своите спирали. Боговете са били някога смъртни хора, а смъртните хора, като нас, израстват и стават богове, след като през смъртните им тела минават лъчите на Божествената светлина и земното умира в тях. Ти, сине мой, върви към Светлината, от радост към радост, от благоденствие към благоденствие, лети към слънцето, към истината, гледай ги като орел. Върни се към Божеството, което е родило твоята душа! * * * Съдържание Предговор............................................................................................................................................ 2 Изтегляне 1.1 Mb. Сподели с приятели:
|