Книга на Тот, представляваща етапите на обучението. Ходът на обучението е даден чрез логично-принудителни съотношения на всяка една картина



Pdf просмотр
страница15/28
Дата27.04.2022
Размер1.1 Mb.
#114192
ТипКнига
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   28
Book of Toth bg
Свързани:
Lekzia 1
КАРТИНА ЕДИНАДЕСЕТА
Укротеният Лъв
Еврейска буква Кеф; число 20
Образ на ръката, която крепи, поддържа и носи
Евангелски изречения:
“Защо се съмняваш душа маловерна”
“Не се бой от нищо, защото аз съм с теб.”
“Не се бори против злото, но се научи да победиш злото
с добро.”
“Аз мога да сторя всичко в оня, който ми дава сила.”
Смелост, Магически сили
На ден 11
ти
Първосвещеника заговори така:
“Ти стоиш днес пред единадесета картина. Тя се казва «Смелост, магически сили». Ако ти в твоето развитие си дошъл до тук, то значи, че определени непознати по-рано сили, които ние наричаме магически, са се развили в тебе. Тези сили ти ще опознаеш в бъдеще, ще ги овладееш и употребяваш. Както виждаш на картината, ти ще се срещ- неш на друг план с ужасни същества. Но ти ще ги укротиш, действието на доброто, възвишеността,
светлината, които ти ще излъчваш ще бъде по-силно, отколкото влиянието на техните низки,
тъмни омразни подбуждения. И те ще бъдат превъзмогнати от силата на твоята личност, която ти може би още не съзнаваш. Те ще легнат в краката ти и ще ти ближат ръката. Твоите непри- ятели не ще могат да ти напакостят дотогава, докато може би и на теб е определен да дойде часът, в който ти ще трябва да се предадеш като жертва от любов към тях, за да им помогнеш. В
такъв случай е възможно ти, според предопределението на висшите същества, да бъдеш предаден на злите същества и тогава те, без да знаят, да изпълнят небесния план.
Картина 11 е четвъртата картина от пътя на Изида. След като ти събереш знание от книгите
(картина 2) и постигнеш зрялост, за да приемаш устни поучения (картина 5), ти опознаваш истина- та (картина 8). Ти ще развиеш в себе си магически сили (картина 11).
Ти знаеш, че видимото е преходно и само невидимото е вечно. Чрез това познание ти ще развиеш в себе си смелост, а чрез определени упражнения ще спечелиш магическите сили (картина 11). Нито пламъците на вечния огън, нито омразата и злобата ще могат да ти навредят. Венецът от рози, с който е препасано младото момиче, човешката душа, както виждаш е твоя защита, твоя ризница,
извора на твоята сила. Този венец от рози е съюзът на чистите, той обгръща всички, чиито намерения са чисти, искрени, безкористни, които са във връзка с Великия Център. Розите не са много, но тяхната сила се състои в тяхната връзка, в тяхното единство. Светлинните въздейст- вия на неколцина стремящи се нагоре имат увеличено действие, когато са в съзвучие с другите подобни и правят този, който ги изпраща не само ненараним, но го обгръщат с една черупка, през която никаква стрела от изпълнените с омраза сили не може да го досегне. Да, злоба и омраза ще се превърнат под влиянието на неговото същество в смирение, подчинение. Ти виждаш лъвът да бли- же ръката на девицата. Така добрият, чистият ще мине между множеството врагове и нито една ръка не ще може да се повдигне срещу него. Непонятна за тях сила ще ги държи като в плен. Това е силата на висшите излъчвания.
Ти виждаш обаче върху картина 11 още нещо. Препасаната с венеца от рози девица, чиято ръка ближе лъвът, има на главата си шапка, лентите на която образуват знака на божественото


33
равновесие, като на картина 1. Божеството се е проявило в пилигрима. Със същото свещено спокойствие, с което Божеството извиква духовете към живот” - тук Първосвещеникът посочи към картина 1, “властва (картина 4) и води към съвършенство (картина 7), то ръководи, властва и обгръща онези, които имат поне до известна степен от Божествената прилика. Такъв един нап- реднал човек обезоръжава и подчинява своите врагове, чрез спокойствието и добрината, които излъчва. Той е учил от книги (картина 2), седял е в краката на един учител (картина 5), познал е истината и бил претеглен (картина 8). Той има смелост и е развил в себе си известни сили (картина
11). Той е узрял, посветен, за да бъде въведен в невидимите светове и да крачи от стъпало към стъпало, от светлина към светлина.
Мирът нека бъде с теб.”
OOO
Вечерта младият свещеник отиде в светилището. Пак, както предната вечер легна под манти- ята на Първосвещеника, също както преди му се струваше, че се намира на едно колело, което се въртеше с бясна бързина и изведнъж, като че с един тласък се почувства изхвърлен от своето тяло и пак видя своята черупка безжизнена и неподвижна под мантията на свещеника.
Неговият Ръководител, както винаги, застана при него. Той го чу да говори:
“Днес ще отидем в дълбочината на вечния огън, където звездните венци се свързват в един венец. Ти ще имаш опитността да видиш как владеят силите на живота. Ти ще видиш тяхното съществуване и владичество.”
Ръководителят докосна по определен начин едно място на главата на младия свещеник и той веднага видя околния свят в съвсем друга светлина. Материалните неща, земя, къщи, планини му изглеждаха по-малки, като че изплетени от мъгла, но преди всичко правеше впечатление една силна възсиня светлина, която ги обгръщаше, течеше около тях.
“Това е жизнената сила” - каза Ръководителят. Младия сякаш плуваше в море от светлина,
лъчезарна, трептяща, жива светлина. Всичко бе светлина. Светлина миеше земята. Светлина изви- раше от дървета и цветята и от растенията по полето. Светлина тлееше и се излъчваше леко от кристалите и скъпоценните камъни в лоното на земята. Светлина обгръщаше и изпълваше по-слабо или по-силно всичко живущо. Младежът като вцепенен съзерцаваше този до сега неподозиран чуден свят. Той скоро забеляза известен ритъм в светлинното море, вълнообразен удар, който изглежда идваше от един твърде далечен център. «Това са вълните на живота», помисли си той. И където вълната на живота стигаше, кристалите заблестяваха по-силно, по-сладко замирисваха цветята,
узряваха плодовете, а човеците обичаха.
Младият свещеник гледаше в светлинното море и в своя дух обожаваше и се прекланяше пред
Божеството що всичко сътворява и съхранява.
“Това е животът”, си каза той.
“Да, това е жизнената сила”, прибави Ръководителят, “силата, която всичко изпълва и всичко подтиква. Нейната пълнота ни донася в живота и нейното отсъствие ни изважда от него. Навсякъде владее свещеният ритъм. Силни хора, преизпълнени с живот, дават от своя излишък за да засилват слаби, да лекуват рани, да успокояват нерви, да подтикват към по-бърз растеж растенията. От друга страна слаби личност могат, както знаеш, чрез дълбоко ритмично вдишване и чрез силата на своята воля да черпят от неизчерпаемото богатство на жизнената сила, която ни обгръща отвсякъде, толкова, колкото искат, за да се заситят до преливане с нея, да се изпълнят с нея. Това е тайната на многото излечения в храмовете.
Знаещите мъдри човешки духове са като лъчезарните звезди, които звучат в същия тон и изпра- щат своите светлинни вълни в същия ритъм. Те имат постоянна невидима връзка помежду си,
защото те са еднакви и желаят едно и също. Нека чрез силата на тази свещена верига от рози се отпуснеш в дълбочините на вечния огън. Ела.”
На младия свещеник се стори, че той е станал по-малък и със своя Ръководител, заедно пада в
Безкрайното. При все това той остана с впечатлението, че е обгърнат от мъгла и мирис на рози.
«Венци от рози», мислеше си той, «венци от звезди».
Те минаваха като стрела през световете на духовете и тези на душите. Мисъл-форми и души- трупове. Мисъл-форми и души-трупове хвърчаха покрай тях, но в неимоверната бързина, с която се


34
движеха, младият свещеник едва можеше да различи нещо. Той погледна към своя Ръководител.
“Друг път ще научиш това” - му каза той. Днес отиваме в пропастта, в дълбините на вечния огън,
мястото на горящите желания и страсти.
По-дълбоко. По-дълбоко.
Изведнъж младият свещеник забеляза, че са обгърнати от силна червена жар; обгръщащия ги хладен розов аромат, обаче, не ги изостави.
“Това е мястото на мъките и проклятията; мястото на още непречупената гордост и непоту- шените алчни страсти. Ти можеш да се движиш тук безопасно, защото в душата ти няма такива струни, които са в съзвучие с владеещите тук тонове и бои. Ето защо ти, през годините на твоето приготовление, трябваше да почистиш твоите духовни тела, преди да бъдеш допуснат на посвещение. Тука, в това ужасно място, смеят и могат да слязат без опасност само чистите,
понеже ако в слезлия тук е останала макар и сянка от алчност и страстни желания, те могат да се възбудят и той непременно би бил задържан тук. Всеки човешки дух, след смъртта на земното му тяло, ще мине през тези места. Чистите и просветените ще преминат като в сън нагоре, без да забележат нещо от тези омразни и ужасни неща, които сега виждаме. Но онези, в които страстите,
греховете и алчността все още живеят, ще бъдат привлечени и задържани, като железни стърго- тини от магнит. Още не напълно пречистените влечения или желания се съживяват под влиянието на това обкръжение. Едва тлеещият въглен ще бъде раздухан до силна и ясна жар от духовете,
които имат ужасна и отвратителна страст към това. Тук трябва да се установят духовете, да прекарват и да се измъчват, докато не се уверят, че страсти и желания тук до никъде не водят. Те ще страдат тук, докато се отвратят от онези влечения, докато желанията и страстта изчезнат,
умрат у тях.
Но сега виж измъчващите се.
Ти виждаш пред себе си мнозина, които са злоупотребили с определения от Бога подтик за размножение. Хората трябва да създава деца за да улеснява голямата еволюция на духовете, които с помощта на прераждането се издигат от стъпало на стъпало. Зачеването е свещено. Тези тук,
обаче, не са служили на стремящите се към превъплъщаване духове, а са злоупотребили с благород- ния подтик и са го понижили чрез своята сладострастна и развалена фантазия, като с това са разгневили небето против тях. Виж мъглата, която ги обгръща. В нея има форми, образи, фигури,
части от тела. Това са техните земни мисли, които следват своите създатели. И през тази мъгла минават множество човешки духове, следвани от мисъл-форма, които никога не са били човеци.
Пълни със злоба и сладострастие те влияят на човешките духове, като им представят нецело- мъдрени картини и възбуждат желанията им, като се наслаждават на тях, което представлява известна привлекателност за тях самите, но за страдащите не доставят никакво удовлетворение.
След жаждата следва раздразнение, защото измъчващите се могат чрез своите духовни тела само да желаят, но на тях липсва грубото животинско тяло за задоволяване не страстта. От време на време до тях достига утеха, идваща от по-висши сфери, когато някой близък мисли за тях с любов,
благоговение, моли се за тях. Тогава замълчава временно неблагородното, животинското в тях и прави място на благороден изблик. Но скоро отново се събужда жаждата за телесна наслада и се увеличава до безкрайност, без да може да намери удовлетворение. И тази ужасна мъка на неудов- летворението най-накрая убива пламтящата страст. Така страдат те и учат да опознаят безпо- лезността на желанията, докато узреят, докато дойде часът на тяхното освобождаване, когато ще могат да минат в по-високи сфери.
На едно друго място бяха събрани такива, които са търсили удовлетворение чрез разни възбуж- дащи средства. Те също страдаха и се измъчваха в духовен огън, който непрестанно гореше, поради желанията на страдащите, които бяха негова храна и поддръжка. Тук бяха приятелите на виното,
които в земния си живот са обичали възбудата на опиянението, а също и други нещастници, които чрез употребата на известни растителни сокове са разклатили своето здраве и са унищожили своята работна сила.
От друга страна се чуваха бесни викове. Алчни играчи се караха за печалби и загуби, които тук никога не ще могат да сложат в джоба си или пък да изплатят. “Те също един ден ще разберат” - каза Ръководителят, “и когато тази алчност умре в тях ще се въздигнат по-нагоре.”
На едно друго място се бяха събрали неприятелите на истината, понеже тези, които си прили- чат по качества се събират, привличани един от друг, особено тук. Те нямаха никога силата и


35
желанието да се противопоставят и да устоят на възбуждането да лъжат, да поставят другите в тъмнина и сега се следяха един друг, говореха и се лъжеха, като никой, разбира се, не вярваше на другия.
От всички думи, разкази и убеждения, нямаше никаква полза, нито предимство, нито почести,
нито поука, понеже всеки виждаше мислите на другия.
“Те също ще се уморят да вършеят празна слама” - каза Ръководителят съчувствено.
На друго място се мъчеха тези, които бяха посегнали на божественото право - да отмерват дължината на смъртните хора. Те са нападали и убивали.
Различни бяха техните мъки, поради различието и причините, поради които бяха пролели кръв.
Омраза, отмъщение, ревност, егоизъм или объркано разбиране за чест ги бяха подтикнали към престъпление. И те страдаха. В душата им от време на време се възбуждаха същите чувства на омраза и гняв и мъката им беше, че не могат да действат. Те се нахвърляха един на друг, но не можеха да си напакостят. Често срещаха своите жертви, и тогава страдаха от горчиви и пълни с отчаяние разкаяния.
“И те също ще останат тука, докато дойде срок - край на тяхното безумие, когато подлото и омразното в тяхната душа ще се изгуби и те ще могат да преминат в светлината, в царството на мира. Тези духове, които искат да се освободят от нечистото, чувстват престоя си тук като полезно и нужно лечение, като спасяващо и изцеляващо, колкото и болезнено да е то.
Ръководителят посочи друга група духове, които трябваше да се изчистят от товара на чес- толюбието и алчността. Някои бяха крадци и разбойници, други безчестни търговци.
“Те ще бъдат тук, както и в земния живот, измъчвани от алчност, от желание да крадат, да разбойничестват, да мамят. Но, понеже те не могат да вършат тук всичко това - няма какво да крадат, грабят, печелят, по нечестен начин, то в тях умира постепенно жаждата на несправедли- вото притежание. Последствията на техните лоши дела минават пред очите им и те страдат,
понеже не могат да заличат вече направеното.
“За всички, за всички”, каза Ръководителят, “наближава часът на освобождението, идва осъзнаването. Камари от злато и всичката преходна слава между смъртните, тук не помагат.”
Мъгливост и безсъзнание легнаха върху духа на младия свещеник и той се събуди в тялото си,
лежащо в светилището на храма.


36
КАРТИНА ДВАНАДЕСЕТА
Жертвата,
или Човекът който жертва живота си за идеята
Еврейска буква Ламед; число 30


Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница