Книга на Тот, представляваща етапите на обучението. Ходът на обучението е даден чрез логично-принудителни съотношения на всяка една картина



Pdf просмотр
страница18/28
Дата27.04.2022
Размер1.1 Mb.
#114192
ТипКнига
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   28
Book of Toth bg
Свързани:
Lekzia 1
КАРТИНА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Двете вази,
или гениите на Слънцето
Кой управлява и комбинира есенциите на живота.
Еврейска буква Еун; число 50
Евангелски изречения:
“Казано е: обичайте ближния си ... Аз пък ви казвам, обичайте
враговете си, правете добро на онези, които ви мразят и молете се
за оня, който ви преследва, тъй, че да станете деца на на вашия
баща небесен, който прави неговото слънце да грее, както на добрите,
тъй и на злите и който праща дъжд, както за праведните, тъй и на
неправедните.”
Образ на всяко размножаване и растеж
ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ
На 14
ти ден Първосвещеникът заговори така:
“Из смъртта пониква животът, след умирането следва новорождение, след залез слънце идва изгрев слънце. Затова до картина 13 (на смъртта) стои картина 14 на новото рождение. На карти- на 13 имаме залязващото слънце, умирането, а на картина 14 превъплъщението - начало на нов живот. Колелото на живота се движи, върти непрестанно. също както мислената връзка между картините 13 и 10, тази на смъртта с тази на колелото на живота или съдбата, така имат връзка и картините 14 и 9, които също стоят една срещу друга. Картина 13 ни показва края на един живот, а картина 10 - вечната промяна, края и началото на смъртта и живота, рождението и гроба.
Също така картина 9 ни показва пътуването на човека през единия му живот - във видимия физически свят, а картина 14 ни представя дългата редица на нашите земни съществувания с винаги повтарящото се превъплъщение на човешкия дух след почивката му в небесното отечество.
Неговото възвръщане в земния живот в материалното тяло е преминаването на водата на духа от един в друг съд.
Виж картината.
Едно младо момиче, което представлява могъществото на небесните, прелива съдържанието на един съд в друг, без даже една капка да падне в морето. От това трябва да се разбере, че нищо от съдържанието на индивида не ще се загуби чрез смърт, вечност, прераждане. Под неговите крака шуми безкрайността на морето. Морето е божеството. Тази картина значи не представя сливане- то на човешкия дух с Бога. Това идва по-късно. Значението на картината е само: съдържанието получава една нова форма. Обърни внимание на формата: течността се прелива от сребърен пор- тир в златен - един от по-благородна материя. В това лежи едно загатване към нас за развитието на спираловидната еволюция на човешкия род. Двойна е спиралата, която води човечеството към съвършенство. От една страна виждаме единичния човешки дух да крачи от превъплъщение към превъплъщение, във всеки нов живот да изучава и разрешава по една нова задача и винаги облечен в по-фини форми, по-възвишени, по-облагородени, които стават все по-съвършени инструменти, чрез които обогатеният при всяко ново рождение човешки дух да може да се появи.
Но от друга страна виждаме само потока на формите на човешките тела, които винаги с помощта на духовете достигат все по-голямо съвършенство и изразителна способност. Човешкият


42
дух е част от потока на духовете. Човешките тела са част от потока на живота. И двата потока излизат от Бога, обвиват се и се оплитат взаимно, многократно, оплодяващи и оплодявани без да се смесват, и се връщат обратно в лоното на Божественото. Това е поучението, което можем да придобием от наблюдението на сребърния и златния съд. Картина 14 е петата по пътя на
Изида, както и другите картини. Тя има също едно вътрешно състояние, връзка с третата преход- на картина по пътя на Изида, картина 11 “магическите сили”, които ръководят, напътстват пилигрима, след като са били събудени в него. Ако те му дават сили и способност да издържи изпитанията, то те са в още по-висока степен меродавни при преливането на водата от един съд в друг, при създаването на характера, на отношението за един нов земен живот.
А сега върви си в мир и се радвай на утехата, която ти дава картина 14 - петата по пътя на
Изида. Гледай, наблюдавай с благодарност към Божественото в далечините, които се отварят пред тебе.”
O
Тази вечер се носеха двамата под ясното звездно небе.
“Днес ще отидем в отечеството на блажената страна на духовете” - започна Ръководителят.“
Ти трябва да придобиеш впечатлението от управлението на силите, които ръководят превъплъ- щението на духовете и отмерват претеглените съдбини, обсъждат и формират.”
Не през мрачни мъгли и палеща жар, не през пространства трептящи от болка и проклятие бе техният път. Те се стремяха към блажените сфери. На младия свещеник му направи впечатление подвижността на всичко, което виждаше.
“Ние сме в полето на мисълта. Тук всичко променя формата си много по-бързо, отколкото във видимия физически свят.”
Те се носеха покрай различни фигури и форми, които като че ли отиваха в същото направление.
“Това са духовете, които са се освободили от земното, оставили са да лежат и да се разпадат напуснатите вече черупки, те са забравили физическото си тяло и се стремят към по-висши светове.”
Те минаха през места, които бяха оживени от множество духове.
“Тук също се събират и тези, които си приличат”, обясни ръководителят.“ Всичко е както горе,
така и долу, смъртта не променя нищо в живота на духа.
Върху изпъстрена с цветя ливада и под ръководството на излъчващи любов същества деца игра- еха разни игри.
Момчета строяха от камъни и земя един поток, водопади и езера, канали и укрепления.
Едно малко момиче люлееше в ръцете си и приспиваше своята кукла.
“Каквото правят долу на Земята, тук го продължават”, каза Ръководителят.“ Нищо не се е променило, всичко остава старото. Те са сменили само една по-тежка дреха с по-лека, от твърде фина материя, това е всичко. Затова е толкова важно какво мислим тук и какво вършим.”
Те полетяха напред.
Широки пътища водеха към големи храмове. Празнични шествия се движеха радостни към божес- твената служба.
В украсени с колони зали мъдреци разискваха за Божията мъдрост. В техните крака седяха жадни за учение, за знание, почитащи учителите си ученици.
В тихи колиби и по-големи къщи живееха любещи или цяла фамилия. Някои семейства бяха вече се събрали всичките, други разделени само от смъртта. Те се чакаха тогава едни други и се радваха на своето събиране наново...
Любов и приятелство разхубавяваха тяхното битие. Те можеха да се посрещнат. Волята им ги носеше един към друг, а размяната на мисли бе винаги възможна и обогатяваше съществуванието.
Те хвърляха поглед към своя минал живот, изваждаха заключение от опитите, които са направили и от ударите на съдбата, които са понесли. Всички се удивляваха на мъдростта, с която нишките на небесното ръководство се опъваха чрез мрежата на??????????? в техния (и нашия) земен живот.
Те разбираха как всичко в техните многобройни животи е било семе и жътва, как всяко събитие е едно следствие и всяко следствие е една причина и от тук, че всичко е само една безкрайна дълга верига.


43
Но зрелите духове могат под контрола на по-висши сили сами да оформят лежащият пред тях живот тъй, както на тях им изглеждаше по-благоприятен; да поправят несправедливостите от по- раншни животи на обичаните духове, да помагат да придобият сами нужните качества. Те могат също да си изберат майката, която да им помогне за тяхното превъплъщение.
Незрели духове, обаче, по всички тези въпроси биваха упътвани от техните ръководители.
След това младият свещеник и неговият духовен наставник дойдоха в една местност, в която царуваше неизразим мир и тишина. Под чудно големи дървета върху дебел мъх почиваха разни фигури.
Много от тях държаха ръката си под глезена, други бяха свили своите колена. Изглеждаше, че спят.
Монотонно шумолящо поточе течеше през прохладната земя.
На въпросителния поглед на младия свещеник ръководителят отговори:
“Това са духове, които скоро ще се разделят от нас, понеже и ние говорим за заспиващи и отпътуващи. Те ще поемат скоро голямото пътешествие към физическия видим свят. Те опитаха радостта на небето, те пожънаха каквото бяха посели, те събираха сили и мъдрост, след като прегледаха своя минал живот сега ги влече обратно земния живот, в материалното съществуване.
“Какво ги тегли обратно?”
“Повечето са привличани от любовта на една човешка двойка. Мнозина се стремят назад в близостта на духовете, които сега се движат в тела и с които са особено свързани. Някои ги тегли назад, надолу, да се разкаят, да изповядат онова, което в предишния живот са извършили и престъпили. Други, висши и величествени духове, слизат доброволно, за да помагат, да повлияят и тогава зле и неправилно разбирани да бъдат преследвани. При все това виж този дух... той е готов да слиза.”
Пълен с неспокойствие и копнеж се надигна духът, като сънен, от мъха върху който спеше и се понесе стремглаво надолу към Земята. Един ръководител го последва от едната му страна.
Младият свещеник се обърна към своя ръководител и запита:
“Накъде се отпътиха?”
“Към една родителска двойка, която се обича. Духът, който иска да се въплъти ще остане при майката, докато младото ново тяло се образува, което той ще облече, като се вмъкне в него със сила. Да бъдеш роден е много по-мъчно отколкото да умреш. Да влезеш, да се вмъкнеш или облечеш материалното тяло е много по-мъчително и неудобно, отколкото да се откъснеш и освободиш.
Затова плачат малките деца тъй често, като че ли безпричинно. Вечният дух чувства още не напълно образуваното или несъвършено и освободено малко тяло, което още не му се е приспособи- ло (на духа), като отегчителната връзка и това е непоносима мъка. Плачът обаче е единственият израз, който несъвършеният инструмент, т. е. малкото дете, позволява.
Двата духа минаха през една стена и се озоваха в малка спалня.
Една родителска двойка почиваше.
Над майката, близко до нея се носеше като спящ духът, мечтаещ за въплъщение.
“Свещена мистерия”, си помисли младият свещеник.
Ръководителят упъти духа на младия свещеник обратно в неговото тяло в светилището.


44
КАРТИНА ПЕТНАДЕСЕТА
Лъжата-Несправедливостта образ на всичко, което без изход се завръща кръгообразно в отправната си точка


Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница