Книга на Тот, представляваща етапите на обучението. Ходът на обучението е даден чрез логично-принудителни съотношения на всяка една картина



Pdf просмотр
страница7/28
Дата27.04.2022
Размер1.1 Mb.
#114192
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   28
Book of Toth bg
Свързани:
Lekzia 1
КАРТИНА ТРЕТА
Царицата, Духът, Абсолютната неутралност.
На третия ден Първосвещеникът говори пред третата картина:
“Тази картина представя бога Хорус, Орела, Дух. Ти не виж- даш тук познатата сред народа представа на мъжа с ястре- бова глава. Ти виждаш неговото същество изразено чрез символи. Хорус е наречен синът на Озирис и Изида.
Картината се казва също Царица. Тя владее. Ти виждаш.
Тя има един скиптър в ръката и една корона, украсена със звезди на главата си. До нейните крака цъфтят цветя с най- богата пролетна украса. Тя владее върху земята - цветята показват това. Тя владее също и небесното пространство -
Орелът и звездите на короната ни сочат това. Царицата обаче, която владее над всичко, е природата, всичко прониз- ващата сила. В духът на мисълта на пра-съществото се съз- даде всичко, както от мислите ни произхождат нашите думи и видими дела. Но в мислите царува, всъщност, дух, както и в думите, така и в делата. Тук имаш божествения триъгълник:
Озирис, мисъл - Изида, слово - Хорус, дух. Излизащият от ло- ното на бога дух създава и задържа живота, според вечните закони.
Бъди изпълнен от него, бъди в хармония с него, тогава той ще те понесе върху орлови крила нагоре към твоята цел, към съвършенството.
Виж орела върху скалите, близко до царицата. Той е едно неизпълнено предсказание. Той още почива, но е готов да разпери своите мощни крила и с теб да полети нагоре към слънцето, ако му се довериш. Неговият девиз е нагоре, на високо, а не напред, както от мнозина е прието. Защото тяхното “напред” е фактически едно “назад” - защото вселената се развива нагоре в една мощна многоизвиваща се спирала, и всичко, което се противопоставя на закона “на горе” - вече чрез този факт ще бъде от себе си разрушено.
Вселената се състои от два могъщи потока, които се докосват, кръстосват се и съединяват,
без да се смесват, без някога да загубят всеки своята особеност, без да изпускат своята цел от очите си. Те се казват потока на духовете и вълна на живота. Потокът на духовете блика от сърцето на божеството: единичните искри, човешките духове, трябва да потънат в материята,
да се родят, за да я победят и да се развият чрез борба. В царството на мъртвите те се почист- ват от опетнения и се изкачват нагоре в царството на живота чисти, прояснени. Там остават те, докато отново бъдат привлечени, за да преобразят нови опитности в едно ново въплътяване в материята, да придобият по-голяма зрялост и чрез превъзмогване на трудностите да спечелят нови сили. Така се изкачват духовете нагоре и надолу, но винаги все по-високо нагоре в Божествената спирална линия. Колкото по-далеч стигнат, толкова повече светят те в любов и излъчват топлина,
толкова повече изгаря егоистичното в тях; докато най-после стигнат горе, пламенно горящи от любов и се съединят с великия пра-огън. Това е великия скок.
Чрез слизането си надолу в материята, духовете не само ускоряват своето развитие, но те упражняват също едно облагородяващо, одухотворяващо влияние върху материята, с която те влизат в съприкосновение, а също така и върху материалните форми от които те временно са приети. Но тези материални форми са продукти или по-добре казано, форми на правда на великата вълна на живота, която също така се развива към все по-съвършени форми на живота.
Вълната на живота изтича едновременно и от лоното на божеството, тя протича през прост- ранството и времето. От етер и въздух, от водите и техните утайки, от безброй милиарди неза- висими малки пра-единици строи тя в течение на много и много хиляди години чрез различни съединения,
царството на минералите и металите. Бавно си пробива път животът през тази тежка материя,
той образува в лоното на земята кристалите и оставя да се разпаднат от ветрове камъните на повърхността. Върху така разпадналите се камъни растат лишеи, към които се присъединяват


15
папрати. Все повече камъни се разпадат от вятъра и все по-богато се развива растителното царство. Също така се развива животът на животните от низши форми към все по-високи. Вълната на живота преминава тогава през растителното царство и през това на животните, през това на хората и духовете, навсякъде съединявайки нови форми, винаги нагоре изкачваща се, докато пак се върне в лоното на Божеството. Тези две спирали, потокът на духовете и вълната на живота,
които вървят една до друга, винаги докосвайки се, образуват еволюцията на Всемира.
Но има един, по-къс от естествения, стръмен път, по който по-бързо се стига до върха и това е пътят на Посвещението.
Ти можеш да достигнеш върху все по-високо изкачващия се път. Ти можеш, също така, да вър- виш и по една по-стръмна, тясна, много трудна пътека и по-скоро да се изкатериш горе.
Има духове, които се тласкат към такова изкачване, които избират пътя на посвещението,
това са избраните, които искат по-скоро да стигнат целта, за да могат после да помогнат на другите в издигането. Животът на такива избрани хора е изпълнен със страдания, трудности,
неразбиране, както и с познание и радост. Но те искат издигане дори с тази цена.
Те търсят отговор на въпроса откъде идем ние и къде отиваме - за да го получат те са готови да минат през изпитания и да ги издържат, както ти, те узряват по-рано от другите. И още през този живот, но особено след това, те достигат блаженство чрез любов и помагане, обучаване,
служене, утешение, лекуване на другите хора.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница