Книга на всички хора, които търсят светлината. Торвалд Детлефсен предговор



страница1/20
Дата18.12.2018
Размер0.87 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

СЪДБАТА КАТО ШАНС

Посвещавам тази книга на всички хора, които търсят светлината.

Торвалд Детлефсен

ПРЕДГОВОР


От няколко години интересът на широката обществе­ност към спиритуалните теми значително нарасна. Проз­рението, че смисълът на живота едва ли се изчерпва само с ядене, пиене, спане, секс и собственост започна да се раз­пространява със скоростта на огън, подпален в суха трева. Какъв обаче е смисълът? Може ли човекът изобщо някога да го намери? Трябва ли отново да се завърнем към църква­та, която изоставихме в началното си усърдие за интелек­туална експанзия? Или ще намерим отговора в източните учения и религии? Многото отворени въпроси карат човека да търси. Търсенето би могло да бъде почти по-важно от намирането. Защото търсене означава „да поставяш под съмнение”, да се отказваш от твърдо установени позиции, да станеш по-гъвкав. Търсенето отваря хората.

От няколко години авторът на настоящата книга, освен с терапевтична дейност, редовно се занимава и с провеждането на вечерни и ваканционни курсове на тема „Езотеричната психология”. Големият успех на тези курсове по­казва, че темите, разисквани в тях, могат да станат пътеводна нишка за много търсещи. Участниците в тези кур­сове, но най-вече хората, които поради заетост или поради разстоянията не можеха да посещават занятията, ме под­тикнаха да публикувам лекциите си под формата на книга. Сега пред вас са лекциите от първия семестър. Книгите имат голямото предимство на мултипликацията и затова достигат до значителен брой хора. Но книгите имат и един недостатък - много от атмосферата на контакта с ауди­торията се губи. Затова в древни времена истинското предаване на знания се е извършвало само от човек на човек.

Целта на настоящата книга е да въведе в езотеричния светоглед. Това въведение не изисква от читателя никакви предварителни познания, а очаква единствено вътрешна готовност за непреднамерено възприемане на нови и необи­чайни насоки на мислене. Задоволяването на такова очаква­не е по-трудно, отколкото обикновено се предполага. Ние всички прекалено лесно се поддаваме на склонността да се придържаме към познатото, към онова, с което сме свик­нали. Всичко ново несъзнателно предизвиква първо страх и ни мобилизира за отбрана. Така че много съждения и твър­дения в книгата ще провокират съпротивата на читателя. Никому не се удава лесно да се раздели с любимите клише­та и нагласи и да ги замени с нови възгледи. И въпреки това, ние постоянно трябва да го правим, ако искаме да пре­дотвратим застоя в развитието си. Целта на тази книга е развитието и разширяването на съзнанието.

Пожелавам си тази книга да е поне малко от помощ на възможно най-голям брой търсещи хора.


Торвалд Детлефсен


1

Езотериката-ненаучен начин за наблюдение на действителността


Случайността е меката възглавница, върху която почиват онези, които изключват от Космоса божественото, смисленото и даващото цел на всички същества, предпочитайки празния мит, че Вселената е възникнала съвсем между другото и абсолютно от само себе си, без в това да е вложен какъвто и да било мисъл.”
Херберт Фриче

МИСЛЕНЕТО НА НАШИЯ ВЕК носи отпечатъка на един светоглед, който наричаме „природонау­чен”. Прилагателното „научен” е станало крите­рий, с който се опитваме да измерим верността на дадено твърдение, теория или мисъл. всички ние мислим в научни категории, дори когато се отнася до области, които по същество нямат нищо общо с науката. Така до голяма сте­пен превръщаме науката в „религия”, без да осъзнаваме на­пълно колко противоречиво е това определение.

Целта, която преследва науката, е да проникне с мисъл в действителността и, изнамирай-ки закони, да въведе ред в многообразието от проявяващи се форми. Затова се съз­дават теории, които възможно най-пълно да обхващат действителността.

Всяка теория в момента на появата си отразява състо­янието, в което се намира съзнанието на нейния създател. С процеса на изследванията продължава да се развива и със­тоянието на съзнанието и скоро предишната теория започ­ва да изглежда твърде ограничена; появява се нужда от нова, по-широка теория и т. н. Стига се до задължителната закономерност, при която с прогресиращото разширяване на човешкото съзнание всяка теория рано или късно се надживява и отстъпва място на нови открития. 3ащото днешната истина е утрешната грешка.

Един поглед към историята на науката може по впечат­ляващ начин да потвърди това. Историята на науката е история на човешките грешки. Нямаме обаче причини да се срамуваме от този факт, защото Всеки знае, че човек се учи най-добре от грешките си. Гротескна е само абсолют­ната сигурност на всяко ново поколение, че заблудите са съ­ществували единствено в миналото. Затова и нищо не мо­же да разтърси дълбокото му убеждение, че сега е намери­ло абсолютната и окончателна истина. В това отношение фанатичната вяра в науката с лекота превъзхожда която и да било религиозна секта.

Отношението към хората, които с възгледите си пос­тавят под съмнение „общовалидната истина” на времето, също показва поразителна прилика с религиозния фанати­зъм. Една от основните човешки слабости е, че човек фик­сира мисълта си върху нещо и после до края на живота си с всички сили защитава собствената си гледна точка. Така науката само влиза в дисонанс с (подозрително) шумното подчертаване на своята обективност.

Науката започва своята работа с изследването на види­мия външен свят. За нас външният свят се проявява като материя и затова науката нагажда работния си метод към условията на материята. Това със сигурност е правилно, но остава правилно само дотогава, докато наистина се изслед­ва единствено материя. Получените резултати в най-доб­рия случай са валидни също само за материята. Тук се сблъскваме с двете основни грешки, които ни дават осно­вание да се усъмним в състоятелността на претенциите на науката, която смята себе си за единствено оторизирана да изказва мнения:

1. Работният метод на науката съзнателно е настро­ен към изискването да се изследва материята. Днес то­зи метод несъзнателно се използва и разширява дори в об­ласти, които не е задължително да имат нещо общо с ма­терията.

2. От споменатото в точка първа се вади заключение­то, че може да се борави единствено с материя и че само тя подлежи на измерване, че извън материята не може да има нищо друго.

Този омагьосан кръг може да се разкъса само, ако разбе­рем ограничеността на собствените си методи или ако приложим към нематериалната област адекватни, необи­чайни за научното мислене методи. Изглежда, че вече е вре­ме за подобна стъпка, защото навсякъде се множат гласо­вете, които не желаят повече да признават науката за единствено оторизирана да се произнася върху действителността. Основанията, оправдаващи подобна стъпка, биха могли да се потърсят и в следните въпроси:

Въпреки несъмнените й успехи в техническата област, направила ли е науката човечеството по-щастливо?

Може ли науката да помогне на човека да реши пробле­мите си?

Може ли науката да отговори на най-съкровените му въпроси, идващи от това, че „е човек”?

Вървяло ли е развитието на човешкото съзнание в крак с външните прояви на техническия прогрес?

Отговорите на тези въпроси са еднозначни и разочаро­ващи - успехи липсват.

Колкото повече помощни средства изобретява човекът, за да пести време, толкова по-малко време има. Така нарече­ната модерна медицина не може да намали заболеваемостта дори с един процент. Нека не се заблуждаваме от статистики, които доказват спад на инфекциозните заболявания или на смъртността сред кърмачетата, без обаче да споменават разпространението на кои болести е нараснало за същия пе­риод от време или какви нови болести са се появили.

Медицинските статистики имат смисъл, само ако из­числяват „заболеваемостта” като такава, а не ако се от­насят до отделни нейни форми на проява. Днес сме свиде­тели на огромно нарастване на психическите заболявания, които все още не успяваме да потиснем така успешно, както някои соматични симптоми.

Казаното дотук няма за цел критика спрямо науката. Искаме само да изясним необходимостта, както и основа­нията ни за това, по-нататък да се обръщаме към друг, понякога диаметрално противоположен на научното мис­лене метод, който определяме с понятието езотерика. До голяма степен това понятие е идентично с други опреде­ления - тайно учение, учение за мъдростта, окултизъм и т. н. Повечето асоциации, свързвани открай време с тези понятия, обаче са погрешни и задача на настоящата кни­га е стъпка по стъпка да въведе в мисловната система на езотериката.




Каталог: files2014 -> prosvetni
prosvetni -> Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество
prosvetni -> Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев владетелка на духовността
prosvetni -> Съдържание: пролог по следите на мистерията време
prosvetni -> Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке
prosvetni -> Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке
prosvetni -> Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество
prosvetni -> Съдържание: пролог по следите на мистерията време


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница