Книга Нийл Доналд Уолш

Тези думи са просто Великолепни. Това, което казваш, е прекрасно. Иска ми се целият свят да го чуе, да го разбере, да му повярва.

Тази книга ще спомогне за това. Ти самият спома­гаш. По този начин изпълняваш своята роля, даваш своя дял в издигането на Колективното Съзнание. Това трябва да правят всички.

Да.

Имам предвид мнението, което се поддържа от мнозина, че бедните са получили достатъчно, че ние трябва да спрем да облагаме с данъци богатите - да ги наказваме, че са рабо­тили усилено и че „са се справили" - за да даваме още повече на бедните.

Тези хора са убедени, че бедните са такива главно поради собствения си избор, мнозина дори не са се опитали да се измъкнат от своето положение. Те предпочитат да смучат правителството, вместо да поемат отговорност за самите себе си.

Много са хората, които вярват, че преразпределението на богатствата - равномерното им разпределение - е социалистическо зло. Те цитират Комунистическия манифест -„от всекиго според способностите, на всекиго според пот­ребностите" - като свидетелство за сатанинския произход на идеята за гарантиране на основно човешко достойнство на всички чрез усилията на всекиго.

Те вярват в девиза „всеки за себе си". Ако някой им каже, че тази представа е студена и безсърдечна, те се скриват зад твърдението, че възможности са дадени на всички по равно и заявяват, че никой не е поставен по рождение в неравноправ­но положение, а щом те са могли „да се справят", значи, че всеки може да го направи - и ако някои не успяват, то е по „тяхна вина".

Сам разбираш, че това е твърде горделива мисъл, която има за свой корен неблагодарността.

Да. А Ти какво мислиш?

Аз не съдя. Това е мисъл като мисъл. Тук от значение е само един въпрос, който се отнася и до всяка друга мисъл. Дали това мнение ти помага да разкриеш Истинската Си Същност и Исканата от Теб Същност?

Това е въпросът, който хората трябва да си зада­дат, когато оформят възгледа си за света - дали даде­на мисъл служи на техния истински Аз.

Моето наблюдение е следното: Съществуват хора - всъщност цели групи от хора - които по рождение са поставени в неравноправно положение - това е оче­видно вярно.

Вярно е също така, че от едно високо метафизическо равнище никой не е в „неравноправно положение", за­щото всяка душа сама си задава точните условия, хора и събития, които са и необходими, за да осъществи онова, което желае.

Ти избираш всичко - своите родители, страната, където да се родиш, всички обстоятелства, свързани с твоето превъплъщение.

По същия начин през всички дни на своя живот ти продължаваш да избираш и да създаваш хората, събити­ята и обстоятелствата, предназначени да ти дадат точните, правилни, верни и съвършени възможности, които желаеш от настоящето, за да познаеш истинската си същност.

С други думи, никой „не е в неравноправно положение" относно това, което душата се стреми да осъ­ществи. Така например душата може да пожелае да ра­боти с едно осакатено тяло или в репресивно общест­во, или в условията на огромни политически или икономически ограничения, което да й създаде условията, не­обходими да осъществи целите, които си е поставила.

И така, свидетели сме, че хората наистина са пос­тавени в „неравноправно положение" във физическия смисъл, но то създава необходимите и съвършени усло­вия в метафизически смисъл.

Какво означава това в практически план? Трябва ли да по­магаме на хората в „неравностойно положение", или да си да­дем сметка, че в действителност те са точно в положението, което им е нужно, и това им позволява да „отработят своята карма"?

Това е много добър и много важен въпрос.

Запомни, че всичко, което мислиш, говориш и вър­шиш, отразява твоя избор по отношение на самия се­бе си; изявява Кой Си Ти; то е творческо действие, в което решаваш кой Желаеш да Бъдеш. Връщам се пос­тоянно към това, защото то е единственият смисъл тук на земята; то е твоята цел. Нищо друго не същес­твува, няма друго предназначение за душата. Ти се стремиш да бъдеш и да преживееш Истинския си Аз -и да го сътвориш. Ти сътворяваш себе си наново всяка минута на Настоящия момент.

В този контекст, когато срещнеш човек, който изглежда в неравноправно положение в относителните условия на този свят, първият въпрос, който трябва да си зададеш, е: Кой Съм Аз и Какво избирам да Бъда по отношение на този човек?

С други думи, първият въпрос, когато се срещнеш с когото и да било,в каквито и да било обстоятелства, трябва винаги да бъде: Какво е моето място в тази си­туация?

Разбираш ли ме? Първият ти въпрос трябва да бъ­де: какво е моето място тук? А не какво е мястото на другия човек в тази ситуация?

Това е едно от най-забележителните прозрения за човеш­ките отношения, на които съм се натъквал. Освен това противоречи на всичко, на което съм бил учен до момента.

Зная. Но причината взаимоотношенията ти да бъ­дат в такъв хаос е, че ти винаги си се опитвал да преценяваш какво иска другият и какво искат другите -вместо онова, което ти самият искаш наистина. Пос­ле трябва да решаваш дали можеш да отвърнеш на техните очаквания. При това ето как решаваш: реша­ваш, съобразявайки се с това какво можеш да получиш от тях. Ако прецениш, че нищо не можеш да получиш, основната ти причина да им дадеш каквото и да било отпада, така че ти рядко го правиш. Ако от друга страна, прецениш, че има какво да искаш и да получиш от тях, тогава се намесва твоят модел за оцеляване и ти се опитваш да удовлетвориш техните очаквания.

А после съжаляваш, особено когато другият не от­говори на собствените ти очаквания.

В тази игра на търговия ти установяваш много дели­катен баланс. Ти ще удовлетвориш моите нужди - аз ще удовлетворя твоите.

И все пак, смисълът на всички човешки взаимоотно­шения - на взаимоотношенията между народите, как­то и на взаимоотношенията между отделните инди­види - няма нищо общо с това. Смисълът на вашите Свещени Взаимоотношения с всеки отделен човек, място или обект не е да разберете какво те Желаят, а какво ти изискваш в настоящия момент, за да израст­ваш, за да бъдеш онзи, Който Искаш Да Бъдеш.

Затова и Аз съм създал Взаимоотношенията. Ако те нямаха предназначението, за което говоря, всички щяха да изпаднат във вакуум, в празнота, във Вечната Всеобщност, откъдето сте произлезли.

Но в тази Всеобщност вие просто сте и не можете да преживеете своето „осъзнаване" като нещо конкрет­но, защото в тази Всеобщност няма нищо, което да бъде твое отрицание.

Затова съм създал начин, по който ти можеш да пресътворяваш себе си и да познаваш Кой Си от опит. Пос­тигнал съм това като съм ти предоставил следното:

1. Относителност - система, в която твоето съ­ществуване се определя в съотношение с нещо друго.

2. Забрава - процес, при който ти доброволно се потапяш в пълна амнезия, така че да не знаеш, че отно­сителността е само трик и че ти самият си Всичко.

3. Съзнание - състояние на Битието, при което ти се развиваш, докато постигнеш пълно осъзнаване и бъдеш и се слееш с Истинския и Жив Бог, сътворявайки и преживявайки своята собствена реалност, като разгръщаш и опознаваш тази реалност, променяш и пресъздаваш реалността, така че все повече да разширяваш границите на съзнанието си, докато постигнеш безграничност.

В тази парадигма Съзнанието е всичко.

Съзнанието - онова, което истински осъзнаваш - е основа на цялата истина, оттам и на всяка истинска духовност.

Но какъв е смисълът на Всичко? Първо Ти ни караш да заб­равим Кои Сме, така че да можем да си припомним Кои Сме?

Не съвсем, така че да можете да пресьтворите Кои Сте и Кои Искате да Бъдете.

Това означава Бог е Бог. Това означава Аз да бъда Аз, чрез вас!

Това е смисълът на целия живот.

Посредством теб Аз преживявам Кой Съм и Какъв Съм.

Без теб Аз бих могъл да зная това, но не да го преживея.

Познанието и преживяването са две различни неща. Избрал съм да преживявам Себе Си непрекъснато. И го правя наистина, посредством теб.

Струва ми се, че се отклонихме твърде много от първо­началния въпрос.

Да наистина. Трудно е да ограничиш Бог до една те­ма. Аз имам известна склонност да се разгръщам по-нашироко.

Да се опитаме да се върнем към темата.

О, да, как да се отнасяме към неуспелите в Живота.

Първо: трябва да решиш Кой Си и Какъв Си по от­ношение на тях.

Второ: ако решиш, че искаш да преживееш себе си като човек, който дава Подкрепа, Помощ, да преживееш себе си като Любов и Състрадание, както и Грижа, тогава трябва да видиш как най-добре можеш да осъществиш това.

Обърни внимание, че твоята способност да бъдеш това няма нищо общо с другите, с това, което те са или вършат.

Понякога най-добрият начин да обичаш някого и най-добрата помощ, която можеш да му дадеш, е да го оставиш сам или да му вдъхнеш сили сам да си помогне.

Както на коктейл най-добре е да оставиш хората сами да си вземат, каквото желаят.

Помни, че най-голямата помощ, която можеш да да­деш на един човек, е да го пробудиш, да му напомниш Кой е Той в действителност. Има много начини да стане това. Понякога е нужна малко помощ, понякога подтик, понякога тласък... А понякога просто трябва да решиш да оставиш хората да вървят по своя път, без намеса от твоя страна. (Всички родители знаят за този избор и ежедневно страдат от него.)

Онова, което е нужно да правиш за хората с неблагополучна съдба, е да ги накараш да се о-сьзнаят. Тоест, да придобият Ново Съзнание за себе си.

Ти също трябва да придобиеш Ново Съзнание за тях, защото ако гледаш на тях като на хора, които са се провалили, те наистина ще се провалят.

Големият дар, който дава Иисус на всекиго, е да го види такъв, какъвто е наистина.

Той не се е съобразявал с привидностите. Отказвал е да вярва онова, което хората са вярвали за себе си. Той винаги е имал една по-висша мисъл и винаги е приканвал и другите да се придържат към нея.

Отнасял се е с уважение към избора на другите. Не е изисквал от тях да приемат Неговата по-висша идея. Просто е отправял една покана.

Отнасял се е с любов към хората - и ако те са пред­почитали да гледат на себе си като на Създания, нуждаещи се от помощ, Той не ги е отхвърлял за този погре­шен избор, а им е позволявал да обичат своята Реалност - и с любов ги е подкрепял да реализират своя избор.

Защото Иисус знаеше, че за някои хора най-прекият път към това, Което Са, е пътят през Онова, Което Не Сал

Той не е определял този път като несъвършен, не го е заклеймявал. По-скоро е разглеждал и него като „съвър­шен" - и е подкрепял всеки да бъде това, което желае.

Затова и всеки, който се е обръщал (съм Иисус за по­мощ, е получавал помощ.

Той не е отказал подкрепа никому - но се е грижил помощта Му истински да подкрепи честното Желание на всеки човек.

Когато хората искрено са се стремили към прос­ветление и честно са изразявали готовност да преми­нат на следващо ниво на съзнание, Иисус им е давал си­ла, кураж, мъдрост да го постигнат. Давал им е Себе Си за пример и, то с право, и е окуражавал хората, ако не могат да направят друго, то да имат вяра в Него. Той никога не би ги подвел.

Мнозина са възложили вярата си на Него. И до ден днешен Той помага на Всички, които призовават Него­вото име, защото е посветил Себе Си на пробуждането на онези, които търсят да постигнат пълнота на съзнанието и на Живота в Мен.

В същото време Христос е бил милостив към онези, ко­ито не са търсили просветление. Той отхвърля гордост­та и също, както своя Отец небесен, никого не съди.

Представата, идеята на Христос за Съвършена Лю­бов е била да даде на всички хора точно помощта, коя­то търсят, след като им каже каква помощ могат да получат.

Той никога не е отказвал помощ никому, а още по-малко пък би го направил, поради мисълта, че „Каквото си надробил, това ще сърбаш".

Иисус знаеше, че ако даде на хората помощта, коя­то те очакват, а не помощта, която Той иска, Той им вдъхва сила на онова ниво, на което са готови получат сила.

Такъв е подходът на всички велики учители. На оне­зи, които са идвали на земята в миналото и на онези, които работят на нея сега.

Чувствам се объркан. Кога може да се получи така, че по­мощта, която предлагаш, да не бъде в полза на човека? Кога тази помощ може да попречи на неговото израстване, а не да спомогне?

Когато предлагаш помощ, която създава непрекъсната зависимост, а не бързо освобождаване от зависи­мост.

Когато ж името милосърдието позволиш на един човек да започне да разчита на теб, вместо да разчита на себе си.

Това не е милосърдие, това е принуда. Ти имаш сила да го поставиш в зависимост. Защото този вид помощ всъщност ограбва силата на човека. Разграничението може к някои случаи да бъде деликатно и ти дори да не си даваш сметка, че ограбваш енергията му. Вярваш, че правиш най-доброто, което можеш, за да помогнеш на друг човек... Но бъди бдителен да не би просто да тър­сиш да утвърдиш собствената си гордост. Защото в степента, в която допускаш един човек да те счита отговорен за себе си, в същата степен ти го допускаш да ти даде власт. Това, разбира се, може да те накара да се възгордееш.

Въпреки това, тъкмо този вид помощ е съблазън за слабите.

Целта е да се помогне на слабите да станат силни, а не да се оставят слабите да станат още по-слаби.

Това е проблемът на много от правителствените програми за помощ, защото те спомагат за второто, а не за първото. Правителствените програми са такива, че непрестанно да гарантират потребност от още и още подобни програми. Тяхната цел е да оправда­ват собственото си съществуване, а не да помагат на онези, за които са предназначени.

Ако имаше определени граници на правителствена­та помощ, хората щяха да бъдат подкрепяни тогава, когато истински се нуждаят от помощ, но нямаше да се поставят в зависимост от тази помощ, започвайки да разчитат на нея вместо на себе си.

Правителствата разбират, че помощта означава власт, затова те осигуряват помощ на колкото може повече хора, защото на колкото повече помогнат, толкова повече подкрепят даденото правителство.

Значи, не трябва да има преразпределение на благата. Из­лиза, че Комунистическият манифест е наистина сатанинска работа.

Разбира се, че няма сатана, но аз съм наясно имаш предвид.

Идеята, която е заложена в твърдението „От всекиго според способностите, на всекиго според потреб­ностите" - в нея няма нищо лошо, тя е красива. Това е просто друг начин да се каже, че ти подкрепяш своя брат. Приложението на тази красива идея може да се превърне в нещо грозно.

Споделянето трябва да бъде начин на живот, а не закон, наложен от правителството. Споделянето трябва да бъде доброволно, а не насилствено.

Но ето че стигаме до този проблем отново. В най-добрия случай правителството е народът и неговите програми са просто механизми, чрез които хората споделят помежду си един „начин на живот". И аз съм готов да споря, че хората колективно чрез политическите системи избират този на­чин на действие, защото са стигнали до извода и историята го показва, че „онези, които имат" не са готови да разпреде­лят благата с „онези, които нямат".

Руският селянин би могъл спокойно да си чака, докато адът се вледени, ако се е надявал руските благородници доб­роволно да споделят богатството си с него. А това богатс­тво обикновено е било спечелвано и трупано вследствие на тежката работа на селяните. Те са получавали само толкова, колкото да не умрат от глад, Като „стимул" да продължават да обработват земята на онези, които са я владеели. Какво повече може да се каже за отношенията на зависи­мост! Това уреждане на отношенията е било толкова експлоататорско и основано на принципа „ще ти дам, само ако ми дадеш", че дори и най-циничното правителство не би могло да го измисли!

Тъкмо срещу този цинизъм са въстанали руските селяни. Идеята за правителство, което да се отнася към всички хо­ра като равноправни, е била родена от безизходицата на на­рода, който е бил наясно, че имащите никога няма да дадат по своя собствена воля на нямащите.

Както, когато Мария Антоанета Казала по отношение на гладуващите народни маси, които крещели в своите дрипи под прозорците й, докато тя се изтягала в позлатената си и обсипана със скъпоценни камъни вана и дъвчела чуждоземско грозде: „Нека ядат пасти!"

Това е отношението, срещу което въстават угнетените. Това положение поражда революциите и създава правителст­ва, основани на насилие. Правителства, които вземат от бо­гатите, за да дадат на бедните, се наричат диктаторски, до­като правителствата, които нищо не правят, когато бога­тите експлоатират бедните, са всъщност потиснически и репресивни.

Попитайте селяните от Мексико дори и днес. Говори се, че 20 или 30 семейства - богатият и властен елит - буквал­но управляват Мексико (защото всъщност го владеят!), до­като 20-30 милиона живеят в пълна мизерия. Затова и селя­ните през 1993-94 година вдигнали бунт с намерението да принудят правителството на елита да осъзнае, че е длъжно да подпомага хората в техния стремете да си осигурят живот, поне отчасти достоен. Съществува разлика между пра­вителствата на елита и правителствата „от народа и в името на народа".

Нима народните правителства не са създадени от разгневени хора, разочаровани от дълбокия егоизъм на човешката природа? Не са ли правителствените програми изградени, за да излекуват човека, който няма волята сам да намери лекар­ство за себе си? Не е ли това началото на едни по-справедливи закони, на определен статут за детския труд, на програ­ми, които да подпомагат самотните майки?

Не са ли правителствените програми за социално осигуря­ване опит да се даде на възрастните хора нещо, което собс­твените им семейства не искат да им осигурят?

Имаме ли право да изпитваме омраза към всякакъв прави­телствен контрол, когато ни липсва волята да направим каквото и да било, което не сме длъжни да правим, при липса­та на такъв контрол.

Чувал съм, че някои миньори във въгледобивните мини са работили при ужасяващи условия, преди правителството да поиска от богатите собственици да подобрят условията в мините. Защо собствениците не са го направили сами? Защо­то така щяха да съкратят с нещо своите печалби! Богатите не са се интересували колко бедни умират в необезопасените мини, за да им осигурят все по-нарастващи доходи.

Работодателите заплащали робски заплати на начинае­щите работници, преди правителството да наложи минимал­на работна заплата. Онези, които обичат да си спомнят за „добрите стари времена", казват: „И какво от това? Нали са осигурявали работа'? И кой в крайна сметка е поемал целият риск? Работникът ли? Не! Онзи, който е инвестирал, собсвеникът поема всички рискове! Затова и на него се полага най-голямо възнаграждение!"

Комунисти са били наричани всички, които са били на мне­ние, че собствениците трябва да зачитат достойнството на работниците. Социалисти са били наричани всички, които са се застъпвали за това, че на човек не бива да се отказва квартира и работа само заради цвета на кожата му.

Всеки, който е смятал, че на жената не бива да се отказва възможност да работи и да се издига в кариерата, само защо­то е жена, е наричан радикален феминист. И когато определе­ни правителства чрез своите избрани представители предпри­емат мерки, за да решават проблемите, които хората с власт в обществото упорито отказват сами да решат, тези прави­телства се наричат диктаторски! (Никога, разбира се, от хо­рата на които се опитват да помогнат. Само от онези, кои­то са отказвали самите те да дадат своята помощ.)

Това не е никъде толкова очевидно, колкото в здравеопаз­ването. През 1992г. един американски президент и съпругата му повдигнаха въпроса, че не е справедливо и не е редно мили­они американци да нямат достъп до превантивно здравеопаз­ване. Тази идея породи дебат по повод здравеопазването, кой­то хвърли в спорове и противоречия дори медиците и застра­хователните Компании.

Реалният въпрос не е чие решение е по-добро - планът, предлаган от администрацията, или планът, предлаган от частните компании. Реалният въпрос е : Защо частните компании не са предложили тяхно собствено решение много от­давна?

Печалби, печалби, печалби.

Ето защо аз мисля така: Можем да крещим и викаме, и да се оплакваме колкото си искаме. Голата истина е, че прави­телствата дават решения тогава, когато частният сектор не ги дава.

Може също така да се говори, че правителствата вървят срещу интересите на народа. Но доколкото народът контро­лира правителството - както е до голяма степен в Съедине­ните щати - правителството ще продължи да изисква и пос­тановява лечения за социалните язви, защото множеството от хората не са богатите и властимащите и те могат по правов път да изискват онова, което обществото не е склонно да им даде доброволно.

Единствено в страни, където мнозинството от хората не контролира правителството, правителството не върши нищо за преодоляване на несправедливостите.

Оттук и въпросът кога правителството превишава сво­ите права и кога не ги упражнява достатъчно? И по какъв на­чин може да се установи необходимото равновесие?

О! Никога не съм те чувал да говориш по този на­чин! Досега не беше взимал думата за толкова дълго в никоя от двете книги.

Нали обеща, че тази книга ще разгледа някои от по-голе­мите и глобални проблеми, пред които е изправен човешкият род. Струва ми се, че засегнах един много важен проблем.

Да, при това много красноречиво. В продължение на стотици години всички, от Тойнби до Джеферсън и Маркс, са се опитвали да дадат своето разрешение на този проблем.

Добре, а Твоето решение какво е?

Тук трябва да се върнем малко назад към едни по-стари основи.

Добре, може би ми е нужно да чуя повторно някои неща.

Да започнем тогава с факта, че аз нямам „решение". И това е така, защото не гледам на това като на нещо проблематично. То е такова, каквото е и аз нямам никакви предпочитания във връзва с него. Тук само описвам онова, което може да се наблюдава и всеки с прос­то око да види.

Добре, Ти нямаш решение, нито имаш някакви предпочи­тания, а можеш ли да ми предложиш наблюдение?

Моето наблюдение е, че на света все още му пред­стои да намери такава система на управление, която да представи пълно решение на този проблем - макар че правителството на Съединените щати е близко до такова решение.

Трудността се състои в това, че доброто и спра­ведливостта са проблеми на нравствеността, а не на политиката.

Правителството е човешки опит да постанови доброто и да осигури справедливостта, но едно е мяс­тото, където се поражда доброто, и това е човешкото сърце. Едно е мястото, където се разбира справед­ливостта, и това е човешкият разум. Едно е мястото, където любовта може истински да се преживее, и това в човешката душа. Защото човешката душа е любов.

Не може със закон да се постанови нравственост­та. Не може да се прокара закон, който да ви задължи да се обичате.

Тук отново се връщаме до същото, за което говорих­ме и преди. Въртим се в кръг, но обсъждането на тези въпроси е полезно, затова е добре да продължим. Дори и когато разглеждаме една и съща тема два-три пъти, пак е добре. Тук се опитваме да стигнем до дъното на проб­лема, да видим по какъв начин го поставяме засега.

Добре, тогава ще задам още веднъж въпроса, който съм задавал и преди: Не са ли всички закони просто опит на човека да узакони своите нравствени разбирания, своите нравствени представи? Не е ли „законодателството" общо съгласие за това кое е „добро" и кое е „зло"?

Да. И определени граждански закони - правила и ре­гулации - са необходими във вашето примитивно об­щество. (Разбираш, че в непримитивните общества подобни закони не са необходими. Всички същества там носят закона в себе си.) Във вашето общество вие не сте се изправили пред едни от най-елементарните въпроси. Трябва ли да спрете на ъгъла, преди да прекосите улицата? Трябва ли да продавате и купувате, сьблюдавайки определени норми? Съществуват ли някои ограничения във вашето поведение един спрямо друг?

Но дори и тези основни закони - забраняващи убийството, разрушението, измамата и дори пресича­нето на червена светлина - не трябва да бъдат пот­ребни и няма да бъдат потребни, ако всички хора навсякъде просто следват Законите на Любовта.

Искаш да кажеш, че ако следваме десетте Божи заповеди, всичко ще бъде наред!

Няма такова нещо като десет Божи заповеди. (Виж Първа книга в подробно разглеждане на този проблем.) Божият Закон Не Е Закон. Това е нещо, Което вие не можете да разберете.

Аз нищо не изисквам.

Мнозина хора не могат да повярват в това последно твърдение.

Ще трябва да прочетат първа книга. Тя много под­робно обяснява това.

Това ли е, което предлагаш на света - пълна анархия?

Аз нищо не предлагам. Само излагам наблюдение за онова, което е полезно. Казвам ти само онова, което съм установил от наблюдения. И не моето наблюдение погазва, че анархията не е полезна. Анархията е липса на смисъл, на управление, правила, регулация и ограничения от всякакъв вид. Такава организация на обществото може да се осъществи на практика само с напреднали същества, които по мое наблюдение хората още не са.

Така че необходимо е известно ниво на управление, докато човешкият род еволюира до степен, когато естествено ще прави това, което е естествено правилно.

Междувременно, разумно е от ваша страна да си организирате управлението. Аргументите, които току-що приведе, са очевидни и неопровержими. Хората често не правят онова, което „е редно", ако бъдат ос­тавени сами да се управляват.

Реалният въпрос не е защо правителството налага толкова закони и регулации над хората, а защо това се налага да се прави.

Отговорът трябва да се търси в Съзнанието на Разделение.

Фактът, че се Възприемаме разделени един от друг.

Да.

Но ако не сме разделени, това означава, че сме едно цяло. А не означава ли това, че сме отговорни един за друг?

Това, както вече казах, е една много благородна идея, но тя е била лишена от своето благородство, когато е била наложена по най-груб начин. Това е трудността при комунизма, не е идеята, а нейното приложение.

Някои твърдят, че тази идея е трябвало да бъде наложена, защото тя нарушава основните особености на човешката природа.

Улучи точно в целта. Онова, което трябва да се промени, са основните закономерности на човешката природа. Там трябва да се избърши главната работа.

Да се осъществи тази промяна на съзнанието, за която Ти говореше.

Да.

Нека да видим. Ако всеки човек на планетата бъде удовлетворен в основните си потребности - ако всички хора могат да живеят с достойнство и да не се бо­рят за елементарно оцеляване - нима това няма да открие за цялото човечество възможност то да се посве­ти на по-благородни стремежи и цели?

Нима индивидуалното развитие наистина ще бъде потиснато, ако оцеляването на отделния човек бъде гарантирано?

Трябва ли достойнството на хората да бъде по-жертвано, заради славата на отделния индивид?

И що за слава може да се постигне, когато това става за сметка на друг?

Аз съм създал на вашата планета повече от доста­тъчно източници на блага, така че да има за всички. Как е възможно хиляди хора да умират от глад ежегодно? Как е възможно стотици да бъдат бездомни? Милиони да бъдат лишени от елементарно достойнство?

Помощта, която ще прекрати всичко това, не може да бъде помощ, лишаваща хората от сила.

Ако вашите заможни хора твърдят, че не искат да помогнат на гладуващите и бездомните, защото не ис­кат да ги лишават от личната им сила, то тези заможни са лицемери, защото никой не може да бъде „истин­ски" добре, ако той е добре, докато другите умират.

Еволюцията на обществото се измерва по това как се отнася към най-слабите измежду своите представи­тели. Както казах, предизвикателството е да се наме­ри балансът между това да се помага на хората и да не им се вреди.

А Ти какви насоки можеш да предложиш?

Основната насока трябва да бъде следната: когато имате колебание, винаги везната трябва да се наклони на страната на милосърдието.

Проверката за това дали помагате или ранявате, е дали вашите събратя се разбиват или изостават в ре­зултат на вашата помощ. Дали сте ги направили да по­раснат, или да се смалят. Дали са по-силни или по-слаби.

Често се твърди, че ако на хората се даде всичко, те ня­ма да имат желание да работят.

Но защо да им се налага да работят за елементарно човешко достойнство? Нима няма достатъчно за всич­ки? Защо трябва „да се работи за него"?

Нима елементарното човешко достойнство не е човешко право на всекиго? Нима не трябва просто така да бъде?

Ако човек желае повече от тези минимални равнища - повече храна, по-голям дом, по-красиво облекло - той може да потърси начин да постигне тези цели, но нима трябва да се бори за елементарното си оцеляване - на планета, където има повече от достатъчно за всекиго?

Това е централният въпрос, пред който е изправе­но човечеството.

Предизвикателството не е в това всички да ста­нат равни, а в това на всеки да бъде гарантирано ос­новното средство за съществуване с достойнство, така че всички да имат шанса да избират какво повече от това желаят да имат.

Някои твърдят, че хората не се възползват от шанса, който им се дава, дори и когато им бъде предоставен.

Това е вярно наблюдение и то поставя още един въпрос: на онези, които не се възползват от дадените им възможности, трябва ли да им се даде още един шанс и още един?

Не.

Ако аз бях възприел подобно отношение, вие щяхте да изчезнете в ада завинаги.

Дори и когато не го заслужаваме. Вие винаги го заслужавате!

Дори и Когато запращамев6 лицето Ти доброто, което си ни сторил, така ли?

Особено тогава. („Ако те ударят по дясната буза, обърни и лявата. Ако някой поиска да изминеш една ми­ля с него, измини с него две.") Когато ми запращате доб­рото обратно в лицето (което между впрочем човешкият род е вършил спрямо Бога в продължение на хиля­долетия), аз разбирам, че просто сте изпаднали в греш­ка. Не знаете какво е във ваш интерес. Аз съм милос­тив, защото вашата грешка се основава не на зло, а на невежество.

Но някои хора са по същността си зли. Някои хора са при­родно лоши.

Кой ти е казал това? Знам го от собствен опит.

Това означава, че не гледаш правилно на нещата. Ка­зах ти преди: никой не върши нищо зло от гледна точка на собствените си представи за света.

Казано по друг начин, всички вършат най-доброто, което могат в дадения момент.

Всички действия на хората зависят от знанието, което имат в момента.

Казвал съм и преди - съзнанието е всичко. Какво е онова, което осъзнаваш? Какво е онова, което знаеш?

Но когато хората нападат, нараняват, когато ни вредят, когато дори ни убиват, за да постигнат собствените си цели, това не е ли зло?

Казвал съм ти и преди: всяка атака, всяко нападение е вик за помощ.

Никой искрено не желае да нарани никой друг. Оне­зи, които го правят - включително вашето правител­ство между впрочем - вършат това поради криворазб­раната представа, че то е единственият начин да се сдобият с онова, което желаят.

Непрестанно в тази книга се опитвам да очертавам по-висшето решение на този проблем. Просто недейте да желаете нищо. Имайте предпочитания, но не и нужди.

Но това е много възвишено състояние на съществу­ване на битието; това е състоянието на Учителите.

От гледна точка на геополитиката, защо всички за­едно не работите 6 света, така че основните нужди на всеки един да бъдат задоволени?

Ние правим това - или поне се опитваме да го правим.

След всичките тези хиляди години човешка история това ли е всичко, което можеш да кажеш по въпроса?

Фактът е, че почти не сте се развили, все още действате с примитивния манталитет „всеки сам за себе си".

Ограбвате земята, изчерпвате нейните ресурси, експлоатирате народа, лишавате от граждански права онези, които изразяват несъгласие с тези ваши дейст­вия и ги наричате „радикали".

И вършите всичко това от най-егоистични подбу­ди, защото сте установили един начин на Живот, Кой­то не можете да поддържате по друг начин.

Налага ви се да изсичате милиони акри с дървета ежегодно, защото в противен случай няма да можете да си осигурите неделния вестник. Налага ви се да унищожавате десетки мили защитен озон, който обгръща вашата планета, защото в противен случай няма да имате спрей за коса. Замърсявате реките и потоците, така че те никога няма да могат да се възстановят, защото в противен случай вашите индустрии няма да могат все повече и повече да се разрастват. Експлоатирате най-слабите измежду вас - онези, които не са напреднали, не са достатъчно образовани, не са достатъчно осъзнати, защото без това не бихте могли да живеете на върха на социалната стълбица в нечуван и (ненужен) разкош. И най-сетне, налага ви се да отричате, че вършите всичко това, защото няма да можете да си намерите мира.

Не можете да намерите в сърцето си онзи закон, по който „да живеете просто, за да оставите и другите да живеят просто". Не искате да признаете тези очевидни истини, имате твърде много. Не можете така лесно да се разделите с него. В крайна сметка нали сте работили упорито, за да ги получите! Няма да се откажете от ни­що! И ако останалата част от човечеството - да не го­ворим за децата на собствените ви деца - трябва да страдат, какво от това? Нали сте направили това, кое­то се изисква от вас да направите, за да оцелеете, „за да се справите" - и те да направят своето! В крайна сметка, всеки е сам за себе си, не е ли така?

Има ли начин да се излезе от този хаос?

Да. Трябва ли отново да го повторя? Промяна на съз­нанието.

Не можете да решите проблемите, които тормо­зят човечеството, с правителствени актове и политически средства. Вече хиляди години се опитвате да правите точно това.

Промяната трябва да бъде извършена в сърцата на хората.

Мажеш ли да изразиш с думи каква промяна трябва да се извърши?

Вече го направих неколкократно.

Трябва да престанете да гледате на Бога като на разде­лен от вас и на себе си, като на разделени един от друг. Единственото решение е Върховната Истина: нищо не съществува във вселената, което да е откъснато от всичко останало. Всичко е Вътрешно свързано, Взаимно зависимо, в непрестанно Взаимодействие, втъкано в тъканта на целият живот.

Всички правителства, цялата политика трябва да се основава на тази истина. Всички закони трябва да се Коренят в нея.

Това е бъдещата надежда на човечеството, единс­твената надежда за вашата планета.

По какъв начин функционира Законът на Любовта, за кой­то говореше преди?

Любовта дава всичко и не иска нищо. Възможно ли е ние, хората, да не изискваме нищо?

Ако всеки човек отдаде всичко, какво ще ви остане да изисквате? Единствената причина, поради която искате нещо, е защото някой друг го държи и не го дава.

Това не може да се приложи, докато всички не го приложат едновременно.

Наистина, изисква се глобално съзнание.

Но как може да се постигне то? Някой трябва да пос­тави началото.

Тук на теб ти се дава възможност.

Ти можеш да бъдеш първоизточникьт на това Ново Съзнание.

Ти можеш да бъдеш вдъхновението.

Наистина, ти трябва да бъдеш.

А кой друг?

С какво да започна?

Бъди светлина на света и с нищо не го наскърбявай. Стреми се да градиш, а не да рушиш. Върни моя народ у дома.

По какъв начин?

Със своя сияен пример. Търси само Божественото. Говори само истинното. Действай само с любов.

Живей Закона на Любовта сега и завинаги. Раздавай всичко. Не искай нищо.

Избягвай рутината.

Не приемай неприемливото.

Учи всички търсещи да разберат за Мен.

Превърни всеки миг от живота си в изблик на лю­бов.

Използвай всеки момент, за да мислиш най-възвише­ните мисли, да изричаш най-възвишените думи, да из­вършваш най-възвишените дела. По този начин ще от­дадеш Слава на своя Свещен Аз, а също ще отдадеш слава и на Мен.

Внасяй мир на земята, като внасяш мир в душите на всички, до чийто живот се докосваш.

Бъди мир.

Чувствай и изразявай във всеки момент своята Божествена Свързаност с Всичко, с всеки човек, с всяко място, с всяко нещо.

Приемай всяко обстоятелство, признавай всяка своя грешка, споделяй всяка радост, съзерцавай всяка тайна. Опитвай се да разбираш хората, прощавай им всяка обида (включително и когато сам се обиждаш), изцелявай всяко сърце, зачитай истината на всеки човек, изпитвай благоговение пред Бога, пред Който всеки човек благоговее, защитавай правата на всеки човек, уважавай достойнството на всекиго, защитавай интере­сите на другите хора, помагай им да получат онова, което им е необходимо, смятай всяко човешко същество за свято, виждай във всеки човек неговите най-големи дарования, бъди благословение за всеки човек и вярвай, че бъдещето на всеки човек е сигурно гарантирано от Божията любов.

Бъди жив, диханен пример на най-висшата истина, която обитава в теб.

Говори смирено за себе си, за да не сбърка някой и да не приеме твоята Най-висша Истина за хвалба.

Говори тихо, за да не помисли някой, че просто привличаш внимание към себе си.

Говори нежно, за да почувстват всички Любовта.

Говори открито, за да не помисли някой, че имаш нещо да криеш.

Говори искрено, за да не сгрешиш.

Говори често, за да се чуе твоята дума.

Говори положително, за да не се почувства никой пренебрегнат.

Говори с любов, за да може всеки звук да носи изце­ление.

Говори за мен с всяка своя дума.

Превърни живота си в дар.

Помни винаги, че ти си дар!

Бъди дар за всеки, който влезе в твоя живот и за всеки, в чийто живот ти влизаш. Бъди внимателен да не навлезеш в живота на никой човек, ако не можеш да бъдеш дар за него.

(Ти можеш винаги да бъдеш дар, защото си винаги дар, но понякога не знаеш това.)

Когато някой неочаквано навлезе к твоя живот потърси какъв дар е дошъл да получи от теб този човек.

Колко странен е начинът, по който се изразяваш.

Защо иначе един човек ще пристъпи към теб?

Но казвам ти: всеки човек, който пристъпва към теб, е дошъл, за да получи дар от теб. По този начин той самият те дарява - дарява ти възможността да преживееш и осъществиш Истинския си Аз.

Когато разбереш тази проста истина, когато я раз­береш, ти ще видиш Върховната истина във всичко:

АЗ СЪМ ИЗПРАТИЛ ПРИ ТЕБ ЕДИНСТВЕНО И САМО АНГЕЛИ.

Объркан съм. Можем ли да се върнем малко назад? Стру­ва ми се, че се получи известно противоречие. Мислех, че твърдиш, че най-добрата помощ в някои случаи е да оставим хората сами да се справят, а после ми се стори, че казваш никога да не отказваме помощ на никого, ако видим, че даден човек се нуждае от помощ. Тези две твърдения ми изглеждат в противоречие.

Нека да ти поясня.

Никога не предлагай помощ, която ограбва човека от неговите собствени сили. Никога не настоявай да предлагаш помощта, така както ти я виждаш. Остави човека или хората, които са в нужда, да разберат какво имаш да им дадеш и после изслушай какво искат от теб и дали са готови да го получат.

Предлагай помощ, която ти искат. Често даден човек или хора ще кажат или ще покажат чрез поведение­то си, че просто желаят да бъдат оставени сами на се­бе си, независимо какво ти мислиш, че можеш да им да­деш, да ги оставиш сами в този случай може да се окаже най-висшият дар, който можеш да им предложиш.

Ако по-късно се иска нещо друго, ти ще можеш да забележиш това и ще знаеш дали го притежаваш, за да го дадеш. Когато можеш, винаги го давай.

Но се стреми никога да не даваш нищо, което ог­рабва собствените сили на човека. Онова, което ог­рабва, предизвиква зависимост.

Истината е, че винаги има начин да се помогне на другите, който ги прави по-силни.

Да пренебрегнеш напълно съдбата на другия, който искрено търси твоята помощ, не е отговор, защото да не направиш достатъчно, е не по-добро, отколкото да направиш прекалено много. Ако искаш да постигнеш биеше съзнание, не бива да пренебрегваш искрената нужда на своите братя и сестри, като им заявяваш „да сърбат онова, (което са си надробили" и че това нами­раш за най-висшия подарък, който можеш да им предложиш. Това отношение е надменно и горделиво в най-висша степен. То само ти дава оправдание за собственото безразличие.

Отново ще ти напомня за живота на Иисус и за Неговото учение.

Защото Иисус е казал: Елате от дясната ми стра­на, мои благословени чада, наследете Царството, кое-то съм подготвил за вас. Защото гладен бях и вие ме нахранихте, жаден бях и вие ми дадохте да пия; бездо­мен бях и вие ми дадохте подслон.

Гол бях и вие ме облякохте, болен бях и вие ме посе­тихте; в затвора бях и вие ми донесохте утеха.

А те ще ми кажат: Господи, кога сме Те видели гла­ден и сме Те нахранили? Или Жаден и сме Ти дали да пи­еш? И кога те видяхме бездомен и Ти дадохме подслон? Или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен в зат­вора и Те утешихме?

А Аз ще им отговоря:

Това е Моята истина и тя остава същата през всички векове.

Обичам те. Знаеш ли това?

Зная, че ме обичаш. Аз също те обичам.

16.

Разгледахме по-широките аспекти на живота на планетарно равнище, както и някои страни на личния живот на отделния човек, които разгледахме първоначално в първа книга. Сега ми се иска да ти задам няколко въпроса относно околната среда.

Какво желаеш да узнаеш?

Наистина ли околната среда се руши, както твърдят някои природозащитници, или тези хора просто са черногледи радикали и либерални комунисти, всички завършили колежа „Бъркли" и пушещи марихуана.

Отговорът на двата въпроса е „да". Така ли...???

Просто се шегувах. Е, добре, „да" на първия въпрос, „не" на втория.

Наистина ли озоновият слой се руши? Унищожени ли са дъждовните гори?

Да. Но не става дума за тези очевидни неща. Същес­твуват явления, които не са така видими, но върху които трябва да се замислите.

Подскажи ми кои.

Така например бързо се увеличава недостигът на плодородна почва на вашата планета. С други думи, добрите почви, върху които можете да култивирате храна, стават все по-малко. Така е, защото почвата се нуждае от възстановяване, а вашите сдружени ферме­ри нямат бреме за това. Те искат земята да произвеж­да, произвежда и произвежда. По този начин древната практика полята да се засаждат с алтернативни рас­тения през един сезон се изоставя и прекратява, за да не се губи време. При обработване на земята се използ­ват какви ли не химикали, тъй че нейното плодородие по-бързо да се възстанови, но и тук, както по отноше­ние на всичко друго, вие не можете да откриете изкуствен заместител на онова, което майката природа ма­же да направи сама.

Резултатът е, че почвите ерозират и плодородната почва се съхранява само на няколко десетки сантиметра на повърхността, с други думи, вие засаждате все пове­че и повече растения за храна в почва, която става все повече и повече неплодородна. Липсва й желязо. Липсват й минерали. Липсва й всичко, което разчитате, че почва­та може да даде. И още по-лошо, ядете храни, пълни с химикали, които са били изсипани в почвата в отчаян опит да бъде тя възстановена. Това може да не увреди тяло­то в кратковременен период, но ще трябва с прискърбие да откриете, че с течение на времето тези химикали, които се задържат в тялото, не ви правят здрави.

Този проблем за ерозията на почвата поради бързо­то й преизтощаване, не се осъзнава от много хора. На­маляването на плодородната почва не е някаква фан­тазия на екстравагантни природозащитници, които си търсят поредната модна кауза, за която да се хва­нат. Запитайте всеки учен по въпросите на земята и ще има какво да чуете. Този проблем започва да добива катастрофални размери. Той е световен проблем и е много сериозен. Той е само един от примерите за мно­гото начини, по които увреждате и изтощавате своя­та Майка Земя. Онази, която дарява целия живот, и го правите поради пълно незачитане на нейните потребности и естествени процеси.

Засягат ви много малко неща, свързани с вашата планета, освен това да задоволявате собствените си страсти, да задоволявате непосредствените си (и най-често преувеличени) потребности и да утолявате безкрайно човешкото желание за По-голямо, Повече, По-добро. Много добре бихте сторили вие като чо­вешки род, ако се запитате кога твърде много е наис­тина твърде много.

Защо не се вслушваме в думите на природозащитниците? Защо не се съобразяваме с техните предупреждения?

В това отношение, както и в много други неща, кои­то засягат качеството на живот на вашата планета, има една схема, която може лесно да се открои. Вие сами сте създали една фраза във вашия свят, която отговаря съвършено на този въпрос: „Следвай пътя на парите".

Има ли някаква надежда въобще да разрешим тези пробле­ми, когато трябва да преодолеем нещо, взело такива огром­ни мащаби и толкова коварно?

Съвсем просто е. Елиминирайте парите. Да елиминираме парите ли?

Да. Или най-малкото, престанете да ги криете ка­то проблем.

Не разбирам.

Повечето хора крият нещата, от които се срамуват и не искат другите да разберат за тях. Ето защо по-голямата част от вас крият своята сексуалност и поч­ти всички крият своите пари. С други думи не сте отк­рити по отношение на този проблем. Смятате парите си за ваш личен въпрос и именно тук се крие проблемът.

Ако всеки знае всичко за паричната ситуация на всички останали, няма да възникнат протести в страната ви и на планетата, такива, каквито не сте виждали. Впоследствие ще се възцари справедливост, безприст­растност и честност, както и едно поведение от страна на всички, което да служи на доброто на цяло­то общество.

Сега в момента не е възможно да се постигне спра­ведливост и безпристрастност, както и честност и поставяне на общото благо на преден план, защото па­рите могат лесно да се укрият. Човек може във физическия смисъл да ги вземе и да ги скрие. Съществуват и множество други средства, които спомагат корпора­тивните пари да се „укриват" или да „изчезват". И тъй като парите могат да се укриват, не съществува начин да се знае точно колко притежават оста­налите и какво правят с тях. Това създава възможност за огромно неравенство да не говорим за двойствени сделки, например. Корпорациите могат да плащат на двама души различни заплати за една и съща работа -на един човек могат да плащат 57 000 долара годишно, докато на друг 42 000 долара, за това, че върши точно същата работа, Като на единия се плаща повече, отколкото на другия, защото първият притежава нещо, което втритият не притежава.

Какво, например?

Пенис.

Да, ооо, наистина.

Но ти не разбираш. Да притежава пенис прави първия наемен работник по-ценен от втория, това го прави по-бърз в мисленето, по-умен и очевидно по-способен.

Хмммм. Не си спомням да съм те правил по този на­чин. Имам предвид не съм ви създавал с толкова нерав­ноправни способности.

Да, така си ни създавал и се учудвам, че не знаеш това. Всички на тази планета го знаят.

Най-добре да се спре с това още сега, защото хора­та може да си помислят, че наистина говорим сериозно.

Искаш да кажеш, че не говорим сериозно, така ли?

Не, говорим напълно сериозно! Хората на тази пла­нета са сериозни по тези въпроси. Ето защо жените не могат да бъдат свещеници в римокатолическата църква или сред мормоните. Те не могат да се появят от определена страна на стената на плача в Йерусалим, не могат да получат висок пост в петстотин от проспериращите компании, не могат да бъдат пилоти на са­молети нито...

Да, дойдохме си на думата. И аз само исках да кажа, че дискриминацията в заплащането щеше да бъде далеч по-трудна, ако всички парични преводи бяха явни, а не скрити. Представяш ли си какво би станало на работ­ните места, ако всички компании бяха принудени да публикуват всички заплати на всички свои служители и работници? Не средната работна заплата за определе­на квалификация, а действителните плащания, които по­лучава отделният човек.

Е, в момента действа правилото „двама се карат - третият печели".

Да.

А има и друго правило: „Каквото не знаеш, от него не те боли".

А има и такова правило, че „Защо да му плащаме повече, когато можем да го наемем за по-малко?"

Да. Да.

И има подмазвания, целувки на шефовете, „връзки", поли­тика на компаниите...

Помисли за това, ако знаеш колко точно пари притежава всеки и реалните печалби на всички индустри­ални предприятия и корпорации и на техните изпълни­телни директори, както и това как всеки човек и корпорация използва парите, които притежава - не мислиш ли, че нещата биха се променили?

Размисли за това, по какъв начин ще се променят според теб?

Реален факт е, че хората никога не биха се примири­ли с 90% от онова, което става в света, ако наистина знаеха какво става. Обществото никога не би узакони­ло изключително непропорционалното разпределение на богатствата, а още по-малко средствата, чрез кои­то те се печелят и начините, които се използват, за да се трупат все повече и повече средства, ако тези фак­ти бяха известни съвсем конкретно и непосредствено на всички хора навсякъде.

Нищо не поражда правилно поведение по-бързо, отколкото излагането на фактите в светлината на об­щественото внимание. Ето защо вашите така нарече­ни закони за това публичното обсъждане на проблемите имат толкова положителен ефект в прео­доляването на ужасната каша, забъркана от полити­ческата и управленската система. Общественото внимание и оценка са спомогнали за премахване на нечистите сделки, които се вършеха в двайсетте, трий­сетте, четиридесетте и петдесетте години и във вашите общински съвети, училищни настоятелства и политически крепости - както и в правителствата на отделните народи.

Време е да се изнесе „на светло" начинът, по който се заплащат стоките и услугите на вашата планета.

Какво предлагаш?

Това не е предложение, а предизвикателство. Пре­дизвиквам ви да изхвърлите всичките си пари, всички­те си книжа и монети и отделни национални валути и да започнете отначало. Да развиете международна мо­нетарна система, която е изцяло открита, напълно ви­дима, която може непосредствено да се проследи и из­цяло да се отчете. Установете световна компенса­торна система, чрез която хората да получават кредити за услугите, които извършват и продуктите, които произвеждат и дебити за услугите, които използ­ват и продуктите, които консумират.

Всичко да бъде на системата на кредити и дебити. Възвращаемостта на инвестициите, наследствата, печалбите от залагане, заплатите и надниците, бак­шишите и паричните възнаграждения, всичко. И нищо да не може да бъде купувано без кредити, да няма друга обменна валута. И финансовият архив на всеки да бъде достъпен за всички.

Казва се: „Покажи ми банковата сметка на човека и аз ще ти кажа какъв е той". Тази система се доближава до такъв един сценарий. Хората ще могат да знаят по­вече за теб, отколкото сега, но не само че вие ще се познавате по-добре, вие ще имате повече информация за всичко. Ще знаете повече за това какво плащат и харчат корпорациите, техните разходи за всеки про­дукт, както и техните цени. (Можете ли да си представите какво биха направили корпорациите, ако тряб­ва да поставят две цифри на всеки етикет с цена - це­ната и техните собствени разходи - нямаше ли това да понижи цените? Нямаше ли да увеличи конкуренцията, нямаше ли да стимулира справедливата търговия? Не можеш да си представиш какви биха били последи­ците от нещо подобно. В тази нова световна компен­саторна система трансферът на дебити и кредити ще бъде напълно видим. Всички ще могат да прегледат сметките на всеки човек или организация по всяко вре­ме, нищо няма да се държи в тайна, нищо няма да бъде лична работа.

Световната компенсаторна система ще удържа по 10% от всички печалби ежегодно от приходите на оне­зи, които доброволно са съгласни да им бъдат удържани, няма да има данъци върху доходите, нито данъчни дек­ларации, които да се попълват, нито вратички за измък­ване от данъчно облагане, нито ще има объркване!

Тъй като всички архиви ще бъдат открити, всеки в обществото ще може да знае кой избира да дава 10% за общото благо на всички и кой не. Това доброволно обла­гане ще се използва за подпомагане на програми и услуги на правителството, за което са гласували всички хора.

Цялата система ще бъде съвсем проста и съвсем открита.

Светът никога няма доброволно да стигне до съгласие по тези Въпроси.

Разбира се, че не и знаеш ли защо? Защото такава система ще направи невъзможно за хората да вършат неща, за които не искат другите да знаят. А защо хората да искат да вършат неща, за които другите да не зна­ят? Ще ти кажа защо. Защото понастоящем вие живе­ете в една обществена система, основана на принци­пите за „най-голяма власт", „най-голяма печалба" и „оцеляване на най-приспособимите".

Когато главната цел на обществото ви (както е при истински просветените общества) стане оцеляването на всички; благото, равенството на всички; осигуряване­то на добър живот за всички; тогава потребността ви да вършите нещата тайно, да маневрирате извън погледа на обществото, да триете парите си, ще изчезне.

Разбираш ли, колко голяма част от добрата стара корупция да не говорим за несправедливостите и непочтеността, ще бъде елиминирана от въвеждането на подобна система?

Тайната тук, ключовата дума е видимост.

О! Що за концепция. Що за идея. Абсолютна видимост в нашите монетарни дела. Опитвам се да намеря някаква при­чина, поради която в тази идея да има нещо „неправилно", не­що, което да не е „както трябва", но не откривам.

Разбира се, не можеш да откриеш, защото нямаш как­во да криеш. Но представяш ли си какво биха направили хората, притежаващи пари и власт в света, как те би­ха надигнали глас, ако можеха дори да си представят, че всяка тяхна стъпка, всяка покупка и продажба, всяка спогодба, всяко корпоративно действие и избор на цена, както и всички преговори за надници, всяко решение ще може да бъде достъпно на всички останали от най-гор­ното до най-долното стъпало на йерархията.

Но аз ти казвам: нищо не води до установяване на справедливост по-бързо от видимостта или прозрач­ността.

Видимостта е просто друга дума за истината.

Познай истината и истината ще те направи свобо­ден.

Правителства, корпорации, хора с власт, всички те знаят това и то е причината, поради която никога не допускат истината - простата и гола истина - да за­легне б основата на политическата, социалната и ико­номическа система, която те самите изработват.

В просветените общества не съществуват тайни. Всеки знае онова, което останалите притежават, онова, което печелят, което плащат като заплати и данъци и благотворителни предприятия. Всеки знае с какво всяка друга корпорация облага, какво купува и продава и за колко, какво печели от всичко. Знае се всичко. ВСИЧКО.

Това е радикален начин на живот.

Той изглежда радикален от гледна точка на прими­тивните общества. И това е така, в просветените общества той очевидно изглежда най-адекватен.

Много съм заинтересуван от тази концепция за „види­мостта". Може ли тя да се приложи и към други неща, освен монетарните дела? Може ли да бъде ключова дума за наши­те лични взаимоотношения например?

Бихме могли да се надяваме. И все пак не се прилага.

Като правило не, на вашата планета засега не. Пове­чето хора все още имат много неща, които да скриват.

Защо? Каква е причината?

В личните взаимоотношения (и във всички взаимо­отношения всъщност) проблемът е в това, че може не­що да загубиш. Хората се страхуват от това, което мо­гат да загубят или което могат да не успеят да спече­лят. Въпреки всичко най-добрите лични взаимоотноше­ния и определено най-прекрасните романтични взаимо­отношения са тези, в които всеки знае всичко, в които прозрачността или видимостта не само е ключовата ду­ма, тя е единствената дума; в които просто няма тайни. При тези взаимоотношения нищо не се крие, нищо не се затулва или нюансира, нищо не се представя в изопачен вид. Нищо не се премълчава, нищо не се изключва. Хората не се опитват да се досещат за мотивите на другия, не играят помежду си никакви задкулисни игри, никой не се опитва „да разиграва другия", „да прави но­мера", нито да „засенчи другия".

Но ако всеки знае всичко, което си мислим...

Няма защо да продължаваш. Тук не става дума за то­ва да се лишите от вътрешен мир, от вътрешната свобода да разполагате със своя личен свят. Аз не гово­ря тук за нищо подобно.

Става дума просто за това да бъдете открити и честни в отношенията помежду си. Става дума за то­ва просто да казвате истината, когато говорите и да не премълчавате истината, когато знаете, че трябва да се каже. Става дума за това да не лъжете никога по­вече, да не прикривате с думи и с мисли, да не манипу­лирате, нито да изопачавате истината по хиляди начи­ни, с които се характеризират повечето човешки вза­имоотношения.

Става дума за това, да се казват нещата ясно и просто, такива, каквито са, напълно открито. Става дума за това всички хора да притежават информация и да знаят всичко, което им е необходимо да знаят по да­ден предмет. Става дума за справедливост и откритост и ...за прозрачност.

Това обаче не значи, че всяка мисъл, всеки личен страх, всеки тъмен спомен, всяко мимолетно осъждане, всяко мнение, всяка реакция трябва да се изложи на показ за разглеждане и обсъждане. Подобно поведение не означава прозрачност, а липса на разум и то би мог­ло да ви подлуди.

Ние говорим тук за просто, непосредствено и открито, честно и пълноценно общуване. Но дори ив6 те­зи граници подобна идея поражда учудване и обикновено не се прилага.

Повтори това отново.

Дори и в тези граници подобна идея поражда учудване и обикновено не се прилага.

Трябва да посетиш някой водевил. Шегуваш ли се?

Та Аз съм посещавал.

Ако трябва да говорим сериозно, идеята е великолепна, представи си цяло едно общество, което да се гради на Прин­ципа на Видимостта. Сигурен ли си, че този принцип ще може да се приложи успешно?

Ще ти кажа нещо. Половината злини на света мо­гат да се премахнат още утре. Половината от грижите на света, половината от Конфликтите на света, половината от гнева, от безизходицата...

От началото ще има гняв и безизходица, не се заблуждавай в това отношение.

Когато стане ясно, че с обикновения човек са злоу­потребявали, играли са си като с вещ, манипулирали са го, лъгали са го, мамили са го право в очите, това ще по­роди много гняв и чувство за безизходица. Но „види­мостта" ще пречисти всичко това за не повече от шестдесет дни, ще го премахне завинаги.

Отново те приканвам, помисли за това.

Смяташ ли, че можеш да имаш такъв живот? Без повече тайни? При абсолютна прозрачност?

И ако не, защо?

Какво таиш от другите, за което не би искал те да знаят?

Какво говориш на някого, което не е истина?

Каква част от истината премълчаваш?

Как откритата или прикрита лъжа е довела света, в който живееш, до състоянието, в което искаш да бъ­де този свят? Нима манипулацията (на пазара по отно­шение на конкретна ситуация или на конкретен човек посредством премълчаване и потайност наистина ни е донесла нещо добро? Нима „личната тайна" е помогна­ла с нещо на управлението на нашия съвместен и инди­видуален живот?

Какво би станало, ако всеки би могъл да вижда всичко?

Но тук има известна ирония. Не разбираш ли, че тъкмо в това е заключен страхът ти от първата сре­ща с Бога? Не разбираш ли, че онова, от което наисти­на те е страх, е, че играта свърши. Танцът е изтанцуван. Онова, което става в тъмната кутия е свършило. Онази дълга, дълга редица от измами, големи и малки е дошла до своя край в най-буквалния смисъл?

И все пак хубавото е, че няма причина за страх, ня­ма защо да се плашиш. Никой няма да те съди, никой ня­ма да е изкаран „грешен", никой няма да те хвърли във вечния огън на ада.

(А що се отнася до вас, римокатолиците - не, вие няма да отидете в Чистилището.)

(И вие, мормони, няма да бъдете впримчени завина­ги в низшето небе, без да можете да се издигнете до „висшите небесни сфери", няма да бъдете обявени за погинали чеда и завинаги запратени в неизвестното.)

(И вие....)

Е, вече разбираш цялата картина. Всички вие сте изградили в рамките на вашата определена религия някаква идея някаква представа за най-тежкото божие наказание. И неприятно ми е да ви го кажа, защото виждам какво удоволствие извличате от тази драма, но все пак... няма нищо подобно. Може би когато се освобо­дите от страха, че животът ви ще стане напълно прозрачен в момента на вашата смърт, вие ще може да

преодолеете и страха от тока, живота ви да стане напълно прозрачен още докато сте живи.

Дали това няма бъде нещо...

Да, дали няма да бъде все пак? Ето ти формулата, която може да ти помогне да поставиш начало. Върни се в самото начало на тази книга, виж отново петте нива за казване на истината. Запомни този образец и започни да го прилагаш. Стреми се към истината, казвай истината, живей в истината всеки ден. Прави това сам и по отно­шение на всеки човек, до живота на когото се докосваш.

И така, подготви се да бъдеш напълно открит, го­тов за пълна прозрачност.

Това ме кара да изпитвам известен страх.

Тогава опитай се да разбереш от какво именно се страхуваш.

Страх ме е, че всички ще ме изоставят, страх ме е, че никой няма да ме обича повече.

Разбирам. Значи смяташ, че трябва да лъжеш, за да накараш хората да те харесват. Не точно да лъжа. Просто да не им Казвам Всичко.

Спомни си какво казах преди. Не става въпрос за то­ва да даваш израз на всяко, дори и най-дребното си чувс­тво, мисъл, идея, страх, спомен, да се изповядваш за всичко. Необходимо е просто винаги да говориш истина­та, винаги да изразяваш напълно себе си. С най- скъпия си и любим човек ти можеш да бъдеш физически гол, нали?

Да.

Второто е далеч по-трудно от първото.

Разбирам. Но това не значи, че е по-малко препоръ­чително, защото наградата е голяма.

Прекрасно. Ти наистина даде някои много интересни идеи, да се премахнат скритите помисли, да се изгради едно общество, основано на Видимостта, да се казва истината през ця­лото време на всекиго за всичко. Уф!

Върху тези няколко идеи са били изграждани цели общества. Просветлени общества.

Досега не съм се натъквал на такова общество.

Аз не говорех за твоята планета.

О-о!

О-о!

Кажете на своите клиенти точно колко пари стру­ва един продукт или услуга, запишете тези цифри вър­ху етикетчето. Наред с цената сложете и собствени­те си разходи. Ще продължите ли да се гордеете с оно­ва, което искате? Страхувате ли се, че някой може да си помисли, че „изцеждате" клиентите си, ако разбере какво е съотношението между вашите разходи и цена­та? И ако е така, вижте какво можете да направите, за да възстановите цената в сферата на справедли­востта, а не просто „да получите всичко, което можете, докато можете".

Имай смелост. Направи го. Имай смелост.

Това изисква една тотална промяна в мисленето. Това налага да се заинтересуваш от своите клиенти и купувачи толкова, колкото и от самия себе си.

Да, можеш да започнеш да изграждаш това Ново Общество още сега, още тук, още днес. Изборът е твой. Можеш да продължиш да поддържаш старата система, настоящата парадигма, но можеш да издигнеш факела и да покажеш на света нов път.

Ти можеш сам да се превърнеш в един нов път. Във всичко. Не само в бизнеса, не само в личните си взаимо­отношения, не само в политиката, икономиката, рели­гията, не само в един или друг аспект на житейския опит, но във всичко.

Бъди този нов път. Бъди този по-висш път. Бъди този грандиозен път. Тогава можеш с правота да кажеш: Аз съм пътят и животът. Последвайте ме.

Ако целият свят те последва, ще бъдеш ли доволен от това накъде си го повел?

Нека този въпрос да бъде лайтмотивът на днешния ти ден.