Книга Нийл Доналд Уолш



страница8/10
Дата24.07.2016
Размер2.77 Mb.
#3142
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

17.

Разбирам твоето предизвикателство. Чувам го. Моля те, искам да ми кажеш нещо повече за живота на тази планета в един по-широк мащаб. Кажи ми как един народ може да живее съвместно с друг, та!са че „никога повече да няма война".

Винаги между различните народи ще съществуват несъгласия, защото несъгласието е признак, и то здравословен признак - на индивидуалност. Насилственото решаване на противоречията обаче е признай на изключителна незрелост.

Няма никаква причина насилственото разрешаване на проблемите да не може да се избегне в света, ако отделните народи имат волята да го избегнат. Човек би могъл да помисли, че масовите жертви и разбитите животи биха били достатъчни, за да породят подобна воля. Но сред примитивни култури като вашата това не е така.

Докато си въобразявате, че можете да спечелите даден спор, вие ще го водите. Докато си мислите, че бихте спечелили една война, също така ще я водите.

И каква е алтернативата на всичко това?

Аз нямам отговор, а само ....

Зная, зная! Само наблюдения.

Да. Аз наблюдавам сега, както съм наблюдавал и пре­ди. Едно краткосрочно решение на този проблем би мог­ло да бъде да се установи нещо като единно международно правителство с международен съд, който да раз­решава споровете (и чиито присъди да не могат да се пренебрегнат, както става с настоящия международен съд) и една световна миротворческа сила, която да га­рантира, че никой народ, независимо колко могъщ и вли­ятелен е той, да не може да прояви агресия спрямо друг.

Но трябва да знаеш, че насилието на Земята може да продължи. Миротворческата сила може да се наложи да използва насилие, за да спре насилието в някои точки на земята. Както отбелязах в първа книга, неспособ­ността да се спре един деспот, му клива сили. Понякога единственият начин да се избегне войната, е да има война. Понякога се налага да вършите неща, които не желаете да вършите, за да ги превратите! Това е оче­видно противоречие, но то е част от Божествената Дихотомия, според която единственият начин нещо да Бъде - в този случай „мирът" - може да се окаже в началото то да не бъде!

С други думи, често за да познаете себе си, Такива Каквито Сте, трябва да познаете себе си Такива, Каквито Не Сте.

Очевидна истина е, че властта във вашия свят не може повече да се разпределя непропорционално по от­ношение на отделните народи. Тя трябва да се съсре­доточи в ръцете на цялата група от нации, съществу­ващи на планетата. Само по този начин светът най-сетне ще постигне мир, основан на сигурното разбира­не, че никой диктатор - независимо колко голяма и мо­гъща е неговата нация - няма да може и никога не ще на­падне територията на друга нация, нито може да заплаши нейните свободи.

По-малките народи ще престанат да бъдат зависи­ми от волята на по-големите. Няма да им се налага да предоставят своите собствени ресурси и основните си земи за чужди военни бази, за да се сдобият с благово­лението на по-големи от тях нации. При тази нова сис­тема сигурността и на най-малките народи ще бъде гарантирана не от това, чий фронт подкрепят, а от то­ва върху какво основават собствената си сигурност.

Всичките сто и шестдесет народа ще се надигнат целокупно, ако някой народ бъде нападнат. Всичките сто и шестдесет народа ще кажат „Не!", ако един на­род бъде заплашен или върху него се упражни насилие.

Народите също така няма да бъдат икономически застрашени.

Също така народите няма да бъдат заплашвани икономически, няма да бъдат изнудвани да предприе­мат определени действия от своите по-големи търговски партньори, няма да се иска от тях да следват определени „изисквания", за да получават чуждестранна помощ. На тях няма да им се налага да се държат по определен начин, за да се класират за най-елементарна хуманитарна помощ.

И все пак сред вас има такива, които биха протес­тирали, че подобна система на глобално управление ще подкопае независимостта и величието на отделните нации. Истината е, че тя ще го увеличи - и точно за­това по-големите нации, чиято независимост се гаран­тира от силата, не от закона и справедливостта, се страхуват, защото тогава не само най-големите на­ции ще си проправят автоматично път, а равноправно ще се чуват съображенията на всички народи. По-големите нации няма да могат да контролират и използват основната част от световните ресурси, а ще трябва да ги споделят равноправно, да предоставят облагите равномерно на всички народи по света.

Едно общо управление на света би поставило равни условия на игралното поле - а такава една идея, която достига да самата сърцевина на спора относно основ­ните човешки права и достойнство, представлява анатема за „имащите" на света, които искат „няма­щите" да продължават да следват своята съдба, като, разбира се, пренебрегват факта, че „имащите" контро­лират всичко, което другите биха могли да потърсят.

Някак си ми се струва, че тук става дума за преразпреде­ление на богатствата. По какъв начин можем да стимули­раме желанието на хората, които искат повече и са готови да работят за него, ако знаят, че ще трябва да го споделят с другите, които не държат да работят толкова усърдно.

Преди всичко въпросът не е в това, че някои искат „да работят усърдно", а други не искат. Това е опрос­тена аргументация (обикновено създадена точно от „имащите"). Много по-често става въпрос за възможности, не за желания. И първата работа, когато трябва да се преустрои общественият ред, е да се осигури на всеки човек и на всеки народ равна възможност.

Това никога не може да стане, ако онези, които са на власт и управляват основната част от световните богатства и ресурси са се вкопчили в своята власт и не искат да я дадат.

Да. Аз споменах Мексико и без да желая да навлизам в националния опит на тази страна, струва ми се, че тя е прекрасен пример за това. Една шепа богати и овластени фамилии конт­ролират богатствата и ресурсите на цялата страна и са ги държали под контрол в продължение на четиридесет години. „Изборите" в така наречената западна демокрация представ­ляват фарс, защото същите фамилии са контролирали една и съща политическа партия в продължение на десетилетия, без да имат никаква реална опозиция. Какъв е резултатът? „Бога­тите стават все по-богати, а бедните все повече обедняват".

Ако надниците скочат от 1.75 долара на 3.15 долара за час, богатите веднага изтъкват колко много са направили те за бедните, като са им предоставили работа и възможности за икономически напредък. А всъщност единствените, които действително осъществяват напредък, това са богатите индустриалци и бизнесмени, които продават своите стоки на националния и световен пазар с огромни печалби, имайки предвид ниската стойност на труда.

Богатите в Америка знаят това и затова богати и могъ­щи американци строят заводи и фабрики в Мексико и други чужди страни, където робското заплащане на труда се смя­та за голяма възможност за селяните. Междувременно ра­ботниците се трудят в нездравословни и напълно несигурни условия, а местните правителства - контролирани от същи­те малцина, които обират печалбите от тези предприятия -не вземат никакви мерки. На работните места не се поста­вят никакви норми за защита на околната среда, нито за здравето и сигурността на работниците.

Няма никаква грижа за човека, нито за Земята. Те живе­ят в картонени колиби, разположени до потоци, където си перат прането и където понякога изхвърлят отпадъците си, защото нямат вътрешна канализация.

Резултатът от такова безгранично незачитане на маси­те е едно население, което не може да си позволи да купи продуктите, които произвежда. Но затова богатите собстве­ници, богатите фабриканти не ги е много грижа. Те могат да превозят стоките до други нации, където хората могат да си позволят да купуват.

И аз съм убеден, че рано или късно тази спирала ще се обърне, ще се срути, и това ще има унищожителни последици. Не само в Мексико, но и на всякъде, където хората биват експлоатирани.

Революциите и гражданската война са неизбежни, както войните между народите, докато „имащите" продължават да се стремят да експлоатират „няма­щите", прикривайки се зад маската на това, че им създават възможности.

Притежанието на богатствата и на ресурсите е станало толкова институционализирано, че в момента изглежда при­емливо дори за хора, които са склонни да мислят справедливо и които гледат на това като на свободна пазарна икономика.

Единствено властта, която притежават богати­те индивиди и народи в света, създава възможност за подобна илюзия за справедливост. Истината е, че то­ва не е справедливо за по-голямата част от хората и народите в света, защото те се държат в такова подчинение, че нямат право дори да се опитват да пос­тигнат онова, което са постигнали властимащите.

Системата на управление, описана тук драстично, би преместила баланса на властта от онези, които притежават ресурсите, към онези, които са бедни от­към ресурси, принуждавайки към едно справедливо разп­ределение.

Точно от тока властимащите се страхуват.

Да. Затова непосредственото решение на този световен проблем е може би една нова обществена структура - ново управление в мащабите на целия свят, тоест ново световно управление.

Появявали са се лидери, които са били достатъчно проницателни и смели, за да предложат началото на Нов световен ред. Вашият Джордж Буш, когото исто­рията ще оцени като човек с далеч по-голяма мъдрост, прозрение, добродетелност и кураж, отколкото съвре­менното общество желае и е способно да признае, бе­ше подобен водач. Такъв бе и съветският президент Михаил Горбачов, първият комунистически държавен лидер, който спечели Нобелова награда за мир. Този чо­век даде възможност за огромни политически промени и всъщност сложи край на това, което вие наричахте Студена война. Такъв беше и вашият президент Картър, който накара господин Бегин и господин Садад да постигнат споразумения, каквито никой не бе и меч­тал преди и който дълго след своя президентски ман­дат измъкна света от жестоката конфронтация, и то чрез утвърждаването отново на една проста истина: ничия гледна точка не е по-маловажно да се чуе от друга; никое човешко същество не може да има по-малко човешко достойнство от друго.

Интересното е, че тези смели лидери, всеки от ко­ито е върнал света от ръба на войната в неговото време и всеки от които възприе и наложи нова посока на развитие на политическата структура - всеки от тях имаше само един мандат и е бил отстранен от длъжност от същите хора, които сам е издигнал. Неве­роятно популярни по света, те бяха определено от­хвърляни в своята родина. Казва се, че човек не е пророк в своята родина. Това бе така, защото техните проз­рения бяха далеч изпреварили разбиранията на собст­вените им народи, които виждаха само тесните си регионални интереси и си представяха, че могат само да загубят от един по-широк поглед към нещата.

Такава е съдбата на всеки лидер, който се е осмелил да излезе напред и да призове за край на подтисничест­вото от страна на властимащите. Всеки такъв лидер е бил отхвърлен и заклеймяван.

И така ще бъде винаги, докато се стигне да дългот­райно разрешение на тези проблеми, което не е полити­ческо. Това дълготрайно решение, което е единствено­то реално решение, е едно ново Съзнание и едно ново Разбиране. Едно осъзнаване на Единството и Съзнание за любовта.

Стимулът да постигнеш най-многото, на което си способен в своя живот не бива да бъде икономическата и материална награда. Тук се стига до голяма грешка, това е погрешен приоритет, който е създал повечето проблеми, които разглеждаме тук.

Когато подтикът да постигаш не е икономически -когато икономическата сигурност и основните мате­риални нужди са гарантирани на всички - тогава сти­мулите за развитие няма да изчезнат, но ще бъдат от различен тип. Това ще бъде стимулът да бъдеш по-си­гурен, по-решителен, да бъдеш истински велик, не с мимолетното „преходно величие", каквото пораждат настоящите подбуди.

Но защо да живееш по-добре и да създаваш по-добър живот за своите деца да не е добра мотивация?

„Да живееш по-добър живот" е правилна мотива­ция, „да създаваш по-добър живот" за своите деца също е правилна мотивация, но въпросът е как се разбира „по-добрият живот"?

По какъв начин определяш кое е „по-добро"? Как оп­ределяш онова, което разбираш под „живот"?

Ако разбираш под „по-добро" онова, което е по-голя­мо, по-хубаво, повече пари, власт, секс и материални неща (къщи, коли, дрехи, колекции от касети и така ната­тък)... и ако определяш „живота" като период, който преминава между раждането и смъртта в настоящото съществуване, тогава ти не правиш нищо, за да се измъкнеш от капана, който е създала обречеността на вашата планета.

Ако обаче определяш като „по-добър" един живот, който е по-широк опит и по-голям израз на върховното Състояние на Битие и вечен и неспирен и постоянен процес на Битие, тогава може би ще намериш правил­ния си път.

„По-добър" живот не се създава чрез натрупване на материални неща, повечето от вас знаят това. Всич­ки казват, че го разбират, но вашият живот и решени­ята, които мотивират живота ви, са предопределени най-вече от „материалните неща", а не от нещо друго.

Вие се стремите към материалното, работите за материалното и когато получите каквото желаете, никога не сте готови да се откажете от него.

Мотивацията на по-голямата част от човечество­то е да постига, придобива, да има материални неща. Онези, които не се интересуват от материалното, лесно се отказват от него.

Тъй като настоящата ви мотивация да постигне­те върховност, величие е свързана с това да имате, да натрупате всичко, което светът може да ви предло­жи, затова и целият свят е обхванат от различни бор­би. Огромни части от населението продължават да се борят за елементарно физическо оцеляване. Всеки ден е пълен с моменти на тревога, с отчаяние, съзнанието се занимава с основите жизнени въпроси - „ще имам ли достатъчно храна, ще имам ли покрив над главата си, ще мога ли да си осигуря топлина"? Огромен брой хора все още се занимават тъкмо с тези проблеми, хиляди хора умират всеки месец, поради липса на храна. Един по-малък брой от хората могат да разчитат на основни средства за съществуване в своя живот, но се стремят към нещо повече - известна минимална сигур­ност, скромен, но приличен дом, по-добро бъдеще. Те работят упорито, измъчват се от това как и дали ще могат да „си пробият път".

Съзнанието им е затормозено от неотложни тревожни въпроси.

Далеч по-малък брой от хората имат всичко, което биха могли да желаят - всъщност всичко, което други­те две групи от хора искат и кьм което се стремят -но интересното е, че мнозина от тази последна група продължават да искат още повече.

Техните умове се интересуват само от това да за­пазят всичко, което са придобили и да увеличават сво­ите придобивки.

В допълнение сега се появява и една четвърта група -тази група е най-малката, фактически тя е съвършено мъничка.

Тази група се разграничава от потребността за ма­териални неща. Тя се интересува от духовната исти­на, от духовната реалност и от духовния опит.

Хората в тази група гледат на живота като на ду­ховно преживяване - едно пътуване на душата - те ре­агират на всичко, което се случва в човешкия живот, в границите на този контекст. Поддържат целия човешки опит в рамките на тази парадигма. Тяхната борба е свързана с това да търсят Бога, да осъщест­вят своя Аз, да дадат израз на истината.

В процеса на тяхната еволюция тази борба преста­ва да бъде борба, превръща се в процес. И това е процес на самоопределение, не „себеоткриване", а на Себе-определение, на Растеж (не на научаване), на Битие, (а не на действие).

Мотивацията да търсят, да се стремят, да откриват, да разгръщат себе си, да успяват, става напълно из­лишна. Причината да вършат каквото и да било се е про­менила и с нея вършителят също се е променил. Причина­та става процесът и вършителят става онзи, който Е.

Човекът, който досега е бил вършител, сега се превръща в човек, който просто Е.

Докато преди причината човек да се стреми да ра­боти упорито през целия си живот е била да постигне земни неща, сега причината е да преживее небесното.

Докато преди тревогите са били предимно свърза­ни с тялото, сега тревогите са предимно свързани с душата.

Всичко се е променило, всичко е станало различно. Смисълът на живота се е променил, а с това и самият живот.

„Мотивацията за постигане на възвишеност" се е променила и с това е изчезнала потребността да се придобиват, да се защитават, да се увеличават земни­те притежания.

Величието вече не се измерва с това колко човек е натрупал. Световните ресурси с основание се разглеждат като принадлежащи на всички хора по света. В един свят, благословен с достатъчно изобилие, за да удовлетвори основните нужди на всички, основните нужди на всички ще бъдат удовлетворени.

Всеки ще иска по този начин. Няма да има нужда никой да бъде принуждаван да дава недоброволни данъци.

Всеки с готовност ще приеме този начин на живот. Няма да има нужда един човек да се облага с данъци, които доброволно не желае да даде. Всички доброволно ще отделяте десет процента от своите придобивки, от своето изобилие за програми които да подпомагат онези, които са се сдобили с по-малко. Вече няма да бъде възможно хиляди хора да стоят и да наблюдават как хиляди други гладуват - не поради липса на храна, но по­ради липса на достатъчна човешка воля да се създадат прости политически механизми, чрез които хората да се сдобиват с храна.

Подобен морален цинизъм, който сега е разпростра­нен във Вашето примитивно общество - завинаги ще бъ­де заличен в деня, когато се промени вашият стимул да постигате величие и вашето разбиране на величието.

Вашата нова мотивация: да станете онова, за кое­то сте били създадени - физически образ и подобие на Самия Бог.

Когато изберете да бъдете онова, което реално сте - проявеният Бог - вие никога повече няма да дейс­твате по един неблагочестив начин. Никога повече ня­ма да издигате лозунги като:

БОЖЕ, ПАЗИ МЕ

ОТ ТЕЗИ, КОИТО ДОЙДОХА СЛЕД ТЕБ!
18.

Искам да видя дали правилно съм те разбрал дотук. Кар­тината, която се очертава, е на един свят на равенство и спокойствие, където всички народи се подчиняват на едно световно управление и всички хора споделят равноправно све­товните богатства.

Помни, че когато говорим за равенство, ние имаме предвид равни възможности, а не фактическо равенство.

Всъщност „равенство” никога няма да бъде постиг­нато и ти се благодари, че е така.

Защо?

Защото равенство означава еднаквост - последно­то, от което светът се нуждае, това е еднаквост.

Не - Аз тук нямам предвид един свят, съставен от автомати, всеки от който получава равни части от Централното Управление на Големия Брат.

Говоря за един свят, в който да бъдат гарантирани две неща:

1. Задоволяване на основните потребности.

2. Възможност за развитие.

Въпреки всички световни ресурси, въпреки цялото изобилие, не сте успели да постигнете тези две прос­ти неща. Вместо това сте поставили милиони хора на най-низшето стъпало на социо-икономическата стълбица и сте изградили един мироглед, който система­тично да ги държи там. Допускате хиляди хора да уми­рат ежегодно, поради липса на най-основни потребнос­ти за съществуването им.

При цялото величие на света вие не сте намерили начин да бъдете достатъчно велики, за да не допускате хората да умират от глад. А още по-малко да се убиват един друг, вие всъщност оставяте деца да умират от глад пред очите ви. Вие всъщност убивате хора, за­щото те поддържат различно от вашето мнение.



- Аз си мислех, че сме толкова напреднали.

Първият белег на едно примитивно общество е, че то се смята за напреднало. Първият белег на едно при­митивно съзнание е, че то се смята за просветлено.

Добре, нека да обобщим. Начинът да пристъпим на първото стъпало на стълбицата, където тези две основни гаран­ции се дават на Всекиго...

Е да се постигнат две трансформации - едната във вашата политическа парадигма, а другата- във ваша­та духовна парадигма.

Преходът към единно световно правителство ще трябва да включва световен съд, който да притежава голяма власт да разрешава международните спорове и мироопазваща сила, която да гарантира спазването на законите, от които сте решили да се ръководите.

Световното правителство ще включва конгрес на народите - с по двама представители от всеки народ по земята - и народно събрание - с представители, пропорционално на броя на населението на народите.

Точно по какъвто начин е организирано правителството на Съединените щати - с две камари, едната от които е с пропорционално представителство, а другата дава равнопоставен глас на всички щати.

Да. Вашата американска конституция беше вдъхно­вена от Бога.

Същият баланс на силите трябва да се постигне в новата световна Конституция.

Ще има също така изпълнителна власт, законодателна власт и съдебна власт.

Всеки народ ще издържа своя полиция, която да поддържа вътрешния ред, но армиите на всички народи ще бъдат разпуснати. Точно както всички щати на Америка са разпуснали своите армии и флоти и имат една обща федерална армия, която да поддържа и гарантира мира на цялата група от щати, която наричате своя държава.

Нациите ще си запазят правото да сформират и призовават своята собствена полиция в дадени мо­менти, както и вашите щати имат конституционно­то право да поддържат и призовават в готовност щатската полиция.

И както и Щатите в момента всяка от 160-те на­ционални държави в съюза на нациите ще има правото да се отдели от съюза въз основа на гласуване на народа (въпреки че причината за това аз не мога да зная, тъй ка­то народът в това положение ще има по-голяма гаран­тирана сигурност и изобилие откогато и да било преди).

И нека го кажем още веднъж за тези, които не са разбра­ли достатъчно, подобна обединена световна федерация ще породи?...

1. Край на войните между народите и на решаване­то на конфликтите чрез убийство.

2. Край на най-голямата бедност, на умирането от глад, на масовата експлоатация на народа и неговите ресурси от онези, които са на власт.

3. Край на систематичното унищожение на природ­ните богатства на Земята.

4. Преодоляване на безкрайната борба за все по-го­леми притежания.

5. Възможност - наистина - за всички хора да се развиват и да дадат израз на своята същност.

6. Край на всички ограничения, на цялата дискриминация, които задържат развитието на народите независимо дали в дома, на работното място, в политическата система или в личните сексуални отношения.

Дали този нов световен ред ще изисква правилно разпре­деление на богатството?

Той няма да изисква нищо. Той ще създава доброволно и съвсем автоматично преразпределение на ресурсите.

Всички хора ще получават съответно образование, например, всички хора ще получават свободно възможност да използват това образование в работата си - да следват такава кариера, която ще ги направи щастливи.

Всички хора ще имат гарантиран достъп до здраве­опазването навсякъде и винаги, когато се нуждаят.

Всички хора ще бъдат осигурени, няма да се допусне да гладуват, да умират от глад, нито да живеят без нужното облекло, необходимия подслон.

Всички хора ще имат гаранции, че ще се зачитат ос­новните им човешки права, така че оцеляването никога повече няма да бъде проблем. И простите удобства, и основни човешки права ще бъдат гарантирани на всички хора.

Дори и ако те не правят нищо, за да заслужат това?

Мисълта, че тези неща е необходимо да бъдат спече­лени е основата на мисълта, че човек трябва да си зас­лужи пътя към рая. Ала вие не можете да заслужите пътя към Божията благодат и това не е необходимо, защото тя ви е дадена. Това е нещо, което не можете да при­емете, защото е нещо, което не можете да отдадете. Когато се научите да давате (безусловно, тоест да обичате безусловно), тогава ще се научите да получава­те безусловно.

Този живот е създаден като средство, чрез което ви е дадено да преживеете това.

Опитайте се задълбочено да разгледате тази ми­съл: хората имат право на основни средства за същес­твуване дори ако нищо не правят, дори ако не доприна­сят нищо. Да живеят с достойнство, е едно от основните човешки права. Дал съм ви достатъчно ресурси, за да можете да гарантирате това за всекиго. Нужно е само готовност да ги споделите с другите.

Но тогава какво ще попречи на хората просто да пилеят живота си, да се мотаят и да събират помощи от фонд „Со­циално осигуряване"?

Преди всичко, не е твоя работа да съдиш кога един живот е пропилян. Пропилян ли е животът на един човек, който не прави нищо, а лежи и мисли в продължение на 70 години за поезия, след което пише един-единствен сонет, който отваря вратите за разбиране и проз­рение на хиляди хора? Може ли да се каже, че един жи­вот е пропилян, ако човек лъже, мами, интригантства, вреди и манипулира, ранява хората през целия си жи­вот, но после изведнъж си спомня своята истинска същност в резултат на всичко, което е вършил - спом­ня си нещо, заради което е имал множество животи именно в опита да си го спомни - по този начин най-сетне той еволюира и достига следващото ниво. Смя­таш ли, че такъв живот е „пропилян"?

Не е твоя работа да съдиш пътя на душата на друг човек. Твоя работа е да решиш Кой Си Ти, а не кой е някой друг или какво не е успял да бъде.

И така, ти питаш какво би попречило на хората просто да пилеят живота си, да си губят времето и да събират помощи от социалните служби. Отговорът е: нищо.

Но наистина ли смяташ, че такава система може да се ???? функционална? Не мислиш ли, че хората, които имат реален принос, ще започнат да негодуват срещу онези, които ни допринасят нищо?

Да, ако не са просветлени, те ще негодуват, но прос­ветлените хора ще се отнасят към онези, които не пра­вят нищо, с голямо състрадание, а не с негодувание.

Състрадание ли?

Да, защото онези които допринасят, ще съзнават, че другите които не работят, не вършат нищо, пропи­ляват най-голямата възможност, най-голямата слава: възможността да творят и славата да преживеят висшата идея на Истинската си Същност. А онези, ко­ито имат принос ще знаят, че тъкмо това е доста­тъчно наказание за техния мързел, ако изобщо наказание е необходимо- а то не е.

Но няма ли онези, които допринасят за обществото, да изпитват гняв, че плодовете на техния труд им се отнемат и се дават на мързеливците?

Ти въобще не ме чуваш, всички ще получават мини­мума, който е необходим за да живеят. Онези, които имат повече, ще имат възможност да дават десет процента от своите печалби и така ще направят възможно осигуряването на всички.

А що се отнася до това какви ще бъдат приходите им, откритият пазар ще решава стойността на прино­са на всеки един, както става днес във вашата страна.

Но тогава отново ще има „бедни" и „богати", както и днес! Това не е равенство.

Но това е равна възможност. Всеки ще има възмож­ност да живее без да се грижи за своето оцеляване и всеки ще получава равноправна възможност да придо­бива знания, да развива своите умения и да използува своите природни таланти в мястото на радостта.

Мястото на радостта ли?

Така ще се нарича работното място.

Но няма ли да продължи да съществува завист между хо­рата?

Завист - да, ревност - не. Завистта е естествено чувство, което подтиква човека да се стреми към все повече. Дори и едно двегодишно дете се стреми да достигне дръжката на вратата, която неговият брат успява да достигне. Няма нищо лошо в това, няма ни­що лошо в завистта. Тя мотивира хората, тя е чисто желание, тя поражда величието.

Ревността от друга страна е чувство, породено от страх и то кара човека да желае другите да притежават по-малко. Това е чувство, което често се осно­вава на огорчението. То е породено от гняв и води до гняв и то убива. Ревността може да убива. Всеки, който е бил в любовен „триъгълник" знае това.

Ревността убива, завистта ражда.

Онези, които завиждат ще получат възможност да успеят така, както желаят да го постигнат. Никой ня­ма да бъде задържан икономически, политически и соци­ално. Няма да бъде задържан от своята раса, пол или сексуална ориентация. Няма да бъде задържан от усло­вията, в които е роден, от класовия си статус или въз­растта, нито по някаква друга причина. Дискриминацията по каквато и да било причина просто няма да бъде толерирана повече.

И да, наистина ще продължат да съществуват „бо­гати" и „бедни", но няма да има повече „гладуващи" и „бедстващи".

Както виждаш, мотивацията няма да бъде отнета от живота... А само отчаянието.

Но какво ще гарантира това, че ще има хора с реален при­нос, за да „влачат" онези, които няма да имат никакъв принос?

Величието на човешкия дух.

О-о?

Противно на твоите очевидно най-злокобни очаквания, обикновеният човек няма да бъде удовлетворен да живее само колкото да преживява и да не се стреми към нищо повече. А освен това, цялата мотивация на човека за постижения ще се промени когато се проме­ни и втората парадигма - духовната.

Какво може да породи подобна промяна? Тя не се е случвала през цялата тази двехилядигодишна история...

Опитай два билиона годишна история...

На планетата. Отвъде накъде такава промяна ще се появи тъкмо сега?

Защото когато вниманието вече не е насочено са­мо към материалното оцеляване и се премахне нуждата човек да успява на всяка цена, само и само да си оси­гури минимална сигурност в живота, тогава няма да има друга причина да се търсят постижения човек да се откроява, да постига величие, освен да преживее нещо прекрасно!

Смяташ ли, че това ще бъде достатъчна мотивация?

Човешкият дух се издига, той не се снижава, когато му бъде дадена истинска възможност, душата търси по-висше преживяване за самата себе си, а не по-низше. Всеки, който е преживял истински прекрасното, дори и само за момент, той знае това.

Ами властта? При това преразпределение на света ще продължат да съществуват хора с необичайно голяма власт и богатство.

Финансовите печалби ще бъдат ограничени.

О, Господи, ето че отново тъпчем на същото място. Ти искаш да обясниш по какъв начин това ще се осъществи, пре­ди аз да обясня защо то няма да се осъществи.

Да. Точно така както ще има най-ниски граници на дохода, така ще има и най-високи граници на доходите. Първо почти всеки ще отделя десет процента от своя доход за световното управление. За това доброволно отделяне на десет процента от доходите аз споменах преди.

Да... Това предложение е отдавна познатият „десятък".

В днешното общество в настоящия момент той ще трябва да се дава под формата на данък, защото вие още не сте достатъчно просветлени, за да разбе­рете, че доброволно даденият десятък за общото бла­го е във ваш интерес. Но когато съзнанието се проме­ни по начина, по който описах, тази открита, изпълне­на с грижа и свободно предлагана помощ от вашата пе­чалба ще се разглежда като нещо очевидно много добро.

Трябва да ти кажа нещо. Имаш ли нещо против да те прекъсна, за да ти кажа нещо?

Не, разбира се. Казвай.

Този разговор ми се струва твърде странен. Никога не съм си мислил, че ще имам разговор с Бога, в който Бог ще за­почне да препоръчва политически курс на действие. Имам предвид на практика. Как мога да убедя хората, че Бог се обя­вява за редовно внасяне на определена такса!

Разбирам, че ти продължаваш да настояваш на своето и да възприемаш това, за което говоря, като „данък". Но аз си давам сметка, че това е така, защото идеята просто да отделяш десет процента от доходите си, от своето изобилие е нещо съвсем непознато за тебе. Защо ти е трудно да повярваш, че аз мога да имам идея за тези неща?

Мислех, че Бог не съди за нищо, няма мнения и не се инте­ресува от подобни неща.

Почакай. Нека да си изясним всичко това. При пос­ледния ни разговор, който ти нарече първа книга, Аз отговарях на всякакви въпроси за това как да устано­вим добри отношения помежду си, въпроси за това, как да изкарваме препитанието си, въпроси за диетата до­ри. Какво е по-различно тук?

Не зная. Просто ми се струва различно. Нима ти наисти­на имаш политически поглед към нещата? Нима си републиканец? Що за истина ще излезе от цялата тази книга! Бог е републиканец.

Може би предпочиташ да бъда демократ? Боже Гос­поди!

Много мило! Не, по-скоро бих предпочел да бъдеш аполи­тичен.

Аз съм аполитичен. Аз нямам политически прист­растия от никакъв характер. Нещо като Бил Клинтън.

Хайде стига! Сега ти хитруваш! Аз имам чувство за хумор, а ти?

Аз не съм очаквал Бог да има чувство за хумор, нито да има политически пристрастия.

Нито пък нещо човешко, нали?

Е, добре, нека в такъв случай да поставя първа книга и настоящата книга също в определен контекст.

Аз нямам никакви предпочитания за това как вие ще уреждате живота си. Моето единствено желание е да преживеете пълноценно себе си като творчески същества, така че да познаете истинския си Аз.

Добре, това го разбрах. Дотук добре.

Аз отговорих тук на всеки въпрос и на всяко запит­ване, също както и в първа книга в рамките на опреде­лен контекст и той е свързан с това как ти като творческо същество се опитваш да съществуваш и какво да вършиш? Например в първа книга ти ми зададе много въпроси, свързани с личните си взаимоотноше­ния, спомняш ли си?

Да, разбира се.

Нима отговорите ми бяха толкова проблематични според теб? Нима ти беше трудно до повярваш, че аз имам отношение по тези въпроси?

Не съм мислил за това. Просто прочетох отговорите.

Все пак, както виждаш, аз ти дадох своите отгово­ри в контекста на твоите въпроси. С други думи, в за­висимост от желанието ти да бъдеш и да правиш то­ва и това, аз ти отговорих как да процедираш, не е ли така? Показах ти пътя.

Да. Точно така беше.

Тук в случая върша същото.

Някак си... Някак си.... По-трудно ми е да повярвам, че Бог говори тези неща в сравнение с онези, които говореше преди.

По-трудно ти е да се съгласиш с някои от нещата, които се казват тук.

Ами...

Защото, ако се съгласяваш с тях, не би имало никакъв проблем.

Така ли?

Разбира се. Няма ли проблем, ако не съм съгласен с Бог?

Разбира се. Какво смяташ, че ще направя? Смяташ, че ще те смачкам като буболечка ли?

Всъщност, не бях стигнал чак дотам в мисленето си.

Виж какво, този свят е бил несъгласен с Мене още от самото начало. От началото на света едва ли някой е вършил Моята Воля.

Предполагам, че това е точно така.

Можеш да бъдеш сигурен, че е така. Ако хората бя­ха следвали Моите напътствия - които Аз съм ви оста­вил чрез стотици учители през всички хилядолетия -светът щеше да бъде много различно място. Така че ако искате да бъдете несъгласни с Мен сега, можете да про­дължавате. Освен това, Аз може и да не съм прав.

Какво?

Казах, че освен това и Аз може да не съм прав.

О, Божичко...

Ти не възприемаш всичко това като евангелие, нали?

Искаш да кажеш, че не трябва да се отнасям с прекалено доверие към този диалог, така ли?

О! Престани! Струва ми се, че не разбираш нещата в много голяма степен. Нека да се върнем към първата предпоставка: ти самият създаваш всичко това.

Е, добре, това е някакво облекчение. За известно време си бях помислил, че действително получавам някакво реално ръководство.



Ръководството, което получаваш е да следваш свое­то сърце. Слушай своята душа. Вслушвай се в своя Аз. Дори и когато ти представям някаква възможност, някаква идея, някаква гледна точка, ти не си задължен да я приемеш. Ако не си съгласен, то не бъди съгласен. Това е целият смисъл на този опит. Идеята не беше ти да смениш своята зависимост от всичко и от всекиго със зависимост от тази книга. Идеята бе да те накарам да мислиш. Да мислиш самостоятелно. Това съм Аз, точно в този момент. Аз съм ти, който мислиш. Аз съм ти, кой­то мислиш на глас.

Искаш да кажеш, че този материал не идва от Най-Висшия Източник?

Разбира се, че идва. Но тук има нещо, което ти все още не можеш да повярваш: Ти си Най-Висшият Източ­ник. И тук има нещо, което ти все още очевидно не разбираш: Ти създаваш всичко, целия твой живот в този момент и сега. Ти.... създаваш всичко. Не Аз. ТИ.

Така че... ако има някои отговори на тези чисто политически въпроси, които не харесваш, тогава ги проме­ни. Направи го. Веднага. Преди да започнеш да ги възпри­емаш като евангелие. Преди да започнеш да ги възприе­маш като реални, преди да започнеш да наричаш своята последната мисъл за нещо по-важна, по-валидна, по-истинска отколкото следващата си мисъл.

Помни: Винаги твоята нова мисъл създава твоята реалност. Винаги.

А сега има ли нещо в тази политическа дискусия, която проведохме, което ти би желал да промениш?

Ами всъщност не. В по-голямата част съм съгласен с теб, както изглежда. Аз просто не знаех как да възприема всичко това.

Възприемай го както желаеш. Не го ли разбираш? Това е, което правиш с целия си живот!

Добре, добре... Струва ми се, че разбрах. Бих искал да продължим този разговор дори и само заради това, за да разбера докъде ще стигнем.

Добре, да продължим. Ти говореше за...

Говорех, че в други общества - просветлени общес­тва - отделянето на определена част от печалбата (от „дохода", както бихте го нарекли вие), за да бъде използвана за общото благо на обществото, е напълно утвърдена практика. При новата система, за която го­воря, във вашето общество всеки ще печели доста­тъчно, така че да може да поддържа доходите си в оп­ределени граници.

Какви граници?

Условни граници, които са приети с общо съгласие. А всичко, Което надхвърля тези граници?

То ще бъде предоставено на световния благотво­рителен тръст на името на благотворителя, тъй че све­тът ще знае своите благотворители.

Благотворителите ще имат правото на пряк кон­трол на разпределението на 60 процента от техния принос и ще имат възможността да вложат парите си точно в онова, в което желаят.

Останалите 40 процента ще бъдат разпределени в програми, узаконени от световната федерация и адми­нистрация.

Ако хората знаеха, че отвъд определени граници на дохода всичко ще им бъде отнето, каква ще бъде тяхната мотивация да продължават да работят? Какво ще ги накара да не спрат до средата, когато достигнат „границата" на своя доход?

Някои ще спрат. Но какво от това? Нека да спрат. Няма да се изисква човек задължително да работи пове­че, отколкото изисква най-високата граница на дохода, с приноса към световния благотворителен тръст. Па­рите, които ще бъдат спестени, когато се преврати масовото производство на оръжия ще бъдат доста­тъчни, за да задоволят на всички основните им жизне­ни потребности. Десятъкът от всичко, което се спечелва в целия свят в добавка към тези спестявания ще издигне цялото общество, а не само малцина избрани, на ново ниво на човешко достойнство и изобилие. А приносът от печалбата над договорените граници ще породи такива широки възможности и благосъстояние на всеки, че ревността и общественият гняв практически ще изчезнат.

Така че някои наистина ще престанат да работят-особено онези, които разглеждат жизнената си активност като реална работа. Обаче хората, които възп­риемат своята дейност като абсолютна радост, никога няма да престанат да я вършат.

Не всеки може да има такава работа.

Това не е вярно. Всеки може.

Да изпитваш щастие на работното си място, това не е свързано с функцията, която извършваш, то има връзка само с твоето предназначение. Майката, която се събужда в четири часа сутринта, за да смени пеленките на своето бебе, разбира това прекрасно. Тя тананика на бебе­то си и за нищо на света не изглежда така, сякаш извър­шва някаква работа. И все пак нейното отношение към онова, което прави, нейната мотивация във връзка с него, нейното предназначение в тази нейна дейност я прави истинска радост за нея.



Използвах този пример с майчинството, защото лю­бовта на майката към нейното дете е най-близо до онова, което би ти помогнало да разбереш някои от идеи­те, за които говоря в тази книга и в цялата трилогия.

И все пак какъв е смисълът да се премахне „безкрайната възможност да печелиш"? Нима това няма да ограби човеш­кия опит от една от най-големите му възможности, от едно от най-прекрасните приключения?

Възможността и приключението да печелите ог­ромни количества пари ще останат. Горната граница на доходите, които ще можете да притежавате, ще бъде много висока - повече отколкото един обикновен човек.... отколкото десетима обикновени хора... биха използвали. А и количеството доходи, които ще можете да спечелите, няма да бъде ограничено - ще има гор­на граница само на онова, което ще решите да задържите за лично ползване. Остатъкът - всичко, да кажем, над 25 милиона долара годишно (използвам условно тази цифра, за да изразя мисълта си) - ще се оползотвори за програми и услуги, които ще бъдат в полза на цялото човечество.

Що се отнася до причината...

Горната граница на доходите, които човек може да има, ще отразява промяната на съзнанието, която ще се осъществи на планетата. Съзнанието, че висшето предназначение на живота не е в натрупването на го­лямо богатство, във вършенето на добро, на колкото се може повече добро. Хората ще осъзнаят, че всъщ­ност концентрацията на богатствата, а не тяхното споделяне с другите е най-големият фактор в създава­нето на световните проблеми, онези проблеми, които са най-трайни и най-странни и поразителни в социално и политическо отношение.

Възможността да се трупа богатство, и то неограниче­но богатство, е Крайъгълният камък на капиталистическата система. Една система на свободно предприемачество и открита конкуренция, която е породила най-великото общест­во на света.

Проблемът е, че вие наистина вярвате в това.

Не, аз не вярвам. Аз изразих тук онова, което мнозина на­истина вярват.

Хората, които вярват в това, са изпаднали в изключителна заблуда и не виждат нищо от реалностите на планетата.

В Съединените щати един и половина процента от хората, които са на върха, притежават повече богат­ство, отколкото деветдесет процента от хората, които са на дъното. Общата стойност на онова, кое­то притежават най-богатите 834000 души е близо трилион долара по-голяма, отколкото онова, което притежават най-бедните 84 милиона души заедно.

И какво от това? Те са работили за да спечелят тези бо­гатства.

Вие американците сте склонни да гледате на соци­алния статус като на функция от личните усилия на човека. Някои са „преуспели", значи бие приемате, че всеки може да преуспее. Този възглед е опростенчески и наивен. Той предполага, че всеки има равни възможности, докато фактически в Америка също както и в Мексико богатите и властимащите се стремят и успяват да задържат в своя кръг парите и властта и да ги уве­личават.

И какво от това? Какво лошо има в това?

Те постигат това, като систематично елиминират конкуренцията, Като институционализирано правят възможностите минимални. И като контролират колективно притока и нарастването на богатствата.

Те осъществяват това чрез всякакви средства от незаконни трудови дейности, при които експлоатират масите и бедните по целия свят, до добре познатите конкурентни дейности, които свеждат до минимум (и всъщност унищожават) възможностите на всички при­шълци да влязат в Затворения кръг на Преуспелите.

И тогава те се опитват да контролират политиката на обществото и програмите за управление по целия свят, така че все повече да си осигуряват това, че основната част от хората ще остават под тяхна власт и контрол и в тяхно подчинение. Не вярвам, че богатите правят това, поне не основната част от богатите. Възможно е да има, предполагам шепа заговорници...

В повечето случаи не богатите индивиди правят това. Обществените системи и институции, които се представляват от богатите, те го извършват. Те­зи системи и институции са били създадени от богати­те и властимащите и тъкмо богатите и властимащи­те продължават да ги поддържат.

Като се крият зад тези социални системи и инсти­туции, отделните индивиди си измиват ръцете от всякаква лична отговорност за условията, които потискат масите, докато създават благоприятни условия и фаворизират богатите и властимащите.

Нека например отново да се върнем към здравеопаз­ването в Америка. Милиони бедни американци нямат достъп до превантивни медицински грижи. Никой не може да посочи един отделен лекар и да каже „твоя е ви­ната, това се дължи на теб", задето в една от най-бо­гатите държави на земята милиони хора не могат да отидат на лекар, освен ако са в тежко състояние и трябва да потърсят спешна медицинска помощ.

Никой отделен лекар не може да бъде обвиняван за това. И все пак всички лекари извличат полза от него. Цялата медицинска професия и свързаната с нея индус­трия получава безпрецедентни печалби от наличието на система, която е институционализирала дискриминацията срещу бедните работници и безработните.

И това е само един от примерите по какъв начин „системата поддържа богатите богати и бедните -бедни".

Проблемът е, че богатите и властимащите поддържат подобни социални структури и упорито се противопоставят на всякакви реални усилия те да се променят. Те се противопоставят на всеки икономически подход, който се стреми да създаде истинска възможност и да уважава достойнството на всички хо­ра. Отделно взето, повечето богати и властимащи са много симпатични хора, които притежават милосър­дие и съчувствие към всекиго, но споменете някоя идея, която ги заплашва, например за ограничаване на годиш­ния доход (дори до такива смехотворно високи грани­ци като например 25 милиона долара), и те ще започ­нат да се вайкат за това, че им се отнемат човешките права, за това, че „американският път" се руши и затова че „мотивировката" се губи.

Но какво да кажем за правото на всички хора да живеят при минимално прилични условия, да имат доста­тъчно храна, така че да не гладуват, достатъчно дре­хи, така че да ги топлят? Какво да кажем за правото на хората навсякъде да получават необходимата им медицинска помощ, за правото им да не страдат и умират от липсата на елементарни медицински условия? Хора­та, притежаващи пари, не зачитат тези права.

Ресурсите на вашата планета- включително плодо­вете на труда на хората, и то на невероятно бедните хора, които биват непрестанно и систематично експ­лоатирани, принадлежат на хората от целия свят, а не само на онези, които са богати и достатъчно овласте­ни, за да експлоатират останалите.

А ето по какъв начин става експлоатацията: ваши­те богати индустриалци отиват в някоя страна или регион, където няма никаква работа, където хората са отчайващо бедни и живеят в пълна мизерия. Тези бога­таши откриват фабрика там и предлагат на бедните хора работа- понякога по десет-дванайсет до четиринадесетчасова работа на ден при надница, която е под "всякаква норма, да не говорим, че е под всяка човещина. Забележи, че надниците не са достатъчни да позволят на тези работници да се измъкнат от своите селища, нападнати от плъхове, но все пак са достатъчно, кол­кото да могат да продължат да живеят по този начин, за разлика отпреди, когато не са имали нито храна, ни­то покрив над главата си.

А когато им поискат сметка, тези капиталисти каз­ват, „Хей, нима те не са по-добре отпреди? Ние им по­могнахме! Тези хора сега имат работа, нали? Ние им да­дохме възможност! Докато ние сме тези, които поема­ме риска!"

И все, пак що за риск е това, да плащаш на хората по 75 цента на час, за да правят гуменки, които после ще продадеш за 125 долара на чифт?

Нима това е поемане на риск или най-чиста и откровена експлоатация?

Такава система на отявлен цинизъм би могла да съществува само в един свят, мотивиран от алчност, къде­то печалбата, а не човешкото достойнство е най-главното съображение.

Онези, които твърдят, че „в сравнение със стан­дартите на тяхното собствено общество тези селя­ни се препитават чудесно!" са първокласни лицемери. Те са готови да подхвърлят на давещия се въже, но от­казват да го издърпат на брега. А после се хвалят, че въжето било по-добро от скалата.

Вместо да зачитат истински човешкото достойн­ство на хората, тези „имащи" дават на „нямащите" в света толкова, колкото да ги направят зависими - но никога достатъчно, така че да им дадат истинска власт. Защото хората, които притежават истинска икономическа власт могат да влияят върху общество­то, а не да бъдат подчинени на „системата". А онези, които са заинтересувани от тази система, най-малко биха искали подобно нещо!

И така, конспирацията продължава и за повечето богати и властимащи това не е конспирация на дейст­вието, а конспирация на мълчанието.

И така, нещата продължават. По никакъв начин не бива да се споменава нищо за цинизма на една социо-икономическа система, която възнаграждава един кор­поративен управител със 70 милиона долара допълни­телно възнаграждение за това, че е увеличил продажбата на 70 милиона безалкохолни питиета, докато 70 ми­лиона души не могат да си позволят лукса да пият бе­залкохолни напитки, а още по-малко да се хранят дос­татъчно, за да бъдат здрави.

Не бива да забелязваш цинизма на всичко това, на­ричай го световна икономика на свободния пазар и зая­вявай на всеки колко си горд от всичко това.

И все пак писано е:

Ако искаш да постигнеш съвършенство,

върви продай всичко и го раздели на бедните

и ще получиш награда на небето.

Но младият човек, когато чу това си отиде наскърбен,

защото имаше голямо богатство.



Каталог: file -> knigi
knigi -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл
knigi -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче
knigi -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш
knigi -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун
knigi -> -
knigi -> Свръхсетивното едгар Кейси увод
knigi -> Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд
knigi -> -
knigi -> Скитник между звездите Джек Лондон
knigi -> Книга на моя почитан учител Негово светейшество Свами Шивананда Махарадж и на неговите най-сериозни ученици моите уважавани учители


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница