Книга няма претенции за съвършенство; това е просто спокоен малък остров на разум в един свят, страдащ от неговата липса



страница1/21
Дата25.10.2017
Размер3.32 Mb.
#33119
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21
Грижа за душата

Томас Мур

 

"Това е един завладяващ текст. Човек започва да се чувства по-добре още докато го чете... Тази книга няма претенции за съвършенство; това е просто спокоен малък остров на разум в един свят, страдащ от неговата липса.



Ричард Пуливър, Букпейдж

"Твърде рядко срещаме толкова богати и провокиращи ни към размисъл книги като Грижа за душата... Подобно на Шекспир или на Джоузеф Кембъл почти всяка страница разкрива истинско съкровище."

Джери Поуп, Джърнимен

"Томас Мур представлява автентичен пример за един нов тип терапевт - доктор на душата - какъвто не се среща често в нашия век."

Лари Доси, доктор по медицина

 

Други книги от Томас Мур

Сродни души

Ритуалите на въображението

Планетите в нас

Тъмният Ерос

Син огън: основните съчинения на Джеймс Хилман (редактор)

 

БЛАГОДАРНОСТИ



Доколкото тази книга е лична изява, базирана на дългогодишния ми опит като психотерапевт, аз съм неимоверно задължен на няколко талантливи приятели, които ме вдъхновяваха и насочваха. Бих искал да благодаря на Кристофър Бамфорд за това, че пося семената на първоначалната идея. Много от мислите в тази книга са плод на сътрудничеството ми с оригинални мислители, които ни учат как да гледаме на душата, особено Джеймс Хилман и Робърт Сардело. Бих искал да изкажа благодарност и на Бен Селс, Тери Мърфи и Сара Джексън за това, че прегледаха части от ръкописа. Благодарен съм на Чарлз Боър за прекрасния превод на Омирови химни. Фондацията "Ан и Ерло Ван Уовърън" осигури финансирането на писателската ми дейност. Хю Ван Дувън от издателство "Харпър Колинс" непрестанно и ентусиазирано ме окуражаваше и съветваше. Неговата топлота и висока култура вдъхнаха живот на често предизвикателните изисквания на издателите. Джейн Хършфийлд работи много усилено и с изключително търпение, за да придаде форма на моя, понякога езотеричен, език. Майкъл Кац, моят агент, внесе блестящ артистичен привкус в икономическите и естетическите аспекти на книгата. Той беше и чувствителен водач, и съмишленик в процеса на писане и издаване. И накрая трябва да благодаря на Джоан Хенли за това, че ме подтикна да се задълбоча в изследванията си върху начините за представяне на възможностите за духовен живот.

ПРЕДГОВОР

Голямата болест на двадесети век, свързана с всички наши беди и засягаща ни индивидуално и социално, е "загуба на душата". Когато душата е пренебрегната, тя не просто си отива; Тя симптоматично се проявява в мании, пристрастявания, жестокост и апатия. Изкушаваме се да изолираме тези симптоми или да се опитаме да ги отстраним един по един; но изначалният проблем е, че сме изгубили своята мъдрост по отношение на душата дори интереса си към нея. Днес има малко специалисти по душата, които да ни посъветват, когато се поддадем на настроения и емоционална болка или когато нацията се окаже изправена пред застрашителния призрак на злото. Но нашата история ни предлага забележителни извори на прозрение от хора, писали именно за природата и потребностите на душата и затова в миналото можем да потърсим съвет за възкресяване на мъдростта. В тази книга ще привлека вниманието ви върху мъдростта, дошла от миналото, отчитайки как живеем сега, за да покажа, че чрез грижите за душата можем да се освободим от бедите и да открием дълбоко удовлетворение и удоволствие.

Невъзможно е да бъде дадена точна дефиниция на душата. Освен това дефинициите са продукт на интелектуална дейност; душата предпочита да си представя. Ние интуитивно съзнаваме, че тя предполага естественост и дълбочина например когато твърдим, че определена музика е задушевна или една забележителна личност притежава дълбока душевност. Когато се вгледаме внимателно в представата за душевността, откриваме, че тя е свързана с живота във всичките му детайли - добрата храна, приятният разговор, истинските приятели и преживяванията, които остават в паметта и докосват сърцето. Душата се разкрива в привързаността, любовта и общуването, както и в уединението в името на вътрешното общуване и интимност.

Съвременната психология и терапия, макар да не го заявяват, често съдържат идеята за спасение. Те внушават, че само ако станете по-самоуверени, любящи, гневни, изразителни, съзерцателни или с по-стройно тяло бедите ви ще свършат. Книгата за самопомощ от Средновековието и Ренесанса, която по някакъв начин съм възприел за модел, е била почитана и боготворена, но никога не е представлявала велико изкуство и не е обещавала звездите и небето. Тя е давала рецепти за добър живот и предложения за практична и земна житейска философия. Интересувам се от този по-скромен подход, защото той приема човешките слабости и наистина вижда достойнството и покоя повече в смирението, отколкото в методите за промяна на човешкия живот. Затова тази книга, която въплъщава моята представа за учебник по самопомощ, предлага философия за духовен живот и подходи за разрешаване на ежедневните проблеми без стремеж към съвършенство или избавление.

През петнадесетгодишната ми практика на психотерапевт бях изненадан от степента, в която проучванията ми върху ренесансовата психология, философия и медицина подпомогнаха моята работа. Влиянието им ще е очевидно и в тази книга, тъй като следвам ренесансовата тенденция за обръщане към митологията за прозрения и цитирам автори от онова време като Марсилио Фичино[1] и Парацелз[2] . Те били практични любители на мъдростта, които редовно преглеждали пациенти, като прилагали своята силно имажинистична философия към най-обикновените проблеми.

Възприел съм и ренесансовия подход за неразделността на психологията и религията. Юнг, един от по-новите доктори на душата, твърди, че всеки психологически проблем е преди всичко въпрос на религия. Затова тази книга съдържа както психологически съвети, така и духовни напътствия. Някакъв вид духовен живот е абсолютно необходим за психическото "здраве"; същевременно прекомерната и отличаваща се с невежество духовност също може да бъде опасна и да доведе до натрапчиво, дори агресивно поведение. Затова в книгата съм включил раздел, посветен на взаимодействието между духовност и душа.

В трудовете си върху алхимията Юнг твърди, че всичко започва и свършва с Меркурий. Мисля, че това се отнася и за тази книга. Меркурий е бог на лъжата и измислиците, на измамата, кражбата и сръчността. Идеята за самопомощ си служи с прекомерна искреност. Често казвам на своите пациенти, че не трябва да поемат отговорността за душите на онези, които живеели в границите на неговата църква. Тази отговорност, както и грижите му за потребностите на хората, били познати като сига аттагит, лечение на душите. Сиге означава "отговорност", както и "грижа". Ако възприемем тази концепция и я приложим към себе си, можем да си представим отговорността, която всеки от нас носи по отношение на собствената си душа. Точно както енорийският свещеник е присъствал в съдбовните житейски мигове - не като доктор или лечител, а просто за да придружи душата и да се погрижи за нея при раждане, болест, брак, бедствие и смърт - ние можем да се отзовем на повика на собствената си душа, докато тя си проправя път през мъглата на житейските неволи. Ролята на помощник -енорийския свещеник била да осигури религиозна атмосфера при най-важните повратни моменти в живота и да поддържа привързаността в семейството, брака и общността. Ние можем да изпълняваме тази роля и да бъдем лечители на собствените си души-идея, която предполага вътрешно ръкополагане и лична религия. Да се заемем с възкресяването на душата, означава да превърнем духовността в сериозна част от всекидневния живот.

Вече виждате, че грижата за душата се различава по своя обхват от съвременните представи за психология и психотерапия. Тя не се отнася до лечение, поправяне, промяна, приспособяване или изцеляване, нито до някаква идея за съвършенство или дори подобрение. Не търси в бъдещето идеал, безпроблемно съществуване. Тя по-скоро смирено остава в настоящето, близо до живота, който се разкрива ден след ден, и същевременно е обърната към религията и духовността.

Ето още една съществена разлика между грижата за душата и психотерапията в общоприетия смисъл на думата: психологията е светска наука, докато грижата за душата е свещено изкуство. Въпреки че използвам терминологията на християнството, това, което предлагам, не е точно християнско, нито е свързано с определена религиозна традиция. То обаче предполага религиозна чувствителност и признание на безусловната ни потребност от духовен живот.

В съвременния свят разделяме религията от психологията, духовната практика - от терапията. Важно е да премахнем това разцепление, но ако ще го преодоляваме, самата идея за психология трябва да бъде радикално прекроена. Необходимо е психологията и духовността да бъдат разглеждани като единно цяло. Според мен тази нова парадигма предполага края на психологията такава, каквато сме я познавали досега, защото тя, по своята същност, е модерна, светска и егоцентрична. Трябва да бъдат развити нови идеи, нов език, нови традиции, на които да се основават теорията и практиката.

Нашите предшественици от епохата на Ренесанса и Романтизма, както и Фройд, Юнг, Хилман и техните колеги, се обръщат към миналото за обновяване на своето въображение. Имаме дълбока потребност от наш собствен Ренесанс, от възраждане на древната мъдрост и практика, приспособени към нашия начин на живот. Великите ренесансови мислители полагали непрестанни усилия да примирят медицина и магия, религия и философия, всекидневен живот и медитация, древна мъдрост и най-нови изобретения и открития. Днес сме изправени пред същите проблеми, но сме по-отдалечени във времето от дните на магията и митологията, а технологията се е превърнала както в общност, език и уникална митология. Култивирането на душата предполага непрестанна обработка на суровините. Фермерите култивират своите ниви, ние култивираме душите си. Затова целта на работата с душата не е приспособяване към общоприетите норми или към представата за средностатистическия нормален индивид. Тя е, по-скоро, изграждане на един богат живот, свързан с обществото и природата, вплетен в културата на семейството, нацията и света. Идеята е не да сме идеално приспособени, а да сме дълбоко свързани в сърцата си с нашите предци и с живите ни братя и сестри в многобройните общности, които отправят зов към нас.

Епикур, един твърде погрешно разбиран философ, който набляга на простите удоволствия като цел на живота, е написал: "Никога не е твърде рано или твърде късно да се погрижим за благото на душата." Епикур е бил вегетарианец и е насърчавал последователите си да развиват своите познания чрез литературата. Той провеждал уроците си в градината, за да е заобиколен, докато преподава, от непретенциозната храна, която ядял. (Иронията е в това, че днес името му е символ на чревоугодничество и сладострастие.) Тази концепция за стойността на простите удоволствия е залегнала в цялата традиция на размислите за душата. Докато се опитваме да разберем какво означава за нас грижата за душата, бихме могли да помним епикурейския принцип, според който наградите, които търсим, може би са съвсем обикновени и са точно пред очите ни дори когато се вглеждаме в звездите за някакво необикновено прозрение или съвършенство.

Тези изявления на нашите древни учители са взаимствани от книгата на Мишел Фуко Грижата за А за. Но думата "аз" предполага една его-ориентация.

Душата няма нищо общо с егото. Тя е тясно свързана със съдбата, а нейните обрати винаги противоречат на очакванията и често на желанията на егото. Дори идеята на Юнг за Аза, прецизно дефиниран като смесица между съзнателно разбиране и неосъзнати внушения, е все още много лична и твърде човешка за разлика от идеята за душата. Душата е извор на онова, което сме, и въпреки това е отвъд нашите способности да я създаваме или контролираме. Можем да развиваме душата, да й се наслаждаваме, да се грижим за нея и да участваме в делата й, но не сме в състояние да я мамим, ръководим или оформяме според желанията на властното его.

Грижата за душата е вдъхновяваща. Бих искал да вярвам, че именно теологията на душата, разработвана така ревностно и конкретно в Ренесансова Италия, е дала тласък на необикновеното изкуство през този период. Навлизането в мистериите на душата без сантименталност или песимизъм кара живота да разцъфне по свой собствен начин и в собствената си непредсказуема красота. Грижата за душата не разплита ребуса на живота; напротив, тя е да се ценят парадоксалните загадки, които смесват светлина и мрак във великолепието на онова, в което биха могли да се превърнат човешкият живот и култура.

На тези страници ще разгледаме съществената разлика между грижа и лечение. Ще се вгледаме в някои широко разпространени следствия от всекидневния живот, които предлагат възможността за изграждане на душата, след като престанем да мислим за тях като за проблеми, които трябва да бъдат разрешени. След това ще се опитаме да си представим духовния живот от гледна точка на душата - една различна перспектива, която предлага алтернатива на познатия неясен идеал, който свързваме с религията и теологията. Накрая ще обсъдим как бихме могли да се грижим за душата, изпълвайки живота си с изкуство. Психологията е непълна ако не интегрира в себе си духовност и изкуство.

Може би ще е добре, докато четете тази книга, да изоставите всички идеи, които вероятно имате за правилен и успешен живот и за разбиране на самите вас. Предназначението на човешката душа не е да бъде разбирана. По-скоро бихте могли да се отпуснете и да размислите за пътя, по който е тръгнал вашият живот. Някои от гледните точки, изложени тук, може би ще ви изненадат, но изненадата е още един от даровете на Меркурий. Преобразяването на познатата тема в нова форма понякога е по-показателно и съществено от усвояването на нови знания и принципи. Често, когато въображението изкриви тривиалността, придавайки й нова форма, ние внезапно виждаме скритата в нея душа.

Нека разглеждаме грижата за душата като внасяне на поезия в ежедневието. Тук се стремим да си представим отново онези неща, които си мислим, че вече разбираме. Ако с нас е Меркурий със своето остроумие и хумор, твърде вероятно е душата - според древните поети неуловима като пеперуда - да се яви и моето писане, и вашето четене да се превърнат в грижа за душата.

I

ГРИЖА ЗА ДУШАТА



"Не съм сигурен в нищо друго, освен в светостта на нелепостта на Сърцето и в правдивостта на Въображението."

Джон Кийтс

Глава 1

ПОЧИТАНЕ   НА СИМПТОМИТЕ  КАТО  ГЛАС НА  ДУША ТА



Веднъж седмично хиляди хора провеждат редовните си срещи с терапевта. Носят проблеми, за които са разговаряли многократно, които им причиняват силна емоционална болка и правят живота им нещастен. В зависимост от вида на прилаганата терапия, проблемите се анализират и свързват с детството и родителите на индивида или се отдават на някой ключов фактор като например неспособност за изразяване на гнева, алкохолизъм в семейството или малтретиране през младежките години. Независимо от подхода целта е да се постигне здраве или щастие посредством отстраняване на тези основни проблеми.

Грижата за душата е фундаментално различен начин на отношение към всекидневния живот и стремежа към щастие. Възможно е ударението въобще да не бъде поставяно върху проблемите. Някой може да се погрижи за душата си, като купи или вземе под аренда добър парцел земя, друг - като избере подходящо училище или програма за обучение, трети - като пребоядиса своята къща или спалня. Грижата за душата е продължителен процес, който предполага не толкова поправяне на някакъв съществен недостатък, колкото внимание както към големите решения и промени, така и към малките детайли от ежедневието.

Грижата за душата може въобще да не бъде фокусирана върху личността или взаимоотношенията; затова тя не е психологическа в обичайния смисъл на думата. Да поддържаме нещата около нас и да развиваме своята чувствителност за значимостта на дома, за всекидневните задължения и може би дори за дрехите, които носим, е начин на грижа за душата. Преди петстотин години, когато Марсилио Фичино е написал своята книга за самопомощ Книгата на живота, той поставил ударението върху внимателния избор на цветове, подправки, масла, места за разходка, страни, които да бъдат посетени - все конкретни решения от всекидневния живот, които крепят или тревожат душата ден след ден. Мислим за нея, ако въобще го правим, като за братовчед на мозъка и по тази причина - нещо изначално вътрешно. Но древните психолози учат, че нашата душа е неделима част от душата на света и че двете могат да бъдат открити във всеки градивен елемент на природата и културата.

Затова първото, което трябва да кажем за грижата за душата, е, че тя преди всичко не е метод за решаване на проблемите. Целта й е не да направи живота безпроблемен, а да внесе в обикновения живот онази дълбочина и стойност, които идват с душевността. В известен смисъл тя е много по-голямо предизвикателство от психотерапията, защото е свързана с култивирането на силно изразителен и изпълнен със смисъл живот у дома и в обществото. Тя е предизвикателство и защото изисква въображение от всеки от нас. При терапията ние поставяме проблемите си в краката на професионалисти, за които предполагаме, че са обучени да ги решат вместо нас. При грижата за душата самите ние имаме задачата и удоволствието да организираме и оформим своя живот за доброто на душата.

ОПОЗНАВАНЕ НА ДУШАТА

Нека започнем, вглеждайки се във фразата, която "използвам: "грижа за душата". Думата "грижа" предполага начин за откликване на повика на душата, който не изисква героизъм или сила. Милосърдната сестра полага грижи, а "милосърдна сестра" е едно от ранните значения на гръцката дума (Негарв1а, или терапия. Ще видим, че грижата за душата в много случаи представлява връщане към ранните представи за същността на терапията. Латинската дума, сига, послужила като първоизточник на "грижа за душата", означава няколко неща: внимание, преданост, стопанисване, разкрасяване, лечение, ръководене, загриженост и почитане на боговете. Навярно би било добре да имаме предвид всички тези значения, когато се опитваме да разберем по какъв начин бихме могли да осъществим прехода от психотерапията, такава, каквато я познаваме днес, към грижата за душата.

"Душата" не е материален обект, а качество или измерение на възгледите ни за живота и за самите нас. Тя е свързана с дълбочината, ценностите, близостта, сърцето и същността на личността. Тук не използвам тази дума като предмет на религиозни вярвания и не я асоциирам с безсмъртието. Когато казваме, че някой или нещо притежава душа, съзнаваме какво имаме предвид, но ни е трудно да го конкретизираме.

Грижата за душата започва със съблюдаване на начините, чрез които душата действа и изразява себе си. Не можем да се грижим за душата, ако не познаваме тези начини. "Съблюдаване" е дума, свързана с ритуала и религията. Тя означава наблюдение, но също и спазване, почитане и честване на празник. Частицата "-sеry-" първоначално се е отнасяла до грижите на пастира за стадото. Наблюдавайки душата, ние гледаме нейното стадо и полята, из които то се скита и пасе - най-новата страст, завладяващата мечта, тревогата.

Тази дефиниция на грижа за душата има по-тесен смисъл. Тя е свързана със скромната грижа и нечудотворното изцеляване. Но тази предпазлива дефиниция на практика загатва за отношението към себе си и към околните. Например, ако аз виждам своята отговорност към себе си, към мой приятел или към пациент като съблюдаване и почитане на потребностите на душата, няма да се опитвам да премахна нещо в името на здравето. Удивително е колко често хората смятат, че ще бъдат по-добре без тревогите си. "Трябва да се избавя от тази моя склонност" - казват някои. "Помогнете ми да се освободя от чувството си за малоценност, от пушенето и от лошия си брак." Ако аз като терапевт правех това, кбето искат от мен, щях по цял ден да спасявам хората от разни неща. Но аз не се опитвам да изкореня проблемите. Не се виждам в ролята на унищожител. По-скоро се старая да представя проблема по такъв начин, че да разкрия неговата функция, дори стойността му.

Когато хората наблюдават начините, по които душата изразява себе си, те не обедняват, а по-скоро се обогатяват. Връщат си онова, което им се полага по право - същото, което са мислели за толкова ужасно, че са искали да го отстранят и захвърлят. Когато се обърнете към душата с открито съзнание, вие започвате да съзирате посланията, скрити в болестта, съветите, залегнали в разкаянието и в други неприятни чувства, и необходимите промени, изисквани от депресията и тревогата.

Нека ви дам няколко примера за това, как можем, вместо по-бедни, да станем по-богати в името на емоционалното добруване.

Една тридесетгодишна жена дойде при мен за терапия и призна: "Много страдам от взаимоотношенията, в които влизам, защото ставам твърде зависима. Помогнете ми да бъда по-независима."

Тя искаше от мен да отнема нещо от душата й. Би трябвало да извадя кутията с инструменти и да взема от там скалпел, щипци и смукателна помпа. Вместо това, тъй като не съм склонен на подобни кражби на дребно и спазвам принципа на съблюдаването, аз попитах:

- Защо ви е трудно да сте зависима?

-  Това ме кара да се чувствам безсилна. Освен това не е хубаво да си твърде зависим. Искам да бъда самата себе си.

-  Откъде знаете, че зависимостта ви е твърде голяма? - казах, като все още се опитвах да говоря от името на душевния й стремеж към зависимост.

- Защото не се чувствам добре.

-  Чудя се - продължих в същия дух - дали не можете да бъдете зависима, без да се чувствате безсилна? В крайна сметка, всички зависим един от друг всяка минута.

И така разговорът продължи. Жената призна, че винаги е приемала независимостта за нещо хубаво, а зависимостта - за нещо лошо. Забелязах, че въпреки целия ентусиазъм по отношение на независимостта, такава не е присъствала особено често в живота на събеседничката ми. Тя се идентифицираше със зависимостта и смяташе, че освобождението стои от другата страна. Несъзнателно бе възприела преобладаващата идея, че независимостта е здравословна и би трябвало да поправяме душата, когато тя проявява желание за зависимост.

Тази жена ме молеше да й помогна да се освободи от зависимото лице на своята душа. Но това би означавало да тръгна срещу душата й. Фактът, че нейната зависимост е осезаема, не означава, че тя трябва да бъде смазана или хирургически отстранена; може би тя заявява присъствието си, защото се нуждае от внимание. Героичната битка за независимост вероятно бе начин за отбягване и потискане на силната потребност от зависимост. Опитах се да й предложа някои думи за зависимост, които не носят явно безпокоящите я внушения за малодушие.

- Нима не искате да се привързвате към хората, да се учите от тях, да се сближавате, да разчитате на приятелството, да получавате съвети от някого, когото уважавате, да бъдете част от една общност, в която хората се нуждаят един от друг, да откриете интимността с човек, който е така прекрасен, че да не можете да живеете без него?

- Разбира се - каза тя. - Това зависимост ли е?

-  На мен ми звучи така - отговорих аз - и като всяко друго нещо и тя има своите недостатъци: необходимостта, чувството за малоценност, покорството и загубата на самоконтрол.

Имах чувството, че тази жена, подобно на много други, е избягвала интимността и приятелството, фокусирайки ги в една карикатура на прекомерната зависимост. Понякога се вживяваме в тези карикатури, смятайки, че сме мазохистично зависими, докато всъщност избягваме дълбокото обвързване с хората, обществото и живота като цяло.

Когато наблюдаваме делата на душата и се вслушваме в думите й, ние "вървим в крак със симптома". Изкушени сме да го компенсираме, да тръгнем в противоположна посока. Човек, който изцяло се идентифицира със зависимостта, смята, че здравето и щастието се крият в постигането на независимост. Но движението в противоположна посока е измамно. По странен начин то води човека до същия проблем, но от срещуположната страна. Стремежът към независимост поддържа това разделение. Хомеопатичният подход, който избира да върви със, а не срещу даденостите, изисква да се научим да сме зависими по задоволителен начин и да не сме така крайни при разграничаване на зависимостта от независимостта.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
2012 -> Относно Обособена позиция №1


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница