Книга от Ник Курдюмов „ Защо пишем тази книга? Ами, знаете ли, иска ни се понякога да прочетем нещо интересно

Най-добрият избор тук според съотношението „цена - качество", несъмнено, е хидравличният автомат. Можете смело да му поверите своята оранжерия, ако ви се налага да отсъствате няколко дни, той ще следи температурата.

„Растенията не са глупаци! Ако не им дадеш според потребностите, няма да получиш според способностите им!"

На всички е известно: тези зеленчуци е по-добре да не се садят в една оранжерия и това е истина.

Работата тук не е в стара вражда.

Просто доматите се нуждаят от по-ниска влажност на въздуха. Те по-лесно понасят горещината и недостига на влага в почвата. Такива са и патладжаните. Те изобщо не обичат влажен въздух и по-добре е да бъдат отглеждани навън под леки покрития. При повишена влажност на въздуха тези зеленчуци страдат от гъбички и бактериални болести, цветовете не се опрашват, реколтата се понижава, вкусът се влошава. Затова в хубаво време в оранжерия с домати е добре да се оставя винаги отворено малко прозорче дори за през нощта.

Краставиците, напротив, повече страдат при недостиг на въздушна и почвена влага. Големите им листа изпаряват много вода и ако влажността на въздуха не е висока, корените просто не се справят и листата увяхват. Затова в оранжерията те се чувстват великолепно: енергично изпарявайки водата, те си създават благоприятен микроклимат - почти стопроцентова влажност на въздуха.

Именно тази влажност пречи на доматите. Ако започнем да проветряваме интензивно оранжерията, страдат краставиците. Затова е по-добре да се разделят, за да се предложи на всяко растение най-подходящите условия за него.

Същите особености имат и други оранжерийни култури (чушки, патладжани), затова те могат да се съвместяват само с оглед на техните климатични „пристрастия".

И конструкцията на оранжерията трябва да отговаря на конкретните потребности на всеки вид зеленчук от температура, проветряване, поливане и грижи.

Тоест, оранжериите за краставици и пипер трябва да са топли, задушни и влажни, а за домати и патладжани - горещи, но добре проветряеми. Например, пристенни. (снимка 7)

По този въпрос, както и за конструкциите на оранжериите, естествено, също няма единно мнение, но вариантите са по-малко, тъй като, за щастие, посоките на света са само четири. Разположението изток-запад има своите горещи поклонници, особено в Сибир, където почти винаги има дефицит на топлина и оранжерията, обърната с дългата си страна и наклон на покрива на юг, разбира се, ще събере повече слънчева енергия. Но според мен, това е оправдано само през пролетта и подхожда идеално само за разсадник.

Лятната оранжерия е по-добре да бъде ориентирана като лехите: от юг на север; така тя по-добре се осветява от най-продуктивните сутрешни и вечерни лъчи, а от по-лесно може да се засенчат от дневното изгарящо слънце. Моето мнение се потвърждава и от разположението на оранжериите при китайците, чийто хилядолетен опит в градинарството не бива да се подценява. Техните разсадници също са ориентирани от изток на запад, с наклон на юг, а летните оранжерии -от юг на север.

Ако оранжерията е пристроена към къщата или има стабилна, основна стена, обикновено наклонът й е на юг. Само че по-разумно е да се пристрои от източната или югоизточната страна. Особено на юг. Задната стена засилва излъчването вътре в оранжерията минимум с една трета - от юг през лятото не може да се избегне прегряването и се налага да се създава полусянка. Източната оранжерия не изисква засенчване. Едновременно с това сутрин по-често е ясно от източната страна и слънцето е напълно достатъчно за растенията.

„Течението е обиден, неразбран и озлобен вятър на промяната."

Никога ли не сте се замисляли защо в апартамента си имате горни прозорчета?

„Разбира се, за проветряване" - ще кажете вие.

Но нали има големи прозорци и врати - защо просто не ги открехнем за проветряване на апартамента? Защо се правят допълнителни малки, отварящи се прозорчета?

Отговорът на този въпрос е очевиден за всеки, който се е опитвал в студено време да проветри стаята, като отвори, например, балконската врата. И веднага някой ще викне: „Веднага затваряй, ще простудиш децата - духа на краката!" Какво означава това?

Това означава, че въздухът отвън е много по-студен от стайния, затова „тече" по пода, без да се смесва с топлия, създавайки големи разлики в температурата. Именно това е течението, тоест стресът, който води до болести.

Между другото, не само при децата - при растенията - също.

Горните малки прозорци в помещенията винаги се правят в най-горната част на прозореца, за да може постъпващият отвън студен въздух, спускайки се надолу, да успее да се смеси и да се изравни по температура със стайния.

Защо при проветряването на оранжерията ние отваряме вратата и правим течение? Очевидно просто поради това, че растенията мълчат и не се оплакват.

Вратата на оранжерията, както и на апартамента, е поставена за да се влиза през нея.

И след това трябва да се отвари и да се държи затворена.

А за проветряване направете, моля ви, хубави големи горни прозорчета - и тогава вашите питомци ще бъдат винаги здрави. (снимка 5)

Проветряването трябва да става без течение: горещият въздух излиза нагоре, смесвайки се с постъпващия отгоре чист въздух и обменяйки с него влага и топлина според принципа на противотока (рис. 2).

И вече в най-краен случай, когато навън е горещо и няма опасност да се създаде студено течение, а площта на горните прозорчета е недостатъчно, за да отвежда топлината на палещото слънце - само тогава може да се отворят и вратите. Но не забравяйте, че с въздушния поток отлита скъпоценната влага! Компенсирането на нейната загуба, особено за такива влаголюбиви растения като краставиците, е по-трудно, отколкото да ги защитите от прегряване, като просто ги засенчите от дневното слънце.

Тук привидно няма за какво да се спори. На всички е известно, че трябва да се полива вечер (или сутрин) с топла вода. В реалността поливаме, когато има време и вода - каквато има! Ако има някакъв съд - това е просто разкош. Разбира се, съществуват различни капкови поливания, но засега основно в описанията на умниците-ентусиасти.

А основните съоръжения на вилния пролетариат са маркучът и лейката. И ако трябва да отсъствате за няколко дни, остава да се надявате на съседите.

При наличие на автомат-проветрител най-простото решение за автоматизация на поливането се налага от само себе си. Достатъчно е да поставите в оранжерията бидон с вода, да прекарате надупчен маркуч, да монтирате кран и да го свържете с пряка тяга с прозореца. Ако сте „заредили" с вода системата в дъждовно време, тя ще чака. Когато се покаже слънцето, прозорецът ще се отвори и вашата система ще излее вода под растенията. Получихте предимство за няколко дни. (рис.З)

За да имате на разположение поне една седмица, ще трябва все пак да осигурите капково поливане. Впрочем, при наличието на съдове с достатъчен размер вашата система за капково поливане може да действа самостоятелно и по-нататък - поне месец! (А вие през това време пътувате към морето - представяте ли си?!) До създаването на напълно самостоятелна умна оранжерия останаха само няколко завършващи щрихи.

Накрая още няколко думи за поливането.

От гледна точка на здравия смисъл поливането е вредно.

Да-да, не се чудете. Поливането представлява рязка промяна на влажността и температурата на почвата, а поливането с подхранване – влияе и на pH, и на химическия състав. Това е стрес. Именно затова не се препоръчва поливане в горещина. Освен това, капките вода, попадайки върху листата, нарушават естествения процес на транспирация (изпарение) и могат да предизвикат изгаряне. А прекаленото поливане размива структурата на почвата, отнася разтворените хранителни вещества в нея, нарушава на микрофлората и микрофауната. Разбира се, растението се нуждае от влага за жизнената си дейност - това е единственият начин за транспортиране на хранителни вещества от корените към листата, а изпаряването на водата от листата ги спасява от прегряване. Но ако помогнете на листата да не се прегряват, а на растението и почвата - да не губят влага потребността от вода ще се съкрати няколко пъти!

Скъпи градинари! Грижете се за запазването на влагата в почвата - слагайте подложка на почвата! Грижете се за запазването на влагата във въздуха - не правете течение! Тогава поливането - неизбежното зло - може да бъде съкратено до минимум.
Капково поливане със собствени ръце

„Помисли - и кажи. Кажи - и начертай. Начертай - и направи. Направи - и пак помисли.

Какво представлява капковото поливане? За неговите предимства е написано много. Това е икономично изразходване на водата, запазване и подобряване структурата на почвата, икономия на труда и времето на стопанина, икономия на растежа на корените и липса на воден глад при растенията. За правилното, умно капково поливане всичко това е справедливо. Такива системи вече има, но още не са стигнали до нас. За тях по-надолу разказва Николай.

А ние сме свикнали със старите капкови системи - с осеви маркучи и тънки тръбички-капиляри. Те имат недостатъци, за които се говори малко и затова те често обезсмислят всички предимства.

Основният принцип на капковото поливане е прост: водата се подава или постоянно, или периодично, но по съвсем малко и под всяко растение. Почвата при това никога не пресъхва и растението разполага корените си в зоната на оптималната влажност, „икономисвайки" за израстване дълбоко разпрострени корени. Водата винаги е топла, тъй като постъпва бавно и успява да се затопли в тръбите. Поливачът не трябва да търчи с лейката или маркуча, достатъчно е да отвори крана. Растенията никога не изпитват дефицит на влага, почвената микрофлора и фауна - също. Пълна идилия.

В Обединените арабски емирства, където по такъв начин поливат всичко - от петуниите в цветните лехи до палмите на плажа, наблюдавах работата на тези системи. Рано сутринта градинар отваря крана и тръгва на обиколка, прочиствайки замърсените разпръскватели. Тъй като тази система работи от водопровод с високо налягане, разпръсквателите се замърсяват рядко - една на сто. Но те са хиляди на един участък. След като полее всичко, той изключва системата. След няколко часа отново я включва, а в горещината водата тече постоянно.

На вилата също може да си направим подобна система.

Конструкциите „направи си сам” са доста много. Може да се използват пластмасови тръби или гъвкави маркучи. Главното тук е подаването на водата за поливане да превишава пускането на водата през всички тръбички. Иначе до последните устройства водата няма да стигне - ще се излее само през първите. Затова устройството трябва да е много тясно. Но и не много тясно - например, игли от спринцовки се запушват след няколко дни.

Най-удобно е да се сглоби система от прозрачни, меки и гъвкави медицински маркучи, които се появиха на пазара. Основният маркуч може да бъде 1-2 см в диаметър. Много удобни за капково устройство са медицинските системи. Всяка болница изхвърля стотици, разрязвайки ги на парчета. Нужни са ни техните игли - не тънките, които се вкарват във вената, а дебелите, които се вкарват в бутилката с разтвора за вливане. Маркучите, вкарани на тези игли, също са нужни - по половин метър на игла.

Достатъчно е да ги пъхнете настрани в осевия маркуч в нужните места, да ги съедините с тънки тръбички - и системата е готова. Такива капкови устройства не се запушват, а почистването им е удобно. Имат един недостатък: прозрачните тръбички обрастват с водорасли. Но изходът е прост: системата се поставя под черен найлон или подложка от слама, шума. Без нея няма да минете!

И колкото и голяма да е съблазънта, не се опитвайте да използвате щипките от капковите устройства: проверено е - само ще се измъчите! По-добре да регулирате количеството поливна вода с общо подаване в осевия маркуч.

И така първо се набелязва план за садене, като се определят дължината на лехите и разстоянията между растенията. След това се отрязват тръбички с нужната дължина и се съединяват в система. Желателно е да използвате непрозрачен материал (например, черен полиетилен), за да не растат водорасли. На тръбичките е по-добре да се даде известен наклон, примерно 5 см на метър дължина, закрепвайки ги на колчета. Не ги правете твърде дълги - не повече от 6-8 метра. Правят се отвори за капковите устройства (разпръсквателите) на нужните места и се вкарват в тръбичките. Тъй като водата се подава бавно, достатъчни са тръбички с малък диаметър - 10 - 15 мм. Като разпръсквател може да се използват пластмасовите части на медицинските системи (диаметър на отвори 1-2 мм). След като се включи водата, проверява се функционирането на системата и се отстраняват забелязаните недостатъци. Скоростта на изтичане на водата от разпръсквателите може да се изравни, като се промени наклонът на тръбичката. За да ви е по-удобно да наблюдавате работата на капковите устройства, добре е да повдигнете цялата система на височина 10-20 см.

Едва след това растенията се садят срещу всяко капково устройство, а ако са малки, може да са на групи по няколко броя. След засаждането, върху цялата повърхност на почвата, се поставя подложка на слой от 3-5 см.

Във вилната практика съществува един основен проблем за работата на капковото поливане, за който обикновено се премълчава: ако подаваме вода икономично, тоест бавно, тя изтича само от първите отвори, а до последните почти не стига. Ако водата се пусне силно, работят всички разпръскватели, но тогава няма да смогнеш на вода, пък и на растенията не им е нужна толкова. Решението на този проблем е доста просто. Водата трябва да се подава на порции.

Дозатор (рис.4) Най-простият и сигурен дозатор се прави на принципа на тоалетното казанче от пластмасова бутилка. Аз използвам двулитрови бутилки от бира. Бутилката се обръща с отвора надолу, в капачката плътно напъхваме парче тръбичка с диаметър 5-10 мм. Вътре в бутилката сгъваме на примка тръбичка с дължина около 30 см, като примката се намира на дъното, а краят - в гърлото, почти опирайки в капачката. Това ще представлява сифон. На дъното на бутилката (което сега е отгоре) пробиваме два малки отвора: единият -за тръбичката за подаване на вода, вторият (тясна цепнатина, за да не влизат буболечки) - да излиза въздухът (дихател, суфлер, ексгаутер - клапан за отстраняване на газовете от картера на бутален двигател с вътрешне горене - бел.прев.). Водата се подава през капиляр - тънка тръбичка с диаметър 1-3 мм; за тази цел също е удобно да се използват медицински системи.

Дозаторът работи много просто: когато бутилката се напълни, водата чрез тръбичката-сифон бързо се изхвърля в системата за поливане, разпределяйки се по поливните тръбички. Ако те са няколко, ще трябва още една бутилка - приемник-разпределител. Разбираемо е, че нейният обем трябва да е равен на обема на дозатора. Впрочем, дори тръбичката за поливане да е само една, добре е да се монтира приемник-разпределител, тъй като с него дозаторът работи по-сигурно.

Сега да пресметнем скоростта на подаване на вода чрез примера с моята леха. Засичаме времето. Бутилката се пълни за 20 минути. Значи, за един час се подават 3 бутилки вода, т.е. 6 л. Времето за поливане е от 10 до 17 часа, общо 7 часа, 7 х 6 = 42 л вода на ден.

На моята леха растат 7 корена краставици и 12 – домати. Значи, всеки ще получи средно по 2.2 литра. За да намалим подаването на вода, може да поставим в подаващата тръбичка в дозатора „жигльор" - парченце по-тънка тръбичка или изолация от кабел.

Значи, един бидон от 200 литра с вода ще стигне за 5 дни. В действителност - дори за малко повече, тъй като при намаляването на нивото на водата в бидона налягането пада и системата започва да „икономисва" водата. Колкото по-малко вода, толкова по-икономичен е разходът.

Чрез опити определих: при почва с хубава подложка за един корен краставица са напълно дъстатъчни 1-2 литра „капкова" вода на ден. За доматите и пипера нормата е двойно по-малка. Впрочем, на опитния градинар му е нужен един поглед върху растения, за да разбере дали влагата им е достатъчна. Ако имате съмнения - проверете почвата с ръка.

За да работи добре системата, важно е да не забравяте за нейните недостатъци.

1. Главен недостатък - необходимостта от постоянен контрол. Ако водата е прекалено много, ще се получи преразход и размиване на почвата, а ако в горещо време подаването на вода спре за няколко дни - разглезените корени, разположени основно в повърхностния (дотогава винаги влажен!) слой на почвата, просто ще загинат. Вероятно и цялата бъдеща реколта.

За да бъде отстранен този недостатък трябва да не се отлъчвате от градината.

Но най-добре е да поставите автоматичен „слънчев” кран.

„Слънчевият” кран по своята същност представлява автомат за проветряване, само че хидросистемата задвижва не прозорец, а кран за поливане. Тоест, когато е топло и слънцето грее, кранът е отворен, а когато е студено или вали - затворен.

2. И вторият, не по-малко съществен недостатък. Нашата система работи не от водопровода с високо налягане, а се снабдява с вода от бидон чрез самотек. Капковите устройства имат малки отвори, затова често се замърсяват. Почистването им не е сложно - изваждате ги и ги продухвате или промивате. Отворите не бива да се разширяват, защото тогава водата ще се разпределя неравномерно, а до последните разпръскватели може изобщо да не стигне. За да не се превърнете в човек, който непрекъснато прочиства капковите устройства, ще се наложи да вземете мерки.

Много просто е например, да се обвие цялата система с черна лента.

След като бъдат взети тези мерки, нуждата от периодично прочистване остава, но има време и за други градински работи.

Ho какво удоволствие е да наблюдавате как вашата система сама полива вашата градина!

„Джонсън и Джонсън. Почувствайте разликата..."

Искам да уточня ситуацията с нашите „умници-ентусиасти". Някои от тях, видите ли, в началото на 90-те заминаха за Израел - и да им дава Бог здраве. В същото време там поддържали всички полезни изобретения. След като обсъдили всичко, момчетата реализирали своите идеи докрай - и направили капковото поливане - основа на земеделието във всички страни със сух климат. Най-евтините системи вече влизат на нашия (руския - бел. прев.) пазар през Украйна. В Интернет вече е пълно с информация за тях. Значи, скоро ще видим и всички останали „умни" капкови поливни устройства. За тях искам да съобщя.

Съвременните системи за капково поливане представляват гъвкави маркучи с капкови устройства, изравняващи подаването на юдата по цялата си дължина. С помощта на прости машини, окачени върху трактор, поливните устройства се поставят на повърхността на почвата или се вкопават в нея -едновременно до десетки редове с дълясина стотици метри. Плюсовете са огромни. Водата се осигурява без загуби, направо към корените, икономично и едновременно в много малки дози (фертигация). С нея се влизат и дозите за подхранване. Разходът на торове се съкращава повече от два пъти - почвите могат да се възстановяват. Загубата на влага е три пъти по-малка, ефективността на усвояването й е два пъти по-висока, а разходът на вода - три пъти по-малък. Вложенията се връщат, по правило, още през първата година. Именно благодарение на такива капкови системи пустинният Израел за по-малко от десетина години стана зелена страна, изнасяща продукти на растениевъдството. Сега по съшия път вървят и много други страни със сух климат.

Маркучите са различни, но същността е една: тръбичка от стабилизирана пластмаса лежи покрай лехите и подава вода през капкови устройства. При ниско налягане - капково, при високо - на малка струйка. Има маркучи, които поливат при налягане само 0,2 атмосфери - самотек от бидон, повдигнат на метър и половина. Но основно са предвидени за леки помпи и работят при 0,5 - 0,7 атмосфери -слабото налягане във водопровода. Има дори такива, които сами почистват капковите устройства!

В много системи капковите устройства са компенсирани: при промяна на налягането на водата дозата за поливане не се променя. Процеждайки се навън, водата преминава през хитри канали-лабиринти - и налягането във всички капкови устройства е еднакво. Може да се поставя под наклон - пак ще полива равномерно. Не обрастват с водорасли и практически не се замърсяват. Грижата е минимална: обикновен филтър в началото и есенна промивка. Разглобяването и сглобяването са елементарни, с помощта на стандартни съединителни елементи.

Сега в Израел капковите устройства се произвеждат от четири главни фирми: „Нетафим", „Наан", „Метцер" и „Пластро”. Гъвкавите маркучи работят 4-5 години, а твърдите – до 15 години. Пример за гъвкави системи може да бъде разпространяваната вече в Русия АКВА-ПС: тръбичка с диаметър около 1.5 см, в която са вградени капкови устройства. Това е засега единственият маркуч, който се развива. Твърдите маркучи са съществено по-скъпи, но при работа са най-евтини!

Обратно, много евтини според цената, но и също толкова недълготрайни, са „поливните ленти". Именно те сега усилено се разпространяват на руския пазар под търговска марка „Куин Хил". Капейки през 10 - 20 см, те овлажняват цялата почва около себе си. Ето ви три примера. „КУИН ХИЛ" -гъвкави тръбички със странични капкови устройства, разположени по 8 в група - замърсяването е почти изключено. Минимално налягане - 0,6 - 0,7 атмосфери., ДИДРОЛАЙТ': плоска лента, единични капкови устройства, минимално налягане - половин атмосфера. За виладжиите е по-подходящ , ДКВАГОЛ": с тръбички, но капковите устройства поливат толкова, колкото налягане им подадеш. Започват да капят от 0,1 ат - бидон, повдигнат на един метър!

По-особена е поливната лента „Ти-Тайп" (Т-Tape). Водоизпускането й е по цялата дължина. Може да се зарови в почвата, с което да се удължи използването й. Струва ми се, че засега това е най-добрата сред поливните ленти. Макар че всеки си знае!

Изпробвайки поливните ленти, фермерите в Израел отдавна са се отказали от тях: те са предпочели по-скъпите, но дълготрайни системи - с маркучи. Освен това за тях е важно да не поливат и плевелите, а точково - само растенията. Но за нас не всичко е толкова еднозначно. Местата ни не са големи - на вилите не се налага поливането да се разпространява на стотици метри и да се подава високо налягане. Насажденията са доста плътни, а водата, по правило, не е дефицит. Ако отделни капкови устройства се запушат, не е толкова трудно да се почистят. Не е трудно да се покрият лентите с подложка за предпазване от слънцето. Не е проблем да се промие и внимателно да се намотае системата за през зимата. Тоест, дълготрайността на лентите на вилите може доста да се увеличи. Има смисъл да се пробват!

Наскоро сглобих системата „Ти-Тайп". Като взех обикновена пластмасова тръба от 32 мм, със свредло от 16 мм пробих дупки за съединяване. За сглобяването на система от петдесет поливни ленти отиде един ден. Дори да работи само две години, няма да съжалявам. Престанахме да се ядосване пред вечно недополетите растения! Сега, вместо с часове да стои с маркуча и да проклина хилавата струйка лятна вода, съпругата ми просто включва крана - и се разхожда из градината, смеейки се и благоговеейки: всичко капе! И растенията избуяват пред очите ни. Да гледаш това е невероятно удоволствие!
Слънчеви батерии за оранжерията

Отделихме много внимание на ефективните начини за отстраняване на излишната топлина от оранжерията - докато нашата „слънчева печка" работи на пълна мощност. И това е правилно: в юнската жега тя лесно може да изгори растенията за броени часове. Тук не трябва да се рискува и е добре да се подготвите внимателно за този момент.

Но има периоди, когато ни се иска да увеличим мощността на тази печка: през април-май, когато още е студено и през есента, когато слънцето е ниско и дава малко топлина, а времето още позволява да използваме оранжерията преди сериозните студове.

В този случай могат да помогнат „слънчевите батерии”. Сигурно вече се досетихте: става дума за несложни начини за улавяне на слънчевата топлина, позволяващи по-силно загряване на въздуха в оранжерията.

Обикновено в оранжерията слънчевата топлина се поглъща от почвата, особено ако е черна и не е покрита с нищо. След това топлината на почвата се предава на въздуха, който, издигайки се нагоре, циркулира в пространството, ограничено от размерите на оранжерията, и затова се нагрява значително по-бързо от външното. Според растежа на листовата маса земята все повече се засенчва и нагряването й частично намалява - това става именно тогава, когато нагряването вече не е толкова нужно (към юни-юли). Като че ли всичко е наред, защо да променяме нещо?!

Привидно слънцето нагрява почвата, а от нея се нагрява въздухът. Разбира се, има известна загуба на влага от повърхността, но тя лесно се компенсира с поливане. Нали главната задача - нагряването на оранжерията - е решена?

Да, ама не!

Всичко разваля... водата.

Голата, непокрита с нищо почва, се нагрява, изпарява много вода от повърхността си - и по такъв начин се охлажда. „Дреболия!" - ще кажете вие. Тогава си представете, че сте омотани с хавлиена кърпа - и си стоите, греете се на слънце. Навън, на ветреца. През април. А сега си представете, че хавлията не е суха, а мокра. Почувствахте ли разликата?

Ще я изразим математически.

Топлината на изпаряване на водата е много голяма – 2260 КДж/кг, а топлоемкостта на въздуха, обратно – малка – 1 КДж/кг, тоест, три пъти по-малка!

Да предположим, че от квадратен метър повърхност на почвата се изпарява 1 мл вода в минута (в действителност може да е и много повече!). За 10 минути - 10 мл, и за това се изразходват 22,6 КДж. Моля да забележите, че при това нищо не се нагрява: ако водата е с температура, да речем, +5°С, то и парата ще бъде със същата температура!

Простата сметка показва: ако тези 22,6 КДж не се използват за рреобразуване на водата в пара, те биха стигнали за тези десет минути да се нагреят 2 м³ въздух, разположен над тази почва, почти до 9°С! През пролетта оранжерията постоянно се охлажда от прохладен ветрец, който духа отвън, а освен това, има неизбежна загуба на топъл въздух през дупките. И представете си, на всеки 10 минути губим 9°С от толкова нужната сега топлина!

Изпаряването на водата е загуба на енергия, която би могла да се насочи за затопляне на оранжерията. Разбира се, при кондензацията тази топлина трябва да се отделя обратно, но и тя се губи безвъзвратно: колкото по-висока е влажността, толкова по-бързо влагата започва да кондензира отвътре на повърхността на найлона - а той се охлажда от външния въздух. Мокрият найлон отдава топлината в атмосферата, а водата пада долу под формата на студени капки, които също не предвещават нищо добро - това може да доведе до болести на листата. Част от влагата също излита през дупките и прозорчетата. Фактически, нашата оранжерия топли външното пространство!

Такъв прибор, в който на едно място да се изпаряват течностите, а на друго да се кондензират, се нарича топлинна машина или топлинна помпа. Той позволява бързо да се пренася голямо количество топлина. На такъв принцип, например, работят хладилниците и климатиците. В нашия случай такава помпа изпомпва топлината (и водата едновременно!) от почвата на оранжерията в атмосферата.

Но ние не сме построили оранжерията, за да може една самозвана топлинна помпа да изпомпва нашата (вече нашата!) топлина навън! Слънцето, поставено в служба на народа, трябва да ни носи полза, а не да краде вода!

Как да спрем този ненужен процес?

Разбираемо е, че е по-добре да покрием повърхността на земята, например, със слой подложка - рохкав органичен материал. Прекаленото нагряване е вредно за почвата и корените; при това откритата, без подложка, почва губи твърде много влага. Затова оголването на почвата през пролетта, когато водата е дефицит, е нерационално. Но има друг проблем - подложката често е светла (дървесина, слама, миналогодишна трева) и поглъща недостатъчно слънчевото излъчване. Отразявайки се в подложката, то може да мине обратно през стъклото или найлона и безвъзвратно да се загуби. А през пролетта почвата още е студена и подгряването й никак няма да е лошо... При това под слоя органична подложка почвата се загрява много по-бавно, отколкото ако е „гола". Което означава, че трябва да се откажем от подложката? В никакъв случай!

Подаването на топлината лесно може да се регулира с помощта на топлинни екрани - „слънчеви батерии”. Това може да са всякакви плоски листове с черен цвят – например ПДЧ, пластмаса или просто черен полиетилен. Тези прости предмети превръщат светлината в топлина! Те бързо се нагряват на слънце ­и предават топлината към въздуха в оранжерията.

Поставете ги така, че да използват максимално площта, осветена от слънчевите лъчи, особено утринните.

Можете да ги поставяте не само на повърхността на почвата, но и вертикално или под наклон (например, на бордюрите до западната и северната стена на оранжерията - допълнително събиране на топлина!). Колкото е по-близък до перпендикуляра ъгълът на падане на лъчите, толкова по-силно е нагряването. Там, където има необходимост да се подгрее почвата, поставете подложка от тъмни материали, например, черен полиетилен.

Ако говорим за почвата, без съмнение, много по-добре е да се подгрява с помощта на топли лехи - с гниещата органика. Топлата леха, за разлика от слънцето, грее денонощно и равномерно, освен това, е източник и на въглероден газ, необходим на растенията. Но топлината на гниещата органика не е достатъчна за загряване на въздуха в оранжерията - нужна е помощта на слънчицето.

Ако почвата се покрие с прозрачен найлон, то цялата топлина ще се окаже под нея - почвата ще се „свари", а въздухът почти няма да се нагрее. Но ако почвата се покрие върху подложката с черен найлон - всичко е обратно. Топлинните лъчи почти не проникват през него и едва нагряват почвата. От самия горещ найлон се нагрява само повърхността на подложката. Корените при това не страдат: подложката играе ролята на топлинен буфер. Почвената влага също може да се изпарява, но тя ще кондензира не на топлия найлон, а в по-прохладните празнини под своя подложка – и пак ще овлажнява почвата. В този случай топлинната помпа изпомпва топлината от почвата не навън, а в повърхностния слой на почвата; по такъв начин почвата не прегрява, водата не се изпарява, въздухът се нагрява - и топлината остава във вътрешността на оранжерията!

Достатъчни са няколко плътно притиснати към почвата ивици черен найлон, покриващи повърхността на земята между лехите с растенията, за да се запази почвената влага и да се повиши температурата на въздуха в оранжерията с 10-15°С. При настъпването на горещо време такива „слънчеви батерии" лесно се махат до момента, когато отново ще потрябват, а повърхността на почвата се покрива с по-светъл материал -слама, стърготини и т.н.

„Непознаването на законите на физиката не освобождава от отговорност!"

Когато започнах да пиша предишната глава, изведнъж си спомних как на научните семинари в Института академикът-физик Лаврентиев ехидно питаше самозабравилите се докладчици: „Господа биолози, а „доста" -това колко е!?"

Изобщо, аз обичам всичко да измервам сам. Ползвам и термометри, и луксметър. Знам точно и температурата и осветеността в своите оранжерии. Но, говорейки за енергиите, неизвестно защо твърде лесно оперирам с понятията „повече”, „значително”, „съществено”... Така няма да стане! Нека опитаме количествено да оценим потоците енергия, които минават през нашата оранжерия - за да разберем как може да ги направляваме. Училищният курс по физика е напълно достатъчен за целта.

Съществува разпространено мнение, че парниковият ефект възниква поради това, че топлинното ИЧ-излъчване (ИЧ - инфрачервено), проникващо в оранжерията, се отразява от вътрешната повърхност на покритието обратно навътре и затова оранжерията се нагрява. Всъщност, нещата не са такива.

Чистото стъкло (найлонът) пропуска около 90 % от слънчевата светлина и ИЧ-излъчване, при това в двете посоки. Някаква част, разбира се, се отразява (около 5 %), но това е нищо. От почвата се отразяват около 15 % от входящия поток лъчение, от покритията - 5 % от тези 15. Разбираемо е, че тази нищожна величина -по-малко от процент - не може да окаже съществено влияние върху топлинния баланс. Топлината, погълната от самото стъкло, също не влияе върху топлинния режим вътре. Много замърсено стъкло може да отрази до 30 % от лъчите и да поглъща фактически до 100 % от излъчването - в зависимост от мръсотията. Но въздухът в оранжерията не нагрява стъклото - то веднага изстива отвън!

За да проумеем цялата тази физика, трябва да разберем откъде се взема топлината и къде изчезва.

Всички разбираме, че нашата оранжерия се нагрява от Слънцето: през деня в нея става топли, а през нощта - студено. И за да се научим максимално да използваме тази топлина, трябва да разберем как попада тук и какво става с нея по-нататък.

За справка: Слънцето изпраща на Земята 20 000 пъти повече енергия, отколкото изразходва човечеството с всичките горива, ВЕЦ, ТЕЦ, АЕЦ и прочие ЕЦ. Средно една трета от слънчевото излъчване се отразява от планетата, още една четвърт отива за изпаряване на земните води, около половината - за затопляне на земната кора и само 0,2 % - за фотосинтеза. Примерно половината от слънчевото излъчване са топлинни (инфрачервени) лъчи, което прави слънчицето толкова ласкаво. Само 5 % са ултравиолетови, останалото е видимата светлина.

Слънцето ни изпраща най-мощния поток енергия: на всеки м2 от нашата планета се падат по 1,373 киловата. Това представлява по един нагревател на 1,4 квт на всеки квадратен метър в оранжерията! За съжаление, (а по-вероятно - за щастие!) не цялата енергия стига до нас.

Слънчевият спектър може да се раздели условие на три равни по енергия части:

1. Късовълново излъчване - рентгенови лъчи и, „твърдо" ултравиолетово лъчение;

2. „Меко" ултравиолетово и видимата част на спектъра;

3. Инфрачервено излъчване (топлинни лъчи).

Първата част напълно се поглъща от атмосферата, а втората и третата почти изцяло достигат до земната повърхност, като само малка част се поглъща и разсейва от частиците прах и атмосферна влага.

Плътността на потока слънчево излъчване, преминал всички слоеве атмосфера, е примерно 1 киловат на 1 м2, което, съгласете се, също не е малко. Разбираемо е, че тази величина зависи от облачността - облаците могат да отразяват от 60 % до 90 % излъчване, а плътните облаци пропускат само 5-7% от лъчите – една дванадесета част. Но при хубаво време енергията на Слънцето би стигнала за една минута да се нагрее 1 м3 въздух до +46°С - т.е. за няколко минути всичко живо би се сварило! Но това не се случва: далеч не всяко лъчение се превръща в топлина.

Ето че лъчистата енергия достига повърхността. Ако повърхността е абсолютно черна, то цялата енергия се превръща в топлина и я нагрява. Ако е бяла или огледална - отразява се и отлита обратно в Космоса.

В реалността обикновените предмети могат да отразяват от 2 % до 95 % от падащото лъчение. Например, чистият сух сняг отразява до 95 %, мръсният - 50 %, пясъкът - 30 %, зелената трева - 26 %, сухата трева - 19 %, черноземът - 14 %, хумусът - 26 %, боровата гора -10-12%. Черните предмети могат да поглъщат около 80 - 90 %, превръщайки тази енергия в топлина. Нашата планета отразява около 30% от падащата върху нея енергия, основно за сметка на облаците и снежните покривки на полюсите.

Колко енергия ще стигне до повърхността на земята в оранжерията и ще се превърне в топлина, се определя от пет фактора:

- Продължителността на светлата част на деня;

- Ъгълът на падане на слънчевите лъчи (минимален - през декември, максимален - през юни);

- Прозрачността на атмосферата;

- Прозрачността на покритието на оранжерията;

- Отразяващата способност (албедо - отношението между получената и отразената от дадено тяло светлина - бел. прев.) на повърхността на почвата в оранжерията.

Не можем да влияем върху продължителността на светлата част на деня, ъгъла на Слънцето над хоризонта и облачността. Но прозрачността на покритията и степента на чернота на повърхността са в наша власт. А тези два фактора могат да променят ефективността за използване на слънчевата топлина два-три пъти! Например, през чисто стъкло или найлон проникват около 90 % светлина и топлина, а прахът и мръсотията на повърхността могат да погълнат до 50 %. А светлата подложка може още и да отразява до 30 % от тази проникнала през мръсотията енергия обратно в Космоса.

Значи, в най-добрия случай ние можем да уловим около 70% от енергията, а в най-лошия - около 30%!

Извод: За да се улови максимално количество топлина през пролетта, трябва максимално да се увеличи пропускането на светлина и да се сведе до минимум нейното отразяване от повърхността на почвата и предметите. Тоест, всички повърхности трябва да са максимално черни, а покритието - максимално прозрачно. През лятото, особено на Юг, е обратното: налага се да се боядисва в бяло, покритията да се засенчват и да се поставя светла подложка върху почвата.

Нагретите от слънцето предмети, на свой ред, също излъчват топлина, но интензивността на това излъчване е съществено по-малка от слънчевата радиация. Пресмятанията показват: при температура на почвата +30 °С и температура на въздуха 0°С загубите на топлина, излъчена от квадратен метър, ще са само около 100 вата на час.

Но въздухът в оранжерията се загрява не от излъчването – за лъчите въздухът е прозрачен. Ако се окачи прозрачно кубче от найлон, въздухът в него почти няма да се нагрее. И слава Богу! Ако въздухът можеше да се нагрява от лъчите, горните слоеве на атмосферата ще пламтят от горещина, а ние отдолу ще мръзнем като на морското дъно!

Въздухът получава топлина непосредствено от предметите, контактно, чрез предавателното движение на молекулите - като чайник на котлон. Горещият предмет нагрява въздуха и топлият въздух се издига нагоре, пренасяйки топлината на нагрятата повърхност. Така възниква конвекторният пренос на топлина. Горещата повърхност на планетата нагрява атмосферния въздух основно благодарение на конвекцията.

В оранжерията въздухът се нагрява толкова бързо именно поради това, че ние не му позволяваме да излети - ограничаваме конвекторния пренос на топлина в много малък обем. Да отстраним кардинално излишната топлина от оранжерията можем само заедно с въздуха - чрез проветряване или охлаждане на въздуха. Това още веднъж потвърждава, че топлината много повече се пренася от нагретия въздух, отколкото от излъчването. Много повече - това е примерно 5-6 пъти повече. Почвата или всеки камък в оранжерията, получавайки от Слънцето примерно 600 вата енергия на всеки квадратен метър, отдава, приблизително, около 100 вата под формата на излъчване и около 500 вата чрез конвекция.

За яснота: 1 вт - това е 1 Джаул енергия за 1 секунда.

Когато почвата се е нагряла до максимум, потоците енергия се уравновесяват: колкото получава, толкова ще

Отдаде. Слънцето продължава да грее, но температурата на почвата вече не нараства. Известно време се увеличава температурата на въздуха – почвата му отдава своята топлина. Но и въздухът отдава своята топлина през покритието на оранжерията. Скоро и тук всичко се уравновесява: нагряването и изстиването на въздуха се изравняват. Въздухът се е нагрял до максимум и повече не повишава температурата си. В края на краищата, потоците енергия към вътрешността на оранжерията и навън се уравновесяват: температурите повече не се променят. Но остава разликата: вътре е много по-топло. Тази разлика се поддържа от притока на слънчева енергия.

Но Слънцето не виси в небето цяло денонощие!

И така, хванахме енергия, колкото искахме. По-точно, колкото можахме. Въздухът в оранжерията се е нагрял до изискваните +35 °С. Но ако нагряването продължава, незабавно трябва да се премахне излишната топлина, за да се избегне прегряване! Отварят се прозорчетата, топлината се изхвърля в атмосферата...

Но ето че Слънцето залязва и температурата вътре започва бързо да пада, стремейки се да се изравни с температурата на околния въздух. И въздухът се изстудява все по-силно. А ако падне слана? Как би ни послужила онези „излишна" топлина, която изхвърлихме в атмосферата, страхувайки се от прегряване! А не може ли се запасим с нея?

Може! Добре запазват топлината камъните и бетонът. Може да се направят бетонни стени и подове. Изучавайки оранжерийните „камъчета”, финландците са открили: най-ефективните са с диаметър 4-5 см. Те успяват да се затоплят изцяло, а след това да излъчат запаса от топлина. Но има толкова проблеми! За да се компенсира напълно нощният студ, на всеки квадратен метър стъкло са необходими до половин кубически метър камъни или тухли.

Най-добре запазва топлината водата. Мнозина хитри градинари с успех използват за тази цел обикновена вода, построявайки цели батареи от пластмасови бутилки, напълнени с вода. И са напълно прави: водата е почти два пъти по-топлоемка от пясъка и чакъла и дори е по-топлоемка от метала. Един литър вода запазва толкова топлина, колкото 3,25 м3 въздух! Иначе казано: ако се нагрее на слънце 100 л вода до 20°С, тази топлина ще стигне, за да се нагреят до 10°С 650 м3 въздух. Това, разбира се, много впечатлява .
Къде изчезва топлината?

Но още повече впечатляват мащабите на топлинните загуби.

Знаете ли колко топлина се губи в жилищата ни? Всичко, което дава системата за отопление! Добрата топлоизолация може да намали мощността на отоплителните уреди в идеалния случай до нула. Това се случва, когато домът е като термос. При нас на Север имаше такива, много херметични финландски къщички-вагончета, на които им стига топлината на битовите прибори (от типа на лампички и електрически печки), за д< поддържат вътре топлина при студ от -30°С! А нашите обикновени домове са постоянно тлеещи огнища, с които ние старателно отопляваме атмосферата. Какво да кажем тогава за оранжериите!

Изтичането на топлина през един слой стъкло или найлон дори при пълна херметизация е чудовищно. При разлика в температурите от 20°С, покритието изстива с интензивност от 100 до 500 вт/м2 - в зависимост от климатичните условия. Средно може да приемем този отток на топлина за 250 вт/м2 Тоест, от един квадратен метър излитат 250 Дж всяка секунда!

Да вземем за пример обикновената градинска оранжерия с площ от 20 м². Нейният обем е около 40 м³, общата площ на покритието - около 40 м2. Нашата разлика в температурите е примерно 20°С. В този случай сумарната загуба на топлина през цялата повърхност е впечатляваща цифра - 10 киловата! По-просто казано, за да се поддържа температурата през нощта с 20°С по-висока от външната, трябва да се държи постоянно включен 10-киловатов отоплителен уред. Това е истинско топлинно оръдие!

А без отоплителен уред? Колко бързо ще изстине въздухът в оранжерията при такава топлинна загуба? С 11°С за една минута! Разбира се, при понижаване на разликата в температурите скоростта на топлообмена се понижава, но това не променя общата картина: след залез слънце оранжерията може да изстине само за няколко минути.

И ще изстине, ако не беше почвата - мощен естествен акумулатор на топлината.

Топлоемкостта на почвата не е много по-ниска, отколкото на водата. Ако се нагрее земен слой с дебелина 10 см с 10°С, това ще позволи да се запасят 20 квадрата в нашата оранжерия с около 60000 КДж, което при същите условия ще позволи да се запази топлината за около час и половина. Не е лошо!

Но все пак това са само час и половина. Защо да не си спомним и за водата?

Ако поставим в нашата оранжерия, да речем, два двесталитрови бидона с вода и те се нагреят до 10°С, то запасът от топлина - още 16 800 КДж - ще позволи „да се продължи агонията" с още половин час... Разбира се, при малка разлика във външната и вътрешната температура - да речем, от 5 - 6°С - цифрите са доста по-оптимистични. Това са вече няколко часа. Изобщо, достигнахме до нашата обикновена практика: здравата, добре загрята през деня оранжерия може да помогне да се преживее и кратка и не много силна слана - не повече от -2 -3°С...

Колко вода трябва да имаме, за да може цяла нощ в нашата оранжерия да е поне с 10°С по-топло? Лесно е да се пресметне. При такава разлика в температурите загубите на топлина ще са 5 квт. За осем часа в атмосферата ще отлетят 144 000 КДж. Ако водата, загрята до 20°С, изстине до 10°С, ще ни трябват около 3 400 литра... Цял басейн!

Несъмнено, за зимната градина или оранжерията това е добър вариант. Не случайно във всяка стара оранжерия или любителски парник има басейн. И често - с фонтанче! Той е и регулатор на влажността на въздуха, и източник на топла вода за поливане, и аквариум, и езерце за водни растения, и място за почивка, и детайл от интериора. А едновременно с това -мощен топлинен буфер!

Но в градинската оранжерия това не е нужно.

По-лесният път за нас е да накараме покритието на оранжерията да отдава по-малко топлина. Например, покритие с втори слой найлон с въздушна възглавница между тях ще позволи да се намалят топлинните загуби два пъти. А във ветровито и дъждовно време - четири пъти! Вътрешният слой не се навлажнява и не се продухва от вятъра. А вятърът, между впрочем, засилва топлоотдаването 4-5 пъти, а силният вятър - 8 - 10 пъти!

Мъдрите скандинавци са се отказали от традиционните, стандартни покрития. Те са прекалено прозрачни за лятото и губят твърде много топлина в студеното време. Независимо от това, че двойните покрития поглъщат една трета от слънчевата светлина, те запазват топлината и общата равносметка се оказва печеливша.

Същият ефект се получава, ако и самите лехи се покрият с допълнително „одеяло" от найлон или нетъкан материал. Всеки слой от покритието увеличава съпротивата от топлопредаването примерно два пъти.

Има двойни найлони с мехурчест въздушен слой. Те отдават почти два пъти по-малко топлина. А има и тройни - освен въздушният, има още един слой пенополиетилен. Те спасяват от слани при -7...-8°С. Този найлон служи, разбира се, по-дълго от обикновения полиетилен - 3 - 4 години. Но все едно, те са недълготрайни: полиетиленът се разрушава от слънцето и студа. При това, слоестите найлони пропускат само 60 % светлина. През лятото е добре, а през пролетта - лошо!

Сега се е появил материал, почти идеален за оранжерии - напластен поликарбонат. През него се губи много по-малко топлина от стъклото и найлона. Нашата оранжерия с поликарбонатно покритие би загубила около 1-2 квт. Тоест, запазва топлината десет пъти по-дълго! При това пропуска светлината като стъклото – почти изцяло. Тук растенията, разбира се, ще се чувстват по-комфортно. Допълнителното загряване ще е по-скоро символично. А с хубава печка поликарбонатната оранжерия може да работи и при сериозен студ - до -40°С! През лятото такава оранжерия, съответно, се нуждае по-силно проветряване, но този въпрос лесно се решава конструктивно.

Съпоставяйки постъпването и загубата на топлина, можем да разберем защо през пролетта, в слънчево, но прохладно време, стъклената и найлонова оранжерия не може да прегрее даже без проветряване.

Потокът слънчева енергия, „усвоен" от оранжерията и превърнат от нея в топлина, равна примерно на 0,5 квт на квадратен метър или за нашата типова оранжерия - около 10 квт. Примерно толкова губи нашата оранжерия при разлика в температурите от 20°С. Например, когато вътре е +30°С, а навън +10°С. Тоест, при такова време в оранжерията има температурно равновесие. Освен това, трябва да се има предвид: топлоотдаването е толкова по-голямо, колкото по-голяма е разликата в температурите. Иначе казано, при „прегряване" топлоотдаването рязко нараства, а при „недогряване" се понижава. Това „изглажда" прескачането на температурата вътре в оранжерията и сякаш автоматично я поддър­жа примерно с 15 - 25 °С по-висока от външната.

Именно затова пролетните парници и разсадници, набързо направени от найлон, метнат върху извити на дъга железни пръчки, дълго минават без прозорчета. Но тази естествена автоматика помага само тогава, когато околния въздух е достатъчно студен.

Но щом приближи лятото, щом времето се затопли и въздухът се загрее над 20°С, системата бие отбой. Тоест, законите на физиката продължават да работят, поддържайки вътре температура с 20°С по-висока от външната. Но за растенията температура от 40°С, а още повече 50°С - уви, е множко... Какво да се прави -ние вече знаем: намаляваме светопропускането, увеличаваме отразяващите свойства на почвата и засилваме конвекцията, като отваряме големите прозорци.

В идеалния вариант е добре по това време да покрием оранжерията с материал, който пропуска светлината, но поглъща (а още по-добре - отразява) топлинните лъчи. Такива материали (например, топлопоглъщащ найлон) вече са разработени, но все още са много скъпи. Но има и евтини начини. Например, някои градинари боядисват оранжерията бяла с варно мляко с добавка на тапетно лепило. Минусът на този начин е, че после трябва да измиете това покритие! Най-добре е да нахвърляте отгоре стари чаршафи, маскировъчни мрежи и прочие „засенчващи материали". Действа ефективно и ядовете са малко.

И така, какъв извод да направим? Ами ето какъв. Оранжерията през пролетта и оранжерията през лятото са съоръжения с напълно противоположни физически задачи. И тъй като конструкцията на оранжерията при това не се променя, тя трябва да бъде многофункционална.

През пролетта за максимално използване на слънчевата топлина оранжерията трябва:

• 
  Да пропуска максимум светлина: поликарбонат, чисти стъкла, нов найлон, минимум рамли.
  
• 
  Да отразява по-леко топлинното излъчване: максимум черни повърхности във вътрешността на оранжерията,
  

- Да е защитена от вятъра: с дървета, храсти, постройки, други парници.

- Максимално да запазва топлината в почвата: подложка от черен найлон.

- Максимално да запазва топлината във водата: черни, догоре напълнени съдове, плътно закрити с прозрачен найлон или капаци.

- Да запазва топлината в бетонните пътечки и задната (северната) каменна стена. Подът и задната стена са най-мощните акумулатори на топлина.

- Най-важното: оранжерията трябва да се съпротивлява на топлинните загуби. Вторият слой найлон, използването на мехурчест найлон или многослоен поликарбонат, допълнителното покриване на растенията вътре в оранжерията при слани и студове дават ефект.

През лятото за намаляване на прегряването оранжерията трябва:

- Да пропуска по-малко светлина: боядисване в бяло, покриване с полупрозрачни материали, засенчване.

- Да отразява топлината от почвата: светла подложка, светли предмети и т.н.

- Да се засили проветряването: увеличаване размера на горните прозорци.

И, разбира се, прозорците трябва да се отварят сами!
Оранжерийни ритуали

„В борбата със здравия смисъл ще победим ние!”

Както пише в „Умната зеленчукова градина", „Умната овощна градина" и в други „умни" книги Николай Курдюмов, чийто горещ поклонник съм и аз, в градинарството има много ритуали.

Ритуалите - това са задължителни действия, над чийто смисъл обикновено не се замисляме, а ги правим, защото „така трябва" или защото всички правят така.

Това е, например, събирането и изгарянето на сухите листа и трева, варосването на дърветата през пролетта, редовното пролетно обрязване на дърветата и храстите, прекопаването на земята два пъти в годината и т.н.

По отношение на оранжерията ритуалите се проявяват особено силно, дори и поради това, че самата оранжерия е ритуално съоръжение. Помислете сами - полза от нея почти няма, създава много грижи, харчим маса пари, за какво ни е?! Защото всички имат - и на нас ни е нужна! И отварянето й сутрин, и затварянето й вечер, също е ритуал! И вратите или прозорчетата на противоположните страни са ритуални и течението между тях е ритуално. И задължителното поливане вечер - също е ритуал. И плевенето, и разрохкването са ритуали!

И ритуалните оплаквания от лошата реколта. Макар това да е по-скоро религиозен обред! Почти като молитва...

Какво ви предлагам вместо ритуалите?

Долу работата заради самата работа, всеобщата заетост и заробване на цялото семейство!

Нека построим оранжерия на растенията и да проветряваме така, че на тях да им е добре, а не на нас. Да поливаме така, че да не погубваме почвата, да я покриваме от слънцето и вятъра, да пазим почвените организми и да ги храним с органика.

И преди да се хвърляме да правим нещо, в началото да седнем и хубавичко да си помислим какво искаме да постигнем със своите действия. А след това да сравним усилията си с предполагаемия резултат.

Вероятно, у мнозина читатели е възникнало желанието да направят всичко умно, като за целта „разрушат всичко до основи, а след това...". Не е нужно. Специално не насочих вниманието ви върху предимствата на една или друга конструкция за оранжерия, тъй като искреното ми убеждение е: работата, като цяло, не е в конструкцията. Всяка конструкция може да бъде опорочена от неправилна експлоатация.
Да научим оранжерията ви на ум!

„ Строителството на самия себе си се проточи.

Какво да правим с оранжерията, която вече имаме?..

На всяка оранжерия може да се помогне, почти без да се престроява.

Първото и най-важното, което трябва да се направи, е да се осигури гарантирано добро проветряване в горещините.

Нов голям прозорец може да се направо върху покрива, без да чупите нещо и без да преправяте.

За целта трябва да се направи лека рамка от летвички по размер на част от покрива (рис.6), като се опъне найлон, най-добре армиран, и да се закрепи с шарнирни болтове върху съществуващия покрив. Размерът на рамката трябва да е не по-малко от една четвърт от площта а покрива.

След това остава само да се махне „остъкляването” (найлонът) под рамката и да се монтира автомат за отварянето на тази рамка.

И, ако искате - „слънчев" кран за поливане.

И капкова система, за да не мислите повече за поливане.

И да сложите подложка на почвата, за да не плевите и разрохквате никога повече.

И изобщо, за да влизате в оранжерията само за събиране на реколтата!

В „Страната на съветите" - още няколко съвета за това как да оборудвате оранжерията по-умно.
С личния пример!

„Няма такъв съвет, който не може да бъде даден! Друга работа е примерът... "

Един хубав пример е по-добър от хиляди умни обяснения - казват древните мъдреци.

И така, да вземем за пример моята оранжерия за пипер.

Избрах двускатна конструкция от дървени летвички - най-простото за самодейни строители решение. Височина - 1м, дължина - 3 м, широчина - 1,2 м.

Страничните стенички и гредички са покрити с найлон, покривът – също.

И двете половинки на покрива се отварят нагоре на шарнирни болтове за обслужване и събиране на реколтата.

За да мога да влизам вътре (оранжерийката няма никаква врата!), половината странична стеничка се обръща надолу (снимка 9). Всички рамки се крепят с обикновени прозоречни куки: просто и сигурно (снимка 6).

Разочаровани сте от малките размери? Искате голяма оранжерия? За какво ви е? Трите кубически метра на моята оранжерийка дават също толкова чушки, колкото при другите тридесет. За едно семейство такава миниоранжерия е напълно достатъчна. И няма почти никакви грижи с нея. И обратно: колкото по-голямо е съоръжението, толкова пъти повече са и проблемите!

Разбира се, при добро желание може да се строят и големи оранжерии. Главното е те да са също толкова ефективни. А за целта са им нужни всички „умни" атрибути.

Проветряване

На една от половинките на покрива е монтиран автомат, отварящ я в топло време. По такъв начин в жегата половината покрив е отворен широко и това гарантира, че няма да има прегряване. През останалото време автоматът открехва покрива според необходимостта, осигурявайки умерено топъл и влажен климат вътре. На пристенния парник за краставици се отваря почти цялата предна стеничка - и микроклиматът е хубав, и е удобно за гледане (снимка 7,8).

Поливането се осъществява автоматично с помощта на „слънчев кран".

До парника за чушки съм поставил бидон, от който върви маркуч към крана. Кранът съм прикрепил към вертикална стойка в центъра, на която стои и автомат-проветрител. Ръчката на крана свързах с твърда тяга (дървена летва) с отварящата се част на покрива, както е показано на рис. 3. Значи, когато слънцето започне да припича, рамката се отваря и включва системата за поливане.

Водата от крана постъпва в бутилка-дозатор, а от нея - на порции в тръбичките на капковата система, както е показано на тръбичките са поставени на два реда, по 5 капкови устройства от всяка страна, общо -10 капкови устройства (рис. 4). От всяко капково устройство се поливат 2 съседни растения - всичко 20 броя. Тази малка оранжерийка напълно задоволява потребностите от чушки на нашето голямо семейство, при това с превъзходно качество от юни до октомври.

Моята задача е само понякога да допълвам бидона, по правило, не по-често от веднъж в седмицата.

Почва

Почвата е почти чист хумус (биохумус, компост собствено производство), с малко количество земя. Допълнително отгоре е покрита със слой полупрегоряла органика с дебелина 5-10 см и е заселена с култура от червеи. Такава почва практически не изисква допълнително и минерално подхранване, както и разрохване и плевене.-

С наторяването на почвата при мен се занимават червеите, затова не е необходимо да я торя допълнително с минерални соли. Наистина, няколко пъти през лятото я поливам с течен разтвор на комплексен тор с микроелементи (0,1 г/л) - за всеки случай.

Можете да си представите колко енергия и вещества използват растенията за борба с неблагоприятните фактори на средата. Моите растения се намират в оптимални за тях условия на температурата, и, най-важното, на влажността на въздуха. Те растат силни и успешно се съпротивляват на болестите и вредителите. Обикновено не се изискват никакви обработки с инсектициди.
Умен разсад в контейнери

„Побеждавай не с численост, а с умение!"

Това е доста умен начин за отглеждане на зеленчуков разсад, позволяващ да получим реколта с един месец по-рано от обикновено. Той помага да се избегне ефекта на „умора на почвата" и необходимостта да бъде заменена при многогодишна монокултура - например, в оранжерия, предназначена традиционно за домати или краставици.

Основният проблем при отглеждането на разсада е теснотата.

Пространството в сандъчетата не е достатъчно, затова растенията стават хилави, бледи, дълги и много страдат при пресаждане. Цветовете и завръзите, които вече са се образували, обикновено опадат или израстват недоразвити. Освен това, нашата алчност не ни позволява да посадим толкова разсад, колкото побират нашите первази, винаги неизвестно защо се получава два пъти повече. А да се изскубнат излишните - ръката ни не се повдига!

При това този проблем винаги възниква внезапно, когато вече почти е дошло време да се изважда разсадът, но нещо пречи - или заплаха от слани, или недостиг на време - а междувременно настъпват първите горещи дни и ето че разсадът, като напук, започва да расте и да се изтегля не с дни, а с часове.

Но коренът на проблема е в това, че ние смесваме две различни задачи - искаме да получим едновременно и по-рано, и повече! И в резултат често получаваме резултата от поговорката за двата заека. За да постигнем успех, зайците трябва да се разделят.

И така, разделяме целия разсад на два етапа - ранен и късен. Ранният разсад е нужен в малки количества, например, 4 броя чушки и 6 стръка домати. За да удивите съседите, това е напълно достатъчно. Засяваме рано, още през февруари, а след това отбираме най-силните кълнове и пикираме всяко растение в отделно, достатъчно широко сандъче с обем не повече от литър. Те растат свободно, затова не пожълтяват и не прерастват.

„Късният” разсад посяваме един месец след ранния и го гледаме както обикновено. Той ще гарантира желаната „масовост” в градината без да заема много място и без да се изтегля толкова високо - слънчевата светлина вече е напълно достатъчна.

През май, когато „ранният" разсад вече цъфти, пресаждаме го (преместваме, без да повреждаме корените!) в контейнерите - сандъчета от плодове, най-добре пластмасови, по 2 броя в сандъче, в противоположните ъгли. По такъв начин се получават 5 сандъчета. Пластмасовите сандъчета са удобни и затова, че в ъглите им има отвори, където могат да се напъхат летвички за завързване на растенията. Контейнерите трябва да се запълнят с тор или биохумус. Тези контейнери можете да изнесете на балкона, а най-добре да откарате в оранжерията. При рязко застудяване, което в Сибир и през юни не е рядкост, те могат да бъдат спасени, като сандъчетата се внесат в помещение или се преместят в парника и се покрият добре. Само пет сандъчета - това не е работа, ще кажете! Но това са десет мощни храста.

Предимството е в това, че още през май растенията развиват постоянна коренова система, която няма да се уврежда повече от пресаждането. След като отмине заплахата от последните сериозни слани, контейнерите могат да се поставят на постоянно място и да се засипят отгоре и отстрани с тор. Подчертавам - не пресаждайте, а просто поставете сандъчето на лехата (рис. 7). Корените ще прораснат през решетестите дъно и стени, а растенията няма да забавят растежа си нито с ден. Например, през миналата година първите чушки в оранжерията получихме още в края на май! Освен това, можете да отглеждате едни и същи зеленчуци на постоянно място, без да се страхувате от „умора" на земята, тъй като почвата в сандъчетата ще се обновява ежегодно.

По такъв начин може да се отглеждат и ранни краставици, но те се сеят, разбираемо, малко по-късно. От краставиците са напълно достатъчни 2-4 корена, тоест 1 - 2 сандъчета. Убедих се: отгледаните по този начин растения дават не само ранна, но и много изобилна реколта; и по принцип може да се откажете от отглеждането на „обикновения" разсад или, във всеки случай, значително да намалите количеството му. Например, 12 храста от индетерминантни (влачещи) домати, отглеждане на няколко корена до южната стена на къщата, обилно плодоносят от юни до октомври и напълно задоволяват нашите нужди от домати.

За да расте добре разсадът, а корените да не гният, ни е нужен лек, порест грунд. Онова, което се продава в магазините под най-многообещаващи названия -обикновено е просто дребно смлян торф с пясък, който силно се намокря и уплътнява, и лошо пропуска въздух. Затова е по-добре (и по-евтино, и по-сигурно) да си приготвим грунда сами.

Най-простият вариант, който обикновено използвам - това е обикновеният горски зелен мъх. Големите възглавнички на зеления мъх се срещат обикновено в иглолистните гори, на сенчестите склонове на горските оврази. Нарежете го на едри парчета, по 2-3 см, и го смесете с тор в съотношение 1:1. Вместо тор, ако имате възможност, по-добре използвайте биотор собствено производство. Кореновата система в такъв грунд се развива просто великолепно. Блатен мъх, който расте в блатата, също е подходящ. Трябва само да се изстиска - много е мокър.

Водата в грунда от мъх никога не застоява, растения та не боледуват от почерняване на стъблата. Затова никога и с нищо не пръскам срещу плевели. Този грунд има още едно неоспоримо достойнство: той е съвсем лек. Който е мъкнал десетки сандъчета с разсад, знае каква работа е това! А с грунта от мъх изобщо не е тежко, особено ако преди това не се полива едно денонощие.