Книга от поредицата "Последната битка". Въпреки че "

28 нейния следващ въпрос. Знаех, че ако бях казал "книги за християнски лидери", това щеше да сложи край на разговора ни. Сега тя изглеждаше по-заинтересована.
- Лидерството е важен предмет - каза тя с тънък снизходителен глас. -
Промените стават така бързо, че имаме нужда от точните лидерски средства, за да направляваме промените в правилната посока.
- Каква е тази посока? - попитах аз.
- Към благоденствие, което може да дойде само чрез мир и сигурност - отговори тя, изненадана от въпроса ми.
- Не искам да те засегна - казах аз, - но ми е интересно твоето виждане за това.
Какъв е начинът, по който смяташ, че този мир и сигурност могат да се постигнат? -
Чрез образование, разбира се. Ние сме заедно на този космически кораб - Земята - и трябва да продължаваме заедно.
Чрез образование ние помагаме за извеждането на хората от пещерите и премахването на манталитета на племената, за да разберат, че всички ние сме част от обществото и всеки трябва да даде своя дял за него, за да се развиваме заедно.
- Това е интересно - отговорих аз, - но ние не сме еднакви. И също е интересно, че тук хората стават дори по-разединени от всякога. Не мислиш ли, че е време да промениш малко философията си?
Тя ме погледна с недоумение и вълнение, но очевидно не защото смяташе, дори за миг, че това, което казах, е вярно.
- Господине, вие напълно ли сте сляп? - каза тя най-накрая.
- Не, мисля, че имам добро зрение - отговорих аз.
- Връщам се от обикаляне между хората и никога не съм виждал такова разделение и враждебност между различните групи. Изглежда ми, че сякаш конфликтът между тях е по-дълбок от всякога.
Мога да кажа, че изказванията ми бяха като плесници върху лицето на тази млада дама.
Като че ли тя не можеше да повярва някой дори да изрече такива неща, още по-малко пък да приеме, че са истинни. Докато я гледах, разбрах, че е почти сляпа и едва можеше да ме види.
Кулата, на която се намираше тя, бе толкова висока, че не можеше да забележи хората долу. Тя наистина не знаеше какво става там, но погрешно си мислеше, че може да види всичко.
- Ние променяме света - каза тя с явно презрение. - Променяме хората. Ако все още има такива, които се държат като диваци, както ти спомена, ще ги променим. Ние ще победим.
Човечеството ще победи.
- Това е доста голяма отговорност за някой толкова млад - отбелязах аз.
От това мое изказване тя се наежи, но преди да може да отговори, се появиха две жени, вървящи срещу вратата на кулата по върха на стената. Едната беше чернокожа, изглеждаше на около петдесет, а другата, много добре облечена бяла жена, наглед - в началото на тридесетте. Докато вървяха, те разговаряха една с друга и изглеждаха самоуверени и с достойнство. Бих могъл да кажа, че можеха да виждат, защото бяха достигнали до върха на стената.
За моя изненада учителката в детското училище извади пистолет и излезе от кулата, за да ги пресрещне, очевидно не желаейки тези жени да се приближат. Тя ги поздрави с много престорена радост и с израз на превъзходство, с което искаше да ги впечатли. За моя изненада двете жени се уплашиха и започнаха да се държат почтително към тази, която беше толкова по-млада от тях.
- Дойдохме да попитаме за нещо, на което нашите деца са научени, но ние не го

29 разбираме - каза чернокожата жена, като доби малко кураж.
- О, сигурна съм, че много от това, което се поучава, вие не разбирате - отвърна учителката със снизхождение.
Жените продължиха да гледат към пистолета, който учителката размахваше така, че да ги държи на разстояние.
Аз стоях наблизо, учуден от тази сцена. Учителката се обърна и нервно ме погледна.
Мисля, че се притесняваше да не би да кажа нещо на жените. Като държеше пистолета насочен към мен, тя поиска да си тръгна. Жените вдигнаха поглед, за да видят този, на когото говори, и разбрах, че те не ме виждаха. Страхът ги беше заслепил.
Извиках към жените, насърчавайки ги да имат смелост и да вярват на това, което чувстват в сърцето си. Те погледнаха към мен така, сякаш чуваха само шум. Бяха загубили дори слуха си. Като видя това, младата учителка се усмихна. Тогава тя се прицели с пистолета си към мен и изсвири с уста. Чувствах, че ме възприема като най- опасния жив човек.
Знаех, че не мога да дочакам този, на когото е изсвирила, да дойде. Разбрах още, че ако пристъпя малко назад, ще бъда в безопасност, защото тази млада учителка беше напълно сляпа. Оказах се прав. Избягах, докато тя викаше и свиреше с уста, и накрая толкова се разяри, че започна да стреля по двете жени.
Докато стоях на върха на стената между две стражеви кули и се чудех на всичко това, усетих присъствието на Мъдростта.
- Трябва да се върнеш в двора на този затвор. Аз ще бъда с теб. Знай, че имаш
зрение, с което можеш да избегнеш всяка клопка и всяко оръжие. Само помни, че
страхът може да те заслепи. Докато ходиш с вярата, че съм с теб, винаги ще
виждаш пътя, по който да вървиш. Трябва също да внимаваш и да разкриваш
видяното от теб само на тези, на които ти позволя. Пазачите най-много се
страхуват от зрението. Знам, че искаш да ми зададеш много въпроси, но те ще
получат по-добър отговор чрез преживяванията, които ще имаш там.

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: