Книга от поредицата "Последната битка". Въпреки че "

себе си, ще бъде издигнат.
Знаех, че всичко, което казва, е истина. Проповядвал съм същите послания много пъти.
Помислих за това как Павел предупреди Тимотей да внимава на собствените си поучения и разбрах, че аз имам нужда от моите послания повече от онези, на които съм ги проповядвал. Сега бях по-засрамен от светещото си облекло, отколкото от мантията на смирението. Дори я дръпнах повече, за да скрия облеклото. Когато го направих, очите ми се проясниха и зрението ми се увеличи и стана по-добро, въпреки че не беше като преди.
Обърнах се да видя вратата. Страхувах се да се върна през нея, поне докато не получех зрението си обратно.
- Трябва да тръгваш сега - каза Мъдростта.
- Какво има от другата страна? - попитах аз.
- Твоето призвание - отговори Господ.
Знаех, че трябва да тръгна. Все още много съжалявах, че не можех да вляза през вратата отново със зрението, което имах преди, защото вече знаех колко е тъмно оттатък.
"Ще бъда дори по-зависим от другите за известно време", помислих аз и се доверих на
Господа, а не на собственото си зрение. Веднага очите ми станаха по-силни. Исках да погледна още веднъж към Голямата зала, за да видя дали зрението ми е така добро, колкото беше, но реших да не го правя. Сметнах, че е по-добре сега да не поглеждам назад. Тогава Мъдростта се появи до мен, почти толкова блестяща, колкото и преди.
Очите ми се приспособиха към светлината много бързо и сега можех да Го видя. Той не каза нищо, но дори само присъствието Му ми вдъхваше кураж. Все още чувствах угризения, че не бях чул цялото послание, което щях да получа от облака свидетели.
Ако угризението се превърне в решителност, изпитанието ще бъде много по-
лесно. Тогава, когато твоите врагове издигат себе си над теб, ти ще растеш още
повече във власт, за да надделееш над тях.

66
Когато погледнах назад към вратата, се учудих. Видях толкова неща върху нея, че за момент си помислих, че е друга врата. Изглежда, че беше станала по-красива и нямаше друга подобна дори и в тази област. Имаше титли, написани с най-прекрасен златен и сребърен шрифт. Имаше красиви скъпоценни камъни, които не познавах, но бе толкова завладяващо, че ми беше трудно да отвърна поглед от тях. Те бяха живи.
Тогава осъзнах, че цялата врата беше жива.
Докато гледах към нея, Мъдростта сложи ръка на рамото ми и каза: - Това е
вратата на Моя дом. Когато каза това, веднага разбрах, че привличането, което чувствах към тази врата, беше същото, което изпитвах, когато гледах към самия Него.
Някак си вратата беше Той. Как можеше нещо толкова красиво да е изглеждало така обикновено и непривлекателно преди, питах се аз. Господ отговори на неизречения ми въпрос.
- Не можеш да видиш дома Ми, докато не видиш Мен в хората Ми. Когато
започна наистина да Ме чуваш чрез Моите хора, преди да си беше свалил мантията,
очите ти започнаха да се отварят и можеше да видиш дома Ми такъв, какъвто е.
Има много повече слава, отколкото може да бъде видяна сега. Това е вратата, но има
и още. Когато се върнеш в областта на твоето време, това е, което трябва да
търсиш. Това е, към което трябва да водиш хората Ми и за което трябва да помагаш
да се построи -Моят дом.
Докато ръката на Мъдростта беше още върху мен, тръгнах към вратата. Тя не се отвори аз преминах направо през нея. Не вярвам да има човешки език, който да може да опише какво почувствах, когато се намерих оттатък. Само за миг видях славата на всички времена. Земята и Небето бяха едно. Видях множества ангели и хора, по-славни от ангелите. Всички те бяха слуги в Неговия дом.
Бях разбрал призива. Въпреки че бях преминал през толкова много неща, знаех че битката ми тепърва предстои.