Книга по астрология („Астрология", 1943 г, печатница „Братството"). В продължение на десетилетия събира спомени за Петър Дънов от свидетели на неговия живот



страница8/9
Дата07.05.2018
Размер1.28 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Един брат, машинист, заспал докато карал влака. Изведнъж се събудил от рева на локомотивната свирка и видял, че Учителят натиска нейния лост, а композицията наближава следващата гара. Отворил уста да го заговори, но Учителят изчезнал.

В първите години от живота на Братството в София имало един спиритист, който много се занимавал с викане на духове, а същевременно бил във връзка и с Учителя. Един ден той му изпратил бележка по някой брат да му се обади. Спиритистът отишъл при Учителя, когато той държал беседа. Човекът пристигнал пред салона, но видял, че на вратата стоят много хора, изправил се и зачакал. След малко отвът­ре излязъл един брат и му предал, че Учителят го вика. Щом влязъл, Учителят строго го сгълчал: „Ти докога ще се занимаваш с твоя спиритизъм? Духовете си имат друга работа, трябва да ги оставиш на мира!" Човекът останал изненадан и почнал да се оправдава, а после обещал, че ще престане и няма повече да прави сеанси. Но нали бил свикнал, не можал да удържи обещанието си и продължил сеан­сите с движение на молив върху букви. Една вечер след спиритическия сеанс заспал. В съня си видял, че при него идва Учителят и му казва строго: „Ти нали обеща да не правиш повече сеанси, защо не удържа обещанието си?" Взел му молива от ръката и го счупил, след което си излязъл. От това мъжът се стреснал, събудил се, спомнил си съня, погледнал и видял, че моливът действително е счупен. Разб­рал, че Учителят дошъл по време на съня му, материализи­рал се и е счупил молива, като направил строга забележка. От този момент човекът престанал да прави сеанси.

Цигуларят Петър Камбуров ми разправи: „През 1921-1922 г., когато бях в Търново на колибата, Учителят ме поучи: „Имотът, който имате в Стара Загора, да си стои, не го продавайте!" Но като останах сам през зимата на 1923 г., ме налегна носталгия, все си мислех за бъдещата комуна и си казах: Каква ще е тая комуна без пари? Реших да пиша на тате да продаде всичкия имот в Стара Загора - лозето, една нива, къщата и двора - и с тези пари да започнем комуната. Ще купим коне, каруци, инструменти и земя. Седнах на масата да пиша писмо на тате. Бях написал само обръщение­то и преди да почна първата дума, писецът се обърна в ръка­та ми, като че някой го грабна, вдигна се във въздуха и сил­но се заби в масата. Аз го извадих и реших да продължа. Но за втори път някаква сила го измъкна от ръката ми, завър­тя го във въздуха и отново го забоде в масата. Случи се още веднъж и чак на четвъртия път аз успях да напиша писмото. През пролетта тате продаде всичко, аз отидох и взех парите -100 000 лева. Купих имот, коне, каруца и започнах работа. Но през 1925 г. комуната се разпадна. Учителят сам я разтури. Нас ни изпрати в Казанлък, а другите се пръснаха на различни места. Чак тогава разбрах грешката си и се сетих за предупреждението с перото.

Една вечер Учителят гостувал на брат в София и останал там до дванайсет часа през нощта. По това време имаше полицейски час, след който никой не можеше свободно да се движи из улиците. Братът, който бил военен, предложил на Учителя да го изпрати до дома му, за да не му се случи някаква неприятност. Но Учителят отвърнал, че няма нужда да го изпращат и си тръгнал сам. Като излязъл на улицата, при Учителя отнякъде дошло едно полицейско куче, завъртяло се около него, като край познат, и тръгнало пред краката му. По пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя. Той не се спирал при постовете, а и никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват. Само му отдавали чест и той отминавал. Като стигнал до „Опълченска" 66 Учителят влязъл в двора си, а кучето изчезнало в нощта. Когато с братя обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може да бъде. Първата вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Чували бяхме за такъв случай с Леонардо да Винчи, който се е разхождал по улиците на Рим с един лъв. Лъвът е бил материализирана негова мисъл-форма.

От спомените на една сестра: „Учителят беше до­шъл в Търново да гостува на г-жа Казакова, моя бивша учителка от гимназията. Тя покани мен и съпруга ми, семейство майор Недялкови, семейство д-р Лечеви, се­мейство Дойнови и някои госпожици да присъстваме на спиритичен сеанс, който господата Бъчваров и Голов ще проведат в нейния дом в присъствието на Учителя. Насядах­ме всички около една маса в кръг, заловени за ръце и очаквахме да се появи материализиран някой дух. Учителят стоеше настрана. После дойде и той, хвана се между мене и госпожица Милка Досева, но след минута ни пусна, като ка­за тихо, почти на себе си: „Нищо няма да стане." Ние продължихме. Другарката на д-р Лечев се прояви като медиум и ръката й започна да се удря върху масата. Свали всички предмети от нея и започна да пише на един лист: „Баща ти,'баща ти!" Ръката й продължи да удря, без да може да я спре някой. Тогава Учителят приближи и каза стро­го: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват!" Ръката спря веднага. Така и не разбрахме това и се чудехме кого ще арестуват, като никого не видяхме."

Своите преживелици разказва брат Николай Гръблев: „През 1922-1923 г. като граничен офицер служех в Делиормана. През зимата бях за нещо в София и разправях на Учителя, че Дунавът е замръзнал, защото времето е страшно люто, и от Румъния и Карпатите в България преминават много вълци, едри като магарета. Тогава Учителят ми предложи: „Ето една възможност да провериш и изпробваш смелостта си. Ще излезеш нощно време в 12 часа без никакво оръжие и ще отидеш там, където знаеш, че има вълци. По такъв начин ще опиташ храбростта и вярата си." Отговорих: „Учителю, има толкова много вълци, че непременно ще ме изядат!"Той ми отвърна кротко: „Няма да те изядат. Щом аз те пращам, няма да те изядат, стига да си достатъчно смел,) да не се уплашиш, ще минеш сред вълците и нищо няма да ти направят." Аз се примирих: „Приемам задачата, която ми дадохте, Учител1о." Но само като си помислех за нейното изпълнение, сърцето ми поч­ваше лудо да бие. Ето какво се случи после в Делиормана. През една бурна зимна нощ бях при началника ми, който се намираше през няколко села от моя пункт. Реших да се прибера през нощта, за да изпълня задачата на Учителя. Началникът и жена му ме убеждаваха да остана да спя у тях, защото рискувам да ме разкъсат вълците, но аз упорито настоявах на своето, качих се на коня да поема в тъмнина­та. Началникът ми хвана юздата, за да ме спре и убеди да се върна. Но в един миг, когато той отпусна юздата, аз сритах коня и се понесох по пътя. Около 12 часа през нощта край мен беснееше страшна буря и виелица, а аз наближавах едно междинно село към моя пункт. Знаех, че около него има много вълци. Снежните вихри бяха толкова силни, че вместо за час, бях изминал пътя дотам за няколко часа. Край село­то отдалече забелязах глутница от 10-15 вълка, която идва­ше право срещу мене. Още преди да тръгна, си бях направил дълга молитва, бях изрекъл всички окултни формули, които знаех, и оттогава всякакъв страх беше изчезнал от сърцето ми. Когато видях тичащите насреща ми вълци, не се упла­ших, но конят изцвили и се дръпна назад. Аз го пришпорих да върви напред. В този момент вълците ни наближиха и се нахвърлиха върху коня и мене. Но за почуда, сякаш нещо беше затворило устата им и те само мушкаха с муцуните си коня по корема и по врата. Скочиха и върху мене, но нищо не можаха да ми направят. Конят побягна в галоп и глутница­та изостана зад нас. Влязох в селото и там вече се поколебах дали да продължа пътя си по-нататък или да остана да пренощувам в стаята на кметското наместничество. Дръп­нах 1оздите на коня да го отправя към общината, но той упорито извиваше глава към пътя за моя пункт. Тогава го оставих, като си помислих: „Ти си по-умен, ти ме води по-нататък!" Конят пое пътя към моя пункт и на разсъмване се озовахме в селото живи и здрави. После научих, че през същата нощ по този път се движил на кон един войник със сабя и пушка. Нападнали го вълци и въпреки съпротивата му, . го разкъсали. След седмица една нощ трябваше да отида от моя пункт до границата, за да проверя постовете. На излизане от селото, войниците се загрижиха: „Господин капитан, не отивайте, защото около нас има много вълци и ще ви разкъсат." Но аз им заповядах: „Приберете се в поста и не мислете за мене!" Тръгнах пеш през снега. Не бях изминал и стотина крачки и насреща ми се зададе вълча глутница. В този момент изпитах чувството, че се срещам с близки приятели и сякаш ми се искаше да се хвърля и да ги разцелувам. Минах невредим през глутницата, без да се обърне до­ри един вълк да ме погледне. Стигнах благополучно до границата. Имах и други подобни срещи с вълци, но тези са достатъчни, за да покажат как работи Божественото чрез Учителя."

Учителят предложил една нива на Братството да се засее с Жито. За тази цел той поканил брат от провинцията да я изоре и да посее. Братът дошъл и Учителят му заръчал: „Ето ти един чувал с жито, изори нивата и я посей." Братът изорал и започнал да сее, но по едно време видял, че жито­то се привършва, била останала още само половин крина, а имало доста незасято място. Учителят седял в средата на нивата и съсредоточено гледал на изток. Братът отишъл при него и му казал, че житото свършва и няма да стигне. Учителят сякаш не го чул и продължавал да стои така концентрирано. Братът повторил казаното, но Учителят не му обърнал внимание. На брата му станало неловко повече да настоява и си помислил: „Ще сея докъдето стигне." Продължил, но за голямо негово учудване житото в крината не намалявало и не се свършвало. Стигнало му за цялата нива. Той бил опитен земеделец и само като погледнел житото, знаел за колко земя ще стигне то. Невъзможно било при този случай да се излъже. Братът бил убеден, че в състояние на концентрация Учителят е умножил количест­вото на житото.

Една сестра често преживяваше случилото се с нея: „Баща ми беше в Турция, в Мала Азия, в една болница. Учителят знаеше, че е тежко болен. Една вечер дойде брат и ми предаде: „Учителят те вика." Веднага изтичах при него и още от вратата попитах: „Учителю, да не е станало нещо с баща ми?"„Ще провериш" - ми отвърна той спокойно. Аз отново: „Учителю, кажете ми какво е станало с баща ми, да няма писмо?" Той повтори: „Ще провериш." И както седях срещу него на стола, видях над Учителя едно болнично лег­ло и на него баща ми, който леко обърна главата си към ме­не, погледна ме и като че се поусмихна. Аз извиках: „ Жив е, жив е! "„ Кой е жив? "- ме попита Учителят. „Баща ми е жив!" Учителят ме погледна: „Казах ти - ще провериш." Баща ми оздравя и живя дълги години след това.

Брат Н.Д. се връщал на Изгрева от града, минал през двора и се отбил в големия салон. Отнякъде се появил Учителят, весел и тържествен, приближил към него и с вдигнат пръст, в знак на внимание, му казал: „Ти знаеш ли, че днес е най-великият ден?!" После Учителят се обърнал и излязъл. Учуден, братът започнал да мисли в какво може да бъде величието на този ден. Питал се какво ли е станало в света, дали не е подписан мир или нещо друго се е случило? Било на 16 април 1942 година. Отишъл да търси вестници, но в тях нищо не открил. Дълго време след това, може би след 15 години, му попаднала една книга за атомната енергия. Като я чел, направило му впечатление, че на 16 април 1942 г. някакъв американски професор, който работел върху откриването на атомната енергия, получил първата вериж­на реакция, с което се доказвало, че може да се използва енергията на атома. Тогава братът си припомнил онзи слу­чай и си казал: „Ето защо Учителят тогава ми рече, че днес е най-великият ден!"

С група братя и сестри Учителят бил на гости у една сестра на Изгрева. Както разговаряли и си пиел чая из един път Учителят, без да пуска чашата от ръката си, затворил очи за минута-две, сякаш заспал. След като ги отворил, рекъл: „Показах пътя на един заблуден кораб в океана."

В Казанлък Учителят бил на гост у д-р Дуков. Домакинът предложил да отидат с файтон от града до Рилския манастир. Учителят се съгласил..Пътували дълго, но спокойно. Когато наближили манастира, на някакво много опасно място конете изведнъж спрели и "се надигнали на задните си крака. Направили го няколко пъти и не искали да тръгнат. Доктор Дуков и жена му се изплашили, слезли от файтона и избягали настрани. Учителят обаче останал на седалката. Всички му викали да бяга, но той не слязъл. След малко конете се успокоили, пътниците се качили на файто­на, потеглили и започнали да разпитват Учителя какво се е случило. Той им обяснил: „Свети Иван Рилски дойде да ме посрещне и конете като го видяха от радост започнаха да скачат."

5

ПРОРИЦАТЕЛ



И в какво седи силата на едно предсказание? Спо­ред мене силата на пророчеството седи във верността на фактите. Аз наричам вярно предсказание това, което внася светлина в човешкия ум. Всяко нещо, което внася светлина, е вярно.

УЧИТЕЛЯТ

Родната сестра на Учителя била десетина години по-голяма от него. Когато станала на 18 години баща й я сгодил за един богатски син, когото тя не обичала. Имала си друг избраник, но бащата казал, че ще бъде неговата дума. Вкъ­щи дошли годежарите и в една стая разговаряли е дядо поп и с момата. По едно време на нея съвсем й домъчняло и отишла в другата стая, където си учел уроците малкият й брат - Учителят. Тя се хвърлила на кревата и започнала да плаче. Той я запитал за какво се тревожи. Сестра му нищо не отговорила, понеже смятала, че е дете и не разбира тези неща. Тя трябвало да се върне при годежарите, избърсала лицето си и излязла, за да премине в другата стая през коридорчето. В него по гредите били закачени сплитове от царевица и когато минавала, един от тях се разкъсал и паднал зад гърба й. Тя започнала да събира разпръснатите кочани, а в това време Учителят се показал на вратата и продумал: „Како, не се безпокой. Както се разпиляха тези царевици, така и твоята работа ще се разпръсне." Тя не обърнала внимание на думите му, но си помислила: „Откъде знае той какво става с мене и че щяло да се разтури?" Но още на следния ден от Румъния пристигнал този, когото обичала, и тя избягала с него. Така годежът се развалил и думите на Учителя се сбъднали.

Още малко дете, в село Николаевка Учителят предсказвал какво ще е времето. Когато пред вършитба селяните се питали дали ще е добро, мнозина казвали „Поповото дете рече..." Случвало се винаги така, както предсказвал Петърчо.

Когато беше най-голямата кампания във вестни­ците срещу Учителя и Братството, директорът на Общест­вена безопасност лично отишъл при него на„ Опълченска " 66 и с най-строг тон му заповядал да прекрати всякакви беседи и приеми, защото това се таксувало като заблуждение на обществото. Учителят го слушал спокойно в продължение на цял час. На тръгване директорът отново най-строго му поръчал да прекрати всякаква дейност. Учителят кротко го изгледал, усмихнал се и продумал: „Скоро ще имаш възможност да провериш, че и ти си от нашите." Директорът много се ядосал, отново му припомнил заповедта си и си отишъл. Скоро след това обаче този директор бил обвинен във всевъзможни престъпления и бил осъден на смърт. Впоследствие смъртното наказание било заменено с доживотен затвор. В затвора той се запознал подробно с беседите на Учителя и приел неговото учение. След седем и половина години го помилвали и освободили, а после станал редовен ученик на Учителя.

По време на един разговор между Учителя и един брат, по средата на думите си той му казал без всякаква връзка*: „Борис ще покаже как ученикът трябва да държи изпита си." После Учителят продължил разговора, който водел. По-късно братът ни спомена: „Аз тогава не разбрах думите на Учителя, но когато изправиха Борис пред съда и чух неговите отговори в защита на Братството, аз разбрах, че Учителят още тогава е видял всичко и с кратките думи беше изразил каквото имаше да стане."

Спомня си брат Д. С.: „Бяхме на Бивака на Витоша с Учителя и той предложи да направим нещо като лотария -всеки да си изтегли едно билетче, по което Учителят ще разкаже за живота му и неговото бъдеще. Аз подадох моето листче на Учителя и той ми каза: „Дръж музиката, не я оставяй." Зачудих се защо Учителят ми говори така. По то­ва време бях директор на едно голямо предприятие и пече­лех добри пари. Но така се случи по-късно, че трябваше да напусна предприятието и да се препитавам с музика. Чак тогава разбрах думите на Учителя „Дръж музиката!" При тази „игра", когато една сестра подала билетчето си на Учителя, той й посочил: „В живота си ще разчиташ на себе си. "Тя се изненадала, защото имала мъж, който се грижел за нея. Но след време мъжът й умрял и тя останала сама. Тога­ва разбрала думите на Учителя.

Още като ученик в гимназията Е. Н. минавал вед­нъж покрай оградата на Изгрева и видял Учителя с ножица в ръка да обрязва дръвчетата. От двора Учителят го попи­тал закачливо: „Знаеш ли да кастриш и да режеш дръвчета с ножици?" Е. Н. тогава не го познавал, но му отговорил: „Нищо не разбирам от тази работа." Тогава Учителят му казал: „Ти ще станеш добър градинар, много хубаво ще кастриш." Момчето нищо не проумяло от тези думи, а само се усмихнало. След години, когато започнал да се занимава с литература и с художествена критика, разбрал за какво се отнася предсказанието на Майстора - така наричал той Учителя.

Брат Д. С. разправя, че като' отишъл в Париж да търси работа, бил в една руска музикална група. Дълго вре­ме никой не ги ангажирал и той започнал да се отчайва. Написал на жена си да попита Учителя дали да се върне в България. Учителят заръчал да му отговорят да стои там, защото един човек ще му подаде ръка и работата ще се нареди. Брат Д. С. послушал съвета и скоро след това бил ангажиран заедно с цялата група да свири в един курорт, където плащали добре. Това станало след като братът случайно се запознал с един човек от този курорт, който му помогнал и уредил работата им.

Учителят бил на гости в едно село, у един наш приятел. Братът го помолил да му предскаже нещо. Тогава Учителят му казал: „Догодина на днешната дата да не излизаш от къщи! Ако излезеш, ще ти се случи някакво зло." След година на този ден завалял силен дъжд и къщата на брата прокапала. Той трябвало да се качи на покрива да поправи каквото може, горе се подхлъзнал, паднал и ш счупил крака. Тогава си спомнил предупреждението на Учителя.

Станало някога с Верка Куртева, дъщерята на брат Г. Куртев: „На четиригодишна възраст съм се разболяла много тежко. Майка ми била приготвила дрешките за заминаването ми. По това време Учителят пристигнал в Айтос и понеже у нас имало болен човек, завели го на квартира при сестра Габровска, която живееше наблизо. Баща ми се срещнал с Учителя, но не му казал, че съм толкова болна. По едно време Учителят го запитал как е детето. Баща ми отговорил: „ Детето е много болно, но сме го предоставили в ръцете на Бога, да бъде волята Божия!" Тогава Учителят му рекъл: „Сега като си отидеш детето ще бъде на прозореца, ще ти почука по Стъклото и още от пътната врата ще ти каже: „Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм!" Като чул това, баща ми веднага излязъл и се затичал към къщи. Наистина аз съм била на прозореца, почуквала съм по стъклото и съм викала: „Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм." Баща ми се върнал веднага при Учителя и потвърдил, че всичко е станало по предричането.

Сестра Мария М. разказва, че нейната баба имала шест деца, едно от които била майката на Мария. Разболя­ла се една от големите дъщери на баба й и след като д-р Миркович не успял да я излекува им предложил: „Аз имам един приятел в София, .трябва да извикам него, той ще я излекува непременно. "Думата била за Учителя. Извикали го и той пристигнал. Наредил в стаята да останат само той, болната и майка й. Майката по-късно разправяла, че Учите­лят правил различни движения над болната и тя се почувства- • ла по-добре, а след десетина дни била съвсем здрава. Ната­тък живяла още 45 години. След сеанса на лекуването баба­та на Мария повикала другите си дъщери да се запознаят с Учителя, в чието лице тя видяла един свят човек. Всички целунали ръка, а майката на Мария - една от сестрите - само се ръкувала и си казала името, както официално се запозна­ват хората. Тя била светски настроена жена. Учителят я изгледал няколко пъти и й казал: „След две години твоето положение, твоят живот ще се измени коренно." След две години умрял мъжът й и тя изпаднала в меланхолия, която продължила много дълго. Оттогава животът й се променил, почнала да се интересува от учението и станала последователка на Учителя.

Брат бил в София по работа и отишъл при Учителя да го види, преди да си замине за провинцията. Срещнали се малко време преди влакът на брата да тръгне, затова, разговаряйки с Учителя, той често поглеждал часовника си. Учителят го успокоил: „Не бързай, има време." Но братът виждал, че няма минутка повече, иначе ще изпусне влака. Учителят повторил: „Не бързай, има време." Братът се забавил около два часа и вече знаел, че е изтървал влака. Но въпреки това след сбогуването с Учителя отишъл на гарата. Като пристигнал на перона, видял, че влакът му се готвел да отпътува. Той бил последният човек, който се качил. Имало някакво закъснение.

Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манас­тир: „На една полянка близо до манастира мъжът ми Коста­дин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го по­съветва да не прави това, а на мене направо заповяда: „Еленке, ти върви с нас!" Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговаряше. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизиите, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скала. Учителят посочи някъде далече надолу: „Те са там!" Един от калугерите, добър катерач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие, файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една про­паст, отделена от пътя с тел. Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела. Тогава Учителят ни разкри: „ Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв. От горе го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха да паднат в пропастта."

Една година братя и сестри тръгвали да слизат от Рила, но времето било много лошо - облачно и мрачно. Готвело се да вали. Те се сбогували с Учителя, без да изра­зят пред него тревогата си за лошото време. Но той ги успокоил: „Не се плашете за времето. Нито една капка няма да падне върху вас. Като се качите в автобуса, чак тогава ще завали поройният дъжд." И действително те слезли бла­гополучно до автобуса и тъкмо се качили в него, завалял проливен дъжд.

И отново в планината - този път до Мусала - Братството било на неколкодневна екскурзия. Устроили бивак при езерото до хижата. Един ден Учителят предуп­редил: „Днес никой да не излиза от бивака!" Но трима от учениците - един брат и две сестри - не послушали, незабелязано се измъкнали от лагера и потеглили към Муса­ла, а оттам слезли чак до Маричините езера. Като стигнали до езерата, времето било много хубаво, слънчево и тихо. След малко започнали да се появяват черни облаци, които I бързо се сгъстили, цялото небе станало тъмно и мрачно. След малко се изсипал град с големината на яйце, който се изливал като из ръкав. Изпочукал главите на тримата приятели. Те успели с голяма мъка да се изкачат на Мусала и оттам да слязат на бивака, мокри като кокошки и гузни. Учителят през целия ден питал за тях.
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница